РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Карлово, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320101015 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124 от ГПК
във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД,
разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Б.Н.П.П.П.Ф.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител
твърди, че на 22.08.2017 г. между „Б.Н.П.П.П.Ф.“ и М. М. Ч. бил сключен
договор за потребителски паричен кредит № ******** посредством, който
страните постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя
заем в общ размер на 7000.00 лева за срок от 60 месеца, обхващащ периода от
подписване на договора до 20.09.2022 г., съгласно погасителен план,
включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и
размер на оставащата главница. Договорено било паричният кредит да бъде
изплатен на 60 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 190.51 лева,
като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита.
Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил
определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и
такса ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран
лихвен процент по смисъла на §1, т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора
условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле
„Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по
кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за
изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането,
че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден
за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.
1
Сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова
сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.
На основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника
възникнало задължението да погаси заема на 60 месечни вноски, всяка по
190.51 лева, като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Българската
народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година
плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените
проценти в сила от 1 юли - за второто полугодие. Обезщетението за забава се
изчислявало на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения
бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното
изречение.
Длъжникът преустановил плащането на вноските по кредит №
******** на 20.10.2018 г., като към тази дата били погасени 12 месечни
вноски.
На основание чл. 5 от договора, вземането на „Б.Н.П.П.П.Ф.“
станало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, която в настоящия случай било на 20.11.2018 г., от която дата
вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от
страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника.
Тъй като от страна на длъжника не били извършвани погашения по
дълга от кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд- Карлово за
следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит №
******** както следва:
- 6254.74 лева (шест хиляди двеста петдесет и четири лева и 74
стотинки) - главница,
- 1657.74 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.10.2018 г. до
20.09.2022 година;
- 969.76 лева - мораторна лихва за периода от 20.11.2018 г. до
16.01.2021 г.;
законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от Българската
народна банка, в сила от 1 януари съответно от 1 юли на текущата година
плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените
проценти в сила от 1 юли - за второто полугодие. Законната лихва за забава се
изчислявала на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения
е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното
2
изречение.
Със съобщение по ч. гр. д. № 129/2021 г. по описа на Районен съд-
гр. Карлово, на „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А. чрез „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А., клон Б. била
предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта
на вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д. № 129/2021 по описа на
Районен съд- гр. Карлово заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл. 415 ГПК за
„Б.Н.П.П.П.Ф.‘ С.А. чрез „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А., клон Б. бил налице правен
интерес от предявяване на иск за установяване съществуването на изискуемо
вземане по договор за потребителски кредит № ******** в размер на 8882.24
лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че М. М. Ч. с ЕГН ********** от град Б., община К., област П.,
п.к. ****, ул. О.М. *** дължи на Б.Н.П.П.П.Ф. С.А., Париж рег. № ********,
чрез Б.Н.П.П.П.Ф. С.А клон Б., ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: град С., ЖК М., Б.П. С., ***, със законен представител: Д.Д.,
пълномощник – **** Ц.Х.С.: сумата 6254.74 лева - главница по договор за
потребителсю кредит № ********от 22.08.2017 г., сумата 1657.74 лева
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
20.10.2018г. до 20.09.2022 г., сумата 969.76 лева - мораторна лихва, начислена
върху главницата за периода от 20.11.2018 до 16.01.2021 , ведно със законната
лихва, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК – 25.01.2021 г. до окончателното плащане, за
които суми е била издадена Заповед № 66 от 28.01.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 129/2021 г. по описа на
КрлРС. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.
ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност предявява осъдителен иск за
същото вземане.
Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът М. М. Ч. чрез назначения от съда особен представител,
оспорва иска като неоснователен.
Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства,
счита, че иска е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 22.08.2017 г. в село Р., страните сключили договор за
потребителски кредит № ********, по силата на който на ответника била
отпусната сума в размер на 7000.00 лева. В условията на договора, страните
уговорили ответницата да заплати застрахователна премия в размер на 1680
лева и такса „Ангажимент“ в размер на 245 лева. Страните уговорили
връщане на кредита на 60 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер
на 190.51 лева. Общата стойност на плащанията възлиза на 11430.60 лева. В
3
договора е посочен лихвен процент в размер на 13.43% и ГПР в размер на
16.06%. В договора се съдържа подробен погасителен план, с който са
определени падежните дати, размера на вноската и е посочен остатъкът от
дължимата главница. От погасителния план се установява, че връщането на
сумата е следвало да се извърши в периода 20.10.2017 г. до 20.09.2022 г.
Договорът е сключен на български език, подписан е от ответника –
кредитополучател, към него е приложен стандартен европейски формуляр за
преддоговорната информация и съгласие за обработка на лични данни.
Представени са застрахователен сертификат за сключен договор за
застраховка „Защита на плащанията“ и общи условия към него и
застрахователен сертификат и общи условия за сключен договор за
застраховка „защита на плащанията по кредитни карти. При сключване на
договора ответницата е представила документ за номера на банковата си
сметка (детайли за банкова сметка), в който същата е посочена като титуляр.
При това положение съдът намира, че са изпълнени изискванията на чл. 10,
ал.1 от Закона за потребителския кредит (ред. ДВ бр.35/2014 г.), действаща
към момента на сключването му - сключен е в писмена форма, на хартиен
носител, като не се спори, че е бил сключен в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. Изпълнението на задълженията на ищеца-
кредитор е удостоверено в самия договор, като в последния раздел
„удостоверявания“ ответницата е декларирала получаване на заетата сума
(абзац последен). По делото е представено извлечение от кредит № ********,
съдържащо данни за погасителния план и размера на остатъка от всяко
задължение, както и справка за извършени плащания, от които се установява,
че ответницата е заплатила в пълен размер 12 месечни вноски, всяка в размер
на 190.51 лева през периода от 20.10.2017 г. до 19.11.2018 г. Извършени са и
три частични плащания – на дата 28.03.2019 г. в размер на 20 лева, на
25.04.2019 г. в размер на 100 лева и на 30.05.2019 г. в размер на 20 лева.
Съгласно извлечението от договора, непогасената главница е в размер на
6 170.74 лева, непогасената договорена лихва е в размер на 1657.74 лева, а
непогасената главница върху застрахователната премия – в размер на 84 лева.
От направената справка с електронен калкулатор се установява, че
обезщетението за забавено плащане върху непогасения размер на
задължението е в размер на 969.76 лева. С писмо от 05.07.2019 г. ответницата
е поканена да заплати размера на задължението като няма данни същото да й
е връчено. В чл. 5 е уговорено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава върху
цялата погасителна вноска в размер на действащата законна лихва за периода
на забавата. Посочено е, че при просрочие на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората погасителна вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени в договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за
забава. При това положение, ищецът доказва изпълнение на задълженията си
по договора в пълен обем. В тежест на ответника е да докаже факта на
плащане.
Основателно се явява възражението на ответника, че кредитът не е
бил обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред, по отношение на
предявения установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага
4
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В конкретния
случай ищецът не доказва да е обявил предсрочната изискуемост по
надлежния ред, преди датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК -
25.01.2021 г. При положение, че предсрочната изискуемост на кредита не е
настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то предявеният установителен иск е неоснователен и следва да се
отхвърли. Допустимо е съдът да установи вземането до размера на
падежиралите вноски, към датата на даване ход на устните състезания,но в
настоящия случай съдът не е сезиран с такова искане от страна на ищеца, а
същият е предявил при солвията на евентуалност осъдителен иск.
При това положение съдът следва да разгледа съединеният иск при
условията на евентуалност.
В решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на ВКС, I т.о.
е даден отговор на правния въпрос за значението за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредит, направено с исковата молба, която е връчена на
особен представител на ответника. ВКС приема, че в хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба
по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото
си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника-ответник, какъвто е и настоящия случай. С исковата молба е
направено изявление за обявяване на предсрочната изискуемост, и същото е
достигнало до ответника чрез назначения от съда особен представител.
Ищецът установява при условията на пълно и главно доказване както
изпълнение на задълженията си по договора, така е техния размер, който не е
оспорен от ответника. При доказателствена тежест на ответницата, същата не
установява да е изпълнила задълженията си, поради което предявеният
осъдителен иск като основателен и доказан, следва да се уважи в пълния
предявен размер. Следва върху главницата да се присъди законната лихва,
считано от предявяване на настоящия иск – 24.06.2021 г.
ОТНОСНО разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни разноски
съобразно представения списък на разноски по реда на чл. 80 ГПК в размер на
227.64 лева за заплатена държавна такса, 100 лева за възнаграждение на
юрисконсулт, 700.00 лева за възнаграждение на особен представител, или
общо разноски в размер на 1027.64 лева. Разноски в заповедното
производство не се присъждат, тъй като съдът отхвърля установителния иск
по реда на чл. 422 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл.
240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че М. М. Ч. с ЕГН ********** от
град Б., община К., област П., п.к. ****, ул. О.М. *** дължи на Б.Н.П.П.П.Ф.
С.А., Париж рег. № ********, чрез Б.Н.П.П.П.Ф. С.А клон Б., ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: град С., ЖК М., Б.П. С., ***, със законен
представител: Д.Д., пълномощник – **** Ц.Х.С.: сумата 6254.74 лева -
главница по договор за потребителсю кредит № ********от 22.08.2017 г.,
сумата 1657.74 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 20.10.2018г. до 20.09.2022 г., сумата 969.76 лева - мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 20.11.2018 до 16.01.2021 г.,
ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК – 25.01.2021 г. до окончателното плащане, за
които суми е била издадена Заповед № 66 от 28.01.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 129/2021 г. по описа на
КрлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по
чл. 86 от ЗЗД М. М. Ч. с ЕГН ********** от град Б., община К., област П.,
п.к. ****, ул. О.М. *** да заплати на Б.Н.П.П.П.Ф. С.А., Париж рег. №
********, чрез Б.Н.П.П.П.Ф. С.А клон Б., ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: град С., ЖК М., Б.П. С., ***, със законен представител:
Д.Д., пълномощник – **** Ц.Х.С.: сумата 6254.74 лева - главница по договор
за потребителсю кредит № ********от 22.08.2017 г., сумата 1657.74 лева
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
20.10.2018г. до 20.09.2022 г., сумата 969.76 лева - мораторна лихва, начислена
върху главницата за периода от 20.11.2018 до 16.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска -
24.06.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. М. Ч. с ЕГН ********** от град Б., община К., област
П., п.к. ****, ул. О.М. *** да заплати на Б.Н.П.П.П.Ф. С.А., Париж рег. №
********, чрез Б.Н.П.П.П.Ф. С.А клон Б., ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: град С., ЖК М., Б.П. С., ***, със законен представител:
Д.Д., пълномощник – **** Ц.Х.С. направените по настоящото производство
разноски в размер на 1027.64 лева (хиляда двадесет и седем лева и шестдесет
и четири стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6