Р Е Ш Е Н И Е

 

ННомер

Година

27.11.2020 г.

Гград

МЕЗДРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен съд		с			Наказателен състав
Нна	15.09.2020 г.				Година	2020

В публичното заседание в следния състав:

 

	Председател							Евгени Божидаров
	Съдебни заседатели
	Секретар	Валя Каменова
	Като разгледа докладваното от				Съдия Божидаров
АНХ			Дело	263			по описа		2020	година.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

M. C. R. -   гражданин на Република Румъния, чрез адв. М. Х. от САК, обжалвал  наказателно постановление № 20-0300-000160/20.06.2020 г. на  началник  група  при РУ-Мездра към ОД на МВР- Враца, упълномощен със Заповед № №8121з-515/14.05.2018 година на Министър на вътрешните работи,  с което на основание чл.183 ал.7  от  ЗДвП е санкциониран с  наложена  глоба в размер на 300.00  / ТРИСТА/  лева и   лишаване от право да управлява МПС за срок от  ЕДИН МЕСЕЦ, за нарушение на чл. 6 т.1 ЗДвП.

  В жалбата се твърди , че приетият за нарушител е Румънски гражданин, не е разбирал езика и това е довело до нарушаване на неговите права, което е абсолютно основание за  отмяна на НП.  Твърди се, че АУАН и НП са съставени в един ден, поради което  жалбоподателя е  лишен от възражения по акта.  При условия на алтернативност  се иска приемане на случая като маловажен на основание чл. 28 ал.1 ЗАНН.

  В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Х., която поддържа  жалбата и  представя писмено становище  с акцент за отмяна на НП, поради нарушени права на  жалбоподателят, като гражданин на Румъния, който не е разбрал съдържанието на документите  и не му е връчен превод на  тях. Допълнително  твърди, че на посоченото  в НП място  на пътя не е поставен пътен знак и табела с въведени забрани , за които се твърди в НП,че са нарушени .

Наказващият орган редовно призован, не се представлява .В съпроводителното писмо изпращащо преписката в съда се иска потвърждавана на НП.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

Приети са множество писмени доказателства . Снети са показания от свидетели .

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване   е  НП № 20-0300-000160/20.06.2020 година издадено  срещу Румънският гражданин M. C. R., за това, че на 20.06.2020 г. около 18.00 ч. в с. Люти дол по ул. „Иван Йорданов“, като водач на МПС марка „Мерцедес“  с ДК № BL631PE, държава  Полша с прикачено към него полуремарке с рег. №SA101FF,  с обща  технически допустима  маса над 10 тона, е управлявал  състава на ППС при въведена забрана съгласно заповед РД№11437/09.06.2020 г. на АПИ, като след сигнализация с допълнителна табела  „Т 17“ и пътен знак „В 2“ поставени на път  I  -1  , преди с. Скравена навлиза и се движи след пътен знак  „В 2“. Нарушението е квалифицирано по чл. 6 т. 1 ЗДвП.

Отразената в НП  фактическа обстановка, съдът намира за  безспорно установена , като се позовава на събраните доказателства - показания на полицейските служители установили  нарушението Л.П. и П.Х. , писмо № 11-00-467/14.08.2020 г. на АПИ с приложена снимка на района на поставения пътен знак, както и писмо № 000-3486/03.09.2020 г.  на РУ- Ботевград. От него се установява , че действително в цитирания участък  на път  I-1 преди с. Скравена , общ. Ботевград на 20.06.2020 година в цитирания участък  е поставено допълнителна указателна табела „Т 17“ и пътен знак „В 2“  за временна забрана  на навлизане в този участък  на МПС с технически допустима маса над 10 тона съобразно Заповед РД № 11-437/09.06.2020 г. на АПИ.

Тези обстоятелства се потвърждават и от писмото на  АПИ № 11-00-467/14.08.2020 г. , като с цитираната заповед на посоченото място  на 20.06.2020 г. е налице пътен знак „Т 17“ въвеждащ  временна организация за безопасност  на движението , като касае именно път I – 1   в участъка от  Мездра до Ботевград, като в частност участъка между селата от Ребърково до Люти дол в тази отсечка е затворен за движение на  тежкотоварни автомобили над 12 тона, като конкретно се касае за км. 166.100 до км. 172.000 . В НП е посочено , че нарушението е установено в с. Люти дол, т.е.  това място попада  в участъка от пътя  I-1  Ботевград- Мездра, като  товарния състав от ППС управляван от жалбоподателя е навлязъл в този участък  в нарушение на поставен пътен знак „В 2 „  преди с. Скравена , която също попада в този пътен участък .

Знак „В 2 „  е от категорията  на забранителните пътни знаци , като неговото поставяне  забранява влизането на ППС в двете посоки.  В случая е установено, че  жалбоподателя е управлявал състав от ППС след нарушение на този знак преди с. Скравена, като е продължил движението си по път I – 1 след знака и впоследствие  в участъка  на пътя  от Ботевград до Мездра е спрян за проверка в с. Люти дол. 

Жалбоподателя твърди, че не е  видял  този забранителен знак, но това  обстоятелство не подлежи на доказване, тъй като е бил длъжен да се съобрази с пътните знаци и маркировка и своевременно да ги възприема. 

Защитата пледира  ,че  такъв знак е липсвало на посоченото в НП място , но тези твърдения съдът приема за несъстоятелни , тъй като се  опровергават от писмото на РУ-Ботевград от 03.09.2020 г. и на АПИ от 13.08.2020 г., посочени по- горе. Правно релевантно е обстоятелството дали служители на РУ-Ботевград са посещавали мястото в с. Скравена непосредствено преди нарушението , тъй като  доказателствата несъмнено сочат наличието на такъв знак и управление на състав от ППС от жалбоподателя  в зоната на неговото действие след знака, дори  установено в друга община където забраната за движение в този участък все още е действала.

Съдът кредитира като правдоподобни показанията на полицейските служители Л. П. и П. Х. установили нарушението. Те описват , че мястото на проверката в с. Люти дол съответства на участъка от пътя  от с. Скравена до Мездра  в който е било забранено движение на МПС  над 10 тона, съобразно посочената заповед на АПИ РД № 11-437/09.06.2020 г.  като за целта е бил поставен  пътен знак „В 2 „ в началото на пътния участък  на път I- 1, преди с. Скравена с посока на движение гр. Мездра.  

Св. П. конкретизира , че на мястото  на проверката в с. Л. дол установил жалбоподателя като водач на  автомобил влекач „Мерцедес“ с № BL631PE и прикачено към него полуремарке. Установил , че жалбоподателя на това МПС е  Румънски гражданин, след което използвал за преводач намиращо се на място друго лице  и съставил АУАН  за нарушение на  чл. 6 т.1 ЗДвП.

В тази  насока са и показанията на св. П.Х.. Той пояснява , че указателната табела „Т 17“   поставена  на път  I-1  преди с. Скравена касае  обход  на движението , като там се е намирал и пътен знак „В 2 „ който той не го е виждал. 

Съдът изложи по- горе доводи позовавайки се на официални документи  удостоверяващи по време и място  наличието на пътен знак „В 2 „ и указателна табела “Т 17“ на  мястото посочено в НП  на главен път I – 1  преди  с. Скравена , общ. Ботевград.

Св. П.Х. потвърждава заявеното  от св. Л.П., че на място  използвали трето лице  за превод от румънски на български език и по този начин разяснили  нарушението и правата  на жалбоподателя като румънски гражданин. Свидетеля потвърждава , че на място  е имало и други водачи на МПС, които  потвърдили наличието на пътния знак и указателната табела преди с. Скравена. Св.  П.Х. също пояснява, че на мястото на проверката се свързал с Румънското посолство и от там по телефона също  разяснили правата на жалбоподателя като  румънски гражданин .   Съдът кредитира показанията  на свидетелите П. и Х. като логични , последователни и взаимно допълващи се, които се потвърждават с останалата  доказателствена съвкупности  констатациите в АУАН, които не са опровергани.

При изложените съображения, съдът намира , че НП е законосъобразно и  правилно и следва да бъде потвърдено. Изпълнени са всички признаци на фактически състав на нарушение по чл. 6 т.1 ЗДвП. Нормата указва, че участниците в движението следва да съобразяват своето поведение с пътните знаци.  Жалбоподателя не е спазил забраната на въведения знак „В 2“ преди с. Скравена и не е преминал през обходен маршрут указан с допълнителна табела „Т 17“, поради  което продължил движението си по път  I-1и малко по-късно  в с. Л. дол, общ. Мездра бил спрян за проверка ,  където нарушението било установено  от полицейските служители Х. и П.. 

За това нарушение правилно е приложена   относимата санкционна  норма по чл. 183 ал.7 ЗДвП, която указва  налагане на глоба от 300 лева  и лишаване от право да се управлява МПС  на водач , който навлиза след знак , забраняващ  навлизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение.  Установено е  наличието на забранителния знак „В 2 „ на път I-1преди с. Скравена. Установено е , че това е станало по силата на заповед РД № 11- 437/09.06.2020 г. на АПИ, с който е въведена временна забрана а движение в този участък до гр. Мездра, вкл. и мястото където нарушението е установено в с. Люти дол, общ. Мездра. Тъй като мястото на нарушението  е установено в две общини , а самото нарушение е започнало преди с. Скравена , общ. Ботевград и е довършено в с. Люти дол, общ. Мездра, то правилно АУАН  е съставен от служител при РУ-Мездра и  съответно НП  е  издадено от компетентно лице при РУ-Мездра, тъй като съгласно чл. 36 ал.2 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, когато нарушението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг съд , делото е подсъдно на съда в района на който нарушението е довършено.

За нарушението по чл. 6 т.1 ЗДвП санкцията е във фиксиран размер  при условия на кумулативност, поради което съдът не разполага с преценка  за правилност на вида и размера на наказанието при липса на санкционна рамка. Нарушението не се отличава с нищо от типичните   други подобни нарушения , поради което не може да  бъде прието за маловажно по смисъла на чл. 28 ал.1 ЗАНН вр. чл. 93 т.9 НК вр. чл. 11 ЗАНН.

Неоснователно се явява основното възражение на жалбоподателя  за нарушаване правото му на защита поради липса на предоставен превод на румънски език  на съставените на място документи  . Безспорно е, че нарушителят е румънски  гражданин и не разбира български език. Правото на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано в чл. 6, § 3, б. "е" на ЕКПЧ. Това право на национално ниво е защитено с нормата на чл. 21, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) чрез принципното правило, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на  чл. 55, ал. 3 от НПК, съгласно която обвиняемият  има право да му се предостави писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Настоящото производство не представлява същинско наказателно производство, т.е. няма за предмет извършване на престъпление.

В Закона за административните нарушения и наказания, който регламентира производството по установяване и санкциониране на административните нарушения, каквото е процесното санкционирано с оспореното пред РС-Мездра  НП, не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл. 55, ал.3 от НПК с която в българското законодателство е транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

При установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая преценката, дали липсата на преводач при съставяне на и предявяване на АУАН и при връчване на наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение обаче, не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чужд  гражданин. Изхождайки от конкретиката на визираните в наказателното постановление нарушения, поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от наложените наказания, развитието на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните постановления за административни нарушения на "наказателно обвинение" по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на всеки казус (Решение на ЕСПЧ по делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf 16137/04). Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред съда. Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. т.е. преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен процес.

В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извода, че жалбоподателят , макар и румънски  гражданин , е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено наказателно постановление. Извод за това настоящата въззивна инстанция прави, като взе предвид показанията на разпитаните свидетели в качеството на полицейски служители установили нарушението – Л.П. и П.Х. , които обяснили на жалбоподателя –румънски гражданин чрез трето лице разбиращо румънски език  извършеното нарушение , съставените документи за това и съответните му права , което според показанията на свидетелите било преповторено и с румънското посолство по телефон  .В тази връзка неоснователно е твърдението на процесуалния представител на нарушителя, че като не е назначил преводач, АНО е накърнил правото на защита на нарушителя. Нарушението ,  което е извършил водачът, му е било ясно още в момента на проверката и на съставяне на акта за нарушение, тъй като са му били разяснени на разбираем за него език и в АУАН липсва възражение за противното .

На следващо  място, нарушителят своевременно е упълномощил адвокат за защита на интересите му чрез обжалване на НП пред съда и е подал жалба срещу издаденото НП в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.  Следователно, дори да се приеме липса на надлежен превод на двата санкционни акта, това  не е попречило на наказаното лице  да реализира в пълна степен правото си на защита срещу НП, защото съгласно чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК в качеството си на въззивна инстанция съдът проверява изцяло законосъобразността и правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, от една страна и от друга, в рамките на съдебното производство  наказаното лице е могло да представя доказателства за оборване констатациите на акта за нарушение и в защита на своите права, което не е било сторено. Освен това, настоящото производство не представлява същинско наказателно производство. В тази връзка следва да се има предвид и чл. 1, §3 от ДИРЕКТИВА 2010/64/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, какъвто е настоящия случай, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. В случая, жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се яви в съдебно заседание, за да реализира лично защитата си, като в тази връзка може да  поиска назначаване на преводач, който да извърши превод на НП, което не е сторил, респективно - да упълномощи адвокат, който надлежно да защитава интересите му, последното от което е сторил.  С оглед горепосоченото съдът  намира, че в рамките на проведеното административно-наказателно производство е бил осигурен надлежен превод на съставения акт за нарушение по начин, че наказаното лице е разбрало какви административно-наказателни обвинения му  се вменяват и на второ място-на това основание , че не е допуснато  съществено нарушение на правото му на защита –Решение № 541/17.12.2018 г. на АС-Добрич по КАНХД № 683/18 г. , Решение № 267/23.10.2015 г. на АС-Добрич по КНАХД 435/ 15 г. , Решение № 134/31.08.2015 г. на АС-Сливен по адм.дело №181 /15 г.

Несъстоятелна е и претенцията на жалбоподателя за нарушени права във връзка с  липса на предоставяне срок по  възражения по АУАН , тъй като той е съставен в деня на издаването на НП. Факта , че НП е обжалвано недвусмислено сочи ,  че жалбоподателят е упражнил правата си във връзка с констатациите по АУАН въз основа на което е издадено атакуваното НП .

Мотивиран  при изложените  съображения и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН,  този състав при РС-Мездра                              

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  като законосъобразно и правилно наказателно постановление № 20-0300-000160/20.06.2020 г. на  началник  група  при РУ-Мездра към ОД на МВР- Враца, упълномощен със Заповед № №8121з-515/14.05.2018 година на Министър на вътрешните работи,  с което на M. C. R. -   гражданин на Република Румъния на  основание чл.183 ал.7  от  ЗДвП е санкциониран с наложена  глоба в размер на 300.00  / ТРИСТА/  лева и  лишаване от право да управлява МПС за срок от  ЕДИН МЕСЕЦ, за нарушение на чл. 6 т.1 ЗДвП.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи   на обжалване пред АС-Враца по реда на  АПК с касационна жалба в 14-дневен  срок от получаване на съобщението от страните ,че е изготвено .

                                                           

 

 

 

 

 

                                                                           Районен съдия: