РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Ловеч, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Гражданско дело №
20224300100371 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.55 ал.1 пред.2 от ЗЗД вр.чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба с вх.№4823/18.08.2022 г. от Г. Е. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. *********** и С. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр, *********** чрез
Адвокатско дружество "Д. и Х.", БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление:
гр. *******, чрез адв. Р. А. срещу "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. ***********, представлявано от Изпълнителните
дирекгори П. Н. Д., Д. Б. Ш., А. В. Я. и П. М. и прокуриста М. И. В.с посочено правно
основание: искове по чл, 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД, съединени с искове по чл. 86 от ЗЗДи
цена на иска: 37 964.02 лв. (тридесет и седем хиляди деветстотин шестдесет и четири лева и
две стотинки - иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от ищеца Г. Е. Д. и 5 199.35 лв. (пет
хиляди сто деветдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки) - иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД от ищеца С. К. Д., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното плащане и за двамата ищци
Твърдят, че предвид цената на иска и с оглед обстоятелството, че ищците имат
качеството "потребители" по смисъла на ЗЗП, компетентен да разгледа настоящия спор е
Окръжен съд - гр. Ловеч (чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК и чл. 113 от ГПК).
Сочат, че процесният договор е сключен между тях и "Банка Пиреос България" АД,
ЕИК *******. На 12.11.2019 г. в ТР към АВ е вписано вливане на "Банка Пиреос България"
АД в ответника "Юробанк България" АД (Доказателство № 1) и молят да се приеме, че
поради настъпилото универсално правоприемство настоящата искова молба е предявена
срещу надлежен ответник.
1
От фактическа страна излагат, че на 06.10.2008 г. между „Банка Пиреос България"
АД, чийто универсален правоприемник е ответникът "Юробанк България" АД (по-долу
наричано „Банката") като „кредитор", ищеца Г. Е. Д. като „кредитополучател", ищеца С. К.
Д. като „солидарен длъжник", И.И.П. и Н.Т.Н. като „солидарни длъжници", е сключен
Договор за жилищен кредит № 3037/R/06.10.2008 г. (по-долу наричан „Договорът за кредит"
или „Договорът" -Доказателство № 2).
Твърдят, че съгласно чл. 1 от Договора, Банката е предоставила кредит в полза на
ищеца Г. Е. Д. в размер на 100 000 CHF (сто хиляди швейцарски франка), като кредитът е
бил използван съгласно предоставено обосновано искане за финансиране на
покупка/ремонт на следния недвижим имот: Апартамент № A3 в гр. Варна, ул. „Антон
Неделчев" № 26, ет. 4, със ЗП 69.71 кв.м., изба № 15 със ЗП 4.71 кв.м., заедно с 5.9461 %
ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, както и 12 кв.м. ид.ч. от дворното
място У ПИ № X-I, с площ от 243.58 кв.м., кваргал 299, 9-ти м.р. на гр. Варна.
Сочат, че във връзка с Договора за кредит страните са сключили Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 10.10.2008 г. по описа на
нотариус Т.В., per. № 479 на НК, РД PC Варна, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. №
29366, акт № 50, том XXV, дело № 23241 от 10.10.2008 г. (Доказателство № 3).
Изтъкват, че към Договора за кредит са сключени два анекса - Анекс № 1 от
15.10.2008 г. (Доказателство № 4) и Анекс № 2 от 19.02.2014 г. (Доказателство № 5), като
анекс № 1 съдържа клаузи за промяна на годишния лихвен процент и възможността на
банката да го променя едностранно, а също и клаузи за промяна на дължимите такси, а с
Анекс № 2 са променени клаузи относно задължението за поемане на разходи за изготвяне
на пазарни оценки от кредитополучателя и възможността на банката да увеличава лихвения
процент.
Сочат, че погасителният план е променян няколко пъти и в тази връзка представят
Първоначален погасителен план (Доказателство № 6), Погасителен план от 16.01.2012 г.
(Доказателство № 7), Погасителен план от 16.02.2014 г. (Доказателство № 8) и Актуален
погасителен план (Доказателство № 9).
Твърдят, че между страните е водено и дело, по което е постановено Решение №
329783/02.02.2018 г. на СРС но гр.д. № 42961/2016 г., 26 с-в (Доказателство № 10), като
делото е имало за предмет връщане на недължимо платени лихви поради приложение
неравноправни договорни клаузи, с които се позволява на банката да променя едностранно
размера на лихвения процент извън посочения метод за определяне на лихвата и с
решението си съдът с осъдил банката да върне недължимо платените лихви.
Сочат, че кредитът е усвоен на 16.10.2008 г, като Банката е открила сметка на името
на кредитополучателя Г. Д., която сметка е била открита като спестовна (а не
разплащателна). Изтъкват, че кредитополучателят не е имал никакъв достъп до банковата
сметка и всички операции по нея са извършвани служебно от банката, а сметката е служила
само за целите на кредита.
Твърдят, че кредитът е отпуснат с цел покупка на имот, за което е сключен
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 171, том III, per. № 6054, дело №
2
475 от 10.10.2008 г. по описа на нотариус Т.В., per. N 479 на НК, РД Районен съд Варна,
вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 29364, акт № 97, том ХСИ, дело № 23239 от
10.10.2008 г. (Доказателство № 11). Сочат, че отпуснатата от Банката сума по Договора за
кредит е преведена по сметка, посочена от продавача на имота, за чието закупуване е
сключен процесният договор, в евро, видно от Преводно нареждане за сметки в различни
валути от 16.10.2008 г. (Доказателство № 12). Изтъкват, че от платежното нареждане е
видно, че преведената на продавача сума в размер на 98 579.20 CHF се равнява на 64 000
EUR. Т.а. към този момент курсът EUR-CHF е бил 0.6492 и тъй като към този момент курсът
на еврото към лева е бил 1.95583, следва, че 64 000 EUR се равняват на 125 173.12 BGN или
иначе казано, 98 579.20 CHF са равни на 125 173.12 BGN, откъдето следва, че курсът на лева
към франка към датата на усвояване на кредита -16.10.2008 г., определен от Банката, е бил
1.26977.
Отбелязват, че към датата на сключване на договора за кредит - 06.10.2018 г., видно
от извадка от онлайн валутен калкулатор (Доказателство № 13), валутните курсове на
швейцарския франк към евро и респ. на еврото към българския лев е, както следва: 1 CHF =
0.643747 EUR; 1 EUR- 1.95583 BGN
Сочат, че към настоящия момент - 17.08.2022 г. валутните курсове на швейцарския
франк към евро и респ. на еврото към българския лев (Доказателство № 14) е, както следва:
1 CHF- 1.03896 EUR 1 EUR= 1.95583 BGN и към 17.08.2022 г. 1 CHF - 2.03203 BGN
(Доказателство № 15).
Изтъква, че в периода от сключване на Договора за кредит до настоящия момент е
налице значително изменение във валутните курсове, като се наблюдава трайно
обезценяване на еврото и лева спрямо швейцарския франк.
Твърдят, че вноските по кредита са били заплащани ежемесечно по следния начин:
Ежемесечно кредитополучателят Г. Д. или солидарният длъжник С. Д. са посещавали
клон на банката с цел извършване на погасителни вноски и при всяко посещение те са
носели със себе си парична сума в лева в брой, с която са извършвали погасяване. Сочат, че
всяка вноска е погасявана на каса чрез покупка на швейцарски франкове от банката, като
покупката е ставала чрез заплащане с левове. Отбелязва, че покупката на чуждата валута и
вноската по кредита са ставали с една операция, т.е. чрез вноска (в лева) с обмяна на валута
(швейцарски франкове), респ. бордера с обмяна на валута, не е имало физическо предаване
на банкноти в швейцарски франкове, т.е. при всяко посещение в банката служителят е
посочвал на ищците каква е равностойността на вноската, която желаят да погасят, във
франкове и тяхната равностойност в левове съобразно актуалния курс на Банката на франка
към лева към съответния ден, в който се извършва плащането. Изтъкват, че по този начин, за
да погасят съответната вноска, ищците са закупували на място швейцарски франкове чрез
паричните си средства в лева (по указание на служителите в банката) и по този начин се е
погасявала съответната вноска, видно от приложените вносни бележки с обмяна на валута и
бордера (Доказателство № 18 - Доказателство № 38) и тези операции са извършвани изцяло
по указание на банката, като превалутирането на сумите от лева в швейцарски франкове е
осъществявано от банката служебно съобразно актуалния курс към деня на плащането.
3
Твърдят, че единствено последната погасителна вноска от дата 15.03.2022 г.
(Доказателство № 39 и 40) е погА.а не чрез плащане на суми в брой на каса, а чрез банков
превод, но отново чрез служебно превалутиране на суми от Банката. Отбелязва, че ищците
са продали имота - предмет на ипотека за обезпечаване на Договора за кредит, на 07.03.2022
г., видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том I, per. №
1696, дело № 69 от 07.03.2022 г. по описа на нотариус С.Д., per. № 363 на НК, район на
действие Варненски районен съд, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 6251, акт №
195, том XV от 07.03.2022 г. (Доказателство № 17). Изтъква, че в нотариалния акт е
уговорено, че част от продажната цена ще бъде преведена по банкова сметка на Г. Д. в
"Юробанк България" АД с основание пълно предсрочно погасяване на ипотечен кредит
съгласно Договор за банков кредит ЖК Пиреос АВ в швейцарски франкове № 3037/R/2008
г. Плащането е извършено с платежно нареждане от 15.03.2022 г. (Доказателство № 39), с
което купувачът по сделката И.Д.К. е превела сумата от 104 750 лв. по сметка на Г. Е. Д.,
обслужваща кредита. Изтъква, че още на същия ден е извършено служебно превалутиране
от страна на банката, видно от Преводно нареждане за кредитен превод от 15.03.2022 г.
(Доказателство № 40), с което преведените от И.Д.К. средства (104 750 лв.) са
превалутирани във франкове (54 842.93 шв.франка) по курс на CHF към BGN 1.910000, като
сумата от 54 842.93 шв.франка е служила за окончателно погасяване на кредита. Изтъква, че
видно от преводните нареждания, в основание за плащане е посочено "окончателно
погасяване на кредит на Г. Е. Д. 3037 R 2008 и в тази връзка представят и извлечение от
банковата сметка за 2022 г. (Доказателство № 41), от което е видно усвояването на
последната вноска.
Прави извод, че от всичко изложено дотук е видно, че поради валутните разлики през
годините за ищците в качеството си на кредитополучател (Г. Д.) и солидарен длъжник (С.
Д.) са настъпили негативни последици, доколкото същите са били принудени да заплащат
по-високи суми за погасяване на месечните си вноски, тъй като последните били уговорени
в швейцарски франкове, а плащанията са извършвани в лева, каквато е националната валута.
Твърдят, че при заплащане на всяка вноска банката е превалутирала дължимата сума в лева
спрямо актуалния за съответния ден валутен курс, видно от приложените към настоящата
искова молба вносни бележки и бордера (Доказателство № 18 до Доказателство № 38).
Изтъкват, че по този начин кредитополучателят и солидарният длъжник са понесли
значителни вреди, тъй като обезценяването на еврото и лева спрямо швейцарския франк е
довело до положение, в което ищците са заплащали суми, осезаемо по-високи от тези, които
биха дължали, в случай че не бе налице изменение на валутния курс и в случай че Банката
не бе предвидила в Договора за кредит прехвърляне на валутния риск върху
кредитополучателя.
Предвид изложеното, прави извод, че разликата във валутния курс на франка спрямо
еврото и лева е довела до неоснователно заплащане на недължими от кредитополучателя
суми и това е така, защото клаузите, с които валутният курс се поема изцяло от
кредитополучателя, са неравноправни по смисъла на ЗЗП и в този смисъл са нищожни, т.е.
не са породили правно действия.
4
Сочат, че между страните по настоящото дело е налице влязло в сила съдебно
решение, а именно Решение № 260000 от 04.01.2021 г. на РС Ловеч по гр.д. № 2303/2019 г.
(Доказателство № 16), с което съдът е прогласил на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във вр. с
чл. 143, ал. 1, т. 18 и т. 19 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД по отношение на
"Юробанк България" АД като универсален правоприемник на "Банка Пиреос България" АД
нищожността на договорни клаузи, а именно клаузата на чл. 25 от Договора за кредит,
съгласно която "При погасяване на вземанията на Банката във валута, различна от тази,
посочена в настоящия договор, което предполага арбитражни операции, евентуалните
курсови разлики са за сметка на Кредитополучателя " и клаузата на чл, 28, б. в/ от Договор
за жилищен кредит № 3037/R/06.10.2008 г. и идентичната клауза на Анекс № 1 от 15.10.2008
г. към същия, съгласно които „Кредитополучателят декларира, че е информиран от „Банка
Пиреос България" АД и приема, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва
валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да
бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута (швейцарски франк), при
промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев. „Банка
Пиреос България" АД не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни последици,
вследствие на промяна на валутния курс евро/швейцарски франк ти швейцарски франк/лев";
осъдил е на основание чл. 55, ал. 1, нредл. 1 от ЗЗД "Юробанк България" АД да заплати на
Г. Б. Д. сумата в размер на 6 137.50 лв., представляваща платено при начална липса на
основание поради приложение на неравноправни договорни клаузи, прехвърлящи валутния
риск върху ищцата, както и на основание чл. 86 от ЗЗД законната лихва върху тази
главница, считано от подаване на исковата молба - 17.06.2019 г. до окончателното й
плащане; осъдил е на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД "Юробанк България" АД да
заплати на С. К. Д. сума в размер на 12 157.92 лв., представляваща платено при начална
липса на основание поради приложение на неравноправни договорни клаузи, прехвърлящи
валутния риск върху ищеца и на основание чл. 86 от ЗЗД законната лихва върху тази
главница, считано от подаване на исковата молба - 17.06.2019 г. до окончателното й
плащане.
Твърдят, че за да приеме, че оспорените клаузи са неравноправни, съдът е приел, че
клаузите не са индивидуално уговорени, кредитополучателят не е могъл да изрази
становище по съдържанието му, не се установи да е имало преговори между страните и
евентуално представяне на възможни промени. Сочат, че съдът е приел, че оспорените
клаузи установяват липса на всякаква възможност за погасяване на кредита в друга валута
освен швейцарски франкове, като последиците от курсовите разлики са за сметка на
кредитополучателя и солидарния длъжник и според съда тази клауза не е ясна и разбираема
извън категоричността й за начин и валутата на погасяване за потребителя, тъй като
обявяването на възможността за промяна в курса е недостатъчна, защото не е изрично
обяснено, че тя ще рефлектира върху размера на дълга в лева и то единствено в посока на
повишението му. Сочат, че съдът е взел предвид и други обстоятелства, като това, че
сметката е била оформена като спестовна, но не се установи от експертизата по делото по
тази сметка да са постъпвали средства от кредитополучателя и солидарните длъжници, да са
5
набирани средства във валута или лева но същата, да е олихвявана, за да сс реализират
някакви дивиденти, като напр. лихва по кредита, което също се тълкува от съда като
основание за неравноправност. Изтъкват, че съдът е взел предвид и дългия срок на
издължаване на кредита, както и това, че банката е била длъжна, но не е предложила
механизми за минимизиране на рисковете от евентуални валутни разлики като застраховане
и други финансови инструменти. Сочат, че съответно установено е по делото, че банката не
е съдействала и за минимизирането на валутния риск за потребителя по всички възможни
начини и безспорно по делото се установило от съда, че на ищците не е предоставена цялата
информация, която би могла да им даде възможност да преценят какъв избор да направят:
дали да сключат договор при по-нисък лихвен процент, но с носене на висок валутен риск
или по-висока лихва, но без валутен риск. Изтъкват, че както е посочило вещото лице по
делото, изменението на швейцарския франк през 2015 г. е било ненадейно за целия банков
сектор в България и чужбина с големи последици за борсата въобще и не е било възможно за
кредитополучателя и солидарните длъжници да преценят икономическите последици при
погасяване на месечните вноски в този вид валута, тъй като не са разполагали с информация
в такъв дългосрочен план, още по-малко за това увеличение, но такава илюзорна представа е
следвало да им бъде дадена именно при действието на оспорените клаузи и в какво може да
се изрази в действителност риска за тях. Сочат, че въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът е приел, че процесните клаузи са се отразили на изпълнението на
договора на един последващ етап, особено през 2015 г. и следващите, като те са довели до
неравнопоставеност на ищците - потребители и изцяло в техен ущърб поскъпването на
швейцарския франк, без съпътстващи механизми и инструменти за подпомагането на
икономически по-слабата страна.Твърдят, че съдът е посочил в решението си, че
категорично следва изводът, че ако е имало ясна представа как едно покачване на
договорната валута ще се отрази на погасителния план и на размера на месечните вноски
изцяло в тяхна тежест, кредитополучателят и солидарните длъжници не биха се съгласили с
клаузите за поемане на риска от промяната на курс CHF/BGN и понасяне изцяло за тяхна
сметка на вредите от това покачване, като подробните доводи и изводи на съда са посочени
в мотивите на цитираното решение, което е влязло в сила.
С оглед горното твърдят, че съдът е приел, че процесните договорни клаузи са
неравноправни, тъй като не са индивидуално уговорени, последиците от тях са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя, същите не са съставени по прозрачен
начин, особено в периода на стабилност и на предхождаща такава стабилност на
чуждестранната валута - швейцарски франк, и именно затова нарушаваща принципа на
добросъвестността при договарянето и водещи до вреди и неравновесие в правата и
задълженията на кредитополучателя и солидарните длъжници по договора и съответно
съдът е приел, че тези клаузи са нищожни и е уважил иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
На основание чл. 298 от ГПК молят съда да съобрази силата на пресъдено нешо на
Решение № 260000 от 04.01.2021 г. на Районен съд - гр. Ловеч но гр.д. № 2303/2019 г., като
приеме като безспорен по делото факт нищожността на следните клаузи, а именно клаузата
на чл. 25 от Договора за кредит, съгласно която "При погасяване на вземанията на Банката
6
във валута, различна от тази, посочена в настоящия договор, което предполага арбитражни
операции, евентуалните курсови разлики са за сметка на Кредитополучателя " и клаузата на
чл. 28, б. в/ от Договор за жилищен кредит № 3037/R/06.10.2008 г. и идентичната клауза на
Анекс № 1 от 15.10.2008 г. към същия, съгласно които „Кредитополучателят декларира, че е
информиран от „Банка Пиреос България" АД и приема, че ползването на кредит в
гивейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в
левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална
валута (швейцарски франк), при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или
швейцарски франк/лев. „Банка Пиреос България" АД не носи отговорност при настъпване
на неблагоприятни последици, вследствие на промяна на валутния курс евро/швейцарски
франк или швейцарски франк/лев ".
Изтъква, че решението на РС Ловеч е влязло в сила на 18.05.2022 г., което е
надлежно отразено върху самото решение.
Отбелязва, че с настоящата искова молба ищците претендират осъждане на ответника
да им заплати неоснователно платени суми в резултат от приложение на
нищожни/неравноправни договорни клаузи, прехвърлящи изцяло валутния риск върху тях и
влязлото в сила съдебно решение освен че е приело клаузите за нищожни, е осъдило
ответника да заплати на ищците надвнесените суми за период м. юни 2014 г. - м. юни 2019 г.
и законната лихва за забава до окончателно плащане на главниците. Сочат, че с настоящата
искова молба ищците предявяват искове за заплащане на надвнесените неоснователно суми
при приложението на вече проглА.ите за нищожни договорни клаузи за период от 19.06.2019
г. до настоящия момент.
Считат, че от горното е видно, че основанието за предявяване на претенциите по
настоящата искова молба е същото като основанието по вече решеното дело, а именно
приложение на неравноправни договорни клаузи, но обхваща различен период, следващ
времевия период, обхванат от вече решеното дело. В тази връзка счита, че цитираното
решение на Районен съд - Ловеч се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащитс факти на спорното субективно материално право, предявено с
настоящия иск (Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т.д. № 3/2016 г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите Емануела Балевска и Емилия В.а).
Изтъкват, че в резултат на възникналата фактическа обстановка и силата на
пресъдено нещо на Решение № 260000 от 04.01.2021 г. на РС Ловеч по гр.д. № 2303/2019 г.,
което е влязло в сила, с което клаузите па чл. 25 от процесния договор за кредит и на чл. 28,
б. в/ от същия, идентична с клаузата на Анекс № 1 от 15.10.2008 г., с които валутният риск е
изцяло прехвърлен върху ищците, са признати за нищожни, с настоящата искова молба
ищците предявяват следните искове:
• Искове, предявени от Г. Е. Д.:
1/ Първият иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД срещу ответника
"Юробанк България" АД за осъждане на последното да заплати на ищеца Г. Е. Д. сума в общ
размер на 37 964.02 лв. (тридесет и седем хиляди деветстотин шестдесет и четири лева и
две стотинки), представляваща платена сума при начална липса на основание за периода
7
29.07.2019 г. до 15.03.2022 г. въз основа на приложени неравноправни договорни клаузи,
прехвърлящи неоснователно валутния риск върху ищеца и признати за такива с Решение №
260000 от 04.01.2021 г. на Районен съд - гр. Ловеч по гр.д. № 2303/2019 п, което е влязло в
сила.
2/ Вторият иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД срещу ответника "Юробанк
България" АД за осъждане на последното да заплати на ищеца Г. Е. Д. законната лихва за
забава по чл. 86 от ЗЗД от датата на подаване на настоящата искова молба в съда до
окончателното плащане на главницата.
• Искове, предявени от С. К. Д.:
3/ Третият иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД срещу ответника
"Юробанк България" АД за осъждане на последното да заплати на ищеца С. К. Д. сума в
общ размер на 5 199.35 лв. (пет хиляди сто деветдесет и девет лева и тридесет и пет
стотинки), представляваща платена сума при начална липса на основание за периода
19.06.2019 г. - 20.01.2022 г. въз основа на приложени неравноправни договорни клаузи,
прехвърлящи неоснователно валутния риск върху ищеца и признати за такива с Решение №
260000 от 04.01.2021 п на Районен съд - гр. Ловеч по гр.д. № 2303/2019 г., което е влязло в
сила.
4/ Четвъртият иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД срещу ответника "Юробанк
България" АД за осъждане на последното да заплати на ищеца Г. Е. Д. законната лихва за
забава по чл. 86 от ЗЗД от датата на подаване на настоящата искова молба в съда до
окончателното плащане на главницата.
Сочат, че от приложените доказателства, а и от влязлото в сила съдебно решение, се
стига до извод, че в процесния казус не е имало реален паричен поток по кредита в
швейцарски франкове и това е така, защото имотът е купен без да са превеждани суми в
швейцарски франкове, нито за покупката са били необходими средства в тази валута и както
е приел и Районен съд - гр. Ловеч в решението си, което е влязло в сила, в част четвърта на
процесния договор "Издължаване на кредита" не е уточнен видът на валутата, в която ще се
извършва погасяването, но тя се извежда от погасителния план, където е посочена в
швейцарски франкове при спазването на клаузата на чл. 25 от договора, която е призната за
нищожна -при погасяване на вземанията във валута, различна от тази, посочена по
настоящия договор, което предполага арбитражни операции, евентуалните разлики са за
сметка на кредитополучателя.
Твърдят, че въпреки че в действителност отпусната по кредита сума в швейцарски
франкове е била преведена по открита банкова сметка с титуляр Г. Д., то същата не е имала
достъп до тази сметка, поради което, макар и формално кредитът да е бил отпуснат в чужда
валута, реално не е имало възможност да бъде използван в тази валута. Само за допълнение
отбелязват, че при назначанета в хода на делото пред РСЛовеч, касаещо процесните
договорни клаузи и прехвърлянето на валутния риск по процесния договор за кредит,
вещото лице, изготвило съдебно-счетоводна експертиза, посочило, че "Сметката се ползва
единствено и само за тази цел, за която е предназначена и за други цели не би могла да се
ползва, кредитополучателят не е имал право да ползва тази сметка във франкове за други
8
цели и почти цялата сума, която е получена, е дадена за покупката на жилището, като тя е
отпусната франк в лева и е закупена евро валута за плащане на продавачката...Франкът се е
използвал единствено за погасяване на главница, лихва и такси по
кредита...Кредитополучателят не е имал право на достъп до сметката ". Прави извод, че от
устното заключение на вещото лице станало ясно също, че принципът при отпускане на
кредити е на кредитополучателя да се открие разплащателна сметка, което в процесния
случай не е налице.
Изтъква, че от гореизложеното може да се направи обоснован извод за липсата на
реален паричен поток в швейцарски франкове, тъй като кредитополучателят не е използвал
и не е имал възможността да използва швейцарски франкове, а същите са били преведени по
блокирана за него сметка в ответната банка, която сметка дори не е разплащателна, като в
рамките на същия ден сумата е била превалутирана и преведена по сметка на продавача на
имота, като целта на уговорката във франкове е била единствено кредитът да се погасява в
тази чуждестранна валута.
Сочат, че както е прието с влязлото в сила съдебно решение на РС Ловеч, валутният
риск по процесния договор неправомерно е бил поет от ищците поради приложението на
признати за нищожни договорни клаузи и поради това банката следва да понесе риска от
промяната на валутния курс, а платените от тях вноски по кредита, изчислени по актуален
курс на банката CHF/BGN, надвишаващ курса при усвояване на кредита, се явяват платени
при начална липса на основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД.
Считат, че с оглед горното и предвид трайната практика на ВКС и практиката на
СЕС, Банката е следвало да събира дължимите месечни вноски, определени в швейцарски
франкове, превалутирайки ги в левове по курса, действащ към датата на усвояване на
кредита, а именно 1.26977 и това е така, защото клаузите, прехвърлящи валутния риск върху
кредитополучателя, са нищожни. Твърдят, че в отношенията Банка кредитополучател,
Банката е страната - професионалист, а кредитополучателят слабата страна и рискът следва
да се понесе от Банката.
Изтъкват, че предвид изложеното по-горе, всички надплатени суми по Договора за
кредит, в резултат от неправомерно превалутиране на вноските по актуалния към
съответната дата курс на франка към лева, а не към курса, по който е извършено
усвояването на кредита, подлежат на връщане.
Изтъкват, че вече приключилото с влязло в сила решение на ЛРС, обхваща период
м.юни 2014 г. - 04 юни 2019 г, поради което настоящата искова молба обхваща период от 19
юни 2019 г. до настоящия момент.
За по-нагледно изобразяване на разликата между дължимо и платено, предоставят
данните в табличен вид по-долу.
Номер,ДатаВноска (вВалутенПлатенаВалутенДължимаРазликаДоказателство№
ПлатенаIIIв.курс къмсума, в(в лева)(приложено към
курссума (в
от:франков16.10.2008случай чеИМ)
CHF/BGNлева)
г. - датабе
е)(на деня)
наизчислена
по
усвояване
9
навалутния
кредита
курс към
16.10.2008
г.
1С. Д.19.06.2019600.001.76281057.681.26977761.86295.8218
г.
2Г. Д.29.07.2019391.981.7858700.001.26977497.72202.2819
г.
3Г. Д.09.09.2019718.271.80991 300.001.26977912.04387.9620
г.
4С. Д.30.09.2019439.171.8216800.001.26977557.64242.3621
г.
5Г. Д.25.10.2019335.081.7906600.001.26977425.47174.5322
г.
6Г. Д.11.11.2019166.901.7975300.001.26977211.9288.0823
г.
7С. Д.12.12.2019523.301.8154950.001.26977664.47285.5324
г.
8Г. Д.14.01.2020272.181.837500.001.26977345.61154.3925
г.
9Г. Д.15.01.202035.251.844265.001.2697744.7620.2426
г.
10Г. Д.29.01.2020216.041.8515400.001.26977274.32125.6827
г.
11С. Д.12.03.2020400.001.8802752.081.26977507.91244.1728
г.
12С. Д.16.04.20201 000.001.887529.941.26977672.90327.1029
г.
13Г. Д.19.05.20201 050.001.8728560.661.26977711.91338.0930
1.
14С. Д.19.06.2020800.001.863429.411.26977545.25254.7531
г.
15Г. Д.03.07.2020750.001.869401.281.26977509.53240.4732
г.
16Г. Д.31.07.2020700.001.8424379.941.26977482.44217.5633
г.
17С. Д.19.08.20201 600.001.8426868.341.269771 02.59497.4134
г.
18Г. Д.29.09.20201 000.001.8419542.921.26977689.38310.6235
г.
10
19Г. Д.15.10.2020900.001.8513486.141.26977617.28282.7236
г.
20Г. Д.16.11.20201 000.001.8384543.951.26977690.69309.3137
21С. Д.20.01.20229100.001.91064762.901.*********.79338
г.052.21
22Г. Д.15.03.**********.001.91541.**********.913539 и 40
г.842.9312.09
Общо 126 86 911.3943
748.17163.37
Сочат, че от гореизброените вноски, вноски номер 1, 4, 7, 11, 12, 14, 17 и 21 са
заплатени от солидарния длъжник С. К. Д., видно от съответните вносни бележки и бордера,
а останалите вноски, а именно 2, 3, 5, 6, 8, 9, 10, 13, 15, 16, 18, 19, 20 и 22 са погА.и от
кредитополучателя Г. Е. Д..
Правят извода, че Г. Е. Д. е заплатила на ответника сума в размер на 37 964.02 лв.
(тридесет и седем хиляди деветстотин шестдесет и четири лева и две стотинки), платена без
основание поради приложение на неравноправни договорни клаузи (чл. 55» ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД), а С. К. Д. е заплатил на ответника сума в размер на 5 199.35 лв. (пет хиляди сто
деветдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки), платена без основание поради
приложение на неравноправни договорни клаузи (чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД).
Считат, че платените без основание суми са в резултат от заплащане по курс на
швейцарския франк към лева, надвишаващ курса, при който е усвоен кредитът и поради
неправомерно прехвърляне на валутния риск върху ищците въз основа на неравноправни
договорни клаузи.
Сочат, че съгласно чл. 86 от ЗЗД, „при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата" и в тази
връзка те претендират законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в
съда - 17.08.2022 г. до окончателно заплащане на главниците.
С оглед гореизложеното, молят съда да постанови съдебно решение, с което на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да осъди ответника „Юробанк България" АД да
заплати на ищцата Г. Е. Д. сума в размер на 37 964.02 лв. (тридесет и седем хиляди
деветстотин шестдесет и четири лева и две стотинки), представляваща платено при начална
липса на основание в периода 29.07.2019 г. -15.03.2022 г. поради приложение на признати с
влязло в сила съдебно решение - Решение № 260000 от 04.01.2021 г. на Районен съд - гр.
Ловеч по гр.д. № 2303/2019 г., неравноправни договорни клаузи, а именно клаузите на чл. 25
от Договора за кредит и клаузата на чл. 28, б. в/ от Договора за кредит и идентична клауза на
Анекс № 1 от 15.10.2008 г. към същия, прехвърлящи валутния риск върху ищцата и на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да осъди ответника „Юробанк България" АД да
заплати на ищеца С. К. Д. сума в размер на 5 199.35 лв. (пет хиляди сто деветдесет и девет
лева и тридесет и пет стотинки), представляваща платено при начална липса на основание в
периода 19.06.2019 г. - 20.01.2022 г. поради приложение на признати с влязло в сила съдебно
11
решение - Решение № 260000 от 04.01.2021 г. на Районен съд - гр. Ловеч по гр.д. №
2303/2019 г, неравноправни договорни клаузи, а именно клаузите на чл. 25 от Договора за
кредит и клаузата на чл. 28, б. в/ от Договора за кредит и идентична клауза на Анекс № 1 от
15.10.2008 г. към същия, прехвърлящи валутния риск върху ищеца; на основание чл. 86 от
ЗЗД да осъди "Юробанк България" АД да заплати на ищеца Г. Е. Д. законната лихва върху
главницата по по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от датата на подаване на исковата молба в
съда - 17.08.2022 г. до окончателно плащане на главницата; на основание чл. 86 от ЗЗД да
осъди "Юробанк България" АД да заплати на ищеца С. К. Д. законната лихва върху
главницата по по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от датата на подаване на исковата молба в
съда - 17.08.2022 г. до окончателно плащане на главницата.
Молят полза на Г. Е. Д. и С. К. Д. да бъдат присъдени и направените в настоящото
дело съдебно-деловодни разноски, в това число и за адвокатско възнаграждение.
Молят горепосочените суми да бъдат заплатени по банков път по следната
специална банкова сметка съгласно Закона за адвокатурата, за което Г. Е. Д. и С. К. Д. са
дали изричното си съгласие, обективирано в приложеното към настоящата искова молба
пълномощно:
Титуляр: Адвокатско дружество "Д. и Х." IBAN: ***********
Моли след представяне на отговора на исковата молба да им се предостави
възможност за ангажиране на доказателствени средства.
Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от: „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. *********** представлявано от Д. Б.
Ш. - изпълнителен директор, и М. И. В. - прокурист, чрез пълномощника - юрисконсулт
А.Ч., съгласно пълномощно с per. №№ 3927 и 3928, том 3, акт № 189 от 01.09.2016 г. на
нотариус М.Г., с per. № 303 на Нотариалната камара, с район на действие -районът на
Софийски районен съд.
Счита, че исковете, предявени срещу „Юробанк България" АД, са принципно
допустими, но ги оспорват изцяло по основание и размер като считат, че същите са
недоказани и неоснователни.
Изтъкват, че на 06.10.2008 г. между „Банка Пиреос България" АД (праводател на
„Юробанк България" АД) от една страна и от друга страна: Г. Е. Д. в качеството на
Кредитополучател, солидарно със С. К. Д., И.И.П. и Н. К. Д., тримата в качеството на
солидарни длъжници, се е сключил договор за банков кредит No 3337/R/2008, по силата на
договора за банков кредит Банката е отпуснала на Кредитополучателя кредит в размер на
100 000 /сто хиляди/ швейцарски франка за покупка и довършителни работи на недвижим
имот.
Сочат, че от клаузите на договора е видно, че кредитът е отпуснат и усвоен
директно в швейцарски франкове, без каквото и да е използване на друга валута,
включително без никаква индексация, деноминиране и т.н и сумата на конкретния кредит
(размер и валута) е винаги индивидуално договорена, като това е сумата, която ответникът
се приел да отпусне, а ищецът да върне, заедно с договорната лихва съгласно условията на
12
договора и по нейния размер и валута страните постигат индивидуално съгласие и тя е част
от основния предмет на договора.
Изтъкват, че клаузите в договора за кредит не са неясни и неразбираеми, същите са
съставени на общоупотребимия български език и не съдържат сложна терминология или
двусмислени и неточни изрази и от тях следва, че потребителят е получил информация, че е
налице възможност за повишаване стойността на швейцарския франк, което да промени
цената на ползвания от него кредит изразена в националната валута и това е достатъчно за
кредитополучателя, за да може да прецени потенциално значимите икономически последици
от подобни клаузи върху финансовото му положение.
Оспорват твърдението, че ответникът е разполагал с информация за предстоящо
увеличаване на курса на швейцарския франк и ако ищците твърдят това, следва да проведат
доказване в тази насока, тъй като не съществува законова презумпция, която да ги освободи
от доказателствената тежест.
Сочат, че банката и всички други субекти на финансовите пазари базират
поведението си на точни данни, а не на бъдещи несигурни събития. Считат, че изобщо не
съществува субект на пазара, който да е в съС.ие да разполага със сигурна информация за
посоката на движение на валутния курс за 21 години напред, още по-малко за конкретни
отклонения в цифри или проценти. Сочат, че и най-дългосрочните финансови прогнози са с
хоризонт една година и дори и те са несигурни що се отнася до валутни курсове, тъй като
върху тяхното развитие влияят глобални и регионални икономически процеси и
политически решения, които често могат да бъдат и с непредвидим и непредотвратим
характер и те не зависят от волята на ответника.
Оспорват твърдението, че ответникът не бил разяснил на ищеца рисковете от
сключването на договор за кредит в швейцарски франкове, тъй като точно това е сторено в
чл. 28, буква в/ от договора, като в него се посочва, че ползването на такъв кредит включва
валутен риск, защото е възможно курсът да се повиши и този риск не е бил премълчан от
ответника. Обръща внимание, че договорът за кредит е сключен за срок от 21 години (252
месеца) и по тази причина не е възможно даването на по-детайлна информация за бъдещи
промени, защото никой не разполага с подобна детайлна информация, като още по-малко
някой би могъл да даде конкретен еквивалент в евро или лева на вноската в швейцарски
франкове за същия срок.
Оспорва твърдението, че валутният риск бил „възложен" върху Кредитополучателя.
Излага, че изборът на валута е въпрос, който се решава от кредитополучателя,
защото „Банка Пиреос България" АД, като всяка банка, разполага с финансов ресурс в
различни валути и освен кредити в швейцарски франкове, „Банка Пиреос България" АД е
предлагала кредити и в евро, и в лева и това се установява от приложеното искане-
декларация за ипотечен кредит. Сочи, че на страница втора от него в раздел „параметри на
искания кредит" се вижда че Кредитополучателят може избира между три валути, като
кредитополучателят е пожелал да получи кредит в швейцарски франкове, видно от същото
искане-декларация, и е запознат със свързания валутен риск, видно от сключения договор.
Сочи, че никой не е възлагал валутния риск на ищците, като оспорените клаузи на
13
договора само информират за риска, който кредитополучателят носи по силата на
обстоятелството, че изплаща кредит в швейцарски франкове, а получава доходите си в друга
валута. Изтква, че рискът е поделен между него и банката рискът от повишаване се носи от
ищците, но рискът от понижаване се носи от ответника и не е нужно това да е изрично
записано в договора, за да я ясно, то следва от правилата на логиката и опита. Твърди, че
въпреки това обаче банката е положила усилие изрично да подчертае това обстоятелство
пред клиента, да му обърне внимание върху него. Ето защо счита, че включването на чл. 28
буква в/ договора не само не е порок, а е израз на добросъвестност от страна на кредитора и
на намерението му да изясни на кредитополучателя, че с поемането на задължение в
швейцарски франкове поема валутен риск и среден потребител би следвало да е способен да
прецени потенциално значимите последици от сключването на договора в чужда валута,
различна от българския лев или евро на базата на тази информация.
Счита, че няма друга по-конкретна информация относно промяната на валутните
курсове, която банката да е знаела или да е била длъжна да знае към момента на сключване
на договора и да не е предоставила на Кредитополучателя. Нещо повече - счита, че не е
възможно по принцип, за който и да е субект на валутния пазар да разполага с конкретна
информация за това до какъв размер могат да стигнат отклоненията на курса от текущите
нива в една или друга посока, и колко време може да продължи тази тенденция. Изтъква, че
подобни предположения са със спекулативен характер и не могат да служат за база на
договаряне с потребител. Поставя въпросът какви биха били последиците, ако потребителят
вземе решение на база на такива предоставени му от банката прогнози, а те не се оправдаят.
В тази връзка твърди, че поскъпването на швейцарския франк в мащабите, в които
се е реализирало след сключването на договора е било непредвидимо и за банката и не може
от банките да се очаква да дават на потребителите информация, различна от тази, с която
разполагат или обективно е следвало да познават към момента на сключване на договора,
като не може цитираните актове на СЕС да се ползват като оборима презумпция, че банката
е разполагала с такава информация и че съзнателно я е укрила от кредитополучателя, още
по-малко пък могат да бъдат необорима такава и нищо в тяхното съдържание не
освобождава никоя страна от необходимостта да докаже твърденията си, и съответно съда
от необходимостта да мотивира съдебния акт само с обстоятелства, които са надлежно
доказани съобразно процесуалния закон.
Сочи, че валутен риск от повишаване на курса всъщност носят всички
кредитополучател и, които получават доходите си във валута, различна от валутата, в която
дължат вноските по сключен от тях договор за кредит и такъв риск би се реализирал и за
кредитополучателите на кредити в американски долари, дори за кредитополучателите по
кредити в евро, ако например поради политически и икономически промени в страната
курсът на еврото към лева бъде освободен и започне да бъде регулиран само от пазарните
механизми.
Възразява срещу твърдението, изводимо от претенциите на ищците, че всъщност
Банката следва да понесе целия валутен риск, свързан с отпускането на кредит в
чуждестранна валута - както риска от поевтиняване на валутата на нейното вземане, който
14
се пада върху нея поради естеството на правоотношението, така и целия риск на длъжника
от поскъпване на валутата на задължението му.
Твърди, че дори клаузата на чл. 28, буква „в" от процесния договор да беше
нищожна, от това не следва, че Банката следва да възстанови на Кредитополучателя т.нар.
валутни разлики, като последиците от прогласяването на клауза от договор за банков кредит
за нищожна се изразяват във възстановяване на положението на Кредитополучателя такова,
каквото би било без тази клауза и тъй като тази клауза не създава задължения за
кредитополучателя, в неговото положение всъщност не би следвало да настъпи промяна ако
тази клауза не се прилага. Сочи, че не съществува императивна правна норма, нито
граждански или търговски обичай, от които да следва, че след премахване на оспорената
клауза, рискът от поскъпване на валутата на задължението следва да се носи от кредитора,
т.е. че той следва да върне като получена без основание ползата, която е реализирал от това
поскъпване.
Сочи, че рискът от повишаване на курса на швейцарския франк би се носил от
кредитополучателя дори и тази клауза въобще да не беше включена в договора, защото това
е присъща последица на поемането на задължение в чуждестранна валута, спрямо която
националната валута няма фиксиран курс и по същия начин неизбежна последица е, че
Кредиторът на този дълг носи риска от поевтиняването на валутата, в която е неговото
вземане. Изтъква, че това разпределение на риска не произтича от оспорената клауза от
договора за кредит, а от чл. 430, ал.1 на ТЗ и от принципа „Комуто ползите, нему и вредите"
и не е допустимо от една страна кредитополучателят да се възползва от ниската лихва, която
банката е в съС.ие да предложи по кредит, договорен в тази конкретна валута, но от друга
страна да не носи никакъв риск. Излага, че ако ще се отнем от него валутния риск, тогава би
следвало да се отнем и ползата, а именно ниската лихва, и към договора да се прилага лихва
за кредити в лева, която е била значително по-висока. Счита, че не е допустимо също така
Кредитополучателят да се възползва от ползите при евентуално падане на курса на валутата
на задължението, но да не носи никакъв риск от повишаването му.
Изтъква, че при преценка какви са последиците от прогласяването на нищожността
на клаузите на чл. 25 и чл. 28, буква в/ от процесния договор, съдът следва да държи сметка
и за актуалната законова уредба на кредитите в чуждестранна валута, съдържаща се в
разпоредбите на чл. 33, чл. 34 и чл.35 на Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребители. Сочи, че законът е обнародван в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г., поради което не е
приложим към процесното правоотношение, но уредбата, която е възприета в него, би
следвало да се взема предвид при тълкувателната дейност, която съдът извършва по
необходимост винаги, когато липсва изрична правна уредба на определени обществени
отношения. Сочи, че се предполага, че по-късната, актуална към днешна дата законова
уредба, е уредила отношенията, произтичащи от договори за кредит в чуждестранна валута
по един по-съвършен, отговарящ на съвременните обществени отношения начин.
Изтъква, че чл.ЗЗ от ЗКНИП предвижда правото на потребителя за превалутира
кредита, като следва специално да се подчертае, че превалутирането става се извършва по
обменния курс на Българската народна банка (БНБ) в деня на промяна на валутата, освен
15
ако в договора за кредит е предвидено друго, т.е. не се предвижда компенсиране на вече
понесения валутен риск при липса на такава уговорка.
Сочат, че съгласно чл. 34, ал.1 от ЗКНИП при договор за кредит в чуждестранна
валута кредиторът уведомява потребителя на хартиен или на друг траен носител в случаите,
когато неизплатената част от общата сума, дължима от потребителя, или размерът на
погасителните вноски се променят с повече от 20 на сто от размера, получен при прилагане
на обменния курс на БНБ към деня на сключване на договора за кредит. Цитира, че ал.2
гласи, че уведомлението съдържа информация за увеличението на общата сума, дължима от
потребителя, за правото на потребителя да превалутира кредита и условията за това, както и
разяснения за другите приложими механизми за ограничаване на валутния риск, на който е
изложен потребителят.
Цитира, че чл. 35 от ЗКНИП гласи: „Кредиторът включва информацията по чл. 33 и
34 в договора за кредит. Когато в договора за кредит не се съдържа разпоредба за
ограничаване на валутния риск, на който потребителят е изложен при колебание в обменния
курс, не по-голямо от 20 на сто, в стандартизирания европейски формуляр по приложение №
2 се включва представителен пример за отражението, което би имало колебание 20 на сто в
обменния курс."
Прави извод, че актуалната законова уредба признава и държи сметка за факта, че
при този тип банкови сделки рискът по принцип е за кредитополучателя, пък бил той е
потребител. Счита за видно, че тази уредба допуска, че договор за кредит в чуждестранна
валута може да НЕ съдържа разпоредба за ограничаване на валутния риск при колебание на
обменния курс до 20 на сто, т.е. увеличението в размера на вноската, остойностен в местна
валута, ако не надвишава посочения праг, може да остане за сметка на кредитополучателя.
Твърди ,че банките не са дори длъжни да информират кредитополучателите си за
отклонение под 20 процента в обменния курс и едва при достигане на този праг
законодателят е задължил банките да известят кредитополучателите и да ги информират
какви мерки могат да предприемат за избягване на валутния риск, но в крайна сметка
решение на кредитополучателя остава дали ще се възползва от някоя от тях и дори да го
направи, оказва се, че вече реализираните 20% увеличение на общата непогА.а сума или на
погасителната вноска, ще си останат за сметка на кредитополучателя. Сочи, че законовото
решение относно носенето на валутния риск от потребител е решение за в бъдеще. Сочи, че
дори съвременната нормативна уредба, събразена в най-висока степен с европейската
правна рамка за защита на потребителите, не задължава банките да компенсират
потребителите за вече вече реализирания валутен риск и да връщат това, което получили в
резултат на реализирането му.
Твърди, че това е така защото валутният риск при задължение, поето в
чуждестранна валута е в тежест на длъжника, не поради включването на специална клауза за
това в договора, а поради самото естество на задължението. Счита за очевидно, че при
днешния динамичен и технологичен характер на обществените отношения с по-активен
обмен на стоки и капитали, и по-интензивно движение на хора, отколкото в който и да било
предходен момент в историята, се очаква от един среден потребител в разумна степен
16
съобразителен да знае, че поемайки задължение в чуждестранна валута, поема и валутен
риск.
Приема, че от горният анализ на ЗКНИП е видно, че всички кредитополучатели,
сключили договори за кредит в чуждестранна валута под действието за ЗКНИП носят
минимум 20% от валутния риск (освен ако не са превалутирали още преди постигането на
прага на задължително уведомление). Изтъква, че при наложилата се съдебна практика
обаче, на която и ищците в настоящото дело се позовават, се оказва, че всички
кредитополучатели, сключили договори за кредит в чуждестранна валута преди влизането в
сила на ЗКНИП могат да бъдат компенсирани за цялата разлика в левовата равностойност на
платените вноски, дори и 20% не остават за тяхна сметка. Според ответника се оказва, че
липсата на уредба (преди ЗКНИП) на жилищните кредити в чуждестранна валута е по-
благоприятна за кредитополучателите от съществуващата уредба и такава съдебна практика
няма как да е справедлива и законосъобразна.
Счита, че дори оспорените клаузи от процесния договор да са нищожни, правното и
фактическото положение на ищците не следва да се променя.
Цитира, че съгласно решение по съединени дела С-154/15, С-307/15 и С-308/15 на
СЕС, т.61, член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че за
обявената за неравноправна договорна клауза трябва принципно да се счита, че никога не е
съществувала, така че тя няма как да има последици за потребителя. Ето защо,
установяването по съдебен ред на неравноправността на такава клауза поначало трябва да
води до връщането на потребителя в правното и фактическо положение, в което той би се
намирал при липсата на тази клауза.
Изтъква, че в случая са проглА.и за нищожни клаузи с декларативен и
информативен характер и тяхното изключване от договорното съдържание не би следвало
да доведе до промяна нито на правното, нито на фактическото положение на длъжника и не
съществува дори към днешна дата императивна правна норма, нито граждански или
търговски обичай, от които да следва, че след премахване на тези клаузи, кредиторът следва
да върне като получена без основание ползата, която е реализирал от поскъпването на
валутата на задължението и това е така, защото тези клаузи не пораждат права и
задължения. Сочи, че имущественото разместване, което ищците претендират, че е
неоснователно, в действителност не произтича от тях, а от самото естество на задължението,
което се признава дори и в съвременната нормативна уредба на кредита в чуждестранна
валута и видно е от нея, че рискът по принцип е за длъжника.
Изтъква, че с кредита в швейцарски франкове ищецът е спестил от по-високите
лихви по кредити в евро и лева и този факт следва да бъде отчетен, когато се преценява с
каква сума се е обеднил ищецът.
Твърди, че всички клаузи от договора за кредит са валидни и ищецът не се е
обеднил с никакви суми във връзка с предоставянето на кредит във валутата швейцарски
франкове. При условията на евентуалност сочат, че заради сключването на процесния
договор ищецът е понесъл повишаването на курса на швейцарския франк, но от същия
юридически факт (сключване на договор в швейцарски франкове) произтича
17
обстоятелството, че ищецът е спестил значителна сума заради по-ниската лихва по кредит
във франкове. Твърди, че лихвените условия за кредити в швейцарски франкове са били по-
ниски от тези за кредити в евро и лева и следователно, при преценка с каква сума се е
обеднил ищецът поради сключване на договор в швейцарски франкове, разликата между
лихвата за евро (лева) и лихвата за франк следва да бъде взета предвид, във връзка с което
поставят задачи за ССчЕ в т. IV по-долу.
По осъдителен иск за направените по делото разноски счита, че претенцията е
неоснователна поради неоснователност на исковете.
Предвид всичко гореизложено, с настоящия отговор на искова молба моли съда да
отхвърли всички искове по настоящото дело, а също така да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Не възразява да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства.
Представя доказателства и прави доказателствени искания:
В съдебно заседание ищцата Г. Е. се явява лично, а С. К. Д. не се явява, като и за
двамата се явява адв.Х., която поддържа исковата молба и моли исковете да бъдат уважени
изцяло, претендира и присъждане на съдебно-деловодните разноски по представен списък
по чл.80 от ГПК. Представя подробна писмена защита в подкрепа на твърденията си, че
исковете са основателни и доказани и, че следва да бъдат уважени предвид влязлото в сила
решение на ЛРС по гр.д.№2303/19 г. на ЛРС.
За ответното дружество не се явява представител.
Процесуалната легитимация на ответника се установява при извършена служебна
справка по реда на чл.23 ал.4 от Закона за търговския регистър.
От събраните по делото писмени доказателства: Извлечение от Търговски регистър
относно вливане на "Банка Пиреос България" АД в "Юробанк България" АД;. Договор за
жилищен кредит № 3037/R/06.10.2008 г;. Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот от 10.10.2008 г. по описа на нотариус Т.В., per. № 479 на НК,
РД - PC Варна, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 29366, акт № 50, том XXV, дело
№ 23241 от 10.10.2008г.; Анекс № 1 от 15.10.2008 г.; Анекс № 2 от 19.02.2014г.
Първоначален погасителен план; Погасителен план от 16.01.2012 г.;. Погасителен план от
16.02.2014 г.;. Актуален погасителен план; Решение № 329783/02.02.2018 г. на СРС по гр.д.
№ 42961/2016 г., 26 с-в; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 171, том
III, per. № 6054, дело № 475 от 10.10.2008 г. по описа на нотариус Т.В., per. № 479 на НК, РД
Районен съд Варна, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 29364, акт № 97, том ХСИ,
дело № 23239 от 10.10.2008 г.; Преводно нареждане за сметки в различни валути от
16.10.2008 г.; Извадка от онлайи валутен калкулатор към 06.10.2018 г.; Извадка от онлайн
валутен калкулатор към 17.08.2022 г. (CHF към EUR и EUR към BGN); Извадка от онлайн
валутен калкулатор към 17.08.2022 г. (CHF към BGN); Решение № 260000 от 04.01.2021 г. на
Районен съд - гр. Ловеч по гр.д. № 2303/2019 г., влязло в сила; Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 147, том 1, per. № 1696, дело № 69 от 07.03.2022 г. по описа
на нотариус С.Д., per. № 363 на НК, район на действие Варненски районен съд, вписан в
Служба по вписванията с вх.рег. № 6251, акт №> 195, том XV от 07.03.2022 г.; Вноска с
18
обмяна на валута от 19.06.2019 г.; Вноска с обмяна на валута от 29.07.2019 г.; Вноска с
обмяна на валута от 09.09.2019 г.; Вноска с обмяна на валута от 30.09.2019г; Вноска с
обмяна на валута от 25.10.2019 г.; Вноска с обмяна на валута от 11.11.2019 г.; 15 бр. бордера
от 12.12.2019 г. до 20.01.2022 г.; 39. Платежно нареждане за кредитен превод от 15.03.2022
г.; Преводно нареждане за кредитен превод от 15.03.2022 г.; Извлечение от банкова сметка
за период 01.01.2022 - 26.05.2022 г. - Искане-декларация за ипотечен кредит от Г. Д.;Искане-
декларация за ипотечен кредит от С. Д.; Нареждане за задължаване на кредитната сметка със
сумата оит 100 000 швейцарски франка; Анекс No 1 към договора за кредит от 15.10.2008г.
Анекс No 2 към договора за кредит от 19.02.2014г.Молба за промяна на параметри по
договор за кредит от 10.02.2014г.Справка за прилагания по договора лихвен процент
извлечение от банковата система; Лихвен лист по редовна главница; Лихвен лист по
просрочена главница;Справка движение по кредитна сделка извлечение от Банковата
система за периода до 15.11.2019 г. датата на оперативно сливане на системите на Банка
Пиреос и Юробанк България; Извлечение от сметка в швейцарски франкове IBAN BG 82
BPBI 8170 46 02221308 титуляр Г. Д. за периода след 15.11.2019 г.; гр.д.№2303/19г. по описа
на РС-Ловеч,от заключението на съдебно-икономическата експертиза, както и от
становището на ищеца, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност,
съдът приема за установено следното:
От приложения по делото Договор за жилищен кредит № 3037/R/06.10.2008 г.
Съдът установява, че той е сключен на 06.10.2008 г. между „Банка Пиреос България" АД,
чийто универсален правоприемник е "Юробанк България" АД като „кредитор", Г. Е. Д. като
„кредитополучател" и С. К. Д. като „солидарен длъжник", както и лицата И.И.П. и Н.Т.Н.
като „солидарни длъжници".
Съгласно чл. 1 от Договора, Банката е предоставила кредит в полза на ищеца Г. Е.
Д. в размер на 100 000 CHF (сто хиляди швейцарски франка), като кредитът е бил
използван съгласно предоставено обосновано искане за финансиране на
покупка/ремонт на следния недвижим имот: Апартамент № A3 в гр. Варна, ул. „Антон
Неделчев" № 26, ет. 4, със ЗП 69.71 кв.м., изба № 15 със ЗП 4.71 кв.м., заедно с 5.9461 %
ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, както и 12 кв.м. ид.ч. от дворното
място У ПИ № X-I, с площ от 243.58 кв.м., кваргал 299, 9-ти м.р. на гр. Варна. В чл.4 от
договора е посочено,че кредитът се предоставя за усвояване по разплащателна/спестовна
сметка, открита на името на кредитополучателя, а съгласно чл.6 от същия, ползването на
предоставеният кредит става по безкасов път чрез сметката на кедитополучателя до
определения в чл.1 размер. В чл.10в е договорено, че кредитополучателят се задължава да
поддържа миинимално салдо по сметката, по която е обслужва погасяването а задълженията
по настоящия договор, съгласно тарифата на банката, като в случай, че част от средствата по
минималното салдо бъдат използвани, кредитополучателят е длъжен да ги възстанови в
рамките на текущия месец.
Във връзка с този договор за кредит страните са сключили Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 10.10.2008 г. по описа на
нотариус Т.В., per. № 479 на НК, РД PC Варна, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. №
19
29366, акт № 50, том XXV, дело № 23241 от 10.10.2008 г.
Приложени по делото са и сключени два анекса - Анекс № 1 от 15.10.2008 г. и
Анекс № 2 от 19.02.2014 г. Към договора за кредит, като анекс № 1 съдържа клаузи за
промяна на годишния лихвен процент и възможността на банката да го променя
едностранно, а също и клаузи за промяна на дължимите такси, а с Анекс № 2 са променени
клаузи относно задължението за поемане на разходи за изготвяне на пазарни оценки от
кредитополучателя и възможността на банката да увеличава лихвения процент.
Погасителният план е променян няколко пъти и в тази връзка са представени по
делото Първоначален погасителен план, Погасителен план от 16.01.2012 г., Погасителен
план от 16.02.2014 г. и Актуален погасителен план..
Приложено по делото е съдебно решение № 329783/02.02.2018 г. на СРС но гр.д. №
42961/2016 г., 26 с-в , влязло в законна сила на 7.03.2017 г., с което е осъдена „Банка Пореос
Бългярия“ АД ЕИК ******* да заплати на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД на Г. Е. Д. ЕГН
********** сумата от 5878,06 шв.франка, представляваща платена без основание сума през
периода 16.08.2011 г. до 29.07.2016 г. начислена като договорна възнаградителна лихва над
предварително договорената с договор за кредит от 6.10.2008 г. и анекс №1/15.10.2008 г.
ведно със законната лихва от 29.07.16 г. до окончателното изплащане, като са отхвърни
исковете за заплащане на лихва за забава върху получената сума в размер на 1264,07
шв.франка за периода 30.07.2013 г. 29.07.2016 г. връщане на сума за платената такса в разер
на 1200 шв.франка за периода 16.08.2011 г. до 29.07.2016 г. като недлжимо платено и
заплащане на лихва за забава върху посочената сума в разер на 255,69 шв.франка за терода
30.07.2013 г. 29.07.2016 г.
Представено по делото е съдебно решение № 260000 от 04.01.2021 г. на РС Ловеч
по гр.д. № 2303/2019 г., с което съдът е прогласил на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във вр.
с чл. 143, ал. 1, т. 18 и т. 19 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД по отношение на
"Юробанк България" АД като универсален правоприемник на "Банка Пиреос България" АД
нищожността на договорни клаузи, а именно клаузата на чл. 25 от Договора за кредит,
съгласно която "При погасяване на вземанията на Банката във валута, различна от тази,
посочена в настоящия договор, което предполага арбитражни операции, евентуалните
курсови разлики са за сметка на Кредитополучателя " и клаузата на чл, 28, б. в/ от Договор
за жилищен кредит № 3037/R/06.10.2008 г. и идентичната клауза на Анекс № 1 от 15.10.2008
г. към същия, съгласно които „Кредитополучателят декларира, че е информиран от „Банка
Пиреос България" АД и приема, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва
валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да
бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута (швейцарски франк), при
промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев. „Банка
Пиреос България" АД не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни последици,
вследствие на промяна на валутния курс евро/швейцарски франк ти швейцарски франк/лев";
осъдил е на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД "Юробанк България" АД да заплати на
Г. Е. Д. сумата в размер на 6 137.50 лв., представляваща платено при начална липса на
основание поради приложение на неравноправни договорни клаузи, прехвърлящи валутния
20
риск върху ищцата, както и на основание чл. 86 от ЗЗД законната лихва върху тази
главница, считано от подаване на исковата молба - 17.06.2019 г. до окончателното й
плащане; осъдил е на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД "Юробанк България" АД да
заплати на С. К. Д. сума в размер на 12 157.92 лв., представляваща платено при начална
липса на основание поради приложение на неравноправни договорни клаузи, прехвърлящи
валутния риск върху ищеца и на основание чл. 86 от ЗЗД законната лихва върху тази
главница, считано от подаване на исковата молба - 17.06.2019 г. до окончателното й
плащане, отхвърлил е предявеният от Г. Е. Д. и С. К. Д. иск на основание чл.45 от ЗЗД да се
осъди "Юробанк България" АД с горните данни да заплати на Д.и сума в размер на 800 лв
представляваща имуществена вреда-загуба изразяваща се в заплатено адвокатско
възнаграждение за изготвяне и депозиране на нот.покана в размер на 700 лв и платена
нот.такса от 100 лв в резутат от виновно противоправно поведени ена банката при
приложение на неравноправни договорни клаузи, прехвърлящи валутния риск върху Г. и С.
Д.и с горните данни като неоснователен и недоказан и е отхвърлен предявеният от Г. Е. Д. и
С. К. Д. иск на основание чл.86 от ЗЗД да се осъди "Юробанк България" АД да им заплати
законната лихва върху главницата по иска по чл.45 от ЗЗД от подаване на исковата молба до
окончателното й плащане като неоснователен и недоказан. Това решение е влязло в законна
сила на 18.05.2022 г.
От л.97 до л.119 по делото са приложени вносни бележки от името на Г. Е. и С. К.,
съгласно които те са внасяли от дата 19.06.2019 г. до 15.03.2022 г.общо 22 вноски в
швейцарски франкове, които са закупували.
За правилно решаване на спора съдът е допуснал назначаване на съдебно-
икономическа експертиза, изготвена компетентно и безпристрастно от вещо лице Р. Х.. От
заключението се установява, че курсът на „банка Пиреос България“ АД към 16.10.2008
г./датата на усвояване на кредита/ е 1 швейц.франк е равен на 0,649224 евро или 98 579,20
швейцарски франка по 0,649224 е равно на 64 000 евро и към същата дата курсът на банката
CHF/BGN е 1,27882. Вещото лице е изготвило в табличен вид размерът на заплатените в
швейцарски франкове и в лева месечни вноски от 29.07.2019 г. до 15.03.22 г. от Г. Е.
Дивитрова, които възлизат на 114 015 лв и 59 893,52 шв.фр. В табличен вид са представени
и размерът на заплатените в швейцарски франкове и в лева месечни вноски от 19.06.2019 г.
до 20.01.22 г. от страна на ищеца С. К. Д., които са както следва: 16 059,76 лв и 8 553,06
шв.франка. Вещото лице е посочило, че общо двамата са внесли 68 446,58 CHF или
130 074,76 лева, изчислени по осреднен курс CHF/BGN. Вещото лице е посочило, че ако
остатъкът по кредита се изчисли по курса на лева към франка към датата на усвояване на
договора за кредит 1,26977, тогава погА.ите от С. К. Д. суми за периода от 16.06.19 г. до
20.01.22 г. са 10 860,42 лв, анесените от Г. Е. Д. са 76 051 лв или като се извадят от
16 059,76 лв -10 860,42 се получава 5 199,34 лв. внесени повече от С. К. Д. и 114 015 лв
минус 76 051 лв. се получават 37 964 лв внесени повече от Г. Е. Д..
Вещото лице е установило, че сумата от 100 000 CHF е усвоена от Г. Е. Д. на
16.10.2008 г. с преводно нареждане 98 579,20 CHF по курс CHF/EUR 1,54030 или 64 000
EUR са наредени по сметка на Милка Б.а Данева-продавач на имота, като извършените
21
операции по отпускане и усвяване на кредита отговарят на описаното в договора. Вещото
лице е установило, че сметката, открита в банката за обслужване на кредита е спестовен
влог, видно от приложеното извлечение по сметката на Г. Е. от 16.10.2008 г. до 19.10.2022 г.
и кредитополучателят е имал свободен достъп до нея, но тя се е използвала единствено за
обслужване на разрешения жилищен кредит в CHF. Вещото лице е установило, че от
26.06.2016 г. до 17.12.2018 г. две години, 5 месеца и 18 дни по кредита не са извършвани
плащания и същият изпада в просрочие в категория над 360 дни, което обяснява запора по
сметката на Г. Е. за този период. Вещото лице установява, че на 17.12.2018 г. са внесени
17 050,21 CHF или 29 814 лв, с която сума е погА.а голяма част от просрочията и запора е
вдигнат. От заключението се установява, че на 15.03.2022 г. с платежно нареждане по
сметката на Г. Е. Д. е нареден превод за 104 750 лв. с наредител И.Д.К. и основание
окончателно погасяване на кредит на Г. Е. Д. 3037 R 2008 г. Посочва се, че с преводно
нареждане същия ден сумата от 104 750 лв по курс CHF/BGN 1,91 е превалутирана и с
получените 54 842,93 CHF окончателно са погА.и просрочени лихви, просрочени главници,
такси, лихви, такси за обслужване на сметки /извлечение по сместовен влог на Г. Е.
Димитирова от 15.03.22 г. до 18.03.22 г. Вещото лице е посочило, че базовият лихвен % на
банка Пиреос България АД за жилищни кедити в CHF към момента на подписване на
договора е 4,49%, БЛП в лева към същата дата е 7,75%, а а евро 5,75%. Вещото лице е
посочило, че към датата на предсрочното прекратяване размера на задълженето за поцесния
период е общо 54 531,63 CHF, като от получените на 15.03.22 г. 54 842,93 CHF са погА.и
просрочени лихви по редовна главница 889,56 CHF, просрочена главница 3 101,41 CHF,
просочени лихви 193,30 CHF, редовни лихви 150,28 CHF, такси поддръжка кредит и
месечни такси за спестовна сметка 143,45 CHF изготвяне на съгласие за заличаване на
ипотека 39,30 CHF, издължаване на кредит 50 015,34 CHF и средства от закриване на
сделка, купени от Г. Е. 311,30 CHF. Вещото лице е посочило, че крайният срок на
издължаване на кредита 252 месеца от датата на първо по ред усвояване и базов лихвен % на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, към момента на подписване на
договора 4,49% плюс надбавка от 2,30%; базовият лихвен процен в лева към същата дата е
7,75% плюс надбавка от 2,33% или общият заложен лихвен процент за периода е 10,08%
плюс 0,065% месечна такса от усвоената сума. Вещото лце е установило от приложения
погасителен план, че размера на кредита е 126 796 лв или равностойността на 100 000 CHF в
този момент, с краен срок на издължаване на кредита 252 месеца, с анюитетни вноски в
размер на 1294,36 лв. месечно. Според вещото лице за 21 години кредитополучателя трябва
да плати общо главница, лихви, такси и комисионни в размер на 326 179,45 лв, от които
главница 126 796 лв, лихви 178 614,26 лв. такси 20 769,18 лв. Според вещото лице, ако
кредитът е бил разрешен в евро, то кредитополучателят е трябвало да получи 64 830 евро,
равностойността на 100 000 CHF с анюитетни вноски от 535,83 евро на месец или за целят
период на кредита при редовни вноски кредитополучателят ще внесе общо 135 028,72 евро
или 264 093,22 лв от които главница 64 829,82 евро лихви 59 579,77 евро и такси 10 619,12
евро. Вещото лице е проследило, че на 15.01.2015 г. швейцарската централна банка е взела
решение за премахване фиксирания курс от 1,20 евро за 1 CHF и по този начин CHF е
22
поскъпнал с 30 % за часове, като се създава хаос на фондовите пазари.
При данни настоящата инстанция приема, че е сезирана с обективно и субективно
съединени искове, предявени от Г. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *********** и С. К.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр, *********** чрез Адвокатско дружество "Д. и Х.",
БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, чрез адв. Р. А. срещу
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
***********, представлявано от Изпълнителните дирекгори П. Н. Д., Д. Б. Ш., А. В. Я. и П.
М. и прокуриста М. И. В.с с искане да бъде осъден ответника „Юробанк България" АД да
заплати на ищцата Г. Е. Д. сума в размер на 37 964 лв. (тридесет и седем хиляди
деветстотин шестдесет и четири лева/ представляваща платено при начална липса на
основание в периода 29.07.2019 г. -15.03.2022 г. поради приложение на признати с влязло в
сила съдебно решение - Решение № 260000 от 04.01.2021 г. на Районен съд - гр. Ловеч по
гр.д. № 2303/2019 г., неравноправни договорни клаузи, а именно клаузите на чл. 25 от
Договора за кредит и клаузата на чл. 28, б. в/ от Договора за кредит и идентична клауза на
Анекс № 1 от 15.10.2008 г. към същия, прехвърлящи валутния риск върху ищцата и на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да осъди ответника „Юробанк България" АД да
заплати на ищеца С. К. Д. сума в размер на 5 199.34 лв. (пет хиляди сто деветдесет и девет
лева и тридесет и четири стотинки), представляваща платено при начална липса на
основание в периода 19.06.2019 г. - 20.01.2022 г. поради приложение на признати с влязло в
сила съдебно решение - Решение № 260000 от 04.01.2021 г. на Районен съд - гр. Ловеч по
гр.д. № 2303/2019 г, неравноправни договорни клаузи, а именно клаузите на чл. 25 от
Договора за кредит и клаузата на чл. 28, б. в/ от Договора за кредит и идентична клауза на
Анекс № 1 от 15.10.2008 г. към същия, прехвърлящи валутния риск върху ищеца; на
основание чл. 86 от ЗЗД да осъди "Юробанк България" АД да заплати на ищеца Г. Е. Д.
законната лихва върху главницата по по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от датата на подаване
на исковата молба в съда - 17.08.2022 г. до окончателно плащане на главницата; на
основание чл. 86 от ЗЗД да осъди "Юробанк България" АД да заплати на ищеца С. К. Д.
законната лихва върху главницата по по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от датата на подаване
на исковата молба в съда - 17.08.2022 г. до окончателно плащане на главницата. Така
предявените искове са с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.86 от
ЗЗД с искане за връщане на заплатена от ищците сума преди влизане в сила на решение по
гр.д.№26000/14.01.21 г. по описа на ЛРС на дата 18.03.22 г, при начална липса на основание
и затова е налице първия фактически състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Спорът е граждански, тъй като ищците имат качеството „потребители“ по смисъла
на §13 т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно тази легална дефиниция всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които се на предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по догвонр по този
закон действа идвън рамките на своята търговска или професианална дейност. Съдът
приема, че след като процесният договор е ипотечен кредит, т.е касае се за финансова
услуга, то намират приложение разпоредбите на глава шеста от ЗПК, с оглед разпоредбата
на §13 т.12 от ДР на ЗПК.
23
За да бъде уважен иска с правно основание чл.55 ал.1 пред.3 от ЗЗД съдът следва да
установи наличието на две предпоставки:1.получаването на нещо от обогатилото се лице-
ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2. липсата на основание за
получаването, като в хипотезата на чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД основанието, на което е
осъществена престацията между страните, следва да е обявено с влязло в сила решение за
дадено при неравноправна клауза, каквито са и твърденията, въведени от ищеца в
настоящето производство. Претенцията касае връщане на недължимо платено по договор за
кредит, чиито клаузи са обявени за неравноправни с влязло в сила съдебно решение №
260000/04.01.2021 г. на ЛРС по гр.д. № 2303/2019 г. Съгласно чл.143 вр. с чл.146 от ЗЗП
неравноправна е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално.
Настоящата нистанция счита, че така предявени и двата иска са основателни и доказани,
доколкото безспорно се установи от горецитираното съдебно решение, което е влязло в
законна сила, че клаузите на чл. 25 от Договора за кредит и клаузата на чл. 28, б. в/ от
Договора за кредит и идентична клауза на Анекс № 1 от 15.10.2008 г. към същия,
прехвърлящи валутния риск върху ищците са обявени за неравноправни. Гражданско дело №
2303/2019 г. по описа на ЛРС е водено между същите страни и и има същият предмет, но
касае друг период от време-м.юни 2014 г. до м.юни 2019 г. Следователно настоящите искове
са допустими, доколкото силата не пресъдено ще обхваща последващ период от време, а
именно периода 29.07.2019 г. -15.03.2022 г. по иска на Г. Е. и 19.06.2019 г. - 20.01.2022 г.
относно иска на С. Д.. След като горецитираните клаузи на договора са обявени за
неравноправни в отношенията между страните, настоящата инстанция счита, че съгласно
разпоредбата на чл.298 ал.1 от ГПК в тази част горецитираното решение е влязло в сила
между същте страни, за същото искане и на същото основание и съгласно чл.299 ал.1 от
ГПК не може да бъде пререшаван спорът, който вече е разрешен с влязло в сила решение
досежно обявяването на клаузите на чл. 25 от Договора за кредит и клаузата на чл. 28, б. в/
от Договора за кредит и идентична клауза на Анекс № 1 от 15.10.2008 г. към същия,
прехвърлящи валутния риск върху ищците, които са обявени за неравноправни. В този
смисъл съдът следва да обсъжда само основателността на претенциите по чл.55 ал.1 пред.1
от ЗЗД за последващия период от време. Съобразно заключението на вещото лице Р. Х. и
представените по делото писмени доказателства настоящата инстанция приема, че
горецитираните суми са заплатени от ищците на ответната банка в изпълнение на клаузи на
договора, които са обявени за неравноправни. Размерът на исковата сума е сформиран от
разликата между валутния курс към момента на сключване на договора-6.10.2008 г. и курсът
към датата на погасяване на всяка вноска за периода от 29.07.2019 г. -15.03.2022 г. по иска
на Г. Е. и 19.06.2019 г. - 20.01.2022 г. относно иска на С. Д..
Следователно исковете им са изцяло основателни и доказани и следва да бъдат
уважени, като бъде осъдена "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. ***********, представлявано от Изпълнителните дирекгори П. Н.
Д., Д. Б. Ш., А. В. Я. и П. М. и прокуриста М. И. В. да заплати на на ищцата Г. Е. Д. сума в
24
размер на 37 964 лв. (тридесет и седем хиляди деветстотин шестдесет и четири лева),
представляваща платено при начална липса на основание в периода 29.07.2019 г. -15.03.2022
г. поради приложение на признати с влязло в сила съдебно решение - Решение № 260000 от
04.01.2021 г. на Районен съд - гр. Ловеч по гр.д. № 2303/2019 г., неравноправни договорни
клаузи, а именно клаузите на чл. 25 от Договора за кредит и клаузата на чл. 28, б. в/ от
Договора за кредит и идентична клауза на Анекс № 1 от 15.10.2008 г. към същия,
прехвърлящи валутния риск върху ищцата и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да
осъди ответника „Юробанк България" АД да заплати на ищеца С. К. Д. сума в размер на 5
199.34 лв. (пет хиляди сто деветдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки),
представляваща платено при начална липса на основание в периода 19.06.2019 г. -
20.01.2022 г. поради приложение на признати с влязло в сила съдебно решение - Решение №
260000 от 04.01.2021 г. на Районен съд - гр. Ловеч по гр.д. № 2303/2019 г, неравноправни
договорни клаузи, а именно клаузите на чл. 25 от Договора за кредит и клаузата на чл. 28, б.
в/ от Договора за кредит и идентична клауза на Анекс № 1 от 15.10.2008 г. към същия,
прехвърлящи валутния риск върху ищеца.
С оглед уважаване на главните искове, следва да бъдат уважени и акцесорните
претенции с правно основание чл.86 от ЗЗД, като бъде осъдена на основание чл. 86 от ЗЗД
"Юробанк България" АД да заплати на ищеца Г. Е. Д. законната лихва върху главницата по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.08.2022 г.
до окончателно плащане на главницата и на основание чл. 86 от ЗЗД да бъде осъдена
"Юробанк България" АД да заплати на ищеца С. К. Д. законната лихва върху главницата по
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.08.2022
г. до окончателно плащане на главницата.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищците разноските по делото съобразно представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК, както следва: на Г. Е. Д. сумата 6 088,56 лв и на С. К. Д. сумата
1 837,97 лв.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, представлявано от Изпълнителните дирекгори П. Н. Д., Д. Б.
Ш., А. В. Я. и П. М. и прокуриста М. И. В. да заплати на Г. Е. Д. ЕГН ********** с поС.ен
адрес гр.*********** сума в размер на 37 964 лв. (тридесет и седем хиляди деветстотин
шестдесет и четири лева), представляваща платено при начална липса на основание в
периода 29.07.2019 г. -15.03.2022 г. поради приложение на признати с влязло в сила съдебно
решение - Решение № 260000 от 04.01.2021 г. на Районен съд - гр. Ловеч по гр.д. №
2303/2019 г., неравноправни договорни клаузи, а именно клаузите на чл. 25 от Договора за
кредит и клаузата на чл. 28, б. в/ от Договора за кредит и идентична клауза на Анекс № 1 от
25
15.10.2008 г. към същия, прехвърлящи валутния риск върху ищцата и на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска
17.08.2022 г. до окончателното й изплащане на основание чл.86 от ЗЗД, както и разноските
по делото в размер на 6 088,56 лв.
ОСЪЖДА “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, представлявано от Изпълнителните дирекгори П. Н. Д., Д. Б.
Ш., А. В. Я. и П. М. и прокуриста М. И. В. на С. К. Д. ЕГН ********** с поС.ен адрес
гр.*********** сума в размер на 5 199.34 лв. (пет хиляди сто деветдесет и девет лева и
тридесет и четири стотинки), представляваща платено при начална липса на основание в
периода 19.06.2019 г. - 20.01.2022 г. поради приложение на признати с влязло в сила съдебно
решение - Решение № 260000 от 04.01.2021 г. на Районен съд - гр. Ловеч по гр.д. №
2303/2019 г, неравноправни договорни клаузи, а именно клаузите на чл. 25 от Договора за
кредит и клаузата на чл. 28, б. в/ от Договора за кредит и идентична клауза на Анекс № 1 от
15.10.2008 г. към същия, прехвърлящи валутния риск върху ищеца. ведно със законната
лихва върху нея от датата на предявяване на иска 17.08.2022 г. до окончателното й
изплащане на основание чл.86 от ЗЗД, както и разноските по делото в размер на 1 430 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
26