Р Е Ш Е Н И Е №I-2
град Бургас
,28.01. 2021 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.............двадесети януари ..през
две
хиляди двадесет и първа година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря Ани
Цветанова като разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 2638 по описа
за
2020
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивната жалба на
процесуалния представител на “Теленор
България „ЕАД –ищец по гр.д. № 325 /2020 год. по описа на Айтоския районен съд против решение № 260014/02.09.2020
год. постановено по същото дело в частта ,с която е отхвърлен иска на въззивника против Н.С.П. от гр. *** за установяване вземането на въззивника на сумата в общ размер от 269,35 лв.
–представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги от 07.03.2018 г.
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано ,постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства .
Сочи
се на първо място,че неправилен е изводът на съда ,че исковата претенция за неустойка е останала недоказана .Счита се
,че не е вярно ,че ищецът не е предприел
необходимото ,за да проведе доказване на
претенцията за неплатени услуги .Не е
бил обсъден и анализиран самия договор
за мобилни услуги ,който не е оспорен от ответната страна .Договорът
поражда действие и за двете страни , а една от клаузити по него е посочената
т. 11/където е инкорпорирана
спогодбата с КЗП/ неустойка при
неизпълнение на договора по вина на абоната.Процесният договор е прекратен едностранно
от оператора съгл.т.11 при условията на
чл. 75 вр.чл.19б от ОУ-по вина на абоната да не заплати дължими месечни плащания .Прекратяването на
договора настъпва по силата на самия договор – поради неизпълнение от
абоната да заплати цената на предоставените
му услуги ,като се подчертава ,че са
налице три просрочени фактури ,а абонатът е предупреждаван няколко пъти със смс
за съществуващите задължения .Законът и
договорът не вменяват задължение на кредитора да кани закъснелия длъжник да
изпълни задължението си и тъй като липсва плащане от страна на ответника ,за
ищеца е възникнало потестативно право едностранно да прекрати договора ,без да
е необходими изрично да волеизявлява намерението си да го прекрати .В случая операторът е пристъпил към прекратяване на
договора посредством преустановяване на предоставената мобилна услуга и от този
момент настъпват правните последици от
прекратяването .Затова се счита за неправилен изводът на съда ,че е необходимо доказване на прекратяването на
договора ,тъй като за същото не следва да се извършват действия от страна на
мобилния оператор ,а произтича от ОУ и от договора .
По
отношение размера на неустойката се сочи ,че
тя е начислена на основание
спогодбата с КЗП,която е вписана в договора ,а размерът е описан в табличен вид
–така ,както е начислена в системата на мобилния оператор .Счита се ,че
районният съд неправилно е цитирал
разпоредбата на чл. 237 ал. 3 ГПК ,която в случая е неприложима.Освен това
липсват мотиви на съда ,като е недопустимо да бъде уважена частично исковата
претенция на основание на посочените
договори , а за друга част ,за която са наведени твърдения ,че представлява
неравноправна клауза ,да не бъде уважена ,без мотиви .Затова се счита ,че
решението е необосновано .
Моли
се за отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на ново ,с което се уважат
изцяло исковите претенции .Не се сочат
нови доказателства
Писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК въззиваемата страна не е представила и не
взема становище по въззивната жалба.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският
окръжен съд прие за установено следното :
Предявени
са били искове по реда на чл. 422 от ГПК –за установяване дължимостта на вземането
,за което в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 97/2020 г. по описа на РС-Айтос .Твърдяло се е от ищеца ,че вземането
произтича от договор за мобилни услуги
от 07.03.2018 г.,по който са издадени
цитирани фактури за ползване на услуги и същевременно е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на
договора .Делото е висящо в частта
относно претендираната неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в
размер на 269,35 лв.-от които 62,46 лв.-представляващи размер на тримесечни
абонаментни такси и 206,89
лв.-отстъпката от платената в брой от потребителя цена на мобилното устройство
при сключване на договора .
От
приложените по делото доказателства се е установило ,че между страните действително е бил сключен
договор за мобилни услуги от 07.03.2018 г.при Общи условия ,с договорени права
и задължения на двете страни
,включително дата на фактуриране на ползваните услуги и плащането им в указаните във фактурите
срокове /чл. 27 от ОУ/.По този договор
ответницъта-въззиваема е абонат на ищцовото дружество-оператор
,доставчик на мобилни услуги за уговорен
срок на действие-24 месеца на
предпочетената абонаментна програма -до
07.03.2020 г.Абонатът е получил и мобилно устройство на цена от 799,99 лв. ,с
отстъпва от 270,91 лв. от стандартната цена /в брой,без абонамент /в размер на
1071,90 лв.
Не
се спори по делото ,че за исковия
период-от 07.03.2018 г. до 14.05.2018 г.на ответницата са начислявани цена на
потребителски услуги извън месечните такси,като за това са издадени
фактури с описани в тях видове
услуги,тяхната стойност и обем на потребление .Не се спори ,че тези услуги не
са били заплатени от абоната-ответник.Затова и претенцията за заплащане на
неплатени ползвани от ответника услуги е била уважена от първоинстанционния съд
и в тази част решението е влязло в сила.
Твърденията
на ищцовото дружество са ,че поради неизпълнение на месечни задължения на
абоната и издадените фактури за
дължимите суми процесният договор е бил прекратен едностранно от оператора съгл. т.11 при условията на чл. 75 вр.чл.
19б,в от Общите условия -чрез преустановяване
на предоставената мобилна услуга ,при ограничаване входящ и изходящ трафик на обажданията към мобилния
номер.Затова се претендира и неустойка за неизпълнението на договора .
За
да отхвърли тази претенция ,първоинстанционният съд е приел ,че ищецът не е
ангажирал доказателства за предприети от
негова страна действия за разваляне /прекратяване на договора,обуславящи
възникването на право за претендираната неустойка като обезщетение за
неизпълнението .Приел е ,че доколкото процесният индивидуален договор е сключен
в писмена форма ,изявлението за прекратяване
също следва да е в такава форма и
с него следва да се даде подходящ срок за изпълнение.По делото не е
установено ищецът да е отправил до
абоната писмено предизвестие ,с което да му е дал подходящ срок за плащане на
дължимата по договора сума .Според съда датата на деактивацията ,т.е. спирането
на подаваните услуги ,не може да се приравнява
и не е развозначно на датата на
прекратяването на договора .Затова и без предизвестието за прекратяване не са осъществени предпоставките за същото
,респ.-за плащане на дължимата неустойка.
Настоящата
инстанция споделя мотивите на
първостепенния съд ,като счита ,че трябва да се добави и следното :
Действително
нито в индивидуалния договор ,сключен между страните ,нито в Общите
условия ,е предвидено по какъв начин
може да стане едностранното прекратяване на договора,при наличие на
предпоставките за това.Заключението ,че доколкото става дума за писмен договор
,сключен между страните ,то и прекратяването му /пък било то и едностранно / предсрочно
при наличие на определени предпоставки ,следва да бъде в същата форма.Съгласно
текста на чл.31а от Общите условия Теленор се задължава предварително и по
подходящ начин /чрез кратно текстово съобщение,писмо с обр.разпоска ,записващ
се телефонен разговор,чрез ел.поща и т.н./да информира абоната ,че ще предприеме действия по
извъсъдебно събиране на негови неплатени
парични задължения.Следователно предвидени са
и други начини за информирането на абоната ,че ще се пристъпи към
събиране на неплатените сметки ,но всички те имат за цел уведомяването му ,че е
неизправен длъжник /че е в забава / и ще бъдат предприети действия по събиране
на дължимите суми.Спирането на достъпа до услугите от потребителя не се прилага
само при прекратяване на договора –такова е предвидено и в хипотезите по чл.
53от ОУ/в случаите на неплатени изискуеми вземания,или при допълнителни условия
или ограничения за сключен индивидуален договор/ ,чл. 54 /в случай на
постъпване на писмена жалба за извършени
неправомерни действия /,чл. 55/когато с
поведението си потребителят застрашава
,или пречи на нормалното ползване на услуги от страна на други потребители /.Във
всички тези случаи не е предвидено прекратяване на договора с потребителя
,което означава ,че спирането на достъпа
до услугите не е развозначво на прекратяване на договора.Нито във издадените фактури ,нито по друг начин
ответницата е била предизвестена за едностранно прекратяване на договора
,поради което и изводът ,че без
предизвестие не са осъществени
предпоставките за плащане на неустойка ,е правилен .
Затова
и атакуваното решение следва да бъде
потвърдено ,поради което Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260014/02.09.2020 г. постановено по
гр.д. № 325/2020 г. по описа на Айтоския районен съд
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.