№ 465
гр. П., 19.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Въззивно
гражданско дело № 20235200500446 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателя „Ти Би Ай Банк“ ред.пр. не се явява и не се представлява
Ответникът Б. Н. Б. не се явява ред.пр. За него се явява адв. К. надлежно
упълномощен. Представя договор за правна защита и съдействие.
Явява се вещото лице М. Л..
Адв.К. : - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 186 от 24.02.2023 г.. постановено по гр.д. № 399/2022г. по
описа на Районен съд – П. е признато за установено, че ответникът Б. Н. Б.,
ЕГН **********, от гр. П., ул. "М.Л." № 176, дължи на ищеца „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД – гр. С, ул. "Д.Х." № 52-54, ЕИК *********, сумата 1385,65 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********
от 18.07.2018 г., сключен между страните, за която е издадена заповед за
изпълнение № 1210/29.06.2021 г. по ч.гр.д. 2232/2021 г. на Пазарджишкия
районен съд, като е отхвърлен иска за разликата над 1385,65 лв. до пълния
1
предявен размер от 6830,43 лв., както и за сумите 1864,51 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2019 г. до 05.05.2021 г. и
1592,59 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.10.2019 г.
г. до 08.06.2021 г., и законната лихва от датата на подаване на заявлението -
25.06.2021 г., до изплащането на задължението.
ОСЪДЕН е Б. Н. Б. да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата 108,78
лв., представляваща разноски по исковото производство. Осъжда „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД да заплати на Б. Н. Б. сумата 778,78 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение по исковото производство.
ОСЪДЕН е Б. Н. Б. да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата 48,03
лв., представляваща разноски по заповедното производство.
В законния срок е постъпила постъпила въззивна жалба от “Ти Би
Ай Банк“ ЕАД срещу постановеното решение в частта, в която съдът е
отхвърлил частично подадения от ищеца иск като е присъдил само усвоената,
но невъзстановена сума за главница с мотива, че клаузите относно размера на
ГПР и сключването на застраховки били недействителни. Считат
постановеният съдебен акт в неговата отхвърлителна част за неправилен и
незаконосъобразен, като излага подробни съображения в тази насока.
Твърди се, че решението е бланкетно. В същото не се съдържали
необходимите мотиви, които да обосноват извода на съда, че е налице
обоснована вероятност за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в
договора. Излагат се подробни съображения в тази насока.
По отношение на таксата за оценка на риска уточняват, че не обжалват
Решението на съда по отношение на претендираната такса за оценка на риска.
Считат обаче, че дори тази такса да бъде обявена за недължима, това по
никакъв начин не би довело до недействителност на всички разпоредби на
договора за кредит и на недействителност на самия договор на основание чл.
22 от ЗПК (съответно до присъждане само на главницата), а би рефлектирало
единствено върху посочената такса.
По отношение на размера на ГПР, разходите, включени в него, и защо
застраховките не са включени в ГПР се твърди, че първоинстанционният съд
е приел в своето решение, че при определянето на годишния процент на
разходите не били включени всички разходи като конкретно се твърди, че в
него не са включени сключените от потребителя застраховки. Според съда
2
застрахователните премии били разход, който е следвало да бъде включен в
ГПР, което щяло да доведе до това, че размерът на ГПР ще надвиши
законовоустановения лимит от 50%. Оспорват това становище като
неправилно и несъобразено с приложимите разпоредби на ЗПК касаещи
формирането на годишния процент на разходите.
Твърди се че, изводите на районния съд, че при определянето на ГПР не
били включени всички разходи, и че фактическият размер на ГПР надвишава
50 процента, били неправилни и незаконосъобразни, съответно неправилен
бил и изводът, че било налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и се
дължало само главницата по кредита.
Иска се съдът да отмени Решение № 186 от 24.02.2023 г. в обжалваната
му част, като неправилно. Молят да се разгледа спора по същество и да се
постанови решение, с което съдът да признае за установено, че лицето Б. Н. Б.
в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит №
********** от 18.07.2018 г. дължи изпълнение на парично задължение към
„ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по съшия договор,
за сума в общ размер 8 443,51 лева, от които: неизплатена главница в размер
на 5 745,26 лева; договорна лихва в размер на 1 435,95 лева за периода от
25.10.2019 до 05.05.2021;обезщетение за забава в размер на 1 262,30 лева за
периода от 25.10.2019 до 08.06.2021; ведно със законната лихва, считано от
дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК (25.06.2021 г.) до
окончателното изплащане на задължението. Уточнява се, че в посочените по-
горе суми (главница и акцесорните вземания за договорна лихва, обезщетение
за забава) не била включена и не се претендира таксата за оценка на риска.
Моля съда след като се убеди в основателността на жалбата им, да
преразгледа първоинстанционното решение и в частта за разноските.
Във връзка с получени указания от съда касаещи подадената въззивна
жалба по ГД № 399/ 2022 на PC – П. по делото от ТИ БИ АЙ Банк ЕАД е
постъпила молба-уточнение, в която уточняват следното: Обжалваемите
интереси във въззивната жалба били изчислени като била изключена сумата
по таксата за оценка на риска, предвидена в процесния Договор, съответно
същата не се претендирала от тях. Считат, че предвидената такса за оценка на
риска не водела до недействителност на целия договор, а в случай на
евентуалното и определяне за недължима това би се отразило само на тази
3
клауза, а не на целия договор. Твърди се, че несъответствието било налице и
поради факта, че районният съд е счел, че е налице нищожност на договора в
цялост, поради нарушение на чл. 11. ал. 1 т.10 от 3ПK, заради което за ищеца
възниквал интерес да опровергае този извод и да установи, че договорът бил
валиден и пораждащ действие, включително за предвидените в него
застрахователни премии, договорна лихва и обезщетение за забава. Правят
следната корекция в петитума на въззивната жалба:
Молят съда да разгледа спора по същество и да постанови решение, с
което да признае за установено, че лицето Б. Н. Б. в качеството си на
Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит №
********** от 18.07.2018 г., дължи изпълнение на парично задължение към
ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за
сума в общ размер 7 057,86 лева, от които: неизплатена главница в размер на
4359,61 лева:договорна лихва в размер на 1 435,95 лева за периода от
25.10.2019 до 05.05.2021;обезщетение за забава в размер на 1 262,30 лева за
периода от 25.10.2019 до 08.06.2021; ведно със законната лихва, считано от
дата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК (25.06.2021 г.) до
окончателното изплащане на задължението.
От ответната страна не е постъпила жалба.
С определение от 4.09.2023г. в производство по чл. 267 от ГПК съдът е
допуснал изслушване на допълнително заключение с поставени въпроси.
По делото на 17.10.2023г. е депозирана ССЕ експертиза изготвена от
вещото лице М. М. Л.. Заключението не е в срока по чл. 199 от ГПК.
Адв. К.: - По отношение на жалбата считам, че е неоснователна. Нямам
възражения по доклада. Поради липса на другата страна няма как да се
изслуша заключението.
Съдът установи, че заключението не е депозирано в изискуемият срок и
тъй като една от страните в процеса не е изразила становище по срочността на
заключението същото не може да бъде изслушано в днешното съдебно
заседание за изслушване на заключението
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 2.11.2023г. от 11.00 часа за която
дата и час жалбоподателя да се счита уведомен по реда на чл. 56 ал. 2 от ГПК.
Ответника уведомен чрез пълномощника си адв. К.. Вещото лице уведомено.
4
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.02
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5