Присъда по дело №1462/2018 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

 

към присъда по НОХД 1462 по описа за 2018 год. на  Варненския районен съд - 15-ти наказателен състав

 

         По отношение на подсъдимия М.В.К. ЕГН ********** от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение по чл.183 ал.1 от НК, за това, че в периода от месец юли 2016г. до месец февруари 2018г. включително, в град Варна, след като бил осъден с решение №2604/2016г. по гр.дело №119/2016г. на Районен съд-Варна, влязло в законна сила на 27.06.2016г., да издържа свой низходящ - сина си В.М.К., роден на ***г., чрез неговата майка и законен представител Д.А.Й. да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно на 20 месечни вноски на обща стойност 4000 лева.

         След провеждане на разпоредително заседание по въпросите на чл.247 Б ал.1 и ал.2 от НПК и липсата на възражения относно допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ДП и предвид изявлението делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие,съдът отложи производството по делото с оглед изискване и определяне на служебен защитник..

          Съдът разясни на подсъдимия разпоредбата на чл.370, чл.371 т.1 и т.2 от НПК , както и неговите права. На основание чл.372 ал.1 от НПК съдът  уведоми подсъдимия, че при провеждане на съкратено съдебно следствие съответните доказателства и направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Подсъдимият и неговият защитник изразиха желание производството да протече по реда на чл.371т.1 от НПК и дадоха съгласие да не се разпитват свидетелите по делото, а да се ползва съдържанието на протоколите за разпит от ДП, поради което съдът с определение одобри така даденото съгласие.

         Преди даване ход на съдебното следствие се ангажираха писмени доказателства, че на законния представител на детето е възстановена сумата от 2100лв., като св.Й.  потвърди  и лично получаването на процесната сума и заяви, че за периода, визиран в диспозитива на обвинителния акт са й изплатени всички дължими суми.

         В съдебно заседание представителят на ВРП  изразява становище, че в хода на съдебното производство е установена фактическа обстановка, идентична с описаната в ОА, която приема за напълно доказана, като предвид изплащането на всички дължими според обвинението суми за издръжка счита, че са налице предпоставките за приложение на чл.183 ал.3 от НК, т.е. че следва подсъдимият да бъде признат за виновен и да не му бъде налагано наказание.

          Защитникът на подсъдимия също  счита, че са налице предпоставките за приложение на чл.183 ал.3 от НК предвид последващото изпълнение на задължението.

           Подсъдимият се признава за виновен, дава обяснения във връзка с предявеното обвинение, а в последната си дума заявява, че ще плаща редовно издръжка.

           След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

 Подсъдимият М.В.К. и свидетелката Д.А.Й. живеели на семейни начала до 2014г., като от съвместното си съжителство имали дете -техния син В.М.К., роден на ***г.

 По силата на съдебно решение №2604/2016г. по гр.дело №119/2016г. на Районен съд-Варна, влязло в законна сила на 27.06.2016г., подс. К. бил осъден да заплаща месечна издръжка за сина си в размер на 200 лева месечно. Издръжката била платима чрез неговата майка и законен представител св.Й., като майката и детето живеели в град Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, въпреки че подсъдимият бил осъден да заплаща ежемесечно издръжка за сина си, той не предприел действия по изпълнение на решението за изплащане на определената от съда издръжка в размер на по 200 лева на месец. Поради това св.Й. подала молба до държавен съдебен изпълнител, като през есента на 2016г. било образувано изпълнително дело №20163110403105 при държавен съдебен изпълнител към Районен съд-Варна. Въпреки, че било образувано изпълнително производство, подс.К. отново не предприел действия по изплащане на дължимата от него издръжка. Едва въз основа на наложен от съдебния изпълнител запор върху трудовото възнаграждение на подсъдимия, започнали да постъпват парични преводи, които се превеждали от работодателя на К. - „Мариян 2000" ЕООД с представител свидетелят Р.М.П.. Така за първи път, след влизане на горепосоченото решение в сила, била преведена от св.П.сумата от 168,98 лева на 27.01.2017г. Следващите преводи били на 10.04.2017г. за сумата от 200 лева, на 17.05.2017г. сумата от 600 лева, на 13.07.2017г. сумата от 200 лева, на 16.08.2017г. сумата от 200 лева, на 05.10.2017г. сумата от 400 лева, на 03.11.2017г. сумата от 200 лева, на 14.12.2017г. сумата от 200 лева, на 28.12.2017г. сумата от 200 лева и на 01.02.2018г. сумата от 200 лева. От така постъпилите по изпълнителното производство суми в общ размер на 2568,88 лева била преведена на св.Й.-взискател по изпълнителното производство, общата сума от 2499,28 лева, а сумата от 69,60 била удържана в полза на Районен съд-Варна, за такси по воденото дело. Извън така преведената на св.Й. сума в общ размер от 2499,28 лева, по своя инициатива подс. К. не предприел никакви действия и не заплатил дължимите от него суми за издръжка на малолетното си дете, които дължими суми за периода от месец юли 2016г. до месец февруари 2018г. включително възлизали общо на 4000 лева. Принудително удържаните суми, които са били изплатени на св.Й., от трудовото възнаграждение на подс. К. в общ размер на 2499,28 лева не покрили изцяло дължимите от него издръжки за горепосочения период от време.

 Предвид горното било прието, че подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това че за периода от месец юли 2016г. до месец февруари 2018г. включително, в град Варна, след като бил осъден с решение №2604/2016г. по гр.дело №119/2016г. на Районен съд-Варна, влязло в законна сила на 27.06.2016г., да издържа свой низходящ - сина си В.М.К., роден на ***г., чрез неговата майка и законен представител Д.А.Й. да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно на 20 месечни вноски на обща стойност 4000 лева и за това престъпление същият бил привлечен в качеството на обвиняем.

           Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно- обясненията на подс.К.,дадени в с.з., показанията на св.Й. и св.П., дадени в хода на ДП, платежни документи, разписки, съдебно решение, справка за съдимост и останалите писмени доказателства, приобщени по делото.

         След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 183 ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като в периода от месец юли 2016г. до месец февруари 2018г. включително, в град Варна, след като бил осъден с решение №2604/2016г. по гр.дело №119/2016г. на Районен съд-Варна, влязло в законна сила на 27.06.2016г., да издържа свой низходящ - сина си В.М.К., роден на ***г., чрез неговата майка и законен представител Д.А.Й. да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно на 20 месечни вноски на обща стойност 4000 лева, като преди постановяване на присъдата от първата инстанция е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия.

         Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.

         Изпълнителното деяние се изразява в съзнателното неизпълнение на задължение за издръжка, в размер на повече от две месечни вноски- 20 месечни вноски в размер на общо 4000лв..

         Накърнени са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално съществуване на семейството.    

          От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

         Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия и  активността от страна на подсъдимия за възстановяване на задълженията, както и  изплащането на дължимите издръжки.

         Отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство е големият брой на неиздължените своевременно издръжка.

         Съдът, след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на дееца, както и факта, че до постановяване на присъдата  подс.К. е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия/ доказателства в тази насока не са били ангажирани в нито един момент от ДП, не са ангажирани и в с.з./, счете, че са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл.183 ал.3 от НК, призна подсъдимия за виновен  и не му наложи наказание.

         По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

         

 

 

                                                                  СЪДИЯ в РС-Варна: