РЕШЕНИЕ
№ 2136
гр. Пловдив, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330104960 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД от ИВ. ГР. ЯН.
против Д. ГР. ИВ., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв.,
дължима по договор за заем от 31.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 19.03.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, и при условията на евентуалност – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5000 лв., дадена му без основание.
В исковата молба се твърди, че на 31.10.2018 г. ищецът предоставил на
ответника в заем сумата от 5000 лв., която била преведена по банковата сметка на
ответника в Експресбанк АД. Страните постигнали съгласие заемната сума да бъде
възстановена от ответника на ищеца в срок до 30.11.2018 г. След настъпване на падежа
и въпреки многократните устни покани за връщане на сумата, изпълнение на
настъпило. Ищецът предявява настоящия иск за осъждане на ответника да му заплати
предоставената му в заем сума, като моли настоящата искова молба да се счита като
покана за връщане съгласно чл. 240, ал. 4 ЗЗД. При условията на евентуалност, в
случай че не се приеме за доказано възникването на заемно правоотношение,
претендира процесната сума по реда на неоснователното обогатяване, като дадена без
правно основание. Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.
Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК. В
първото по делото съдебно заседание не оспорва, че е получил от ищеца процесната
сума от 5000 лв. в заем, но твърди, че е върнал заемните средства, за което представя
1
банкови нареждания. Моли за отхвърляне на иска, поради извършеното плащане.
Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл.240, ал.1 ЗЗД.
Ищецът основава исковата си претенция на сключен между страните договор за
заем от дата 31.10.2018 г., по силата на който предоставил на ответника в заем сумата
от 5000 лв., с уговорка същата да му бъде върната в срок до 30.11.2018 г. За
основателността на така заявената искова претенция, следва да са се проявили в
обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически
факти), както следва: наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за
заем от 31.10.2018 г. с твърдяното от ищеца съдържание на правата и задълженията на
всяка от страните; заемодателят да е изправна страна по договора, т.е. процесната сума
да е предоставена и усвоена от ответника; да е настъпил падежът на вземането по
договора. По правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес съгласно чл.154, ал.1 ГПК ищецът следва да установи посочените
обстоятелствата при условията на пълно и главно доказване.
Последователно се приема в съдебната практика и правната теория, че договорът
за заем за потребление се счита сключен, когато заемодателят предаде в собственост на
заемателя пари или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален,
защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а
другият елемент – съгласието за връщане на паричната сума, респективно родово
определени вещи. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако
липсва вторият – няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент –
получаването, се удостоверява от заемодателя с поемането на задължението на
заемателя „да върне”, а не „да даде” нещо. В този смисъл решение № 235/27.09.2016 г.,
постановено по гр.д. № 1362 по описа за 2016 г. на ВКС, IV г.о.
За установяване на факта на предаване на паричната сума на ответника, ищецът
представя извлечение от банкова сметка, видно от което на дата 31.10.2018 г. сумата от
5000 лв. е преведена на ответника Д. ГР. ИВ., като е посочено основание „захранване“.
Ответната страна в първото по делото съдебно заседание не оспорва факта на
получаване на сумата в заем, със уговорка същата да бъде върната на ищеца. По този
начин, доколкото не е спорно между страните, се установи възникването на
облигационна връзка по договор за заем от 31.10.2018 г. със заемна сума в размер на
5000 лв.
Не се установи от ищеца настъпването на падежа на задължението на твърдяната
в исковата молба дата – 30.11.2018 г. Въпреки това съдът намира, че и тази
2
материалноправна предпоставка се е проявила. Последователно се приема в съдебната
практика, че исковата молба има ролята на покана и поставя длъжника в забава.
Връчването на препис исковата молба лично на ответника на дата 12.04.2021 г., видно
от съобщение на л.25 от делото, представлява покана за изпълнение на задължението
му по договора за заем и следва да се вземе предвид от съда с оглед разпоредбата на
чл.235, ал.3 ГПК. В случая намира приложение нормата на чл.240, ал.4 ЗЗД, съгласно
която заемодателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от
поканата. От това следва, че е настъпила изискуемостта на вземането, макар и в хода
на процеса, което обстоятелство следва да се вземе предвид от съда на основание
чл.235, ал.3 ГПК.
Предвид изложеното за съда се налага изводът, че ищецът доказа наличието на
изискуемите юридически факти за уважаване на исковата претенция. Единственото
защитно възражение, което навежда ответната страна, макар и в първото по делото
съдебно заседание, е правопогасително – извършено плащане след завеждане на
делото. Така заявеното възражение е допустимо да бъде направено макар и след
изтичане на срока за писмен отговор, доколкото касае новонастъпил юридически факт
– аргумент чл.147, т.2 ГПК. По отношение на това дали е основателно възражението за
плащане следва да се има предвид следното: Ответникът представи две вноски
бележки от дата 03.07.2021 г. за сумата от общо 5000 лв. – л.41 и л.42 от делото. Видно
от тяхното съдържание лицето, в полза на което е извършено плащането е „Елтес“
ЕООД, а основанието за плащане е „захранване на сметка“. Ищецът от своя страна
заявява, че процесната сума не е получена от него и с извършеното плащане в полза на
посоченото дружество не е погасено задължението на ответника. Съдът намира, че с
така извършеното плащане не е погасено процесното вземане на ищеца. На първо
място, като основание в двете вноски бележки е посочено „захранване на сметка“. От
това не става ясно дали преводът на сумите е за погасяване именно на процесното
задължение или е плащане във връзка с други отношения между ответника и третото
лице „Елтес“ ЕООД. На следващо място, плащането е извършено не в полза на ищеца,
а в полза на дружеството „Елтес“ ЕООД. Съгласно общата разпоредба на чл.75, ал.1
ЗЗД изпълнението на задължението следва да бъде направено на кредитора, като
законът приема като надлежно изпълнение и плащане на овластено от кредитора, от
съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го
е потвърдил или се е възползвал от него. В случая преводът на сумата от 5000 лв. е
направен на трето лице – дружеството „Елтес“ ЕООД. По делото няма данни ищецът
да е овластявал това лице да получава от негово име изпълнение по процесния договор
за заем. Освен това, ищецът отрича изрично в молба вх. № 42497/ 28.07.2021 г. – л.51
от делото, с преведената сума да е погасено процесното задължение, т.е. той не
потвърждава плащането и не се е възползвал от него. Поради това не е налице
изпълнение на задължението по договора за заем, доколкото сумата не е платена на
3
кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. Не е налице и
хипотезата на чл.75, ал.2 ЗЗД, съгласно която длъжникът се освобождава, ако
добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на
недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Дали от
обстоятелствата недвусмислено следва, че лицето е овластено от кредитора да приеме
изпълнение е въпрос на преценка на конкретните факти – дали тези факти сочат, че
условията, при които се приема престацията са създадени и одобрени от кредитора,
който сам е организирал как да се извърши приемането на изпълнението. Несъмнено е,
че плащане от длъжника, извършено на лице, което приема суми като касиер в
сградата на банката е надлежно и без това лице да е представило изрично пълномощно
и документи за самоличност; че надлежно е предаването на стоката на лице, което има
достъп до склада и до документите за приемане на стока; плащането на суми в офис на
дружество на служител, който за извършеното плащане издава платежен документ от
името и с печата на дружеството, както и при други сходни обстоятелства, които дават
на длъжника основание да приеме, че лицето, на което престира, е надлежно
овластено. В този смисъл решение № 166/ 30.07.2014 г. по гр.д. № 5946/ 2013 г. на
ВКС, IV г.о. В настоящия случай, не може да се приема, че от обстоятелствата по
делото недвусмислено следва, че дружеството „Елтес“ ЕООД е овластено да приема
плащания от името на ищеца. Не са налице описаните по-горе, макар и примерно,
хипотези, които изпълват нормата на чл.75, ал.2 ЗЗД. Ирелевантно е в случая, че
ищецът е едноличен собственик на капитала и управител на това дружество, доколкото
физическото и юридическото лице са два самостоятелни правни субекти, които могат
да участват в различни правоотношения и изпълнението на някой от тях по договор, по
който другият е страна, няма да е надлежно, ако той самият не е страна по това
правоотношение или ако не е налице изрична уговорка в този смисъл. Освен това не се
изложиха твърдения именно дружеството да е овластено да приема изпълнение на
лични вземания на неговия управител и едноличен собственик на капитала. Поради
това направеното плащане не е погасило процесното вземане на ищеца и предявеният
осъдителен иск следва да се уважи. Друг е въпросът за наличието на основание за
превода на сумата от 5000 лв. от ответника на „Елтес“ ЕООД и дали същата не
подлежи на връщане от това трето лице, като дадена без основание. Това обаче не е
предмет на разглеждане в настоящото производство.
В заключение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
5000 лв., дължима по договор за заем от 31.10.2018 г. Като законна последица от
уважаване на иска на основание чл.86, ал.1 ЗЗД е присъждането на законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 19.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Предвид уважаване на иска на наведеното главно договорно основание, не е
настъпило процесуалното условие за разглеждане на наведеното под евентуално
4
извъндоговорно основание и същото не следва да се разглежда от съда.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от представен списък по чл.80 ГПК – л.35 от делото, се претендират
разноски в пълен размер от 1958 лв., от които 200 лв. – ДТ по настоящото дело, 158 лв.
– такси по изпълнителното дело във връзка с издадената обезпечителна заповед, 1600
лв. – адвокатско възнаграждение. Ответникът в първото по делото заседание прави
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Съдът намира
същото за основателно, доколкото размерът на възнаграждението не съответства на
ниската фактическа и правна сложност на делото, броя проведени заседание и обема от
събрани доказателства. Поради следва да се присъди адвокатско възнаграждение
съгласно минимално предвидения размер в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
а именно – сумата от 580 лв. Общият размер на разноските в полза на ищеца е 938 лв.,
за която сума следва да бъде задължен ответникът.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. ГР. ИВ., ЕГН: **********, адрес: гр. *** да заплати на ИВ. ГР.
ЯН., ЕГН: **********, адрес: гр. *** по предявения иск с правно основание чл.240,
ал.1 ЗЗД сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), дължима по договор за заем от
31.10.2018 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 19.03.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 938 лв. (деветстотин тридесет и осем лева) – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5