Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 17.07.2017 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VІ ТО, в
открито заседание на първи юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПредседатЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като разгледа докладваното
от съдия Райкинска, т. дело № 5300 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Ищецът
„М.Р.“ ООД твърди в исковата си молба, че с договор за посредничество, сключен
на 23.10.2010 г. с ответника – „А.“ ООД, се е задължил да посредничи при
продажбата на строителни смеси (бетон) при изграждането на обект – „Бизнес
център Парадайс“, а от своя страна ответникът е следвало да му заплати
възнаграждение в размер на 1 лев без ДДС за кубичен метър бетон, продаден и
съответно платен от инвеститора на обекта – „К.“ ООД. Допълва, че е изпълнил
своето задължение, в резултат на което в периода от 28.08.2010 г. до 30.11.2012
г. „А.“ ООД е доставило 106 787.5 кубически метра бетон, чиято стойност му
е изплатена изцяло от инвеститора на обекта. Сочи, че ответникът не изпълнил
задължението си да заплати на ищеца-посредник уговореното възнаграждение,
поради което на 18.02.2013 г. ищецът му
връчил нотариална покана, с която му дал седмодневен срок за доброволно
изпълнение, каквото обаче не е извършено.
Ищецът твърди още, че през месец
август 2013 г. предявил частичен иск пред СГС за заплащане на възнаграждение в размер
на 26 000 лева от общо дължимите 106 787.50 лева, по който иск, с
решение по т.д. 4907/2014 г. на САС, ответникът е осъден да заплати предявената
сума в пълен размер.
Ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на
80 787.50 лева, представляваща разликата между пълния дължим размер от
106 787.50 лева и вече присъдените 26 000 лева, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и лихва за забава върху сумата от 106 787.50 лева за
периода от 26.02.2013 г. до 04.08.2015 г. в размер на 26 485.63 лева и
направените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът „А.“
ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че счита предявения
иск за неоснователен и недоказан.
Оспорва
твърдението на ищеца, че е осъществил задължението си по договор за
посредничество от 23.10.2010 г. Сочи, че инвеститор на обект – „Бизнес център
Парадайс“ е „Б.“ ЕООД, а посоченото от ищеца дружество - „К.“ ООД е
изпълнител/строител в обекта, поради което е налице неизпълнение по отношение
уговорения контрагент по договора за посредничество. Твърди още, че съгласно
чл. 1, ал. 3 от договора за посредничество, посредникът няма право да предлага
продукта на цена по-ниска от тази, определена с офертата, при които условия му
се дължи уговореното възнаграждение. Допълва, че крайната доставна цена, която
му е заплатена от „К.“ ООД е по-ниска от тази, която посредника се е задължил
да договори, поради което счита че е налице пълно неизпълнение на задължението
на посредника.
Поддържа, че доставката на бетонови
смеси е осъществявана преди сключването на договора за посредничество, поради
което към този момент вече са били налице търговски взаимоотношения между него
и строителя „К.“ ООД и ищецът не е осъществил никаква посредническа дейност по
договора с това лице.
Възразява
още, че ищецът не издал нито една фактура за претендираното вземане, макар да
бил длъжен според Закона за счетоводството, което представлявало данъчно
нарушение.
Предвид
изложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявения частичен иск като
неоснователен и недоказан.
В
законоустановения срок не е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, но с
молба от 23.08.2016 г. ищецът е посочил, че решение по т.д. 4907/2014 г. на САС
в влязло в законна сила.
„А.“
ООД е депозирало допълнителен отговор, с който заявява, че поддържа
първоначално подадения отговор и излага доводи за неправилност на решението на
САС.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С
Договор за посредничество от 23.08.2010 г., сключен между „М.Р.“ ООД –
Посредник и „А.“ ООД – Възложител, страните са се съгласили да си сътрудничат
при продажбата на строителни смеси (бетон), произведени от Възложителя, като
сътрудничество означава, че Посредникът ще предлага строителните смеси (бетон),
произведени от Възложителя, на инвеститор в следния строителен обект – Бизнес
Център Парадайс, на ъгъла на бул. „Черни връх“ и ул. „Сребърна“. В случай на
сделка Възлажителят е задължен да плати на Посредника комисионна. Посочено е,
че Възложителят е определил и оферирал крайна цена за 1 куб. м. строителна смес
(бетон) съгласно оферта, която е неразделна част от настоящия договор и
Посредникът няма право да предлага бетона, произведен на Възложителя на
по-ниска крайна цена. Уговорен е размер на комисионната 1 лев без ДДС на
кубически метър бетон за продаден и съответно платен от инвеститора на
договорения строителен обект. Комисионната е платима в лева по банков път и се
изплаща пропорционално на получените от Възложителя плащания от страна на
купувача, като е дължима незабавно след получено плащане.
Ответникът
е представил Оферта за цени на бетон и услуги за обект Хладилника, датирана
21.07.2010 г. и адресирана до фирма „К. Сити“ ЕООД, на вниманието на г-н К..
Офертата е подписана от „М.Р.“ ООД и „А.“ ООД.
Представено
е удостоверение от 28.01.2013 г., подписано от управителя на „К.“ ООД А.К., с
което същият удостоверява, че М.К.Г., в качеството си на управител на „М.р.“
ООД се е свързал с А.К. в качеството му на управител на „К.“ ООД с предложение
да бъде запознат с И.А., управител на фирма „А.“ ООД, собственик на
бетоновъзли, за осигуряване на бетон и доставки на бетон за периода 24.08.2010
г. – 30.11.2012 г. за обект Мол София Парадайс, в следствие на което за
посочения период „А.“ ООД е доставило 106 787.50 кубически метра бетон,
които са изплатени изцяло на „А.“ ООД.
С
нотариална покана чрез нотариус Р.Д. „М.Р.“ ООД са поискали от „А.“ ООД да им
заплати 106 787.50 лева за доставения с тяхно посредничество бетон на „К.“
ООД на строителен обект „Бизнес център Парадайс“, по силата на договор за посредничество
от 23.08.2010 г., като е даден едноседмичен срок за изпълнение. Нотариалната
покана е връчена на 20.02.2013 г.
С
решение от 17.07.2015 г. на САС, 3 състав по т.д. № 4907/2014 г. е отменено
решение по т.д. № 4818/2013 г. на СГС и вместо него „А.“ ООД е осъдено да
заплати на „М.Р.“ ООД сумата 26 000 лева, част от общо дължима сума в
размер на 106 787.50 лева, представляващи незаплатено комисионно
възнаграждение по договор, ноименован Договор за посредничество, сключен ан
23.08.2010 г. , заедно със законната лихва от 14.08.2013 г. до окончателното
погасяване на задължението. Това решение не е допуснато до касационно обжалване
с определение № 641/11.07.2016 г. на
ВКС, 1-во т.о. по т.д. № 3621/2015 г. и е влязло в сила на 11.07.2016 г.
Представен
е Договор № 7/10.09.2010 г. между „Б.“ ООД – Възложител и „К.“ ООД – изпълнител,
по силата на който възложителят е възложил на изпълнителя да извърши масов
изкоп и укрепване на строителния изкоп на обект „Парадайз Център София“, гр.
София, бул. „Черни връх“. В количествено стойностната сметка към договора се
установяват включително работи по доставка и полагане на бетон В 25.
Представен
е и Договор за строителство от 10.01.2011 г. между „Б.“ ЕООД – Възложител и „К.“
ООД – Строител за обект, находящ се в гр. София и граници бул. „Черни връх“,
ул- Сребърна“, ул. „Тодор Каблешков и ул. „Емилиян Станев“.
По
делото е изслушано заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Л.З., неоспорено
от страните. От него се установява, че в счетоводството на ответното дружество
са осчетоводени доставени на „К.“ ООД
107 645.40 кубически метра бетон, на обща стойност 8 262 103.02
лева без ДДС, а видно от приложената справка това е станало в периода 01.12.2010
г. – 21.11.2012 г. При сравнение между цените на доставения бетон с цените по
посочената по-горе оферта от 21.07.2010 г. се наблюдава разлика в посока надолу
при някои видове бетон, напр. В 25 е офериран при цена 72 лева на м3, а първата
доставка е на цена 70 м3; бетон В 30 е офериран при цена 75 лева за м3, а
първата доставка е при цена 71 лева на м3; бетон В50 е офериран при цена 91
лева на м3, а е продаван при цена 89.5 лева на м3. Доставените количества са
изплатени напълно по банков път, като най-късното плащане е на 20.12.2012 г.
По
делото са разпитани двама свидетели – К.Н.Николов и А.К..
Свидетелят
К.Н.е посочил, че работи като технически директор във фирма „Г.С.“, която
управлява търговски център „Парадайс“. През 2010 г. работел във фирма „Б.“ ООД,
собственик на „Г.С.“. Към 2010 г. „Б.“
били собственик и инвеститор на МОЛ „Парадайс“, а преди това на
терените, върху които е построен. Още преди проекта на сградата били водени
разговори с фирми за метали, за бетон и всякакви строителни материали с цел
съставяне на бюджет. Фирма „К.“ били избрани за главен изпълнител на обекта.
Първоначално проучванията и преговорите с доставчици извършвали „Б.“, но
впоследствие сключили договор за кредит с банка и банката поставила условие да
има главен изпълнител на обекта. Избрали „К.“ ООД, но си запазили принципа, че
те ще избират подизпълнителите и доставчиците и ще уговарят цените. От „К.“ им
давали акт за завършените работи, те го одобрявали и плащали, а „К.“ ООД се
разплащали с доставчиците. Свидетелят не познава фирма „М.Р.“ и от тази фирма
не са говорили с „Б.“. Още преди да изберат главен изпълнител, тъй като бетонът
и желязото били основен материал при изграждането на сграда, от „Б.“
преговаряли с фирми, за да оптимизират цената – „Хидробетон“, „Транспортстрой“,
„А.“, „БГ Бетон“. Преди това работили с „А.“ на друг обект и били в добри
отношения. Били решили, че с тях ще работят, но си направили търг, избрали
най-ниската цена, намалили я с 10% и я предложили на „А.“. Те договорили бетона
и желязото и казали на „К.“ да купуват от тази фирма и на тази цена. Работели и
с фирмите „Хидробетон“ и „Транспортстрой“. Нямало договор между „Б.“ и „А.“ за
доставките.
Свидетелят
А.А.К. е заявил, че е управител на „К.“ ООД, което дружество било главен
изпълнител на „Парадайс център“ в периода 2010 – 2013 г. това бил първият обект
на дружеството в София. Бетона вземали от „А.“, „Хидробетон“ и от още една
фирма, която не помни, но била бетонов възел. Свидетелят ползвал М.Г. (М.) като
свой личен шофьор в София, разговарял с него и се интересувал от къде може да
вземе бетон, арматура и др. Той го завел при И.А., управител на „А.“, който
предложил оферта за бетон. Срещата била в къща в „Бояна“, където М.го завел. По-късно
собственикът на обекта променил офертата, не запазил цената и започнали да
работят на по-ниска цена с „А.“. Първоначално свидетелят договарял с „А.“, но
после собственикът променил цената. М.не участвал в договарянето на цената.
Инвеститор на обекта били „Б.“ ООД и „К.“ ООД имали договор с тях.
Така установената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Предявеният
главен иск е за заплащане на възнаграждение по договор за посредничество от
23.08.2010 г. Ищецът не е търговски посредник, доколкото нито се твърди, нито
се установява същият да извършва посредническа дейност по занятие (чл. 49 ТЗ).
Сключеният между страните договор за посредничество поради това не се регулира
от разпоредбите на ТЗ за търговския посредник и по същината си е ненаименован
договор, като отношенията между страните по него се регулират основно от
клаузите на договора и общите разпоредби на ЗЗД, като предявеният иск следва да
се квалифицира като такъв по чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Доколкото обаче същността на
посредническата дейност и при извършването й по занятие, и в отделни конкретни
случаи е сходна, то приложими са принципните правила, изводими от разпоредбите
за търговския посредник.
От
представения по делото договор за посредничество от 23.08.2010 г. между „М.Р.“
ООД и „А.“ ООД се установи, че „М.Р.“ ООД са се задължили да съдействат на „А.“
ООД пред инвеститор на обект „Търговски център Парадайс“ в гр. София, бул.
„Черни връх“, като му предлагат да закупува произвеждания от „А.“ ООД бетон на
цена не по-ниска от изготвена от „А.“ ООД оферта. Задължението е за съдействие
чрез предлагане на бетона, а не за сключване на сделка за покупко-продажба на
бетона, поради което не се разкрива воля у страните да сключат договор за
поръчка при пряко или косвено представителство. Този извод се подкрепя и от
наименованието, което страните са дали на договора – за посредничество, а не за
поръчка или за услуга, както и от други клаузи на договора, според които
посредникът следва да преговаря с инвеститор на обекта. Т.е., задълженията на „М.Р.“
ООД са се свеждали до провеждане на преговори и убеждаване на инвеститор на
обекта да сключи договор за покупко-продажба на бетон с „А.“ на посочени от „А.“
ООД минимални цени. От своя страна „А.“ ООД се е задължил да заплаща
възнаграждение за съдействието под формата на комисионна в размер на 1лев без
ДДС на продаден и заплатен бетон, незабавно след плащането му от купувача.
По делото се
установи, че между страните е водено друго дело за друга част от възнаграждението
по договора, което е приключило с влязло в сила осъдително решение в полза на „М.Р.“
ООД. В съдебната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК няма
противоречие по въпроса, че формираната сила на пресъдено нещо с предходното
решение по частичен иск не се разпростира и върху останалия размер на
вземането, предмет на последващо производство. В тази практика обаче съществува
противоречие по въпроса дали силата на пресъдено нещо на осъдителното решение
по частичен иск обхваща и общите правопораждащи спорното право в различните му
части факти. Според преобладаващата съдебна практика, със сила на пресъдено
нещо се ползват съдебно установените правопораждащи факти, доколкото
индивидуализират спорното право, чрез основанието и петитума на иска. предмет на силата на присъдено нещо не е само субективното
материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който
то се претендира. Посочено е, че в основанието на иска се включват всички
факти, очертани от хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда
претендираното материално право, поради което установените с решението по
частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила
на присъдено нещо. С такава сила се ползват съдебно установените правопораждащи
факти, доколкото индивидуализират спорното право, чрез основанието и петитума
на иска. Със сила на присъдено нещо се ползват само възраженията за прихващане
и подобрения-чл. 298, ал. 4 от ГПК, поради което възраженията срещу съществуването
на породеното право не се ползват със сила на присъдено нещо. Такива биха могли
да бъдат правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите възражения.
Формираната сила на присъдено нещо по частичния иск, не преклудира възраженията
на ответника срещу съществуването на спорното право. Обективните и субективните
предели на силата на присъдено нещо са очертани с разпоредбата на чл. 298 от ГПК. Съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК решението влиза в сила само между същите
страни, за същото искане и на същото основание. Това означава, че силата на
присъдено нещо обхваща само съществуването на спорното право, което е предмет
на делото, така както същото се индивидуализира, чрез посочените от ищеца
правопораждащи факти и чрез страните по него. Затова решението се ползва със
сила на присъдено нещо по отношение на установените в хода на производството
правопораждащи факти само доколкото те са такива за спорното право, но не и
когато те се претендират като самостоятелен факт, откъснат от спорното право,
по повод на което е постановено решението (така Решение № 89/11.07.2011 г. на
ВКС, 1-во т.о. по т.д. № 716/2010 г.; Решение № 154/24.08.2016 г. по гр.д. №
3848/2015 г. на ВКС, 4-то г.о. и Решение № 117/02.11.2015 г. по т.д. № 730/2014
г. на ВКС, 2-ро т.о.)
Другото виждане, застъпено от ВКС е, че решението по уважен частичен иск
няма сила на пресъдено нещо по отношение друга част на спорното право,
включително по отношение правопораждащите на тази друга част факти (така
Решение № 33/25.03.2013 г. по т.д. № 140/2012 г. на ВКС, 1-во т.о. и Решение №
275/06.01.2015 г. по гр.д. № 2041/2015 г. на ВКС, 3-то г.о.).
Настоящият съдебен състав възприема становището по първата група решения, а
именно, че силата на пресъдено нещо обхваща и общите правопораждащи факти на
различните части на спорното право. В този смисъл съдът приема, че между
страните е установено със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение на
САС по т.д. № 4907/2014 г., че между страните е налице валиден договор за
посредничество, ищецът е осъществил договореното в него съдействие и в резултат
на него ответникът е сключил договор за покупко-продажба на бетон за обект
търговски център Парадайс. За пълнота следва да бъде посочено, че тези факти се
установиха и посредством събраните в настоящото дело доказателства – неоспорен
договор за посредничество от 23.08.2010 г., ССЕ и свидетелски показания. Следва
да бъде посочено конкретно относно осъщественото съдействие, че такова се
установи от свидетелските показания на свидетеля А.К., управител на „К.“ ООД,
според чиито показания именно управителят на „М.Р.“ ООД го е свързал с
управителя на „А.“ ООД И.А. и вследствие на тази връзка свидетелят е приел
офертата на „А.“ ООД. Неговите показания не противоречат на показанията на
свидетеля К.Н., според който собственикът на обекта „Б.“ ООД е работил с „А.“
ООД и на друг обект по-рано и отново са възнамерявали да работят с тях. Това е
така, защото този свидетел сочи още, че са работили с още две фирми и очевидно
договарянето на техния подизпълнител „К.“ ООД с „А.“ ООД със съдействието на
управителя на „М.Р.“ ООД е довело в крайна сметка до одобрението на собственика
на сделка с тях.
В настоящото производство ответникът не
е правил правопогасяващи или правоунищожаващи възражения, но е направил
правоизключващи такива - че се дължало
възнаграждение само ако се договаря с инвеститора, който е „Б.“ ООД и сделка
бъде сключена при цена по офертата на „А.“ ООД, а в случая ищецът договарял с
друго дружество и сделка била сключена на по-ниски цени. Настоящият състав
намира, че основната цел на договора за посредничество е „А.“ ООД да продава
бетон, който да се използва в строителството на Търговски център Парадайс, като
за постигането на тази цел е ирелевантна личността на купувача (дали е самият
инвеститор, главният изпълнител на обекта или трето лице). Предвид мащабите на
този обект и огромните количества бетон, които се щели да бъдат налети в него,
за “А.“ ООД е имало значение да стане доставчик за обекта, т.е., да продаде
голямо количество бетон, а не на кого точно ще го продаде. Ето защо, условието
по договора посредникът да предлага бетон на инвеститора е несъществено и само
по себе си не може да обуслови дължимост или недължимост на договореното
възнаграждение.
По отношение цената на бетона – в договора е уговорено, че посредникът ще
предлага бетона на посочената от „А.“ ООД цена. От показанията на свидетеля К.
се установи, че той е получил оферта за предлагания бетон от управителя на „А.“
ООД, а не от управителя на „М.Р.“ ООД, т.е., не се установява последният да е
предлагал бетона на по-ниска цена. Договорът за покупко-продажба от друга
страна се сключва не от посредника, а от двете страни по него и ако те са
уговорили по-ниска цена от първоначално предложената независимо по каква
причина, това обстоятелство не се намира в причинна връзка с действията на
посредника.
При посредничеството решаващо значение има осъществения контакт с насрещен
контрагент и убеждаването му да сключи сделка с възложителя. Доколкото
договарянето на цената на сделката не е по принцип задължение на посредника, то
и нейният размер е ирелевантен за дължимостта на посредническо възнаграждение. Възможно
е цената, при която е финализирана сделката, да има определящо значение за
размера на платимото възнаграждение на посредника и тогава при сделка на
по-ниска цена това възнаграждение би могло само да бъде намалено, но не и
изключено съвсем. Възражение за намаляване на възнаграждението поради връзка
между цената по сделката и същото по делото не е правено.
Ответникът е възразявал още, че ищецът не му е издал фактури за дължимото
възнаграждение, което представлява нарушение на ЗСч. и данъчни закони. Дори
това да е така, фактурата се издава в изпълнение на изисквания за документиране
на сделките за целите на фиска. Ако фактура е следвало да бъде издадена, но не
е, за това ищецът може да бъде санкциониран по административен ред, но не и в
настоящото производство. Фактурата не е източник на задълженията на страните,
макар да е възможно да служи като доказателство за възникването на тези
задължения. Обратното не е вярно – ако няма фактура, това не означава, че
задължения няма, щом същите се установяват с други доказателства.
По отношение размера на претенцията – същият бе установен с помощта на
съдебно счетоводна експертиза, според която и съобразно записванията именно на
ответника, договор за доставка на бетон между „К.“ ООД и „А.“ ООД е сключен при
съдействието на ищеца, като на обект „Търговски център Парадайс“ са доставени
общо 107 793.50 м3 бетон и същите са заплатени. Следователно, според
уговорките ответникът дължи на ищеца възнаграждение в размер на 107 793.50
лева без ДДС. С предходното решение на САС на ищеца са присъдени вече 26 000
лева, поради което ищецът може да търси още 81 793.50 лева. Претенцията му
е за 80 787-50 лева, поради което същата е изцяло основателна.
Ищецът е претендирал и обезщетение за забава в изплащане на пълния
претендиран от него размер на възнаграждението 106 787.50 лева за периода от
26.02.2013 г. до 04.08.2015 г. (исковата молба е от 10.08.2015 г.) в размер на
26 485.63 лева. Според клаузите на договора възнаграждението на посредника
се дължи незабавно след плащането на
цената по сключена сделка за бетон. Най-късното плащане се установи да е от
20.12.2012 г. Ответникът изпада в забава обаче след покана, каквато е връчена
на 20.02.2013 г. и същата е със седемдневен период за плащане. Следователно,
срокът за плащане е изтекъл на 27.02.2013 г., а ответникът е изпаднал в забава
на 28.02.2013 г., от когато дължи обезщетение за забавата. С решението на САС по т.д. № 4907/2014 г.
обаче е присъдена законна лихва върху сумата 26 000 лева за периода от
14.08.2013 г. до пълното погасяване на сумата. Следователно, акцесорната
претенция за периода до датата на настоящата искова молба е основателна върху
сума в размер на 106 787.50 лева само за периода от 28.02.2013 г. до
13.08.2013 г., а за периода от 14.08.2013 г. до 04.08.2015 г. – само върху
80 787.50 лева. С помощта на електронния калулатор на НАП съдът изчислява
размера на дължимото обезщетение за забава за периода 28.02.2013 г. – 13.08.2013
г. върху 106 787.50 лева в размер
на 4 967.01 лева, а за периода от 14.08.2013 г. до 04.08.2015 г. върху
80 787.50 лева на 16 211.89 лева. За разликата до пълния предявен
размер и извън посочените периоди акцесорният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На ищеца се дължи и законната лихва върху присъденото възнаграждение в
размер на 80 787.50 лева от датата на исковата молба (10.08.2015 г.) до
окончателното изплащане на възнаграждението.
По разноските: Съобразно изхода на спора всяка страна има право на разноски според
уважената, съответно отхвърлената част от исковете. Ищецът е доказал разноски в
размер на 13 741 лева (внесените 90 лева за свидетел не са разходени), от
които му се дължат 13 060.82 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът е доказал разноски за адвокатски хонорар в размер на 4988 лева, от
които му се дължат 246.91 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „М.Р.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***: 1.
Сумата 80 787.50 лева (осемдесет хиляди седемстотин осемдесет и седем
лева и петдесет стотинки) – част от дължимо комисионно възнаграждение по Договор
за посредничество от 23.08.2010 г., цялото в размер на 106 787.50 лева, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва за периода от датата на
исковата молба (10.08.2015 г.) до пълното погасяване на задължението; 2. Сумата 4 967.01 лева (четири
хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и една стотинки) – мораторна лихва
върху сумата 106 787.50 лева за периода 28.02.2013 г. до 13.08.2013 г.
включително, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 3. Сумата 16 211.89 лева (шестнадесет хиляди двеста и
единадесет лева и осемдесет и девет стотинки) – мораторна лихва върху сумата
80 787.50 лева за периода 14.08.2013 г. – 04.08.2015 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и 4. Сумата 13 741 лева (тринадесет хиляди седемстотин
четиридесет и един лева) – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск на „М.Р.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** против „А.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** за заплащане на мораторна лихва за сума над
присъдените общо 21 178.90 лева до пълния предявен размер от
26 485.63 лева, включително върху сумата 106 787.50 лева за периода
26 и 27.02.2013 г. и върху сумата от 26 000 лева за периода 14.08.2013 г.
до 04.08.2015 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „М.Р.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „А.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата
246.91 лева (двеста четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки) –
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред АС – София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: