№ 165
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Величка Борилова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20221001001015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от ЗАД
„Даллбогг: живот и здраве” АД, с която обжалва решение № 260 498 от 26.07.2022 г.,
постановено по т.д. № 1 804/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
13 състав, в частта, в която съдът е осъдил „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД да заплати на Министерство на труда и социалната политика
на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 от КЗ сумата 66 210.97 лв., застрахователно обезщетение по
застраховка „гаранции“, полица № **********, издадена на 10.10.2019 г. за неизпълнение на
задължение по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, процедура
BG05M9OP001-2.010 „Развитие на социалното предприемачество“ регистрационен номер
BG05M9OP001-2.010-0323- С01, установено с Решение за верификация на постъпило искане
за окончателно плащане от 27.04.2020 г., ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД,
считано от 19.09.2020 г. до окончателно изплащане на сумата; на основание чл. 86 ЗЗД
сумата 1 728.84 лв., законна лихва за периода от 17.06.2020 г. до 18.09.2020 г., включително;
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата 2 717.59 лв., разноски в производството пред
Софийски градски съд и е отхвърлил предявения от „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД срещу сдружение „Национален център за
партньорство и управление на ресурси“ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗЗД за
сумата 26 000 лв. като част от вземане в размер от 68 344.61 лв. за встъпване в правата на
бенефициента по застраховка „гаранции“ полица № **********, издадена на 10.10.2019 г.
по силата на т. 48 от общи условия по застраховка „гаранции“.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че отговорността на застрахователя по този вид застраховка е
1
функционално обусловена от отговорността на застрахования/застраховащия
изпълнител/бенефициента по договора с МТСП. Твърди, че в конкретния случай е
установено, че третото лице помагач не носи отговорност по отношение на ищеца, тъй като
от доказателствата, вкл. и от назначената съдебно-икономическа експертиза е установено, че
същият е извършвал дейност и е направил разходи. Твърди, че ищецът не е ангажирал
доказателства за прекратяване на договора или неговото неизпълнение, както и
доказателства обосноваващи искането за възстановяване на неусвоен таван. Твърди, че
изпълнителят е изпълнил точно дейностите, както и че не носи отговорност за някакво
неизпълнение, тъй като застрахователния договор покрива само риска от незапочване на
работа, с оглед застрахования аванс по договора. Оспорва изводите на съда относно
невъзможността да се осъществява инцидентен контрол върху акта на управляващия орган,
като твърди, че съгласно чл.432, ал.2 от КЗ застрахователят по застраховка „гражданска
отговорност“ е ограничен да прави възраженията по чл.395, ал.6 и ал.7 от КЗ, но тези
правила не са противопоставими и неограничават възможността застрахователят да
релевира възражения за материална незаконосъобразност на решението на управляващия
орган. В този смисъл е тълкувателната дейност на ВКС.
Оспорва като неправилно и решението в частта, в която е отхвърлен обратния
иск, основаващото се извода на съда, че КЗ не урежда регресно основание за възстановяване
на платено обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“, каквато безспорно се
явява процесната застраховка. В тази връзка твърди, че не става въпрос за регресно право, а
субрагационно такова, т.е. правото на застрахователя след изплащането на обезщетение на
увреденото лице да търси възстановяваяне от прекия причинител на вредата. Твърди, че в
доклада по делото съдът е дал една правна квалифакация, а с решението е възприел друга,
без да даде указания относно необходимите релевантни доказателства, с оглед на новата
квалификация. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното в частта, в която е уважен предявеният иск и постанови ново, с което да го
отхвърли, а ако съдът намери решението по главния иск за правилно и законосъобразно, то
да отмени същото в частта, в която е отхвърлен обратния иск и постанови ново, с което да го
уважи. Претендира разноски.
Въззиваемият Министрество на труда и социалната политика оспорва
жалбата. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че
доводите във въззивната жалба са неоснователни. Релевира доводи от изплатените суми и
извършената дейност от страна на бенефициента, като твърди, че административните актове
са влезли в сила, поради което същият дължи възстановяването на авансовата сума, с оглед
непредставянето на докемунти за разходи по отношение на всички преведени суми.
Инвокира доводи за наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
застрахователя. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като
правилно и законосъобразно, като претендира юристконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Третото лице помагач на страната на ответника и ответник по обратния иск
2
Сдружение „Национален център за партньорство и управление на ресурси“ редовно
призован за съдебно заседание не изпраща представител и не взима становище по жалбата.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 260
498 от 26.07.2022 г., постановено по т.д. № 1 804/20 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 13 състав, че съдът е осъдил „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД да заплати на Министерство на труда и социалната политика
на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ сумата 66 210.97 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „гаранции“ полица № **********, издадена на 10.10.2019 г. за
неизпълнение на задължение по административен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси’ 2014-2020,
процедура BG05M9OP001-2.010 „Развитие на социалното предприемачество“
регистрационен номер BG05M9OP001-2.010-0323- С01, установено с Решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане от 27.04.2020 г., ведно със
законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 19.09.2020 г. до окончателно
изплащане на сумата; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 1 728.84 лв., законна лихва за периода
от 17.06.2020 г. до 18.09.2020 г., включително, като е отхвърлил иска за сумата 404.80 лв. и
за периода от 08.06.2020 г. до 16.06.2020 г., включително, осъдил е на основание чл. 78 ал. 1
ГПК да заплати сумата 2 717.59 лв., разноски в производството пред Софийски градски съд;
отхвърлил е предявения от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД срещу сдружение „Национален център за партньорство и управление на
ресурси“ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗЗД за сумата 26 000 лв. като част от
вземане в размер от 68 344.61 лв. за встъпване в правата на бенефициента по застраховка
„гаранции“ полица № **********, издадена на 10.10.2019 г. по силата на т. 48 от общи
условия по застраховка „гаранции“; оставил е без уважение искането по чл. 78 ал. 8 ГПК,
предявено от Министерство на труда и социалната политика и е възложил в тежест на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве “ АД направените от
него разноски за депозит за ССЕ от 300 лв., ДТ за СУ - 5 лв. и ДТ по регресен иск – 1 040 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от представения по делото
договор в заверен препис се установява, че между ищеца и сдружение „Национален център
за партньорство и управление на ресурси“ на основание чл. 37 ал. 3 ЗУСЕСИФ е сключен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до
383 912.42 лв. по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" 2014-2020,
Приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насържаване на социалното включване",
процедура BG05M9OP001-2.010 „Развитие на социалното предприемачество“ за изпълнение
на проект „Успешни и реализирани”. Не се спори, а се установява и от договора, че страните
са постигнали съгласие срокът за изпълнение на проекта да е 16 месеца, считано от
01.07.2018 г. с индикатори за изпълнение „Неактивни или безработни участници" - 32 бр. и
индикатори за резултат „Неактивни или безработни участници в заетост след приключване
на операцията" 16 бр. Не се спори, а се установява и от договора, че страните са постигнали
съгласие управляващият орган да извършва междинни и окончателни плащания въз основа
на искане на бенефициента под формата на действително извършени и верифицирани
разходи и след представяне на първични разходооправдателни документи и/или
финансиране с единна ставка, определена чрез прилагане на процент към една или няколко
категории разходи, при спазване на условията на чл. 60-64 от ЗУСЕСИФ. Не се спори, а се
установява и от разпоредбата на т. 3.8 от договора, че управляващият орган извършва
3
авансово плащане до 20 % от максималната стойност на проекта в случай, че е обезпечено в
пълен размер чрез застраховка „Разни финансови загуби” или „Застраховка на гаранция за
авансово плащане“ в полза на Управляващия орган. Страните са постигнали съгласие
междинните/окончателни плащания да се извършват след верифициране на разходите, въз
основа на подадени от бенефициента искания за междинно/окончателно плащане,
междинен/окончателен доклади и при условията на чл. 60-64 от ЗУСЕСИФ и Наредба Н-3
от 08.07.2016 г., както и че договорените междинни и окончателни плащания да се
извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи
(извън опростените разходи) и при наличие на физически и финансов напредък на проекта.
Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл. 3.33, че бенефициентът е поел
задължение да изготви междинни доклади и окончателен доклад, които съдържат пълна
информация за всички аспекти на изпълнението за описвания период, както и към доклада
да прилага опис на разходооправдателните документи. Не се спори, а се установява и от
разпоредбата на чл. 3.74, че размерът на безвъзмездната финансова помощ по договора е
дължима до размера на верифицираните допустими разходи - отговарящи на изискванията,
предвидени в Условията за кандидатстване по конкретната процедура. Съгласно чл. 3.75
бенефициентът се задължава да възстанови на управляващия орган всички средства, платени
в повече от разходите, на които бенефициентът има право, недължимо платени и
надплатени суми, неправомерно получени или неправомерно усвоени средства, в срок от 14
дни от датата на получаване на решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Не се спори, а се
установява и от разпоредбите на догомвора, че страните са постигнали съгласие, че
бенефициентът може да поиска удължаване на срока за изпълнение на договора.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
с допълнително споразумение № 01 е договорено срокът/периодът на изпълнение на
проекта да бъде продължен до 31.12.2019 г.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
на 27.04.2020 г. е постановено решение за верификация на постъпило искане за окончателно
плащане с поискана сума от 14 479.60 лв., в което е отразено по договора да са платени
средства в размер на 156 284.02 лв. Видно от решението в него е посочено, че за месеците
ноември и декември 2019 г. не са представени доказателствени документи за платени
осигурителни вноски и данъци за разходите за персонал, въпреки че са изискани от
управляващия орган на 30.03.2020 г. Не се спори, а се установява и от доказателства, че в
решението е установено нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ -
неизпълнение на одобрения индикатор за изпълнение при достигнато 88 %. Верифицирани
са направени разходи на стойност 10 571.51 лв. и е определена сума за възстановяване в
размер на 66 210.97 лв. с указание, че се приспада отпуснатото авансово плащане в размер
на 76 782.48 лв. и отпуснатите междинни плащания в общ размер от 79 501.54 лв.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че така
постановено решение е обявено в ИСУН-2020 на 27.02.2020 г., като по делото липсват
твърдения същото да е било обжалвано.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с полица №
********** застраховка „гаранции“, издадена от ответника, срещу платена застрахователна
премия е застрахован риска на „Национален център за партньорство и управление на
ресурсите“ от финансови загуби в резултат на възникнали плащания по гаранцията (непряка
гаранция) или в резултат на неизпълнение на договорно задължение за плащане от страна на
отговорносто лице (пряка гаранция) при клауза 02 - гаранция за авансово плащане и
застрахована сума 76 782.48 лв. със срок на полицата от 00,00 часа на 27.04.2020 г. до 24.00
часа на 01.06.2020 г. Видно от самата полица, ищецът е посочен като бенефициент.
Видно от представените общи условия по застраховка „гаранции“
бенефициент е трета страна, в чиято полза се издава застрахователната полица, а
4
застрахователно събитие е възникване на изискуемо задължение на застрахования, за което
застрахователят е отговорен пред бенефициента. Съгласно т. 13 от приложените по делото и
неоспорени като действали към указания период общи условия, застрахователя осигурява
застрахователно покритие срещу риска от виновно неизпълнение на договорни отношения
между застрахования и бенефициента, от което възниква задължение за плащане на
гарантираните суми в полза на бенефициента. Съгласно т. 40.1 застрахователно събитие
настъпва, когато са представени безспорни писмени доказателства за настъпването на
обстоятелства, при които според гаранционния договор възниква неотменимо задължение за
плащане. Посочено е също така, че за предявяване на претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение бенефициентът подава до застрахователя заявление по
образец, придружено с декларация, че гараснтираната сума е изискуема, заедно с всички
документи, доказващи основанието и размера на претендираното застрахователно
обезщетение (т. 41). Застрахователят е поел задължението да заплати застрахователно
обезщетение на бенефициента до размера на гаранционната сума в срок до 15 работни дни
от получаване на документите, удостоверяващи застрахователната претенция по основание
и размер.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения същият е предявил обективно съединени, при условията на
кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл. 429, ал.1, т.2 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД. Ответникът е предявил обратен иск с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.9 от
ЗЗД по отношение на твърдяно регресно право.
С атакуваното решение № 260 498 от 26.07.2022 г., постановено по т.д. № 1
804/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 13 състав, съдът е осъдил
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД да заплати на
Министерство на труда и социалната политика на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ сумата
66 210.97 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „гаранции“
полица № **********, издадена на 10.10.2019 г. за неизпълнение на задължение по
административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси’ 2014-2020, процедура
BG05M9OP001-2.010 „Развитие на социалното предприемачество“ регистрационен номер
BG05M9OP001-2.010-0323- С01, установено с Решение за верификация на постъпило искане
за окончателно плащане от 27.04.2020 г., ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД,
считано от 19.09.2020 г. до окончателно изплащане на сумата; на основание чл. 86 ЗЗД
сумата 1 728.84 лв., законна лихва за периода от 17.06.2020 г. до 18.09.2020 г., включително,
като е отхвърлил иска за сумата 404.80 лв. и за периода от 08.06.2020 г. до 16.06.2020 г.,
включително, осъдил е на основание чл. 78 ал. 1 ГПК да заплати сумата 2 717.59 лв.,
разноски в производството пред Софийски градски съд; отхвърлил е предявения от
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД срещу сдружение
„Национален център за партньорство и управление на ресурси“ иск с правно основание чл.
79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗЗД за сумата 26 000 лв. като част от вземане в размер от 68 344.61 лв. за
встъпване в правата на бенефициента по застраховка „гаранции“ полица № **********,
издадена на 10.10.2019 г. по силата на т. 48 от общи условия по застраховка „гаранции“;
оставил е без уважение искането по чл. 78 ал. 8 ГПК, предявено от Министерство на труда и
социалната политика и е възложил в тежест на „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг:Живот и Здраве “ АД направените от него разноски за депозит за ССЕ от 300 лв.,
ДТ за СУ - 5 лв. и ДТ по регресен иск – 1 040 лв.
Решението е обжалвано само в частта, в която съдът е осъдил
5
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД да заплати на
Министерство на труда и социалната политика на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 от КЗ
сумата 66 210.97 лв., застрахователно обезщетение по застраховка „гаранции“, полица №
**********, издадена на 10.10.2019 г. за неизпълнение на задължение по административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, процедура BG05M9OP001-2.010 „Развитие на
социалното предприемачество“ регистрационен номер BG05M9OP001-2.010-0323- С01,
установено с Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане от
27.04.2020 г., ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 19.09.2020 г. до
окончателно изплащане на сумата; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 1 728.84 лв., законна
лихва за периода от 17.06.2020 г. до 18.09.2020 г., включително; на основание чл. 78 ал. 1
ГПК сумата 2 717.59 лв., разноски в производството пред Софийски градски съд и е
отхвърлил предявения от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД срещу сдружение „Национален център за партньорство и управление на
ресурси“ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗЗД за сумата 26 000 лв. като част от
вземане в размер от 68 344.61 лв. за встъпване в правата на бенефициента по застраховка
„гаранции“ полица № **********, издадена на 10.10.2019 г. по силата на т. 48 от общи
условия по застраховка „гаранции“, поради което в останалата част същото е влязло в сила.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба в
частта, в която са уважени предявените при условията на скумулативното обективно
съединяване искове с правно основание чл.429, ал.1, .2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД:
Видно от доказателствата по делото жалбата е подадена в установения срок от
легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение в тази част
са свързани с твърдението, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена
от отговорността на застрахования/застраховащия изпълнител/бенефициента по договора с
МТСП, а в конкретния случай е установено, че третото лице помагач не носи отговорост по
отношение на ищеца, тъй като от доказателствата, вкл. и от назначената съдебно-
икономическа експертиза е установено, че същият е извършвал дейност и е направил
разходи. Оспорени са изводите на първоиинстанционния съд относно основателността на
предявените искове, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за прекратяване на
договора или неговото неизпълнение, както и доказателства обосноваващи искането за
възстановяване на неусвоен аванс, както и че не са налице предпоставките за ангажирането
на отговорността на изпълнителя, който е изпълнил точно дейностите по договора.
Оспорени са и изводите на съда относно невъзможността да се осъществява инцидентен
контрол върху акта на управляващия орган, като твърди, че съгласно чл.432, ал.2 от КЗ
застрахователят по застраховка „гражданска отговорност“ е ограничен да прави
възраженията по чл.395, ал.6 и ал.7 от КЗ, но тези правила не са противопоставими и
неограничават възможността застрахователят да релевира възражения за материална
незаконосъобразност на решението на управляващия орган. Така наведените доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение в тази част съдът намира за частично
основателни по следните съображения:
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ по договорите за застраховане срещу вреди при
6
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита
на отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ, а според чл. 346 КЗ застрахователната
сума представлява договорената между страните или определената с нормативен акт и
посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на
отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към
третото увредено лице. Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са
предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се задължава: на осн. чл.
429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ - да покрие отговорността на
застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая изрично
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на застрахователя
спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования,
включително и по отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения.
От друга страна за разлика от КЗ (отм.) новият КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) в чл. 429, ал. 3,
изр.2 изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента
на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие. В този смисъл е практиката на Върховен касационен съд,
обективира в решение № 128 от 04.02.2020 г., постановено по т.д. № 2 466/18 г. на Т.К., І
Т.О. на ВКС.
С оглед на така посочената практика на Върховния касационен съд, както и
предвид обстоятелдствената част на исковата молба и направените от ищеца уточнения
съдът в настоящия си състав намира, че предявеният иск е с правно основание чл.429, ал.1,
т.2 от КЗ. От събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните се
установява, че ответникът и настоящ въззивник, в качеството си на застраховет е сключил
договор за застраховка с „Национален център за партньорство и управление на ресурсите“, в
качеството му на застраховащ в полза на бенефициента Министрество на труда и
социалната политика, обективиран в полица № **********, по която като обект на
застрахователното покритие е клауза 02 – гаранция за авансово плащане, а
застрахователната сума е в размер на 76 782.48 лв. От представените общи условиая по
застраховка „гаранция“ се установява, че обект на застрахователното покритие по
сключения договор е гаранция за възстановяване на авансова плащане (чл.18.2 от ОУ).
7
Съгласно разпоредбата на чл.40.1 от ОУ застрахователното събитие настъпва в случаите,
когато са представени безспорни писмени доказателства за настъпването на обстоятелства,
при които според гаранционния договор възниква неотменимо задължение за плащане.
Такова неотменимо задължение за плащане настъпва при настъпването на
застраяхователното събитие, което е възникване на изискуемо задължение на застрахования,
за което застрахователет е отговорен пред бенефициента (чл.9 от ОУ). Ето защо съдът
намира, че за да се ангажира отговорността на застрахователя да заплати на бенефициента
застрахователно обезщетение по така сключеният договор е необходимо ищецът да
ангажира доказателства за настъпването на застрахователно събитие, покрито от
застрахователния договор, т.е. неизпълнение на задължението от страна на застрахования да
възстанови на МТСП, страна по административния договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020.
Съгласно чл. 3.75 от така сключеният договор за „Национален център за партньорство и
управление на ресурсите“ възниква задължение за плащане/връщане за суми, платени в
повече от доказаните разходи, след решение на управляващия орган, след получаване на
решението и става изискуемо с изтичане на указания срок - 14 дни от получаване на
решението, в който срок същият може да изпълни доброволно. От представеното решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане от 27.04.2020 г. на управляващия
орган се установява, че същият е определил общ размер на сумата за възстановяване в
размер на 66 210.97 лв., която сума бенефициентът по този договор следва да възстанови
като неусвоена част от преведените авансови средства. Ето защо настоящият състав намира,
че отговорността на ответника застраховетел покрил риска „клауза – 02 гаранция за
авансово плащане“ е ангажирана.
Като неоснователен следва да се възприеме наведеното твърдение за
незаконосъобразност на постановеното решение, с оглед липсата на доказателства и
твърдение за прекратяване на договора по оперативната програма. Задължението за
възстановяване на такива суми не е скрепено с прекратяването на договора. Такава
предпоставка не може да бъде и твърдението, че договорът е изпълняван, тъй като
задължение на бенефициента по административния договор е да възстанови всички средства
платени в повече от разходите, на които има право, недължимо платени и надплатени суми,
неправомерно получени или неправомерно усвоени средства (чл.3.75 от договора), вкл. и
тези, за които същият не е представил доказателства за реалното им разходване, съобразно
правилата за финансиране.
По отношение на въведеното твърдение за незаконосъобразност, изразяващо се
в незаконосъобразия отказ на първоинстанционния съд да извърши косвен контрол върху
административния акт, представляващ основание за настъпване на застрахователното
събитие съдът намира следното:
Съдилищата осъществяват правораздавателната функция на държавната власт,
изразяваща се в защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица
и държавата. Законосъобразното осъществяване на тази функция изисква съдилищата да
8
вземат становище по всички въпроси, които имат значение за разрешаването на споровете
по делата. Такива въпроси могат да се отнасят и до административни актове, засягащи права
или законни интереси на страна по делото, издадени в административно производство, в
което тя не е участвала. Именно за това е и изрично предвидено с чл. 17, ал. 2 ГПК
задължение за инцидентно произнасяне от гражданския съд по валидността на такива
актове, независимо дали те подлежат на съдебен контрол. Произнасяне по
законосъобразността на административни актове съдът дължи само когато те се
противопоставят на страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването им.
Правен интерес да оспорват административни актове имат лицата, чийто права,
свободи, законни интереси са нарушени или застрашени (предстоящо засягане) с тях или за
които те пораждат задължения (чл. 5 и чл. 147 АПК). Преценка в тази насока се прави от
съда във всеки конкретен случай. Нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК задължава съда да се
произнесе инцидентно по валидността на административен акт без оглед на обжалваемостта
му, и за законосъобразността му, когато той се противопоставя на страна, която не е била
участник в административното производство по издаването и/или обжалването му. Така се
определи и нормативно предметът на косвения съдебен контрол. Той е не само за
нищожност на административния акт, но и за материална незаконосъобразност, когато акта
се противопоставя на трето лице, което не е участвало в административното производство
по издаването и по обжалването му. В този см. решение № 67 от 10.04.2014 г., постановено
по гр.д. № 5 615/13 г., Г.К., І Г.О. на ВКС и др. По изложените съображения настоящият
състав намира, че застрахователят е овластен да се противопостави на влязлия в сила
индивидуален административен акт, ангажиращ отговорността на застрахованото лице и
съдът разглеждащ гражданския спор е длъжен да се произнесе относно неговата
действителност, както и материалната му законосъобразност. Извършвайки такава преценка
съдът в настоящия си състав намира, че процесния индивидуален адриминистративен акт е
валиден. Същият е издаден от компетентен орган, в кръга на неговата компетентност,
спазена е предписаната от закона форма, издаден е при спазване на законовите правила на
процедурата за издаване на същият, актът съответства на материоално-правните разпоредби,
касаещи както правомощията, така и обхвата на дейността на органа и не на последно място
същият е съобразен с целта на закона за осъществяване на контрол по разходването на
средставата от европейските фондове. Отразените в решението на органа суми
представляват разликата между отпуснатите суми (вкл. и аванса) по проекта и
верифицираните разходи. Законът (ЗУСЕФСУ) разграничава авансовото плащане от
извършваните в хода на реализация на проекта междинни плащания. За разлика от
авансовите, чието наименование само по себе си сочи на предварително дадена сума,
междинното плащане е обусловено от верифициран разход (чл. 62 ЗУСЕФСУ).
Следователно основание за междинното плащане е конкретно направен, доказан и
установен като съответстващ на правилата разход. Междинното плащане възстановява
съответните разходи, от което може да се направи еднозначен извод, че последващо
извършените плащания не са за сметка на авансово платената сума. Съгласно чл. 75 ал. 1
9
ЗУСЕФСУ едва установено нарушение по смисъла на чл. 70 ал. 1 ЗУСЕФСУ е основание за
прихващане. Казаното предпоставя, че претендираната сума представлява авансово
преведената такава, която е предмет на застрахователния договор.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното решение е
правилно и законосъобразно в тази част и като такова следва да се потвърди.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба в
частта, в която съдът е отхвърлил предявеният обратен иск:
Видно от доказателствата по делото жалбата е подадена в установения срок от
легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Във въззивната жалба са наведени две твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното решение по обратния иск – неправилно възприемане от страна на съда, че е
иска се основава на регресно право на застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност“, тъй като предявеният иск се основава на суброгационно право на
застрахователя, уредено в разпоредбата на чл.48 от ОУ по процесния вид застраховка, т.е.
правото на застрахователя след изплащането на обезщетение на увреденото лице да търси
възстановяваяне от прекия причинител на вредата. Вторият навед довод за
незаконосъобразност на решението е свързан с дадената от съда правна квафикация на
предявеният иск. В доклада по делото съдът е дал една правна квалифакация, а с решението
е възприел друга, без да даде указания относно необходимите релевантни доказателства, с
оглед на новата квалификация. Така наведените твърдения за незаконосъобразност съдът в
настоящия си състав намира за основателни по следните съображения:
Константната практика на Върховен касационен съд безпротиворечиво приема,
че правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по
него решение, но само когато с последното сезираният съд е нарушил принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от
страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато не се
констатира такова нарушение, то дадената от решаващия съд правна квалификация на
съответната искова претенция обуславя единствено правилността на решението му. В
процесния случай е бил предявен (и отхвърлен) частичен осъдителен иск на застраховател
срещу застрахования по застраховка „гражданска отговорност“, въз основа на главното
твърдение, съдържащо се в исковата молба по обратния иск на застрахователя ответник
против застрахования, че при евентуално осъдително решение срещу застрахователя,
произтичащо от сключеният договор за застраховка „гражданска отговорност“, „то по
силата на чл.48 от ОУ по застраховка „гаранция“, представляващи част от уговорките по
застрахователния договор и чл.433 от КЗ да бъде осъден ответника по обратния иск
(застрахования) сумата, заплатена като застрахователно обезщетение, т.е. същият е предявил
регресен иск.
Видно от доказателствата по делото, дадената с доклада на първостепенния
10
съд по реда на чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК правна квалификация на иска дадена от
първоинстанционния съд е била: „по чл. 79, ал.1, вр.чл.9 от ЗЗД, която предполага да се
установи постигнато между застрахователя и застрахования, както и наличието на
предпоставките застрахователя да встъпи в правата на удовлетворения правоимащ
(бенефициента по договора за застраховка „гражданска отговорност“) срещу
застрахования“. Във връзка с доклада по делото, вкл. и в частта му за така приетата правна
квалификация на обратния осъдителен иск, страните по спора са заявили - по реда на чл.
146, ал. 3 ГПК, че нямат възражения по доклада (ответника по първоначалния иск и ищец по
обратния чрез писмена молба на пълномощника, в която липсва изявление, че оспорва
дадената с определението по доклада квалифакация). Така дадената от съда правна
квалфикация по същество е квалифакацията на регресния иск на застрахователя.
С атакуваното решение съдът се произнесъл по иск, като е съобразил правна
квалификация, дадена с доклада по делото, въз основа на въведените от ищеца по обратния
иск твърдения, обосноваващи исковата претенция произтичаща от договорно основание
(неизпълнение на договорно задължение, основано на встъпване в правата на
удовлетворения кредитор, т.е. договорно отношение основано на регресната отговорност на
застрахования). С оглед на така очертания предмет първоинстанционния съд и приел, че
законът (КЗ) е очертал и лимитативно е изброил хипотезите на легитимация на
застрахователя да търси обратно платеното по застрахователния договор на увреденото лице
(чл. 433 КЗ). Въз основа на това е направил обоснован извод, че претендираната сума се
основава на твърдени обстоятелства, които не попадат в никоя от изброените от закона (КЗ)
хипотези, поради което е направил извод за неоснователност на претенцията. В останалата
част са разсъждения на първостепенния съд относно възможността да се твърди
неоснователно обогатяване на застрахования, не следва да бъдат обсъждани, тъй като
предвид диспозитивното начало съдът не се произнесъл по такъв иск. Изложените от
първоинстанционния съд доводи относно неоснователността на предявеният иск съдът в
настоящия си състав намира за незаконосъобразни.
В класическата цивилистична доктрина суброгацията (встъпване в правата на
удовлетворения кредитор) традиционно се разглежда в контекста на проблемите, свързани
със субектите на изпълнението, респ. с възможността едно трето лице да изпълни чуждо
задължение, което не е уговорено с оглед личността на длъжника. Регресното вземане се
схваща като една от предпоставките за настъпване ефектите на суброгацията. Приема се,
че суброгацията има сложен фактически състав, който може да бъде изведен от правилото
на чл. 74 ЗЗД, като в него се включват два основни елемента: правен интерес и изпълнение
на чуждо задължение. Към тях доктрината добавя и изискването за наличие на регресни
права в полза на третото лице, изпълнило чуждо задължение. С термина суброгация в
бъгарското право се обозначава встъпването в правата на удовлетворения кредитор.
Необходима предпоставка възникване на суброгацията е изпълнението на чужд дълг от
трето лице. Под регрес (регресно право) следва да се разбира не друго, а вземането за
връщане на даденото от третото лице, което е изпълнило чужд дълг. Регресно по смисъла на
11
института на встъпването в правата на удовлетворения кредитор, ще е това вземане, което
възниква в полза на третото лице при наличието на следните кумулативни предпоставки:
изпълнение на чуждо задължение, наличие на правен интерес, липса на основание за това
плащане в отношенията между длъжника и третото лице и/или наличие на основание, което
да не изключва възникването на регрес. Видно от исковата молба по предявеният обратен
иск ищецът, ответник по първоначалния иск е претендир вземането като свое регресно
право, поради което съдът се е произнесъл относно съществуването на такова. Изводите на
първостепенния съд дали и при какви предпоставки ищецът може да реализира
възстановяване на намаленото си имущество не са обусловили изхода на спора по
предявният иск и не представляват произнасяне по непредявен иск.
В конкретния случай настоящият състав не споделя изводите на
първоинстанционния съд относно неоснователността на така предявеният иск.
Застраховката „гражданска отговорност“ по същество представлява имуществена
застраховка, тъй като се покрива от определението дадено в разпоредбата на чл.399 от КЗ.
Съгласно така цитираната разпоредба предмет на застрахователния договор за имуществено
застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари.
Тълкувайки при условията на чл.20 от ЗЗД сключените между страните договори може да се
направи обоснован извод, че изискването бенефициента да представи обезпечение под
формата на застраховка на кредитора по договора за предоставяне на безвъзмездна помощ е
по същество обезпечение за кредитора, създава привилегия в негова полза за бързо
удовлетворяване при неизпълнение на задълженията от страна на бенефициента да
възстанови неправомерно получения аванс по договора (липсата на верификация на
извършените разходи), т.е. страните са постигнали съгласие за една привилегия за бързо
събиране на задълженията от страна на застрахования. С разпоредбата на чл.48 от ОУ на
застрахователя по застраховка „гаранции“ застрахователят по същество е уговорил
регресната отговорност на застрахования при виновно неизцпълнение на неговите
задължения по договора по оперативната програма. Тази уговорена регресна отговорност,
която по същество представлява привилегия създава суброгационен ефект. Съгласно общата
разпоредба по отношение на договорите за имуществено застраховане ( чл.410, ал.1, т.1 от
КЗ) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования/бенефициента до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите
вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. Застраховайки
(обезпечавайки) неизпълнението на договорно задължение от страна на застрахования и
изплащайки дължимото обезщетение застрахователят има право да потърси даденото по
реда на регресната отговорност на застрахования, както на договорното основание, така и
по силата на изричните разпоредби на КЗ. Ето защо настоящият състав не споделя изводите
на първоинстанционния съд по отношение на липсата на законова уредба на регсента
отговорност, позовавайки само и еденствено на разпоредбата на чл.433 от КЗ.
По изложените съображения настоящият състав намира, че така предявеният
12
обратен иск е основателен и доказан. Следва да се постанови решение, с което да се отмени
атакуваното в тази част и вместо него се постанови ново, с което да се уважи предявеният
обратен иск от застрахователя срещу застрахования, причинител на вредата.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски съдът
намира, че същите са основателни. Разноски се дължат на ищеца в първоинстанционното,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 250 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на изода на спора
пред настоящата инстанция съдът намира, че разноски се дължат и на ответника по
първоначалния иск, поради което ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 400 лв., представляща разноски пред първоинстанционния и
въззивния съд, както и сумата от разноски за депозит за ССЕ от 300 лв., ДТ за СУ - 5 лв. и
ДТ по регресен иск – 1 040 лв.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 498 от 26.07.2022 г., постановено по т.д. № 1 804/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 13 състав, в частта, в която съдът е
осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД да заплати
на Министерство на труда и социалната политика на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 от КЗ
сумата 66 210.97 лв., застрахователно обезщетение по застраховка „гаранции“, полица №
**********, издадена на 10.10.2019 г. за неизпълнение на задължение по административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, процедура BG05M9OP001-2.010 „Развитие на
социалното предприемачество“ регистрационен номер BG05M9OP001-2.010-0323- С01,
установено с Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане от
27.04.2020 г., ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 19.09.2020 г. до
окончателно изплащане на сумата; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 1 728.84 лв., законна
лихва за периода от 17.06.2020 г. до 18.09.2020 г., включително; на основание чл. 78 ал. 1
ГПК сумата 2 717.59 лв., разноски в производството пред Софийски градски съд, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“
№ 1 да заплати на Министерство на труда и социалната политика с адрес по делото: гр.
София, ул. „Триадица № 2, ет. 4 сумата от 250 (двеста и петдесет) лв. на основание чл.78 от
ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 260 498 от 26.07.2022 г., постановено по т.д. № 1 804/20
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 13 състав, в частта, в която
съдът е отхвърлил предявения от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве" АД срещу сдружение „Национален център за партньорство и управление на
ресурси“ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗЗД за сумата 26 000 лв. като част от
вземане в размер от 68 344.61 лв. за встъпване в правата на бенефициента по застраховка
„гаранции“ полица № **********, издадена на 10.10.2019 г. по силата на т. 48 от общи
13
условия по застраховка „гаранции“, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА Сдружение „Национален център за партньдрство и управление на
ресурсите“, ЕИК: 17568873, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Г.С.Раковски“ № 137, ет.2, ап.9 да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лв.,
представляваща като част от вземане в общ размер от 68 344.61 лв. за встъпване в правата на
бенефициента по застраховка „гаранции“ полица № **********, издадена на 10.10.2019 г.
по силата на т. 48 от общи условия по застраховка „гаранции“, ведно със законната лихва от
09.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати сумата от
400 (четиристотин) лв., представляща разноски пред първоинстанционния и въззивния съд,
както и сумата за разноски за депозит за ССЕ от 300 (триста) лв., ДТ за СУ - 5 (пет) лв. и ДТ
по регресен иск в размер на1 040 (хиляда и четиридесет) лв.
Решението е постановено при учсатието на трето лица помагач на страната на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД – Сдружение
„Национален център за партньорство и управление на ресурси“.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14