№ 10174
гр. С., 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110155710 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А.
Ш., ЕГН **********, срещу /фирма/, ЕИК **********. Предявен е частичен осъдителен иск
с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 100,00 лв. (от общо заявена
претенция в размер на 3000,00 лв.), представляваща остатък от дължимо, не незаплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка № 47252317304000075
за щета, нанесена върху л.а. марка „Тойота“, модел „URBAN CRUSER“ с ДК № ********,
причинена вследствие реализиран на 10.11.2023 г. застрахователен риск, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 19.09.2024 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът А. Ш. твърди, че на 10.11.2023 г. било реализирано застрахователно събитие
в резултат, на което били причинени вреди на лек автомобил марка „Тойота“, модел
„URBAN CRUSER“ с ДК № ******** МПС – предна и задна дясна врата. Поддържа, че
подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение до ответника. Въз основа на
констатираните от застрахователя щети ответното дружество отказало да изплати в пълен
обем застрахователно обезщетение по заведената щета. Моли съда да постанови решение за
осъждане на ответника /фирма/ да заплати на ищеца А. Ш. сумата от 100,00 лв. частична
претенция, представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди
на л.а. марка „Тойота“, модел „URBAN CRUSER“ с ДК № ********, в резултат на
застрахователно събитие – от 10.11.2023 г., рискът по който бил покрит със сключена
застраховка „Пълно Каско“, обективирана в застрахователна полица № 47252317304000075
със срок на покритие от 26.01.2023 г. до 25.01.2024 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 19.09.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва и претендирания размер на
застрахователното обезщетение с твърденията, че не отговаря на действителната стойност
на причинените щети. Поддържа, че стойността на щетата е определена по настояване на
ищеца, застрахователното обезщетение да бъде изплатено по експертна оценка. Счита, че
ищецът претендира главница в по – голям размер. Поддържа, че съобразно калкулации,
представени от ищеца, ремонтът на процесното превозно средство е извършен в произволно
посочен от същия сервиз. Счита, че в настоящото производство следва да бъдат взети
предвид стойността на ценовите параметри в доверен на застрахователя сервиз. Оспорва и
1
стойността на исковата претенция за труд. Оспорва и претенцията на ищеца за заплащане на
разликата до твърдяната от ищеца стойност на застрахователното обезщетение, както и
наличието на застрахователно събитие, представляващо „паркинг щета“. Оспорва и
необходимостта от подмяна на претендираните от ищеца елементи и детайли. По
изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Прави доказателствени
искания. На свой ред претендира направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заявено от ищеца.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 16.04.2025г. съдът на
основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал изменение на размера на иска от 100,00 лева на
550,35 лева.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ, по който в тежест на
ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане за процесния автомобил; настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи
риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди и техния
размер до търсената сума.
Ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение.
В открито съдебно заседание на 16.04.2025г. като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че с платежно нареждане от 17.11.2023г. ответникът е
заплатил на ищеца сумата 248,85 лева.
Представено и прието е копие от договор за застраховка „КАСКОТО“ №
472523232300507 със срок от 00:00 ч. на 26.01.2023г. до 23:59 ч. на 25.01.2024г., с което се
установява, че А. Ш., като застраховащ, сключва договор за застраховка с покритие „Пълно
каско“за собствения си автомобил „Toyota Urban Cruiser“, № ********, за застрахователна
сума 15 000 ,00 лева и при застрахователна премия 664,99 лева.
От заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, подадено от заявителя
Д.И.З., става ясно, че на 10.11.2023г. в гр. С., ********* пред ********, при пристигане при
паркирания пред блока автомобил, било забелязано наличието на щети по дясната част на
автомобила – предна дясна врата и задна дясна врата.
По делото е прието като писмено доказателство опис на претенция № 51-01600-
17311/23/13.11.2023г., от който се установява, че ищецът е претендирал боядисване на
детайла с основен цвят боя на предната дясна врата и на детайла с основен цвят боя на
задната дясна врата. Прието е копие от щета № 472523232300507 от 13.11.2023г., въз основа
на което се установява, че по отношение на ищеца А. Ш., в качеството си на застрахован по
застраховка “Каско“ към /фирма/, със застрахован обект „Тойота Урбан Крузер“, №
********, е настъпило застрахователно събитие от 10.11.2023г.
С опис –заключение по претенция № 51-01600-17311/23/13.11.2023г., експертът Б.К.К.
и оценителят К.Б.У. приели, че общата стойност за възстановяване на увреденото МПС,
включващо труд за разоборудване, боядисване, боя и камера е в размер на 248,85 лева. С
Доклад по щета № 472523232300507 от 16.11.2023г. специалистът Д. Д.а – Т. предлага да
бъде изплатена сумата 248,85 лева на А. Ш., представляваща признато обезщетение по
застраховка Каско на л.а. „Tоyоta Urban Cruiser“ с рег. № ********.
Представени и приети са Общите условия по застраховка „КАСКОТО“ , като в
Раздел II – Обезщетяване на МПС при частични повреди, чл. 2 – експертна оценка, т. 1.3
размерът на обезщетението се определя по калкулация на застрахователя за МПС над 7
години – цената на новите части е съгласно пазарните или каталожните цени на оригинални
части за съответната марка МПС с прилагане на коефициент на овехтяване 0,3, но не повече
от най-ниската пазарна цена. Съгласно т.1.4 цената на бояджийските материали е по
ценовите листи, използвани от застрахователя.
2
Представено е платежно нареждане с уникален регистрационен №
20231117029970004191 от 17.11.2023г., въз основа на което се установява, че ответникът на
основание „CLAIM472523232300507“ е превел сумата 248,85 лева на А. Ш..
Във връзка с така описаната фактическа обстановка съдът приема, че вредите са
настъпили вследствие на пътния инцидент от 10.11.2023г. и в рамките на срока на договора,
поради което приема, че същите са в причинно-следствена връзка с произшествието и следва
да бъдат възстановени от застрахователя. Последният извод се потвърждава и от факта, че
ответникът е заплатил застрахователно обезщетените за отстраняването на тези вреди, което
по същността си представлява извънсъдебно признание за наличието на причинна връзка
между тях и настъпилия на 10.11.2023г. удар.
От заключение на съдебно-автотехническата експертиза, кредитирано от настоящия
съдебен състав като обективно и компетентно, е видно, че действителната стойност на
необходимо-присъщите ремонтно-възстановителни работи, определена по средни пазарни
цени и съобразно обичайната практика е 799,20 лева. С експертизата са обсъдени и
размерите на стойността необходима за възстановяване на уврежданията на автомобила със
стойност на труд 18 лв./ч. към датата на събитието, както и стойността на обезщетението,
определена съгласно общите условия, като по делото липсват данни за доверени сервизи на
ответното дружество застраховател.
Във връзка с предходното, следва да се направи уточнението, че при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 386 КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не
се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (в този
смисъл са решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., решение № 109 от 14.11.2011 г.
по т. д. № 870/2010 г., решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС). При
частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на
разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези
разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното
извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда е, че
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество.
Разпоредбите на закона са императивни и са предвидени в защита на потребителя на
застрахователна услуга. Дължимото обезщетение се определя по средни пазарни цени. В
случая съдът, доколкото към момента на ПТП процесният автомобил е бил в движение
повече от 14 години, считано от датата на първоначална регистрация – 26.06.2009г., поради
което не е гаранционен, не взима предвид цените на официалните доставчици, а само
средните пазарни цени, съобразно със заключението на вещото лице, тоест в размер на
799,20 лева. Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен
критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в
цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират сервизи за
съответната марка лек автомобил, респ. определянето на средните пазарни цени предполага
съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.
По изложените съображения съдът приема, че дължимото обезщетение на ищеца,
което ответника е следвало да му заплати е в размер на 799,20 лева, определено по средни
пазарни цени. Установява се, че преди завеждане на делото по повод процесната щета
ответникът е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 248,58 лева,
видно от приетото като доказателство платежно нареждане, което обстоятелство съдът е
отделил като безспорно. Предвид горното от дължимото застрахователно обезщетение
следва да се приспадне извънсъдебно платеният размер на обезщетението от 248,85 лева и
непогасения остатък се равнява на сумата 550,35 лева. Съгласно диспозитивното начало
(чл.6, ал.2 ГПК) искът следва да се уважи до пълния предявен размер, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
3
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и по аргумент на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. В негова полза следва да бъде присъдена сумата в общ размер от 300,00 лева за
сторените в хода на производството разноски за държавна такса и депозит за вещо лице по
САТЕ. От представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че
между ищеца и процесуалният му представител - адв. Д. Т., е договорено оказване на правна
защита и съдействие безплатно на основание чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв. С оглед на това и на
основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. за оказана безплатна адвокатска помощ, възнаграждението
следва да бъде присъдено на адв. Д. Р. Т., вписана в САК, с личен № **********, в размер на
480,00 лева с ДДС, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. §2а от ДР на същата и
съответстващо на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище: /адрес/ да заплати на А. Ш.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: /адрес/ по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за
заплащане на сумата, представляваща остатък от дължимо и неизплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско”, поради настъпило на 10.11.2023 г.
застрахователно събитие - нанесени щети по предна дясна врата и и задна дясна врата на
застрахования автомобил „Toyota Urban Cruiser“ с рег. № ********, сума в размер на 550,35
лева, ведно със законна лихва от 19.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата от
100,00 лева и от датата на увеличението на иска – от 16.04.2025 г. до окончателното плащане
върху увеличението в стойност на иска от 450,35 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК /фирма/, ЕИК **********, да заплати на А.
Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес: /адрес/ сумата от 300,00 лева – разноски, сторени
пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. /фирма/, ЕИК **********, да заплати на
адв. Д. Р. Т., вписана в САК, с личен № **********, сумата от 480,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4