Решение по дело №11740/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2003
Дата: 20 май 2016 г. (в сила от 3 ноември 2016 г.)
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20153110111740
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

2003

град  Варна, 20.05.2016 г.,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                        Гражданско отделение, 7-ми състав

на 21 април 2016 г.                                                   Година 2016

в  публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

 

при участието на секретар А.П.

разгледа докладваното от съдия М. Коюва

гражданско дело № 11740 по описа за 2015 година

 

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК.

Производството е образувано по предявен от ищец „СЖ ЕКСПРЕСБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу ответник Е.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК, да бъде прието за установено по отношение на ищеца, че не дължи на ответника сумата 586,79 лева претендирана от последния след издаден изпълнителен лист, по решение № 438/01.06.2015г. постановено по ВТД№ 509/2015г. по описа на ОС-Варна, за което е образувано ИД № 20157880400413 от ЧСИ Мирослав Колев, № 788 на НК, поради извършено прихващане на 04.08.2015г. В исковата молба ищеца твърди, че бил получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, като не оспорва, че действително е бил осъден да заплати разноски на ищеца по посоченото съдебно производство. Твърди, че ответника е бил длъжник на банката ищец по кредит, който е бил изискуем. Затова след осъдителното решение ищецът е уведомил ответника, че прави прихващане с дължимите по кредита вноски. Твърди, че надлежно е уведомил ответника за прихващането чрез пощенска пратка с обратна разписка на 04.08.2015г. Твърди се, че въпреки прихващането ответницата се снабдила с изпълнителен лист и образувала ИД, като предпочела този ред, а не доброволното уреждане на отношенията.

Поради изложеното се иска съдът да уважи претенцията и да приеме за установено, че ищеца не дължи сумата.

Ответникът от своя страна в определения едномесечен срок е подал отговор на исковата молба на основание чл.131 ГПК, като му е назначен особен представител. Адвоката оспорва претенцията като недопустима, защото твърди, че прихващането не дава основание за предявяване на иск по чл.439, ал.2 ГПК. Оспорва претенцията и като неоснователна, като оспорва прихващането, като твърди, че на ответника такова съобщение не е изпращано, не е получавал и не е изразявал съгласие с извършеното прихващане.

Поради изложеното се иска отхвърляне на предявената претенция, а също и да се прекрати производството като недопустимо.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли съдът да го уважи.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител назначен от съда на разноски на ищеца, поддържа подадения отговор, оспорва иска и моли същия да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са приети следните писмени доказателства – копие на ИЛ от 31.08.2015г. издаден по решение № 416/ 27.01.2015г. по ГД № 18808/2013г. по описа на РС-Варна влязло в законна сила на 17.07.2015г.; копие на ПДИ от 16.09.2015г. по ИД№ 20157880400413 на ЧСИ М.Колев, рег. №788 в НК; копие на ИЛ издаден по ЧГД№ 11486/2013г. по описа на РС-Варна срещу ответника в полза на ищеца; ПДИ от 07.11.2013г. по ИД№ 20137150400366 на ЧСИ М.Пашова, с рег. № 715 на НК до ответника; копие на изявление за прихващане изх. № SV 7446-07/ 31.07.2015г. от ищеца до ответника, изпратено по куриер с обратна разписка и получено от ответника лично срещу подпис на 04.08.2015г.

По делото е изготвена и приета СПЕ /л.77-82/, която съдът приема като обективно и коректно изготвена, неоспорена от страните, във връзка с направените възражения от адвоката на ответника, че уведомлението за прихващане не е било връчено и подписа в обратната разписка не е на ответницата Е.С., от заключението на която по безспорен начин се установява, че подписа положен в обратната разписка на 04.08.2015г. е положен от отв.Е.С..

 

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответната страна на вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.

Правото си да претендира процесната сума, ответникът обосновава с издаден в негова полза изпълнителен лист за разноски присъдени му по съдебен спор, които следва да плати ищеца. От своя страна ищеца оспорва, че след издаването на изпълнителния лист е извършил прихващане със суми дължими от ответника по получен банков кредит от ответника.

По възражението на ответника, че липсват насрещни, изискуеми вземания между страните, съдът счита същото за неоснователно, защото от представените писмени доказателства се установява, че и двете страни са образували изпълнителни дела една срещу друга по издадени в тяхна полза изпълнителни листове след влизане в сила на съдебни актове. Следователно между страните са били съществуващи две ликвидни, насрещни и изискуеми вземания за парични суми, за което ищеца няма пречка да извърши прихващане.

По възражението на ответника, че не е получил уведомлението за прихващане на ищеца, също е неоснователно, защото безспорно се доказа от приетата СПЕ, че ответника е подписал лично уведомлението на 04.08.2015г. Твърдението, че куриерската пратка е съдържала нещо друго, в тежест на ответника е да докаже какво е това „друго”, но няма ангажирани доказателства в тази насока. Това, че в товарителницата на пратката не е описано точно какво съдържа, не е пречка да се достигне до извод, че е връчено именно заявлението за прихващане, защото същото е с изх. номер от 31.07.2015г., а връчването е направено на дата следваща – 04.08.2015г., т.е. съвсем скоро след това. От друга страна липсва законово задължение в пратките точно да се описва това, което се изпраща, като такова задължение не може да се вменява в тежест на ищеца. И не на последно място ищеца има интерес от прихващането, но същото е в полза и на ответника, защото с него е намален дългът му по получен банков кредит от ищеца.

По отношение на възражението, че ответника не е изразил съгласие с прихващането, такова не е необходимо, защото за осъществяване на прихващането е достатъчно уведомяването за същото от длъжника до кредитора е да достигне до последния, и не е необходимо да се изразява съгласие. Разбира се може веднага да се възрази срещу прихващането /след като получи съобщението за прихващане/, но такова възразяване в конкретния случай липсва. 

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи изцяло, като доказан.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК, съдът следва да присъди в полза на ищеца сумата 800,00 лева, представляваща направените по делото разноски, в които се включват 50,00лв. за платена д.т., 150,00лв. депозит за СПЕ, 300,00лв.за платен депозит за назначен от съда особен представител на ответника, 300,00лв.за юр.к.възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищеца „СЖ ЕКСПРЕСБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, НЕ ДЪЛЖИ на ответника Е.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 586,79 лева претендирана след издаден изпълнителен лист по решение № 438/ 01.06.2015г. постановено по ВТД№ 509/2015г. по описа на ОС-Варна, за което е образувано ИД № 20157880400413 от ЧСИ Мирослав Колев, № 788 на НК, поради извършено прихващане на 04.08.2015г., на основание чл.439, ал.2 ГПК.

 

ОСЪЖДА Е.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „СЖ ЕКСПРЕСБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА от 800,00 лева направени по делото разноски пред РС-Варна от ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в 2 - седмичен срок от уведомяването на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: