Решение по дело №2638/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260050
Дата: 28 януари 2021 г. (в сила от 28 януари 2021 г.)
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20202100502638
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

                    Р      Е     Ш     Е     Н    И   Е    I-2  

                                    

 

 

                                   град Бургас ,28.01. 2021 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   публично      заседание  

на .............двадесети януари    ..през

две хиляди   двадесет и първа    година ,             в състав :

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                             ЧЛЕНОВЕ  :Пламена Върбанова        

                                                  мл.с. Детелина Димова                                                 

                                                                                             

при  секретаря Ани Цветанова като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева.в.гр.д. №  2638       по описа  за

                    2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         

                                           Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано  по повод въззивната жалба на  процесуалния  представител на  “Теленор България „ЕАД         –ищец    по гр.д. № 325  /2020 год. по описа на Айтоския    районен съд против решение № 260014/02.09.2020 год. постановено по същото дело в частта  ,с която е отхвърлен иска на въззивника  против Н.С.П. от гр. ***  за установяване вземането на въззивника  на сумата в общ размер от 269,35 лв. –представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 07.03.2018 г.

                                                 Въззивникът      изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и  необосновано ,постановено в нарушение на материалния закон  и в противоречие със събраните доказателства  .

                                          Сочи се   на първо място,че  неправилен  е изводът  на съда ,че исковата претенция  за неустойка е останала недоказана .Счита се ,че  не е вярно ,че ищецът не е предприел необходимото  ,за да проведе доказване на претенцията за неплатени услуги .Не  е бил обсъден и анализиран самия договор  за мобилни услуги ,който не е оспорен от ответната страна .Договорът поражда действие и за двете страни , а една от клаузити по него  е посочената  т. 11/където е инкорпорирана  спогодбата с КЗП/  неустойка при неизпълнение на договора по вина на абоната.Процесният договор е прекратен едностранно от оператора  съгл.т.11 при условията на чл. 75 вр.чл.19б от ОУ-по вина на абоната да не заплати  дължими месечни плащания .Прекратяването на договора настъпва по силата на самия договор – поради неизпълнение от абоната  да заплати цената на предоставените му услуги ,като се подчертава ,че  са налице три просрочени фактури ,а абонатът е предупреждаван няколко пъти със смс за съществуващите задължения .Законът   и договорът не вменяват задължение на кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си и тъй като липсва плащане от страна на ответника ,за ищеца е възникнало потестативно право едностранно да прекрати договора ,без да е необходими изрично да волеизявлява намерението си да го прекрати .В случая  операторът е пристъпил към прекратяване на договора посредством преустановяване на предоставената мобилна услуга и от този момент  настъпват правните последици от прекратяването .Затова се счита за неправилен изводът на съда ,че  е необходимо доказване на прекратяването на договора ,тъй като за същото не следва да се извършват действия от страна на мобилния оператор ,а произтича от ОУ и от договора .

                                      По отношение размера на неустойката се сочи ,че  тя е начислена   на основание спогодбата с КЗП,която е вписана в договора ,а размерът е описан в табличен вид –така ,както е начислена в системата на мобилния оператор .Счита се ,че районният съд  неправилно е цитирал разпоредбата на чл. 237 ал. 3 ГПК ,която в случая е неприложима.Освен това липсват мотиви на съда ,като е недопустимо да бъде уважена частично исковата претенция  на основание на посочените договори , а за друга част ,за която са наведени твърдения ,че представлява неравноправна клауза ,да не бъде уважена ,без мотиви .Затова се счита ,че решението е необосновано .

                            Моли се за отмяна на решението в атакуваната част  и постановяване на ново ,с което се уважат изцяло  исковите претенции .Не се сочат нови доказателства         

                            Писмен  отговор по реда на чл. 263 от ГПК  въззиваемата страна не е представила и не взема становище по въззивната жалба.

                            След преценка на събраните по делото доказателства и като  обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

                            Предявени са били искове по реда на чл. 422 от ГПК –за установяване дължимостта на вземането ,за което в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично  задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 97/2020 г. по описа на РС-Айтос .Твърдяло се е от ищеца ,че вземането произтича от  договор за мобилни услуги от 07.03.2018 г.,по който са издадени  цитирани фактури за ползване на услуги и същевременно е начислена неустойка  за предсрочно прекратяване на договора .Делото е висящо  в частта относно претендираната неустойка  за предсрочно прекратяване на договора  в размер на 269,35 лв.-от които 62,46 лв.-представляващи размер на тримесечни абонаментни такси  и 206,89 лв.-отстъпката от платената в брой от потребителя цена на мобилното устройство при сключване на договора .

                                      От приложените по делото доказателства се е установило ,че  между страните действително е бил сключен договор за мобилни услуги от 07.03.2018 г.при Общи условия ,с договорени права и задължения на  двете страни ,включително дата на фактуриране на ползваните услуги  и плащането им в указаните във фактурите срокове /чл. 27 от ОУ/.По този договор  ответницъта-въззиваема е абонат на ищцовото дружество-оператор ,доставчик на мобилни услуги  за уговорен срок на действие-24 месеца  на предпочетената абонаментна програма  -до 07.03.2020 г.Абонатът е получил и мобилно устройство на цена от 799,99 лв. ,с отстъпва от 270,91 лв. от стандартната цена /в брой,без абонамент /в размер на 1071,90 лв.

                                      Не се спори по делото ,че  за исковия период-от 07.03.2018 г. до 14.05.2018 г.на ответницата са начислявани цена на потребителски услуги извън месечните такси,като за това са издадени фактури  с описани в тях видове услуги,тяхната стойност и обем на потребление .Не се спори ,че тези услуги не са били заплатени от абоната-ответник.Затова и претенцията за заплащане на неплатени ползвани от ответника услуги е била уважена от първоинстанционния съд и в тази част решението е влязло в сила.

                                      Твърденията на ищцовото дружество са ,че поради неизпълнение на месечни задължения на абоната и издадените  фактури за дължимите суми  процесният договор  е бил прекратен едностранно от оператора  съгл. т.11 при условията на чл. 75 вр.чл. 19б,в от Общите условия    -чрез преустановяване на предоставената мобилна услуга ,при ограничаване входящ и изходящ  трафик на обажданията към мобилния номер.Затова се претендира и неустойка за неизпълнението на договора .

                                      За да отхвърли тази претенция ,първоинстанционният съд е приел ,че ищецът не е ангажирал доказателства  за предприети от негова страна действия за разваляне /прекратяване на договора,обуславящи възникването на право за претендираната неустойка като обезщетение за неизпълнението .Приел е ,че доколкото процесният индивидуален договор е сключен в писмена форма ,изявлението за прекратяване  също следва да е в такава форма  и с него следва да се даде подходящ срок за изпълнение.По делото не е установено  ищецът да е отправил до абоната писмено предизвестие ,с което да му е дал подходящ срок за плащане на дължимата по договора сума .Според съда датата на деактивацията ,т.е. спирането на подаваните услуги ,не може да се приравнява  и не е развозначно  на датата на прекратяването на договора .Затова и без предизвестието за прекратяване   не са осъществени предпоставките за същото ,респ.-за плащане на дължимата неустойка.

                                      Настоящата инстанция споделя  мотивите на първостепенния съд ,като счита ,че трябва да се добави и следното :

                                      Действително нито в индивидуалния договор ,сключен между страните ,нито в Общите условия  ,е предвидено по какъв начин може да стане едностранното прекратяване на договора,при наличие на предпоставките за това.Заключението ,че доколкото става дума за писмен договор ,сключен между страните ,то и прекратяването му /пък било то и едностранно / предсрочно при наличие на определени предпоставки ,следва да бъде в същата форма.Съгласно текста на чл.31а от Общите условия Теленор се задължава предварително и по подходящ начин /чрез кратно текстово съобщение,писмо с обр.разпоска ,записващ се телефонен разговор,чрез ел.поща и т.н./да информира  абоната ,че ще предприеме действия по извъсъдебно  събиране на негови неплатени парични задължения.Следователно предвидени са  и други начини за информирането на абоната ,че ще се пристъпи към събиране на неплатените сметки ,но всички те имат за цел уведомяването му ,че е неизправен длъжник /че е в забава / и ще бъдат предприети действия по събиране на дължимите суми.Спирането на достъпа до услугите от потребителя не се прилага само при прекратяване на договора –такова е предвидено и в хипотезите по чл. 53от ОУ/в случаите на неплатени изискуеми вземания,или при допълнителни условия или ограничения за сключен индивидуален договор/ ,чл. 54 /в случай на постъпване на писмена жалба  за извършени неправомерни действия /,чл. 55/когато  с поведението си потребителят  застрашава ,или пречи на нормалното ползване на услуги от страна на други потребители /.Във всички тези случаи не е предвидено прекратяване на договора с потребителя ,което означава ,че  спирането на достъпа до услугите не е развозначво на прекратяване на договора.Нито  във издадените фактури ,нито по друг начин ответницата е била предизвестена за едностранно прекратяване на договора ,поради което и  изводът ,че    без  предизвестие  не са осъществени предпоставките за плащане на неустойка ,е правилен .

                                      Затова и  атакуваното решение следва да бъде потвърдено ,поради което Бургаският окръжен съд

 

                                      

                            Р     Е      Ш      И :

                                       

                                      ПОТВЪРЖДАВА  решение № 260014/02.09.2020 г. постановено по гр.д. № 325/2020 г. по описа на Айтоския районен съд

                                      РЕШЕНИЕТО   не подлежи на обжалване .

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                                                                                                2.