М О Т
И В И
към присъда № 19 от 30.01.2017г.
по НОХД № 6683/2016г. по описа на БРС
Съдебното
производство по делото е образувано по повод обвинителен акт на Районна
прокуратура – гр.Бургас против подсъдимия М.С.К. , с обвинение по чл.183 ал. 1 от НК,
за това че месец декември
2015г. до месец септември 2016г. включително, в град Бургас, след като е бил
осъден с влязла в сила на 28.12.2011г. съдебна спогодба от 19.12.2011г. по
гр.д. №6415/2011г. на Районен съд-гр.Бургас да издържа свой низходящ – дъщеря
си, родена на ***г. чрез нейната майка и законен представител М.С.Д.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а
именно 10 /десет/ месечни вноски, всяка по 70.00 /седемдесет/ лева, или всичко
на обща сума 700.00 /седемстотин/ лева, платими в град Бургас.
Прокурорът
поддържа обвинението относно чл.183 ал.1 от НК.
Предлага подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер на 1000лв. Не ангажира допълнително доказателства.
Подсъдимият съжалява за извършеното, като
посочва че не заплаща редовно издръжката, тъй като по-голямата част от парите
не достигат до детето и майката на детето не му позволява да се среща с него. Подсъдимият
дава обяснения по делото и изразява желание да заплаща издръжката. Ангажира доказателства.
След като
взе предвид събраните по делото доказателства и ги разгледа поотделно и в
тяхната съвкупност, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА
СЛЕДНОТО:
Подсъдимият
М.С.К. е
роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан /реалибитиран/, работи като портиер в ЕАД-София, ЕГН **********
Подсъдимият М.С.К. и свидетелката М.Д.
нямали сключен граждански брак и живеели на съпружески начала. От съвместното
им съжителство имат родено едно дете дъщеря им -родена на ***г. и която подсъдимият К.
припознал още с раждането й.
През 2009г. подсъдимият
К. и свидетелката Д. се разделили, но подсъдимият не
плащал издръжка за детето си. Предвид тези обстоятелства свидетелката М.Д. завела
гражданско дело, което приключило със спогодба от 19.12.2011г. по гр.д.
№6415/2011г. по описа на Районен съд-Бургас, влязла в сила на 28.12.2011г.
Съгласно сключената спогодба подсъдимият К. бил осъден да издържа малолетния си дъщеря,
чрез нейната майка и законен представител М.С.Д.,***, като заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 70 лева, считано от 19.07.2011г до настъпване на законни
основания за изменение или прекратяване на издръжката.
След осъждането нерегулярно заплащал дължимата издръжка, поради което
било образувано наказателно производство с обвинение по чл.183, ал.1 от НК за
неплащане на издръжка за периода месец юни 2012г. до месец януари 2013г., но
поради заплащане на размерът на задължението преди постановяване на присъдата
от първата инстанция и липсата на настъпили вредни последици на основание
чл.183, ал.3 от НК не е наказан. След изплащането на това задължение
подсъдимият заплащал издръжката на детето си до месец ноември 2015г., когато
преустановил плащанията. Свидетелката Д. подала жалба до
Районна прокуратура Бургас. Въз основа на нея било образувано настоящото досъдебно
производство срещу К. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. За периода от месец декември 2015г. до месец септември
2016г. включително подсъдимият не е заплащал по 70лв. месечно- размерът на
дължимата издръжка.
Изложената
фактическа обстановка безспорно се установява от показанията на свидетелката М.С.Д., копие от трудов
договор №130 от 26.02.2016г., разписка за получени суми от М.С.Д.,
протокол от 19.12.2011г. от съдебно заседание, в което е постигната спогодба по
гр.д. №6415 по описа за 2011г. на БРС, справка съдимост на
подсъдимия, справки от НАП, Агенция
по вписванията и др., които кореспондират с
обясненията на подсъдимия. Показанията на свидетелката са логични и
съответстващи на писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира
изцяло. Събраният доказателствен
материал е безпротиворечив, поради което съдът не се спира подробно на всяко
едно от доказателствата и доказателствените средства.
Всички разгледани
в своята съвкупност водят до извода за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
По делото безспорно
е установено, че след осъждането му със спогодба от 19.12.2011г. по гр.д.
№6415/2011г. по описа на Районен съд-Бургас, влязла в сила на 28.12.2011г. да издържа свой низходящ – детето си, подсъдимият К. съзнателно не е
изпълнил задължението си, като не е платил повече от две месечни вноски от дължимата
издръжка. Така, за периода от месец
декември 2015г. до месец септември 2016г. включително, същият не е изпълнил
задължението си по отношение на сина се - представляващо 10 месечни вноски, всяка
от които по 70.00 лева, равняващи се на сумата от 700.00 лева, платими в гр.Бургас,
с което е осъществил от обективна страна състав на престъпление по чл.183, ал.1
от НК.
Задължението за
издръжка, предмет на настоящото дело е изцяло заплатена в хода на настоящото
производство.
Издръжката цели да
задоволи ежедневните нужди на децата, които са неработоспособни и не могат да
се издържат от личното си имущество. Задължение на родителите им е да положат
грижа, за да им осигурят средства за препитание. Подсъдимият не сочи
обстоятелства, които да са го поставили в невъзможност да заплаща издръжка на
детето си, напротив подсъдимият осъществява трудова дейност. Съображенията му
за неплащане на издръжката е невъзможността да се среща с дъщеря си, което
обаче не го освобождава от задължението да заплаща дължимите средства, които са
минимални за осигуряване на ежедневните нужди на детето.
Съдът намира, че
подсъдимият М.С.К. е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението по чл.183 ал.1 от НК за това, че от месец декември 2015г. до месец септември
2016г. включително, в град Бургас, след като е бил осъден с влязла в сила на
28.12.2011г. съдебна спогодба от 19.12.2011г. по гр.д. №6415/2011г. на Районен
съд-гр.Бургас да издържа свой низходящ – дъщеря си Марияна Маринова Кънева,
родена на ***г. чрез нейната майка и законен представител М.С.Д., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно 10 /десет/
месечни вноски, всяка по 70.00 /седемдесет/ лева, или всичко на обща сума
700.00 /седемстотин/ лева, платими в град Бургас.
От обективна
страна след влизане на решението в сила - 28.12.2011г. подсъдимият не е заплатил 10 месечни вноски за
детето си, което представлява повече от две месечни вноски, изискуемо от
състава на престъплението по чл.183 ал.1 НК.
Деянието е извършено виновно при форма на
вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Деецът е съзнавал
обществената опасност на деянието и е искал настъпването на обществено-опасните
последици. Със съзнанието, че е бил осъден с влязло в сила съдебно решение да
заплаща издръжка на детето си Марияна - в размер на по 70лв. месечно, но
въпреки това не е заплащал дължимия размер.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на наложеното наказание,
съдът съобрази размера на предвиденото наказание, за престъплението по чл.183
ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
Деецът не е осъждан. Видно от справката за съдимост за
осъждането по НОХД №353 по описа на Районен съд –Бургас за 1991г., влязла в
сила на 05.03.1992г. е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца, което наказание е отложено за срок от три години. В изпитателния
срок подсъдимият не е извършил друго престъпление, поради което е реабилитиран
на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК. Относно втората присъда по НОХД
1919/2013г. по описа на БРС подсъдимият не е наказан на основание чл.183, ал.3
от НК. От съдимостта на лицето следва да се направят следните изводи: Съгласно
чл.183, ал.3 от НК въпреки заплащането на размера на издръжката тази разпоредба
не може да бъде приложена повторно, поради което деецът при същите предпоставки
не може да не бъде наказан за втори път. Към момента на извършване на деянието
по настоящото дело подсъдимият е неосъждан- реабилитиран по първото осъждане и
неосъждан по втората присъда, поради което следва извода, че не е осъждан. Същият
не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII от НК. Няма от деянието
невъзстановени имуществени вреди от престъплението.
В този смисъл целите на закона, визирани в чл. 36 от НК, могат да бъдат постигнати в пълен обем, чрез налагане на административно наказание.
Налице са всички предпоставки, предвидени в чл. 78а от НК, подсъдимият да бъде
освободен от наказателна отговорност. В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е
предвидено наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне размера на
наложеното наказание, съдът взе предвид смекчаващите вината обстоятелства ниската степен на обществена опасност на дееца, заплащането
на целия размер на издръжката,
направените самопризнания от страна на подсъдимия, изразеното съжаление за
извършеното, трудовата му ангажираност. За отгегчаващи вината обстоятелства прие продължаващото
нерегулярно изпълнение на задължението му за издръжка. Съществено за определяне на размера на наказанието
глоба е имущественото състояние на дееца, поради което съобразявайки се, че
подсъдимият е с трудово възнаграждение в размер на 580лв., съдът счита, че
справедливо за извършеното деяние и неговия автор при изключителен превес на
смегчаващи вината обстоятелства се явява административно наказание ГЛОБА в
минимален размер на 1000 лева, с което целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК ще
бъдат постигнати в пълна степен.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3
от НПК осъди подсъдимия да заплати 5 /пет/ лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд-град Бургас.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Илияна Георгиева