РЕШЕНИЕ
N
гр.София 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, II-А състав в
откритото съдебно заседание на 08.12.2022 г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: М. Георгиева
Димитър
Ковачев
При секретар
Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 11228
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по обща въззивна жалба от Сдружение „Д.И П.М.С.“ и М.Г. – М. срещу Решение № 145906
от 09.07.2020г., постановено по гр. д. № 71230/2019г. по описа на Софийски
районен съд, 85 с-в, , с което са уважени при условия на солидарност,
предявените от М.з.ж.з. „Н.“ ООД срещу жалбоподателите искове по 49 вр. с чл.
45 и и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 25000,00 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от изявления на М.Г.-представляващ сдружението, направени
публично на 18.07.2017г. по време на пресконференция, организирана от ответното
сдружение и др. лица и излъчена в реално време по информационния канал на
Българската телеграфна агенция.
С жалбата молят решението да се отмени като неправилно
поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Правят оплаквания, че не следва да доказват
отрицателни факти, че не е правен доклад от първоинстанционния съд, че призоваванията
пред СРС били нередовни; за допускане на преклудирани доказателства; за
незаконосъобразен отказ да се спре производството поради преюдициално дело;
необсъждане на възражения, на писмени доказателства. Счита, че по делото изобщо
не е доказано настъпване на вреди, че не е ясно какво означава „репутационни
вреди“. Не било доказано кои точно бизнес показатели на ищеца били засегнати,
че каналът на БТА е медия, каква е била репутацията на болницата преди твърдяното
излъчване, причинна връзка.
Оспорват допустимостта на разпита на управителя на
ищцовото дружество като свидетел.
Позовават се на влязла в сила оправдателна присъда по
НЧХД 13039/2017г. на СРС 131 с-в постановена по отношение М.Г. – М. за същите
изказвания които били предмет и на исковата молба по настоящото дело, като бил
отхвърлен и граждански иск на С.(трето за делото лице). Счита за приложим чл.
300 ГПК.
Правят оплакване за недопустимост на иска по причина,
че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който тя се
оспорва и се иска потвърждаване на решението. Изразява се становище, че от
приложените писмени доказателства –статии в пресата се установявало каква е
репутацията на дружеството, както и от свидетелските показания. Позовава се и
на заключение на СИЕ.
СГС след служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият състав на СГС намира оплакванията за
недопустимост на иска поради липса на възможност юридически лица да търпят и
съответно да им се присъжда обезщетение за неимуществени вреди за
неоснователни.
Действително в дълъг период от време съдебната
практика възприемаше това виждане, като обаче в по-новата си практика,
включително и на ВКС, съдилищата възприемат обратното становище, което се
споделя и от настоящият състав на СГС и е обусловено не само от нормативната
уредба съществуваща понастоящем, но и от наличие на задължителна за българските
съдилища практика на Съда на европейския съюз и на Съда по правата на човека.
Освен това се касае за материално правен въпрос, а не
за липса на право на иск. (Решение № 29 от 10.03.2020 г. на ВКС по гр. д. №
1690/2019 г., IV г. о., ГК ; решение: № 274 от 18.3.2019 г по гр. дело №
5120/17 на ВКС, Четвърто ГО и решение № 206 от 26.3.2019 г по гр. дело №
4762/17 г на ВКС, Трето ГО др).
Неоснователно е и оплакването, че ответника физическо
лице не може да носи отговорност по чл. 45 ЗЗД за действия, извършени в
качеството му на представляващ юридическото лице. Да се приеме виждането, че
действията на лице извършени в качеството му на органен представител не могат
да доведат до негова лична отговорност по чл. 45 ЗЗД означава да се изключи и
отговорността по чл. 49 ЗЗД защото тя е за чужди действия. Действително е
налице съдебна практика в областта на договорното право според която действията
на органния представител са действия на самото юридическо лице и няма друг
субект който да действа различен от дружеството, но в областта на деликтната
отговорност това виждане не може да се приеме. Ако няма чужди действия няма да
има и отговорност по чл. 49 ЗЗД и ще следва, че е налице невъзможност да се
ангажира отговорност на юридическите лица за деликт или да се приеме, че могат
да отговарят по реда на чл. 45 ЗЗД, което обаче е немислимо за юридически лица,
защото те не могат да формират вина. Това е неприемливо. Отделен е въпросът, че
съдебната практика възприема виждането, че може да се търси отговорност по реда
на чл. 45 ЗЗД от управител/ръководител на предприятие и дори от ликвидатор (ППВС
4/30.10.1975г, т. 1; Решение № 152 от 19.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 774/2008
г., II т. о., ТК; Определение № 657 от 8.10.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1183/2018 г., III г. о., ГК) за действия извършени в това му качество.
Относно правилността на решението въззивния съд е
обвързан от оплакванията на в жалбата и приложението на императивните
материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед на събраните в производството доказателства настоящият състав
на СГС намира жалбата за частично основателна.
С определението по насрочване на настоящото дело е
отказано поради преклузия приемането на присъдата като писмено доказателство, а
и поради липсата на обвързаност на настоящият състав от нея, като постановена
по тъжба на лице, което не е страна по настоящото дело. По тази причина и не е
било допуснато от СРС процесуално нарушение чрез отказа да се спре делото в
СРС.
От приетата по делото съдебна видео-техническа
експертиза категорично се установява, че посочените в исковата молба реплики са
изречени от ответницата М.Г., както и датата и часът на пресконференцията. Установява
се и че е предавана на живо в информационния канал на БТА. Вещото лице е
изяснило и в ОСЗ, че до запис на пресконференцията има свободен достъп на
интернет страницата на БТА.
Статутът на медия на БТА не подлежи въобще на
обсъждане с оглед на разпоредбите на чл. 5 и сл. от специалния закон за БТА. Тя
е средство за масово разпространяване на информация.
Установява се също, че на самата пресконференция се
твърди да се изнасят резултати от анкета между пациенти.
Не се установява обаче при тежест на ответниците какво
е било съдържанието на тази анкета и конкретно, че са давани силно негативни
оценки от тези пациенти по отношение дейността на ищцовото дружество.
Свидетелят Е. К. (участвал също на пресконференцията)
посочва пред съда, че за наличие на анкета е разбрал на самата пресконференция
и не е участвал в провеждане на такава анкета.
Приетата като доказателство „анкета“ е съставена от
ответното ЮЛ и с неясна дата.
Другата свидетелка Р.посочва, че помагала в извършване
на анкета за дейността на болници занимаващи се с асистирана репродукция, но не
изнася конкретни данни за резултати още по-малко такива касаещи ищеца.
Никакви конкретни данни за нарушения на ищеца в тази
му дейност не произлизат от приетият като доказателство доклад от Сметна
палата. В него не се споменават поименно нарушителите
Репутацията (реномето, доброто име) на едно дружество
следва да се разбира най-вече във връзка с качеството на стоките и/или
услугите, които предлага на пазара (казано най-грубо предвид специфичния
характер на дейностите в здравеопазването, вкл. тази по асистирана репродукция,
при които не се преследват основно търговски цели-парични печалби).
Използваните в конкретния случай изразни средства във
връзка с предхождащите ги непосредствено твърдения за извършвана класация („бял
списък“ „черен списък“) и поименното посочване на ищцовото дружество, като
последно („в момента на дъното, и много често на дъното, най-най на дъното“)
очевидно в „черния списък“ категорично сочат, че именно дружеството е целта на
репликите и те са насочени към създаване на впечатление и нагласа у неограничен
кръг лица в насока, че това дружество извършва некачествено дейността по асистирана
репродукция в нарушение на стандартите, като при това се посочват определени
действия/бездействия и се прави твърдение за умисъл в тях („Ние считаме, че
това е нарочно“).
Изказванията по адрес на дружеството ищец освен това
са направени непосредствено след и в контекста на предходното изказване на друг
участник в пресконференцията (Д. Х.), в чието изказване се правят твърдения за
правени процедури (включително по отношение на лицето Х.) при наличие на медицински противопоказания, за
несъставяне на съответната медицинска документация, съмнения за извършване на
имплантация, за непровеждане на необходими консултации с други мед специалисти
(ендокринолози). Това явно има за цел да „привърже“ твърденията на предишния участник
конкретно към ищцовото дружество. Това се потвърждава и от изречението :
„Интересно е дъното, ние много обсъждахме дали да го кажем, но аз все пак
реших, че аз ще поема ангажимента, не пациента“. От представянето в начало на
участниците в пресконференцията става ясно, че единствения пациент участник е
Д. Х., която именно твърди и че спрямо нея са извършени процедури при
медицински противопоказания. Веднага след цитираното изречение, се сочи и името
на ищеца чрез ползване и сравнителни степени, определения като „ужасни
оплаквания“ и прочие. По този начин се постига внушението, че именно ищцовото
дружество е извършило твърдените преди това от Х. (пациента) нарушения.
Подобни твърдения, поднесени по посочения начин и при
липса на доказателства в тяхна подкрепа според СГС надхвърлят свободата на
словото и на разпространяване на информация, обективно увреждат дружеството и
осъществяват състава на чл. 45 ЗЗД, а оттам и следва да се ангажира и
отговорността на дружеството по чл. 49 ЗЗД.
СГС обаче намира, че размерът на присъденото
обезщетение е изключително завишен.
По отношение на размера на обезщетение за неимуществени
вреди на юридическо лице в практиката на ВКС и на СЕС и ЕСПЧ се възприемат като
критерии фирмената репутация, несигурността при планиране, нарушение в
управлението на фирмата, като тук няма точен метод за изчисляване на
последствията, и на последно място, макар и в по-малка степен, безпокойството и
неудобството, причинено на членовете на ръководството на фирмата (Решение № 35
от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3901/2021 г., IV г. о., ГК). Според
настоящият състав следва да се има предвид и самия факт на осъждането(така и Решение
№ 206 от 26.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4762/2017 г., III г. о., ГК), а също
така и личността на деликвента и дейността на дружеството, носещо отговорност
за неговите действия. Ответното сдружение е такова извършващо дейност по защита
на пациентски права, което означава и че действията на негови представители се
ползват с по-голямо доверие в обществото, но и това поставя завишени изисквания
от гледна точка на проверка за достоверност на разпространявани от него
твърдения и информация, още повече в конкретната сфера на асистираната
репродукция, която е с изключителна чувствителност и обществена значимост.
Следва да се има предвид и съдебната практика за случаи на присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди на юридически лица. От приложените статии в
електронни издания се установява, че дружеството има добра репутация в обществото.
Установява се че пресконференцията е получила широк отзвук в медийното
пространство. Горните обстоятелства имат значение в посока завишен размер на
обезщетението. Същевременно не се установяват някакви организационни проблеми в
работата дружеството, нито пък безпокойство или неудобства за органите на
управление. Доказателствата за извършвана проверка през 2017г от Изпълнителната агенция за трансплантации, приети в
хода първоинстанционното производство, не са основание за извод за някакви
проблеми като следствие от процесните деяния. Видно от писмото на л. 116 от
дело 9474/2017г на СГС (първоначално образувано по настоящата искова молба)
проверката е билка планова-тоест не е извънредно извършена по повод на
пресконференцията. От отговорите по реда на чл. 176 ГПК на управителя Котова
също не се установяват някакви проблеми в работата. Те не са за факти и
обстоятелства по делото, а и дават субективна оценка. Ищцовите трима свидетели
не установяват настъпване на някакви проблеми в работата на болницата след процесната
пресконференция и не знаят за конкретно отказали се от нейните услуги лица. Не
се установява и сериозен спад в броя на извършените от ищцовата болница
процедури. Така от публично известните статистически данни, огласени на
интернет страницата на Центъра за асистирана репродукция (секция „Лечебни
заведения“; „Успеваемост“) се установява, че през 2016г. (преди деликта) ищцовото
дружество е извършило 16 процедури; през 2017г. 8, през 2018г -11. Обемът на
извършваните процедури не е голям поначало за болницата и това обстоятелство следва
да доведе до по-малко обезщетение. Тук следва да се отбележи, че съдът не взема
предвид доводи в исковата молба досежно лицата С.и „МЦ Надежда репродуктив“
(именно последното дружество според официалната статистика е извършило голям
брой процедури ). Те не са страни по делото. Това са самостоятелни правни
субекти и тяхната дейност не може да бъде механично отнасяна към дейността на
друг самостоятелен правен субект какъвто е ищцовото дружество.
Най-високото обезщетение присъдено досега за
неимуществени вреди на дружество е 10000,00 лева (Решение № 16 от 2.03.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1914/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 35 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3901/2021 г., IV г.
о., ГК) -но в ситуация на практическа невъзможност то да функционира поради
увреждащите го действия/бездействия. В няколко свои решения ВКС е присъдил суми
между 2000,00 и по 3000,00 лева като е отчел и характера на обезщетението,
служещо преди всичко за морално удовлетворение на пострадалите и същевременно
имащо възпиращо и предупредително значение за нарушителя, като не следва служи
за обогатяване (Решение № 29 от 10.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1690/2019 г.,
IV г. о.,; ГК Решение № 206 от 26.03.2019
г. на ВКС по гр. д. № 4762/2017 г., III г. о., ГК; Решение № 274 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. №
5120/2017 г., IV г. о.,)
Отчитайки гореизложените критерии и съдебна практика
настоящият състав на СГС намира, че справедливо обезщетение е сумата от 6000,00
лева.
Решението в частта за уважаване на исковете над тази
сума следва да се отмени, а исковете отхвърлят.
При този изход на делото и двете страни имат право на
разноски за двете инстанции.
Съобразно уважената част на исковете ищецът има право
на 24 % от разноските си. Доказал е за първа инстанция: 1000,00 лева държавна
такса за исковата молба 300,00 лева за вещо лице или 1300, от които му се
следват 312,00 и решението на СРС в частта му за присъждане на разноски на ищеца
следва да се отмени над сумата от 312,00 лева. За въззивното дело е доказал 400,00
лева за вещо лице и 1500,00 лева хонорар за адвокат. Възражението за
прекомерност на хонорара, заявено от ответниците е неоснователно - при интерес
от 25000,00 лева минималния по наредба 1/2004г. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 е в
размер на 2650,00 лева. За въззивното дело следва да се присъдят 456,00 лева на
ищеца.
Ответниците доказват хонорар за адвокат общо в размер
на 2560,00 лева за въззивното дело, от които с оглед на уважената част от
жалбата им се следват общо 1945,60 лева, колкото им се следват за хонорар и за
първата инстанция. За държавна такса им се следват 420,00 лева. Или на всеки от
ответниците се дължат разноски в размер на по 210 лева за държавна такса и по
972,80 лева за адвокатски хонорар-за всяка инстанции.
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 145906 от 09.07.2020г., постановено
по гр. д. № 71230/2019г. по описа на Софийски районен съд, 85 с-в, В ЧАСТТА, С КОЯТО СА УВАЖЕНИ над размера от 6000,00
/шест хиляди/ лева, предявените от „М.з.ж.з.Н.“
ООД с ЕИК ********и седалище и адрес *** срещу
М.А.Г.-М. с ЕГН ********** и адрес *** и НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ „Д., ПРЕД.И М.С.“
с ЕИК ******** и седалище и адрес ***, искове по 49 вр. с чл. 45 за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди от изявления на М.Г.-М., направени
публично на 18.07.2017г. по време на пресконференция, организирана от ответното
сдружение и излъчена в реално време по информационния канал на Българската
телеграфна агенция КАТО МВЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 6000,00
до пълния предявен размер от 25000,00 лева.
Отменя решението и в частта му по разноските, с която
на „М.з.ж.з.Н.“ ООД са присъдени разноски
над размера от 312,00 лева.
ОСЪЖДА „М.з.ж.з.Н.“ ООД с ЕИК ********да заплати на М.А.Г.-М.
с ЕГН ********** сумата от 2155, 60 лева разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА „М.з.ж.з.Н.“ ООД с ЕИК ********да заплати на НАЦИОНАЛНО
СДРУЖЕНИЕ „Д., ПРЕД.И М.С.“ с ЕИК ******** сумата от 2155, 60 лева разноски за
двете инстанции
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНО
СДРУЖЕНИЕ „Д., ПРЕД.И М.С.“ с ЕИК ******** и М.А.Г.-М. с ЕГН ********** да
заплатят на „М.з.ж.з.Н.“ ООД с ЕИК ********сумата от 456,00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
Настоящото въззивно решение подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2