РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 924 / 15.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІІ състав в открито заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСРАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора ГЕОРГИ КАЦАРОВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 1008 по описа на съда за 2022 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
2.
Образувано е по касационна жалба Регионалната инспекция по околната среда и
водите, Пазарджик, срещу Решение № 31 от 24.06.2022г., постановено по н .а. дело
№ 20225240200015 по описа на Районен съд Пещера за 2022г. с което е отменено
Наказателно постановление №34 от 20.12.2021г., издадено от Директора на
Регионалната инспекция по околната среда и водите гр. Пазарджик, с което за
нарушение на чл. 31, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие, на основание
чл. 128в от Закона за биологичното разнообразие, на З.С.Д., ЕГН **********, е
наложена глоба в размер на 100,00лв.
Счита
се, че първоинстанционното съдебно решение е постановено в условията на
неправилно тълкуване и прилагане на установените по делото факти и приети
доказателства. В този смисъл, за неправилна се счита констатацията на съда, че
нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в издаденото въз
основа на него наказателно постановление са посочени координатни точки, от
които безспорно да се установи, че се касае за имот попадащ в Защитена зона
BG0001030 „Родопи - Западни“, както и че твърденията на свидетелите за това, че
са установили имота на място по GPS координати, не са подкрепени с никакви
доказателства.
Поддържа
се, че според т. 4.4. от Заповед № РД-835 от 17.11.2008г. (обн. ДВ, бр. 108 от 19 декември 2008г.) в границите на зоната се включват „.всички имоти
съгласно Картата на възстановената собственост за землището на с. Равногор,
ЕКАТТЕ 61220, община Брацигово, област Пазарджик, към 8.1.2008г. с обща площ
86102.863 дка“. Сочи се, че в заповедта е регламентирано, че пълният опис на
координатите на точките, определящи границите на зоните се съхраняват и са на
разположение в МОСВ, РИОСВ, Пазарджик, а по-късно във времето те са достъпни и
на интернет страницата на Информационната система за защитените зони от
екологичната мрежа Натура 2000, тоест всички данни за зоната и обхванатите от
нея имоти освен, че са общодостъпни са и общоизвестни (обнародвани в ДВ) и би
следвало да бъдат оставени извън предмета на доказване, ако и да са релевантни
за правния спор, съобразно чл. 155, предложение първо от ГПК.
Иска
се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а наказателното постановление
да бъде потвърдено.
3.
Ответника З.С.Д., ЕГН **********,***,
чрез процесуалните си представители адв. А. и адв. Ангелов в представен по делото
писмен отговор е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат
се изцяло фактическите констатации и правните изводи, изложени в обжалваното
съдебно решение. Според ответника в касационното производство, административния
орган не съобразил, че в производствата по ЗАНН, субсидиарно се прилага НПК, а
не ГПК и следователно разпоредбата на чл. 155 ГПК е неприложима в случая. Счита
се също така, че наличието на обществен достъп до данните за границите на
защитените зони не изключва задължението на административно наказващия орган да
докаже нарушението. Поддържа се, че както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление, не е посочено,
че имотът на Д. попада в границите на защитена зона, още по-малко в коя
конкретно защитена зона попада, поради което справка в общодостъпните източници
е била невъзможна. Сочи се също така, че не всички имоти от землището на с.
Равногор попадат в защитената зона, а само тези съгласно Картата на
възстановената собственост, като в хода на производството не са събрани
доказателства имотът на Д. да е сред тях.
Иска
се обжалваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила, като се
присъдят сторените разноски за производството.
4.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик
дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта :
5.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Първоинстанционния съд е бил сезиран с
жалба от З.С.Д., срещу НП №34 от 20.12.2021г., издадено от Директора на РИОСВ
Пазарджик, с което за нарушение на чл. 31, ал.1 от ЗБР, на основание чл. 128в
от ЗБР, нея е наложена глоба в размер на 100,00лв. Същото е издадено въз основа
на Акт за установяване на административно нарушение № 34 от 02.08.2022 г.,
съставен от Георги Димитров Трифонов, на длъжност старши експерт в РИОСВ,
Пазарджик. Констатациите обективирани в акта се свеждат до следното :
Като
място на извършване на нарушението е посочено - вила 130 с пл. № 130 разположена
в поземлен имот с идентификатор 61220.514.7 в местност „Атолука“ по КККР на с.
Равногор, УПИ VI - За индивидуален вилен комплекс, кв. 2 по плана на летовище
„Васил Петлешков“, общ. Брацигово, обл. Пазарджик.
Посочено
е, че на 10.06.2021 г. е била извършена проверка на място, при което е
констатирано, че е стартирало ново строителство на вилна сграда. На терена е
изграден (отлят) бетонов фундамент и върху него е започнало изграждане на вилна
сграда. Склона на строителната площадка е подравнен чрез изкопаване и в момента
на проверката се извършвали строителни дейности. Указано е, че всички
констатации са били описани в Констативен протокол № 07/0252/2021 от 10.06.2021
година.
Посочено
още в акта за установяване на административно нарушение е, че на 17.06.2021 г.
е била извършена втора проверка на място и по документи, съвместно с експерти
от Община Брацигово. Констатациите от тази, втора проверка били отразени в
Констативен протокол № 09/0252/2021 от 17.06.2021 г., към който са приложени
съответни документи, свързани с изграждането на вилната сграда.
При
това положение, констатацията на контролния орган е, че строителните дейности не са подложени на
оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони, като
е прието с тези действия Д. е нарушила чл. 31, ал. 1, във вр. с чл. 128в от Закона
за биологичното разнообразие.
Акта
е подписан от неговия адресат без заявени резерви и възражения.
Тези
фактически констатации и правни изводи са напълно възприети и изцяло
възпроизведени от административно
наказващия орган в процесното наказателно постановление, като на основание чл. 128в от ЗБР, на Д. е наложено
административно наказание глоба в размер на 100,00 лева.
7.
В хода на първоинстанционното производство, по делото са приобщени посочените
два констативни протокола, в които имота е описан по идентичен начин, като са
посочени данните възпроизведени в акта за установяване на административно
нарушение; Заповеди № РД-703 от 26.10.2017 г., № РД-773 от 22.11.2017 г. и №
РД-774 от 22.11.2017 г. на министъра на околната среда и водите относно
предоставяне на правомощия на контролните органи по спазване на изискванията на
ЗБР; Справка по кадастралната карта на с. Равногор, общ. Брацигово относно
поземлен имот с идентификатор 61220.514.7; инвестиционен проект за обект
„Пристройка и надстройка на съществуваща вилна сграда в летовище „Васил
Петлешков“, п-л 130, кв. 2, общ. Брацигово; Разрешение за строеж № 36 от
22.12.2020 г. издадено от главния архитект на община Брацигово; нотариален акт
23 от 19.11.2019 г. относно продажба на едноетажна полумасивна вилна сграда с
пл. номер 130, попадаща в УПИ VІ – за индивидуален вилен комплекс, в кв. 2 по
плана на летовище „Васил Петлешков, общ. Брацигово; договор за учредено право
на пристрояване от 08.12.2020 г., сключен между община Брацигово и З.Д. относно
същата сграда.
Разпитан
в качеството на свидетел е бил контролния орган, съставил акта за установяване
на административно нарушение, който е заявил, че „…на място взехме
географски координати и от там установихме, че попада в защитена зона „Натура
2000“…“. Разпитана е била посочената в АУАН свидетелка Ничева, която е
заявила, че „…Дали имота попада в защитена зона не е от моята компетентност,
а от компетентността на колегата…“. Разпитан е бил и посочения в АУАН
свидетел Петров, който е заявил, че не е участвал при проверката.
8 При
разрешаване на правния спор с който е сезиран, решаващия съд е разяснил
принципите и целите на правната регламентация на обществените отношения,
установена със Закона за биологичното разнообразие. Пояснено е, че с Решение №
661 на Министерския съвет от 2007 г.(ДВ
бр. 85 от 2007 г.) е приет Списък на
защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и
фауна, като в него е отразена само площта на защитените зони. Посочено е, че
съобразно т. 4 от Решението на МС( в
редакцията му от ДВ, бр. 79 от 2020 г.),
окончателните площи на защитените зони се определят в заповедите им за
обявяване, като се изчисляват чрез координатите на точките, формиращи границите
им, определени в приетата и дефинирана за страната геодезическа система.
В
този контекст, решаващия съд е констатирал, че нито в АУАН ,нито в издаденото
въз основа на него НП не са посочени координатни точки, от които безспорно да
се установи, че става реч за имот попадащ Защитена зона В00001030 „Родопи -
Западни“, като е приел, че твърденията на свидетелите, за това, че имота е
установен на място по GPS координати, не са подкрепени с никакви доказателства.
Формирания при това положение извод е, че липсва точно описание на
местоположение на поземления имот, където се твърди да е извършено нарушението,
което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
накърняване правото на защита на лицето по отношение на което е осъществена
административно наказателна отговорност.
ІV.
За правото :
9.
Съобразно, чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗБР, в срок до три месеца от произнасянето
на Националния съвет по биологичното разнообразие министърът на околната среда
и водите внася за разглеждане в Министерския съвет списък на защитените зони в
съответствие с ал. 2 заедно с особените мнения, като решението на Министерския
съвет и списъкът се обнародват в „Държавен вестник“.
Съобразно
чл. 12, ал. 6 от ЗБР, в едномесечен срок след изтичане на срока по ал. 5
министърът на околната среда и водите взема окончателно решение по постъпилите
становища, възражения или предложения и издава заповед за обявяване на
съответната защитена зона.
Според
чл. 31, ал. 1 от ЗБР, планове, програми, проекти и инвестиционни предложения,
които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на
защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове,
програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително
отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за
съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона.
В
чл. 128в от ЗБР е предвидено, че за други нарушения на този закон, на Регламент
338/97, Регламент (ЕО) № 865/2006, Регламент (ЕС) № 511/2014 и Регламент (ЕС) №
1143/2014, ако извършеното не съставлява престъпление, физическите лица се
наказват с глоба от 50 до 2000 лв., а на юридическите лица и едноличните
търговци се налага имуществена санкция от 100 до 5000 лв.
10.
В рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, по
отношение на възраженията, възведени в първоинстанционното производство, които
всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд
е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички представени по
делото доказателства.
Въз
основа на правилно установените факти, са направени обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и административно наказателния и на
процесуалния закони.
Както
фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал.
2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
11.
Относно поддържаните в касационната жалба възражения, е необходимо да се посочи
следното :
В
т. 4.4 от издадената на основание чл. 12, ал. 6 от ЗБР, Заповед № РД-835 от
17.11.2008 г. на министъра на околната среда и водите(обн. ДВ бр. 108 от 2008 г.) е посочено, че в границите на защитена зона „Западни
Родопи“ с идентификационен код BG0002063 се включват всички имоти съгласно
картата на възстановената собственост за землище с. Равногор, общ. Брацигово, а
в т. 5 на заповедта е указано, че пълният опис на координатите на точките,
определящи границите на защитената зона, се съхранява и е на разположение в
МОСВ и РИОСВ, Пазарджик.
Според
чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на
възстановената собственост, тя обединява данните от плана за земеразделяне,
картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари
реални граници на земеделските земи, създадени по реда на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, и картата на възстановената
собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на Закона за
възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
В
случая обаче, имота в който се твърди да е осъществено противоправното
поведение от страна на Д. е описана в констативните протоколи, в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, само
и единствено с индивидуализиращите го белези съобразно кадастралната карта и
кадастралните регистри на населеното място, одобрена със Заповед № РД-18-323 от
16.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, а не съобразно идентификацията
му съобразно картата за възстановената собственост. Впрочем, нито в
протоколите, нито в акта или пък в наказателното постановление е посочено, че
процесния имот попада в обхвата на картата на възстановената собственост на с.
Равногор. Каквато и да е релация между поземлен имот с идентификатор
61220.514.7 по кадастралната карта на с.
Равногор и картата на възстановената собственост за същото населено място, не
може да бъде извлечена от кое да е от представените по делото доказателства,
включително и от обясненията на разпитаните в първоинстанционното производство
свидетели. Твърдението на свидетеля Трифонов, че на място взели географски
координати и от там установили, че имота попада в защитена зона „Натура 2000“,
също не съдържа никакви конкретни данни, които да позволят формирането на
извод, че процесния имот, попада в обхвата на картата на възстановената
собственост и съответно в защитена зона
„Западни Родопи“. В случая, това не би било възможно, дори да се направи
справка по пълният опис на координатите на точките, определящи границите на
защитената зона, доколкото не са известни координатните точки на самия процесен
имат.
V.
За разноските :
12.
С оглед констатираната неоснователност на касационната жалба, на Д. се дължат
сторените разноски по касационното производство, които се констатираха в размер
на 480,00лв. съобразно представения списък.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 31 от
24.06.2022г., постановено по н .а. дело № 20225240200015 по описа на Районен
съд Пещера за 2022г.
ОСЪЖДА Регионалната инспекция
по околната среда и водите гр. Пазарджик, ул.
Генерал Гурко, № 3, ет. 4 да заплати на З.С.Д., ЕГН **********,***, сумата от
480,00лв.(четиристотин и осемдесет лева), представляваща извършени от
последната разноски по производството.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.