№ 5758
гр. София, 07.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110152833 по описа за 2021 година
на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 11.05.2022г. от
16:30ч.
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
СВ. Н. М. е предявил искове по чл.344, ал.1, т.1 и чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ
срещу „Си Би АР И Корпорът Аутсорсинг“ ЕООД за признаване на незаконно уволнението
на ищеца и за отмяна на същото, наложено със заповед № 39/12.07.2021г., както и за
заплащане на сумата от 8980,98 лева – обезщетение за оставане без работа поради
уволнението за периода 10.08.2021г. – 10.02.2022г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба /10.09.2021г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че сключил с ответника Трудов договор № 73/10.08.2020 г., с който
приел да изпълнява длъжността „ФМ Техник, поддръжка“. Съгласно чл. 1 от трудовия
договор същият бил сключен при условията на ненормиран работен ден в рамките на
четиридесетчасова работна седмица, с уговорен в полза на работодателя срок за изпитване
от 6 месеца. В трудовия договор също било записано, че той бил сключен за определен срок
от време – 1 година. В преамбюла допълнително било посочено, че сключването му било на
основание чл. 68, ал.1, т.1 КТ във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ. По силата на чл. 6 от трудовия
договор размерът на основното месечно трудово възнаграждение на служителя било 1496,83
лв. На ищеца била представена за запознаване Заповед за прекратяване на Трудов договор №
39/12.07.2021 г., която ищецът не бил подписал и същата не му била връчена лично. В
заповедта било посочено, че във връзка с изтичащия уговорен срок на трудовия договор, той
се прекратявал от работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т.3 КТ, считано от 10.08.2021 г.
Твърди, че соченото прекратяване на трудовия договор със заповедта е незаконосъобразно и
следва да се отмени. Работодателят не сочел трудовият договор да е срочен на някое от
основания по чл. 68, ал.1, т.2-5 КТ. Длъжността на служителя нямала случаен характер
спрямо основния предмет на дейност на работодателя, а напротив – тя очевидно била
свързана с основните дейности на предприятието на търговеца. Излага доводи, че по силата
на чл. 68, ал. 5 КТ процесния договор следвало да се счита за договор, сключен за
1
неопределено време. Твърди, че при сключването на трудовия договор не били налице
изискванията съгласно чл. 68, ал.3 КТ за наличие на обстоятелства за сключване на срочен
трудов договор по чл. 68, ал., т.1 КТ. Също така твърди, че при сключването на трудовия
договор не са били осъществени обективните причини, визирани в разпоредбата в
разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на КТ, съответно не било налице изключението по чл. 68,
ал.4, изр. 1 КТ за сключване на срочно трудово правоотношение за 1 година. Твърди, че не е
налице основанието по чл. 325,ал.1, т.3 КТ, тъй като трудовият договор не бил срочен.
Съгласно чл. 68, ал.5 КТ същият следвало да се счита за сключен за неопределено време.
Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете.
Възразява, че срокът на трудовия договор с ищеца изтекъл на 10.08.2021 г. и тъй като
срокът не бил продължен, трудовият договор бил прекратен на основание чл. 325, ал.1, т.3
КТ. Ищецът бил предварително уведомен за това, тъй като на 13.07.2021 г. му била връчена
заповед за прекратяване на трудовия договор. При връчването ищецът отказал да удостовери
с подписа си, че е получил заповедта, като прибрал своя екземпляр и заявил, че няма да я
подпише. Неговият непряк ръководител, заедно с двамата му преки ръководители
удостоверили с подписите си, че заповедта е връчена на ищеца. Считано от 10.08.2021 г.
ищецът не бил служител на ответника. Обстоятелството, че договорът е срочен с
продължителност от 1 година било обяснено на проведено интервю за работа и било
изрично записано в отправеното от ответника до ищеца предложение за работа. Счита, че
трудовият договор между него и ищеца бил законосъобразно сключен за определен срок на
основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ и нямало основание да бъде конвертиран в безсрочен трудов
договор. С оглед основанието за прекратяване на договора прекратяването следвало
автоматично от факта на изтичане на срока на договора, като не било необходимо
работодателят да изложи мотиви. Не отговаряло на действителността твърдението, че
заповедта била представена за запознаване на ищеца, както и че не му била връчена лично.
Оспорва искането на ищеца да му бъде присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за
периода 10.08.2021 г. -10.02.2022 г. като неоснователно и недоказано и моли да бъде
отхвърлено. Искът по чл. 344, ал.1, т.3 КТ бил недопустим, тъй като бил заведен
преждевременно преди настъпване на изискуемостта за заявения с исковата молба период. В
тази връзка обезщетение за периода след 10.09.2021 г. до 10.02.2022 г. не следвало да бъде
присъждано на ищеца. Евентуално прави възражение, че не са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 225, ал. 1 КТ, поради което искането на ищеца за присъждане на
обезщетение следвало да се отхвърли като недоказано. Претендира разноски.
По възражението за недопустимост на иска по чл.225, ал.1 КТ съдът намира следното
:
По отношение на изложеното в отговора на исковата молба,че искът по чл. 344, ал.1,
т.3 КТ е недопустим, тъй като е заведен преждевременно преди настъпване на
изискуемостта за заявения с исковата молба период, то същото е неоснователно. С оглед 2-
месечния срок за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, който започва да тече от
деня на уволнението по чл. 335 от КТ, искът за обезщетение с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 от КТ може да се предяви за пълния размер на вземането, макар към момента на
завеждане на исковата молба 6-месечният срок на обезщетението още да не е изтекъл. Тази
трайно установена съдебна практика е намерила израз и в постановеното по реда на чл. 274,
ал. 3 от ГПК, определение № 653/27.11.2009 г. по частно гр. дело № 653/2009 г. на III-то гр.
отд. на ВКС.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да докаже, че е бил в трудово правоотношение с ответника,
което е било прекратено от последния със заповед № 39/12.07.2021г., считано от
2
10.08.2021г., размерът на брутното трудово възнаграждение за м.07.2021г., както и че
ищецът е останал без работа поради уволнението за процесния период, като УКАЗВА на
ищеца, че не сочи доказателства за това, че е останал без работа за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже, че трудов договор № 73/10.08.2020 г. е сключен
за определен срок при наличие на законоустановено основание за това.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните
са били обвързани от трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „ФМ
Техник, поддръжка“ при ответника.
ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба
документи като доказателства по делото.
ПРИЛАГА към делото за сведение представената с исковата молба съдебна практика.
УКАЗВА на ответника в 1 – седмичен срок да вземе становище по въпроса дали
оспорва твърдението на ищеца, че БТВ за м.07.2021г. на ищеца възлиза на 1496,83 лева с
оглед необходимостта от назначаване на съдебно – счетоводна експертиза.
ОТЛАГА произнасянето по искането за изслушване на съдебно –счетоводна
експертиза.
УКАЗВА на ищеца в 1 –седмичен срок да конкретизира искането по чл.190 ГПК,
като посочи кои точно документи от личното трудово досие иска ответникът да бъде
задължен да представи, като при неизпълнение съдът ще отхвърли искането.
ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане от страна на ответника за
посочените при заявеното доказателствено искане обстоятелства.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с доклада
по делото и да предприемат съответните процесуални действия, като ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение губят възможността да направят това по – късно
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители,
попечителите и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи и препис от настоящето определение,
като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3