№ 41 / 1.2.2019 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
РАЙОНЕН СЪД гр.МОНТАНА………………......……четвърти наказателен състав……………………………………………….........закрито заседание на първи февруари............................през 2019 година….........................в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря................................………………………..……………и с участието………………на..................................... прокурора……изслуша докладваното…от………………………………….…......…………......съдията Николова…………………………ЧНД № 176…………по описа за 2019 година……………и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 244, ал.5 от НПК.
С постановление от 28.12.2018 година Районна прокуратура – Монтана е спряла наказателното производство по досъдебно производство № 210/2018 година по описа на РУ-Монтана, пр. преписка № 339/2018г. на РП-Монтана, образувано за престъпление по чл.194, ал.1 от НК- за това, че в периода от лятото 2017 година до 17.02.2018 година в село Г. Ц., обл. Монтана, са отнети от владението на И.И.И. xxx, движими вещи - парична сума в размер на 2000 лева, без съгласие на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои.
Недоволен от постановлението е останал пострадалия И.И.И., който го обжалва и моли съда да отмени постановлението по съображения, изложени в жалбата. Възразява се и срещу факта, че производството се води срещу неизвестен извършител.
Съдът, след като се запозна със събраните в хода на досъдебното производство материали, изводите в прокурорския акт и съображенията на жалбоподателя, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
В хода на разследването са разпитани И.И., жалбоподател в настоящето производство и Радослава М..
Делото е изпратено от водещия разследването полицай в РП-Монтана с мнение за прекратяване.
В хода на разследването е установено, че св. И.И. живее в гр. София. Бащата на свидетеля - И. И. xxx. Тъй като К. е възрастен и самотно живеещ, св. И. наел св. Р. М. да се грижи за него. Св.М. посещавала всекидневно дома на И. К., като почиствала, пазарувала, ломагала в градината и т.н.
През лятото на 2017 г. жалбоподателя И. И. забелязал, че от помещението, в което живеел баща му, започнали да липсват различни парични суми. Според св. И. ежемесечно от пенсията на баща му, която била в размер на 417 лева, липсвала сума в размер на около 100-120 лева. Освен това изчезнала и парична сума в размер на 1200 лева, която К. бил скрил под дюшека на леглото, в което спял.
На 14.02.2018г. св.И. изтеглил пенсията на баща си.Той оставил паричната сума в размер на 420 лева в портфейла на баща си на стола до леглото му.
Св.И. заявил, че решил да постави камера за видеонаблюдение в стаята, обитавана от баща му, без да уведомява нито И. К., нито св.М.. От направения запис се вижда, че на 17.02.2018 г.св.М. взима вещи от стола, на който бил поставен портфейла. Впоследствие св.И. установил, че липсва част от сумата-а именно 120 лева.
След образуване на досъдебното производство с констативен протокол от 20.02.2018 г. жалбоподателя И. описал и предоставил опис на банкноти по техните серийни номера-общо 21 броя банкноти с номинал 20 лева на обща стойност 420 лева. След това св. И. оставил банкнотите в портфейла на баща си на обичайното място в стаята.
На 04.06.2018 г.,около 18.00 часа, св. Р. М. се намирала в стаята, обитавана от К.. Той бил навън пред къщата. Св.М. видяла портфейла на К. и взела оттам общо 10 броя банкноти с номинал 20 лева-общо 200.00 лева.
След разкриване на деянието св.М. предала в РУ-Монтана с Протокол за доброволно предаване осем броя банкноти с номинал от по 20 лева. Св.М. пояснила в протокола, а доброволно предаване, че въпросните банкноти са отнети от дома на И. К..
На 16.10.2018г. св.И. получил срещу разписка 8 броя банкноти с номинал 20 лева.
При разпита си в качеството на свидетел И.И. заявил, че за периода от лятото на 2017 г. до 17.02.2018 г. от дома на баща му липсва парична сума в размер на около 2 000 лева. Той предполага, че причастна към отнемането на въпросните суми е св.М..
Св.М. заявила, че на 04.06.2018 г. действително е взела парична сума от портфейла на И. К., но твърди, че се касае за сумата от 160 лева, която впоследствие е предала в РУ-Монтана. Св.М. съжалява за извършеното, като обяснява деянието с тежкото си материално положение и здравословните проблеми на съпруга й. Св. М. твърди, че се е случвало и друг път да взема банкноти от портфейла на К. и не може да посочи кога е ставало това и на каква стойност са били сумите.
След така приетата от прокурора фактическа обстановка основанията му за спиране на производството били следните:
Въпреки проведените до настоящия момент процесуално-следствени действия и оперативно - издирвателни мероприятия до изтичането на законоустановения срок за разследване не е установена по безспорен начин самоличността на лицето, което е отнело в периода от лятото 2017 год. до 04.06.2018 год. в с. Г. Ц., обл. Монтана, парична сума в общ размер на около 2 000 - 2 200 лева.
В хода на разследването единствено е установено по категоричен начин, че на 04.06.2018г. св.М. е отнела противозаконно парична сума в общ размер на 200 лева, тъй като тя самата не отрича причастност към извършеното и предава част от сумата - 160 лева.
С оглед неголямата стойност на отнетите вещи-български банкноти с различен номинал на обща стойност 200 лева, която е много по-ниска от минималната работна заплата към момента на извършване на деянието-510.00 лева, както и с оглед обстоятелството, че по-голяма част от паричната сума е върната /не е възстановена сума в размер на 40.00 лева/ прокурорът е счел, че деянието, извършено от св.М. на 04.06.2018г., макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл.194, ал.1 от НК се отличава с явно незначителна степен на обществена опасност - хипотеза на чл. 9, ал. 2, предл. II от НК. Следва да се има предвид също така и че както към 04.06.2018 г., така и към настоящия момент, св.М. не е осъждана за престъпления от общ характер.
На следващо място прокурорът е приел, че в хода на разследването не се е установило по безспорен начин, че св. М. е причастна към отнемането на други вещи от дома на И. К.. Самият К. е във влошено здравословно състояние, предвид което лицето не може да вземе участие в наказателното производство в качеството на свидетел и да даде показания, с които да спомогне за изясняване на фактическата обстановка.
Действително от установеното до този момент според прокурора може да се предполага, че св. М. се е възползвала от влошеното здравословното състояние на К. и от свободния достъп, който е имала до имота му и в предишни случаи преди 04.06.2018 г. е отнемала парични суми от портфейла на К., а също така, че е взела сумата от 1 200 лева, която К. е бил скрил под дюшека от леглото, в което спи. Категорични доказателства в тази насока обаче няма /не са събрани/. Не може да бъде установено точно кога, на кои дати или поне кой месец - са отнети парите и от кое лице /лица/.
На последно място прокурорът е счел, че са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление по общ характер - по чл.194, ал.1 от НК. Безспорно установено е, че е отнета парична сума в неустановен към настоящия момент точен размер от владението на И. К.. Това е станало в периода от лятото на 2017 г.до м.февруари 2018 г. в село Г. Ц., затова делото не следва да бъде прекратявано /с каквото мнение е изпратено в МРП /, а спряно. Разследващият орган следва да продължи издирването на извършителя като осъществи всички необходими оперативно - издирвателни действия по ЗМВР.
В конкретната процесуална ситуация /производството по реда на чл.244, ал.5 от НПК/ съдът не е оправомощен да дава указания на прокурора срещу кое лице да води разследването и за какво престъпление, което е единствено в прерогативите на държавния обвинител. В случая съдът единствено е в състояние да преценява правилността и законосъобразността на атакувания прокурорски акт в частта му досежно спиране на досъдебното производство, като намира същият за неправилен и незаконосъобразен. Всъщност относно необходимостта от спиране на производството липсват ясни мотиви, тъй като, от една страна, в постановлението е посочено, че при разследването на ДП № 210/2018г., от една страна са събрани достатъчно доказателства за отнемането от владението на свидетеля И. И. К. / а не И.И.И./ на парични средства, а от друга страна се твърди, че извършителят на това деяние не е бил установен по безспорен и категоричен начин. Прочее, законовата формулировка на чл.244, ал.1, т.2 от НПК не обуславя спиране на наказателното производство в случай, че извършителят не е установен по безспорен и категоричен начин, а изисква извършителя на престъплението да не е разкрит, което очевидно е в противоречие с изложените в постановлението за спиране на ДП мотиви.
На следващо място прокурорът е спрял ДП при непълнота на доказателствения материал. От приложените материали по никакъв начин не се подкрепят изводите на прокурора, че И. И. К. /пострадал/ е с влошено здравословно състояние пречещо му да участва в наказателното производство. По делото нито е бил правен опит, той да бъде разпитан като свидетел, нито имаме каквито и да е други доказателства, установяващи невъзможността му да участва в наказателното производство. Единствените индикации в тази насока са показанията на неговия син, жалбоподател в настоящето производство от 20.02.2018 година, в които заявява, че баща му е възрастен човек на 81 години и е преживял два инсулта.
И не на последно място неправилно досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител с пострадал И.И.И. xxx. Пострадал в случая е неговия баща И. И. xxx, от чието владение за отнети въпросните суми. За да се приеме в случая, че пострадал е жалбоподателят И.И.И. следва органите на ДП да изяснят, чрез неговия преразпит точно, каква сума е дал на своя баща, респективно е била отнета и каква част от личната пенсия на бащата И. К. е отнета.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че Постановлението на Районна прокуратура – гр.Монтана от 28.12.2018г. за спиране на наказателното производство по досъдебно производство № 210/2018 година по описа на РУ-Монтана, пр. преписка № 339/2018г. на РП-Монтана, образувано за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, водено срещу Неизвестен извършител, следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Мотивиран от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура – гр.Монтана от 28.12.2018 година, с което е спряно наказателното производство по досъдебно производство № 210/2018 година по описа на РУ-Монтана, пр. преписка № 339/2018г. на РП-Монтана, образувано за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, водено срещу Неизвестен извършител, като незаконосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Препис от настоящото определение да се изпрати на жалбоподателя И.И.И. и на Районна прокуратура – град Монтана, ведно с делото, за изпълнение на указанията в обстоятелствената част на определението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: