Р Е
Ш Е Н
И Е
№
4254 08.11.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII граждански състав, в публично
заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7354 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано от К.В.С., ЕГН **********
с адрес: ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Съединение, бул. „Шести септември“ № 13, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение № 3368/10.04.2012 г., издадена по ч. гр. д.
№ 4939/2012 г. по описа на ПдРС, е издаден изпълнителен лист от 12.04.2012 г.
срещу ищеца за сумата от 808,54 лева – главница, дължима по договор за наем на
земеделска земя от ОПФ /п., м./ от 12.05.2010 г. за периода 31.10.2010 г. –
31.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.04.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 125 лева – разноски
по делото. Въз основа на така издадения изпълнителен лист и по молба от
19.04.2012 г. било образувано изп. д. № *** г. по описа на ****. Твърди, че
получил ПДИ с приложена ЗНИ и ИЛ на 23.04.2012 г., като не е подал възражение
по реда на чл. 414 ГПК. *** наложил запор върху МПС, собственост на длъжника на
06.07.2012 г. Твърди, че последното валидно изпълнително действие преди
перемиране на изпълнителното производство, е от 19.09.2013 г., когато са
наложени възбрани на недвижими имоти, собственост на ищеца. Твърди, че след
това последвал период по-дълъг от две години, в който по изпълнителното дело не
са предприемани никакви действия. Впоследствие с протокол от 31.01.2016 г. ****
приел делото за продължаване под № *** г., като се твърди, че **** не е
извършвал никакви действия, а на 08.07.2017 г. с протокол *** приел делото за
продължаване под № *** г. Твърди, че ищецът не дължи сумите по изпълнителния
лист, поради погасяването им по давност. Счита, че давността за главницата и за
лихвата е изтекла най-късно на 19.09.2016 г., тъй като последното валидно
изпълнително действие преди перемирането на изпълнителния лист е от дата
19.09.2013 г., когато *** е възбранил имоти на ищеца. От дата 19.09.2013 г. до
19.09.2015 г. спрямо ищеца не са нито поискани, нито извършени изпълнителни
действия, годни да прекъснат срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и така
най-късно на 19.09.2015 г. делото се е перемирало по силата на закона. Съгласно
чл. 111 от ЗЗД давността е тригодишна. Изпълнителното дело е прекратено по
силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК най-късно на 19.09.2015 г., като всички
последващи изпълнителни действия не биха довели до прекъсване на давността,
която безпрепятствено е изтекла на 19.09.2016 г.
С оглед
изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 808,54 лева – главница, дължима по договор за
наем на земеделска земя от ОПФ /пасище, мера/ от 12.05.2010 г. за периода
31.10.2010 г. – 31.10.2012 г., сумата 584,36 лева – законна лихва върху
главницата за периода 02.04.2012 г. – 10.05.2019 г., както и сумата от 125 лева
– разноски по делото, за която сума е образувано изп. дело № ****,
продължено под № *** по описа на ****, рег. № ***, образувано въз основа на изпълнителен
лист издаден по ч. гр. д. № 4939/2012 г. по описа на Районен съд –
Пловдив. Претендира
разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който счита същия
за недопустим и неоснователен.
Твърди, че са
били извършвани изпълнителни действия довели до прекъсване на давността. Сочи,
че още с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е оправомощил
съдебния изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ да извършва всякакви действия
по установяване, обезпечаване и осребряване на имуществото на длъжника, с което
било изпълнено изискването за активност по водене на изпълнителното дело,
изключващо неговата перемпция. Твърди, че едва след постановяване на ТР №
2/2013 г. по т.д. № 2/2013 г. на 26.06.2015 г., следва да се съобразява настъпването
на перемпция, при евентуално бездействие на взискателя, какъвто не бил
настоящия случай. Твърди, че давността за погасяване на вземането е петгодишна,
тъй като дължимостта им е установена със съдебен акт. Моли исковата молба да
бъде оставена без разглеждане като недопустима, респ. същата да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 12,04,2012 г.
е издаден изпълнителен лист в полза на ответника против ищеца въз основа на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4939/2012 г. по
описа на ПдРС, за следните суми: 808,54 лева – главница, дължима по договор за
наем на земеделска земя от ОПФ /пасище, мера/ от 12.05.2010 г. за периода
31.10.2010 г. – 31.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.04.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 125 лева
– разноски по делото.
Въз основа на така издадения изпълнителен
лист, ответникът по настоящото дело и по негова молба от 19.04.2012 г. е
образувано изп. д. № ***** по описа на ****, ****. В последствие това
изпълнително производство е продължило под № ****, което пък от своя страна е
продължило под № *** по описа на ****.
Спорът по делото се концентрира върху въпроса
погасени ли са процесните суми в рамките на висящия изпълнителен процес за
тяхното събиране.
С предявяването на иска по чл.439 ГПК
длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя
предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на
изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички
правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на
факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание.
Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил
факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било
доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
В производството по издаване на заповед за
изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника.
Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за
изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви
иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено, респективно
е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК. Изпълнителният
лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и
следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова
неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизане в
сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК имат за
последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая,
издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. №
4939/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив, се ползват с посочените по-горе
правни последици. Именно поради това искът по чл.439 ГПК може да се основа само
на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило
за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, които са били известни на ищеца и които е могъл да посочи в срока за
възражение по чл.414, ал.1 ГПК, се преклудира.
Наведеното
от ищеца основание за недължимост на процесните суми е тяхното погасяване по
давност. Процесните вземания, установени по своето основание с влязлата в сила
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ касаят
задължение за заплащане на наемна цена по договор за наем от 12,05,2010 г. за
периода от 31,10,2010 г. до 31,10,2012 г. Същите представляват вземания за
наем, които се погасяват по давност с изтичането на тригодишен период от време
съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД.
Неоснователно
е възражението на ответника, че поради установяването на вземането с влязла в
сила заповед за изпълнение, същото на основание чл. 117, ал.2 ЗЗД се погасявало
с петгодишна давност. Както вече се посочи по-горе, вземането, установено с
влязла в сила заповед за изпълнение, поради неподаване на възражение в срока по
чл. 414 ГПК, се ползва с известен стабилитет, като не може да се оспорва на
основания, които са могли да бъдат релевирани в заповедното производство и в
този смисъл подобни доводи са преклудирани. Според трайната практика на ВКС обаче
този стабилитет не може да се приравни на сила на пресъдено нещо, поради което
и срокът за погасяване вземането по давност не е петгодишен на основание чл.
117, ал.2 ЗЗД. С петгодишен давностен срок се погасяват само вземанията, които
са били предмет на установяване в рамките на същинско двустранно спорно исково
производство, какъвто настоящият случай предвид липсата на предявяван иск по
чл. 422 ГПК, не е. В този смисъл решение
№ 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, решение № 42/26.02.2016
г., по гр.д. № 1812 по описа за 2015 г. IV г.о.,
решение № 139 от 28.08.2013 г. по т. д. 98/2012 г. на ВКС, II т.о.
и ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което приравнява заповедното производство на
производствата по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание по ГПК (отм.) относно последиците, свързани с давността.
Относно
твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност в рамките на
образувания срещу нея изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните
указания, дадени с ТР
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В същото се прие, че задължителните указания,
дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите
обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин
се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността
не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не действа”
(да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се
прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но
по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело,
ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен
способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността,
независимо дали действия по реализирането му са предприети от ***. В този
смисъл е и трайната практика на различните състави на Пловдивски окръжен съд -
решение № 32 от 09.01.2017 г. по
гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд – Пловдив, решение
№ 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 1034 от 31.07.2017 г. по гр.
д. № 1148/2017 г. на VIII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение №
1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г. на VII състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в. гр. д. № 387/2018 г. на XIV
състав на Окръжен съд – Пловдив.
В
цитираната практика по безпротиворечив начин се приема, че за нуждите на
преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на
кредитора е погасено по давност е без значение дали
искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е
последвано от извършването на валидни
изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно
активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е
поддържал висящността на изпълнителния
процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не
следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на
вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния
изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Точно такъв е и
процесният случай.
От материалите по приложеното изп.
дело № *** г. се установява, че на 19,09,2013 г. е извършването изпълнително
действие , което е довело до прекъсване
на давността по смисъла на ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, а именно налагане на
възбрана върху недвижими имоти на длъжника – ищец.
В периода след 19,09,2013 г. до 20,10,2016
г., когато е образувано новото изп. д. № *** не са извършвани никакви
изпълнителни действия.
Тригодишната
давност за процесните вземания е изтекла на 19,09,2016 г.
Горните съображения, преценени в тяхната
съвкупност, обуславят извода на съда за основателност на предявената претенция,
която следва да бъде уважена изцяло, доколкото по делото се установява
несъмнено, че вземанията на ответника по изпълнителния лист е били погасени по
давност.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски. Разноските надлежно се претендират, като са
налице и доказателства, че те са реално заплатени. В тях се включват внесената
държавна такса в размер на 60,72 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 350
лева и такса за препис от изпълнителното дело в размер на 30 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Съединение, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Съединение, бул. „Шести септември“ № 13, че К.В.С., ЕГН ********** с адрес: ***, не дължи следните суми: 808,54
лева – главница, дължима по договор за наем на земеделска земя от ОПФ /пасище,
мера/ от 12.05.2010 г. за периода 31.10.2010 г. – 31.10.2012 г., сумата 584,36
лева – законна лихва върху главницата за периода 02.04.2012 г. – 10.05.2019 г.,
както и сумата от 125 лева – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 4939/2012 г. по описа на ПдРС.
ОСЪЖДА „Община Съединение, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Съединение, бул. „Шести септември“ № 13, да заплати на К.В.С., ЕГН ********** с адрес: ***,
направените по делото разноски в размер на 440,72 лв., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ