Решение по дело №597/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 104
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 15 април 2022 г.)
Съдия: Ирена Василева Рабаджиева
Дело: 20214310100597
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Ловеч, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20214310100597 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК
Цена на иска:116,12лв.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“,
пл. „Позитано“№5, представлявано заедно от Изпълнителните директори Недялко Димчев
Чандъров и Теодор Илиев Илиев, чрез пълномощника адв. П.А. от АК – Плевен против Г.
ИЛ. В., с ЕГН **********, с пост.адрес: с. ********.
Ищецът излага в исковата молба, че на 21.09.2020 г. подал в РС – Ловеч заявление по
чл.410 от ГПК срещу Г. ИЛ. В., въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 1506/2020 г.,
по което на 23.09.2020 г. съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение, като
разпоредил ответникът да им заплати сумата от 115,12 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане
на сумата, както и направените разноски за държавна такса в размер на 25.00лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 120,00 лева. Сочи,че ответникът не е открит на
посочения адрес за призоваване и процедурата по връчването на Заповедта за изпълнение е
проведена при условията на чл.47 от ГПК е книжата са връчени при условията на чл.47, ал.5
от ГПК. Поради това на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът им указал, че в 1 – месечен
срок следва да предявят иск относно вземането си, обективирано в Заповедта за изпълнение,
съобщението за което им било връчено на 22.03.2021 г. Изтъква, че горепосочените
обстоятелства обуславят правния им интерес да предявят настоящия установителен иск, с
който да установят съществуването на вземането по издадената от РС – Ловеч Заповед за
1
изпълнение на парично задължение от 23.09.2020 г.
От страна на ищеца са наведени твърдения, че на 06.06.2018 г. е сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с Г. ИЛ. В. от с. Крушуна, по силата на
която покрили отговорността на застрахования лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Шаран“ с рег. № ОВ **** ВМ, със срок на действия на застраховката за периода от
06.06.2018 г. до 05.06.2019 г., за което е издадена на застрахования застрахователна полица
№ BG /03/118001658517/06.06.2018 г.
Твърди се, че на 30.06.2018 г. в гр. Ловеч, ул.“Ал.Стамболийски“№5 ответникът,
управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № ОВ **** ВМ,
нарушавайки правилата за движение по пътищата и след употреба на алкохол над
допустимите по закон норми – над 1,2 промила, а именно 2,72 промила, установен по
надлежния ред с Протокол за химическа експертиза, е причинил ПТП с материални щети на
2 броя паркирани МПС, вкл. и на паркиран лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара
Пикасо“, с рег. № ОВ **** ВН, собственост на В. М. П. от гр. Ловеч. Твърди, че виновен за
настъпилото ПТП е ответника, което е видно от Протокол за ПТП с бланков №
1613071/30.06.2018 г. на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч. На ответника е бил
съставен АУАН № 613626/30.06.2018 г. за извършено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. За
извършеното деяние – управление на МПС под въздействие на алкохол над допустимите по
закон норми ответникът се е признал за виновен и е сключил споразумение с РП – Ловеч,
което е одобрено с Протоколно определение от 12.11.2018 г. по НОХД № 1208/2018 г. по
описа на РС – Ловеч и е влязло в сила на същата дата.
Ищецът твърди, че стойността на уврежданията по лек автомобил марка „Ситроен“, модел
„Ксара Пикасо“ с рег. № ОВ **** ВН, нанесени от деликта на ответника, възлязла на сумата
от 116,12 лв., която сума заплатили с преводно нареждане на 10.07.2018 г. на собственика на
увреденото МПС – В. М. П..
Ищецът посочва, че съгласно чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетения, заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение на ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средства под
въздействието на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да
се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества.
МОЛИ, да бъде постановено решение, с което съдът да признае за установено, на основание
чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че ответникът Г. ИЛ. В. дължи на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ сумата от 116,12 лв./ сто и шестнадесет лева и 12 ст/,
представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 471018181803623 / или
насрещен № 52-06030-011/18/ по описа на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, на
основание застрахователна полица № BG /03/118001658517/06.06.2018 г., за имуществени
вреди вследствие на застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 30.06.2018 г., ведно със
2
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 23.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 1506/2020 г. на РС – Ловеч.
МОЛИ ответника да бъде осъден, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца
сумата от 145.00 лв., представляващи направени деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1506/2020 г. по описа на РС – Ловеч, както и направените по
настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Х.И.– назначен за
особен представител на ответника, в който е изразено становище по допустимостта и
основателността на предявения иск. Заявява, че оспорва иска както по основание, така и по
размер, като излага подробни съображения.
В с.з.ищецът се представлява от адв. А.. Моли предявеният установителен иск да
бъде уважен, като основателен и доказан, в пълния претендиран размер, като излага
подробни фактически и правни съображения.
Ответникът се представлява особен представител – адв. И.. Оспорва иска по
основание и размер и моли като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен. Подробни
фактически и правни доводи са развити в хода на устните състезания.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д № 1506/2020 г. по описа Ловешки РС се установява, че въз
основа на заявление от ЗАД «Булстрад Виена Иншурънс Груп» е издадена Заповед № 260022
от 23.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът Г. ИЛ. В. да заплати на заявителя сумата от 116, 12 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението / 21.09.2020
г./ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 145.00 лв., представляваща
разноски по делото, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане № 260420 от 11.03.2021 г. заповедният съд е приел, че издадената
по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е указал на заявителя възможността в едномесечен
срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе
дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца на 22.03.2021 г., като ищецът е упражнил правото
си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си със СПН.
Предявеният иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК във
вр. с чл.500, ал.1 от КЗ - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в
3
полза на ищеца ЗАД «Булстрад Виена Иншурънс Груп» съществува вземане срещу
ответника - предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№
1506/2020 г. по описа на РС – Ловеч.
По делото не е спорно, че по силата на застрахователна полица № BG
/03/118001658517/06.06.2018 г. страните са сключили договор за застраховка „ Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с
рег.№ ОВ ****ВМ, със срок на валидност от 06.06.2018 г. до 05.06.2019 г.
Установява се,че на 30.06.2018 г. в гр. Ловеч, ул.“Александър Стамболийски“ е
настъпило ПТП между л.а. марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № ОВ **** ВМ, с
водач Г. ИЛ. В. и паркирани леки автомобили марка „Ауди“, модел 80, с рег. № ОВ **** ВН,
собственост на Т. С. Н. и лек автомобил марка „Ситроен“, модел „“Пикасо“, с рег. № ОВ
**** ВН, собственост на В. М. П.. Ва настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП от
същата дата от автоконтрольор В.М.. При извършената проба за алкохол с дрегер е
установено съдържание на алкохол над 1,2 промила, като на ответника е издаден талон за
кръвно изследване. В съставения протокол за ПТП е отбелязано, че МПС-та, участвали в
ПТП са имали сключена застраховка „ГО“, описани са видимите щети по двата автомобила
и са посочени причините за настъпване на ПТП, а именно: водачът на МПС 1 при движение
с несъобразена скорост и под въздействие на алкохол блъска в задната част МПС 2, което от
своя страна блъска МПС 3. Установява се и не се оспорва, че съставеният протокол е
подписан от ответника в качеството му на водач на МПС 1, участвало в ПТП-то.
На 02.07.2018г. собственикът на увредения лек автомобил марка „Ситроен“, модел
„Ксара Пикасо“ – В. М. П. е подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
до застрахователя – ищец, по повод на което е образувана преписка по щета №
471018181803623 или насрещен № 52-06030-011/18/.В рамките на същата е извършен
опис,експертиза и оценка на щетите на процесното МПС и с доклад по щета е предложено
са се изплати обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ на В. М. П. в размер на 116,12 лв.
С преводно нареждане от 10.07.2018 г. ищецът е превел сумата от 116,12 лв. по
сметка на В. М. П., открита в Банка ДСК ЕАД
По искане на ищеца по делото е реализирана съдебна автотехническа експертиза с
конкретно формулирани задачи. След запознаване с доказателствата по делото вещото лице
е дал заключение относно механизма на възникване и осъществяване на ПТП. Според
експерта ответникът е шофирал л.а. „Фолксваген Шаран“ с рег. № ОВ **** ВМ в гр. Ловеч
по ул.“Ал. Стамболийски“ със скорост, несъобразена с пътните условия и при употреба на
алкохол. На улицата вдясно посоката му на движение е имало паркирани два леки
автомобила, насочени с предните си части в неговата посока на движение. При опит да мине
край тях / да ги заобиколи/, той загубва управление над автомобила си, насочва го в дясната
пътна лента и удря с предната си част / предна броня, предни калници, маска и др/ МПС 2 в
задна броя. При удара се получават пластични и еластични деформации, като от ударния
импулс, който последното получава от кинетичната енергия на „Фолксваген“-а се придвижва
4
напред и достига от своя страна с предна броня, задната броня на паркираното в близост
пред него МПС – процесния лек автомобил „Ситроен“, който получава увреждане отзад в
десет ъгъл на задна броня. Дадено е заключение, че е напълно възможно щетата по задната
броня на процесното МПС – л.а. „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“, с рег. № ОВ **** ВН да
се получи от съприкосновението на предна броня на МПС, описано като № 2 в Протокол за
оглед, тъй като задна броня е най-изпъкналата част на лекия автомобил, а той не е получил
много силен удар, който да му причини допълнителни вреди, по заден капак, калници,
осветителни задни тела и т.н. поради загуба на кинетична енергия на л.а. „Фолксваген
Шаран“, който я е загубил, при удара в МПС 2 от Протокола за ПТП. Вещото лице счита, че
щетите по процесното МПС са в причинна връзка с ПТП, настъпило на 30.06.2018 г.
Съгласно експертизата, сумата за ремонт на щетата възлиза на 111,00 лв.
Пред РС – Ловеч е било образувано НОХД № 1208/2018 г., по което с протоколно
определение от 12.11.2018 г. съдът е одобрил споразумение, постигнато между прокурор
при РП – Ловеч, ответника в качеството му на подсъдим и неговия защитник, като
ответника Г.В. е признат за виновен в това, че на 30.06.2018 г., около 17,00 часа в гр. Ловеч,
по ул.“Ал.Стамболийски“ с посока на движение ул.“Осъмска“ управлявал моторно
превозно средство – собствения си лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ОВ ****
ВМ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред с
протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта № 284/03.07.2018 г. на Специализирана химическа лаборатория
към ЦСМП – гр. Плевен, поради което и на основание чл.343б, ал.1 от НК при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК ме у наложил наказание 3 / три/ месеца „Лишаване от свобода“,
изтърпяването на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 / три/
години.
От показанията на св. М. се установява, че протоколът за ПТП е съставен от него и
носи неговия подпис. Заявява, че механизма на ПТП е бил изяснен по данни на очевидци,
тъй като при пристигането ме автомобилът вече бил изместен и се виждали само щетите.
Заявява, че няма спомен водачът на МПС 1 да е имал възражения при съставяне на
протокола, в т.ч. и относно посочения механизъм в скицата за ПТП. Изтъква, че са били
съставени два протокола, каквато е обичайната практика в случаите, когато ПТП-то е с
повече от един автомобил, а в случая в ПТП са участвали 3 МПС-та. На първо място се
вписва виновният автомобил, а на второ- този, който няма вина. Според свидетеля след
ПТП-то двата увредени автомобили не са били местени, а само виновният, тъй като е бил на
пътното платно и е затворил улицата, което наложило преместването му вляво върху
тротоара. По мнение на свидетеля, е възможно да има удар в задна дясна броня, ако МПС 2 е
било на метър и половина от МПС 3 /процесното/ и ако гумите са били завити надясно, при
удар отзад ще тръгне надясно и там ще настъпи ударът.
Очертаната по-горе фактическа страна на спора формира извода, че в настоящия
случай са налице всички елементи от фактическия състав, пораждащ регресното вземане в
полза на ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“.
5
С доклада по делото, изготвен по реда на чл.146 от ГПК, съдът е указал на ищеца, че
при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 от ГПК следва да докаже
следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност, а именно:
възникване на извъндоговорна отговорност по чл.45 от ЗЗД за ответника – вредите на
увредения автомобил да са причинени от неговото виновно и противоправно поведение;
неговата деликтна отговорност да е обезпечена при ищеца със сключване на валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; заплащането на
застрахователно обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка „ГО“ на
увредения от настъпилото застрахователно събитие и ответникът да е управлявал МПС под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма
По делото е установено, че към датата на настъпване на ПТП-то страните са били
валидно обвързани от договор за „Гражданска отговорност“, обективиран в Застрахователна
полица № BG/03/118001658517, по силата на който е застрахована гражданската
отговорност на ответника в качеството му на застрахованото лице за причинените от него на
трети лица имуществени вреди при управлението на МПД „Фолксваген Шаран“, с рег. №
ОВ **** ВМ.
Налице са безспорни данни, че на 30.06.2018 г. ответникът е нарушил забраната по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП да управлява пътно превозно средства с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, като около 17,00 часа в гр. Ловеч, по ул.“Ал.Стамболийски“ е
управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ОВ **** ВМ с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, за което е признат за виновен с одобрено
от съда споразумение по НОХД № 1208/2018 г по описа на РС – Ловеч, имащо последиците
на влязла в сила присъда. / чл.300 от НПК/.
Съдът приема за установено, че при управлението на лекия автомобил ответникът е
нарушил правилата за движение / чл.20 ЗДвП/, като при движение с несъобразена скорост и
под въздействие на алкохол е изгубил контрол над превозното средство и се е ударил в
паркиран вдясно на пътното платно лек автомобил „Ауди 80“ /МПС2/. При удара се
получили пластични и еластични деформации, като от ударния импулс, който последното
получава от кинетичната енергия на „Фолксваген“-а се е придвижил напред и се е ударил в
процесния автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“. /МПС 3/, паркиран пред него. В резултат на
удара л.а. Ситроен“ е получил увреждане отзад в десен ъгъл на задна броня. Тези щети са
описани както в съставения протокол за ПТП, така и в описа на застрахователя. При устното
депозиране на заключението вещото лице поддържа, че описаните щети съответстват на
посочения механизъм, като са в причинна връзка с ПТП-то и настъпилото съприкосновение
на предна броня на МПС 2 и задната броня на процесния лек автомобил.
Приложеният по делото протокол за ПТП, съставен от органите на МВР в кръга на
възложените им служебни задължения, доколкото съставлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл.179 от ГПК обвързва съда с материална доказателствена сила
както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на
6
длъжностното лице – съставител, така и относно съдържанието на удостоверителното
изявление относно възприетите обстоятелства, относими към механизма на ПТП – мястото
на произшествието, посоката на движение на автомобила, наличието на увредени
автомобили. В конкретния случай протоколът е подписан без възражения от виновния
водач – ответника по делото, поради което съдът приема, че този документ има
доказателствена сила относно съдържащите се неизгодни за лицето факти, които са
обективирани в него относно механизма на ПТП и посочените обстоятелства, нарушения,
причини и условия за ПТП.
От приложеното по делото преводно нареждане с дата 10.07.2018 г. се установява,
че стойността на причинените имуществени вреди е била изцяло изплатена на собственика
на увредения л.а. марка „Ситроен Ксара Пикасо“. Преводното нареждане като писмено
доказателство не е оспорено от ответника, поради което съдът приема фактът на
извършеното плащане в полза на собственика на увредения автомобил, за доказан.
На основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ за ищеца е възникнало регресното право да иска
заплащане на изплатеното обезщетение от виновното лице – ответникът Г. ИЛ. В..
Предпоставките за приложението на посочената разпоредба са доказани в процеса,
доколкото по делото по безспорен начин се доказа, че ответникът при управление на
собствения си лек автомобил е нарушил правилата за движение / чл.20 ЗДвП/ и е управлявал
МПС под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма.
По изложените съображения съдът намира предявеният установителен иск за
основателен и доказан в пълния претендиран размер / след допуснатото изменение по реда
на чл.214 от ГПК/ - за сумата от 111,00лв, като респективно с уважаване на същия следва да
бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, начиная от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /21.09.2020 г./до
окончателното й изплащане.
При този изход на процеса на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да
заплати на ищеца и разноски по настоящето дело в общ размер на 355.00лв.,съобразно
приложения от ищеца списък по чл.80 ГПК: 25.00 лв. – платена държавна такса, 200.00 лв. –
депозит за особен представител, 120.00 лв. – депозит за вещо лице и 10.00 лв. – депозит за
призоваване на свидетел.
Съгласно задължителната практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното
производство в размер на 145.00 лв.
На адвокат Х.И. от ЛАК следва да се изплати сумата от 200.00лв. от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на ответника.
Мотивиран от горните съображения съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр.
чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, по отношение на Г. ИЛ. В., ЕГН **********, с
пост.адрес: с. ************, че дължи на ЗАД «БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП»,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район «Триадица»,
пл.»Позитано»№5, представлявано заедно от Изпълнителните директори Недялко Димчев
Чандъров и Теодор Илиев Илиев сумата от 111,00 лв. /сто и единадесет лева/,
представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 471018181803623 / или
насрещен –52-96030-011/18/ по описа на ЗАД «Булстрад Виена Иншурънс Груп», на
основание застрахователна полица № BG/03/ 118001658517/ 06.06.2018 г., за имуществени
вреди на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“, с рег. № ОВ **** ВН,
вследствие на застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 30.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението / 21.09.2020
г./ до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 23.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 1506/2020 г. на РС – Ловеч.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. ИЛ. В., ЕГН **********, с пост.адрес: с.
*********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД «БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП», ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район «Триадица»,
пл.»Позитано»№5, представлявано заедно от Изпълнителните директори Недялко Димчев
Чандъров и Теодор Илиев Илиев съдебно-деловодни разноски по настоящото дело в общ
размер на 355.00лв / триста петдесет и пет лева/, както и сторените разноски в заповедното
производство в размер на 145.00 лв. / сто четиридесет и пет лева/.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Х.И. сумата от 200.00лв. /двеста лева/ от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на ответника.
Съгласно чл.259,ал.1 от ГПК решението подлежи на обжалване пред Ловешкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
1506/2020 г. на Ловешки РС, за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8