Р Е Ш Е Н И Е
№ 1474 / 30.06.2020
год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд ХXXVІІ – ми граждански състав
На първи юни две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание, в състав
Районен
съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от
съдията Радев гражданско дело № 4834 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против И.И.С., за установяване със
сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че дължи на ищцовото сумата
от 382.03 лв. – неплатена стойност на доставена ел. енергия за периода от
10.08.2017 год. до 08.09.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 32.21
лв., начислена върху главницата за периода от 28.09.2017 год. до 14.03.2019
год. и законната лихва върху главницата, начиная от 15.03.2019 год. до
окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № **** / 2019 год. на БРС е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Исковете са
предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и в съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищцовото
дружество, който моли за тяхното уважаване, ангажира доказателства, претендира
разноските по делото.
Особеният
представител на ответника оспорва исковете, моли за отхвърлянето им.
От анализа на
събраните по делото доказателства се налага извода за установеност на следните
факти:
Представени
са 9 бр. фактури, касаещи доставка на електроенергия за кл. № ****, ИТН ***, ***,
***, *** и обекти, находящи се в гр.А*, кв.“***“. Фактурите са издадени в процесния
отчетен период, а сбора от стойностите им възлиза на 552.34 лв.
Според
разпечатка от Имотния регистър при Служба по вписванията - гр.***, в процесния
период ответникът е притежавал правото на собственост само върху 1/2 ид.ч. от
обектите с горепосочени ИТН, редом с трето за спора лице, притежаващо другата
1/2 ид.ч.
Съгласно
препис - извлечение от сметката за посочения клиентски номер, представена от
ищеца, в периода 09.05.2019 год. - 14.08.2019 год. ответникът е заплатил 418.76
лв. - стойност на фактурирана му електроенергия и 33.22 лв. - лихва за забава.
По
заявление на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, депозирано на 15.03.2019 год., е образувано
ч.гр.д. № *******/2019 год. на БРС, приложено в цялост към настоящото дело, по
което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
сумите от 552.34 лв. - стойност на неплатена електроенергия за процесния
период, 40.96 лв. - мораторна лихва за периода от 28.09.2017 год. до 14.03.2019
год. и законната лихва, начиная от 15.03.2019 год. до окончателното плащане.
Въз основа
на такаустановените факти, настоящият
състав на Бургаския районен съд намира исковете за неоснователни.
Страните са били в
облигационно правоотношение за доставка на електроенергия в процесния период,
на едната страна на което е стоял доставчикът - ищец, а на другата - ответният
потребител. В тази връзка съдът кредитира наличните доказателства за правото на
собственост върху електроснабдените обекти, както и признанието на ищеца за
неблагоприятен факт, съдържащо се в преписа-извлечение от сметка - за извършени
от ответника плащания по фактурите. Не само - самите плащания, извършени след
издаване на заповедта за изпълнение, са признание от ответника за съществуващото
между него и доставчика облигационно правоотношение, по което са му извършени
доставки на електроенергия, за чиято стойност е издадена заповедта за
изпълнение.
Но тъй като липсват
доказателства за писмен договор между ищеца и ответника, а облигационната
връзка помежду им е възникнала ex lege, следва да се приеме, че ответникът отговаря за заплащането
на доставената в имотите електроенергия до размера на притежаваните от него
права на собственост - 1/2 ид.ч. или 276.17 лв. от главницата по заповедта за
изпълнение и 20.48 лв. от лихвата. И понеже, както се каза по - горе, същият е
заплатил 418.76 лв. за главница и 33.22 лв. за лихва, очевидно е, че исковите
суми са недължими.
Ето
защо, главният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен, което от своя
страна има за своя закономерна последица неоснователност на акцесорния – по
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за дължимост на лихвата за забава.
Недължими
са и разноските, сторени от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
по ч.гр.д. № *** / 2019 год. на БРС, както и в настоящото производство, тъй
като приложима е хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК. Ответникът не е дал повод за
образуване на делото - от една страна липсват доказателства преди това да е бил
поставен в забава, както предвижда гл.II,
раздел IV, чл.18, ал.2 и ал.4 от ОУ, респ. да е бил канен да
плати задълженията си и да не е сторил това, а от друга страна, извършвайки
плащане след образуване на делото, е признал исковете.
Водим от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. П*, ул.”****, представлявано
от Ж* С* и М* М* – Д*, предявени против И.И.С. ***, ат.22, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 382.03 лв. – неплатена стойност на
доставена ел. енергия за периода от 10.08.2017 год. до 08.09.2018 год., ведно с
мораторна лихва в размер на 32.21 лв., начислена върху главницата за периода от
28.09.2017 год. до 14.03.2019 год. и законната лихва върху главницата, начиная
от 15.03.2019 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № ****
/ 2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е