№ 4119
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110100304 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба от Д. СТ. К. против [ответник], с
адрес: [адрес], с която са предявени обективно съединени осъдителни искове, както
следва: 1/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинението в
периода от 16.01.2019 г. до 24.02.2021 г., по което е оправдан, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.02.2021 г. до окончателното изплащане и 2/ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1200,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от обвинението в периода от
16.01.2019 г. до 24.02.2021 г., по което е оправдан, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.02.2021 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 16.01.2019 г. с постановление на
Софийска районна прокуратура по пр.пр.7992/2018 г. бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.227б НК. На 07.02.2019 г. обвинението било внесено в съда с
обвинителен акт и било образувано НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти
състав. По делото били проведени седем заседания с участието на ищеца, като с
решение от 08.02.2021 г., влязло в законна на 24.02.2021 г., ищецът бил признат за
невиновен. Предвид гореизложеното, ищецът поддържа, че през периода от 16.01.2019
г. до 24.02.2021 г. срещу него е било налице наказателно обвинение за престъпление от
общ характер, като в резултат на неоснователното му обвиняване били накърнени
честта и достойнството му, както и самооценката му като почтен гражданин за период
1
от две години. Предходното наложило да отделя продължително време за участие в
провежданите съдебни засадения и организиране на защитата му. Бил третиран като
престъпник, почувствал се унизен от направената му полицейска регистрация.
Преживяното му създало стрес и постоянна напрегнатост за продължителен период от
време. Поддържа още, че обвинението поставило под съмнение начина, по който води
бизнеса си, които го притеснило и възмутило. Част от хората, които разбрали за
повдигнатото му обвинение, се отдръпнали от него. Отделно от предходното се
притеснявал от отражението на случващото се с него върху близките му, най-вече
тревогите, които причинявал на съпругата си. По изложените съображения ищецът
обуславя правен интерес от предявения иск за неимуществени вреди. Претендира и
имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи за платено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство. Претендира да му бъдат присъдени и
направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва
предявените искове. Поддържа се становище, че освен основателността на
претенцията, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на твърдените неимуществени
вреди, непосредствена им връзка с незаконното обвинение за престъпление от общ
характер, както и техния размер. Поддържа се, че ищецът не е представил
доказателства за търпените вреди, изразяващи се в накърнена чест, достойнство и
самооценка, унижение, стрес и постоянна напрегнатост, които да са пряк и
непосредствен резултат именно от процесното обвинение. Излагат се доводи, че по
делото липсват доказателства относно репутацията на ищеца преди обвинението,
съответно как се е чувствал преди това, за да се направи преценка дали е настъпила
промяна след привличането му като обвиняем. Оспорват се твърденията за търпени от
съпругата на ищеца тревоги, тъй като в производството по ЗОДОВ не се обезщетяват
вреди, търпени от трети лица. Поддържа се становище и за липса на доказателства, че
Прокуратурата на РБ е извършвала спрямо ищеца действия, извън правно
регламентираните в хода на наказателното производство. По изложените съображения
се иска отхвърляне на предявените искове като недоказани. Алтернативно, ответникът
оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди с доводи, че
е изключително и прекомерно завишен. Прави се анализ на разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
като се сочи, че в случая се касае за обвинение за престъпление, което не е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 НК. Отделно от предходното, срокът на досъдебното
производство е бил разумен, а за продължителността на съдебната фаза Прокуратурата
не носи отговорност. Сочи се още, че ответникът не е протестирал постановеното
решение, поради което същото е влязло в сила непосредствено след произнасянето му.
Оспорва се претенцията и за претърпени имуществени вреди от ищеца с доводи, че
липсват доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на
упълномощен адвокат на различните фази от наказателното производство. Прави се
2
възражение относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, като се излагат доводи, че заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер над минимално определения, не може да се третира като
непосредствена вреда от незаконно обвинение. По изложените съображения се иска
отхвърляне на исковете, алтернативно за намаляване на техния размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От материалите от приложеното към настоящото производство НОХД №
2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав се установява, че досъдебното
производство е образувано на 22.02.2018 г. срещу неизвестен извършител за
извършено престъпление по чл.227б, ал.2 НК.
С постановление, докладвано по реда на чл.219, ал.1 НПК на 16.01.2019 г., на
22.01.2021 г. Д. СТ. К. /настоящ ищец/ е привлечен в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по 227, ал.2, вр.ал.1 НК.
Видно от протокол за предявяване на разследването е, че на 22.01.2019 г.
материалите са предявени на обвиняеми и защитника му, като досъдебното
производство е приключило със заключително мнение от същата дата за предаване на
съд.
Видно още от материалите по НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти
състав е, че обвинителния акт е внесен за разглеждане в Софийски районен съд на
11.02.2019 г.
С разпореждане от 31.05.2019 г. на съдията-докладчик делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 04.07.2019 г.
Видно от протокола от проведеното на 04.07.2019 г. открито съдебно заседание
по НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав е, че подсъдимия и
защитника му не са се явили, като делото е отложено поради наличие на уважителни
причини по отношение на последния.
На 24.09.2019 г. е проведено открито разпоредително съдебно заседание по
НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав, на която подсъдимия се е
явил лично и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.2.2019 г.
Видно от протокола от проведеното на 02.12.2019 г. открито съдебно заседание
по НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав е, че подсъдимия
/настоящ ищец/ не се е явил, като на делото не е даден ход поради подадена жалба от
подсъдимия против постановеното в разпоредително заседание от 04.07.2019 г.
определение, по която към датата на провеждане на заседанието не е налице
произнасяне от въззивната съдебна инстанция.
Видно от протокола от проведеното на 13.01.2020 г. открито съдебно заседание
3
по НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав е, че ход на делото е
даден в присъствието на подсъдимия и неговия защитник. Делото е отложено за
събиране на доказателства.
Видно от протокола от проведеното на 17.09.2020 г. открито съдебно заседание
по НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав е, че подсъдимия и
неговия защитник на са се явили, като делото е отложено поради наличие на
уважителни причини по отношение на последния.
Видно от протокола от проведеното на 03.11.2020 г. открито съдебно заседание
по НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав е, че разглеждане на
делото е отложено за след 15 минути, тъй като подсъдимия не се е явил. Видно от
отразеното в протокола е, че защитникът му е уведомил съда, че подсъдимия е
забравил за делото. След пристигане на подсъдимия съдът е дал ход на съдебното
следствие, като делото е отложено за събиране на доказателства.
Видно от протокола от проведеното на 14.01.2021 г. открито съдебно заседание
по НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав е, че същото е проведено
в присъствие на подсъдимия и неговия защитник, като отново е отложено за събиране
на доказателства.
В проведено на 08.02.2021 г. открито съдебно заседание по НОХД № 2453/2019
г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав съдът е обявил съдебното следствие за
приключено, дал е ход на съдебните прения и е обявил решението си.
Видно от постановеното решение е, че подсъдимия е признат за невинен по
обвинението в това, че на 31.01.2014 г. в [адрес], в качеството на управител и
представител на [фирма] изпаднало в неплатежоспособност, след като е имало
непогасени, изискуеми и ликвидни публични задължения, произтичащи от задължения
по ЗДДС в размер на 127 279,99 лв. и от задължения по ЗКПО в размер на 71 716,66
лв., общо на стойност 198 996,54 лв. и в 30-дневен срок от спиране на плащанията - от
31.12.2013 г. до 31.01.2014 г. включително, не е поискал от съда – Софийски градски
съд – Търговско отделение - да открие производство по несъстоятелност (чл.608, ал.1
от ТЗ “Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно
държавно вземане”; чл.608, ал.2 от ТЗ “Неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията”) - престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
поради което го е оправдавал. Видно от мотивите на съдебния състав е, че по делото не
са събрани доказателства, от които да се установява осъществяване от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което на К. е повдигнато обвинение.
Видно от отбелязването върху решението е, че същото не е обжалвано и е влязло
в законна сила на 24.02.2021 г.
В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства чрез разпит
4
на свидетеля А.Х.Т. - К.а – съпруга на ищеца.
В показанията си свидетелката разказва, че делото срещу съпруга и започнало
през 2019 г., като още с първите повиквателни, той се притеснил, не знаели какво ще се
случи, колко е сериозно и дали няма да има ефективна присъда и глоби. Сочи, че
подобно нещо му се случвало за първи път. Споделил, че при вземане на отпечатъци се
почувствал изключително унизен и като престъпник. Бил изнервен, притеснен при
контактите с техни приятели и бизнес партньори. Тъй като в хода на делото били
привиквани бивши и настоящи служители за разпит, започнало да се обсъжда и станало
известно на потенциални бизнес партньори, съответно навредило на бизнеса.
Свидетелката разказва още, че притеснението на съпруга й се отразило и на нея и
децата, тъй като обстановката в дома им била напрегната. Това състояние на съпруга й
продължило по време на цялото дело, като продължава и до сега.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Доколкото в настоящото производство се претендира обезщетение за вреди от
незаконно обвиняване в извършване на престъпление, при което наказателното
производство е приключило с оправдателна присъда, пасивно легитимирана да
отговаря по исковете е единната и централизирана Прокуратура на Република България
/т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./, която съгласно чл.127 от Конституцията на РБ е
органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и
поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. В конкретния
случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнато му обвинение, обуславя
възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между
незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от
ТР № 3 от 22.04.2005 г./.
По иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване следните групи правопораждащи факти: 1/ че спрямо него е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ че е бил
оправдан по това обвинение с влязъл в сила съдебен акт; 3/ че е претърпял описаните в
исковата молба неимуществени и имуществени вреди и 4/ че между незаконното
действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е
налице причинно следствена връзка.
Съдът приема, че в хода на настоящото производство безспорно се доказа
фактът на привличането на ищеца като обвиняем на 22.01.2021 г. за извършено
престъпление по 227, ал.2, вр.ал.1 НК. Безспорно се установи, че ищецът е оправдан по
повдигнатото му обвинение с влязъл в сила съдебен акт на 24.02.2021 г.
В конкретния случай ищецът твърди, че неимуществените вреди се изразяват в
5
накърняване честта и достойнството му, преживян стрес и напрегнатост, притеснения
за бизнеса и семейството му. В тази насока по делото бе разпитана като свидетел
съпругата на ищеца. Видно от нейните показания е, че съпругът й действително бил
притеснен от повдигнатото обвинение, тъй като досега не бил съден и не знаел какво
да очаква. Свидетелката потвърждава, че поради призоваването на разпит на негови
служители, новината за повдигнатото му обвинение се разчула. Репутацията му през
бизнес партньорите била накърнена, а обстановката в семейството била напрегната.
При преценка показанията на разпитания свидетел в съответствие с разпоредбата на
чл.172 ГПК, съдът отчете близката му родствена връзка с ищеца, съответно
възможната му заинтересованост от изхода на делото. С оглед предходното, съдът
кредитира частично показанията на свидетелката, тъй като същите са логични, но
кореспондират само частично със събраните по делото писмени доказателства.
Показанията на свидетелката, че при всяко дело съпругът й е следвало да се явява и
среща с адвокатите, се опровергават от протоколите от проведените открити съдебни
заседания по НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС – на повече от половината
съдебни заседания /общо четири/ в протокола е отразено, че подсъдимия не се е явил.
Соченото от свидетелката непрекъснато безпокойството и притеснение на ищеца, се
опровергават от отразеното в протокола от проведеното на 03.11.2020 г. открито
съдебно заседание по НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав, че
защитникът му е уведомил съда, че подсъдимия е забравил за делото.
Въпреки предходното, в своята практика ВКС приема, че обезщетение за
неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани
доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени /в този смисъл са
решение № 427/16.06.2010г. по гр.д.№273/2009г., ІІІ г.о. на ВКС и решение №
457/25.06.2010г. по гр.д.№1506/2009г., ІV г.о. на ВКС /.
В практиката на Европейския съд по правата на човека /решение от 11.02.2011 г.
по съединени жалби № 4473/02 и №34138/04 срещу България/ също е прието, че
самото осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че определено негово право е
нарушено и че то е подложено на ограничения в правната му сфера или срещу него
неоснователно са повдигнати обвинения, представлява негативно преживяване и само
по себе си подлежи на обезщетяване.
Размерът на дължимото обезщетение се определя, като съдът вземе предвид
тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, ищецът оправдан ли е или наказателното производство е прекратено по
всички обвинение или по част от тях, продължителността на наказателното
производство, дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове провеждането му,
дали е взета и вида на мярката за неотклонение, всичко това как се е отразило на ищеца
– има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е
то, цялостно как се е отразило върху живота му, в семейство, сред приятелите,
6
обществения отзвук, в професионален план /определение № 627/10.06.2010г. по гр.д.
№1916/2009г., ІV г.о. на ВКС и определение №113/23.01.2014г. по гр.д.№156/2014г., ІV
г.о. на ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият съд приема, че при наличие на
оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно производство, без
съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да бъде
определен от съда по справедливост. В конкретния случай престъплението, в което
ищецът е обвинен не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК, тъй като за него е
предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди
лева. Разследването по досъдебното производство е продължило под максимално
предвидения в НПК срок от две години. В съдебна фаза производството е продължило
две години и то поради обявеното в страната извънредно положение поради пандемия,
а отделно от предходното - поради невъзможност на подсъдимия /настоящ ищец и
неговия защитник да присъстват на заседания/. Видно от протоколите от проведените
по наказателното производство общо седем открити съдебни заседания е, че четири
/т.е. повече от половината/ от тях са били отложени по зависещи от подсъдимия и
неговия защитник причини. На следващо място, съдът съобрази обстоятелството, че по
отношение на ищеца не е била наложена мярка за неотклонение, поради което не е
било нарушено правото му на свободно придвижване, съответно до ограничаване на
други права на лицето. По делото няма данни ищецът да е претърпял по интензивни
неимуществени вреди, да се е влошило физическото и/или психическото му здраве.
Показанията на съпругата на ищеца относно накърнена репутация пред бизнес
партньорите и отдръпване на последните не се подкрепя от други доказателства по
делото.
С оглед предходното, съдът приема за справедлив размер на обезщетението
сумата от 3 000,00 лева, като до пълния предявен размер от 10 000,00 лева предявения
иск следва да бъде отхвърлен. Върху главницата се дължи и обезщетение за забава по
чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от датата на влизане на присъдата, с която ищецът е признат
за невиновен – 24.02.2021 г. до окончателното изплащане /в този смисъл е т.4, абз.II
от ТР № 3/2004 г., ОСГК на ВКС/.
По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
Разноските, извършени в наказателното производство, представляват
имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1 ЗОДОВ, тъй като са пряка и
непосредствена последица от увреждането /незаконното наказателно преследване/.
Адвокатското възнаграждение за защита по наказателното дело се включва в тези
разноски, поради което при предявен иск по чл.2 ЗОДОВ се дължи обезщетение за
заплатения адвокатски хонорар до разумния и обичайния размер /в този смисъл
решение №255/02.11.2015г. по гр.д. №1011/2015г., III г.о. на ВКС/.
В конкретния случай ищецът претендира разноски, изразяващи се в заплатено
7
адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева с ДДС за осъществена адвокатска
защита в рамките на съдебното производство. По делото е приложен договор №
4651/02.07.2019 г., от който се установява, че между настоящия ищец и [фирма], е
възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на което адвокатското
дружество е приело и се е задължило да осъществява процесуално представителство на
клиента по НОХД № 2453/2019 г. по описа на СРС. Видно още от договора е, че
страните по него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева и
200,00 лева ДДС. Видно от приложената към договора фактура и приходен касов ордер
е, че договореното възнаграждение е заплатено. Видно от данните в наказателното
производство е, че договореното процесуално прдставителство е било осъществено. С
оглед предходното, настоящият съд намира, че имуществената вреда, изразяваща се в
дължимо и заплатено адвокатско възнаграждение, е в пряка причинно-следствена
връзка с повдигнатото обвинение.
Съдът намира за неоснователно възражението на представителя на ответника
относно размера на претендираните имуществени вреди. Съдът приема, че договорения
между страните по договора за правна защита размер на адвокатското възнаграждение
не е прекомерен. Видно от данните по делото е, че адвокатското дружество е
регистрирано по ДДС, поради което договореното възнаграждение е в размер на
1000,00 лева. При съобразяване с разпоредбата на чл.13, ал.1, т.2 и чл.14 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
приема, че размера на договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение
за наказателното произовдство не е прекомерен.
По гореизложените съображения, искът за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди е основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен в пълния предявен размер от 1 200,00 лева с ДДС. Върху тази сума също се
дължи законна лихва, считано от 24.02.2021 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.3 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса по делото в размер на 20,00
лева, както и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска. Видно от
приложеното към исковата молба пълномощно е, че ищецът и [фирма] са договорили,
че процесуалното представителство по производството по ЗОДОВ ще е безплатно –
чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение възлиза на
сумата от 866 лева. Върху тази сума се дължи и сумата от 173,20 лева ДДС.
Съразмерно на уважената част от предявения иск и съгласно чл.71, ал.2 ЗА ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на адв.И.В. сумата от 278,36 лева с ДДС. В
конкретния случай не е налице основание за определяне възнаграждение на адв.В. над
минималния предвиден в Наредбата размер. Тъй като делото не е от фактическа и
8
правна сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ [ответник], с адрес:
[адрес] да заплати на Д. СТ. К., ЕГН ********** сумата от 3 000,00 /три хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинението за
извършено престъпление по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 НК, през периода от 16.01.2019 г. до
24.02.2021 г., по което е признат за невиновен и е оправдан с влязло в сила решение по
НОХД № 2354/2019 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.02.2021 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 1200,00 /хиляда и двеста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от обвинението за извършено престъпление по чл.227б, ал.2,
вр.ал.1 НК, по което е оправдан, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство в съдебното производство по НОХД № 2354/2019 г.
по описа на СРС, НО, 18-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.02.2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за неимуществени вреди за разликата над 3 000,00 лева до пълния предявен размер
от 10 000,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр.чл.10, ал.3 ЗОДОВ [ответник], с
адрес: [адрес] да заплати на Д. СТ. К., ЕГН ********** сумата от 20,00 лева,
представляваща направени разноски по производството за платена държавна такса.
ОСЪЖДА [ответник], с адрес: [адрес] да заплати на адвокат И.В. В. – асоцииран
адвокат в [фирма], на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА, сумата в размер на 278,36
лева, представляваща адвокатско възнаграждение по производството съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9