Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260489 / 26.4.2021г. 26.04.2021г.
Град
П.В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На деветнадесети април Година 2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №02704 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.417 ГПК.
Производството е образувано въз основа на искова молба от “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Московска“ 19, срещу Т.Н.И., с ЕГН:********** и постоянен и настоящ адрес: ***, с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.417 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 950,00лв. , представляваща неплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 30.05.2016г., сумата от 505,29лв., представляваща договорна лихва за периода 02.06.2016г.- 22.11.2018г., сумата от 0,91лв., представляваща наказателна лихва за периода 05.11.2018г.- 22.11.2018г., сумата от 127,50лв., представляваща сума за заемни такси, ведно със законна лихва върху главницата от 950,00лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №950/20.02.2019г. по ч.г.д.№01207/2019г. по описа на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Т.Н.И., чрез особения си представител адв. Д., е подал отговор на исковата молба, с който е заявил, че видно от представените доказателства ответникът дължи на ищеца претендираните с исковата молба суми, но предвид това, че е особен представител не може да сключва спогодби.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За процесните суми е издадена Заповед №950/20.02.2019г. по ч.г.д.№01207/2019г. по описа на ПРС, поради което и съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Видно от приетите по делото и неоспорени писмени доказателства между страните по делото е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 30.05.2016г. с кредитен лимит от 1000,00лв. Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П. процесният кредит е усвоен на 30.05.2016г. по разплащателната сметка, обслужваща кредитната карта.
Падежната дата за погасяване на месечните вноски е до 20- то число на съответния месец с първа вноска 20.06.2016г. и краен падеж- 30.05.2019г. Срокът на договора е три години и съвпада със срока на валидност на кредитната карта.
Съгласно Договора кредитополучателят е длъжен да заплаща ежемесечно, след падежна дата, минимална сума за револвиране в размер, представляващ процент от усвоената част от кредитния лимит и при невнасяне на тази сума се внася такса в размер на 15,00лв.
Върху договорената главница се дължи и договорна лихва в размер на 21,95% годишно.
Съгласно Договора кредитополучателят заплаща и такси, съгласно тарифата на банката по извършени услуги на клиента, която е в сила към деня на съответното плащане.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П. процесният кредит не е погасяван своевременно, като не са заплащани редовно месечните минимални суми за револвиране на кредита. Към 23.11.2018г. ответникът е просрочил четири месечни вноски за револвиране на кредита в общ размер на 555,47лв.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П. към 23.11.2018г. ответникът е усвоил и непогасил главница в общ размер на 950,00лв., която е усвоил чрез три тегления от АТМ.
Върху усвоената главница се дължи и договорна лихва за периода 02.06.2016г.- 22.11.2018г., която е в общ размер на 505,29лв.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П. към 23.11.2018г. ответникът дължи по процесния договор и сумата от 0,91лв., представляваща наказателна лихва за периода 05.11.2018г.- 22.11.2018г. и сумата от 127,50лв., представляваща сума за заемни такси.
Съдът е указал на ответника, че същият носи тежестта да докаже извършено плащане, но ответникът не е ангажирал такива доказателства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени като основателни.
На основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи на ищеца и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата,
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът присъжда направените разноски както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Ищецът е доказал разноски в размер на 663,34лв. за държавни такси, експертиза, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение, които и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Московска“ 19, срещу Т.Н.И., с ЕГН:********** и постоянен и настоящ адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 950,00лв. , представляваща неплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 30.05.2016г., сумата от 505,29лв., представляваща договорна лихва за периода 02.06.2016г.- 22.11.2018г., сумата от 0,91лв., представляваща наказателна лихва за периода 05.11.2018г.- 22.11.2018г., сумата от 127,50лв., представляваща сума за заемни такси, ведно със законна лихва върху главницата от 950,00лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №950/20.02.2019г. по ч.г.д.№01207/2019г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Т.Н.И., с ЕГН:********** и постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Московска“ 19, сумата от 663,34лв., представляваща направени разноски в заповедното и исковото производства за държавни такси, експертиза, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.г.д.№01207/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към делото се приложи и препис от настоящето решение.
Районен
съдия: