РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Кюстендил, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20241520101154 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба вх. № 5742/14.05.2025г., с която е
предявен ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС от И. И. В.
срещу Р. Р. А. за приемане на установено спрямо ответницата, че ищецът е
собственик на поземлен имот с идентификатор 41112.83.197 по КККР на гр.
Кюстендил, одобрена със Заповед № КД 14-10-30/16.02.2011г. на Началника на
СГКК – гр. Кюстендил, находящ се в землището на гр. Кюстендил, ЕКАТТЕ:
41112, ***, с площ от 696 кв.м, с трайно предназначение: за земеделски труд и
отдих (съгласно пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), при съседи и граници: ПИ с
идентификатор 41112.83.437, ПИ с идентификатор 41112.83.369 и ПИ с
идентификатор 41112.83.196, както и за осъждане на ответницата да предаде
на ищеца владението върху същия. Ищецът твърди, че бил собственик по
силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот /НА/ № 31,
т. III, рег. № 2094, дело № 275 от 2013г. на нотариус Н. М., рег. № 566 на НК, с
район на действие – РС – Кюстендил. В процесния имот била построена и
селскостопанска сграда с идентификатор 41112.83.197.1 и с площ от 33 кв.м.
След развода на страните от 05.01.2021г. ответницата била завладяла имота
без правно основание, което продължавало и до настоящия момент.
Съответно, макар и собственик, ищецът не можел да встъпи във владение на
собствеността си. С влязло в сила решение по гр.д. № 705/2022г. бил
отхвърлен предявеният от ответницата спрямо ищеца иск за признаване на
установено, че същата била собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, като
била осъдена и да заплати разноските на ищеца. Предвид гореизложеното, за
1
ищеца бил налице правен интерес от това да предяви настоящия иск.
Претендира разноски в производството.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата
молба чрез процесуалния си представител, с който оспорва предявения иск
като недопустим и неоснователен поради следните съображения: На първо
място, твърди се, че ищецът придобил процесния имот по време на
фактическото съжителство между страните, а по време на брака им били
построили и селскостопанската сграда с идентификатор 41112.83.197.1 и с
площ от 33 кв.м. С оглед на влошените отношения между страните, от
03.10.2021г. ответницата живеела в процесния имот. По искова молба за
развод, подадена от ищеца, било образувано гр.д. № 1993/2021г. по описа на
РС – Кюстендил, като с решение от 06.10.2021г. бракът им бил прекратен. На
01.02.2022г. ищецът бил предявил иск за делба на селскостопанската сграда с
идентификатор 41112.83.197.1 и било образувано гр.д. № 177/2022г. В
делбеното производство ответницата била направила искане за възлагане на
процесния имот с идентификатор 41112.83.197, както и на сграда с
идентификатор 41112.83.197.1. По молба на ответницата й била издадена
заповед за незабавна защита по реда на ЗЗДН, като с решение на ОС –
Кюстендил искането й за защита било оставено без уважение. Ответницата
счита, че е съсобственик на процесния имот, което личало и от
кореспонденцията й с ищеца, съответно живеела в него на законно основание.
Моли съда да отхвърли иска. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание страните поддържат исканията си, бяха
разпитани трима свидетели при режим на довеждане.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа:
Видно от приетото като доказателство по делото копие на Нотариален
акт за покупко-продажбана недвижим имот № 31, том III, рег. № 2094, дело №
275/2013г. И. И. В. е закупил поземлен имот с идентификатор 41112.83.197 по
КККР на гр. Кюстендил, одобрена със Заповед № КД 14-10-30/16.02.2011г. на
Началника на СГКК – гр. Кюстендил, находящ се в землището на гр.
Кюстендил, ЕКАТТЕ: 41112, местност „Гола Велика“ № 12, с площ от 696
кв.м, с трайно предназначение: за земеделски труд и отдих (съгласно пар.4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ), при съседи и граници: ПИ с идентификатор 41112.83.437, ПИ
с идентификатор 41112.83.369 и ПИ с идентификатор 41112.83.196.
Видно от копие на Скица на поземлен имот № 15-408513-24.08.2017г.
ПИ с идентификатор 41112.83.197 е с площ от 696 кв.м., с трайно
предназначение: за земеделски труд и отдих (съгласно пар.4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ), с номер по предишен план: няма, номер по предходен план: няма.
Видно от представеното копие на Удостоверение за данъчна оценка по
чл.264, ал.1 ДОПК данъчната оценка за ПИ с идентификатор 41112.83.197,
ведно със сграда с идентификатор 41112.83.197.1, възлиза в размер на 2110,40
лева.
Видно от копие на Решение № 78/27.01.2023г., обявено по гр.д. №
2
705/2022г. по описа на РС – Кюстендил, влязло в сила на 30.04.2024г., е
отхвърлен положителният установителен иск за собственост на ½ ид.ч. от ПИ
с идентификатор 41112.83.197, предявен Р. Р. А. срещу И. И. В..
Останалите писмени доказателства не променят правния извод на съда,
поради което и не следва да бъдат обсъждани подробно.
От показанията на свидетеля Р. И. В. – дъщеря на ищеца, се установява,
че от развода /преди около три години/ между страните в процесния имот
живее Р. Р. А. като ищецът няма достъп до него. Виждала е, че имотът е
заключен с катинар като нито тя, нито баща й имат ключ от същия. Знае за
многобройни дела между страните, но не и с какъв предмет са те, както и че
страните са във влошени отношения. Знае, че ответницата отишла да живее в
процесния имот след развода, защото била казала, че нямало къде другаде да
отиде. Преди в процесния имот баща й отглеждал кучета, но след развода
няма достъп до него. Съдът кредитира посочените свидетелски показания
предвид разпоредбата на чл.172 ГПК – с оглед на всички други данни по
делото, като се има предвид възможната заинтересованост на свидетеля.
От показанията на свидетеля И. Д. И. се установява, че същият е
посещавал имота преди развода на страните. В него имало плодни дръвчета,
както и постройка, пригодена за живеене. Гледали са кучета. Знае, че там сега
живее ответницата. Минавал е покрай имота, същият бил заключен със
синджир и катинар. В момента мисли, че ищецът няма достъп до имота. Не му
е известно да има други дела между страните, дали ищецът е щял да остави
имота на ответницата, дали са спорили за цената му, не разпитвал по тези
въпроси. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, подробни,
добросъвестно депозирани и подкрепени от останалия доказателствен
материал.
От показанията на свидетеля И. В. Д. се установява, че същият помага на
ответницата за поддържане на имота от фактическата й раздяла с ищеца от
22.10.2021г. В имота била построена малка постройка, пригодена за живеене,
там се намирал и кучкарник. Бил чел съобщения между страните, от
съдържанието на които се установявало, че ищецът бил съгласен ответницата
да живее в имота, че ще й го предостави, само трябвало да се разберат как.
Свидетелства, че имотът е заграден с мрежа, имало две врати, голямата от
които била заключена с катинар, но толкова паянтова, че всеки можел да я
повдигне и да влезе, а малката горна врата била отключена. Бил виждал
ищецът да влиза в имота по записа на поставената охранителна камера в
периода около развода между страните. Няма информация за периода след
това. Знае, че е имало дело по Закона за защита от домашно насилие по молба
на ищцата, имало издадена ограничителна заповед, в последствие отменена от
ОС – Кюстендил. Свидетелства, че ответницата нямало къде другаде да живее
и че е там с разрешението на ищеца. Знае за образувано делбено дело между
страните за процесния имот.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Исковата молба е редовна. По отношение на възражението на
3
ответницата за недопустимост на иска, съдът го намира за неоснователно
доколкото предмет на настоящия иск касае поземления имот с идентификатор
41112.83.197, а предмет на делба в производството по гр.д. № 177/2022г. касае
единствено построената сграда с идентификатор 41112.83.197.1.
По така предявения иск по реда на чл.108 ЗС в доказателствена тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
собственик на поземления имот с идентификатор 41112.83.197 на твърдяното
от него основание; че ответницата е установила фактическа власт върху
процесния имот и се намира в нейно владение; че придобитият от ищеца имот
е идентичен с процесния.
При установяване на горецитираните обстоятелства в доказателствена
тежест на ответницата е да докаже наличието на годно основание да
упражнява фактическата власт върху имота.
Не е спорно между страните, а и от приетия като доказателство по
делото НА се установява, че ищецът е придобил собствеността върху ПИ с
идентификатор 41112.83.197 чрез покупко-продажба през 2013г. по време на
фактическото му съжителство с ответницата, преди да сключат граждански
брак. В последствие, доколкото отношенията между страните се влошили,
гражданският им брак бил прекратен с развод през 2021г., като от събраните
доказателства по делото и най-вече от показанията на разпитаните свидетели
се установява, че ответницата обитава процесния имот след развода, като
живее в изградената в същия жилищна сграда. С оглед на предходен спор
между страните именно във връзка със собствеността на процесния ПИ било
образувано гр.д. № 705/2022г. по описа на РС – Кюстендил, по което има
влязло в сила Решение № 78/27.01.2023г. По силата на последното е отхвърлен
предявеният от ответницата в настоящото производство спрямо ищеца
положителен установителен иск за собственост на ½ ид.ч. от имот с
идентификатор 41112.83.197.
Съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 ГПК спор, разрешен с влязло в
сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът
разпорежда друго. Пределите на силата на пресъдено нещо /СПН/ са
обективни и субективни. Първите визират предмета, за който се отнася силата
на пресъдено нещо. Този предмет е спорното материално право, което ищецът
чрез иска си е въвел като предмет на делото и съдът е потвърдил или отрекъл.
В тази връзка спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да се
пререшава, освен ако не е основан на нови факти и обстоятелства, настъпили
след приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество.
Субективните предели на силата на пресъдено нещо определят кръга на
лицата, които не могат да оспорват установеното с влязлото в сила решение
правно положение относно съществуването или несъществуването на
спорното право. СПН важи поначало само между страните, тъй като само те
са имали възможност да въздействат върху съдържанието на решението със
своите процесуални действия. В отношенията между страните и
правоприемниците им (това предпоставя правоприемство, настъпило след
възникване на СПН), които са задължени да преустановят правния спор
(чл.298, ал.1 и 2 ГПК), съдебно установеното правно положение придобива
4
качеството на „пресъдено нещо“ и оспорването му по исков ред е недопустимо
(правоустановящо действие на СПН). Наред с това, „пресъденото нещо“
овластява страната, чието правно твърдение съдът е признал за основателно,
да действа съобразно установеното от съда и задължава другата страна, чието
правно твърдение съдът е отхвърлил като неоснователно, да се съобразява с
установеното от съда правно положение това е т. н. регулиращо действие на
СПН. То служи при осъдителните решения като опора на тяхната
изпълнителна сила. СПН възстановява регулиращото действие на закона и на
неоснователно оспореното право.
Съответно, както беше посочено, с горецитираното съдебно решение,
влязло в законна сила, въпросът за собствеността върху процесния имот е бил
решен между ищеца в настоящото производство и ответницата, доколкото с
него е отречено правото на собственост върху ½ ид.ч. върху процесния имот
на ответницата по отношение на ищеца в настоящото производство. Това,
обаче, не означава, че ищецът в настоящото производство няма интерес от
установителен диспозитив в настоящия спор, напротив налице е такъв интерес
за него, доколкото по предходното дело той не е признат за собственик на
имота, единствено са отречени собственическите права на ответницата
спрямо него. Както се приема в Решение № 55 от 22.02.2012г. на ВКС по гр. д.
№ 812/2011 г., II г. о., отреченото с влязлото в сила решение спорно право не
може да бъде предявявано в нов исков процес между същите страни както
чрез иск, така и чрез възражение (чл.298, ал.1 и ал.2 и чл.299, ал.1 и ал.2
ГПК). Когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в
спорното право по отхвърлен установителен иск и е обхванато от силата на
пресъдено нещо на влязлото в сила решение, то в последващ процес между
същите страни или техни правоприемници е недопустимо да се разглежда
наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение. В случая не е
налице противоречие с посочената съдебна практика, доколкото не е налице
идентичност между настоящия спор и предходния такъв по образуваното гр.д.
№ 705/2022г. по описа на РС – Кюстендил. Съответно, доколкото както беше
вече посочено ищецът надлежно се легитимира като собственик по силата на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31, том III, рег. №
2094, дело № 275/2013г., съдът счита, че е осъществена първата материална
предпоставка за уважаване на ревандикационния иск.
Наред с това, няма спор, че имотът, описан по Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 31, том III, рег. № 2094, дело №
275/2013г., е идентичен с процесния.
По отношение на владението на имота като фактическо състояние от
страна на ответницата към момента на предявяване на иска, това
обстоятелство не се отрича от последната, а и се установява от показанията на
всички разпитани свидетели. В процесния имот се намира сграда с
идентификатор 41112.83.197.1, в която понастоящем ответницата живее, и
която сграда е предмет на съдебна делба между страните в производството по
гр.д. № 177/2022г. по описа на РС – Кюстендил. От свидетелските показания
5
на разпитаните по делото свидетели се установява и следното обстоятелствo, а
именно че ищецът е лишен от достъп до процесния имот. Последният е
ограден с прозирна ограда, а външната порта е заключена с катинар, ключ от
който ищецът не притежава. Твърденията на свидетеля И. В. Д., че
ответницата е останала да живее в процесния имот, и по-конкретно в
находящата се в същия сграда, с изричното съгласие на ищеца, не бе
подкрепено от събрания доказателствен материал, но дори това да е било така,
предвид че ищецът е собственик на процесния ПИ с идентификатор
41112.83.197, същият може да се разпорежда с него с оглед на собствената си
воля. Ако ищецът е имал намерение да предостави процесния имот за
ползване на ответницата, то е следвало да се разпореди по законоустановения
за това ред. Ответницата носи доказателствената тежест да установи
наличието на годно основание да упражнява фактическата власт върху имота.
Съгласието на ищеца ответницата да владее имота не се явява годно правно
основание тя да упражнява фактическа власт върху същия, а само житейско
такова, доколкото липсва учредено в нейна полза право на ползване на
процесния имот. Промяната на намерението на ищеца като собственик повече
да не допуска ответницата в имота си и несъобразяване на последната с
неговата воля, води до лишаването на ищеца от правната възможност да
осъществява фактическата власт върху вещта, а това е сериозно посегателство
върху неговото право на собственост. /така ТР № 3/2020г. по т.д. № 3/2020г. на
ОСГК на ВКС/.
Съответно, предвид осъществяването на всички материални
предпоставки на фактическия състав на разпоредбата по чл.108 ЗС, е налице
основателост на така предявения ревандикационен иск.
По разсноските:
Право на разноски има само ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Същият е представил списък по чл.80 ГПК за сторени такива в общ размер от
760 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран и на основание чл.108 ЗС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Р. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, че И. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, е
собственик на върху поземлен имот с идентификатор 41112.83.197 по КККР
на гр. Кюстендил, одобрена със Заповед № КД 14-10-30/16.02.2011г. на
Началника на СГКК – гр. Кюстендил, находящ се в землището на гр.
Кюстендил, ЕКАТТЕ: 41112, ****, с площ от 696 кв.м, с трайно
предназначение: за земеделски труд и отдих (съгласно пар.4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ), при съседи и граници: ПИ с идентификатор 41112.83.437, ПИ с
идентификатор 41112.83.369 и ПИ с идентификатор 41112.83.196.
ОСЪЖДА Р. Р. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ДА ПРЕДАДЕ на
И. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ВЛАДЕНИЕТО върху поземлен
имот с идентификатор 41112.83.197 по КККР на гр. Кюстендил, одобрена със
6
Заповед № КД 14-10-30/16.02.2011г. на Началника на СГКК – гр. Кюстендил,
находящ се в землището на гр. Кюстендил, ЕКАТТЕ: 41112, ****, с площ от
696 кв.м, с трайно предназначение: за земеделски труд и отдих (съгласно пар.4
от ПЗР на ЗСПЗЗ), при съседи и граници: ПИ с идентификатор 41112.83.437,
ПИ с идентификатор 41112.83.369 и ПИ с идентификатор 41112.83.196.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Р. Р. А., ЕГН ********** да
заплати на И. И. В., ЕГН ********** сумата в общ размер на 760 лева,
представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Окръжен съд – Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7