РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Ямбол, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330101061 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД
срещу К. Н. К. от гр. Я. С исковата молба се твърди, че вземането на ищеца произтича на
основание сключен между страните договор за потребителски кредит и избран и закупен от
ответницата пакет от допълнителни услуги, като общото задължение по кредита и по пакета
допълнителни услуги на ответницата било в размер на 6 844.55 лв. Твърди се, че съгласно
сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, ответницата дължи възнаграждение на ищеца в размер на 3 161 лв. Твърди се, че
длъжника-ответник не е изпълнил поетите договорни задължения, поради което ищецът е
инициирал производство по чл. 410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № *** г. по
описа на ЯРС.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено в полза
на ищеца срещу ответницата, че последната дължи сумата от 5 352.94 лв., от които:
главница – 1996.85 лв., договорна/възнаградителна лихва в размер на 683.03 лв.,
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2 167.83 лв., лихва за
забава в размер на 470.18 лв. за периода 03.02.2019 г. – 06.02.2021 г. и законна лихва в
размер на 35.05 лв. за периода 06.01.21 г. – 01.02.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 е постъпил отговор от ответницата, с който се поддържа, че иска е
частично основателен и се иска от съда да бъде отхвърлена претенцията за заплащане на
възнаградителна лихва и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
1
Релевира се възражение за нищожност на клаузата на договорната лихва на осн. чл.26,
ал1, предл. 3-то, във вр. с чл.9 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави и за нищожност на
претенция за заплащане на допълнителен пакет услуги на осн. чл.10а, ал.2 от ЗПК, във вр. с
чл.143, т.3, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК.
Прави се възражение за прихващане със сумата от 1443.18 лв., от които: 550.33 лв. –
платена сума като договорна лихва и 892.85 лв. - заплатени вноски по закупена
допълнителна услуга, която сума да бъде приспадната от неплатената главница в размер на
1996.85 лв.
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД – гр. С., редовно призован за с. з., не
изпраща законен представител, не се явява и процесуален такъв. С депозирани преди
съдебно заседание нарочни писмени молби и на подробно изложените в тях съображения се
поддържат исковите претенции.
Ответникът К. Н. К., редовно призована, не се явява, не се явява процесуален
представител.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ЯРС, на
02.02.2021 год. пред ЯРС е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Профи Кредит България” ЕООД
срещу длъжника-ответник К. Н. К. за следните суми: сумата от 1996,85 лева – предсрочно
изискуема главница; сумата от 683,03 лева – договорно възнаграждение за периода от
02.01.2020 год. до 06.01.2021 год.; сумата от 2167,83 лева – възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги; сумата от 30,00 лева – непогасени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането за периода от 17.04.2019 год. до 06.01.2021 год.; сумата
от 470,18 лева – лихва за забава за периода от 03.02.2019 год. до 06.01.2021 год. и сумата от
35,05 лева – законна лихва от 06.01.2021 год. до 01.02.2021 год., както и законната лихва от
датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. срещу която в
срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
С оглед депозираното възражение, ищцовото дружество е предявило иск за
установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за
изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал
писмени доказателства: зав. копие на Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт №***, ведно с Общите условия от 12.12.2018 г., зав. копие на погасителен план
към договор за потребителски кредит зав. копие на транзакции от 26.03.2021 г., зав. копие
на Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити от 12.12.2018 г., зав. копие на допълнителна преддоговорна информация,
представляваща приложение към Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на
2
информация за потребителски кредити от 12.12.2018 г., зав. копие на Искане за отпускане
на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт от 11.12.2018 г. зав. копие на Анекс №
*** към Договор за потребителски кредит /ДПК/ № *** за отлагане на вноски от 25.06.2019
г., зав. копие на погасителен план към Анекс № *** към Договор за потребителски кредит
от 25.06.2019 г., зав. копие на Анекс № *** към договор за потребителски кредит /ДПК/ №
*** за отлагане на вноски от 28.10.2019 г., зав. копие на погасителен план към Анекс № ***
към договор аз потребителски кредит от 28.10.2019 г., зав. копие на уведомително писмо от
12.01.2021 г., зав. копие на известие за доставка – обратна разписка от дата 01.02.2021 г.,
зав. копие на извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № *** от
26.03.2021 г. и зав. копие на удостоверение за АПС на „Профи Кредит българия“ ЕООД
издадено от АВ.
Видно от същите се установява, че на 12.12.2018 год. е бил сключен договор за
потребителски кредит № *** между „Профи Кредит България” ЕООД в качеството на
кредитор и К. Н. К. в качеството на кредитополучател /клиент/ и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
С договора страните по него са се споразумели, че размерът на кредита е 2550 лева за
срок на изплащане 24 месеца, с размер на вноската по кредита – 157,64 лева, при ГЛП –
41.17 % и ГПР – 49.89%, лихвен процент на ден – 0.11, общо дължима сума по кредита
3783,36 лева. По избрания пакет от допълнителни услуги страните са уговорили
възнаграждение в размер на 3061,20 лева и размер на отделната вноска – 127,55 лева, или
общ размер на задължението по кредита – 6844,56 лева и общ размер на вноската 285,19
лева. На 25.06.2019 год. и на 28.10.2019 год. са били сключени анекси към договора за
потребителски кредит, с последния от който страните постигнали споразумение за отлагане
вноските по погасителния план, като е бил уговорен падеж на последната погасителна
вноска – 02.05.2021 год.
Видно от представеното по делото извлечение от сметка ответникът е извършил
последното плащане по договора и споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги на 23.10.2019 год. Ищецът е обявил договора за предсрочно изискуем
считано от 06.01.2021 год. и изпратил за това уведомително писмо до ответника като по
делото няма данни същото да е достигнало до адресата.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключените на
вещото лице по която, за периода 12.02.2019 год. до 23.10.2019 год. по процесния договор са
платени общо 2 156,04 лева, с които са погасени вноски от № *** до № ***, както и част от
главницата по № ***, главница – 598,24 лева; договорна/възнаградителна лихва – 550,33
лева; възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги – 892,85 лева; лихва за забава –
4,62 лева и такси по тарифата – 110,00 лева. непогасената главница по договора е 1951,76
лева. Погасената възнаградителна лихва е 550,33 лева от № *** до № *** Погасените
допълнителни услуги са 892,85 лева от №*** до №***. Ответницата е изпаднала в забава от
03.01.2020 год. Лихвата за забава от датата на забавата – 03.01.2020 год. до 01.02.2021 год. е
87,86 лева. Към подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 02.02.2021 год. непогасените
3
задължения по договора са в размер на общо 4891,00 лева, от които: 1951,76 лева –
главница; 683,03 лева – възнаградителна лихва за периода от 02.01.2020 год. до 06.01.2021
год.; 2 168,35 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги за периода от
02.01.2020 год. до 06.01.2021 год. и 87,86 лева – лихва за забава за периода от 03.01.2020 год.
до 01.02.2021 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск в производството, по който ищецът цели
да установи, че ответника му дължи парични суми по договор за потребителски кредит №
*** и споразумение към него за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, въз основа
на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Предявеният иск
е процесуално допустим, тъй като длъжникът е депозирал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Установява се по делото, че между ищеца и
ответника е възникнала валидна облигационна връзка въз основа сключения между тях
договор за потребителски кредит, размерът на кредита – 2550 лева. Установява се по делото,
че с допълнително сключено споразумение ответникът се е задължил да погаси
задълженията си като уговорената последна вноска е с падеж - 02.05.2021 год. От
представеното по делото извлечение от сметка не оспорено от ответника се установява, че
последният е преустановил плащанията по договора на 23.10.2019 год.
По делото не бе доказано ответникът да е изпълнил задължението си да погаси изцяло
главницата от 2550 лева и уговорената между страните възнаградителна лихва, при
условията и срока посочени в допълнителното споразумение към договора за потребителски
кредит. Установява се по делото, че макар и от обективна страна да са били налице
условията за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, не са били изпълнени условията
за настъпване на предсрочната изискуемост, доколкото липсват доказателства обявяването и
да е достигнало до ответника. Независимо от това съдът следва да съобрази, че към датата
на приключване на съдебното дирене всички вноски по кредита са падежирали и в този
смисъл изискуеми, тъй като последната от тях е била на дата - 02.05.2021 год., в този смисъл
претенцията за заплащане на главницата по договора се явява основателна. Видно от
заключението на вещото лице непогасената по договора главница е в размер на 1951,76
лева. С оглед направеното от ответницата възражение за прихващане със сумата от 892,85
лева, с която и според заключението на вещото лице е погасена част от задължението по
споразумението за допълнителни услуги, следва иска за главница да се уважи до размера на
сумата от 1058,91 лева, след приспадане на сумата от 892,85 лева. за да достигне до този
извод съдът намери, че уговорката между страните за заплащане на възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги противоречи на закона. Съгласно представеното към договора
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги заплащането на
уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от
посочените услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; 2) възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3) възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на
4
падеж и 5) улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът обаче не
допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Макар законът, а също и сключения
между страните договор да не съдържа легално определение по отношение на понятията
"такса за управление на кредита" и "такса за усвояване на кредита", съдът намира, че
първата от уговорените услуги попада именно под обхвата на втората посочена такса. Затова
и тази уговорка противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Освен това, с уговарянето
на допълнително възнаграждение в размер на 3061,20 лв., повече от размера на сумата по
кредита – 2550 лева, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. На основание чл.21 ЗПК всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Затова е основателно възражението на ответника за недействителност на
уговорката за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 3061,20
лева. Предвид наличието на нищожна клауза по договора, заплатеното от ищеца съгласно
тази уговорка, се явява платено при начална липса на основание, а претенцията на ищеца за
сумата от 2167,83 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги неоснователна.
Досежно подържаното от ответната страна възражение за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва, съдът намира следното: Към момента на сключване на процесния
договор - 12.12.2018 г., е била приета разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК (в сила от 23.07.2014
г. ), съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република Б. Годишният процент на разходите
включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит- чл.19, ал.1 ЗПК. С приемането на посочените
разпоредби се постави "рамка" по отношение на уговорките при потребителските кредити за
размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за
дължимостта на всеки един от компенентите на ГПР са нищожни. Преди приемане на
посочената норма, като критерий за действителност на уговорките за възнаградителна лихва
са служели общо установените нравствено-етични правила на морала, или добрите нрави.
Именно принципът за еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори е
залегнал при приемането на посочените разпоредби, като свободата на договаряне при
договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед обстоятелството, че едната страна
по договора- потребителя кредитополучател, е по-слабата икономически страна в
правоотношението. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се
използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се
възползва от по-неблагоприятното й положение. Затова, при преценка нарушени ли са
5
добрите нрави при уговорката за възнаградителна лихва, съдът намира, че меродавна е
именно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК с регламентираните в нея "рамки". Затова и
уговорена възнаградителна лихва в размер на 41.17% и ГПР - 49.89%, не противоречи на
добрите нрави с оглед изложените по-горе съображения. Напротив, тя е съобразена със
законовите изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, с установените нравствено-етични правила на
морала, като ограничаващи договорната свобода. Затова и възражението за нищожност на
уговорката за възнаградителна лихва, като противоречаща на добрите нрави, е
неоснователно.
Ето защо и с оглед заключението на вещото лице исковата претенция за сумата от
683,03 лева се явява основателна и доказана по размер.
Съдът като съобрази заключението на вещото лице намира за доказана до размера на
сумата от 87,86 лева и претендираното от ищеца обезщетение за забава и за периода от
03.01.2020 год. до 01.02.2021 год. като за разликата над 87,86 лева до претендирания размер
общо от 505,23 лева неоснователна.
На горните съображения съдът намери, че претенцията на ищеца общо за сумата от
5352,94 лева, се явява основателна и доказана до размера на сумата от 1829,80 лева, от
които: сумата от 1058,91 лева – главница по договор за потребителски кредит № *** от
12.12.2018 год.; сумата от 683,03 лева – възнаградителна лихва за периода от 02.01.2020 год.
до 06.01.2021 год. и за сумата от 87,86 лева – лихва за забава за периода от 03.01.2020 год. до
01.02.2021 год. като за разликата над 1829,80 лева до предявения размер от 5352,94 лева
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Следва да се присъди законната лихва върху уважената главница от датата на подаване
на заявлението в съда – 02.02.2021 год. до окончателното и изплащане.
По разноските:
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца сторените от него разноски по
съразмерност.
Съгласно съдебната практика, съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т.
О., ТК/. Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат
определени от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за
правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лева. В случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева в исковото производство и 150,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид липсата на особена правна
сложност на производството, а и фактическа такава, тъй като делото е разгледано с
приемане единствено на писмени доказателства по делото и изслушване на една експертиза.
Заплатените от ищеца държавни такси са съответно 107,66 лева в заповедното и 107,66 лева
6
в исковото, които също следва да се по поемат по съразмерност от ответника. Съдът
провери и установи, че ищеца е внесъл погрешно два пъти по сметка на ЯРС държавна такса
в исковото производство в размер на 107,66 лева, която като такава не следва да се възлага в
тежест на ответника, а подлежи на освобождаване и връщане при поискване на ищеца по
делото. По съразмерност в тежест на ответника следва да се възложат и сторените от ищеца
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева.
Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на
ищеца направените в исковото и заповедното производство разноски по съразмерност в
общ размер на сумата от 244,52 лева.
При този изход на делото ответника също има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска, на такива не са поискани, а и не са представени доказателства за
действително сторени по делото разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Я.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК,
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.*** срещу КР. Н. К. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я., ж.к. „*** за сумата в общ размер на 1829,80 лева, включваща сумата от 1058,91 лева -
главница по договор за потребителски кредит № *** от 12.12.2018 год.; сумата от 683,03
лева – възнаградителна лихва за периода от 02.01.2020 год. до 06.01.2021 год. и сумата от
87,86 лева – лихва за забава за периода от 03.01.2020 год. до 01.02.2021 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
02.02.2021 год. до окончателното и изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК с №*** год. по ч. гр. дело № *** год. описа на Районен
съд Я., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1 830,10 лева до предявения
размер от 5352,94 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, КР. Н. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.
*** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул.*** сумата от 244,52 лева, представляваща сторените от ищеца
разноски в заповедното и исковото производство по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
7