РЕШЕНИЕ
№ 743
гр. Горна Оряховица, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20244120101312 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 във вр.
чл.240,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Д. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес: село Д...общ.Г.О. ул..., че вземането на ищеца
произтича от обстоятелството, че Д.Т. е извършил седем парични превода към длъжника
чрез платежната система „money gram", от които претендира сума в размер на 4271.26 лв.
Твърди, че същите са превеждани от Великобритания и са теглени в Р.България в левове,
съобразно валутния курс на британския паунд, актуален към датата на изплащане на
паричните преводи. Заявява, че получаването на заетите суми е ставало лично от длъжника
Д. Г. Н. на датите: 19.01.2023г. (245.01 паунда, равняващи се в деня на изтеглянето им на
530.00 лв. ) - с разписка с референтен номер 93287958/19.01.2023г.; 21.01.2023г. (97.01
паунда, равняващи се в деня на изтеглянето им на 210,25 лв.) - разписка с референтен номер
55274682/21.01.2023г.; 31.01.2023г. (493.01 паунда, равняващи се в деня на изтеглянето им на
1064.50 лв.) - разписка с референтен номер 90938345/31.01.2023г.; 24.03.2023г. (295.01
паунда, равняващи се в деня на изтеглянето им на 634.74 лв.) - разписка с референтен номер
80174181/24.03.2024г., 21.04.2023г. (249.01 паунда, равняващи се в деня на изтеглянето им на
538.63 лв.) - разписка с референтен номер 29725043/21.04.2023г.; 16.06.2023г. (150.01 паунда,
равняващи се в деня на изтеглянето им на 332.80 лв.) - разписка с референтен номер
63107041/16.06.2023г.; 15.07.2023г. (691.01 паунда, равняващи се в деня на изтеглянето им на
1528.97 лв.) - разписка с референтен номер 98134653/15.07.2023г.
1
Пояснява, че преводите на паричните суми са свързани с предоставяне в заем на парични
средства, които са били необходими на ответницата, за да посрещне разходите, свързани със
смъртта на покойния си баща, ремонт на автомобил, както и ремонт в дома си. Твърди, че
уговорката е била длъжницата да започне да връща заетите суми от август 2023 г., като в
случай на невъзможност да стори това еднократно, то да връща определена сума всеки
месец. Заявява, че Н. не извършва плащане през месец август 2023 г., противно и на
извънсъдебното й признание, че съществува задължение от същата към ищеца, в
разменената кореспонденция между страните в мобилното приложение „месинджър", където
заявява, че може да плаща по 500.00 лв. на месец.
Твърди, че към ответницата е отправена покана за доброволно плащане, получена на
12.09.2023г. лично от Н., с 1-месечен срок за доброволно изпълнение, съгласно чл.240,ал.3 от
ЗЗД, но изпълнение липсва. Дори и поканата към Н. да не бъде възприета като редовна
такава, посочва, че исковата молба, респ. подаденото заявление по чл.410 от ГПК, играе
ролята на покана по смисъла на чл.240,ал.4 от ЗЗД.
Счита, че между страните е налице валидна облигационно-правна връзка, имаща характер
на неформален договор за заем, по който ищеца се явява заемодател, а ответницата -
заемател на сума в размер на 4271.26 лв., като липсата на уговорки относно други,
несъществени условия на договора - срок, лихви, неустойки, не се отразява на
действителността на съглашението.
Заявява, че ако съдът приеме за недоказана претенцията за предоставен паричен заем на
ответницата, предявява иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД. Сочи, че съгласно
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, първият фактически
състав на чл.55,ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална
липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване
на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Счита за безспорно в случая
получаване на парични суми от ответницата, които, ако не бъде прието, че са получени въз
основа на възникнала облигационна връзка по смисъла на чл.240 от ЗЗД, то претендираната
сума се намира в имуществения патримониум на Н. без правно основание и следва да бъде
върната.
Моли съда да признае за установено по предявения иск по чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.240,ал.1 от ЗЗД, че Д. Г. Н. дължи на Д. Т. Т. сума в размер на 4271.26 лв., представляваща
сбор от предоставени в заем парични суми, мораторна лихва в размер на 320,87 лв. от
13.10.2023 г. до 29.04.2024 г. и законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане на сумата.
Евентуално, при отхвърляне на иска с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД, моли съда да
осъди, на основание чл.55,ал.1, предл. първо от ЗЗД, Д. Г. Н. да заплати на Д. Т. Т. сума в
общ размер на 4271.26 лв., получена без основание чрез парични преводи по платежната
система „мъни грам", ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.
2
Претендира присъждане на сторените от него деловодни разноски в заповедното и в
настоящото производство.
В съдебно заседание, ищецът, лично и чрез пълномощника си – адв. Н. К. от ВТАК,
поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове. Излага съображения.
Претендира разноските в двете съдебни производства.
Ответницата Д. Г. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр.Л...ул..., чрез пълномощника си – адв.
Й. М. от ВТАК, депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. Счита, че предявените
искове са процесуално допустими, но по същество - неоснователни. Оспорва всички
обстоятелства, изложени в исковата молба, освен получаването на сумите. Ответницата
твърди, че се е запознала с ищеца през 2022 г. и двамата установили близки приятелски
отношения, за което свидетелства и представеното пълномощно от ищеца в полза на Н., с
което тя имала право да управлява лекия автомобил, негова собственост. Сочи, че страните
започнали да поддържат връзка, като кореспондирали постоянно чрез социалните мрежи и
излизали, когато ищецът бил в Р.България. Заявява, че по времето, когато са се запознали,
бащата на ответницата се разболял, боледувал тежко и починал, като малко след това се
разболяла тежко и нейната майка. Посочва, че когато разбрал за това, ищецът изявил
няколкократно желание да й помогне финансово, като й даде пари, но тя отказвала
многократно. Стигнало се дотам ищецът да потърси най-добрия приятел на ответницата - К.,
на когото казал, че иска да й помогне, като й даде пари, с които да посрещне текущите си
задължения. Посочва, че когато в кореспонденцията си ответницата споменала на ищеца, че
планира да прави ремонт на жилището си след смъртта на баща си, той отново настоял да й
изпрати пари за ремонта и да си купи спалня. Твърди, че по същия начин той постъпил и
когато тя му споделила, че трябва да направи ремонт на автомобила си. Заявява, че във
всички случаи ответницата не е искала заем от ищеца; напротив, той е изпращал сумите по
своя инициатива, а тя се е противопоставяла. Твърди, че ищецът й е изпращал няколкократно
подаръци, които тя отказвала, но той настоявал да получи, като сочел, че не може да се
върнат до него, тъй като не е оставил обратна връзка на доставчика. Сочи, че в случаите, в
които ищецът е превеждал суми на ответницата, тя не ги е искала от него, дори е отказвала,
но той й е заявявал и настоявал да ги вземе, защото няма как да се върнат, понеже не е
оставил данни за обратна връзка на доставчика. Пояснява, че от представената
кореспонденция към настоящия отговор е видно, че ищецът е настоявал доверителката ми да
вземе парите, за да си помогне, с каквото е необходимо.
Твърди, че отношенията между страните са се подобрявали и влошавали в зависимост от
това дали тя обръща внимание на ищеца, или не. В случаите, при които тя не проявявала
интерес към него и не му обръщала внимание, което той смятал, че трябва да получи,
ищецът започвал да я заплашва и да иска връщане на парите, които й е дал. Когато двамата
били в добри отношения, той й се извинявал многократно, обяснявал е чувствата си и й е
изпращал пари, за да си купува различни неща и да си посрещне разходите, както и й е
изпращал подаръци. Сочи, че когато ищецът заявил, че има чувства към ответницата, но тя
казала, че не изпитва същото, той започнал да я търси непрестанно по телефона и чрез
3
социалните мрежи, да я заплашва и да й внушава чувство, че е неблагодарна след всичко,
което е направил за нея. Твърди, че той започнал да я търси и на работното й място и да
пише на нейни приятели със заплахи, за които ответницата е подала жалба до Районна
прокуратура-Велико Търново, Териториално отделение-Горна Оряховица с вх. №
6095/07.09.2023 г.
Твърди, че ищецът по своя инициатива, сам е изпращал суми на ответницата, като не е
заявявал при предаването им, че желае да ги получи обратно. Счита, че това следва и от
твърденията, че той ще пази Н. и семейството й и нямало да позволи нищо да им се случи,
че много държи на нея и пр. Твърди, че случаите, при които той е искал връщане на парите,
са следствие от влошените отношения между страните и несподелените чувства от страна на
ответницата. Заявява, че представената покана за доброволно изпълнение е за сума, която е в
почти двоен размер от претендираната, а това е в противоречие с изложените в исковата
молба твърдения.
Оспорва обстоятелството, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ответницата да е поела задължение да върне сумите,
превеждани й от ищеца, т.е. заемно правоотношение. Твърди, че между страните е налице
договор за дарение, доколкото ищецът сам, по своя инициатива, е превеждал суми на
ответницата и й е изпращал подаръци, т.е. не е налице договор заем. Заявява, че от
отношенията между страните, за което свидетелстват писмените доказателства, става ясно,
че основанието за превеждане на сумите са чувствата, които е имал ищецът към ответницата,
както и добрите им приятелски отношения, неговата добра воля, като Н. се е
противопоставяла на изпращаните суми и подаръци изрично. От представената фактическа
обстановка счита, че е налице основание за предаване на сумите, тъй като у ищеца е налице
дарствено намерение спрямо ответницата. Поради това счита, че се явява неоснователен и
предявеният в условията на евентуалност иск за присъждане на сумите поради липса на
основание.
Счита, че предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове за
връщане на всяка от преведени суми се явяват неоснователни, както и неоснователен е
евентуално съединеният иск за неоснователно обогатяване, поради което моли съда да ги
отхвърли и да й присъди направените разноски.
В съдебно заседание, ответницата Д. Г. Н., лично и чрез пълномощника си – адв. Й. М. от
ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да
отхвърли всички предявени искове и да й присъди сторените разноски съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не оспорват фактите, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 371/30.04.2024г. по ч. гр. дело № 938/2024г. по описа на ГОРС, Д. Г. Н. с
4
ЕГН ********** е задължена да заплати на Д. Т. Т. с ЕГН **********, следните суми:
сумата от 4271,26 лв., представляваща главница за извършени от заявителя към длъжника
парични преводи чрез платежна система „money gram“, предоставяйки в заем различни по
размер суми и получаване в български левове, които са били нужни на длъжника за ремонт
на автомобил, извършване на ремонт в дома му, покрИ.е на текущи задължения към други
кредитори с уговорката така формираната сума да бъде връщана на части от по 500 лв. на
месец; сумата от 320,87 лв., представляваща мораторна лихва, считано от 13.10.2023г. до
29.04.2024г.; – законна лихва върху главницата от 4271,26 лв., считано от 30.04.2024г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 91,84 лв. - заплатена държавна такса
за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен лист, сумата от 400,00 лв. -
адвокатско възнаграждение, съгласно чл.412,т.6 от ГПК, както и фактите, че против
горепосочената заповед е депозирано възражение по чл.414 от ГПК от ответницата.
Ответницата не оспорва фактите, че е получила от ищеца, сумите, описани в исковата
молба, както следва: на 19.01.2023г. – сумата от 245.01 паунда, равняващи се в деня на
изтеглянето им на 530.00 лв.; на 21.01.2023г. - 97.01 паунда, равняващи се в деня на
изтеглянето им на 210,25 лв.; на 31.01.2023г. - 493.01 паунда, равняващи се в деня на
изтеглянето им на 1064.50 лв.; на 24.03.2023г. - 295.01 паунда, равняващи се в деня на
изтеглянето им на 634.74 лв.; на 21.04.2023г. - 249.01 паунда, равняващи се в деня на
изтеглянето им на 538.63 лв.; на 16.06.2023г. - 150.01 паунда, равняващи се в деня на
изтеглянето им на 332.80 лв.; на 15.07.2023г. - 691.01 паунда, равняващи се в деня на
изтеглянето им на 1528.97 лв. Фактите относно предаването от ищеца и получаването от
ответницата на посочените по-горе суми чрез платежна система „money gram“ се установява
и приложените по делото писмени доказателства - справка за историята на транзакциите от
01.01.2022 г. до 16.04.2024г., извършени от Д. Т. Т., разписка с референтен № 93287958,
разписка с референтен № 55274682, разписка с референтен № 90938345, разписка с
референтен № 80174181, разписка с референтен № 63107041 и разписка с референтен №
98134653; разписка с референтен номер 29725043 (преписи на английски език и превод на
български език).
Видно от приложеното по делото пълномощно с нотариална заверка, извършена на
12.01.2023г. от нотариус Диана Раднева с рег. № 281 на НК, с район на действие ВТРС, Д. Т.
е упълномощил Д. Н. да управлява в страната и в чужбина собствения му лек автомобил
марка „БМВ“, модел 5 ЕР РЕИХЕ“, с ДКН ВТ3492КХ, да го представя на технически
преглед, да го стопанисва, да го застрахова, да подава и получава документи, свързани с
автомобила и други.
С жалба вх. № 6095/07.09.2023 г. по описа на Районна прокуратура-Велико Търново,
Териториално отделение[1]Горна Оряховица, Д. Н. е сезирала прокуратурата, че в
продължение на около пет месеца (след като Т. й признал чувствата си към нея, а тя му
казала, че не може да му отвърне по същия начин), е подложена на тормоз от ищеца Д. Т.
чрез постоянни заплахи и обаждания по телефона, с искания за връщане на парични суми и
внушаване на чувство за вина, без да имат никакви кредитни или договорни отношения
5
помежду си. Жалбоподателката е изложила и твърдения, че ищецът отправя заплахи за
саморазправа с нея и чрез нейни познати, след като тя е блокирала телефона му, е се
страхува от отправените заплахи. Моли прокуратурата да я защити.
С покана от 09.09.2023 г., Д. Т., чрез пълномощника си – адв. И. М. от ВТАК, е уведомил
Д. Н., че няколкократно й е предоставил в заем чрез платежната система „money gram“
парични суми на обща стойност 7235 лева, като въпреки множеството опити от негова
страна за доброволно уреждане на паричните им взаимоотношения липсва дори частично
погасяване на дълга, поради което я кани в едномесечен срок от настоящата покана да
извърши плащане на горепосочената сума или да договорят погасителен план; посочена е и
банкова сметка за плащане на сумата. В настоящото производство не са приети писмени
доказателства, удостоверяващи получаването на цитираната покана от ответницата, преди
същата да й бъде връчена с преписите от исковата молба по делото.
Видно от писмените материали, съдържащи се в прокурорска преписка № 6095/2023г. по
описа на ВТРП, с постановление от 13.11.2023г. прокурорът при ВТРП е отказал да образува
наказателно производство по депозираната от ответницата жалба, като е приел, че не се
установява извършване на престъпление от общ характер, а наказателното преследване за
престъпление по чл.144,ал.1 от НК – закана, се възбужда по тъжба на пострадалия до
съответния първоинстанционен съд.
Видно от показанията на свидетеля К. И. К., с Д. са добри приятели, а с Д. са познати - Д.
ги запознала през 2022 г. Свидетелят посочва, че в началото страните били в добри
отношения; Д. помагала на Д., а после той започнал да излиза с компанията им. Свидетелят
пояснява, че страните не са били гаджета, не са имали връзка. Свидетелят К. твърди, че Д. не
е имала финансови затруднения и не е искала пари на Д.. Видно от показанията на св. К., Д.
му е казвала, че Д. й изпращал пари като подарък, по негово желание, а впоследствие тя
казала, че не иска от него повече пари. Сочи, че след това ищецът започнал да звъни на него,
защото тя го блокирала; казал му, че е пратил пари, които тя да отиде да ги вземе, защото е
направил така, че парите „да изгорят“, ако тя не ги вземе. Свидетелят посочва, че Д. казала,
че ще отиде да ги вземе и ще ги даде на родителите му, но ищецът отговорил, че повече няма
родители, понеже били скарани. Видно от показанията на св. К., може би около 10 пъти
ищецът му е звънял, за да каже, че й изпраща пари, но не е казвал, че Д. трябва да ги връща;
казвал й е, че са като подарък, да се чувства тя добре. Свидетелят установява, че ищецът
изпращал на Д. и цветя, също и картички. Свидетелят твърди, че Д. имал чувства към Д., и е
казвал, че ще се бори за нея, че тя му е семейството и че ще направи всичко възможно, за да
не я загуби. Видно от показанията на св. К., отношенията между страните се влошили,
когато Д. казала на Д., че не иска да има отношения с него, че не може да са гаджета, че има
връзка с друг човек в този период. Свидетеля посочва, че ищецът се озлобил; казал, че ще я
съди, за да му върне всички пари, които й е изпратил. Свидетелят установява също, че Д. е
помагала на Д. и е извършвала услуги за него: карала е родителите му на лекар, когато го
няма; вземала го е от летището; карала е колата му на ремонт. Свидетелят не знае как Д. е
разходвала парите.
6
Видно от показанията на свидетеля Д. И., с Д. са гаджета от 2016 г., с Д. е приказвал 2
пъти по телефона, но лично не го е виждал. Свидетелят посочвал, че преди година и
половина, през зимата, Д. звънял на Д. над 10 пъти, като й казал, че е изпратил пари, тя да
отиде да ги вземе, защото „ще изгорят“. Сочи, че след това Д. пак й звънял - пак същите
работи, при което свидетелят взел телефона и му казал да спре да звъни, че тя не иска
контакт с него. Свидетелят знае, че Д. е бил в Англия, пращал преводи от там, но не е казвал
на Д., че трябва да върне тези пари. Видно от показанията на св. И., на моменти Д. е имала
парични затруднения, но той й е помагал. Свидетелят сочи, че му писнало в един момент,
защото Д. постоянно звънял, и казал на Д. всичко да приключва и да му блокира телефона;
казал и на него по телефона да спре да звъни и той почнал да ругае. Видно от показанията на
св. И., ищецът пратил и някакъв колет по „Еконт“, без да знае някой; тя не знаела, просто
той я уведомявал. Свидетелят И. твърди, че ищецът е харесал Д., за да й праща тези неща.
Присъствал е на едно теглене, когато тя му се обадила и му предложила да ги даде на
родителите му, но той й казал, че няма родители, да остави за себе си парите. Видно от
показанията на св. И., тя работела до дома на родителите му, познавала ги, някой път им е
помагала с каквото може. Свидетелят твърди, че Д. не е поемала ангажимент да върне
парите, защото те са били изпращани, без тя да иска тези пари, по негово усмотрение. Не
знае тя да му е казвала, че ще тегли кредит, за да уредят отношенията помежду си.
Видно от показанията на свидетеля В. Т. /брат на ищеца/, той познава Д. от баща си като
шофьор. Посочва, че тя го е карала до летището; брат му няма книжка, затова наели Д..
Свидетелят твърди, че през месеците март - април 2023г. имало ласки между Д. и Д. в
колата, когато го карали до летището в София. Свидетелят Т. заявява, че с брат си живеели в
една обща стая в Англия и е чувал разговори между двамата; тя му се помолила за подкрепа,
ако има възможност, да й помогне и при първа възможност ще му възстанови парите за
погребението на баща й. Свидетелят твърди също, че имало периоди, когато Д. е искала още
пари, брат му ги пращал по „Мъни грам“, пратил общо горе-долу към 4000-5000 лв. на
части. Видно от показанията на св. Т., имало уговорка да ги върне; Д. казала, че дали на
части или на един път, ще тегли кредит и ще ги върне, но след това в разговор тя му казала,
ако иска да води дело, но той няма да види нищо от нея; последният разговор бил през април
2023г. Не знае, когато си е идвал в България, брат му да е излизал с компанията на Д.; заради
майка им се прибирал. Не знае брат му да й е пращал подаръци. Свидетеля заявява, че с брат
си са ниски и нямат книжки, заради това я наемали да кара колата, заплащали разходи за
возенето с тяхна лична кола; плащали й той, брат му; баща му също е давал пари. Посочва,
че него го е возила 3 пъти, Д. повече от 3 пъти го е возила, родителите им също ги е возила
до болници.
Изслушан по реда на чл.176 от ГПК, ищецът заявява, че използва телефонен номер +
447448043429 поне от 5 години. Твърди, че номерата + 447404350004 и + 447450858214 той
не ги е ползвал.
Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и И., с оглед непосредственото
възприемане на фактите, които установяват във връзка с отношенията между страните по
7
делото, общуването между тях и предаването на парични средства от ищеца на ответницата,
предвид липсата на противоречия помежду им, съответствието им на приетите писмени
доказателства, както и неопровергаването им с никакви други годни доказателства по
настоящото дело.
Съдът кредитира показанията на св. В. Т. - брат на ищеца частично (само относно фактите
досежно изпращането на парични средства от ищеца на ответницата чрез платежна система
„money gram“ и оказването на съдействие от ответницата за превоз с лек автомобил на
ищеца и членовете на неговото семейство), като в конкретния случай съдът счита, че
роднинската връзка създава вероятност за заинтересованост на свидетеля от изхода на
делото в полза на ищцовата страна, въпреки че това не може само по себе си да изключи
достоверността на показанията му. Съгласно чл.172 ГПК в такава хипотеза съдът е задължен
да прецени достоверността на показанията чрез цялостна съпоставка с всички останали
доказателства по делото, при отчитане на възможната необективност на свидетелите.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая, предвид характера на отношенията и
начина на общуване между страните (предимно по телефона и чрез кореспонденция в
социалните мрежи „вайбър“ и „месинджър“), св. Т. реално не е имал обективна възможност
да възприеме пряко и непосредствено всички факти, свързани с развитието на отношенията
между ищеца и ответницата, с причините и мотивите за предоставяне на парични средства
от Д.Т. на Д.Н., а от друга страна св. В.Т. се явява пряко заинтересован от изхода на спора в
случай, че съществуват неуредени договорни/финансови и/или лични отношения между
страните по делото, предвид близките родствени отношения между него и ищеца. Не на
последно място, съдът отчете и обстоятелствата, че дадените от св. В.Т. показания относно
предоставени значителни парични суми от неговия брат на ответницата, относно търсена
финансова подкрепа от Н., наличието на близки интимни отношения между страните, както
и относно поемането на задължение от Д.Н. да върне получени от ищеца суми, съдържат
съществени противоречия сами по себе си, противоречат на показанията на свидетелите К. и
И., разминават се съществено и с установеното от писмените доказателства по делото –
кореспонденция в социалните мрежи, прокурорска преписка, и др. Предвид изложеното,
след като извърши преценката по чл.172 от ГПК, отчитайки частичната добросъвестност на
свидетеля по време на разпита му и противоречието на голяма част от изложените от него
факти на приетите писмени и гласни доказателства, съдът намира основание да заключи, че
заинтересоваността на същия е повлияла на достоверността на показанията му досежно
изложените по-горе факти, поради което възраженията на ответната страна в тази насока се
явяват основателни.
По делото са приложени извлечения от кореспонденция между страните по мобилните
приложения „месинджър" и „вайбър“, ангажирани от ответната страна, и представени от
ищцовата страна 2 бр.извлечения от кореспонденция в социална мрежа „вайбър“.
Настоящият съдебен състав намира, че представената кореспонденция, водена в електронна
среда (по приложения за комуникация като Viber и Messenger), макар и оспорени от
ищцовата страна, която същевременно сама представя подобни разпечатки за доказване на
8
твърдени от ищеца факти, представлява годно доказателствено средство, което потвърждава
множество факти, изложени по-горе от свидетелите К., И. и частично св. В.Т., и съдържащи
се в писмените доказателства в производството /пълномощно, покана, жалба, прокурорска
преписка/. Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги урежда
понятията „електронен документ“, „електронен подпис“, „електронно изявление“, като
схващането, че само подписан с електронен подпис документ може да бъде годно
доказателство в съда, е погрешно. Съгласно чл.2 от ЗЕДЕУУ, „електронно изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и представяне на информацията“. Тази дефиниция обхваща
всички съобщения в популярните чат-приложения, включително и съдържанието на
имейлите. Съгласно чл.10 от ЗЕДЕУУ, „електронното изявление е получено с постъпването
му в посочената от адресата информационна система“. Съдебната практика приема, че
попадането на съобщението в среда, която не е под контрол на подателя, се счита за
получаване. Особеност на електронните документи и електронните изявления е, че те не
съществуват на хартиен носител. Представянето им в съда е уредено в чл.184 от ГПК, като
най-често това става чрез разпечатването им на хартиен носител, а при поискване страната е
длъжна да представи документа на електронен носител. В случая, предвид данните,
съдържащи се в представените от страните разпечатки на електронни изявления, относно
имената на отправилите тези изявления, обсъжданите между тях теми, изпратени снимки на
физически лица, подаръци и предмети, както и снимки на ангажираните от ищеца писмени
доказателства - разписка с референтен № 93287958, разписка с референтен № 55274682,
разписка с референтен № 80174181, разписка с референтен № 63107041, съдът приема, че
тези електронни изявления са направени от страните по делото в общуването им един с друг
и проследяват историята и развитието на техните взаимоотношения. В тази връзка,
приложените извлечения от електронна кореспонденция между страните удостоверяват
категорични данни относно времето и начина на предаването на горепосочените парични
средства и на подаръци от ищеца на ответницата, нейното противопоставяне на тези негови
действия и няколкократни откази да приеме изпратените й парични средства и подаръци;
влошаване на отношенията помежду им; изискване от страна на Д.Т. от ответницата да
връща предоставените й от него парични средства с предупреждение, че в противен случай
ще се стигне до съд, както и изявления на Д.Н., че е разбрала от чата, че Т. си иска парите и
че ако я одобрят за кредит, ще му прати исканите от него пари. Установените от цитираните
електронни изявления между страните в приложенията за комуникация Viber и Messenger
факти се подкрепят и потвърждават както от приетите писмени доказателства, така и от
показанията на свидетелите К. и И. и частично показанията на св. В.Т., поради което съдът
не намира основание за изключването им като доказателствено средство по настоящото
дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във
вр. чл.240,ал.1 от ЗЗД, които са допустими, като за ищеца е налице правен интерес от
9
предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на присъдените в негова
полза парични вземания със Заповед № 371/30.04.2024г. по ч. гр. дело № 938/2023г. по описа
на ГОРС, оспорени от длъжника с възражение по чл.414 от ГПК.
Разгледан по същество, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани, по
изложените по-долу съображения.
За да уважи иск с правно основание чл.240,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД за неизпълнение
на поето парично задължение от заемател по силата на сключен договор за заем, съдът
следва да установи, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което заемодателят е предоставил на заемополучателя
определена сума пари, както и че е налице виновно неизпълнение от заемателя на поетото от
него договорно задължение да я върне на падежа. Договорът за заем е от категорията на
реалните договори, т.е. договорът се смята за сключен от момента на предаването на
заемната сума. С договора за заем за потребление заемодателят поема задължение да
предаде в собственост пари на заемателя, а последният поема задължение да ги върне. Като
неформален договор е допустимо той бъде сключен в устна форма. Уговорките между
страните относно същественото съдържание на договора - задължение за предаване на сума,
която да стане собственост на заемателя, задължение за заемателя да върне сумата и срок на
връщане, следва да са налице към момента на предаване на сумите с оглед реалния характер
на договора. Поради това, основателни се явяват възраженията на ответната страна, че е
недопустимо след предаване на сумите ищецът да търси тяхното връщане, без изначално
страните да са постигнали уговорка за връщане на сумите, която уговорка е елемент от
същественото съдържание на договора за заем.
Преценявайки приетите по делото писмени и гласни доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за недоказани твърденията на ищеца, че между него и
ответницата са възникнали облигационни отношения, по силата на устни договори за заем,
сключени съответно на 19.01.2023г., на 21.01.2023г., на 31.01.2023г., на 24.03.2023г., на
21.04.2023г., на 16.06.2023г. и на 15.07.2023г., като неформални, реални договори, на
основание на които ищецът Д.Т. - като заемодател да е предоставил в заем на ответницата
Д.Н. - като заемополучател, на горепосочените дати съответно сумата от 245.01 паунда,
равняващи се в деня на изтеглянето им на 530.00 лв., сумата 97.01 паунда, равняващи се в
деня на изтеглянето им на 210,25 лв., сумата от 493.01 паунда, равняващи се в деня на
изтеглянето им на 1064.50 лв., сумата от 295.01 паунда, равняващи се в деня на изтеглянето
им на 634.74 лв., сумата от 249.01 паунда, равняващи се в деня на изтеглянето им на 538.63
лв., сумата от 150.01 паунда, равняващи се в деня на изтеглянето им на 332.80 лв., т.е.
общата сума от 4271,26 лв., с уговорка между страните тези суми да бъдат върнати от
заемателя на заемодателя в определен от тях срок/падеж. Действително, фактите на
предаване на гореописаните суми от ищеца и на получаването им от ответницата чрез
платежната система „money gram“ се потвърждава както и приетите писмени доказателства -
справка за историята на транзакциите от 01.01.2022 г. до 16.04.2024г., извършени от Д. Т. Т.,
разписка с референтен № 93287958, разписка с референтен № 55274682, разписка с
10
референтен № 90938345, разписка с референтен № 80174181, разписка с референтен №
63107041 и разписка с референтен № 98134653; разписка с референтен номер 29725043
(преписи на английски език и превод на български език), покана, прокурорска преписка,
електронни изявления на страните в социалните мрежи „вайбър“ и „месинджър“, така и от
показанията на свидетелите К. и И., частично от показанията на св. В.Т.. Въз основа на
показанията на разпитаните свидетели К. и И., обаче се установява по категоричен начин, че
тези парични средства са предоставяни от ищеца на ответницата по негово собствено
желание и настояване, като дарствени актове, наред с други предметни подаръци, цветя и
картички, в израз на приятелските отношения помежду им, на приятелска подкрепа от Т.
към Н., както и за осъществяване на услуги от нея по поддържане на личния му автомобил,
осъществяване на превоз на него и негови близки, връщане на заети от него от трети лица
парични средства и др., без паричните средства да са поискани от ответницата и без да е
налице уговорено между двамата договорно задължение същата да връща предоставените й
парични средства в определен срок/падеж. Този извод на съда се подкрепя от всички
писмени доказателства, приети по делото и цитирани по-горе, в т.ч. и електронните
изявления на страните в предоставените от тях разпечатки от социалните мрежи „вайбър“ и
„месинджър“, съдържащи многократни настоявания от страна на Д.Т. към ответницата да
приеме изпратени от него парични средства („вече са пратени“, „…моля те вземи ги иначе
горят“, „за теб са“, „ако обичаш в понеделник отиди и ги вземи и оправи другите работи…“,
„210 трябва да вземеш оправи си другите неща“, „…не искам да те губя моля те земи ги
иначе горят…“, „живот и здраве юни или юли ти и майка ти заминавате на море…от мен тоя
жест…“, „ще ти пратя 100 палда да я заредиш…“, „петък ще ти пратя 100 палда за там вас а
50 ще налееш нафта“ „да си помогнете“, и много други), както и категоричното
противопоставяне от нейна страна („не искам да ми пращаш нищо повече“, „няма да взема
парите“, „няма да ги взема“, „не ти искам парите, исках да сме просто приятели“. При тези
факти, въз основа на приетите писмени и гласни доказателства, съдът приема, че в случая не
се установява наличието на валидно заемно правоотношение между страните, по силата на
които за ответницата - като заемополучател да е възникнало задължение да върне на ищеца в
уговорен между тях срок/падеж предоставените й от него парични суми в общ размер от
4271,26 лв. Доказателствената сила на приложените писмени и гласни доказателства,
цитирани по-горе, не се разколебава от никакви други годни доказателства по делото, които
да удостоверяват съществуването на заемно отношение между ищеца и ответницата, на
постигнати взаимни уговорки от същественото съдържание на договора за заем (кога, при
какви условия и по какъв начин ще се върнат процесните суми), в т.ч. и на поемането от Д.
Н. на задължение да върне предоставените й суми в уговорен между страните срок/падеж.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че предявените искове по чл.415,ал.1 от
ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени като такива в пълния им предявен размер от 4271,26 лв., заедно с
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за забава върху главницата от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 30.04.2024г., до
окончателното изплащане на задължението.
11
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и следва да бъде
отхвърлен и искът по чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.86 от ЗЗД за установяване на парично
вземане в размер от 320,87 лв., представляващо мораторна лихва за периода от 13.10.2023г.
до 29.04.2024г.
Предвид установеното по-горе от фактическа страна, съдът приема, че осъдителният иск с
правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД, предявен в условията на евентуалност, в случай на
отхвърляне на предявените установителни искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК
във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, се явява допустим.
Разгледан по същество, предявеният осъдителен иск се явява неоснователен по
изложените по-долу съображения.
Съгласно чл.55,ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. По исковете по чл.55,ал.1 от
ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на извършване на престацията, а задължение на
ответника е да установи, че е налице основание за получаването, респ. за задържането на
полученото. В случая, в тежест на ищеца е да установи по делото наличието на
имуществено разместване, а именно: предаване и получаване на имуществена облага, както
и началната липса на основание за имущественото разместване.
По делото не се спорят фактите и от цитираните по-горе писмени и гласни доказателства
се установява, че общата сума от 4271,26 лв. е преведена от ищеца чрез платежната система
„money gram“ посредством няколко транзакции, като същите суми са получени от
ответницата Д.Н. и в този смисъл е налице имуществено разместване по смисъла на
чл.55,ал.1 от ЗЗД.
Предвид изяснената по-горе фактическа обстановка, съдът намира обаче за неоснователни
доводите на ищеца, че процесните суми са получени от ответницата и че имущественото
разместване е настъпило при липсата на правно основание по смисъла на чл.55,ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира за установено от показанията на свидетелите К. и И. и от електронните
изявления в кореспонденцията между страните в социалните мрежи „вайбър“ и
„месинджър“, че част от паричните средства в общ размер от 4271,26 лв. са предоставяни от
ищеца на ответницата като дарение, по негово собствено желание и настояване, наред с
други предметни подаръци, цветя и картички, като израз на приятелските отношения
помежду им, приятелска подкрепа от Т. към Н., обичта му към нея и желанието му да
задълбочат своите отношения в по-сериозна връзка, а друга част са предоставени с цел
осъществяване на услуги от нея по поддържане на личния му автомобил, осъществяване на
превоз на ищеца и негови близки, връщане на заети от него парични средства от трето лице
и др. Съдът намира за доказани по безспорен начин в настоящото производство и
възраженията на ответната страна, че ищецът е извършил множество актове на дарение в
полза на ответницата, като мотивите и основанието за тяхното извършване не противоречат
на закона или на морала и произтичат от силните приятелски чувства, които Т. е изпитвал
към Н., и желанието му тя да отговори на чувствата му и отношенията им да се задълбочат,
12
както и свързаните с тях желания и намерения на дарителя да достави радост и приятни
емоции на ответницата по различни поводи чрез предметни подаръци, цветя и картички, да
предостави на същата парични средства с цел тя да си закупи необходими вещи или
подаръци, или да й предостави парични средства с цел да я подпомогне финансово, когато
сам той е преценил, че Н. се нуждае от тези средства. В тази връзка, свидетелят К.
установява по делото, че Д. не е имала финансови затруднения и не е искала пари на Д.; Д.
му е споделяла, че Д. й изпращал пари като подарък, по негово желание, а впоследствие тя
казала, че не иска от него повече пари. Свидетелят К. установява и фактите, че след това
ищецът звънял на него, защото Д. го блокирала, и му казал, че е пратил пари, които тя да
отиде да ги вземе, защото е направил така, че парите „да изгорят“, ако тя не ги вземе;
ищецът казвал на Д., че парите са като подарък, за да се чувства тя добре. Свидетелят
удостоверява по делото и фактите, че ищецът изпращал на Д. също цветя и картички, като
Д. имал чувства към Д. и е казвал, че ще се бори за нея, но когато ответницата казала на
ищеца, че не иска да има отношения с него, че не може да са гаджета, че има връзка с друг
човек, той се озлобил и казал, че ще я съди, за да му върне всички пари, които й е изпратил.
От своя страна, свидетелят И. удостоверява фактите, че Д. звънял на Д. над 10 пъти, като й
казал, че е изпратил пари, тя да отиде да ги вземе, защото „ще изгорят“; ищецът пратил и
някакъв колет по „Еконт“, без да знае някой; Д. не знаела, просто той я уведомявал; ищецът
е харесал Д., за да й праща тези неща. Тези факти се подкрепят и от писмените
доказателства, приети по делото и цитирани по-горе, в т.ч. и електронните изявления на
страните в предоставените от тях разпечатки от социалните мрежи „вайбър“ и „месинджър“,
съдържащи многократни настоявания от страна на Д.Т. към ответницата да приеме
изпратени от него парични средства, цитирани по-горе, както и изявленията му с каква цел
претендира връщането на парите от Н. при отказ от нейна страна да задълбочат връзката си
и влошаване на отношенията помежду им („…просто от твоето отношение към мен, всичко
го правя заради твоето отношение към мен, аз пари винаги ще имам не съм умрял за някакви
пари и ти всеки път казваше ще си промениш отношението, но нищо не се променя…“, „…
обичкам си те никога не искам повече да се караме….винаги ще съм до вас от началото ти
казах, че аз може да няма да ям хляб и сол, но ще се жертвам…“, „колата я ползвай няма
проблем споко за това…“, „…трябва да ми кажеш какво обзавеждане ще вземеш и да знам…
избери и ми прати снимка да я поръчам…“, „а пък за рождения ти ден само ще гледаш…
нищо няма да ти обадя какво ще правя и що…“, „само си вземи кашона като дойде във
вторник, ако искаш ги подари или ги дай на някого… ако искаш, запази ги за теб. Дано като
ги видиш да съм те зарадвал като приятел…“„…не искам да те губя, моля те вземи ги иначе
горят…“, „…не ме интересуват пари или някакви неща. не искам да те губя…“, „помисли
малко и за мен човек, не ти искам парите…“, „не съм ли ти помагал, без да ме караш,
помагал съм ти щото виждам, че не можеш да се оправиш“, „…искаш аз да почна да си
търся нафтата, да си търся парите…. Не ти ги искам, но ме хваща яд…“, „Няма да ми
връщаш нищо, каквото имахме, си го казахме, стига вече с глупости…тези пари съм ги дал
от уважение и приятелски, и ти казвам, че те имам ужасно много като приятел…“, „Нищо
няма да ми връщаш и няма и да ги взема…“, и много други в този смисъл, следващи
13
логически кореспонденцията между страните). Действително, от представената от ищеца
кореспонденция между него и ответницата в социалната мрежа „вайбър“ се съдържат
електронни изявления на Д.Н. относно възможността да кандидатства за предоставяне на
кредит, с които да му върне всички пари („ще видя за тоя кредит, ако ме одобрят, с
удоволствие ти пращам всичките пари, няма проблем, и не искам нищо повече“, „…ще видя
какво ще направя с кредита и ще се оправим с парите…“. Настоящият съдебен състав намира
за установени от приетите писмени доказателства (жалба, прокурорска преписка), обаче, че
тези изявления на ответницата са мотивирани от отправените към нея многобройни
претенции от ищеца, създаваните от него ежедневни притеснения в социалните мрежи и
чрез телефонни позвънявания за връщане на получени от нея парични средства след
влошаване на отношенията помежду им („…срока ти наистина изтича… исках да се
разберем нормално и да ми ги върнеш“…“…не съм за подигравка. Общо имаш да ми даваш
1064+634“210“530…общо са 2438…“,“…през цялото време ти се подиграваше зад гърба ми,
не съм за парите…“, „добро утро стягай се за дело…“ и др.), при което цитираните
електронни изявления на Н. не могат да се тълкуват, нито да се възприемат като постигнато
между страните съгласие за връщане на парични суми, предоставени в заем, нито като
изявление за поето от Н. задължение за връщане на неоснователно получени от нея суми.
Съгласно разпоредбата на чл.225,ал.1 от ЗЗД, чрез договора за дарение дарителят отстъпва
безвъзмездно собствеността върху вещи, а дареният ги приема. Съгласно чл.225,ал.2 от ЗЗД,
дарението на движими вещи може да стане чрез предаването им. Едно дарение като
гражданско правоотношение винаги води до различни изменения в имотното състояние на
два правни субекта. С акта на дарение единият субект – дарител обеднява, а другият субект
– надареният се обогатява за негова сметка. Самото дарение представлява вид договор, по
силата на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го
приема. Освен това основанието за извършване на дарение е особено, предвид целта на
дарителя, да се отстъпи безвъзмездно другиму имущество. Поради тази причина при
дарението основанието и мотивът съвпадат, стига мотивът за надаряване да не противоречи
на закона или морала. Въз основа на приетите писмени и гласни доказателства, съдът приема
за основателни и доказани възраженията на ответната страна, че в случая основанието за
превеждане на сумите от ищеца към ответницата и за получаването им от нея е дарствено
намерение, което с оглед близките приятелски отношения между страните и взаимната
размяна между тях на различни услуги, взаимопомощ и приятелски жестове (, установени от
свидетелските показания и електронните изявления в кореспонденцията между страните в
социалните мрежи „вайбър“ и „месинджър“,) е житейски логично и оправдано, и не
противоречи на закона или на морала. В този смисъл, съдът приема за доказани фактите, че с
изтегляне на процесните суми, след продължително и активно настояване за това от страна
на ищеца, ответницата е приела даренията, извършени от него, мотивирана именно от
категорично изразеното от Д.Т. дарствено намерение, със съзнанието, че той не иска и не
очаква тяхното връщане от Д.Н..
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че не са налице предпоставките на
чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД в настоящия случай, поради което ищцовата претенция следва да бъде
14
отхвърлена в пълния предявен размер от 4271,26 лв., заедно със законната лихва върху тази
сума считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 30.04.2024г., до
окончателното й изплащане.
При този изход на делото, на основание чл.78,ал.8 във вр. ал.3 от ГПК, основателна се
явява и следва да бъде уважена претенцията на ответницата за присъждане в нейна полза на
сторените по делото разноски за призоваване на свидетел (40 лв.) и за платено адвокатско
възнаграждение (1200 лв.), общо 1240 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на
ищеца.
При тези обстоятелства, претенцията на ищеца за присъждане на направените от него
съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 938/2024г. по описа на ГОРС –
491,84 лв., както и в исковото производство – общо 891,84 лв., се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена като такава.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 във вр.
чл.240,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от Д. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес: село
Д...общ.Г.О. ул..., против Д. Г. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр.Л...ул..., за приемане за
установено по отношение на Д. Г. Н., че дължи на Д. Т. Т., СУМА в размер на 4271.26 лв.
(четири хиляди двеста седемдесет и един лева и двадесет и шест стотинки), представляваща
главница - сбор от предоставени в заем парични суми, съгласно устно сключени договори за
заем на 19.01.2023г., на 21.01.2023г., на 31.01.2023г., на 24.03.2023г., на 21.04.2023г., на
16.06.2023г. и на 15.07.2023г., заедно със законната лихва върху нея от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 30.04.2024г. до окончателното й изплащане, както и
СУМА в размер от 320,87 лв. (триста и двадесет лева и осемдесет и седем стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата (4271,26 лв.) за периода от 13.10.2023 г.
до 29.04.2024 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 371/30.04.2024г. по ч. гр. дело № 938/2024г. по описа на ГОРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД, предявен в условията на
евентуалност от Д. Т. Т. с ЕГН **********, против Д. Г. Н. с ЕГН **********, да заплащане
на СУМА в размер на 4271.26 лв. (четири хиляди двеста седемдесет и един лева и двадесет
и шест стотинки), като получена без основание, заедно със законната лихва върху нея от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 30.04.2024г. до окончателното й
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес: село Д...общ.Г.О. ул..., ДА ЗАПЛАТИ на
Д. Г. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр.Л...ул..., СУМАТА от 1240,00 лв. /хиляда двеста и
четиридесет лева/, представляваща сторените от нея разноски по делото.
15
ЗАДЪЛЖАВА ответницата, в двуседмичен срок от връчването на решението, да посочи
банкова сметка или друг начин за заплащане на присъдените разноски от ищеца.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от ищеца Д. Т. Т. с ЕГН
********** за присъждане на направените от него съдебни разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело № 938/2024г. по описа на ГОРС – 491,84 лв., както и в исковото
производство – общо 891,84 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
16