№ 418
гр. П., 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230101229 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 49 ЗЗД.
Ищецът – К. Т. Т., с адрес в гр. П., ул. „Г. М.“ № 4, ЕГН **********, твърди, че
на 12.07.2022 г., около 09:30 ч., се е движил пеша по северния тротоар на ул. „Г. Т.“, в
гр. П., в посока към центъра на града. Заявява, че към този момент на тротоарния
участък, намиращ се срещу дом с № 26, е имало земен изкоп, засипан с пясък, който не
е бил обозначен и обезопасен, в резултат на което той се е спънал в камък, стърчащ от
изкопа. Уточнява, че от спъването е паднал на земята, при което се е получило
счупване на лявата му гривнена става. Пояснява, че в тази връзка е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Намира, че паричната
репарация за тези негативни последици е 15 000 лв. и ответникът дължи заплащането
й, тъй като е бил длъжен да организира поддържането на тротоара. Иска визираната
сума да му бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 12.07.2022 г., до погасяването. Предлага в полза на адвоката, който му е
оказал безплатна правна помощ по делото, да бъде присъдено възнаграждение.
Ответникът – Община П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.
Б. III“ № 24, с код по БУЛСТАТ ***, преценява ищцовата претенция за прекомерно
завишена по размер, поради което смята, че съдът трябва да определи величината на
дължимото обезщетение по справедливост. Претендира съдебни разноски.
1
Съдът приема следното:
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):
Уважаването на предявения иск е детерминирано от едновременната даденост на
няколко изисквания, свеждащи се до: 1/ възлагане от ответника на трето лице да
извърши определена работа; 2/ реализиране от прекия изпълнител на работата на
деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, включващ деяние, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина, както и 3/ настъпване на самите вреди
при или по повод възложената работа (съобр. Постановление № 9 от 1966 г., Пленум
на ВС).
С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна трябва да установи
съществуването на изискванията за уважаване на исковите й претенции, с изключение
на вината на изпълнителя на работата, която се презюмира оборимо (чл. 154, ал. 2, изр.
1 ГПК във вр. с чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Задължение на ответника е да обори тази
презумпция.
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е било отделено
за ненуждаещо се от доказване признатото от страните обстоятелство, че ответникът е
собственик на пътя, чиято част е и тротоарът, на който се твърди, че е станал
инцидентът, във връзка с който се води сегашното производство.
В принципен план пътят е ивица от земната повърхност, която е специално
пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания (§ 1, т. 1 от ДР на ЗП), а тротоарът е част от пътя, тъй като се
включва в неговия обхват (по аргумент от § 1, т. 2 от ДР на ЗП). Общинските пътища
са публична общинска собственост (чл. 8, ал. 3 ЗП) и тяхното изграждане, ремонт и
поддържане се осъществява от общините (чл. 31 ЗП). Лицата, които стопанисват даден
път, са длъжни да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок (чл. 167, ал.
1, изр. 1 ЗДвП). Ето защо и всяка община отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, които са
причинени от действията, респ. от бездействията на нейните служители, които не са
изпълнили своите задължения да осигурят правилното стопанисване на общинските
пътища, включително и на тротоарите към тях (вж. Решение № 9/02.02.2018 г. по гр. д.
№ 1144/17 г., III г. о. на ВКС и Определение № 468/25.05.2018 г. по гр. д. № 943/18 г., IV
г. о. на ВКС).
От съвкупната преценка на показанията на свидетелите К. Н., С. Т. и Д. Д.,
които няма причини да не бъдат кредитирани в тези им части, напълно се
потвърждават твърденията на ищеца за времето, мястото и начина на настъпване на
процесния инцидент, а именно, че същият се е спънал от камък, стърчащ от земен
изкоп на самия тротоар, при което е наранил лявата си ръка. Свидетелят Кр. Н.
непосредствено е наблюдавал целия случай, възприемайки директно спъването на
2
ищеца от камъка, който е стърчал на около 20 см. над тротоарната повърхност,
падането му на земята, оплакванията му от болки в ръката след падането и откарването
му с линейка. Свидетелката Ст. Т. точно в този момент се движила заедно с ищеца по
тротоара и добросъвестно съобщава, че не е видяла дали той се е спънал, но разказва
как внезапно е паднал, след което е започнал да казва, че го боли ръката. Свидетелката
Д. Д. дава сведения, че непосредствено след случая ищецът е имал оток на лявата ръка,
в областта на китката, за което е бил консултиран от лекар – ортопед, чието мнение е
било, че се касае за фрактура, изискваща оперативно лечение и съответно
хоспитализация в болнично заведение в гр. Б..
От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява,
че:
- Към 12.07.2022 г. тротоарната настилка в участъка, където се твърди, че е
настъпил инцидентът, дал повод за делото, е била демонтирана, като на място е имало
изкоп, който е бил зарит, но без да е възстановена настилката на тротоара.
- Нарушението на тротоарната настилка е било в резултат на строително-
монтажни работи по полагане на канализация към една от тоалетните на градския парк
на гр. П.. Както строителните дейности, част от които е било полагането на тази
канализация, така и независимият строителен надзор върху тях са били възложени от
ответника на трети лица (за строителството – „О. „БГ-КО-П.“ ДЗЗД, с участници „К. и
КО“ ЕООД и „БГ Л. и КО“ ЕООД, а за строителния надзор – „С.“ ЕООД).
- Невъзстановената тротоарна настилка, както и данните за стърчащ камък
над повърхността, представляват отклонение от техническите изисквания, на които е
трябвало да отговаря тротоарът, съгласно Наредба № РД-02-20-2/26.01.2021 г. за
определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на
достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията (издадена
от министъра на регионалното развитие и благоустройството и обнародвана в бр. 12/21
г. на ДВ, с последно изменение и допълнение в бр. 20/22 г. на ДВ).
От приетата като писмено доказателство епикриза, издадена от „Многопрофилна
болница за активно лечение „П.““ АД – гр. Б., както и от заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза, се констатира, че:
- В резултат на процесното падане върху земната повърхност ищецът е
получил счупване (фрактура) на лъчевата кост на лявата предмишница – в долния й
край, при зоната на гривнената става.
- Описаното телесно увреждане отговаря на времето и на механизма на
инцидента, по повод на който се води делото, и е в каузална връзка с него.
- Обсъжданото нараняване е наложило двукратно лечение в
специализирано болнично отделение по ортопедия и травматология. И двете
хоспитализации са включвала оперативни интервенции – първата е била на 13.07.2022
г. и е обхващала закрита репозиция на счупените костни фрагменти под рентгенов
3
контрол, фиксацията им чрез К-игли и гипсова имобилизация на ръката, а втората е
била след около 30-40 дни и е включвала изваждането на К-иглите и премахването на
гипсовата имобилизация.
- Възстановителният период е бил около 4 месеца и през него ищецът е
търпял болки, които през първите 2 месеца те са били с по-голям интензитет, след
което е започнало тяхното постепенно отшумяване. Понастоящем ищецът има
оплаквания от епизодична поява на болка в мястото на счупването при натоварване и
промяна в атмосферните условия.
- За времето, през което е била носена гипсовата имобилизация, са
съществували затруднения в санитарно-хигиенното и битовото самообслужване.
Фрактурата обаче не е оказала негативно отражение върху общото здравословно
състояние на ищцовата страна.
- След преминаването на времевия диапазон за възстановяване,
хватателната функция на лявата ръка на ищеца е била възвърната, но е останало
известно ограничение в обема на движението на гривнената става, което е от
постоянно естество, но няма данни за конкретни значими затруднения на функцията на
крайника. При провеждане на друг тип оперативно лечение принципно е било
възможно този постоянен функционален дефицит да бъде избегнат, но тогава пък е
съществувала по-голяма опасност от постоперативни усложнения, поради което
конкретното приложено лечение е било съобразено и с конкретния клиничен статус на
пациента.
И двете експертни заключения подлежат на цялостно възприемане. Те не са
оспорени от никоя от страните. Дават ясни и мотивирани отговори на поставените
задачи. Базират се на внимателна преценка на фактическите обстоятелства, относими
към обектите на експертно изследване. По никакъв начин не се опровергават от
другите елементи на доказателствената съвкупност.
От разпита на свидетелката Д., която е дъщеря на ищеца, допълнително се
изяснява, че същият живее сам, поради което за около 3 месеца след травмата се е
налагало тя почти ежедневно да го подпомага при обичайни битови дейности (готвене,
чистене), през което време той често се е чувствал потиснат и неуверен. И в тази
насока гласните доказателствени средства, създадени с участието на посочената
свидетелка, трябва да получат кредит на доверие, защото са логични, последователни,
безпротиворечиви и са формирани от лични впечатления. Тук не е релевантен фактът,
че ищецът е неин баща, понеже показанията на лице, попадащо в предметната рамка на
чл. 172 ГПК, се ползват с доказателствена стойност и единствено личната обвързаност
със страната, която го е ангажирала да свидетелства, не води до отричане на
достоверността им (вж. Решение № 118/11.01.2021 г. по гр. д. № 665/20 г., II г. о. на
ВКС).
В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че предявеният иск е
4
доказан от гледна точка на основанието му, тъй като се установи, че ищецът е получил
телесно увреждане, съпроводено с болки и страдания, което е произтекло от инцидент,
станал заради неподдържана тротоарна площ, което е било законово задължение на
ответника.
Определянето на размера на обезщетението при неимуществените вреди се
извършва в съответствие с принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост. Справедливостта по смисъла на цитирания нормативен регламент не е
абстрактно понятие, а е свързана с оценката на редица конкретни факти, които са
обективно съществуващи при всеки отделен случай (вж. т. 11 от диспозитива и
раздел II от мотивите на Постановление № 4 от 1968 г., Пленум на ВС). Такива
релевантни обстоятелства са: видът и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания; продължителността и интензитетът на претърпените физически и
душевни болки; други страдания и неудобства; стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако да – каква е медицинската прогноза за неговото развитие;
начинът, при който е настъпило увреждането; възрастта на увредения; неговото
обществено и социално положение (вж. Решение № 142/05.06.2013 г. по гр. д. № 419/12
г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 32/19.02.2015 г. по гр. д. № 2269/14 г., ІV г. о. на ВКС,
Решение № 223/27.12.2016 г. по гр. д. № 1839/16 г., III г. о. на ВКС и Решение №
215/03.02.2017 г. по т. д. № 2908/15 г., I т. о. на ВКС).
В контекста на изложеното в предходния абзац, паричната обезвреда, която се
полага на ищцовата страна за понесените неимуществени вредни последици, е нужно
да бъде фиксирана на сумата от 7 000 лв., във връзка с което са взети предвид:
напредналата възраст на пострадалото лице към деня на инцидента (81 години);
начинът на получаване на увреждането (внезапно спъване при обичайно и правомерно
придвижване по тротоарна площ в градска среда); конкретните медико-биологични
особености на засягането на телесния интегритет и свързаните с тях лечение и
възстановителен период, както и остатъчен функционален дефицит в засегнатия
крайник; претърпяването и на душевни терзания.
Така в крайна сметка се налага финалната констатацията, че ищцовата претенция
подлежи на частично уважаване. Върху обезщетението, прието за дължимо, е нужно да
се присъди и поисканата законна лихва, която се следва от деня на увреждането (чл. 84,
ал. 3 ЗЗД)
2. По съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски и на двете насрещни
страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Ищецът не е направил съдебно-деловодни разходи, но е получил безплатна
правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. На адвоката, който му я е
предоставил – И. Е. Я. от Адвокатска колегия – гр. Б., с адрес на кантората в гр. П., ул.
5
„Л. М.“ № 2, трябва да бъде присъдено съответно възнаграждение, съобразно
уважената част от иска. То е 1 000 лв. и е определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Съдебните разноски, които ищецът дължи на ответника, съразмерно с
отхвърлената част от предявения иск, са 593,17 лв. Те са изчислени на базата на
платените възнаграждения за вещи лица (912,20 лв.) и юрисконсултското
възнаграждение (200 лв.), определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (приета с ПМС №
4/06.01.2006 г. и обнародвана в бр. 5/06 г.).
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК, ответната страна дължи по
сметка на съда сумата от 421,96 лв., която е формирана от разноските за вещо лице по
медицинската експертиза, поети от съдебния бюджет (304,20 лв.), и от държавната
такса, дължима за производството (280 лв.), пропорционално на уважената част от
ищцовата претенция.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц. Б.
III“ № 24, с код по БУЛСТАТ ***, да заплати на К. Т. Т. , с адрес в гр. П., ул. „Г. М.“
№ 4, ЕГН **********, сумата от 7 000 лв., на основание чл. 49 ЗЗД, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са
били претърпени от К. Т. Т. в резултат на счупване на лявата му гривнена става,
причинено при падане на 12.07.2022 г., заради нарушена настилка на северния тротоар
на ул. „Г. Т.“, в гр. П., срещу дом с № 26, чието правилно поддържане е следвало да
бъде организирано от Община П., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 12.07.2022 г., до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над така уважената му част до неговия пълен предявен размер от 15 000 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., Община П., със седалище и адрес
на управление в гр. П., ул. „Ц. Б. III“ № 24, с код по БУЛСТАТ ***, да заплати на адв.
И. Е. Я. от Адвокатска колегия – гр. Б., с адрес на кантората в гр. П., ул. „Л. М.“ № 2,
сумата от 1 000 лв., представляваща възнаграждение за безплатната правна помощ,
която последният е оказал на ищцовата страна по делото, съобразно уважената част от
разгледания иск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К. Т. Т. , с адрес в гр. П., ул. „Г. М.“
6
№ 4, ЕГН **********, да заплати на Община П., със седалище и адрес на управление
в гр. П., ул. „Ц. Б. III“ № 24, с код по БУЛСТАТ ***, сумата от 593,17 лв.,
представляваща съдебни разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от
предявения иск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК, Община П.,
със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц. Б. III“ № 24, с код по БУЛСТАТ
***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт , по бюджетната сметка на
Районен съд – гр. П., сумата от 421,96 лв., включваща разноските за вещо лице, поети
от бюджета на съда, и държавната такса, дължима за производството по делото,
пропорционално на уважената част от ищцовата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7