РЕШЕНИЕ
град София, 22.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и втори април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА ч. гр. д. № 16448 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД,
длъжник по изпълнително дело № 20198600401835 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860
на КЧСИ, срещу разпореждане за приети по делото разноски от 15.10.2019 г., получено на 18.10.2019
г., с което ЧСИ, след направено възражение, е отказал да намали размера на
приетите разноски за адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят излага доводи, че начисленото
адвокатското възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага доводи, че следва
да бъде намалено до размера, предвиден в
чл. 10, т. 1 от Наредбата – 200 лв, тъй като по делото от процесуалния
представител на взискателя не са извършвани предвидените в чл. 10, т. 2
действия – процесуално представителство, защита и съдействие и действия с цел
удволетворяване на вземането. Като допълнителни аргументи в тази насока се
сочат правната и фактическа сложност на делото и извършено погасяване на дълга
в срока за доброволно изпълнение. Съобразно изложеното се иска разпореждането
на ЧСИ от 15.10.2019 г. да бъде
отменено, като незаконосъобразно, и адвокатското възнаграждение на взискателя
да бъде намалено до размер от 200 лв., а по отношение на пропорционалната такса
по т. 26 ТТР към ЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение съдът да се произнесе по същество. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят и ответник по жалбата – С.В.Б.,
представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. П.Х., е
депозирала писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, в които излага
доводи за неоснователност на депозираната частна жалба. Акцентира, че макар
задължението да е погасено в срока за доброволно изпълнение, същото е събрано
по принудителен ред – чрез наложен запор върху вземания на длъжника по банкова
сметка. *** акт на ЧСИ да бъде потвърден. Претендират се разноски за платен
адвокатски хонорар.
По делото са представени мотиви на ЧСИ,
с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че
длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение и задължението е събрано
чрез посочения от взискателя изпълнителен способ – запор върху вземания по банкови
сметки.
Софийски градски
съд, като се запозна с материалите по делото и доводите, изложени от страните,
намира от фактическа страна следното:
Жалбата
срещу разпореждането на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането на
длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя и на
таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител –
разпореждане за разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнително дело № 20198600401835 по описа ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, е
образувано по молба от 07.10.2019 г.
на С.В.Б., чрез адвокат П.Х.-САК, въз основа на изпълнителен лист, издаден по
гр. д. № 33369/2016 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 44-ти
състав, съгласно който „Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати на взискателя сумата от 500 лв.
С молбата, на основание чл. 18 ЗЧСИ,
взискателят е възложил на ЧСИ да определи начина и предмета на изпълнението и
да събере всички такси и разноски, включително адвокатски хонорар в размер на
230 лв.
Към молбата е приложен договор за правна
и защита и съдействие от 07.10.2019 г., от който се установява уговорено и
платено от взискателя на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение
в претендирания размер.
На
07.10.2019 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение (ПДИ), в която е посочено, че дължи следните суми: 500 лв. – неолихвяема
сума, 245,86 лв. – разноски по изпълнителното дело, 87,60 лв. – такси по т. 26 ТТР
към ЗЧСИ ,и 230 лв. – адвокатски хонорар и др.
Поканата е връчена на длъжника на 09.10.2019
г.
На 10.10.2019 г. е подадено от „Т.С.”
ЕАД за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на
сумата от 200 лв., съответно и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
На 08.10.2019
г., преди да е изтекъл срока за доброволно изпълнение на длъжника, от
взискателя е депозирана молба за извършване на имуществено проучване на
длъжника, включително за справка за банкови сметки, и налагане на запор върху
вземания в случай че се установят такива.
На същата дата – 08.10.2019 г. е
изпратено запорно съобщение от ЧСИ до „О.Б.” АД.
На 25.10.2019 г. е получен отговор, че в
изпълнение на полученото съобщение банката е превела изцяло на 15.10.2019 г. дължимата
сума в размер на 1 111 лв., който факт се установява и от приложено по
делото платежно нареждане, находящо се на л. 25.
С обжалваното разпореждане от 15.10.2019
г., връчено на длъжника на 18.10.2019 г., ЧСИ е отказал да уважи възражението
за прекомерност на приетите по делото размери на адвокатски хонорар и
пропорционална такса.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Предмет на обжалване по чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени
в тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За
техния размер последният уведомява длъжника.
В т. 2 ТР № 3/2015 г. по тълк. д. №
3/2015 г. на ОСКГТ на ВКС се приема, че постановлението за разноските
представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските,
посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа
произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в
изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това
произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК,
като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението
си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
Възможността да се иска намаляване на
разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 ГПК, която се намира в част І на ГПК – „Общи правила“, поради което е
приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да
се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими
обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой
– тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характер на разписка. Само заплатените от страната разноски
подлежат на възмездяване. В конкретния случай е доказано плащане от взискателя
на процесуалния му представител на адвокатски хонорар в размер на 230 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че
сложността на делото не предполага
възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат над
минималния размер по чл. 10, т. 1 НМРАВ – 200 лв. В настоящия случай
процесуалният представител на взискателя е извършил две фактически действия – на
07.10.2019 г. е подал молба за образуване на изпълнително производство, в която
е на основание чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ и възложено да определи начина и предмета на
изпълнението, и на 08.10.2019 г., преди връчване на поканата за доброволно
изпълнение , е подал молба за извършване на справки на имущественото състояние
на длъжника и евентуално налагане на запор върху вземания по банкови сметки.
Сезирането на ЧСИ с конкретен
изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради
което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е
основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнително дело по чл. 10, т. 1 НМРАВ, а не и по т. 2 на същата разпоредба. В
чл. 426, ал. 2 изр. 2 ГПК е предвидено, че в течение на производството
взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи
е предвидено да бъдв начислявано адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл. 10
НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания. Процесната хипотеза не е такава. Предвид фактът, че длъжник е „Т.С.”
ЕАД, което е платежоспособен титуляр на банкови сметки, и е активен участник в
гражданския оборот, не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху
банкови сметки и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да е необходимо
от допълнителни указания и съдействие от взискателя.
Следва да се вземе предвид и
процесуалното поведение на ЧСИ В.М. в случая, която не е дала възможност на длъжника доброволно да погаси задълженията си
по изпълнителния титул. ЧСИ е връчил на третото лице „О.Б." АД запорно
съобщение на 08.10.2019 г., т. е. преди
връчването на поканата за доброволно изпълнение по правилото на чл. 507,
ал. 1 ГПК. Смисълът на посочената правна норма е да се обезпечи вземането,
предмет на изпълнителния титул, но и да се даде възможност на длъжника да плати
в срока за доброволно изпълнение. Затова запорът на вземания по банкови сметки
по същността си е „обезпечителен". Едва при липса на доброволно изпълнение
след изтичане на законовия 14-дневен срок съдебния изпълнител има правомощието
да иска да му бъдат преведени запорираните суми, да извършва разпределение и да
изплаща събраните суми, аргумент за което е разпоредбата на чл. 428, ал. 2 ГПК,
според която поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към
длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи
към принудително изпълнение. Преди изтичане на 14-дневния срок ЧСИ е наложил запор на банкови сметки с
разпореждане да му бъдат преведени указаните суми, независимо че в срока за
доброволно изпълнение законът позволява на съдебния изпълнител единствено да
налага мерки за обезпечаване на дълга, без да извършва имуществено разместване.
Тъй като в срока за доброволно изпълнение са събрани дължимите суми, то
последващи изпълнителни действия, представляващи сурогат на доброволното
изпълнение, не са искани от взискателя и не са предприемани от ЧСИ.
При тези данни и с оглед процесуалното
поведение на страните и на ЧСИ, и при съобразяване с обстоятелството, че
процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност на този етап, следва да се заключи, че в тежест на длъжника следва да
бъдат възложени разноски за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 200 лв. по чл. 10, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Жалбата, в частта й срещу начислената от
ЧСИ пропорционална такса по т. 26 ТТР към
ЗЧСИ, също е основателна. Съгласно т. 26 ТТР към
ЗЧСИ, пропорционалната такса се събира „за
изпълнение на парично вземане", върху събраната сума, т. е. само върху вземанията по изпълнителния лист,
не и върху разноските по изпълнението. В процесния случай се установява, че при
определяне на обсъжданата такса в поканата за доброволно изпълнение, срещу която
е депозирано възражение, оставено без уважение от ЧСИ с обжалваното
разпореждане, е взет предвид и приетия размер на адвокатско възнаграждение. По
аргумент от т. 26 ТТР към ЗЧСИ, за
изпълнение на парично вземане до 1000 лв., каквото е процесното, се събира
такса върху събраната сума, както следва: 10 лв. + 10 на сто за горницата над
100 лв. Предвид размера на вземането по изпълнителния лист, дължимата
пропорционална такса възлиза на 60 лв. с вкл. ДДС. По изложените съображения,
въпросната такса не е изчислена правилно и законосъобразно от ЧСИ, и същата
следва да бъде коригирана с оглед действителния й размер. В този смисъл,
искането на жалбоподателя за коригиране на същата се явява основателно и като
такова следва да бъде уважено.
По разноските:
Съгласно константната съдебна практика
на ВКС, в производствата относно дължимостта и размера на разноските, каквото е
и процесното, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира
приложение (определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на
IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на
IV г. о. ВКС и др.). Предвид изложеното, искането на частния жалбоподател за
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение е неоснователно,
независимо от основателността на депозираната частна жалба. Неоснователно е и
искането за присъждане на такива на ответника по частната жалба – С.В.Б..
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, длъжник по
изпълнително дело № 20198600401835 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ,
разпореждане от 15.10.2019 г., връчено
на длъжника на 18.10.2019 г., с което е отказано да бъдат намалени адвокатското
възнаграждение на взискателя С.В.Б., ЕГН **********, и определената по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ такса, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на
взискателя С.В.Б., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по изпълнително
дело № 20198600401835 по описа на ЧСИ В.М.,
рег. № 860 на КЧСИ, от 230 лв. (двеста и тридесет лева) на 200 лв. (двеста
лева).
НАМАЛЯВА дължимата от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ по изпълнително
дело № 20198600401835 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, от 87,60 (осемдесет
и седем лева и шестдесет стотинки) лева с ДДС на 60 (шестдесет) лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.