№ 38131
гр. София, 26.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110112386 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. А.
срещу Окръжен съд - Пазарджик и Върховния касационен съд на Република България.
Предявен е иск за установяване наличието на проявена спрямо ищеца от страна на
ответниците дискриминация по признака „лично положение“.
С Разпореждане № 51077 от 25.04.2023 г. производството по делото е оставено
без движение, като на ищеца са дадени указания по реда на чл. 129 ГПК за
отстраняване на допуснати в исковата молба нередовности. В предоставения от съда
срок е постъпила уточняваща молба с вх. № 256984 от 18.09.2023 г., подадена от
процесуалния представител на ищеца, назначен по реда на чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗПрП.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като прецени така изложените
факти по делото и направените от ищеца твърдения, на основание чл. 130 ГПК намира
следното:
Правният интерес от търсена с иск съдебна защита представлява положителна
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът
е задължен да следи служебно. При липса на правен интерес образуваното съдебно
производство се явява недопустимо. Преценката за наличие на правен интерес съдът
следва да извърши въз основа на изложените от ищеца в исковата молба фактически
твърдения. Настоящият съдебен състав намира, че ищецът по делото не е релевирал
фактически твърдения, въз основа на които да се приеме, че за него съществува правно
защитим по реда на чл. 71 ЗЗДискр. интерес.
Законът за защита от дискриминация урежда защитата срещу всички форми на
1
дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. В разпоредбата на чл. 4
ЗЗДискр. е дадено определение за пряка и непряка дискриминация, като е постановена
и тяхната забрана. Съгласно посочената законова разпоредба забранена е всяка пряка
или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. Заявеното от ищеца
като проявено спрямо него от ответниците дискриминационно отношение, изразяващо
се в различно третиране в съдебни производства в сравнение с друго лице, осъдено на
доживотен затвор, не представлява описание на конкретни действия, основани на
неравноправно третиране по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр. Ищецът поддържа, че
произнасянето на ответниците в хода на съдебно производство, образувано по
подадена от него искова молба по ЗЗДискр., представлявало дискриминация,
обективирана в крайните съдебни актове на двете съдебни инстанции. Именно тези
твърдения предопределят недопустимостта на исковата претенция, тъй като ищецът се
домогва да установи, че крайният резултат от инициираните от него дела е довел до
различно третиране, проявено от съдебните състави, разгледали предявения от него
иск. Ако са допуснати нарушения при разглеждането на съдебни дела, както по
същество поддържа ищецът, то това е подлежало на установяване по реда на
инстанционния контрол. Твърдението, че при осъществяването на своята работа съдът
допуска дискриминация с изводите си по същество на спора, означава да се отрече
функционалния имунитет на магистратите и в противоречие със силата на пресъдено
нещо на постановените актове да се оспорват отново техните изводи (в този смисъл -
Определение № 60543 от 1.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3685/2020 г., IV г. о., ГК).
Поради това съдът намира, че предявената по делото искова претенция е недопустима,
доколкото липсва правно защитим интерес от установяване на дискриминационно
отношение по реда на чл. 71 ЗЗДискр.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА подадената от Н. Н. А. срещу Окръжен съд - Пазарджик и срещу Върховния
касационен съд на Република България искова молба и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 12386/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Първо
гражданско отделение, 47-ми състав, като недопустимо.
2
Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца лично и чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3