Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 16 януари 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйския районен съд, гражданска колегия, първи състав, в публично съдебно заседание на 18.12.2019г. /осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година/, в състав:
Председател: Цветанчо Трифонов
при секретаря Галина Дикова, като
разгледа докладваното от съдията Трифонов гр.дело
№ 790 по описа за 2019г. на Козлодуйския Районен съд и за да се произнесе взе
предвид следното.
Производството по делото е
образувано по предявен от Mартин С.М.,
ЕГН ********** ***, чрез адв.М.С. ***, иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ГПК против „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Карел
Крал, Леон Връшка и Димчо Станев Станев, с който иска да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищеца сума в размер на 53.72лв. /петдесет и три лева и
седемдесет и две стотинки/, получена без правно основание, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумите, както и направените деловодни разноски.
В подкрепа на иска са представени писмени
доказателства: Писмо изх.№ **********/19.02.2018г. на „Ч.Е.Б.” АД,; Писмо изх.№
**********/19.02.2018г. на ЧЕЗ Разпределение България” АД;, Фактура
№ **********/16.02.2018г. от която
се установява задължението от 581.57лв.;, Искова молба вх.№ 1202/06.03.2018г. с пр.осн. чл.124, ал.1 ГПК, въз основа на която е образувано гр.дело
№ 301/2018г. на Районен съд – Козлодуй;,
Решение № 21 от 29.01.2019г. по гр.дело № 301 по описа за 2018г. на
районен съд – Козлодуй;, Решение № 166 от 28.05.2019г. по в.гр.дело № 258 по
описа за 2019г. на окръжен съд – Враца;, Разписка от 25.06.2019г. на „Изипей”
АД – оригинал;, извлечение от ТР за актуално състояние на ответника, Удостоверение за настоящ адрес, Удостоверение
за постоянен адрес.
В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник
на собственика на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Козлодуй,
обл.Враца, бл.79, вх.Б, ет.1, ап.18 и е ползвател на ел.енергия с клиентски №
300231004704.
На 12.02.2018г. служители на ответното дружество
извършили проверка на СТИ с фабричен № 0236531, за което са съставили
констативен протокол № 3021301,
въз основа на който била издадена фактура №**********/16.02.2018г. на стойност 581.57лв.
Ищецът подал искова молба с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, въз основа на която е образувано гр.д. № 301/2018г. по описа на РС – Козлодуй. След входиране на ИМ, посетил офиса на дружеството в гр.Козлодуй, за да подаде заявление, с което уведомил ответника, че процесната сума е предмет на съдебен иск и не следва да я заплаща.
С решение № 344 от 02.11.2018г. по гр.дело № 301 по описа за 2018г. на Районен съд – Козлодуй, потвърдено с решение № 166 от 28.05.2019г. по в.гр.дело № 258 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Враца, влязло в законна сила на 28.05.2019г., било признато за установено по отношение на ”Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, че М. не дължи сумата от 581.57лв. с ДДС, представляваща начислена консумирана, но неплатена ел.енергия по партида на клиентски № 3002231004704 за периода от 15.11.2017г. до 12.02.2018г. , за което бил съставен констативен протокол № 3021301/12.02.2018г. за обект – апартамент в гр.Козлодуй, обл.Враца, бл.79, вх.Б, ет.1, ап.18, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на съставяне на фактурата до окончателното й изплащане.
Твърди, че въпреки, че ответникът е бил уведомен за подадения иск, той е продължил да начислява законна лихва върху сумата от 581.57 лева, като начислената сума за лихва, стояла като задължение за плащане по партидата на клиентския номер на ищеца. Последният бил уведомен от служителите на ”ЧЕЗ” АД, ”Изипей„ АД и ”Български пощи ЕАД, че независимо от крайния изход на делото, сумата за лихви следвало да бъде заплатена, тъй като системата не позволявала плащане на текущото задължение без да бъдат погасени и задълженията за лихви. Твърди още, че от служителите също така разбрал, че след като сумата за лихви не е отбелязана като съдебна, то същата нямала да бъде сторнирана от задължението на клиентския му номер и трябвало да бъде заплатена, както и, че щом делото вече е приключило и сумата за лихви не е премахната от системата, то същата следвало да бъде заплатена заедно с текущото му задължение. В противен случай щяло да бъде преустановено електрозахранването на имота му.
Отбелязано е, че горепосочените обстоятелства, макар и след влизането на решението в сила, принудили ищецът да заплати процесните суми.
От приложения платежен документ от „Изипей” АД било видно, че това е сума за лихви по съдебно вземане в размер на 581.57 лева, която сума ищеца е заплатил на 25.06.2019г., т.е. след влизане в сила на съдебното решение.
Счита, че в настоящия случай получените
от ответното дружество суми подлежат на връщане съгласно нормата на чл.55, ал.1
от ЗЗД, според която подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало
с обратна сила.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от
ответника е постъпил писмен такъв.
Същият оспорва изцяло иска. В отговора се сочи, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Прави се искане съдът да прекрати производството по делото. Сочи, че след изготвен доклад за загубено дело е сторнирана главница по фактура общо за 581.57 лева. Сторнирани са и начислени лихви към процесната фактура в размер на 73.79 лева, които са били платени. С платена от ищеца сума от 53.72 лева е намалено частично задължение по фактура № **********/15.07.2019г. В отговора се сочи, че решението на ОС - Враца не било съобщено на ответника. За същото научили на 12.07.2019г., когато получили настоящата искова молба. С отговора, при условията на евентуалност, е направено възражение за прихващане с претендираната сума.
С отговора са представени писмени доказателства: ОУ, Сертификат за публикувана реклама във вестник Телеграф, публикация във вестник „Конкурент”, фактура, справка за плащания, кредитно известие.
Съдът, като анализира и
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното.
Между „ЧЕЗ Разпределение България„ АД и М.С.М.,
в качеството си на наследник на собственика на имота Емилия Богданова Стоева, е
налице договор за използване на електроразпределителната мрежа при общи
условия, за обект – апартамент, находящ се в гр.Козлодуй, обл.Враца, бл.79,
вх.Б, ет.1, ап.18 с клиентски №
300231004704.
На 12.02.2018г. служители на ответното дружество извършили проверка на средство за търговско измерване /СТИ/ за ел. енергията потребявана от ищеца за обект, находящ се в гр.Козлодуй, обл.Враца, бл.79, вх.Б, ет.1, ап.18. СТИ било поставено заедно с други средства за търговско измерване в табло, монтирано извън границите на имота. Извършващите проверката по фабричния номер на процесното СТИ установили адреса, чието потребление последното отчита, съответно и абоната, за който се отнася. Последният бил потърсен на адреса, но не бил открит. За извършената проверка бил съставен констативен протокол.
С решение № 344 от 02.11.2018г. по гр.дело № 301 по описа за 2018г. на районен съд – Козлодуй, на осн. чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на ”Ч.Е.Б.” АД, че Mартин С.М., не дължи на ответното дружество сумата от 581.57лв. с ДДС, представляваща начислена консумирана, но неплатена ел.енергия по партида на клиентски № 3002231004704 за периода от 15.11.2017г. до 12.02.2018г. въз основа на съставен констативен протокол №3021301/12.02.2018г. за обект – апартамент в гр.Козлодуй, обл.Враца, бл.79, вх.Б, ет.1, ап.18, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на съставяне на фактурата до окончателното й изплащане.
Горепосоченото
Решение било потвърдено с потвърдено с решение №166 от 28.05.2019г. по в.гр.дело
№ 258 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Враца, влязло в законна сила на
28.05.2019г.,
Въпреки обстоятелството, че между страните се
е водило горепосоченото дело, ответното дружество продължило да начислява
законна лихва върху процесната сума от 581.57лева.
В разписка № 0400009241694543/25.06.2019г., издадена от „Изипей” АД са отразени задълженията на ищеца към ответното дружество, а именно – сума по фактура № 430037203432/14.06.2019г., дължима до 08.07.2019г. – 00.00 лева и неустойка за просрочени плащания в размер на 53.72 лева. В същата разписка е отразена и сумата по съдебни вземания, а именно сумата в размер на 581.57лева.
По делото е назначена и изготвена съдебно
– счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че сумата от
587.57 лева е била сторнирана от ответното дружество на 15.07.2019г. с кредитно
известие. Също така се установява, че със сумата на лихвата към тази фактура е
погасено частично задължението по фактура № ********** със сумата от 73.79лв.,
като остатъка в размер на 13.13лв. е заплатен
на 24.07.2019г. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
На основание така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи.
Съдът е сезиран с претенция с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД за връщане на сумата от 53.72 лева,
начислени като лихви върху главницата по фактура № **********/16.02.2018г., като получена от ответното
дружество на отпаднало основание, а именно след влизане в сила на съдебно
Решение, с което е признато за установено, че Mартин С.М., не дължи на „Ч.Е.Б.” АД,, сумата от 581.57лв., представляваща
начислена консумирана, но неплатена ел.енергия по партида на клиентски № 3002231004704 за периода от
15.11.2017г. до 12.02.2018г. въз основа на съставен констативен протокол №
3021301/12.02.2018г. за обект – апартамент в гр.Козлодуй, обл.Враца, бл.79,
вх.Б, ет.1, ап.18, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на съставяне на фактурата до
окончателното й изплащане.
Основните предпоставки на института на
неоснователното обогатяване са получаване на нещо от едно лице и отсъствие на
основание за това получаване. ”Получаването” предпоставя „даване" и е
фактическо действие, което подлежи на доказване от ищеца. Съгласно правилото на
чл.55, ал.1 от ЗЗД и според разясненията, дадени в Постановление
№1/28.05.1979г. по гр.дело №1/1979г. на Пленума на ВС, в което подробно са
разграничени фактическите състави на отделните вземания произтичащи от
неоснователно обогатяване, в тежест на ищеца по иска е да докаже факта на плащането,
а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване на
това плащане, респективно за задържане на полученото.
Безспорно по делото се установява, че с
влязло в сила на 28.05.2019г. Решение е било признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата
от 581.57лв. с ДДС, представляваща начислена консумирана, но неплатена
ел.енергия по партида на клиентски №
3002231004704 за периода от 15.11.2017г. до 12.02.2018г. въз основа на
съставен констативен протокол №
3021301/12.02.2018г. за обект – апартамент в гр.Козлодуй, обл.Враца, бл.79,
вх.Б, ет.1, ап.18, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на съставяне на фактурата до окончателното й изплащане.
Установява се и, че макар и решението да е
било влязло в сила, върху процесната сума от 581.57 лева ответното дружество
продължило да начислява лихви, които към дата 25.06.2019г. били в размер на 53.72
лева, заплатени от ищеца на същата дата.
Безспорно се установява и обстоятелството, че ответното дружество е сторнирало процесните суми на дата 15.07.2019г., след депозиране на исковата молба на 26.06.2019г. и получаването и на 12.07.2019г.
Получените от ответното дружество суми са били изплатени като начислени лихви върху сумата, дължима по фактура №**********/16.02.2018г. на стойност 581.57лв., която сума е била оспорена по съдебен ред. След влизане на съдебното решение в сила, с което е признато, че тази сума не се дължи от ищеца, основанието за изплащането на начислените върху нея лихви отпада и в полза на ищеца възниква правото да иска възстановяването им, а ответното дружество дължи връщането на тези суми, тъй като същите са платени на отпаднало основание, както и законната лихва върху тях.
Както
бе посочено по–горе, от ответното дружество е извършено сторниране на
процесната сума, платена от ищеца и претендирана с исковата молба. Това
обстоятелство за съда се явява ново такова, което е настъпило в хода на процеса
и същото следва да се съобрази от съда по реда на чл.235, ал.3 от ГПК. Следва
да се приеме, че след депозиране на
исковата молба, ответното дружество е сторнирало платената от ищеца сума,
получени на отпаднало основание, обуславящо отхвърляне на предявения иск в тази
му част като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Непогасена обаче остава законната лихва,
както и направените от страна на ищеца разноски по делото, които се
претендират. В исковата молба се претендира законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2019г., поради което
именно от тази дата следва да се присъди и законната лихва. Същата, считано до
датата на сторнирането – 15.07.2019г. е в размер на 0.30лева.
От друга страна ищецът поддържа искането
си за присъждане на разноските за държавна такса, такса за издаване на
удостоверения за адресна регистрация и адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал.8 – в полза на юридически
лица и ЕТ се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца.
В случая искът за главницата се отхвърля
като погасен чрез плащане /сторниране /
след депозиране на исковата молба, поради което следва да се приеме, че
след като ответникът признава задълженията си и изпадането в забава, това представлява
поведение, с което е дал повод за предявяване на съдебна претенция от страна на
ищеца, поради което не е налице основание за освобождаването му от заплащане на
разноски. Следователно следва да са налице две предпоставки за присъждане на
разноски – искането да е уважено /включ. частично/ и да са заплатени такси и
разноски.
В настоящия случай са налице доказателства
за осъществявана правна защита на ищеца от адвокат М.С. както и за внесена
държавна такса в размер на 50.00 лева и внесена такса за издаване на
удостоверения за адресна регистрация в размер на 12.00 лева.
Ето защо ответното дружество следва да заплати на ищеца разноските в
производството в размер на 62.00 лева /шестдесет и два лева/.
Осъществяването на безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗА не съставлява безвъзмездна услуга. В хипотезата на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА, адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Не се касае за сключен възмезден договор с адвоката за оказване на правна защита и съдействие, в който случай страната има право да бъде обезщетена за направените разноски, затова следва да ги докаже, че ги е направила, за да ги претендира по чл.78 от ГПК. Правото на адвоката да окаже безплатна помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА е установено със закон и когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък приятел на адвоката.
Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните – при интерес до 1000.00 лева – 300.00 лева. В
настоящия случай с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените
процесуални действия от пълномощника и проведените няколко заседание съдът
определя адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лева, което ответното
дружество следва да заплати на адв.М.С.. /В този смисъл е Решение
16851/10.12.2019г. по адм.дело 6312/2019г. на Върховен административен съд/
Съдът намира, за неоснователно
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищеца, направеното от процесуалния представител на ответното дружество. Както
бе посочено същото е определено в размер на 300лв., като този размер е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото. За съда този размер на
възнаграждението по настоящото дело е безспорен, доколкото и процесуалния
представител на ответното дружество – юрисконсулт Василев също е оценил труда
си на 300.00лв. Ето защо няма основание за намаляване на възнаграждението под
този размер.
С оглед изхода на делото съдът не следва да
се произнася по предявеното в условията на евентуалност възражение за
прихващане.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявения от Mартин С.М., ЕГН **********
***, чрез пълномощника си адв.М.С., иск
против „Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Карел Крал, Леон Връшка и Димчо Станев Станев с правно
основание чл.55, ал.1 от ГПК за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сума в размер на 53.72лв. /петдесет и три лева и седемдесет и две
стотинки/ получена без правно основание от ответното дружество, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2019г.
до окончателното изплащане на сумите, като погасен чрез плащане /сторниране на
платеното/ в хода на процеса.
Осъжда „Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Карел Крал, Леон Връшка и Димчо Станев Станев да заплати на Mартин С.М., ЕГН ********** ***, сума в размер на 00.30 лева / тридесет стотинки/, представляваща законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
Осъжда „Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Карел Крал, Леон Връшка и Димчо Станев Станев да заплати на Mартин С.М., ЕГН **********,*** сумата от 62.00 лева /шестдесет и два лева/, представляваща общ размер на направените от ищеца разноски.
Осъжда „Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Карел Крал, Леон Връшка и Димчо Станев Станев да заплати на адв.М.С.,*** и адрес на упражняване на дейността – гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.“Васил Коларов” №1, ет.2 /сграда АПК, ет.2/, сума в размер на 300.00 лева /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА.
Решението може да се обжалва пред Врачанския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на съобщенията.
Районен съдия: