Решение по дело №66/2017 на Административен съд - Пазарджик

 Р е ш е н и е

№ 174/ 7.4.2017г.

гр. Пазарджик

 

в името на народа

 

Административен съд Пазарджик, V състав, в открито заседание на двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                       Председател: Георги Видев

 

при секретаря Антоанета Метанова, като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 66 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалби на ЕТ „Огнян Каяджиев“ и ЕТ „Евгения Каяджиева-85“ против Писмо изх. № 38-00-431/23.12.2016 г. и Писмо изх. № 38-00-432/23.12.2016 г. на кмета на община Пазарджик, съдържащи откази за издаване на индивидуален административен акт – заповед за удължаване на срока за разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение за търговия на закрито – павилион.

Жалбата се поддържа в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателите. Същият излага съображения за незаконосъобразността на оспорените административни актове. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – кметът на община Пазарджик, чрез процесуалния си представител в проведеното открито съдебно заседание оспорва жалбата, като излага съображения за правилността и законосъобразността на обжалваните административни актове.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лица, засегнати от разпореденото с обжалваните писма.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваните писма са мотивирани с обстоятелството, че до момента на изтичане срока за разрешението за поставяне в общината не е постъпило искане за удължаване на същото. Ответникът се е позовал и на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на община Пазарджик, предвиждащ премахване от собственика за негова сметка в едномесечен срок на преместваемото съоръжение след изтичане на срока на разрешението за поставянето му. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че разрешението за поставяне на процесния павилион се е отнасяло за периода от 17.09.2013 г. до 16.09.2016 г. На 28.11.2016 г. всеки от двамата жалбоподатели е подал заявление за удължаване на срока на Разрешението за поставяне.

При така установената фактическа обстановка е безспорно, че жалбоподателите първоначално са имали право да поискат удължаване на срока на разрешението за поставяне, но това е следвало да стане най-късно в последния ден на срока на разрешението – 16.09.2016 г. След изтичането на тази дата тяхното право се е преклудирало и съобразно чл. 10, ал. 2 от Наредбата те са били длъжни да премахнат съоръжението за собствена сметка.

Неоснователно е възражението, че чл. 10, ал. 3 от Наредбата не е предвидил искането за удължаване да бъде подадено „преди изтичане на срока“. Тази разпоредба предвижда следното: „В случай на постъпило искане от собственика на преместваемото съоръжение за удължаване срока за ползване на терена и след осъществени редовни плащания и спазване на изискванията, посочени в тази наредба, през изтеклия предишен период, се издава нова заповед на кмета, а срокът на издаденото разрешение  служебно се удължава.“. Действително не е посочено кога следва да бъде подадено искането, но от тълкуването на нормата е безспорно, че то следва да бъде направено преди изтичането на срока. Това следва от самите използвани термини „удължаване на срока“ и „срокът на издаденото разрешение  служебно се удължава“. Несъмнено не може да бъде удължен срок, който вече е изтекъл. Такъв срок би могъл евентуално да бъде възобновен, но разпоредбата не предвижда такова възобновяване.

Неотносими са възраженията, свързани с обстоятелството, че ако срокът на разрешението не бъде удължен и съответно павилионът бъде премахнат, то учениците от близкото училище ще бъдат затруднени със закупуването на закуски, като затова ще се наложи да пресичат опасна главна улица. Това са възражения, свързани с целесъобразността на издадения административен акт, като в настоящото съдебно производство не може да бъде изследвана неговата целесъобразност, а единствено законосъобразността му.

Следователно обжалваните писма са издадени в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Спазени са и останалите изисквания за законосъобразност на издадените административни актове. Същите са издадени от компетентен административен орган – кметът на община Пазарджик, във формата на мотивирани писма, при спазване на административнопроизводствените правила и на целта на закона, за да бъде отказано удължаване на вече изтекъл срок.

Предвид гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля  жалбите на ЕТ „Огнян Каяджиев“ и ЕТ „Евгения Каяджиева-85“ против Писмо изх. № 38-00-431/23.12.2016 г. и Писмо изх. № 38-00-432/23.12.2016 г. на кмета на община Пазарджик, съдържащи откази за издаване на индивидуален административен акт – заповед за удължаване на срока за разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение за търговия на закрито – павилион.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

 

                                                                                             

     Съдия: /П/

 

С определение № 8163 от 27.06.2017 г. по адм. дело № 6914/2017 г. по описа на ВАС - ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ЕТ „Огнян Каяджиев“ и на ЕТ „Евгения Каяджиева-85“ чрез техния пълномощник срещу решение №174/07.04.2017 г. по адм. д. № 66/2017 г. на Административен съд Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 6914/2017 г. по описа на Върховния административен съд.
Определението за прекратяване може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

С определение № 11743 от 05.10.2017 г. по адм. дело № 9632/2017 г. по описа на ВАС - ОСТАВЯ В СИЛА определение №8163/27.06.2017 г. постановено по адм.дело №6914/2017 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, второ отделение.
Определението е окончателно.