Р Е Ш Е Н И Е № 19
гр.
Пловдив, 14.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ търговски състав, в открито заседание на седми
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря
КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно т. дело
№ 603 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 24733 от 20.08.2018г. от „Л.“ ООД
***, ЕИК ********* – чрез пълномощника на дружеството адв. И.Ч., със съдебен
адрес:*** против решение №461 от 03.08.2018г., постановено по т.д. № 244/2017г.
по описа на Окръжен съд – П., в частта с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от „Л.“ ООД *** против „О.-и.“ ЕООД - ****, ЕИК ********* искове за
осъждане на ответното дружество да заплати /да върне/ на ищеца следните суми:
сумата 19 319.70 лева, представляваща заплатена от ищеца първа вноска по
сключения между страните договор за лицензиране на информационна система от
02.06.2016 г.; сумата 7273.40 лева, представляваща заплатена от ищеца парична
гаранция по възлагателно писмо от 12.11.2015 г., както и сумата 2946.99 лева,
представляваща заплатена от ищеца на ответника цена за изготвяне на проектна
документация по същото възлагателно писмо, които суми ищецът претендира
ответникът да бъде осъден да върне на две алтернативни основания:
извъндоговорно - като получени на отпаднало основание и договорно - въз основа
на чл.3, ал.1 от анекс №* от 13.10.2016 г. към договора за лицензиране на
информационна система №**** от 02.06.2016 г., с което е отхвърлен като
неоснователен и предявения от „Л.“ООД против „О.-и.“ЕООД осъдителен иск за
заплащане на сумата 6 648.45 лева, представляваща договорна неустойка за
забавено изпълнение съгласно чл.5.4 от сключения между страните договор за
внедряване и абонаментно обслужване на програмен продукт от 02.06.2016 г. и в
частта, с която е осъдено „Л.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „О.- и.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, * сумата 15 956.04 лева /с ДДС/, съставляваща втора
вноска съгласно чл.10 от сключения между страните договор за лицензиране на информационна система и издадената въз
основа на него проформа фактура №*****/31.05.2016 г., ведно със законната лихва
върху тази сума,считано от датата 27.05.2017 г. до окончателното й изплащане,
както и 3297.50 лева - съдебни разноски.
Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно. Счита за
неправилни изводите на съда относно наличие на негово съгласие работата по
проекта да продължи, въпреки забавата, както и относно бездействие на ищеца,
което е възпрепятствало срочното изпълнение на ответника. Счита, че не е налице
изискуемост на задължението за заплащане на втората вноска по договора,
претендирана чрез насрещен иск, тъй като липсва осъществен старт на
инсталациите, а и поради липса на покана за плащане. Изразява несъгласие и с
изводите за несъщественост на неизпълнението на ответника спрямо интереса на
ищеца. Посочва, че сумите – предмет на иска за връщане на цената на проектната
документация и гаранцията за възлагане не са платени на самостоятелно основание
– както е приел съда, а са във връзка със сключените договори за изработка.
Моли съда да отмени обжалваното решение и по същество да постанови друго, с
което да уважи изцяло предявените искове като отхвърли насрещната претенция.
Претендира за присъждане на сторените разноски пред първоинстанционния съд и
пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна „О.-и.“ ЕООД - ****, ЕИК ********* – чрез своя
пълномощник адв. Р.М. ***, * с писмен отговор от 09.10.2018г. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски, сторени
пред въззивния съд.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове –
главен - по чл.55,ал.1, предл. трето от ЗЗД и евентуален – по чл.79,ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.286 от ТЗ, кумулативно съединен иск по чл.92,ал.1 от ЗЗД и
насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Главната осъдителната претенция по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД
почива на твърденията за разваляне на договор за лицензиране на информационна
система №**** от 02.06.2016 г. и договор за внедряване и информационно
обслужване на информационен продукт от 02.06.2016г. от страна на ищеца с писмо,
получено от ответника на 16.02.2017г., поради неизпълнение на задължение на
ответника за предаване на завършен продукт в уговорените срокове. Ищецът „Л.“
ООД *** твърди, че преди сключване на процесните договори от 02.06.2016г., с
възлагателно писмо от 12.11.2015 г. ищецът е възложил, а ответникът се
ангажирал да изготви проектна документация за функциониране и внедряване на
софтуерна система за управление на обектите на ищеца. Твърди, че за тази работа
на 16.11.2015г. му е заплатил сумата 2 346.99 лева - цена за изготвяне на
проектната документация, както и 7 273.40 лева - парична гаранция по т.2
от възлагателното писмо, обезпечаваща последващото възлагане изпълнението на
проекта на „О.-и.“ ЕООД /или общо 9620.56
лева/. Твърди, че след проведени множество срещи и уточнения заданието на ищеца
е намерило окончателно отражение в проектна документация №****, версия 2 от
28.04.2016 г. Твърди, че въз основа така приключилата процедура по уточняване
на заданието са сключени два договора, и двата с дата 02.06.2016г. - договор за лицензиране на информационна
система №1623 от посочената дата и договор за внедряване и информационно
обслужване на информационен продукт.
Твърди, че на основание сключените договори „О.-и.“ ЕООД се е
задължил да проектира, изработи, внедри, обучи персонал, лицензира/предостави
право на ползване и осигури сервизно обслужване на софтуерен продукт, необходим
за организационното и счетоводно обезпечаване на търговската дейност на ищеца.
Твърди, че срокът за внедряване на продукта е бил 75 дни от подписване на
договорите и заплащане на първата вноска /заплатена с преводно нареждане от
07.06.2016г./. Твърди, че поради забава на ответника с Анекс №* от 13.10.2016г.
срокът за изпълнение е удължен до 07.11.2016г. – за основната функционалност на
продукта по Приложение №* към анекса и до 15.12.2016г. – за доработки и
допълнителна функционалност по Приложение №2 към анекса. Твърди, че до
09.02.2017г. възложеното за изработка не е било изпълнено. Твърди, че с писмо,
връчено на управителя на ответното дружество на 16.02.2017г. е развалил
договорите, поради неизпълнение на същите от ответника и отпадане на интереса
от страна на ищеца. В тази връзка поради разваляне на договорите претендира
връщане на даденото по тях на отпаднало основание.
В случай че този иск бъде намерен за неоснователен – претендира
заплащане на сумите: 19 319.70 лева, представляваща заплатена от ищеца
първа вноска по сключения между страните договор за лицензиране на
информационна система от 02.06.2016 г.; сумата 7273.40 лева, представляваща
заплатена от ищеца парична гаранция по възлагателно писмо от 12.11.2015 г.,
както и сумата 2946.99 лева, представляваща заплатена от ищеца на ответника
цена за изготвяне на проектна документация по същото възлагателно писмо на
договорно основание – съгласно уговорката в чл.3 ал.1 от договор
№****/02.06.2016г.за лицензиране на информационна система.
Претендира заплащане на неустойка за забава – съгласно уговорките в
чл.5.4 от договора за внедряване и информационно обслужване на информационен
продукт при забавяне на срока за внедряване възложителят има право на неустойка
в размер на 1 % на ден за всеки просрочен ден, но не повече от 15% от сумата по
договора за лицензиране, т.е.15% от 22662 евро /44323 лева/. Определя същата в
размер на 6 648.45 лева.
Ответникът „О.-и.“ ЕООД - ****, ЕИК ********* – чрез своя
пълномощник адв. Р.М. ***, * не признава предявените искове. Признава факта на сключените
между него и ищеца договори от 02.06.2016г. с предмет, съвпадащ с този, описан
в исковата молба, както и наличието на предхождащи ги отношения по повод
възлагателно писмо и изготвена в тази връзка и предадена проектна документация
№****, версия 2 от 28.04.2016г. Признава се и сключването на Анекс №* от 13.10.2016г. за удължаване на срока за изпълнение. Признават се и
извършените плащания на цената за проектната документация и гаранция по
възлагателно писмо, както и на сумата 19 319.70 лева, представляваща първа
вноска по Договора за лицензиране на информационна система. Ответникът обаче
оспорва двата сключени договора между страните да са валидно развалени, като
намира, че не са налице предпоставките за такова разваляне. Поради наличието на
договорна връзка, счита, че не дължи връщане на престираното на отпаднало
основание. Счита, че не дължи връщане и на договорно такова /чл.3 ал.1 от
Анекса/, тъй като неспазването на срока за изпълнение не е в резултат на негова
изключителна вина – каквото е изискването на цитираната разпоредба. По
отношение на претенцията за връщане на сумата 2 346.99 лева,
представляваща заплатена цена за изготвяне на проектна документация, счита, че
същата се отнася до отношения по възлагателно писмо, които са успешно финализирани
с изготвяне на посочената документация, следователно правната връзка по повод
плащане на тази сума е погасена. Горното излага като още едно основание за
нейната недължимост. Намира за неоснователна и претенцията за неустойка по две
съображения – първо- поради обстоятелството, че се касае за мораторна
неустойка, която предполага валиден и действащ договор и второ – поради
обстоятелството, че забавата не е по изключителна вина на изпълнителя, а и
кредиторът с поведението си е допринесъл за нея. Твърди, че изпълнението на
възложеното е свързано с обмен на информация и от двете страни и съдействие и
от страна на ищеца, каквото не винаги е оказвано навреме и точно. Твърди, че
сключването на анекса за удължаване на срока за изпълнение е резултат от
осъзнаването и у двете страни, че по проекта се работи и е в интерес на всички
срокът да се удължи. Посочва, че след сключването на анекса възложителят
продължава да не оказва необходимото съдействие като освен това поставя и
изисквания за извършване на допълнителни безплатни доработки. Твърди, че са се
договорили на 09.02.2017г. да се направи он-лайн ревизия на извършеното по
проекта, на която проведена среща ищецът е демонстрирал напълно работеща и
функционална система, напълно съответстваща по предназначение и съобразена с
договореното с необходимост от съвсем леки настройки, които са извършени част
от тях на 09.02.2017г., а останалите на 13 и 14.02.2017г. Твърди, че към
момента на получаване на писмото на 16.02.2017г. за разваляне на договорите, е
налице готова и работеща софтуерна система, поради което липсва основание за
валидно упражняване на правото на възложителя да развали договорната връзка.
Оспорва твърдението, че интересът на кредиторът от внедряване на системата е
отпаднал, още повече, че дори и да се приеме някакво забавяне или неизпълнение
– то то е несъществено, тъй като неизпълнената част е незначителна.
Предявява насрещен иск против „Л.“ ООД *** за заплащане на втора и
трета вноска по Договор за лицензиране на информационна система, възлизащи общо
на 11 331 евро без ДДС, или 26593.41 лева с ДДС, от които: 15 956.04 лева
/втора вноска/ с ДДС и 10637.37 лева с ДДС /трета вноска/. Твърди, че втората
вноска по цитирания договор е платима в срок от три работни дни след стартиране
на инсталациите, без да се изчаква производството на доработки, а това е
осъществено на 29.09.2016 г. По отношение на третата вноска – твърди, че тя е
дължима при старт на системата като възложителят е имал достатъчно време и
възможност да приеме предложеното му изпълнение. Първоинстанционното решение се
атакува само в частта, касаеща присъдената втора вноска, не и тази, отхвърляща
претенцията за третата такава.
Ответникът по насрещния иск „Л.“ ООД *** не признава същия. Счита,
че не е извършен старт на инсталациите, не е предаден функциониращ софтуер, не
е извършено обучение на персонала, поради което и намира, че не дължи част от
цената за договорената система общо уговорена на 22 662 евро.
По предявените обективно съединени искове:
Не се спори относно обстоятелството, че с възлагателно писмо от
12.11.2015 г. „Л.“ ООД *** е възложил, а „О.-и.“ ЕООД - гр.П. е приел да
изготви проектна документация за функциониране и внедряване на софтуерна
система за управление на търговските обекти на ищеца. Това се установява и от
представеното като писмено доказателство възлагателно писмо. Видно от
представеното платежно нареждане от 16.11.2015г. /стр.146 от делото на ОС/
ищецът е превел на ответника сумата 9 620.66 лева с основание издадената
проформа фактура №*****/12.11.2015г. В посочената проформа фактура /стр.11 от
делото на ОС/ сумата 9620.66 лева е общо дължима по две отделни пера – тя
включва сумата 2 346.99 лева /с ДДС/ - цена за изготвяне на проектната
документация, както и 7 273.40 лева /с ДДС/ - парична гаранция по т.2 от
възлагателното писмо, обезпечаваща последващото възлагане изпълнението на
проекта на „О.-и.“ ЕООД /или общо 9620.66
лева/.
Видно от проектна документация, явяваща се Приложение №1 към
сключения в последствие Договор за внедряване и абонаментно обслужване
№****/02.06.2016г., ответникът след проведени срещи – он-лайн и на място с
ищеца за уточняване на проекта, е изготвил възложеното му с възлагателно писмо
и ищецът е приел проектна документация №****, версия 2 от 28.04.2016 г.
След изпълнението на задачата по възлагателното писмо, отношенията
между страните се надграждат с два договора, и двата с дата 02.06.2016г. - договор за лицензиране на информационна
система и договор за внедряване и абонаментно обслужване на програмен продукт.
С договора за лицензиране на информационна система „О.– и.“ ЕООД в
качеството на лицензодател предоставя на „Л.“ ООД – лицензополучател срещу
възнаграждение правото да използва компютърни програмни продукти, наричани
софтуерно решение. Същите са описани подробно в Лицензен протокол
№*****/31.05.2016г., неразделна част от договора. Предоставя се безсрочна
лицензия – т.е. право на лизензополучателя да използва софтуерното решение,
собственост на лицензодателя, в търговските си обекти за определените работни
места. Уговорено е, че до заплащане на пълната сума от 22 662 евро при
условията и в сроковете по чл.10 от същия договор, лицензодзателят предоставя
на лицензополучателя едномесечни регистрационни кодове, а след окончателното
плащане – активационен код, който се подновява безвъзмездно на всеки две
години. Съгласно чл.5 от договора лицензодателят не дължи връщане на
заплатените по него суми при отказ на лицензополучателя от лицензията.
Внедряването и сервизната поддръжка на софтуерното решение са предмет на втория
сключен договор от 02.06.2016г. Приемането на модулите на софтуерното решение е
удостоверено с Лицензен протокол №*****/31.05.2016г.,
възпроизведен и като приложение към сключения договор /стр.125 от делото/. Не
се спори относно подписването му. Не се спори и относно заплащането на първата
уговорена в чл.10 вноска в размер на 50 % от общо дължимата сума за
възнаграждение по договора за лицензиране. Това се установява и от
представеното платежно нареждане от 07.06.2016г. /стр.147 от делото на ОС/. В
него като основание се сочи проформа фактура №*****/31.05.2016г. /стр.129/.
Платена е сумата 19 319.70 лева /8231.20 евро без ДДС/ след приспадане на
внесената гаранция /7 273.40 лева /с ДДС/ по възлагателно писмо от
12.11.2015г.
Предвидено е втората вноска в размер на 30 % от общия размер на
договореното възнаграждение – 6798.60 евро без ДДС да бъде заплатена до три
работни дни след старт на инсталациите, без да се изчаква производството на
доработки. Третата вноска в размер на 20 % от общия размер на договореното възнаграждение
е предвидено да бъде заплатена при старт на системата.
С договор от 02.06.2016г. за внедряване и абонаментно обслужване на
програмен продукт ищецът „Л.“ ООД е възложил, а „О.– и.“ ЕООД е приел да
извърши срещу заплащане внедряване и абонаментен сервиз на компютърни програмни
продукти, наричани софтуерно решение, при условията на договора, във
функционираща информационна система в обектите на възложителя – офиси и
складови бази на територията на страната. Съгласно чл.24 от раздел V от
договора срокът за комплексното изпълнение на задълженията на изпълнителя по
отношение на внедряването е до 75 работни дни след подписване на посочения
договор и заплащане на първата вноска. Считано от заплащане на вноската на
07.06.2016г. по предвидения първоначално график внедряването е следвало да се
осъществи до средата на месец септември. Според офертата на „О.и.“ ЕООД,
послужила като основание за възлагането на проекта и сключването на договора,
прогнозният срок за внедряване на системата е 4 месеца /стр.219-221 от делото/
- обстоятелството, което предполага възможност за приключване на изпълнението в
началото на месец октомври 2016г. и то при зададените параметри в заданието.
Това означава, че евентуална промяна в тях, няма как да не се отрази на
изпълнението. Съгласно Приложение №7
към този договор – стр.144 от делото – страните са уговорили кореспонденцията
да се осъществява чрез електронни адреси, изрично упоменати в приложението. В
периода, следващ сключване на договора, е налице многобройна кореспонденция между
страните по повод изпълнението. Видно от писмо, изпратено от ответника да ищеца
чрез електронна поща на 13 юни 2016г. /стр.231/, се сигнализира за забавяне на
възложителя „Л.“ ООД в изпращането номенклатури на стоки, партньори, цени, ТП,
складове, които следва да се импортират от изпълнителя. В същото писмо се
изразява искане те да бъдат изпратени в най-кратък срок, заради необходимото
технологично време за импортирането им и се предупреждава, че забавянето на
самия ищец би могло да доведе до изоставяне с плана за внедряване. Иска се и
потвърждение на уточнената в разговор между представители на страните дата за
реален старт на системата – 03.10.2016г. Пак във връзка с изпълнението на
договора и неоказване на необходимото съдействие от възложителя – ищец са
писмата от 26.07.2016г., 27.07.2016г. и 28.07.2016г. /стр.232/. С писмо от
26.07.2016г. представител на „О.– и.“ ЕООД сигнализира възложителя за липсваща
информация, която следва да се предостави за работа на изпълнителя. Посочва се,
че при импорта на номенклатури се установяват липсващи данни за партньори,
които касаят склад Т.. Иска се или изпращането им, или разрешение да не се
импортират. На следващия ден са изпратени уточнения за трима от партньорите. На
27.07.2016г. ответникът отново сигнализира, че остават още 57 партньора без
информация като е приложен файл. През следващия месец отново са налице много
данни за неоказване на съдействие от възложителя – с писмо от 16.08.2016г. „О.–
и.“ ЕООД изпраща план за обучение на основните операции и очаква посочване на
удобно време за провеждането му. На 12.08.2016г. ответникът моли за изпращане
на данни за зони, цени на стоки, техни групи и категории, както и наличности.
Информацията обаче отново не се изпраща веднага, а със седмица закъснение.
Видно от писмото на стр.234 на 19.08.2016г. са изпратени два файла за стоки с
липсващи групи и за стоки с липсващи цени. Касае се информация, която именно
възложителят трябва да предостави, за да се реализира изпълнението. На
30.08.2016г. „О. - И.“ ЕООД – видно от писмото от същата дата- е готов с
разработването на мобилната апликация. Настроени са три потребителя и са
изпратени паролите за старта. На 29.09.2016г. са изпратени данните за достъп до
виртуалните потребители и до софтуерната система – стр.236 от делото. От писмото
от 05.10.2016г., изпратено да ищеца е видно, че се работи по програмата като се
уточнява оформянето на зоните за печат съобразено с изисквания, поставени от
възложителя в същия ден. На 10.10.2016г. е изпратен план за инсталации и
обучения, като се иска неговото потвърждаване, както и изпращане на информация,
необходима за работата на системата. С писмо от 14.10.2016г. изпълнителят настоява за изготвяне на график за обучение и
подчертава, че профилите, изпратени на 29.09.2016г. са активни и могат да се
ползват за работа тестово в системата. На 17.10.2016г. „О.-и.“ ЕООД моли за
изпращане на списък с имената и паролите на всички оператори в системата и
уточняване всеки оператор към кой профил ще бъде асоцииран.
От 05.10.2016г. до
21.10.2016г. липсва какъвто и да е отговор и взимане на отношение от
възложителя „Л- С- К.“ ООД по поставените въпроси. По тази причина с писмо от
21.10.2016г. представителят на „О.-и.“ ЕООД отново изпраща всички въпроси, на
които няма отговор и подчертава, че тази липса на съдействие ще забави
внедряването и старта на системата /стр.242 от делото/.
С оглед на така изложените обстоятелства не може да се приеме
твърдението в исковата молба, че сключването на Анекс от 13.10.2016г. към
договора за лицензиране на информационна система се дължи на неизпълнението на
ответника. Налице е повтаряща се забава при изпълнение на задълженията от
страна на възложителя, тъй като без неговото съдействие изпълнителят не би
могъл да престира. Затова следва да се приеме, че сключването на Анекс №* от
13.10.2016г. е по взаимната воля и желание на двете страни, отчитащи реалните
причини за забавянето на старта на системата. С цитирания анекс /не се спори по
сключването му/ срокът за изпълнение е удължен до 07.11.2016г. – за основната
функционалност на продукта по Приложение №1 към същия и до 15.12.2016г. – за
доработки и допълнителна функционалност по Приложение №2 към него. На
07.11.2016г. е проведена среща в гр. В.Т. за ревизия на функционалностите,
които следва да работят до посочената дата. Констатирани са проблеми и
забележки по проекта и в тази връзка закъснение на изпълнението. Уговорено е
обаче да се продължи с работата по внедряване на системата, а за закъснението
„О.-и.“ ЕООД да компенсират възложителя с модул автоматичен импорт на промоции
на стойност 2500 евро без ДДС. На 15.12.2016г. „О.-и.“ ЕООД заявява изпълнение
по отделните задачи, поставени от възложителя при срещата на 07.11.2016г. като
едновременно с това уведомява, че много от исканията са извън проектната
документация. С писмо от 19.12.2016г. изпълнителят отново уведомява, че
исканията на възложителя, поставяни на всички проведени он – лайн срещи, са
извън проектната документация – обстоятелство, което води до натрупване на
задачи, забавяне на обучението и реалния старт на системата. Въпреки това
отново се докладва какво е изпълнено, голяма част от което извън проекта,
заради допълнителни искания от страна на възложителя. На 13.01.2017г. и на
09.02.2017г. са проведени срещи за ревизия на функционалностите. Според ищеца –
видно от писмо от 10.02.2017г. – част от функционалностите по проектната
документация липсват, а по други съществуват проблеми. С писмо от 14.02.2017г.
ответникът изразява становище, че няма операция, която да не работи и да
препятства реалния старт на системата, а констатираните проблеми, описани в
писмото от 10.02.2017г. са били отстранени незабавно.
Не се спори, че с писмо, връчено на управителя на ответното
дружество на 16.02.2017г., ищецът „Л – С- К.“ ООД е изразил воля за разваляне
на договорите, поради неизпълнение на същите от ответника и отпадане на
интереса от страна на ищеца. В отговор на това с писмо от 20.02.2017г. „О. -
И.“ ЕООД е изразил становище, че е изработена една напълно работеща и
функционираща система, покриваща всички основни бизнес процеси, а и
допълнително поръчани и изработени модули, а допълнителните изисквания на ищеца
са довели до удължаване на срока за изработката.
При така изложените обстоятелства основен въпрос е дали е налице
изработена софтуерна система и дали тя е съобразена с предвиденото в проектната
документация, договорите и анекса, а в случай че има неизпълнение – може ли
системата да работи по предназначение и коректно без неизпълнената част. Тъй
като отговорът на този въпрос изисква технически познания, правилно
първоинстанционният съд е допуснал съдебно-техническа експертиза. Видно от
заключението на вещото лице Д. Т. Д. към проверената дата – 27.02.2017г.
програмният продукт може да функционира по предназначение и без забележки.
Посочва се, че има няколко неизпълнени точки – импорт на стари продажби от ДОС
системата, с която е работено от възложителя преди намеренията за ползване на
програмния продукт, доработен от „О.– и.“ ЕООД за неговите нужди и оцветяване
на редовете от документа при доставка,у осъществявана по заявка, когато реда на
заявката е бил в промоция. Експертизата изрично посочва, че това са
несъществени въпроси, които не пречат програмния продукт да функционира
коректно и по предназначение и без неизпълнената част. Установено е, че са налице
и доработки, извършени от ответника, независимо че не са част от уговореното в
проектната документация и анекса.
Съдът приема заключението като компетентно, обективно и неоспорено
от страните. Като се има предвид изложеното в него, може да се приеме, че към
датата, в която е изразена воля относно разваляне на договора, предпоставките
за това не са били налице. Напротив – има програмен продукт, който може да
функционира без забележки и по предназначение. Дори и да се отчете
неизпълненото, описано в заключението на експертизата, то се явява несъществено
с оглед интересите на кредитора и с оглед разпоредбата на чл.87 ал.4 от ЗЗД и в
този случай развалянето е недопустимо. Ето защо направеното изявление не може
да породи целения правен ефект и да развали договора. След като договорите не
са развалени осъдителната претенция по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД
се явява неоснователна, тъй като не е налице отпадане на основанието, поради
което претендираните за връщане суми са били платени.
В случай на отхвърляне на главния иск се претендира заплащане на
сумите: 19 319.70 лева, представляваща заплатена от ищеца първа вноска по
сключения между страните договор за лицензиране на информационна система от
02.06.2016 г.; сумата 7273.40 лева, представляваща заплатена от ищеца парична
гаранция по възлагателно писмо от 12.11.2015 г., както и сумата 2946.99 лева,
представляваща заплатена от ищеца на ответника цена за изготвяне на проектна
документация по същото възлагателно писмо на договорно основание – съгласно
уговорката в чл.3 ал.1 от договор №****/02.06.2016г.за лицензиране на
информационна система. Тя изисва неспазването
на срока за изпълнение да е в резултат на изключителна вина на лицензодателя.
Такова обстоятелство не се установява от данните по делото. Действително е
налице забавянето на внедряването на системата, но то се дължи и на многобройните случаи /обсъдени подробно
по-горе/, при които е било необходимо предоставяне на информация, потвърждаване
на такава и други от страна на възложителя, а той не се е отзовавал веднага или
е предоставял непълна и неточна такава. Ето защо претенцията, свързана с
уговорката по чл.3 ал.1 от договор №****/02.06.2016г., за заплащане на
претендираните суми, също е неоснователна.
По подобни съображения следва да се отхвърли като неоснователна и претенцията
за заплащане на неустойка за забава в размер на 6 648.45 лева. Съгласно
уговорките в чл.5.4 от договора за внедряване и информационно обслужване на
информационен продукт при забавяне на срока за внедряване възложителят има право
на неустойка в размер на 1 % на ден за всеки просрочен ден, но не повече от 15%
от сумата по договора за лицензиране, т.е.15% от 22662 евро /44323 лева/. Това
право обаче принадлежи на изправната страна по договора. При положение, че
забавата се дължи и на поведението на кредитора и доколкото никой не може да
черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, претендираната
неустойка не следва да бъде възлагана в отговорност на ответника.
По насрещния иск на „О.– и.“ ЕООД против „Л.“ ООД ***: С насрещната
искова молба се иска осъждане за заплащане на втора и трета вноска по Договор
за лицензиране на информационна система, възлизащи общо на 11 331 евро без ДДС,
или 26593.41 лева с ДДС, от които: 15 956.04 лева /втора вноска/ с ДДС и
10637.37 лева с ДДС /трета вноска/. Първоинстанционното решение се атакува само
в частта, касаеща присъдената втора вноска, не и тази, отхвърляща претенцията
за третата такава, поради което настоящата инстанция ще обсъди единствено
спорния пред нея въпрос. Съгласно чл.10 от договора втората вноска в размер на
30 % от общия размер на договореното възнаграждение – 6798.60 евро без ДДС следва
да бъде заплатена до три работни дни след старт на инсталациите, без да се
изчаква производството на доработки. Ищецът по насрещния иск твърди, че това е
осъществено на 29.09.2016 г., което прави вноската изискуема от посочения
момент. Ответникът по насрещния иск „Л.“ ООД *** счита, че старт на
инсталациите не е извършен, поради което не дължи заплащане на такава вноска.
Дали е извършено стартиране на инсталациите също е технически въпрос, по който
има отношение допуснатата експертиза. Видно от заключението на вещото лице Д.
стартирането на инсталациите е видно от следните дати: дата на инсталиране на
сървъра – 14.11.2015г., дата на инсталиране на базата данни – 15.11.2015г.,
дата на създаване на потребители на програмния продукт – 16.08.2016г. Това е
онагледено в Приложение към заключението чрез екрани, доказващи стартираните
инсталации. Посочва се, че от техническа гледна точка да се приеме, че
инсталациите са стартирани, е необходимо да бъдат предоставени потребителски
имена и пароли за достъп до програмния продукт. Най-ранният момент, в който
потребителите на „Л.“ ООД са могли да видят инсталациите и да ползват
програмния продукт е след 29.09.2016г., когато им е изпратен имейл от „О.– и.“
ЕООД, с който се предоставят потребителски имена и пароли за достъп до
програмния продукт. Дадена е възможност с потребителски имена и пароли да
работят пет потребители. При обясненията на вещото лице в съдебно заседание на
27.03.2018г. същото посочва, че системата е била в процес на внедряване и не е
било необходимо да се натоварва изцяло, а трябва първо да се тества на
определен брой работни места как функционира. Системата е тествана от него чрез
мобилно устройство като е влизал и чрез едно от потребителските имена и парола,
предоставени от ищеца на ответника с имейла от 29.09.2016г. В резултат на тези
тестове експертизата приема, че приложението работи и може да се ползва и до
момента. Ето защо настоящата инстанция намира, че старт на инсталациите по
смисъла на чл.10 от договор за лицензиране на информационна система е
реализиран на 29.09.2016г. Това води до извод, че е настъпила изискуемостта на
втората вноска от уговореното възнаграждение. Не могат да бъдат споделени
доводите във въззивната жалба, че се дължи едно общо възнаграждение за цялостна
завършена система, тъй като това би противоречало на уговорката в посочената
разпоредба от договора за плащане на отделни етапи – при конкретно завършена
работа, описана в тази клауза. Не се спори, че втората вноска не е платена от
възложителя. Тя възлиза на 15 956.04 лева. Следва да бъде осъден ответника
по насрещния иск да я заплати на ищеца. Сумата се дължи ведно със законната
лихва, считано от предявяване на насрещната претенция до окончателното
изплащане.
До същите правни изводи е достигнал първоинстанционния съд, поради
което решението му в обжалваната част като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК жалбоподателят - ищец дължи на
въззиваемата страна разноски по делото пред въззивния съд. Представен е договор
за правна защита, от който се установява заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3100 лева, за което е отбелязано, че е платено в
брой. Направено е възражение за намаляване на претендираното възнаграждение,
поради неговата прекомерност. Изчислен съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
размер би бил 2077.64 лева. В този смисъл претендираното възнаграждение в
размер на 3100 лева се оказва по-високо. Това обаче не означава, че то е
прекомерно. Като се вземе предвид, че се касае за защита по четири отделни
претенции и в тази връзка фактическата и правна сложност на делото, следва да
се приеме, че уговореното и платено възнаграждение съответства на осъществената
защита. Следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на въззиваемата страна
– ответник посочената сума като размер на направените от същия разноски по
производството пред въззивния съд.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №461 от 03.08.2018г., постановено по т.д. № 244/2017г. по
описа на Окръжен съд – П., в частта с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от „Л.“ ООД *** против „О.-и.“ ЕООД - ****, ЕИК ********* искове за
осъждане на ответното дружество да заплати /да върне/ на ищеца следните суми:
сумата 19 319.70 лева, представляваща заплатена от ищеца първа вноска по
сключения между страните договор за лицензиране на информационна система от
02.06.2016 г.; сумата 7273.40 лева, представляваща заплатена от ищеца парична
гаранция по възлагателно писмо от 12.11.2015 г., както и сумата 2946.99 лева,
представляваща заплатена от ищеца на ответника цена за изготвяне на проектна
документация по същото възлагателно писмо, които суми ищецът претендира
ответникът да бъде осъден да върне на две алтернативни основания:
извъндоговорно - като получени на отпаднало основание и договорно - въз основа
на чл.3, ал.1 от анекс №1 от 13.10.2016 г. към договора за лицензиране на
информационна система №1623 от 02.06.2016 г., с което е отхвърлен като
неоснователен и предявения от „Л.“ООД против „О.-и.“ЕООД осъдителен иск за
заплащане на сумата 6 648.45 лева, представляваща договорна неустойка за
забавено изпълнение съгласно чл.5.4 от сключения между страните договор за
внедряване и абонаментно обслужване на програмен продукт от 02.06.2016 г. и в
частта, с която е осъдено „Л.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „О.- и.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, * сумата 15 956.04 лева /с ДДС/, съставляваща втора
вноска съгласно чл.10 от сключения между страните договор за лицензиране на информационна система и издадената въз
основа на него проформа фактура №*****/31.05.2016 г., ведно със законната лихва
върху тази сума,считано от датата 27.05.2017 г. до окончателното й изплащане,
както и 3297.50 лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Л.“ ООД *** да заплати на „О.-и.“ ЕООД - ****, ЕИК *********
сумата 3 100 лева – разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: