№ 119
гр. Ихтиман, 09.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Гражданско дело №
20231840101194 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен конститутивен иск от К. А. М.,
ЕГН:********** срещу „*“ ЕАД с правно основание чл. 357, ал.1 вр. чл. 188,
ал.1, т. 1 КТ за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № БТГ - ЕИ/ЧР-
Зап.-11/20.11.2023г., издадена от * – ръководител Регионално звено -
Югозападен експлоатационен район Ихтиман на „*“ ЕАД за налагане на
дисциплинарно наказание „забележка“.
Ищецът твърди, че работи по трудово правоотношение при ответника на
длъжност Началник отдел ИТО в Регионално звено Югозападен
експлоатационен район Ихтиман на „*“ ЕАД, считано от 01.02.2022г. Твърди,
че винаги е изпълнявал трудовите си задължения съвестно. Оспорва като
незаконосъобразна Заповед № БТГ-ЕИ/ЧР-Зап.-11/20.11.2023г., посочва, че
наложеното с последната дисциплинарно наказание „забележка“ за срок от
три месеца не е нормативно установено в Кодекса на труда. Оспорва да е
извършил описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина.
Твърди, че не е бил запознат с предписанията, за които в заповедта се
посочва, че не е изпълнил, следователно не му е било възложено изпълнение
на задача, каквато се посочва в заповедта. Оспорва да му е връчван и да е бил
запознат със съдържанието на протокол от 21.07.2023г., като твърди, че на
тази дата прекият му ръководител е ползвал отпуск. Иска от съда да уважи
исковата претенция и да му присъди деловодни разноски.
Ответникът „*“ ЕАД е депозирал отговор в законоустановения срок по чл.
131 ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на иска. Излага
съображения, че исковата молба е подадена срещу ненадлежен ответник.
Оспорва предявения иск по основание. Не оспорва факта, че между страните
съществува твърдяното в исковата молба трудово правоотношение.
Поддържа, че процесната заповед е издадена в преклузивния срок по чл. 194,
ал. 1 КТ от компетентен орган, че същата е законосъобразна и съдържа
1
всички изискуеми реквизити. Посочва, че е спазена надлежно процедурата по
провеждане на дисциплинарното производство. Оспорва твърдението на
ищеца, че така наложеното наказание „забележка“ с посочване на период за
срок от три месеца е незаконосъобразно като излага съображения, че това е
периодът, за който работодателят е преценил, че следва да действа
наказанието.
Твърди, че дисциплинарното наказание е наложено затова, че ищецът не е
изпълнил възложена му служебна задача да монтира два броя камери за
външен монтаж и да премести една съществуваща камера, съгласно дадени
предписания следствие проведено охранително обследване от МВР и ДАНС,
със срок за изпълнение на предписанията – 20.09.2023г. Твърди, че задачата
не е била изпълнена и до датата на депозиране на писмените обяснения от
ищеца – 16.11.2023г. Оспорва твърденията на ищеца относно датата на
протокол от проведено оперативно заседание в РЗ ЮЗЕР Ихтиман, като
посочва, че посочената в протокола дата се дължи на допусната техническа
грешка. Излага съображения за тежестта на нарушенията на трудовата
дисциплина предвид дейността на дружеството. Иска от съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на
деловодни разноски.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, явява се лично и
чрез процесуален представител по пълномощие адв. П. от АК Пловдив, която
поддържа исковата молба, представя писмени доказателства. В хода на
устните състезания иска от съда да се произнесе с решение, с което да уважи
предявеният иск и да отмени заповедта, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“. Представя писмена защита, в която
излага съображения по съществото на спора. Претендира присъждане на
разноски съобразно представен договор за правна защита и съдействие.
В открито съдебно заседание ответникът „*“ ЕАД, редовно призован, се
представлява от процесуален представител по пълномощия – юрк. *, който
оспорва исковата молба. В хода на устните състезания иска от съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да постанови
решение, с което да признае законосъобразното налагане на дисциплинарно
наказание „забележка“ на ищеца. В постъпила писмена защита излага
съображения по същество на спора, които в голяма степен се покриват с
наведените в отговора на исковата молба възражения. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Районен съд Ихтиман е сезиран с конститутивен иск с правно основание
чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на
Заповед № БТГ - ЕИ/ЧР-Зап.-11/20.11.2023г., издадена от *, действащ като
пълномощник на работодателя, с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ за срок от три месеца. Искът е предявен в
законоустановения съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 КТ
давностен срок, тъй като процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е била връчена на ищеца срещу подпис на 20.11.2023г., а исковата
молба е подадена пред компетентния съд на 13.12.2023г., поради което
подлежи на разглеждане.
2
Основателността на предявения иск се обуславя от установяване
съществуването в обективната действителност на следните материални
предпоставки, а именно наличие на твърдяното основание за налагане на
дисциплинарно наказание, съответно че правото на налагане на
дисциплинарно наказание е надлежно упражнено, т. е. че са извършени
конкретните нарушения на трудовата дисциплина, на които се основава
Заповед № БТГ-ЕИ/ЧР-Зап-11/20.11.2023г., включително наличието на
посочените в нея трудови задължения на ищеца и неизпълнението на същите,
както и законосъобразността на дисциплинарното производство -
поискването на обяснения от ищеца, съответно, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в писмена форма и в установените от закона преклузивни
срокове. Установяването на горните материалноправни предпоставки е в
тежест на ответника.
С оглед процесуалното поведение на страните на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните съществува трудово правоотношение по
силата, на което ищецът заема длъжността „Началник отдел ИТО“ в
Регионално звено Югозападен експлоатационен район Ихтиман на „*“ ЕАД,
както и че със заповед № БТГ-ЕИ/ЧР-Зап.-11/20.11.2023г. на последния е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
Дисциплинарната отговорност, ангажирана на ищеца с процесната Заповед
№ БТГ-ЕИ/ЧР-Зап.-11/20.11.2023 г. на ответното дружество, с която му е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“ е затова, че не е изпълнил
разпореждане на прекия си ръководител в срок до 20.09.2023г. да бъдат
поставени два броя камери за външен монтаж, които да охраняват периметъра
пред прозорците на РДС, сграда СЕБ и да бъдат насочени към пътеката
между сградата и сградата, в която се помещава авторемонтната работилница,
както и една от съществуващите камери да бъде изместена, така, че да
обхваща частта зад „склад авариен резерв“.
В заповедта е посочено, че извършеното представлява нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 КТ, а именно служителят е
нарушил нормите на чл. 124, чл. 125, чл. 126, т. 7 и т. 13 от КТ, както и т.
3.4.1., 3.4.3, 3.4.12 и т. 3.4.20 от Правилника за вътрешния трудов ред на
работодателя, като на основание чл. 187, ал. 1, т. 3, 7 и 10, чл. 188, т. 1. при
спазване изискванията на чл. 189, чл.193, ал. 1 и чл. 194, ал. 1 КТ, ответникът
е приел, че извършеното представлява основание за налагане на процесното
дисциплинарно наказание.
Спорно по делото е осъществяването на нарушението на трудовата
дисциплина от страна на служителя, както и спазването на императивните
правила на Кодекса на труда за налагане на дисциплинарно наказание.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която следва да се посочат нарушителя,
нарушението – кога е извършено и в какво се изразява, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. За наличието на изискуемите
от закона реквизити на заповедта, съдът следи служебно. Съгласно
константната практика на ВКС /Решение № 849/12.02.2011 г. на ІV г.
о., Решение № 266/26.09.2011г. по гр.д. № 311/2011 на III г.о., Решение №
432/07.11.2011 г. по гр.д. № 65/2011 г. на на ІV г. о. и др. / е прието, че
мотивирането на заповедта е изпълнено при наличие на данни за
3
еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл. 194 КТ и
осигуряване на възможност на работника или служителя да се защити
ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди
съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна.
В случая съдът намира, че Заповед № БТГ-ЕИ/ЧР-Зап.-11/20.11.2023г.
отговаря на изискванията за мотивиране при спазване изискванията, заложени
в разпоредбите на чл. 189, чл. 193 и чл. 194 от КТ. Твърдяното нарушение на
трудовата дисциплина е ясно описано с неговите обективни и субективни
елементи – посочен е нарушителят, вид на нарушението в какво се изразява и
момента, в който е извършено.
Заповедта е издадена от надлежно упълномощено от законния
представител на работодателя лице, като съгласно представените към
отговора на исковата молба два броя пълномощни /л.39 и л. 40 от д./ на
прекия ръководител на ищеца е делегирана работодателска власт по
отношение на работниците и служителите в Регионалното звено ЮЗЕР -
Ихтиман, в това число и да ангажира дисциплинарната им отговорност.
Изпълнено е и изискването, уредено в чл. 193, ал. 1 КТ, според което преди
налагането на дисциплинарно наказание работодателят следва да изслуша
или да приеме писмените обяснения на работника във връзка с твърдяното
дисциплинарно нарушение. Видно от представеното и прието като
доказателство по делото писмо БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-23/13.11.2023г. /л.44 от д./,
прекият ръководител на ищеца, на който е делегирана работодателска власт, е
изискал писмени обяснения от ищеца К. М., като фактите и обстоятелствата,
описващи твърдяно неизпълнение на трудово задължение на ищеца, са ясно и
разбираемо посочени в писмото.
Видно от представено по делото и неоспорено изявление на ищеца с вх. №
БТГ-ЕИ-Вхд.-68/16.11.2023г. /л.45 от д./, адресирано до ответното
дружество, ищецът се е възползвал от предоставеното му възможност да
депозира писмено становище по вменените му нарушения на трудовата
дисциплина, като е посочил, че не е изпълнил разпореждането на прекия си
ръководител, тъй като за ищеца е останало неясно къде точно следва да бъдат
монтирани камери за видеонаблюдения на територията на регионалното
звено/респективно. преместена камера. Посочва още, че не е бил запознат с
издаденото предписание от органите на МВР и ДАНС, което следвало да се
случи с оглед обстоятелството, че същият в качеството си на началник отдел
ИТО отговаря за инсталиране, поддръжка и конфигуриране на системата за
видеонаблюдение.
Според този съдебен състав работодателят е спазил предвидения в чл. 194
от КТ срок, в който може да упражни правото си да ангажира
дисциплинарната отговорност на работника/служителя. Разпоредбата на чл.
194 КТ урежда два преклузивни срока, а именно два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като същите
се намират в следното съотношение: ако е изтекъл двумесечният срок от
откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок;
ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща
двумесечния срок от откриване на нарушението. Откриване на нарушението
означава узнаване от субекта на дисцилинарна власт за нарушението на
трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на
нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените
индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна,
4
които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния
срок от откриването на нарушението, т. е. от установяване на посочените
съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят
следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими
допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. Той е длъжен и да
изслуша работника/служителя или да приеме писмените му обяснения, за да
прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му. В
случая описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина касае
неизпълнение на възложена служебна задача за извършването на монтаж на
две камери и преместване на трета в срок до 20.09.2023г. От представените
към отговора на исковата молба два броя докладни записки, съответно
докладна записка с вх. № БТГ-ЧР-ДЗ-203/09.11.1023г. и БТГ-ЧР-ДЗ-
207/17.11.2023г. от прекият ръководител на ищеца до Изпълнителния
директор на ответното дружество, както и представената комуникация по
вътрешната електронна поща на дружеството – работодател се установява, че
на 09.11.2023г. работодателят чрез законния представител е узнал за
извършеното нарушение, същото е било известно на прекия ръководител на
ищеца на 21.09.2023г. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е издадена на 20.11.2023 г. и е връчена на служителя на същата дата
срещу негов подпис, от който момент по аргумент от нормата на чл. 195, ал. 3
КТ наказанието се счита за наложено, с оглед на което следва да се приеме, че
преклузивните срокове, предвидени в нормата на чл. 194, ал. 1 КТ са спазени.
Спорен по делото е въпросът за вида на наложеното дисциплинарно
наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 188 КТ дисциплинарните наказания
са „забележка“, „предупреждение за уволнение“ и „уволнение“. В оспорената
заповед № БТГ-ЕИ/ЧР-Зап.-11/20.11.2023г. на ищеца е наложено наказание
„забележка“, като е допълнено „за срок от три месеца“. Ищецът оспорва
заповедта с аргумента, че Кодекса на труда не допуска дисциплинарното
наказание забележка да бъде детерминирано от определен срок. Ответникът
посочва, че изписания в заповедта срок е този, за който работодателят е
преценил, че следва да действа наказанието, след което същото да бъде
заличено в трудовото досие на служителя.
В принципен план следва да бъде споделен довода на ищеца, че
разпоредбата на чл. 188 КТ изчерпателно посочва видовете дисциплинарни
наказания, като липсва норма, която да позволява на работодателя да
определя в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание срок, за
който се налага наказанието. Безспорно производството по реализиране на
дисциплинарна отговорност на работника/служителя е строго формално и
регулирано с императивни правни норми, които гарантират спазването
законните права и интереси на по - слабата страна в трудовото
правоотношение. В този смисъл посочения в заповедта срок на действие на
наказанието е ирелевантен, доколкото не почива на установено законово
правомощие на работодателя. Въпреки горното, обаче, изписването на този
срок, не внася неяснота относно волята на работодателя какво дисциплинарно
наказание налага на служителя, следователно не опорочава дисциплинарното
производство. Ясно и за санкционирания служител – ищецът е наказанието,
което му е наложено. В разпоредбата на чл. 197 от КТ е уреден срока за
заличаване на дисциплинарните наказания, а именно с изтичането на една
година от налагането им, а разпоредбата на чл. 198 от КТ предвижда по -
благоприятна хипотеза за санкционирания работник/служител - предсрочно
заличаване на дисциплинарното наказание преди изчитането на срока по чл.
5
197 от КТ при определени законови предпоставки. На практика, макар и не по
предвидения в закона ред, ограничаването на действието на наказанието
„забележка“ за толкова кратък срок от време същност ползва служителя, на
който е наложено. Ето защо, съдът не приема, че посочването на срока в
заповедта, макар и неправилно, не опорочава процедурата на ангажиране на
дисциплинарна отговорност на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
дисциплинарното наказание е било наложено при спазване установената в чл.
193 от КТ процедура след изискани във връзка с констатираното нарушение
обяснения.
В тежест на носителя на дисциплинарната власт е да установи, че
описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание деяние било
извършено от наказания служител и че същото представлява виновно
неизпълнение на трудовите задължения, установени с нормативен акт,
трудовия договор или законно разпореждане на работодателя.
Съгласно представеното по делото допълнително споразумение към трудов
договор № 11443053/01.09.1991г., считано от 28.01.2022г. ищецът е
преназначен на длъжност Началник отдел ИТО в Регионално звено ЮЗЕР
Ихтиман при ответното дружество.
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността
заемана от ищеца – Началник отдел ИТО в „*“ ЕАД, териториално звено
Югозападен експлоатационен район, съгласно която последният организира и
контролира работата по обезпечаване нормалното функциониране на
комуникационното оборудване и съоръжения, в това число отговаря за
съобщителните съоръжения, монтирани в ЮЗЕР. Съгласно т. II, чл. 14 от
длъжностната характеристика ищецът е длъжен да изпълнява и други
конкретно възложени задачи, свързани с длъжността, които не са описани в
длъжностната характеристика. Съгласно раздел III, длъжността, която заема
ищецът е пряко подчинена на Ръководител на Регионално звено ЮЗЕР
Ихтиман.
От представен по делото протокол с рег. № 517р-4930/21.02.2023г. за
извършено охранително обследване на Регионалното звено - ЮЗЕР Ихтиман,
компресорна станция от служители на МВР и ДАНС е видно, че комисията,
извършила обследването е дала препоръки за повишаване системата за
сигурност в обекта, описани в седем точки. Една от препоръките,
обективирана в раздел XII, т. 6 била да бъдат монтирани допълнителни
видеокамери за наблюдение на външната ограда от западната част на обекта
със срок за изпълнение на предписанието до 20.09.2023г.
Спорно по делото е дали изпълнението на даденото предписание за
монтиране на видеокамери е възложено като задача на ищеца.
От събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита
на свидетеля * – пряк ръководител на ищеца, се установява, че след
извършеното обследване и дадените предписания от органите на ДАНС и
МВР, в края на месец февруари 2023г., свидетелят * устно разпоредил на
ищеца да изпълни задачата като обяснил да се поставят две камери за
наблюдение на диспечерна зала от външна страна, и една камера на мачта в
югозападната част на компресорната станция, която да гледа задната част на
компресорната станция със срок за изпълнение до 20.09.2023г. Свидетелят
посочва, че за първи път поставил задачата, след издаването на
6
предписанието, обективирано в протокола от 21.02.2023г., с който той
частично се запознал, като впоследствие свидетелят устно неколкократно
напомнял на ищеца за възложената задача. След изтичане на срока за
монтиране на камерите – 20.09.2023г. свидетелят възложил изпълнението на
задачата на служители от екипа, ръководен от ищеца.
Показанията на свидетеля * съдът разгледа и цени при условията на чл. 172
и чл. 175 от ГПК, доколкото същият е пряк ръководител на ищеца и
заинтересован от изхода на делото в полза на ответната страна. Съдът
кредитира показанията на свидетеля * като достоверни, обосновани и
подкрепени от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства.
По време на разпита в открито съдебно заседание свидетелят отговаря
спокойно и ясно на поставените въпроси без в поведението му, изказа, в това
число тона на отговор, да има негативно емоционално отношение към ищеца.
Свидетелят говори фактологично ясно и точно, като не преекспонира
твърденията си в полза на ответника или във вреда на ищеца. Поради горното
съдът се доверява на свидетелския разказ, а в допълнение същият се подкрепя
напълно от събраните писмени доказателства, в това число и от
представената от ищеца кореспонденция от вътрешната електронна поща на
работодателя.
Видно от представената по делото и неоспорена от страните
кореспонденция от вътрешната електронна поща на ответника, проведена
между ищеца К. * и служител на „*“ ЕАД – *, заемаща длъжност и.д.
Директор на дирекция „Административно обслужване и логистика“ на
27.10.2023г., че служителката * в съобщение по електронната поща от
27.10.2023г. настоятелно задължава ищеца да монтира допълнителни камери
съгласно предписанието, дадено от ДАНС и МВР, като от писмото става
ясно, че между служителката и ищеца е провеждан телефонен разговор на
14.09.2023г. по повод възложената задача да изпълни предписанието в срок.
Видно от същата кореспонденция на дата 08.11.2023г. прекият ръководител
на ищеца - свидетелят * писмено му е напомнил за възложената му задача за
монтиране на две камери и преместване на трета – като в писмото на
свидетеля * до ищеца подробно е описано къде следва да се монтират
камерите и къде да се премести третата камера. В допълнение, видно от
представените от ищеца записки от работна среща, проведена на 17.07.2023г.,
същият е записал в работния си бележник задача „подготвяне на нов NVR за
видеонаблюдение на компресорна станция“ със срок за монтаж „четвъртък-
петък“ на съответната работна седмица.
Ищецът е направил възражение относно посочената в писмото, с което са
му изискани обяснения, дата на протокола от проведена оперативна среща в
Регионалното звено, на която дата се твърди отново да му е възложена
задачата.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля * – служител в
регионалното звено се доказа, че оперативните срещи се провеждат всеки
понеделник от 09:00часа. Показанията на свидетеля съдът прецени при
условията на чл. 172 ГПК като достоверни и логични, същите касаят
единствено начина на организация в съответното място на работа. Свидетелят
посочва, че на 17.07.2023г. /понеделник/ е имало такава оперативка, горното
се потвърждава и от извлечението от записките на ищеца, за които той в о.с.з.
потвърди, че е писал лично. Видно от записките на ищеца е че на тази
оперативка същият си е записал задача за монтиране на видеонаблюдение.
7
Ответникът не оспори твърдението, че на 21.07.2023г. не е имало оперативно
заседание, тъй като прекият ръководител е бил в платен годишен отпуск,
което самият той потвърди при разпита си в о.с.з. Установи се по делото, че
задачата е била възложена на К. М. на оперативна среща, проведена на
17.07.2023г., доколкото се доказа, че същата задача е била многократно
възлагана за изпълнение на ищеца преди тази дата, а и след нея, в това число
и от и.д. Директор на отдел „Админситративно обслужване и логистика“, то
ирелевантен е въпросът дали е имало работно заседание на 21.07.2023г., на
което повторно е била възложена задачата. Записаната дата 21.07.2023г. в
писмото, с което са поискани обяснения, не е от естество да въведе в
заблуждение и да остави неяснота относно фактите, за които се иска
обяснение от служителя. Ясно и разбираемо в писмото е описана възложената
задача, нейното съдържание и времевите параметри на изпълнението ѝ.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че не е изпълнил
възложената му задача, тъй като не е могъл да разбере съдържанието и не е
бил запознат със съдържанието на протокола на ДАНС и МВР, в който са
обективирани констатациите от извършеното обследване на обекта.
Ответникът при условията на пълно и главно доказване установи, че
служителят е бил надлежно запознат със съдържанието на задачата, която
следва да изпълни и със срока за изпълнение. Действително се установи, че
първоначално задачата е била възложена устно от прекия ръководител на
ищеца, дори и да се приеме, че при първоначалното възлагане не е било
пояснено съдържанието , то видно от служебния бележник на ищеца на
работно заседание на 17.07.2023г. последният си е записал че следва да се
монтират камери, видно от кореспонденцията по електронната поща със
служителя *, в телефонен разговор от 14.09.2023г. последната е обяснила на
ищеца къде и какви камери следва да монтира/ премести, това е сторено и по
електронната поща на 27.10.2023г. от * и на 08.11.2023г. от *.
Съдът не приема за основателно възражението, че К. М. не е могъл да
изпълни задачата, тъй като не бил запознат със съдържанието на протокола, с
който е дадено предписанието. Съгласно длъжностната характеристика
ищецът е на пряко подчинение на ръководител на Регионалното звено –
ЮЗЕР Ихтиман и същият е длъжен да изпълнява конкретно възложени
задачи, свързани с длъжността.
Безспорно задачата за монтиране на видеокамери е била свързана с
неговите трудови задължения съгласно длъжностната характеристика. Доказа
се, че задачата е конкретно възложена. Видно от т. 26 от представен по
делото вътрешнокорпоративен документ, определящ отговорните служители
за различните звена на сигурност на информацията в ответното дружество
/л.59 от д./ „собственик“ на системата за видеонаблюдение в ЮЗЕР Ихтиман е
самото регионално звено, което се представлява от ръководител, а ищецът в
качеството си на Началник на отдел ИТО в регионалното звено е референт.
Съгласно т. 8.1.2 от представения по делото Наръчник по сигурността на
информацията на „*“ ЕАД, утвърден от Изпълнителния директор на
дружеството, собственикът на даден актив е организационна единица,
одобрена от ръководството, която носи отговорност за разработване,
поддържане и сигурност на активите. Следователно прекият ръководител на
ищеца е бил отговорен за изпълнение на предписанието, което има за цел да
подобри сигурността на видеонаблюдението в обекта. В неговата
дискреционна власт е било да запознае/ респективно да възложи на ищеца
8
само тази част от предписанията, които касаят неговите трудови задължения.
Доколкото компетентните органи са дали предписания, които е следвало да
бъдат изпълнени, не е било в правомощията на служителя да преценява
тяхната правилност, следователно запознаването със съдържанието на
протокола за извършено обследване в РЗ ЮЗЕР - Ихтиман не е било
предпоставка за надлежно изпълнение на задължението за монтиране на
камерите съгласно указанията на прекия ръководител.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от КТ виновното неизпълнение на
трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина.
С оглед анализа на доказателствена съвкупност, съдът намира, че по делото
се установява пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал.1 ГПК
осъществяването от страна на ищеца на описаното в оспорената заповед
поведение. Същевременно доколкото това поведение е в разрез с вмененото
му в качеството на Началник отдел ИТО да организира и обезпечава
нормалното функциониране на комуникационното оборудване и съоръжения,
то неизпълнението на възложената от прекия му ръководител задача за
монтаж на камери и преместване на друга камера в обекта обосновано е
квалифицирано от работодателя като нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ, изразяващо се в неизпълнение на
възложена задача и неизпълнение на законни нареждания на работодателя.
Нарушението на трудовата дисциплина е виновно извършено от ищеца,
същият е знаел за възложената му работа и нейните параметри, съзнавал е, че
е длъжен да изпълни задачата и е могъл да я изпълни.
При определяне вида на дисциплинарното наказание „забележка“
ответникът правилно е съобразил, както тежестта на нарушението, при която
значение има и дейността на дружеството – работодател /национален
оператор по пренос, съхранение и доставки на природен газ/, така и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на
ищеца, поради което е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ.
При горните мотиви съдът намира оспорваната Заповед № БТГ - ЕИ/ЧР-
Зап.-11/20.11.2023г., издадена от * – ръководител Регионално звено
Югозападен експлоатационен район Ихтиман на „*“ ЕАД, с която на ищеца е
наложено наказание "забележка", за законосъобразна, а искът по чл. 357 от
КТ, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът. Последният
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание 78,
ал. 3 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 23, ал.1, т. 4 от НЗПП на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 120,00 лева - разноски за
юрисконсултско възнаграждение, с оглед невисоката фактическа и правна
сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника – изготвен
аргументиран отговор на исковата молба, явяване в едно открито съдебно
заседание, активно участие в заседанието по делото.
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна
такса остават за сметка на съда.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. М., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр.
Пловдив, ул. „*“ № 38 срещу „*“ ЕАД, ЕИК: *, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к.1336, бул. „*“ № 66, представлявано от * –
Изпълнителен директор иск по чл. 357, ал.1 вр. чл. 188, ал.1, т.1 КТ за
признаване за незаконосъобразно и отмяна на наложеното със Заповед № БТГ
- ЕИ/ЧР-Зап.-11/20.11.2023г. дисциплинарно наказание „забележка“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК К. А. М., ЕГН:
**********, съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „*“ № 38 ДА ЗАПЛАТИ на „*“
ЕАД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1336, бул. „*“
№ 66, представлявано от * – Изпълнителен директор сумата от 120,00 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
10