Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Харманли, в публично съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
АВРАМОВА
при участието на секретаря Т. Ч., като разгледа
докладваното от съдия Аврамова АНД № 325 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от Л.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. Н.К.,
против наказателно постановление № 19-0271-000786 от 24.06.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ
- Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 50
лв. и са му отнети 6 контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539 за нарушение
на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са
изложени съображения, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Оспорва
се възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка. Сочи се, че жалбоподателят е
бил с поставен двуточков обезопасителен колан, с който е било оборудвано
превозното средство. Поддържа се, че от позицията, в която са се намирали
полицейските служители, е било невъзможно да се възприеме наличието на поставен
колан предвид неговия вид. Жалбоподателят изтъква, че в случая ставало въпрос
за изисквания към вида на обезопасителния колан, а не за неговите действия. На
следващо място се претендира, че административнонаказващият орган не е обсъдил
смекчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства, като му е наложил
глоба във висок и непосилен за заплащане размер. Предвид изложеното се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят Л.В.Г. се представлява от адв. Н.К., която поддържа подадената
жалба и излага допълнителни съображения за отмяна на наказателното
постановление.
Административнонаказващия
орган РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура
– Харманли, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира следното от фактическа страна:
На 11.06.2019 г. в
гр. Симеоновград се провеждала специализирана полицейска операция по контрол на
движението, като свидетелите В. В. Г. и П.А.М., полицейски служители в ПУ –
Симеоновград при РУ – Харманли към ОД на МВР – Хасково, били позиционирани на
ул.***В 15:25 часа спрели за проверка автобус марка „Сетра С 215 ХД” с рег. № ***,
собственост на „ЕВИТА” ЕООД. В хода на проверката полицейските служители
установили, че водачът на превозното средство - жалбоподателят Л.В.Г. бил без
поставен обезопасителен колан. За констатираното нарушение свидетелят Г.
съставил АУАН № 786/11.06.2019 г. серия АА с бл. № 299409, който бил връчен
лично и подписан от жалбоподателя без възражения.
На 24.06.2019 г.
било издадено обжалваното наказателно постановление № 19-0271-000786, с което
била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Л.В.Г.
за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП за това, че като водач на МПС от
категории М1, М2, М3 и N1, N2, N3, когато е в движение, не използва
обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС, за което на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба от 50 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява
от показанията на разпитаните свидетели В. В. Г. и П.А.М., които описват
подробно и еднопосочно извършената от тях проверка и установеното
административно нарушение. Съдът изцяло кредитира показанията на тези
свидетели, които са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Наред с
това констатациите на полицейските служители са намерили отражение в съставения
АУАН, който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с
доказателствена сила за установените в него факти до доказване на противното. В
случая тази презумптивна доказателствена сила не е оборена чрез показанията на
ангажирания от страна на жалбоподателя свидетел Д.И.Д.. Последният не е бил
очевидец на извършената проверка и неговите показания не са пряко
доказателствено средство относно установеното нарушение. Изложеното от този
свидетел пред съда касае вида на обезопасителния колан, с който е оборудвано
превозното средство, както и принципната възможност на полицейските служители
да възприемат при движение на автобуса дали шофьора е с поставен колан. Тези
обстоятелства обаче нямат доказателствено значение в случая, доколкото
полицейските служители са категорични, че след като са спрели автобуса за
проверка са забелязали, че водачът е без поставен обезопасителен колан, който е
длъжен да използва до получаване на разрешение от контролните органи за
свалянето му, като въобще не се споменава видът на колана. По изложените
съображения съдът не основава своите фактически изводи на показанията на
свидетеля Д.И.Д..
При така
установеното от фактическа страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена
служебна проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона
видно от представената Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не
създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него
не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя. Описаните в НП обективни
признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за
нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са
достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства,
при които е извършено нарушението.
На жалбоподателя е
вменено нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, която въвежда
задължение за водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Съгласно § 6, т. 47 „обезопасителен
колан” е комплект от ленти с осигуряваща
ключалка, регулиращи устройства и присъединителни приспособления, които могат
да се закрепват към моторното превозно средство и са предназначени да намалят
риска от увреждане на потребителя чрез ограничаване подвижността на тялото му в
случай на сблъскване или внезапно намаляване скоростта на превозното средство.
С оглед събраната
по делото доказателствена съвкупност съдът намира, че жалбоподателят Л.В.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. По несъмнен начин е установено, че на
11.06.2019 г. жалбоподателят е управлявал автобус марка „Сетра” с рег. № ***,
собственост на „ЕВИТА” ЕООД, без поставен обезопасителен колан, с който е
оборудвано превозното средство. Жалбоподателят е бил спрян от полицейските
органи за извършване на рутинна проверка при провеждаща се специализирана
операция по контрол на движението по пътищата. Действително, по време на
движение и предвид вида на превозното средство, е било затруднено да се
установи на пръв поглед наличието на поставен обезопасителен колан. След
спиране на автобуса обаче подобно затруднение не е съществувало и контролните
органи недвусмислено са възприели липсата на поставен от жалбоподателя
обезопасителен колан. Установеното нарушение е обусловено от направената от
страна на полицаите констатация, че превозното средство е било оборудвано с обезопасителни
колани. За съставомерността на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е
ирелевантно обстоятелството какъв е видът на обезопасителния колан, доколкото е
безспорно установено, че жалбоподателят не е имал поставен такъв. При това
положение съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Л.В.Г. на основание чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП.
Нарушението е
скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с
глоба в размер на 50 лв. водач, който не изпълнява задължението си за
използване на предпазен колан. Законодателят е определил административното
наказание във фиксиран размер, поради което нито административнонаказващият орган,
нито съдът може да наложи наказание в друг размер. Поради тази причина
настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението, че при
определяне на наказанието не са обсъдени и съобразени смекчаващите
отговорността на жалбоподателя обстоятелства. Наложеното в случая
административно наказание, индивидуализирано в предвидения в закона размер се явява адекватна на
извършеното нарушение санкция, която ще способства за постигане целите на
наказанието. Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012 г., съгласно която за неизпълнение на задължението за
използване на предпазен колан / чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП/
се отнемат 6 контролни точки.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-0271-000786 от 24.06.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на Л.В.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв., както и
отнемане на 6 контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539, за нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: