№ 86
гр. Стара Загора, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500033 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.269- 272 и чл.422- 415 от ГПК във вр.
с чл.240, чл.55 и чл.82- 86 от ЗЗД.
Делото е образуванопо подадена въззивна жалба в законния 2-
седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК от ответника- пълнолетния български
гражданин С.И.Ч. от гр.С.З. против изцяло негативното за него Решение №
505/17.11.2021г., постановено по гр.д.№ 2132/2021г. по описа на РС- гр.Стара
Загора, с което е уважен иска на С.К.С. от гр.С. против него за сумата 4 300
лв., ведно със законната лихва върху нея от17.02.2021г. до окончателното
изплащане на сумите, както и 554 лв. разноски по предходното ч.гр.д. и 746
лв. разноски по това гр.дело. Иска от ОС- Ст.Загора да го обезсили, като
недопустимо, или алтернативно да го отхвърли, като неоснователен и
недоказана, ведно със законните последици от това. Излага подробно своите
фактически и правни аргументи в подкрепа на жалбата си, като счита, че РС
се е произнесъл по недопустим иск, че първоинстанционното Решение било
неправилно и незаконосъобразно, понеже неправилно първоинстанционния
съд бил приел, че бил налице валидно сключен договор за паричен заем,
предвид превратното тълкуване с оглед поредността на завеждане и решаване
на търговските дела между третите за спора лица „Р.Р.“- ЕАД и „М.“- ООД,
както и сключения договор между „Р.Р.“- ЕАД и гръцкия гражданин Й.Г..
Няма искания за събиране на нови доказателства пред настоящата въззивна
съдебна инстнация. Има претенции за разноските си пред двете съдебни
инстанции, за което представя Списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл е
1
пледоарията на особения й процесуален представител- адвокат, както и
писмената й защита по делото.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил
писмен Отговор от ищеца- пълнолетния български гражданин С.К.С. от гр.С..
В открито съдебно заседание пълномощника му адвокат не сочи нови
доказателства, оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна и
недоказана, и моли същата да не бъде уважавана, тъй като атакуваното
първоинстанционно Решение било изцяло мотивирано, законосъобразно и
правилно. Пледира, че имало пълно съответствие между посочената правна
квалификация в заповедното и в исковото производство по спора. Моли да се
отхвърли жалбата и да се потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно
Решение, със законните последици. Претендира разноските си пред тази
въззивна съдебна инстанция, за което представя Списък по чл.80 от ГПК. В
този смисъл е и писмената му Защита по делото.
Въззивният ОС- Ст.Загора, в настоящия си състав, след като провери
атакуваното първоинстанционно Решение, събраните по делото
доказателства и обсъди становищата на всяка една от страните, като взе
предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, и
константната практика на ВКС по аналогични казуси, намира за установено и
доказано по несъмнен и безспорен начин следното по делото :
Видно от текста на заявлението за издаване на заповед по реда на чл.
410 от ГПК са изложени достатъчно обстойно обстоятелствата, при които са
дадени процесната сума в пари и действията на всяка една от страните по
правоотношението след това, като изрично е посочено, че въззиваемия С. е
предоставил на въззивника Ч. сумата от точно 4 300.00 лв. със съзнанаието,
че му ги дава на заем, а Ч. ги е приел със съзнанието, че дължи връщането им,
без да е определена дата за падежа- тоест след изрично поискване. Безспорно
между страните по делото С. и Ч. е налице зостатъчно дълго предходно
познаване и към момента на предаването на парите от С. на Ч. между тях
очевидно е съществувала достатъчно висока степен на взаимно доверие, при
което дадената устно дума е била напълно достатъчна гаранция относно
процесните им взаимоотношения, предмет на спора по делото. Най- вероято и
за това между тях двамата и не е бил сключен писмен договор. Впоследствие
отношенията между двете страни очевидно са се влошили по някакава
причина, в резултат на което се е променило поведението и отношението на
получателя Ч. към С.. Предвид което в заповедното производство е посочено
основно неоснователно обогатяване, и алтернативно паричен заем. В
последващото първоинстанционно исково производство заявителят- ищец по
закон е длъжен да посочи същите обстоятелства, които е бил посочили и в
предходното заповедно производство, което е отразено и в Исковата молба до
РС, като единствената разлика между тях е, че при преповтарянето на
обстоятелствената част на заявлението, същото е описано доста по- подробно,
без да се променя смисъла и съдържанието на обстоятелствата по
предхождащото го заявление. По същестовото си те обаче са едни и същи,
2
включително посочените искания и основания в заявлението-
ответникът/длъжник/ да върне на ищеца/заявител/ точно сумата пари, които е
получил в заем, а ако не върне паричния заем, да върне обратно получените
пари, като получени без основание. Поради което очевидно исковата молба на
въззиваемия до РС се явява редовна от външна страна, исковата претенция е
една и е се явява процесуално допустима, а възраженията на Ч. се явяват
неоснователни и недоказани.
В хода на делото, както пред първоинстанционния РС, така и пред
настоящия въззивен ОС не се установи и доказа по несъмнен и безспорен
начин защитната теза на получателя на паричната сума на ответника-
длъжник/въззивника/ Ч., че ищеца/въззиваемия/ С. не бил дал парите на Ч.
като паричен заем, а ги бил дал чрез Ч. на самия себе си, в защита на някакви
свои лични интереси.
Действително съгласно дадените от въззивника- ответник обяснения и
представени писмени документи се вижда, че по приключеното т.д.№
166/2016г. по описа на ОС- Ст.Загора е била плати определената от съда сума
от 4300 лв. за изготвени по делото експертизи. Но липсват каквито и да се
преки писмени и/или гласни доказателства пред РС, че С. бил организирал и
водил този съдебен процес, използвайки процесуалната легитимация на „Ч.“-
ЕООД, като кредитор в производството по несъстоятелност на „Р.Р.“- ЕАД,
каквато легитимация не са притежавал тогава нито С., нито „М.“- ООД/в
което той е бил съдружник с 66 % дялов капитал/. Поради което са останали
недоказани защитните твърдения на ответника- въззивник Ч., че ищеца-
въззиваем С. му бил дал указания точно тази сума от 4 300 лв. да преведе по
сметка на ОС- Ст. Загора, не е ясно на какво фактическо и правно основание е
станало това, и в какъв евентуален срок е следва да се извърши. Въпреки
идентичността на сумата от точно 4 300 лв., не е станало ясно и доказано пред
РС дали се касае за фактическа и правна идентичност между дадените
писмени указания по електронна поща на ответника и дадения от формуляр от
вече изготвено платежно нареждане за плащане на депозит за вещи лица по
същото търговски дело, със собственоръчно нанесени корекции за внасянето
именно на сумата 4 300 лв., или за друга идентична по размер, но на друго
основание сума от също толкова 4 300 лв., каквата е процесната претенция за
дадена по паричен заем, и дължаща се на връщане обратно от получилия й на
далия я. Приетити по първоинстанционното дело писмени доказателства за
платени такси по приключеното т.д.№ 116/2016г. по описа на ОС- Ст.Загора
от ищеца- въззиваем С. доказват факта на плащане на такава по размер сума,
но не и нейната идентичност.
От всичко гореизложено се налага единствено възмомжния фактически
и правен извод, че преведената от ищеца- въззиваем С. сума от 4 300 лв. по
банковата сметка на ответника- въззивник Ч. му е била дадена, като паричен
заем/както обосновано и правилно е приел и РС- Ст.Загора/, и макар и
идентична по размера си от точно 4 300 лв., не се доказа да е била
предоставена за плащане на определени от ОС- Ст.Загора разноски за
3
изготвена съдебна експертиза по горепосоченото търговско дело, макар на
следващият ден след получаване на сумата, ответникът- въззиваем Ч. да е
превел такава сума от 4 300 лв. по банкова сметка на ОС- Ст.Загора.
В хода на делото не се установи по никакъв начин С. да има признато
право от закона и от съда по несъстоятелността на „Р.- АД, гр.Р. на искове за
попълване на масата на несъстоятелността, каквото право се твърди от Ч., за
него лично и за третия за спора правен субект „Ч.“- ЕООД. Следователно
остава недоказана закитната теза на Ч., че той бил имал право на иск за
попълване масата на несъстоятелността на „Р.- АД, гр.Р., но бил нямал правен
интерес да го предяви, а пък С. нямал признато такова право и не можел да
води подобно дело, но бил имал правен интерес от това. Какъвто и правен
интерес да е имал или да твърди, че е имал Ч., то той следва да бъде посочен
от него конкретно, пряко и непосредствено, и би следвало да бъде установен
и доказан от него пълно и главно в хода на състезателното исково
производство по делото, което не е било направено от него и пред първата, и
пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Предвид което, с оглед
направеното от него оспорване получаването на процесния паричен заем, той
би следвало да върне парите поради несъществуващо основание за
получаването им, което се явява крайния фактически и правен резултат от
обжалваното първоинстанционно решение, което се явява мотивирано,
законосъобразно и правилно.
Следователно предявеният от ищеца- въззиваем установителен иск се
явява основателен и доказан, поради което правилно е бил уважен от
първоинстанционния РС, тъй като по първоинстанционното дело е било
установена безспорно фактическа и правната обстановка по спора. Поради
което и с оглед изложеното атакуваното постановено първоинстаниионно
Решение се явява напълно правилно, обосновано и законосъобразно, предвид
което следва да се потвърди изцяло, със законните последици от това.
С оглед изхода на спора пред настоящата въззивна съдебна инстанция и
на осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.2 и 3 и чл.80- 81 от ГПК въззивникът-
ответник следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия- ищец всички
направени от него разноски пред ОС- Ст.Загора в размер на 600 лв. за
възнаграждение на един пълномощник- адвокат пред въззивния съд.
Предвид установителния характер на исковото производство по делото
и с оглед ниския размер на исковата претенция от само 4 300 лв. главница,
който е под законовата граница от 5 000 лв., на осн. чл.280, ал.3,т.1, пр.1 от
ГПК, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на
по- нататъшно касационно обжалване.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.269- 272 и чл.422- 415 от
ГПК във вр. с чл.240, чл.55 и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 505/17.11.2021г., постановено
4
по гр.д.№ 2132/2021г. по описа на РС- гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА С.И.Ч.- ЕГН ********** от гр.С.З., *** да заплати на
С.К.С.- ЕГН ********** от гр.С., *** сумата 600 лв./шестстотин лева/
разноски по въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5