Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
гр. София, 13.03.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на седми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : СТЕФАН МИЛЕВ,
А.ЩЕРЕВА,
при
секретаря Мариана Косачева и в присъствието на прокурора Снежана Копчева, като
разгледа докладваното от съдия Коев ВНОХД № 568 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
С присъда № 32 от 30.11.2015 г. по
НОХД № 4228/2013 г., Софийски районен
съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 16-ти състав, е признал подсъдимия Р.А.М.
за невинен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1 от НК,
поради което го е и оправдал.
Срещу посочения съдебен акт е
подаден протест с допълнение към него от прокурор при Софийска районна
прокуратура (СРП), в който се твърди, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Изнася се, че в хода на съдебното следствие са събрани
множество доказателства, които, преценени в своята съвкупност, по несъмнен
начин доказват, че подсъдимото лице е осъществил престъплението, за което е
оправдан. Изтъква се, че съдът неправилно е възприел действията на подсъдимия,
като семеен скандал, както и, че същите не са довели до основателен страх у св.Д..
Желае се отмяна на присъдата на районния съд и постановяване на нова,
осъдителна такава.
С
протеста не се правят искания за събиране на доказателства.
Въззивният
съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за правилното изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или
изслушване на вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени
доказателства.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция, прокурорът не поддържа протеста.
Сочи, че събраните и проверените доказателства по делото не подкрепят
обвинението. Твърди, че направените от първоинстанционния съд изводи са правилни
и законосъобразни. Моли за потвърждаване на оправдателната присъда.
Защитникът пледира за потвърждаване
на оправдателната присъда.
В
последната си дума, подсъдимият моли за потвърждаване на оправдателната
присъдата на първата инстанция.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложените от
страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :
За да
постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред.
Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на
досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства.
Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, заключения на способи за
доказване - експертизи, а именно: показанията на свидетелите А.К.Д., С.В.М., Ю.В.Д.,
Г.И.Н.и обясненията на подсъдимия М., включително и приобщените от досъдебното
производство, по съответния процесуален ред ; справка съдимост; заключенията на
изготвените СППЕ, СМЕ и допълнителна комплексна СППЕ и др.
Пред настоящата съдебна инстанция не
бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция.
Въззивният
съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерни факти е
формирано въз основата на по съществото си правилен анализ на събраните по
делото доказателствени материали, като споделя изцяло доводите и съображенията
му относно показанията на разпитаните свидетели, обясненията на подсъдимото
лице, приложените писмени доказателства и използваните способи за доказване -
експертизи. Първостепенният съд правилно е кредитирал показанията на всички
разпитани по делото свидетели, възприемайки ги като еднопосочни, последователни
и непротиворечиви. Именно гласните доказателствени средства съдът е поставил в
основата на фактическите си изводи. Напълно правилно и обосновано контролираният
съд е дал вяра на заключенията на изготвените по делото експертизи, приемайки
ги за изготвени от компетентни в съответните области лица и незаинтересовани от
изхода на делото. На база на така събраните и проверени доказателства,
първоинстанционният съд е изградил своето вътрешно убеждение относно
фактическата обстановка по делото, която въззивния съдебен състав изцяло
споделя.
С
оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за
промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от
една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и
обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна
преценка на доказателствения материал. Анализът на същия сочи на следното:
Подсъдимият
Р.А.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование,
разведен, работи, с ЕГН: **********.
А.Д. и Р.М. били
съпрузи, но взаимоотношенията им се влошили, което мотивирало тяхната
фактическа раздяла. Същите се намирали в процес на развод и били изключително
емоционално напрегнати един към друг. Повод за раздялата им била извънбрачна
връзка на Р.М., който се изнесъл да живее в дома на своята приятелка.
Двамата съпрузи имали
подземен гараж в гр. София, ул. „ *******" № ** който бил дарен на сина им
- К.М., но двамата го ползвали и управлявали, поради фактът, че К.бил
непълнолетен. Поради развода А.Д. и Р.М. имали множество противоречия помежду
си. На 26.08.2009 г., около 14:30 часа, св. А.Д. отишла в подземния гараж, за
да си направи „мухарник" за прозорец в цеха за алуминиева дограма. С нея
бил и свидетелят Ю. Д.. След известно време дошъл и подсъдимият Р.М., който
много се ядосал като видял съпругата си да работи с машината. Подсъдимият
изключил машината, огънал един детайл, за да покаже на А.Д., че това е трудна и
опасна работа. А.Д. се ядосала, че Р.М. й съсипва работата по мухарника. Между М.
и Д. възникнал семеен скандал, включващ скарване, размяна на ругатни и обиди.
След това подсъдимият М. изгонил свидетеля Д. от гаража. Малко след като Р.М.
изгонил Д., А.Д. се качила при него и му казала, че са си довършили скандала. В
този момент в близост минавала и свидетелят С.М., която чула разменените обидни
думи и ругатни и извикала полиция. На място дошли служители на 04 РУ-МВР, пред
които Р.М. заявил на полицаите, че няма нищо, а А.М. им разказала за
възникналия скандал между нея и съпруга й. Полицейските служители казали на Р.М.
да си тръгва, а впоследствие А.Д. подала жалба в прокуратурата.
От заключението на
приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че при К.-А.Р.М. са
констатирани телесни увреждания, които са му причинили временно разстройство на
здравето,неопасно за живота.
От заключението на
приетата комплексна психиатрична психологична експертиза на А.Д. се установява,
че поведението на съпруга й на инкриминираната дата е възбудило преживяване на
уплаха и страх.
От заключението на
допълнителната комплексна психиатрична и психологична експертиза се установява,
че възприетата от нея закана с убийство е възбудила у нея интензивен и реален
страх за живота, който е продължил няколко месеца, но към края на 2015 г. не е
актуален. Вещите лица сочат, че при свидетеля Д. е налице свидетелска годност.
Подсъдимият М. е
неосъждан.
Така
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото изцяло
кореспондира с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват
на правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока
се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по
отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване,
съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с
правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият
съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното
си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата
за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав, като напълно се
солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява
безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо
да се посочи, че съгласно утвърдената съдебна практика, когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.
Без да бъдат
преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с
оглед на доводите и възраженията във въззивния протест, както и в съответствие
със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на
присъдата в цялост, да посочи следното:
Правилно съдът е дал вяра
на показанията на всички разпитани по делото свидетели, в това число и
обясненията на подсъдимия, възприемайки ги като достоверни, непротиворечиви,
еднопосочни и последователни. След самостоятелния задълбочен анализ на
доказателствената съвкупност, въззивния съд напълно споделя извода на
контролирания, като единствено по отношение на показанията на св. Д., дадени в
хода на досъдебното производство и тези в хода на съдебното следствие намира,
че са налице редица противоречия, досежно правно значими факти и обстоятелства.
Самата Д., в съдебно заседание, заявява, че към инкриминирания момент е била изключително
разстроена и афектирана предвид фактическата й раздяла със съпруга й и
причините за същата и затова е „преекспонирала“ психическото си състояние и
твърдението, че е изпитала страх за живота си, в следствие на отправените към
нея от страна на подсъдимия инкриминирани реплики. Д. също така изнася, че
по-скоро се е ядосала от отправените реплики, отколкото да се е уплашила. Самата
Д., заявява, че не поддържа показанията си, дадени в хода на досъдебното
производство, като обяснява съществените противоречия с особено емоционалното
си приемане на раздялата и развода си със съпруга й. Въззивния съдебен състав намира
тези твърдения на св.А.Д. за житейски логични, поради което смята, че следва да
бъдат кредитирани показанията й, дадени в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция, като тези от досъдебното производство, въззвиния съд не
възприема с доверие.
Поради
изложените до тук съображения, съдът не споделя направеното в протеста
възражение, че св.Д. е изпитала основателен страх за живота си, в следствие на
заканата на подсъдимия, както и за неправилност на констатацията на СРС, че в
конкретния случай се касае за семеен скандал, в който са разменени обидни и
нецензурни реплики и от двете страни. В същия смисъл са и данните на самата
пострадала от процесното деяние – св. Д., която в съдебно заседание пред
първостепенния съд заявява „репликите и от двете страни не са били
най-добрите“. Също така с категоричност заявява „по скоро се ядосах, отколкото
уплаших“.
По
отношение на анализа на контролирания съд, във връзка с останалите
доказателства по делото, настоящият съдебен състав изцяло се солидализира,
поради което не намира за необходимо да го преповтаря в настоящите мотиви.
Предвид
всичко посочено, първоинстанционният съд е направил принципно правилни крайни
правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на РБ,
досежно липсата на консумиран от подсъдимото лице състав на престъпна
деятелност по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК.
Въззивния
съдебен състав напълно споделя становището на първостепенния, че от събраната
по делото доказателствена съвкупност не се доказа наличието на отправена от
страна на подс. М. към св. Д. закана с убийство. Действително, без наличието на
основния от частните съставомерни признаци на престъплението по чл. 144, ал. 3,
пр. 1, вр. ал. 1 от НК, какъвто се явява самата закана с убийство, липсва
престъпно поведение. При доказана липса от обективна страна на извършено
престъпно деяние, безпредметно се явява обсъждането на наличието или липсата на
доказаност на престъплението от субективна страна, поради което правилно
районният съд не се е занимавал с този въпрос. Доколкото и настоящият въззивен
съдебен състав намери от фактическа страна, че закана с убийство от страна на
подсъдимия към св. Д. въобще не е отправяна на инкриминираните дата и място, за
което бяха изложени аргументи по-горе, безпредметно се явява обсъждането на
претендираното от държавното обвинение обстоятелство, че същата е била с
интензитет, носещ потенциала да породи основателен страх от изпълнението и.
С оглед така установеното и нормата
на чл. 304 от НПК, единствено законосъобразният краен акт на съда се явява
оправдателната присъда. Когато се докаже, че деянието не е извършено,
процесуалната последица е постановяването на оправдателна присъда. В този
смисъл изцяло законосъобразно решаващият съд е постановил такава за подс. Р.М.,
поради липса на частен съставомерен елемент от състава на престъплението, за което
е привлечено подсъдимото лице към наказателна отговорност.
С оглед оправдателния характер на
постановената първоинстанционна присъда, разноските по делото правилно са
оставени за сметка на държавата, в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал.
1 от НПК.
При извършената, на основание чл.
314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на протестираната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения,
постанови своето решение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 32 от 30.11.2015
г., по НОХД № 4228/2013 г. на СРС - НО, 16-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.