Р Е Ш
Е Н И Е
№ 279
гр.
Севлиево 25.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО заседание
на четвърти
октомври
през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при секретаря
ВИКТОРИЯ ДРАГОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията АВРАМОВА гр.д. № 520 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 135 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че първият
ответник е солидарен длъжник по Договор за револвиращ кредит № 244 от
16.09.2014 г. и Договор за инвестиционен кредит № 243 от 16.09.2014 г.и
многобройни анекси към тях. Поради неплащане на задълженията по кредитите
Банката е подала заявления за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. По ч.гр.д.№ 1012/16 г. и № 157/17 г.
по описа на РС – Севлиево са издадени
изпълнителни листове, а пред ** З.В.е образувано изп.д.№ 230/17 г. В
законния срок не са подадени възражения.
С нотариален акт за дарение № 24, том VІІІ, рег.№
17074, дело № 1085 от 18.11.2016 г. на ** П.Д.ответникът Г. е дарил на двете си
**** – ответниците Д.М. и М.М. своята една втора ид.ч. от описания недвижим
имот.
Ищецът твърди, че прехвърлителната сделка е
увреждаща за него, като кредитор, тъй като отв.Г., като солидарен дъжник, се е
разпоредил с имуществото си и по този начин възпрепятства възможността на ищеца
да се удовлетвори от него. Затова моли съда да признае за недействителна по
отношение на него сделката, обективирана в нотариален акт № 24, том VІІІ, рег.№
17074, дело № 1085 от 18.11.2016 г.на ** П.Д.. Претендира разноските по делото.
Ответниците са представили писмен отговор в законния месечен срок – л.79.
В него изразяват становище, че тъй като отв.Г. е солидарно отговорен се
прилагат условията на поръчителството, а според преобладаващата съдебна
практика искът по чл. 135 ЗЗД не намира приложение по отношение на извършени от
поръчителя действия. Твърдят също, че имотът, предмет на сделката, е
несеквестируем и затова иск по чл. 135 ЗЗД не може да бъде насочен срещу него.
Отв.Г. твърди също, че към момента на сделката не е знаел и не е допускал, че
уврежда кредитор, а освен това той притежава и друго имущество, от което
Банката може да се удовлетвори и това са 60 % от дружествените дялове от
капитала на „Мийт трейд груп“ ООД. Затова ответниците молят съда да отхвърли
иска, като претендират разноските по делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от приложените Договор за за револвиращ
кредит № 244 от 16.09.2014 г. – л.24 и Договор за инвестиционен кредит № 243 от
16.09.2014 г. – л.43 и анексите към тях ищцовата Банка е предоставила кредити
на „МИЙТ ТРЕЙД“ ООД, представлявано от отв.Г.Г.. Фирмата е
кредитополучател. И в двата договора
като солидарни длъжници са участвали
„ТОНИ ТРЕЙДИНГ“ ООД, „МИЙТ ТРЕЙД ГРУП“ ООД, Г.М.Г. и Е.А.Д. и са
подписали договорите и последващите ги анекси.
От приложените Заповед № 491 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.10.2016 г. – л.
17 и Заповед № 86 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 10.02.2017 г. – л. 21, издадени
съответно по ч.гр.д.№ 1012/16 г. и ч.гр.д.№ 157/17 г. по описа на РС –
Севлиево, е видно, че кредитополучателят и солидарните длъжници по двата
договора са осъдени да заплатят на ищеца посочените суми. И тъй като се касае
за производство по реда на чл. 417 ГПК са били издадени и изпълнителните
листове - № 640 от 21.10.2016 г. – л.19 и № 154 от 10.02.2017 г. – л. 23.
От представените от ответниците 2 бр.
удостоверения на ** З.В.– л. 128 и 129 е видно, че по двата изпълнителни листа
са образувани съответно изп.д.№ 1212/2016 г. и изп.д.№ 230/2017 г., като са
посочени и данните за неплатените дългове. От заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установи, че изп.д.№ 1212/16 г. е
образовано на 07.12.2016 г., а изп.д.№ 230/2017 г. е образувано на 06.03.2017
г. Експертът е посочил и какви задължения има отв.Г. към датата на дарението на
имота 18.11.2016 г. и към датата на изготвяне на експертизата.
С нотариален акт за дарение № 24, том VІІІ, рег.№
17074, дело № 1085 от 18.11.2016 г. на ** П.Д.- л. 5 ответникът Г. е дарил на
двете си **** – ответниците Д.М. и М.М. своята една втора ид.ч. описания
недвижим имот. Останалата част е съсобственост на бившата му съпруга, видно от
приложеното решение за прекратяване на брака по чл. 50 СК.
Тези обстоятелства не се оспорват от страните и са
документирани от приложените писмени доказателства.
Не се оспорва и обстоятелството, че ищецът има
качеството кредитор, като това изрично беше заявено от пълномощника на
ответниците в първото с.з.
Въз основа на установените релевантни
обстоятелства, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Уважаването на Павловия иск изисква ищецът да
докаже следните елементи от фактическия състав – 1. Качествата кредитор и
длъжник; 2.Конкретно действие на длъжника, с което кредиторът се счита за
увреден от длъжника и третото лице; 3. Знание от страна на длъжника при
извършване на действието, че уврежда кредитора си, като знанието за увреждане
по отношение на третото лице в случая се предполага до доказване на противното,
съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като третото лице са двете **** на длъжника.
Оборване на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е
доказателствена тежест на ответниците.
За установяване на първия елемент ищецът представи
Договорите за кредит. Между страните няма спор, че по силата на тези договори
ищцовата Банка е кредитор, което се приема и от съда.
Основният спор обаче е досежно обстоятелството има
ли качеството длъжник отв.Г. поради това, че в договорите е посочен като
„солидарен длъжник“, което означава, според становището от писмения отговор,
„че отговаря при условията на поръчителството“. А по отношение на поръчителя
Павловият иск бил неприложим.
Съдът категорично не приема тезата на ответната
страна, че солидарният длъжник отговаря при условията на поръчителството. Това
е очевидно и от ЗЗД, който в чл. 121-127 урежда солидарните задължения, а в чл.
138 и сл. – поръчителството. Дали се касае за солидарно отговорен длъжник или
за поръчител следва да се установи от договорите и др.документи, ако има
такива. От двата договора и анексите към тях е видно, че навсякъде отв.Г. е
посочен и се е подписвал като „солидарен длъжник“. По делото не е представен
договор за поръчителство, страна по който е този ответник. Липсва каквото и да
е негово изявление в качество на поръчител. Следователно отв.Г. има качество на
солидарен длъжник, а не на поръчител. Този извод се налага и от изричното
упоменаване на качеството му в договорите и анексите.
Източник на солидарната отговорност е конкретният
договор/и, както е в настоящия казус и именно тези договори са юридическият
факт, от който се поражда едновременно главното задължение и солидарността.
Поръчителството е договор, различен от договора по
главното задължение. Налице са и други сериозни различия между отговорността на
поръчителя и тази на солидарния длъжник, но съдът няма да ги обсъжда, тъй като
качеството „солидарен длъжник“ на отв.Г. е безспорно.
В този смисъл съдът приема, че ищецът установи и
следващият елемент от състава на иска по чл. 135 ЗЗД – че отв.Г. е длъжник по
смисъла на този текст, независимо, че е солидарен длъжник.
Вторият елемент от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД е осъществен на 18.11.2016 г., когато между ответниците – баща и две деца е сключена безвъзмездната сделка дарение, с
която длъжникът се е разпоредил със своята една втора ид.ч. от жилищен имот.
Въпреки че ответниците не правят възражение по чл.
135, ал. 3 ЗЗД, съдът ще обсъди този законов текст, тъй като към датата на
разпореждане с имота заповедите за изпълнение и изпълнителните листове все още
не са били издадени, а изп.дела също са образувани по-късно. Всъщност в
писмения отговор се съдържа твърдение, че към датата на дарението солидарната
отговорност на първия ответник не е била ангажирана.
Съдът счита, че отв.Г. е придобил качество длъжник
в деня на сключване на договорите за кредит през 2014 г. Качеството кредитор и
длъжник следва от облигационното
отношение, което свързва двете страни, а не от изпълнителния лист /ако е
издаден такъв/, който само констатира това качество на страните.
Съдебната практика е трайна чрез много решения на
ВКС, че „целта на иска по чл. 135 ЗЗД е да се възпрепятства недобросъвестният
длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредиторите, а такава
възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя
размер, а и преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд то да
бъде признато в определен размер. Следователно нито от текста на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, нито от целта и духа на закона може да се направи заключение, че вземането
на кредитора трябва да бъде установено по размер и да е вече изискуемо, за да
може с успех да се предяви отменителния иск. От значение е вземането да
предшества по време увреждащото действие на длъжника.“ – Решение № 362 от
16.11.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 2574/15 г. ІV г.о. ГС, постановено по реда на
чл. 290 ГПК.
Съдебната практика е постоянна и трайна и в
становището си, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически
акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника – когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора.
Основателността на иска по чл. 135 ЗЗД обаче е
обусловена и от субективен елемент – наличие на знание /представа/ у длъжника,
че извършвайки определено правно действие с имуществото си, уврежда своя
кредитор. В съдебната практика се приема, че не е необходимо намерение за
увреждане, т.е. умишлено предприето намаляване на активите, а е достатъчно
простото знание у длъжника, че той има кредитори, които биха могли да се
удовлетворят от имуществото му, ако не изпълни задълженията си към тях – чл. 133 ЗЗД. Безвъзмездното разпореждане обективно предполага намаление на актива на
длъжника, който актив би послужил за удовлетворяване на кредитора при
принудителното изпълнение. Затова в тези случаи тежестта на доказване на факта,
че няма увреждане, е на ответника по делото –длъжник. Без значение за спора е дали длъжникът е имал
ясна представа за размера на
кредиторовото вземане – релевантно е знанието за неговото съществуване.
Именно на основата на тази правна постановка съдът счита, че знанието у отв. Г.
е било налице. На него му е било известно, че преди разпоредителната сделка е
сключил като солидарен длъжник договори за кредит. Нещо повече, той е участвал
в тези договори и в качеството си на представляващ главния длъжник и
кредитополучател „Мийт Трейд“ ООД и е получил сумите по кредитите.
Поради това съдът приема, че е налице и третият
кумулативен елемент от състава на Павловия иск – знание у длъжника за увреждащо
действие от сделката. В писмения отговор се съдържат подробни обяснения защо е
сключена сделката и че това произхожда от сключен втори граждански брак на отв.Г..
Целта е била да се гарантират децата от първия му брак и да се предотвратят
бъдещи спорове за собствеността, ако бащата има и други деца. Дори и да е имало
и такива мотиви, те не могат да изключат знанието у дарителя, че има кредитори
и че чрез тази сделка той намалява имуществото си. Съдът няма повече да обсъжда
тези лични мотиви, тъй като те имат и неморален характер, целящ лишаване на
евентуални бъдещи наследници от бащино имущество.
Законът прави разграничение относно безвъзмездните
и възмездните разпоредителни действия на длъжника, като при безвъзмездните
сделки, каквато е сделката предмет на разглеждане по настоящото дело, придава
правно значение единствено на знанието на длъжника – отв.Г. и не се интересува
от знанието или незнанието на третото лице, в чиято полза е извършено
разпореждането. А по отношение на конкретни роднински връзки – съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, законът дори въвежда
презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, като знанието за увреждане на кредитора у
третото лице от този роднински кръг се предполага до доказване на противното.
Страните по дарението са баща и деца и
при тяхна доказателствена тежест не обориха презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Поредното възражение на отв.Г. касае
обстоятелството, че дареният имот е несеквестируем като единствено жилище и затова не може да бъде предмет на Павловия
иск.
Съдът обаче счита, че ако
длъжникът се разпореди с единственото си жилище в полза на трето лице, не може
да се ползва от несеквестируемостта. В практиката на ВКС се приема, че при
разпоредително действие несеквестируемостта отпада, тъй като длъжникът признава
/щом прехвърля вещта/, че не се нуждае от нея и от разпореждането се
облагодетелства друг, вместо кредиторът да бъде удовлетворен.Още повече това
важи за безвъзмездното разпореждане. В този смисъл Павловият иск срещу
несеквестируема вещ е допустим и съдът не е длъжен да изследва дали се касае за
единствено жилище на ответника-длъжник.
Последното възражение на ответниците е свързано с
факта, че отв.Г. притежава друго имущество, от което банката може да се
удовлетвори и това са 60 % от дружествения дял на капитала на „Мийт трейд груп“
ООД. Съдът счита, че от това твърдение е
невъзможно да се установи всъщност за какво имущество става въпрос и каква е
стойността му. От приложеното УАС на тази фирма е видно, че е с капитал 5000
лв. По-важното обаче е, че тя също е солидарен длъжник по издадените заповеди и
изпълнителни листове.
Затова съдът счита, че длъжникът не доказа по ясен
и безспорен начин, че разполага с други средства, с които може да удовлетвори
задължението си към кредитора, което би било основание искът по чл.135 ЗЗД да
не се уважи.
Мотивиран от горното съдът счита предявеният иск
за основателен и доказан.
ПО РАЗНОСКИТЕ
И двете страни правят искане за заплащане на
разноски, но с оглед изхода на делото разноски дължи само ответникът.
Ищецът е представил списък на разноските – л. 124
и както заяви в о.з. с „приложени доказателства за плащането на някои от тях“.
Внесената д.т. е в размер на 133,28 лв. – л.67, такса съдебни удостоверения 10
лв. – л.64, депозит за в.л. 250 лв. – л.122. Тези разноски са в общ размер на
393,28 лв. и са документирани като извършени от ищцовото дружество.
Останалите разноски, които се претендират по
списъка - д.т. за обезпечение на бъдещ
иск, такса вписвания, такса кадастър, такса данъчна оценка, такса вписване на
обезпечителна заповед и такса вписване АП обезпечителна заповед, не са
документирани. Представена е само вносна бележка за сума 40 лв. за обезпечение
на бъдещ иск пред Софийски градски съд. Този документ обаче не може да
установи, че пред даден съд е образувано обезпечително производство и то
касаещо настоящия иск.
Това са разноските, посочени в списъка по чл. 80 ГПК и претендирани от ищеца.
Към този списък е представена фактура № 693 от
02.10.2018 г., включваща адвокатско възнаграждение по две дела на РС – Севлиево
/едно от които е настоящото/, като за него е посочено възнаграждение от 133,28.
Приложена е и вносна бележка за заплащане
по тази фактура на сума 159,94 лв. с основание Договор за правна помощ по
гр.д.№ 520/18 г. По делото обаче не е приложен договор за правна помощ с
определена цена, а само 2 бр. пълномощни – л. 110 – 115, които не съдържат
конкретна клауза за конкретно адвокатско възнаграждение. Освен това в самия
списък по чл. 80 ГПК не се претендира въобще адвокатско възнаграждение.
Съдебната практика приема, че съдът присъжда
разноските в съответствие с твърдението на страната за осъществяването им, така
както същото е отразено в списъка за разноски по чл. 80 ГПК и доколкото е
документирано извършването им. Затова ответникът Г. ще бъде осъден да заплати
на ищеца разноски в размер на 393,28 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо
кредитора „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София бул.Цариградско шосе № 115, сграда Е, представлявано от изпълнителни
директори Е.А.А.и Л.И.П.сделката,
извършена с нотариален акт за дарение №
24, том VІІІ, рег.№ 17074, дело № 1085 от 18.11.2016 г. на ** П.Д., с която длъжникът Г.М.Г. ЕГН ********** *** е дарил
на …. М.Г.М. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител С.А.Г. ЕГН ********** и Д.Г.М. ЕГН ********** *** ЕДНА
ВТОРА ИДЕАЛНА ЧАСТ от следния недвижим имот:
Самостоятелен
обект в страда с идентификатор № 65927.501.4587.1.28 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Севлиево, одобрени със Заповед №КД-14-07-РД-18-77/16.07.2008 год.
на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед №КД-14-07-1138/27.11.2008год. на
Началника на СГКК-Габрово, с адрес на обекта гр.С., ж.к. ****, с предназначение
на обекта -Жилище, апартамент, брой нива на обекта -1 едно, със застроена площ
/ЗП/ 104.50 кв.м., при граници /съседни самостоятелни обекти в сградата/: на
същия етаж - обекти с № 65927.501.4587.1.27 и № 65927.501.4587.1.29, под обекта
- обекти № 65927.501.4587.1.23 и № 65927.501.4587.1.24 и над обекта - няма,
ведно с прилежащите 12.00 /дванадесет/ кв.м. от общите части на сградата -
Сграда 1 /едно/, разположена в Поземлен имот /ПИ/ с кадастрален идентификатор
65927.501.4587, заедно със същите идеални части от 3.934 % /три цяло
деветстотин тридесет и четири процента/ идеални части от правото на собственост
върху дворното място, върху което е построена сградата - представляващо
Поземлен имот /ПИ/ с кадастрален идентификатор 65927.501.4587, съгласно кадастралните
карта и регистри на гр.Севлиево, одобрени със Заповед №РД-18-77/16.07.2008 год.
на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед №КД-14.07.1138/27.11.2008г. на
Началника на СГКК-Габрово, с адрес на имота: гр.С., п.к.5400, ж.к. ****, целия
с площ от 597.00 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: за жилищни нужди, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 3579, 3580, квартал 142, парцел III, при граници на ПИ: ПИ с
кадастрални идентификатори: 65927.501.3579, 65927.501.4588, 65927.501.4171, 65927.501.4586, на осн.чл. 135,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.М.Г.
ЕГН ********** *** да заплати на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София бул.Цариградско шосе № 115, сграда
Е, представлявано от изпълнителни директори Е.А.А.и Л.И.П.направените по делото
разноски в размер на 393,28
лв./ триста деветдесет и три лв. 28
ст./, на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА
на ищеца „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, че след
влизане в сила на решението следва да го впише съгласно ПВ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: