Присъда по дело №234/2017 на Окръжен съд - Хасково

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№      4                               19.І.2018   год.                    гр.Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        

Хасковският окръжен съд, наказателен състав

на деветнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година  

в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                       Председател : СТРАТИМИР  Д.

                                            Членове: ДЕСИСЛАВА  ТОДОРОВА

                              Съдебни заседатели : С.  С.

                                                                 М.  Д.

                                                                    Г.  М.

                                     

                                          

секретар  Росица Тодорова

прокурор Н. Гугушев

разгледа докладваното от  председателя       

наказателно  ОХ дело № 234 по  описа  за  2017 год.

 

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И  :

 

 

ПРИЗНАВА  подсъдимия  В.Т.Р., роден ** год. в гр.***, живущ ***, ***, **** гражданин, неженен, осъждан, грамотен със средно образование,  работи в ***, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 28.VIIІ.2016 год. около 3,35 часа в гр.Хасково в района на ул.“Васил Друмев“ №13 в съучастие с И. ***, и двамата като извършители, умишлено умъртвил Л. Б.Б., б.ж. на гр.Хасково, поради което и на основание чл.115 вр. чл.20 ал.2 и във вр. чл.54 ал.1 от НК  ГО  ОСЪЖДА  на наказание “ ЛИШАВАНЕ  ОТ СВОБОДА” за срок от 17 /седемнадесет/ години, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим, като го признава за НЕВИНЕН и ГО ОПРАВДАВА по първоначално предявеното му обвинение по чл.116 ал.1 т.9 от НК - затова деянието да е било извършено предумишлено.

На осн. чл.59 ал.1 от НК ЗАЧИТА времето, през което спрямо подс. В.Т.Р. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, както и задържане за 72 часа с Постановление на ОП – Хасково, считано от 30.VIIІ.2016 год.

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Ж.М., роден на *** год. в гр.***, живущ ***, ****, **** гражданин, неженен, осъждан, грамотен със средно образование,  безработен, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 28.VIIІ.2016 год. около 3,35 часа в гр.Хасково в района на ул.“Васил Друмев“ №13 в съучастие с В.Т.Р. ***, и двамата като извършители, умишлено умъртвил Л. Б.Б., б.ж. на гр.Хасково, поради което и на основание чл.115 вр. чл.20 ал.2 и във вр. чл.54 ал.1 от НК  ГО  ОСЪЖДА  на наказание “ ЛИШАВАНЕ  ОТ СВОБОДА” за срок от 11 /единадесет/ години/, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим, като го признава за НЕВИНЕН и ГО ОПРАВДАВА по първоначално предявеното му обвинение по чл.116 ал.1 т.9 от НК- затова деянието да е било извършено предумишлено.

На осн. чл.59 ал.1 от НК ЗАЧИТА времето, през което спрямо подс.И.Ж.М. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, както и задържане за 72 часа с Постановление на ОП – Хасково, считано от 14.ІХ.2016 год.

ОСЪЖДА подс. В.Т.Р., със снета по-горе самоличност да заплати на С.Л.Б. ***, ЕГН ********** сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лв. като обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.VIIІ.2016 год. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 50 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА подс. И.Ж.М., със снета по-горе самоличност да заплати на С.Л.Б. ***, ЕГН ********** сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лв. като обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.VIIІ.2016 год. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 50 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА подс. В.Т.Р., със снета по-горе самоличност да заплати на С.М.К. ***, ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетното дете М.Л.Б., ЕГН ********** сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ лв. като обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.VIIІ.2016 год. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА подс. В.Т.Р., със снета по-горе самоличност да заплати на С.М.К. ***, ЕГН ********** сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв. като обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.VIIІ.2016 год. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди в останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА подс. И.Ж.М., със снета по-горе самоличност да заплати на С.М.К. ***, ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетното дете М.Л.Б., ЕГН ********** сумата от 55 000 /петдесет и пет хиляди/ лв. като обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.VIIІ.2016 год. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА подс. И.Ж.М., със снета по-горе самоличност да заплати на С.М.К. ***, ЕГН ********** сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лв. като обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.VIIІ.2016 год. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди в останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА всеки от подсъдимите В.Т.Р. и И.Ж.М. със снета по-горе самоличност да заплати разноски по делото, както следва: направените на досъдебното производство в полза на бюджета на ОД МВР- Хасково- в размер на по 1 691.68 лв. всеки един и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС- Хасково- в размер на по 1 581.22 лв. всеки един, както и д.т. върху уважените части от гражданските искове в размер на по 6 800 лв. всеки един.

Веществените доказателства- мобилен телефон марка „***“ с ИМЕЙ **** – 1 бр., СИМ –карта на „***“ – 1 бр., мобилен телефон марка „***“ с ИМЕЙ *** – 1 бр., СИМ – карта на „***“ с номер *** – 1 бр., мобилен телефон марка „***“ с ИМЕЙ *** – 1 бр., СИМ – карта с номер *** – 1 бр., СИМ – карта на „***“ с номер *** – 1 бр., нож от бял метал с надпис „***“ – 1 бр., часовник с надпис „***“ със счупено стъкло и откачена верижка от едната страна – 1 бр., СИМ – карта с номер *** – 1 бр., СИМ – карта с номер *** – 1 бр. – да се върнат на техните собственици или лицата, от които са били иззети.

Веществените доказателства – мъжки черни чорапи с надпис „Пума“ – 1 бр., мъжки черни боксерки с надпис „Калвин Клайн“ – 1 бр., черен колан – 1 бр., къси дънкови панталони с надпис „Долче и Габана“ – 1 бр., сива мъжка тениска с надпис „Трусарди“ – 1 бр., черни мъжки спортни обувки с надпис „Ланвин“ – като вещи бз стойност да се унищожат.

Веществените доказателства – цифрово записващо устройство марка „Dahua“ сер. номер *** и зарядно и дистанционно устройства към него, оптичен диск с надпис „***“ 52х700 МВ/80 min, компакт диск с надпис DVD- R марка „Verbatim“ и оптичен диск „Verbatim DVD- R“  и диск, съдържащ трафични данни -  да останат по делото до влизането на присъдата в сила.

Вещественото доказателство – лична карта №***, издадена на С. Н. П. – да се изпрати на ОД МВР – Хасково. 

Присъдата подлежи на протест и въззивно обжалване пред АС- Пловдив в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕН СЪДИЯ : 

 

 

 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                     2.                 3.               

 

 

                                                                                

 

                                                                                                             

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

            МОТИВИ по нохд №234/17 год. на ОС- Хасково:

 

            С обвинителен акт Окръжна прокуратура- Хасково е повдигнала против подсъдимите В.Т.Р. и И.Ж.М.,*** обвинение затова, че на 28.VIIІ.2016 год. в гр.Хасково около 3:35 часа в района на ул.“В. Д.“ №*** в съучастие помежду си като извършители предумишлено умъртвили Л. Б. ***- престъпление по чл.116 ал.1 т.9  вр. чл.115 и вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК

От наследниците на пострадалия Л. Б.Б. са предявени и приети за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове против всеки от подсъдимите, както следва:

1/ От С.М.К., действаща за себе си и като майка и законен представител на малолетния му син М.Л.Б., роден *** год. – против подс.В.Т.Р. - за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на извършено престъпление в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от 28.VIII.2016 год. до окончателното ѝ изплащане, от които 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в полза на малолетното дете М.Л.Б. и 50 000 лв. обезщетение на неимуществени вреди лично на нея;

2/ От С.М.К., действаща за себе си и като майка и законен представител на малолетния му син М.Л.Б., роден **** год. – против подс.И.Ж.М. - за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на извършено престъпление в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от 28.VIII.2016 год. до окончателното ѝ изплащане, от които 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в полза на малолетното дете М.Л.Б. и 50 000 лв. обезщетение на неимуществени вреди лично на нея;

3/ От С.Л.Б., **** на пострадалия -  против подс.В.Т.Р. - за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на извършено престъпление в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от 28.VIII.2016 год. до окончателното ѝ изплащане;

4/ От С.Л.Б., ***** на пострадалия против - подс.И.Ж.М. - за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на извършено престъпление в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от 28.VIII.2016 год. до окончателното ѝ изплащане.

Същите бяха конституирани като граждански ищци на осн. чл.84 от НПК, след като съдът прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен така предявените граждански искове.

В съответствие с надлежно направено искане и на осн. чл.76 от НПК като частен обвинител по делото беше конституирана С.Л.Б., **** на пострадалия.  

Прокурор от ОП- Хасково поддържа обвинението както е внесено, като намира доказан главния факт - извършеното престъпление и авторството в лицето на двамата подсъдими. Смята, че от фактическа страна е било установено изложеното по обвинителния акт. Навежда подробни аргументи за необоснованост на евентуална защитна теза, че подсъдимите са действали в състояние на афект, на неизбежна отбрана, или при превишаване на нейните предели. По отношение на субективната страна на деянието намира, че за подс.В.Р. са събрани доказателства затова, че е  действал предумишлено. За подс.И.М. приема, че доказателствата за разнопосочни и са налице и такива, които дават основание да се приеме, че е действал не при предварителен, а при внезапен умисъл, но убедително се доказвало, че е съучастник в умишлено убийство.

Пледира за признаването на двамата подсъдими за виновни, като на подс.В.Р. се наложи наказание, предвидено за престъплението по чл.116 ал.1 т.9 от НК -„лишаване от свобода“ при известен превес на отегчаващите обстоятелства в размер между петнадесет и седемнадесет години и половина/?/,  а на подс.И.М. – алтернативно – наказанието, предвидено за престъплението по чл.115 от НК, като счита, че предвид значително по-малкия му личен принос в причиняването на смъртта на пострадалия, същото могло да се определи при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК – под предвидения законов минимум, но не и под 5 години.

Повереникът на частната тъжителка и гражданските ищци намира обвинението доказано. Отправя искане за постановяване на осъдителни присъди спрямо двамата подсъдими, като на подс.В.Т.Р. се наложи наказанието „лишаване от свобода“ в максималния размер, а досежно наказанието на подс.И.М. се присъединява към становището на прокурора. Намира предявените граждански искове за напълно доказани и основателни, поради което изразява становище да бъдат уважени изцяло.

Подс.В.Р. не се признава за виновен. Дава подробни обяснения, в които излага фактическа обстановка, съществено различаваща се от поддържаната от прокурора. Твърди, че познава пострадалия Б., който се занимавал с разпространение на наркотици и лихварство, и двамата били в продължителен конфликт от няколко месеца преди нощта на 28.08.2016 год. Причината била категоричният му отказ да работи за него, след който Б. започнал да го заплашва и да претендира, че му дължи пари. През пролетта и лятото на 2016 год. бил непрекъснато притискан и психически тормозен от Б., заради което започнал да изпитва панически страх от него и спрял да излиза от дома си. В нощта на убийството имало два предходни инцидента при случайни срещи с пострадалия. Най- напред около 0:30–1:00 часа автомобилът на подсъдимите и неговият случайно се засекли на бензиностанция „Г.“ и пострадалият се насочил към тях с очевидно агресивни намерения за физическа разправа, но подсъдимите, с които бил и свид.И.Г., се измъкнали. Броени минути преди инкриминираният инцидент, пътищата им отново се засекли случайно на бул.“Съединение“, в отсечката между бул.“България“ и бул.“Раковски“. Тогава Б.  засякъл с автомобила си техния, измъкнал подсъдимия от колата и му нанесъл жесток побой, при който му избил два зъба. Подс.Р., който бил заедно с подс.И.М., отново успял да се измъкне и да се качи в колата, но Б. го последвал. Насочил към кооперацията на ул.“Васил Друмев“ №****, защото се познавал с охранителите, които работят там и очаквал помощ от тях. Не получил обаче такава и пострадалият отново започнал да му нанася побой. Тогава извадил джобно ножче, което държал в колата си, и го размахал, с цел да се защити. Не усетил да е пробол пострадалия.

Защитникът му адв.Р. намира за безспорно по делото, че при инкриминирания инцидент е била причинена смъртта на пострадалия вследствие на нанесена една прободно- порезна рана, но поддържа, че относно субективната страна на деянието, така повдигнатото и поддържано обвинение е останало недоказано, тъй като не се установил общност на умисъла на двамата подсъдими, нито предварителен такъв у нито един от тях. Намира за доказано, че между пострадалия и нейния подзащитен е имало предхождащ случая, продължителен, интензивен конфликт, в който доминиращ е бил пострадалият. Поддържа, че подс.Р. е действал при условията на неизбежна отбрана и то при чистата хипотеза на чл.12 ал.1 от НК, като се аргументира с двете случки от нощта на престъплението, предхождащи инкриминираното деяние. При първата пострадалият демонстрирал недвусмислено агресивно поведение и намерения спрямо подс.Р., а при втората, само минута–две преди убийството, вече успял да му нанесе интензивен побой. На местопрестъплението пред сградата на ул.“Васил Друмев“ №*** подсъдимият отново бил пребит и това била единствената причина да извади нож и да го размаха срещу пострадалия. Поради краткият времеви интервал между двете случки следвало да се приеме, че кратковременното прекъсване на нападението не може да се счита за прекратяването му /в този смисъл – ТППВС №12/1973 год.- т.5/. Пледира за оправдателна присъда поради липса на обществена опасност на деянието.

Адв.А. като защитник на подс.Р. обръща внимание, че самият прокурор в обвинителната си реч показал колебание относно точната правна квалификация на деянието. Намира за недоказано по делото неговият подзащитен в нощта на инцидента да е отправял заплахи по телефона към пострадалия, но дори и да било така, множество свидетели установявали, че пострадалият не ги възприел сериозно. Събраните доказателства не сочели, че у двамата подсъдими е бил формиран предумисъл, още по-малко към умъртвяване. Доразвива тезата на адв.Р. за приложение института на неизбежната отбрана, като специално навежда доводи в насока, ако съдът не приеме, че не е осъществена „чиста“ неизбежна отбрана по чл.12 ал.1 от НК, а превишаване на нейните предели, да приеме, че това се е дължало на уплаха и приложи ал.4 от същия. Пледира подс.Р. да не бъде наказван, а алтернативно – да бъде признат за виновен в престъпление по чл.119 от НК.

Адв.Г., трети защитник на подс.Р., като се присъединява изцяло към гореизложените аргументите, обръща внимание на съда, че свид.И.Г., чиито показания в най- голяма степен подкрепят тезата на обвинението, има личен мотив да злепостави и уличи неговия подзащитен, както и че са събрани доказателства, че по време на конфликта, при който е причинена смъртта на пострадалия, последният също е имал нож у себе си. Настъпването на смъртта от един-единствен удар според съдебно медицинската експертиза до голяма степен било злощастно, но  случайно стечение на обстоятелствата, което хвърляло сериозно съмнение върху тезата за предварително формиран умисъл за убийство у подсъдимия.

Подс.И. М. също дава подробни обяснения, в които макар да потвърждава голяма част от изложените по обвинителния акт факти, отрича съществени такива за предявеното спрямо него обвинение. Разказва, че с подс.Р. прекарали деня заедно от ранния следобед, като се разхождали с неговия автомобил. Най- напред отишли до Пловдив да играят хазарт в казино, а вечерта подс.Р. приел да закара свид.И.Г. *** до ГКПП „Капитан Андреево“. Изобщо не станало дума подс.Р. да има проблеми с пострадалия, още по-малко да планира убийството му. Потвърждава изнесеното от подс.Р. за инцидент на бензиностанция „Г.“ на път за Свиленград, но не разпознал лицето, което се опитало да ги нападне. Признава, че след това подс.Р. започнал да търси телефона на пострадалия, и след като дори го намерили чрез приятелката на подс.М., двамата провели разговор, по време на който подс.Р. избухнал и започнал да псува Б., но не и да отправя закани с убийство. Казал му :“Ти не си вече фактор в този град.“ Не споделил обаче никакви намерения за физическа саморазправа, убийство и пр. Изцяло потвърждава изнесеното от подс.Р. за втори инцидент с пострадалия на бул.“Съединение“ в гр.Хасково, случил се непосредствено преди фаталния., при който вече разпознал, че ги атакува Б., който измъкнал подс.Р. от автомобила и му нанесъл множество удари, но не възприел да са му били избити зъби. Самият М. безуспешно се опитвал да го възпре. Двамата се измъкнали и подс.М. предложил на подс.Р. да отидат в полицията, последният обаче се насочил към ул.“Васил Друмев“. Пред жилищната кооперация на номер *****. отново се нахвърлил с юмруци и ритници върху подс.Р., който започнал да моли подс.М. да му се притече на помощ. Тогава подсъдимият извадил палката, която си била в автомобила на подс.Р., но я скрил зад гърба си и започнал да увещава Б. да преустанови разправата с В. и да раздели двамата. Пострадалият обаче се нахвърлил и върху него, нанесъл му удар с юмрук в слепоочието и тогава подс.М. замахнал с палката към него, но напосоки. Не усетил да го е ударил, но не изключва такава възможност.

Защитникът му адв.З. акцентира на обстоятелството, че пострадалият е загинал от един-единствен удар с нож, какъвто неговият подзащитен не е държал. Намира за напълно недоказан предварителен умисъл у двамата подсъдими за извършване на убийство, тъй като не се установява нито един момент, в който те да са го обсъждали, да са се наговаряли, или поне подс.Р. да е споделял на подс.М. такива свои намерения, а последният да е изявил готовност да се присъедини. Твърди, че доказателствата установяват Б. да е преследвал подсъдимите, а не обратното. И ножът, и палката, която е държал подс.М., са стояли постоянно в автомобила на подс.Р.. Пледира за оправдателна присъда.

            Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, Хасковският окръжен съд приема за установено по делото следното:

По фактическата обстановка:

Подс.В.Т.Р. ***, на *** год., ****, **** гражданин. ***, ***, със **** образование. Работи в ****, търговско дружество, занимаващо се с **** дейност, чийто собственик е неговият****.  Осъждан през 2015 год.  с Присъда №35/10.06.2015 год. по Нохд №330/2015 год. на РС - Хасково, влязла в сила на 8.07.с.г за престъпление по чл.194 ал.1 от НК, за което при условията на чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание „пробация“  при двете задължителни пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „Задължителни срещи с пробационен служител“ - за  срок от една година. Преди това през 2014 год. с Решение №73/14.04.2014 год. по Анд №115/2014 год. на РС – Димитровград, влязло в сила на 30.04.с.г. по реда на чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 предл.1 от НК, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. За личността му са събрани противоречиви характеристични данни, като преобладават отрицателните – свидетели по делото го описват като конфликтен, избухлив, арогантен и некоректен в отношенията си с другите. Често употребявал наркотични вещества.

Подс.В.Р. е сравнително нисък на ръст, със слабо телосложение.

Към датата на събитията ползвал няколко мобилни телефона, сред които такъв с абонатен номер ******* от мрежата на „Виваком“, регистриран на търговското дружество „*****“ЕООД – Х. на неговия ***.

Подс.И.Ж.М. ***, на*** год., ***, *** гражданин,****,*****, със *** образование. Безработен към момента на извършване на деянието, но са събрани данни, че е работел като барман и сервитьор в различни заведение в града и по курортите. Известно време работил и в Г., където е брат му.

Осъждан, както следва:

1/ През 2010 год. по силата на Споразумение №119/28.05.2010 год., в сила от същата дата по нохд №62/2010 год. на ОС Хасково - за престъпление по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 и чл.20 ал.2, 3 и 4 от НК, за което при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК със срок от три години и на наказание „глоба“ в размер на 899 лв./стойността на предмета на престъплението/;

2/ През 2012 год. по силата на Споразумение №67/23.04.2012 год., в сила от същата дата по нохд №76/2012 год. на РС - Гълъбово - за престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК – на наказание „пробация“  при двете задължителни пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ “  с периодичност два пъти седмично и „Задължителни срещи с пробационен служител - за срок от осем месеца;

3/ Отново през 2012 год. по силата на Споразумение от 13.07.2012 год., в сила от същата дата по нохд №367/2012 год. на РС - Смолян – пак за престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК и отново на наказание „пробация“  при двете задължителни пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „Задължителни срещи с пробационен служител“  - за срок от осемнадесет месеца.

По същото дело и с определение от същата дата РС – Смолян е определил общо наказание по предходните две осъждане в размер на по- тежкото от тях.

4/ Отново през 2012 год. по силата на Споразумение №199 от 15.10.2012 год., в сила от същата дата по нохд №901/2012 год. на РС - Несебър – все за престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК –на наказание „пробация“  при двете задължителни пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни срещи с пробационен служител“ - за срок от осемнадесет месеца, както и при пробационна мярка „Включване в програми за обществено въздействие“ за срок от една година;

По чнд №18/2013 год. с Определение №98/28.03.2013 год. РС – Несебър му е определил общо наказание измежду наложените му по Нохд № 367/2012 год. на РС – Смолян и по Нохд №901/2012 на РС – Несебър в размер на по- тежкото от тях, а именно –последното.

Така определеното общо наказание е било изтърпяно към 26.01.2014 год.

Събраните лични характеристични данни и за този подсъдим са противоречиви. Сам признава, че употребява наркотични вещества и алкохол. Работи, но не постоянно. От друга страна четири от петте му от осъжданията му са все за престъпления все по чл.343в ал.2 от НК, не е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода“. Останал без баща на 17- годишна възраст. През последната година полагал грижи за болната си майка, чието здравословно състояние сериозно се влошило. От няколко години живеел на семейни начала със свид.Р.Г., която го описва като внимателен и грижовен.

Подс.И. М. е среден на ръст със слабо до средно телосложение.

Двамата подсъдими се познавали лично, били в приятелски отношения, имали и много общи познати, но не се виждали често. Подс.Р. бил известен с прякора „А.“, а подс.М. като „Б.“. Двамата се познавали и с пострадалия Л. Б., когото в града наричали „З.“. Подс.Р. бил във влошени отношения с него, като конкретната причина затова е останала неустановена по категоричен начин. В един сравнително продължителен период от време преди извършване на престъплението обаче подс.Р. бил притискан и заплашван от Б..

Пострадалият Л. Б. е бил на **** години. От около десет години живеел на семейни начала със свид.С.К., с която имали малолетно дете- М., роден ****год. Нямал постоянна работа, но с занимавал с много неща, в последно време участвал като **** в състезания по картинг, пътувал често в чужбина, където се занимавал и с търговия с автомобили. Осъждан през 2010 год. от ОС – Хасково за престъпление по чл.354а ал.1 от НК на наказания „лишаване от свобода“ за срок от три години, чето изтърпяване е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК със срок от пет години и „глоба“ в размер на 10 000 лв. Грижел се добре за семейството си, често наглеждал и майка си, която била вдовица и живеела сама в с.М., община Х., осигурявал ѝ дърва за огрев и лекарства.

Пострадалият Л. Б. е бил висок на ръст, със средно към пълно телосложение.

Пострадалият и свид.К. ползвали като семеен автомобил „Фолксваген Голф 4“, рег. № *****, регистриран на нейно име. Б. ползвал няколко телефонни апарата, между които мобилен телефон марка „Нокиа“ със СИМ – карта от мрежата на „Виваком“ с абонатен номер ******, а свид.К. – също на „Виваком“ с абонатен номер *****.

Пострадалият и свид.С.К., с която живеели на семейни начала, били *** на семейството на свидетелите Д. и З.П.. На 27.VIII.2016 год. /събота/ последните имали гости за уикенда, приятелско семейство от София. Решили да прекарат вечерта по заведения и поканили своите ***да се присъединят към тях, най – напред за по едно питие в заведението „Б.“ в центъра на Хасково, а след това на дискотека в комплекс „Е.“ извън града, където имали запазена маса.  

Между 22:00 и 22:30 часа компанията се установила в кафе – бар „Б.“. Свид.К. дошла по-късно поради домашни ангажименти. В заведението била свид.Р.Г., която се познавала с всички и се присъединила към тях. Пострадалият Б. имал познати на повечето маси и непрекъснато обикалял от едно място на друго, завързвайки разговор, което било типично за него, когато е в заведение. Това заявяват близките му - свидетелите К. и З. и Д.П.. Никой от тях не забелязал Б. да говори по телефона си, но те са единодушни, че той обичайно излизал навън, когато се налага да разговаря.

След като изпили по едно питие, около полунощ компанията решила, че е време да тръгват за „Е.“. Пострадалият заявил, че ще дойде по-късно и помолил свид.К. да се качи в автомобила на сем.П., а да му остави тяхната семейна кола „Фолксваген Голф“, рег.№ ******. Поначало той предпочитал да отидат в дискотека „С.“ в града, но не искал да променя плана за вечерта на сем.П.. Когато те тръгнали, той седнал на съседна маса при свои познати. Останала и свид.Р.Г., която се колебаела дали иска да продължи вечерта на дискотека.

Комплекс „Е.“, включващ ресторант, дискотека, кафе, открит басейн и къщи за настаняване тип бунгала, е разположен на 8-9 км от Хасково непосредствено край пътя за Димитровград отляво, малко преди пресичането му с магистрала „Марица“. На километър преди него, вдясно от пътя има бензиностанция „Г.“. Горното е ноторно за настоящия съд, но е и лесно установимо чрез справка по карти в интернет.

Свидетелите Д. и З.П., техните гости от София и свид.С.К. отпътували с автомобила на семейството.

Около половин час по-късно Б. решил, че е време да с присъедини към тях. Свид.Г. също взела решение да дойде и го помолила да я вземе. По пътя свид.К. се обадила на Б. да ѝ купи цигари, същото пожелала и свид.Г.. Б. решил, че пътьом ще купят от бензиностанция „Г.“.

В ранния следобед на същия ден подс.И.М., който живеел в блок **** на жк“Б.“ със свид.Р.Г., отишъл в квартално кафене, където се видял с приятели. Дошъл и подс.В.Р. с лек автомобил „Мерцедес“ рег.№ ******, тъмен на цвят, собственост на неговата майка С.В., но ползван от него. Двамата подсъдими се познавали отдавна, но не се били виждали от 8 – 9 месеца, затова завързали оживен разговор. Заразпитвали се взаимно какво са правили през това време. Подс.Р. предложил на подс.М. да с разходят безцелно из града с автомобила, което той много обичал да прави. Подс.Р. споделил на подс.М., че е бил известно време в Испания, а така също и в клиника за лечение от наркотична зависимост. Последното силно заинтригувало подс.М., който го заразпитвал за подробности. Отишли в дома на подс.Р., където продължили разговора. Привечер подс.Р. оставил подс.М. до дома му, но като разбрал, че той няма планове за съботната вечер, му предложил да се разходят до Пловдив, където да поиграят в казино. Подс.Р. се прибрал за малко у дома да вземе пари, след което двамата тръгнали за Пловдив. Отишли в казино „Р.“, но много бързо проиграли всички пари, с които разполагали. Подс.М. дори не успял да изпие едно малко уиски. В тоалетната на казиното употребили кокаин. Прибрали се в Хасково. Минали през дома на подс.Р., където „изшмъркали“ каквото било останало от кокаина. Подс.Р. оставил подс.М. у дома му. Предложил му след малко, като отиде до вкъщи да се преоблече и вземе още пари, отново да излязат. Подс.М. се съгласил. Момичето, с което живеел - свид.Р.Г. имала намерение да ходи на дискотека заедно със своята приятелка свид.И.С., но на него не му се отивало с тях.

През целия ден, въпреки оживените разговори, подс.Р. не споделил на подс.М. нищо за някакви свои конкретни, сериозни притеснения, не изглеждал уплашен или депресиран. В обясненията си подс.М. заявява буквално:“Денят беше идеален.“

Свид.И.Г., по прякор „Р.“ работел като шофьор на товарен камион във фирма за международни превози. Познавал и двамата подсъдими, по-близък бил с подс.Р., с когото се знаели още от Спортното училище, а преди време искал да започне работа в транспортното дружество на неговия баща „Т.“, но не бил одобрен. Всеки от двамата твърди, че другият му дължи пари, а свид.Г. утвърждава, че подс.Р. задигнал личния му автомобил от паркинг в града, след което го заложил за 500 лв.

Около 21:00 часа на 27.VIII.2016 год. на връщане от курс свид.Г. с управлявания служебно от него товарен камион влязъл от Турция в България през ГКПП“Капитан Андреево“. На пункта му наложили 146 лв. глоба за извън габаритен товар, но в края на курса той вече не разполагал с толкова пари. Трябвало да остави камиона на пункта, да с прибере до дома си в Хасково, да вземе пари и да се върне. Започнал да звъни на приятели с молба да дойдат и го вземат. Обадил се и на подс.Р., който му казал, че е далеч от Хасково и не може да дойде, но му предложил, като намери с какво да се прибере в къщи, по-късно да го закара обратно до ГКПП“Капитан Андреево“. Свид.Г. успял да се качи при друг български шофьор от Хасково, прибрал се в дома си, взел 150 евро, тъй като не разполагал с левове, обадил се на подс.Р. и го попитал ще го закара ли обратно до граничния пункт. Подс.Р. отговорил утвърдително.

Около полунощ подс.Р., след като с подс.М. се били върнали от Пловдив и се прибрали за малко по домовете си, отишъл до дома на свид.Г. ***, качил го в колата и се обадил на подс.М., че идва да го вземе. Уведомил го, че ще пътуват до Свиленград, за да свършат услуга на свид.Г.. Подс.М. пък на свой ред го помолил да закарат свидетелките Г. и С. до центъра на града.

Пред бл.**** в жк“Б.“ всички се качили в колата. Подс.Р. – на шофьорското място, подс.М.- отпред отдясно, а свидетелите Г., Г. и С. – на задната седалка. Свид.Г. дал на подс.Р. 50 лв. за курса, а той от своя страна ги подал на подс.М. и му казал да купи кокаин за тези пари. Подс.М. се обадил на свой познат с прякор „К.“, който бил от квартала и пътьом до Икономическия техникум взел от него кокаин за 50 лв. Оставили двете момичета в центъра на града, свид.Г. обменил пари на денонощно чейндж-бюро и се отправили за Свиленград. Трябвало да заредят автомобила с гориво, а подс.Р. предпочитал бензиностанции „Г.“. Решил, че ще зареди на тази, която е по пътя Хасково –Димитровград, малко преди да отбият по магистрала „Марица“ за Свиленград.

Около 00:36 часа управляваният от подс.Р. лек автомобил „Мерцедес“, рег№**** отбил от шосето Хасково – Димитровград на бензиностанция „Г.“ и се установил на бензинова колонка 5/6, срещу която има разположена камера за видео наблюдение. Подс.Р. излязъл от шофьорското място, помахал към служител, на когото заръчал да зареди автомобила с гориво, след което се отправил към сградата на бензиностанцията, където се заплаща. През това време подс.М. на когото много му се искало да покара спортния Мерцедес на подс.Р., също слязъл от автомобила, избърсал предното стъкло и се качил на шофьорското място. След като заплатил, подс.Р. се отправил обратно към автомобила си. Видял, че И. е седнал зад волана и се насочил към предната дясна седалка.

В този момент в района на бензиностанцията навлязъл и управлявания от пострадалия Б. лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег.№ ****. Тъй като нямало да зарежда, а само да купува цигари, той подминал колонките за гориво и се установил встрани, вдясно от сградата, в близост до компресор за помпене на гуми. На стената над същия  е разположена друга камера за видео наблюдение.

Появата на автомобила на пострадалия Б. предизвикала у подс.Р. видимо, силно притеснение и бурни прояви на страх и паника. Той се затичал към автомобила си, седнал на предната дясна седалка до шофьора и от тази позиция се пресегнал, запалил двигателя, поставил скоростния лост в положение „Д“ /“потегляне“ при автоматичните скоростни кутии, с каквато бил неговия автомобил/, хванал волана, извил го надясно и извикал на подс.М.: „Ивчо, газ, газ!“ Това било възприето и от подс.М. и от седящия на задната седалка свид.Г.. Според подс.М., всички тези действия подс.Р. извършил с дясната си ръка. Двамата възпрели и преминаващия покрай тях друг, също тъмен автомобил.

Пострадалият Б. също възприел, че на колонката за зареждане е автомобилът, който обичайно ползва подс.Р. и на свой ред реагирал бурно на това. Бързо слязъл от колата си, затичал се към потеглящия „Мерцедес“, дори замахнал и ударил с ръце по покрива или предното стъкло, но колата профучала край него, без да успее да я спре.

Напускайки района на бензиностанцията, подс.Р. непрекъснато приканвал подс.М. да кара по- бързо и по-бързо. На изразилите недоумение от случилото се свои спътници обяснил, че това е бил Л. – „З.“, както и че дължи пари на един човек, който е изпратил „З.“ да му събере дълга.

Пострадалият Б. и свид.Р.Г. продължили пътя си и скоро се присъединили към компанията в дискотеката на комплекс „Е.“. Свид.Г. поддържа, че не възприела нищо от случката, тъй като през това време си слагала гланц и гледала в огледалото на автомобила, поради това не задавала и въпроси на Б., който бил видимо спокоен.

Двата автомобила напуснали района на бензиностанцията в периода 00:41 – 00:43 часа.

Автомобилът на подс.Р., управляван от подс.М., отбил по магистрала „Марица“ към Свиленград. Подс.Р. започнал трескаво да търси телефонния номер на Б., но никой от тримата не разполагал с него. Позвънил на свид.Д.Г. – „И.“, който добре познавал и подсъдимите, и пострадалия. Този свидетел по това време се намирал в „Б.“, а по-късно на свой ред продължил вечерта в дискотеката на „Е.“. Той обаче също нямал номера на Б., а нямал и желание да разговаря с подс.Р. и бързо му затворил. Тогава подс.М. се сетил, че телефонния номер на Б. със сигурност го има свид.И.С.. Обадил се на приятелката си свид.Р.Г., която била заедно със свид.С., и помолил да му го съобщят. Телефонният номер му бил изпратен на СМС и той го предоставил на подс.Р., който незабавно се обадил на Б..

Подс.Р. най- напред поискал обяснение за станалото на бензиностанцията, после известно време мълчал, слушайки какво му говори Б.. След това изведнъж избухнал в изблик на гняв и се разкрещял, обсипвайки пострадалия с псувни и най-груби обиди. Отправил и заплахи за саморазправа, като се заканил, че ще го убие, ще му реже крайниците, ръцете, краката, че ще го реже на парчета. Особено отчетливо и дамата му спътници са запомнили репликата:“Ти не си вече фактор в града.“ Свид.И.Г. е възприел състоянието на подс.Р. като на човек, изпаднал в истерия, но поддържа, че това се случва обичайно при него, когато дължи пари на някого. Същото мнение изразява и подс.М.. Тъй като в автомобила слушали музика на висок тон, не се чувало дали пострадалият отговоря нещо и какво.

Подс.М. се учудил много, че подс.Р. говори така на Б., дори се разсмял. Разликата във физическата сила и „габаритите“ на двамата била толкова явна, че заканите на подс.Р. му изглеждали напълно нереални, чак смешни.

По пътя спрели, за да се сменят шофьорите и зад волана да седне отново подс.Р.. През това време свид.Г. направил на телефона си „линийки“ от кокаина и тримата си „шмъркнали“. Подс.М. си носел малка бутилка от 250 г уиски и започнал да си пийва от нея. Докато стигнат в Свиленград подс.Р. се успокоил, свид.Г. заявява:“…работите се поукротиха.“

Двамата подсъдими оставили свид.Г. на ГКПП“Капитан Андреево“ някъде след 1:30 часа, тъй като свидетелят си спомня ясно, че на вносната бележка, която му издали, когато си заплатил глобата, бил отбелязан час – 1:44 или 1:45 часа. През това време Р. и М. отишли отново да поиграят хазарт на казино в Свиленград.  Отново проиграли парите си за минути и тъкмо си тръгвали, когато на подс.Р. позвънил свид.Г.. Той го уведомил, че е влязъл в България, но едва на 2-3 км от граничния пункт камионът му е аварирал и го моли за помощ. Било около 2:00 часа. Подс.Р. уведомил подс.М., че ще отидат при свидетеля, за да види дали няма да могат да му вземат някакви пари за услугата.

Двамата се отправили обратно към магистрала „Марица“ и скоро намерили край пътя свид.Г. до спрелия камион. Той се опитвал да намери повредата, бил извадил инструменти и повдигнал с крик шофьорската кабина.  Попитал подс.Р. не може ли да извика някой от техниците във фирмата на баща му.  Последният отвърнал, че в 2 часа след полунощ това е невъзможно. Предложил на свидетеля да го откарат до Хасково, но Г. отказал, тъй като нямало как да остави натоварения със стока камион без надзор. Докато се водел този разговор, свид.Г. помолил подс.М. да направи още по една „линия“ от останалия кокаин, което той и сторил. Така свидетелят останал край пътя, а подсъдимите си тръгнали обратно за Хасково.

През това време пострадалият Б. се веселил с компанията си в дискотека „Елинор“. Както обикновено обикалял от маса на маса, тъй като познавал мнозина от гостите. Бил във видимо добро настроение, спокоен, ведър, макар да споделял, че тук му е скучно и агитирал другите да се преместят в дискотека „С.“. Никой от неговата компания не възприел да разговаря по телефона, но свид.К. твърди, че поне на два пъти излизал навън, където обичайно отивал да провежда телефонните си разговори. Без да може да уточни точно кога, по едно време той ѝ споделил, че „от няколко дни един го изнервя“.

Свид.П.Г. бил приятел на пострадалия, познавал и двамата подсъдими. Същата вечер и той бил най- напред в „Б.“, на съседна на масата на пострадалия, а между 1:00 и 1:30 часа се преместил в „Е.“. В заведението той влязъл заедно със свид.Д.Г., при което на входа се разминали с пострадалия, който говорел по телефона. Свид.Г. продължил, а свид.П. Г. останал да поздрави Б.. Като приключил разговора, Л. му казал:“Чули бе, брат, този щял да ме трепе.“ На въпрос кой е този, отвърнал – В. „А.“. Свидетелят го посъветвал да не му обръща внимание и се изсмял, защото физическа разправа на подс.Р. спрямо пострадалия му се виждала немислима.

В 3:15 часа Б. получил на мобилния си телефон „Нокия“ с абонатен номер **** СМС от телефона на подс.Р. с номер ****. Според обвинителния акт, съдържанието на текстовото съобщение било заплашително, но същото не е установено по делото.

Свид.К. заявява, че около 3:20 часа възприела Л. „с телефон на ухото“ отново да излиза навън да говори. Като се върнал, ѝ казал че отива до Хасково да свърши една работа и ще се върне да я вземе. Всъщност установено е, че в 3:21 часа пострадалият се е обадил се подс.Р. и е провел с него разговор с продължителност 39 секунди.

Отвън на паркинга на „Е.“ пострадалият се засякъл със свид.Д.Г., който също си тръгвал. Свидетелят го уведомил, че по-рано през нощта подс.Р. го е търсил. Пострадалият с изсмял,  всеки се качил в своя автомобил, след което потеглили.

В 3:23 часа подс.Р. се обадил на пострадалия и разговорът им  продължил 37 сек. В 3:26 часа свид.К. се обадила на Б., който ѝ казал да си тръгва с Д., а той ще се прибере направо вкъщи. Говорел задъхано, усетила, че вече е ядосан.

Съдържанието на тези последни разговори между подс.Р. и пострадалия Б. не е установено по делото, но вън от съмнение е, че най-малкото двамата са се уговорили да се срещнат в гр.Хасково пред жилищната сграда на ул.“Васил Друмев“ №****

Ноторно за съда е, че тази сграда, всъщност е със смесено предназначение, като приземният етаж представлява безистен, в който са разположени търговски обекти, до част от които се достига по коридори, тъй като няма достъп направо от улицата, а горните етажи – жилища и офиси. Едно от помещенията на приземния етаж, разположено навътре и без прозорци, се ползва от охраната на сградата. По този част там се намирали двама охранители – свидетелите Д.Г. и З.Ч., които играели табла. По-рано през нощта при тях бил и техния приятел свид.Ф.К., който обаче отишъл в бар „С.“, съвсем наблизо. В двата края на фасадата на сградата откъм улицата са разположени камери за видео наблюдение.

Улица „Васил Друмев“ е къса улица в идеалния център на Хасково с дължина не повече от 200 м. Тя започва като пресечка на ул.“Г. К.“ и е достъпна за движение на автомобили в едната си половина – до пресичането с ул.“Климент Охридски“ /около стотина метра/, като движенето е разрешено еднопосочно, а в останалата си част до пресичането си с ул.“Отец Паисий“/главната улица/ е пешеходна зона. На ъгъла с „Отец Паисий“ в приземния етаж на сградата е разположено заведението „М.“, което разполага маси на открито в лятна градина – част от градски парк до театъра.

Вдясно по улицата по посока на разрешеното еднопосочно движение се намира гореописаната сграда на №13,  а вляво – три сгради, от които на хотел „Х.“, в която е и бар „А.“ /на ъгъла с ул.“Г. К.“/, и на СИБАНК /на следващия ъгъл с ул.“К. О.“/. И на двете сгради има разположени камери за видео наблюдение, насочени към улицата.

Малко след 3:30 часа /по-нататък съдът ще изложи съображения за точния час, когато се развиват събитията/, пред същата сграда спрели едновременно движещите се един след друг два автомобила –„Мерцедес“ с рег.№ **** с двамата подсъдими и „Фолксваген Голф“ рег №*****, в който бил пострадалият сам.

Веднага след като автомобилите се установили на място, почти едновременно от предните леви, шофьорски врати слезли подс.Р. и пострадалият Б.. Подс.Р. държал в дясната си ръка нож, същият, който обичайно си стоял в ползвания от него автомобил. Подс.Б. бил с голи ръце, макар в преметнатата през гърдите му мъжка чантичка също да носел сгъваем, автоматичен, джобен нож. Малко по-късно от предната дясна, пасажерска врата на „Мерцедес“-а слязъл и подс.М.. Той държал в ръцете си пластмасова палка, тип полицейска, батон, която също обичайно стояла в автомобила на подс.Р..

Подс.Р. бързешком се насочил заплашително и агресивно към Б. и без забавяне го нападнал, като приклекнал, пристъпил напред и замахнал с дясната си ръка към него. Б. отстъпил и рязко вдигнал левия си крак, за да го посрещне с ритник. В този момент двамата са се намирали между предницата на автомобила на Б. и предната шофьорска врата на същия. След това Б. на свой ред се насочил напред, като подс.Р. пък отстъпил.

Пострадалият повторно замахнал с ритник към подс.Р., който отстъпил. Така двамата постепенно започнали да се отдалечават надолу по улицата към зоната на кръстовището с ул.“К. О.“. Докато се движели в тази посока, подс.М., заобиколил отзад автомобила на подс.Р., минал между двата автомобила, като се промъкнал зад гърба на пострадалия и вдигнал палката в готовност да нанесе удар. Б. за трети път замахнал с крак по посока на подс.Р., който се предпазил с ръка, а след това размахал и юмруци към него, но не го достигнал. При това обаче дамата бързо се придвижили напред по посоката на Б. и подс.М. изостанал. В този момент не нанесъл удар с палката. Постепенно тримата се отдалечили от колите и се озовали в зоната на самото кръстовище между двете улици.

Действията на подсъдимите и пострадалия до момента били съпроводени от силни викове и крясъци, същите си разменяли обиди и псувни, като подс.Р. нееднократно изкрещял по адрес на Б. „“Ще те убия, ще те убия!“ Пострадалият на свой ред крещял към него „Хвърли този нож, ще те убия!“

В този момент, привлечени от шума и виковете, от сградата се показали свидетелите Д.Г. и З.Ч., но веднага се върнали обратно вътре.

В района на кръстовището схватката пламнала с нова сила и за кратко прераснала в меле. Всеки от подсъдимите налитал към Б., който не им оставал длъжен, като предпочитал да замахва към тях с крак, за да ги държи на разстояние.

В един миг подс.М. замахнал с палката към главата на пострадалия, който виждайки това, го ударил с лявата си ръка в главата. В следващия момент подс.М. отново посегнал с палката към главата на Б., който вдигнал лявата си ръка, за да се предпази. Тогава подс.Р. бързо пристъпил напред към пострадалия, замахнал с дясната си ръка, с която държал ножа и му нанесъл удар, чрез който успял да го прободе в гърдите, след което се завъртял и отстъпил назад. Б. се присвил за миг в кръста и посегнал с лявата си ръка по посока на подс.Р., но не го достигнал. Възползвайки се,  подс.М. му нанесъл още един удар с палката в горната част на тялото, а след това и трети удар. Най- после схватката утихнала, тримата застанали почти в кръг и почнали да си крещят и ръкомахат. Подс.Р. също носел мъжка чантичка през рамо, която била паднала на земята при схватката, пострадалият се навел и я хвърлил по посока към него, а после посегнал към подс.М., за да му отнеме палката.

Тогава от сградата излязъл свид.Д.Г. и се насочил към подсъдимите и пострадалия. Той разпознал Б., с когото били д. приятели и подс.Р., когото познавал по физиономия. Преминавайки покрай спрелия „Мерцедес“, забелязал паднал на земята часовник с жълт, позлатен корпус и напукано стъкло. Вдигнал го и попитал чий е. Тримата се приближили към него, придвижвайки се обратно в посока към сградата на „Васил Друмев“ №****. Подс.Р. потвърдил, че часовникът  е негов и свид.Г. му го подал.

В този момент пострадалият, който  дотогава не давал признаци, че е  наранен, заявил, че му е лошо. По тениската му започнала да избива кръв, образувало се петно. Помолил свид.Г. да извика линейка. Свидетелят казал на двамата подсъдими да си тръгват, а на Б. предложил да седне на пластмасов стол, който стоял на входа на сградата в началото на един от коридорите. Двамата подсъдими  се качили на лекия автомобил „Мерцедес“, а пострадалият се насочил към  стола. Преди да си тръгнат обаче подсъдимите слезли от автомобила, приближили към мястото в сградата, където влязъл Б., за да седне и едва след това отново влезли в колата и напуснали местопрестъплението. Подс.М. обяснява тези действия с това, че е искал да разбере какво му е на пострадалия, но свид.Г. повторно им наредил да изчезват.

Свид.Г. се обадил на тел.112 и поискал на адреса да бъде изпратена линейка, а след това се обадил и на свид.Ф.К., който също бил приятел на Л., и го повикал на помощ. При това обаждане свид.Г. заявил на свид.К., че Л. е бил наръган. Свид.К. бил в бар „С.“, който е в непосредствена близост и дошъл скоро. Констатирал, че Б. е зле, започнал да го пръска с вода и да го окуражава да се държи, докато дойде медицинска помощ. Когато линейката дошла, все още паркираният на улицата пред сградата автомобил „Фолксваген Голф“ на Б. ѝ пречел да приближи, поради което свид.К. го преместил по надолу по улицата, където имало малък паркинг.

Сигналът на свид.Г. е бил предаден чрез тел.112 в ЦСМП – Хасково в 3:42 мин., линейката е потеглила в 3:43 мин. и в 3:46 мин. е била на адреса. Свид.С.С., медицински фелдшер пристъпил незабавно към преглед на пострадалия. Веднага забелязал, че очите му са с широко отворени зеници, които не реагират на светлина, след което констатирал липса на дишане, на сърдечна дейност и на пулс на магистралните артерии. Заявил на присъстващите свидетели „Това момче май си е отишло, но да го закараме“, след което с помощта на свидетелите Г. и К. го натоварили в линейката. На път за болницата линейката предприел втори преглед, който затвърдил становището му, че  пострадалият вече е мъртъв. Едва тогава за пръв път повдигнал тениската на Б. и възприел порезна рана в лявата част на гърдите. В ЦСМП незабавно докладвал на дежурния лекар, който извършил трети преглед и потвърдил смъртта на Л. Б.. След линейката потеглил свид.Ф.К., който пръв научил за смъртта на пострадалия. Веднага телефонирал на свид.К. и ѝ казал да дойде в ЦСМП, защото нещо се е случило с Л..

Компанията от дискотека „Е.“ си тръгнала 15-20 мин. след Б. с автомобила на сем.П.. Като стигнали града, най –напред оставили у дома й свид.К. и се отправили към адреса на свид.Р.Г., но само след броени минути получили обаждане от С. с молба да я отведат в болницата. Върнали се да я вземат, след което всички се отправили към ЦСМП, където научили за случилото се. Скоро дошли дежурни полицаи, на които свид.П. заявил, че Б. му е споделял за конфликт с подс.Р., който го заплашвал.

По това време двамата подсъдими, след като напуснали местопрестъплението, решили да „скрият“ някъде лекия автомобил „Мерцедес“. Поотдалечили се от центъра на града. На ул.“Добруджа“№***** се намира жилищен блок с много апартаменти, а зад него – паркинг, на който постоянно има паркирани множество автомобили на живущите. Има и няколко метални гаражни клетки. Като заходили откъм пресечката ул.“Янко Кожухаров“, открили свободно място между една гаражна клетка и саморасло, но голямо, разклонено дърво. Паркирали автомобила там и пеша се отправили обратно към центъра на града. Обадили се на свид.Р.Г. и подс.М. я помолил да си тръгва от бара и незабавно да дойде пред сградата на Бизнес - център-а. Тя пристигнала за броени минути с такси от бар „Д.“ и ги заварила много притеснени и разтревожени. Били пеша, без кола. Подс.М. ѝ разказал, че са се сбили със „З.“ и е станал голям проблем. Думите му били:“В. май направи беля“. Подс.Р. пък молел:“Не ме оставяйте“.  Свид.Г. заявила на подс.М., че незабавно си тръгват и двамата оставили подс.Р. сам. Не се отправили обаче веднага към дома си в жк“Б.“, а най- напред се върнали към района на местопрестъплението. През лятната градина на заведението „М.“ се приближили към кръстовището на улиците “Васил Друмев“ и „Климент Охридски“ и погледнали отдалече към сградата на №****. Нямало нито линейка, нито хора. Едва тогава си тръгнали пеша към къщи, прибрали се и си легнали.

В късния предиобед, след като се  събудил, подс.М. излязъл да си купи кафе и разбрал от съседи, че е идвала полиция да го търси, но в блок 15, където поначало била адресната му регистрация. Научавайки това, той се явил доброволно в полицейското управление.

На следващия ден 29.VIII.2016 год. там се явил и подс.В.Р..

Оставайки неподвижно паркиран в продължение на десетина дни, лекият автомобил „Мерцедес“ привлякъл вниманието на живущите в блока, тъй като не принадлежал на никого от тях. Свид.Л. О., под чиито прозорци буквално била паркирана колата, споделила затова на свид.П.А., пенсиониран полицай. Той се обадил в управлението, научил, че автомобилът е обявен за общодържавно издирване и го посочил на полицията. На автомобилът бил извършен оглед на 8.IX.2016 год.

Ножът, с който подс.Р. е намушкал пострадалия и полицейската палка, с която подс.М. му нанесъл удари, не са установени на ДП, нито приложени като веществени доказателства.  Иззет е от дома на подс.Р. друг кухненски нож, който няма отношение към деянието.

Със заключения на съдебно- медицински експертизи - на труп от 28.VIII.2016 год. /СМЕ- т.ІІ л.66-  70 от ДП/ и по писмени данни /СМЕ т.II л.75- 78 от ДП/, назначени на ДП са установени следните наранявания върху трупа на пострадалия:

1/ Прободно - порезна рана в лявата половина на гърдите, проникваща в гръдната кухина, с раневи канал през гръдната стена, завършващ сляпо в областта на средностението; срязване на магистрални кръвоносни съдове в средностението като-  артериалният раменно – главов проток и прилежащите му съдове, горна празна вена, дясна вътрешна яремна вена и прилежащите им съдове; кръвоизлив в гръдната кухина. Колапс на белите дробове. Оток на мозъка. Циркулаторни разстройства на вътрешните органи.; 2/ Прободно - порезна рана на лявото бедро; 3/ Разкъсно - контузна рана в окосмената част на главата с подлежащо кръвонасядане на меките обвивки на черепа; 4/ Охлузване с кръвонасядане на гръдния кош под дясната мишница; 5/ Кръвонасядане на дясната предмишница;

Причина за смъртта е първата от гореописаните травми – прободно –порезна в лявата половина на гърдите, в резултат на която са прерязани магистрални кръвоносни съдове и е последвала остра кръвозагуба с кръвоизлив в гръдната кухина. Смъртта е била неминуема и е настъпила за минути, максимум пет- шест.

Тази травма е била причинена от остър предмет с прободно – порезно действие, притежаващ остър връх и един режещ ръб, с дължина не по-малка от 14 см, на каквато е проникнало острието, ширина 3 см, с каквато дължина е видимата цепка на гърдите /дължина на ръбовете на раната при затворено положение/ и гръб на острието поне 2 мм.

Ударът, причинил това нараняване е нанесен в посока отляво надясно, отгоре надолу и отпред назад спрямо изправено положение на тялото на пострадалия, а в момента на нанасянето му нападателят и пострадалият са били обърнати с лице един към друг.

Останалите четири наранявания не са в причинна връзка с настъпилата смърт.

От тях прободно – порезното нараняване на дясното бедро също е причинено от остър предмет с прободно –порезно действие, с остър връх и един режещ ръб, като ръбовете на тази рана също са с дължина 30 мм в затворено положение, а дълбочината на проникване на острието  е 4 см.

Разкъсно-контузната рана в окосмената част на главата е причинена от умерено силен удар с или върху тъп предмет. Няма причинени поражения на костта. Нейното разположение изключва да е получена при падане на терена от собствен ръст.

Последните две наранявания: Охлузване с кръвонасядане на гръдния кош под дясната мишница и кръвонасядане на дясната предмишница могат да се дължат или на удар, или на триене или притискане с или върху твърд, тъп предмет, но така също и на стискане с ръка или усукване на дреха, с която пострадалият е  бил облечен.

Нито едно от нараняванията не може да се причисли към т.нар. защитни наранявания.

Разкъсно-контузната рана в окосмената част на главата е увреждането, което може да се обясни с нанесен удар с твърд, тъп предмет с характеристиките на палка / заключение на СМЕ т.II л.83/

При разпита си на съдебното следствие вещото лице – съдебен лекар уточнява, че сама по себе си тази рана е причинила разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.29 от НК.

Обстоятелството, че при нанасяне на прободно-порезната рана в гърдите са били прерязани няколко магистрални кръвоносни съдове, причинили остра кръвозагуба, а същевременно за известен период от няколко минути не е наблюдаван външен кръвоизлив и следи от такъв по дрехите на пострадалия, вещото лице намира напълно обяснимо поради следните особености. Острият предмет, с който е нанесен ударът е бил с ширина 30 мм и дебелина 2 мм/ гръб на острието/, тъй като такива са размерите на раната в лявата половина на гърдите, т.е. прорезът е тесен. Преминава през гръдната стена, облечена в мускули, през празно пространство /гръдната кухина/ и достига кръвоносните съдове, които прерязва.  Настъпил е обилен кръвоизлив, но вътрешен – в гръдната кухина, от вътрешната ѝ страна зад гръдната стена, а самата кожна рана е с малки размери и обилен външен кръвоизлив не може да се очаква. Подобен феномен се наблюдавал и при огнестрелни рани с малък калибър.

Аналогично е обяснението и на факта, че също в продължение на няколко минути след пробождането, пострадалият все още е могъл да извършва активни действия. Той не е получил черепно-мозъчна травма, заради която да загуби съзнание. В такива случаи дееспособността се  запазва до загубата на 1 – 1,5 л кръв, т.е за времето, през което сърцето изпомпи това количество в гръдната кухина – 3 до 5 минути в зависимост от индивидуалните особености. След това обаче настъпва бърз и пълен срив на всички жизнени функции и в случая е било невъзможно дори оказването на медицинска помощ, даже ако вместо линейка да е била пристигнала оборудвана операционна.

Видно от заключение на СМЕ по писмени данни /т.II л.89 от ДП/ при освидетелстване на подс.И.М. на 28.VIII.2016 год. в 13:50 часа е констатирано, че същият има умерено изразен травматичен оток в областта на лявата скула.

Според заключение на СМЕ по писмени данни /т.II л.9, от ДП/ при освидетелстване на подс.В.Р. на 29.VIII.2016 год. в 17:10 часа е констатирано, че същият има контузия /болка/ в лява слепоочна област, охлузване и кръвонасядане на дясно бедро и драскотина на лявата китка.

По делото са назначени редица химически експертизи за /т.II л.139, 141, 146, 148, 157, 158 и 163/, чиито заключения могат да се обобщят така:

Пострадалият Л. Б. е имал съдържание на алкохол от 0,70 на хиляда в пробата от кръв, респ. 0,80 на хиляда в пробата от урина, както и наличие на кокаин и метаболити в пробата от урина – 0,030 мг%. Не се установява наличие на барбитурати, салицилати, фенотиазинови, бета-блокери, бензодиазепинови и имипраминови лекарствени средства.

Подсъдимият И.М. няма остатъчно алкохолно съдържане в кръвта /кръвна проба от същия е взета на 28.VIII.2016 год. в 13:25 часа/, в пробата от урина се установява наличие на тетрахидроканабиноли – над 0,005 мг% и на кокаин и метаболити – 0,070 мг%. И при него не се установява наличие на барбитурати, салицилати, фенотиазинови, бета-блокери, бензодиазепинови и имипраминови лекарствени средства.

Подобни експертизи не са назначавани по отношение на подс.В.Р., вероятно тъй като същият се е явил в полицейското управление едва в късния следобед на 29.VIII.2016 год.

Със заключение на комплексна, тройна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, назначена от съда и изготвена на съдебното следствие /съдът кредитира нея, а не същата, назначена на ДП/ се установява, че подс.В.Р. не страда от психическо заболяване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си към същия момент. Поведението и намеренията му нямат болестна мотивация. При него е налице Разстройство на личността от смесен тип с превалиране на асоциалните черти, но психичното му състояние няма болестен характер.

С отделно заключение на комплексна, тройна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, също назначена от съда и изготвена на съдебното следствие /съдът също кредитира нея, а не същата, назначена на ДП/ се установява, че и подс.И.М. не страда от психическо заболяване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си към същия момент.. При него е налице Акцентуация на личността от с превалиране на асоциалните черти, но и това психичното състояние няма болестен характер, а поведението и намеренията му също нямат болестна мотивация.

 

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе, след като обсъди и анализира всички дадени на съдебното следствие свидетелски показания, заключения и разпити на назначени вещи лица, протоколите от извършените на ДП огледи и претърсвания и изземвания и събрани други писмени доказателства и изготвените заключения по назначените експертизи, приобщените веществени доказателства, както и депозираните от подсъдимите подробни обяснения в техните съвкупност и взаимна връзка.

 

По анализа и интерпретацията на доказателствата:

По делото има множество спорни въпроси по фактическата обстановка, както и много обстоятелства, за които са събрани противоречиви доказателства, като всяко едно от тях би могло да се окаже съществено, макар да не се отнася пряко до авторството на деянието и вината на подсъдимите. Поради това съдът възприе подхода, вместо да обсъжда поотделно самите доказателствата и доказателствени средства, да анализира именно онези обстоятелства, доказателствата за които си противоречат, като изложи съображения какво и защо приема за установено.

Следва да се изтъкне, че съществени за изводите на съда са заключенията на назначените по делото четири видео – технически експертизи, три от които са и лицево – идентификационни, макар в частта им, досежно възможността да се идентифицират лица, същите да не са дали резултат. Предмет на видео- техническите експертизи са оптични дискови устройства, съдържащи видеозаписи от охранителни камери, иззети по надлежния ред, а поставената задача е да се даде описание на съдържанието им. Извлечени и съответно приложени са снимкови файлове, от които са разпечатани снимки.

Предмет на първата от тези експертизи, изготвена от вещо лице К.Ц. /заключение – т.II л.4-15/ е един оптичен диск DVD-R „Verbatim“, 4,7 GB, приобщен с протокол за доброволно предаване на 30.VIII.2016 год., съдържащ видеозаписи за периода 3:30 – 4:40 часа на 28.VIII.2016 год. от четири видеокамери, разположени на различни места на сградата на СИБАНК на ул.“Васил Друмев“ в Хасково, непосредствено срещу местопрестъплението. Съдържа 59 видеофайла, като интерес за делото представляват видеозаписи, направени от камера 4.

Предмет на втората експертиза, изготвена също от вещо лице К.Ц. /заключение – т.II л.20-34/ са: 1/DVD- устройство марка „DAHUA“, модел „DH-NVR4232“, сер.№ 1C00D5BPA, приобщен с протокол за доброволно предаване от свид.Ф.К. на 28.VIII.2016 год., съдържащ видеозаписи за периода 3:00 – 3:45 часа на 28.VIII.2016 год. от седем видеокамери, разположени на различни места на сградата на ул.“Васил Друмев“№***** в Хасково - самото местопрестъпление, както и 2/1 бр. оптичен диск марка „Ya Kirin“ 700МВ, предаден от А. Я. на 28.VIII.2016 год. съдържащ видеозаписи за периода 3:00 – 3:40 часа на 28.VIII.2016 год. от две видеокамери, разположени на сградата на хотел „Х.“ на ул.“Васил Друмев“ непосредствено срещу местопрестъплението. От първото оптично устройство интерес представляват записите от камера 1 и камера 2, а от оптичния диск от хотела –от камера 5.

Предмет на третата експертиза, изготвена от вещо лице Н.К. /заключение – т.II л.41-43/ е един оптичен диск DVD-R „Verbatim“, 4,7 GB, номер MAPA24PD08104661 4, приобщен с протокол за доброволно предаване на 29.VIII.2016 год., съдържащ видеозаписи за периода от 19:00 часа на 27.VIII.2016 год. до 24 часа на 28.VIII.2016 год. от три видеокамери, разположени на различни места в района на бензиностанция „Г.“ между Хасково и Димитровград, две от които означени като „кompresor“, а третата като „kol 5/6“.

На четвъртата, тройна експертиза, изготвена от вещи лица от НИКК - МВР /заключение – т.II л.51-61/ е бил предоставен оптичен диск CD-R Sonny с един видеофайл, представляващ цифров презапис от съдържанието на камера 2 от разположените на ул.“Васил Друмев“№**** камери, като целта е била да се изследва видеозаписа със специализиран плейър/редактор.

Съдът счита, че няма пречка така изготвените заключения, които представляват отразено на хартиен носител част съдържанието на видеозаписите, на които са заснети съществени за настоящото дело моменти от разигралите се събития, да се ценят пълноценно, разбира се с уговорката, че записите не позволяват категоричното идентифициране на лица. В съдената практика е утвърдено разбирането, че може да бъде доказателствено средство видеозапис при няколко условия, а именно – да е надлежно иззет, да е направен с предварително поставена /а не специално за случая/ на обществено място видеокамера, тъй като се отнася за „случаен“ запис, стига да съдържа информация, относима към основния факт на доказване. При провеждане на експертизите вещите лица са проверили автентичността на всеки от записите и са изключили вероятността да са били манипулирани. В подобен смисъл се е произнасял ВКС – напр. Решение №602/2012 год. по н.д.№2736/2011 год.- III н.о.

Когато се обсъждат заключения, представляващи изследване на видеозаписи от охранителни камери и анализ и отразяване на хартиен носител на съдържанието им, е нужно да се държи сметка за една съществена особеност. Всяка видеокамера има настройка за дата и час, въведена от съответния администратор на видео – охранителна система. Камерите са от различни системи, на различни обекти, администрирани от различни лица и настройките им не са синхронизирани относно часа. Поради това е възможно да има разлика в показанията на часа, което впрочем се установява. Ето защо две камери могат да показват едно и също събитие в различен час и обратното –различни събития в един и същи час. Поради това категорични заключения за точен час на събитията не бива да се правят. Съвсем спокойно обаче могат да се правят категорични изводи за хронологията на събитията.

Съществено значение съдът отдава и на информацията, събрана по реда на чл.159а от НПК от мобилния оператор „Виваком“ за проведените телефонни разговори от абонат, ползващ номер ***** на името на „Т.“ЕООД, но ползван от подс.В.Р..

Важна отправна точка за анализа на съда са още следните факти: Иззети са като веществени доказателства дрехите от трупа на пострадалия /протокол за доброволното им предаване от съдебния лекар – т.I л.46/, същите са били обект на оглед /протокол – т.III л.170 и сл./, за който е изготвен фотоалбум. Видно е, че в нощта на убийството пострадалият е бил облечен със светлосива тениска с голяма апликация на гърдите, представляваща снимка на куче на светлокафяв фон, къси, по-скоро ¾ дънкови панталони с тъмносин цвят и черни , спортни обувки. Според единодушните показания на всички свидетели, Б. е бил висок на ръст мъж, със средно към пълно телосложение.Не се разделял с мъжка чантичка, тъмна на цвят, която носел преметната през рамото и гърдите. Подс.В.Р. видимо на ръст е дребен към среден, със слабо телосложение, а подс.И.М. –среден на ръст, но по-висок от него, със слабо към средно телосложение.

Установява се противоречие в доказателствата относно срещата на бензиностанция „Г.“ по-рано в нощта на деянието. Прокурорът не я описва по обвинителния акт. Свид.Р.Г. поддържа, че не е възприела никакъв инцидент, макар да е била в единия от двата, разположени на няколко метра един от друг автомобила. В противовес двамата подсъдими и свид.Г. са категорични, че такъв е имало, като го описват подробно, макар да се разминават в неговите детайли.

Съдът кредитира показанията на свидетеля и обясненията на подсъдимите в тази им част, с известни уговорки тъкмо относно детайлите, по редица съображения. На първо място случилото се е заснето от видеокамерите на бензиностанцията /заключението на в.л. Н.К./. Въпреки идентификацията на заснетите лица да се е оказала невъзможна, изложените пред съда твърдения за основните моменти от ситуацията намират достатъчно потвърждение. Камерата „кол5/6“ е запечатала лек автомобил „Мерцедес“, рег. № **** спрял на колонка 5, както и излизането от предна дясна врата на дребен на ръст, слаб, млад мъж, който по-късно се отправя към сградата, а няколко секунди след това друг мъж слиза от предната дясна врата, започва да мие прозореца, след което сяда на шофьорското място. Единодушно се твърди, че Б. спрял „Фолксваген“-а не на някоя колонка, а встрани, където има компресор за помпене на гуми. Камерата „компресор“ пък е уловила как от спрял на това място лек автомобил, отговарящ по конструктивни особености на „Фолксваген“, от мястото на водача слиза мъж със светла тениска, тъмен панталон и предмет, наподобяващ чанта през рамото /описание, отговарящо на пострадалия/. Съдът отхвърля единствено показанията на свид.Г., че потегляйки с „Мердецес“-а са ударили нападащия ги. Такъв удар би оставил забележими наранявания и следи, които биха направили впечатление на свидетелите от компанията на Б. по-късно, а биха били и констатирани от СМЕ на трупа. На л.41 гърба от заключението, на една от приложените снимки – втората вдясно на горния ред с отразен час 00:41:17 часа се вижда, че лицето, отговарящо на описанието на Б. е протегнало ръце към покрива на лек автомобил, който преминава непосредствено зад друг, спрял лек автомобил, от който същото лице малко преди това слиза.

Освен това именно в резултат на този инцидент, подс.Р. е започнал трескаво да издирва телефонния номер на Б. и то въпреки, че часът вече е след полунощ, след като през целия ден преди това не  проявявал интерес да разговаря с него.

Доста разнопосочни са свидетелските показания и обясненията на подсъдимите за това колко телефонни разговора между подс.Р. и пострадалия Б. са били проведени в нощта на 27./28.VIII.2016 год., кой кого е набирал и кога точно е станало това. Така напр. свид.Д.П. твърди, че още в началото на вечерта, и то в заведението „Б.“, Л. му споделил за получено заплашително обаждане от подс.Р., на което двамата се изсмели. Никой друг свидетел не потвърждава това, но свид.К. твърди, че Л. два пъти излизал да говори навън, без да ѝ сподели съдържанието на разговорите. Събрани са обаче сериозни доказателства, че към този час подс.Р. още не е разполагал с телефонния номер на Б.. По време на пътуването към Свиленград пък и свид.Г., и подс.М. твърдят, че е имало множество обаждания, че както подс.Р. набирал Б., така и обратното.

Съдът приема, че обективен критерий в тази насока е получената по реда на чл.159а от НПК в изпълнение на издадено на ДП разпореждане от ОС – Хасково информация от мобилния оператор „Виваком“/т.III л.44-45/, чийто абонат е телефонен номер **** на дружеството „Т.“ЕООД, но през този период ползван от подс.Р., което е несъмнено. Според същата в периода от 00:00 часа на 27.VIII. до 00:00 часа на 29.VIII.2016 год. първото регистрирано обаждане от телефонен номер **** към телефонен номер **** на Л. Б., също абонат на „Виваком“ е от 1:13 мин. на 28.VIII.2016 год.

Този факт намира солидно потвърждение в редица други, установени безспорно, а и се вписва логично в хронологията на събитията. Според камерите на бензиностанция „Г.“, двата засекли се автомобила пребивават на нейната територия от 00:36 до 00:42 часа: в 00:36 часа автомобилът на подсъдимите се установява на колонка 5, напуска я в 00:41 часа пред погледа на пострадалия, който на свой ред тръгва в 00:42 часа. След това подс.Р. започва да издирва номера на Б., обажда се на свид.Д.Г., от когото не го получава, подс.М. се досеща, че могат да го намерят чрез свид.И.С., обажда се на свид.Р.Г. с молба да го предоставят, получава го на СМС. Напълно достоверно е тези събития да са отнели около половин час, както и това за същото време подсъдимите и свид.И.Г. да са се придвижили някъде до средата на пътя за Свиленград по магистрала „Марица“.  Най-после, според свид.П.Г. някъде между 1 и 1:30 часа той влязъл в дискотеката на „Е.“, видял Б. да говори по телефона, веднага след което той му казал „Разбра ли бе, брат, този /В. „А.“/ щял да ме трепе.“

Следващата регистрирана комуникация между тези два телефонни номера е от 3:15 часа, което означава, че по пътя за Свиленград е имало само едно – единствено обаждане – от подс.Р. към пострадалия Б. и то е било първото за вечерта.

Тук следва да се изтъкне, че приобщеният като веществено доказателство мобилен телефон „Нокиа“ на пострадалия, този в който е СИМ-картата с абонатен номер *****, също предаден от съдебния лекар, заедно с дрехите и останалите му вещи, е бил обект на оглед /т.I л.156 и сл./, при което са проверени и описани приетите телефонни обаждания, съответно номерата, от които са осъществени, както и набраните от същия апарат номера, с отразени часове, доколкото такива са запазени в паметта на телефона. В същия такова прието обаждане липсва /фигурират други, които ще бъдат обсъдени отделно/, но съдът приема, че справката от мобилния оператор е най-достоверна, защото едно обаждане може да бъде изтрито.

Относно съдържането на проведения разговор подсъдимите и свидетелят са единодушни, че са се разменяли груби, вулгарни обиди и псувни, но докато подсъдимите отричат Р. да е изричал закани с убийство, свид.Г. потвърждава това.

Поначало това обстоятелство се преекспонира по делото, тъй като прокурорът свързва изречени по-рано същата нощ заплахи с убийство с поддържания от него предумисъл в последвалите действия на подсъдимите, причинили смъртта на пострадалия.  Тъкмо по тази причина и двамата подсъдими, особено подс.М., старателно и  последователно отричат това. Съдът ще го обсъди изрично по-нататък, като тук ще се задоволи да отбележи, че кредитира показанията на свидетеля. Няма съмнение, че по време на разговора подс.Р. е бил превъзбуден, истеричен, което било обичайно за него, когато изпадне в конфликтна ситуация /по друг повод показания в този смисъл дават и свидетелите Н.Г. и Д.Д./. Ето защо напълно естествено и достоверно е освен обидните изрази, да е изкрещял към Б. и че ще го убие, ще го реже на парчета и пр. Тук отново следва да се ценят цитираните малко по-горе показания на свид.П.Г. относно репликата на Б., че В. щял да го трепе.

Съществен, заслужаващ подробно обсъждане момент по делото са показания на свид.Г. затова какво се е случило, когато повторно е извикал двамата подсъдими да му помогнат, защото навлизайки от граничния пункт в страната, камионът му аварирал около 2:00 часа през нощта. Двамата подсъдими по това време тъкмо напускали казиното в Свиленград и подс.Р. решил да се отзоват.

Свид.Г. утвърждава, че докато разговаряли и обикаляли около камиона, подс.Р. забелязал, че в кората на предната дясна, пасажерска врата свидетелят държи голям, кухненски нож с дължина на острието около 15 см и черна, пластмасова дръжка с дължина около 5 см, завършваща с отварачка за бира. Същият му бил необходим, за да си реже храна по време на пътуванията. Подс.Р. взел ножа с думите:“Това ще ми трябва, брат.“ Подс.Р. отрича този факт, а подс.М. заявява, че не е възприел нищо такова. Той обикалял около камиона на свид.Г., защото му станало интересно къде точно и как товара излиза извън брезента, заради което му наложили глоба, облекчил се по малка нужда край пътя, а след това направил още една „черта“ от останалото количество кокаин по молба на свидетеля и го „изшмъркали“.

Съдът се отнася резервирано към тези показания на свид.Г. и се въздържа да приеме този факт за безспорно доказан, тъй като същите не се подкрепят от никакви други доказателства по делото /впрочем не е описан и от прокурора по обвинителния акт, макар да подкрепя тезата за предумисъл/. Такъв нож не е установен и приобщен като веществено доказателство по делото на ДП. Единствения такъв е иззет от дома на подс.Р., но убийството категорично не е извършено с него. Освен това налице са причини да се счита, че свид.Г. е негативно настроен към подс.Р.. От една страна е искал да работи в дружеството на баща му, но е бил отхвърлен. От друга – изнася твърдения, че Р. откраднал автомобила му и го заложил за пари.

Впрочем това обстоятелство не е от твърде съществено значение за изводите по делото, тъй като подс.Р. съм признава, че е държал друг нож в колата си, който е ползвал при схватката с пострадалия Б..

Без пряка връзка с главния факт, но все пак съществени за изводите по фактите са още две обстоятелства, доказателствата за които са противоречиви.

Свидетелките Р.Г. и И.С. отричат свид.И.Г. да е бил в автомобила, с който подсъдимите са ги откарали до центъра на града, преди да тръгнат за Свиленград. Точно обратното утвърждават единодушно и двамата подсъдими, и свид.Г., като дори описват кой къде е седял в автомобила. Това е обстоятелство, за което никой от тях няма интерес да заявява неистина. Свид.Г. ***, съседен на жк“Б.“, като и двата са крайни. Нищо по-логично подс.Р. да ги качи в посочения от тримата ред с едно разкарване до края на града. Свидетелките са наясно, че определени показания на свид.Г. са неблагоприятни за подсъдимите, измежду които подс.М. е близък на свид.Г., и поради това имат мотив да отрекат присъствието му в колата.

Пред съда свидетелите С.К. и З. и Д.П.  единодушно утвърждават, че когато внезапно решил да си тръгне от „Е.“ сам, Б. казал на свид.К. да си тръгва със семейство П., като уведомил и свид.Д.П., че той трябва да прибере жените. В надлежно приобщените показания на свид.К., дадени на ДП обаче тя съобщава, че Л. най- напред ѝ казал, че отива за малко до Хасково и ще се върне да я вземе. Минути по-късно тя му се обадила да го пита какво става и тогава вече той ѝ казал да си тръгва с Д., а той ще се прибере направо вкъщи, като съдейки по интонацията му, вече бил видимо изнервен. Съдът кредитира показанията на свид.К. на ДП, тъй като те намират потвърждение в протоколът за оглед на веществено доказателство – телефонът „Нокиа“ на пострадалия, където сред получените обаждания е описано такова от свид.К./ телефонен номер **** в 3:26 часа с продължителност 26 секунди/.

Затова как се е развила по-нататъшната мобилна комуникация между подс.Р. и пострадалия Б. през нощта на престъплението съдът основава изводите си отново въз основа на справката от „Виваком“, според която:

В 3:15 часа на телефона на пострадалия е получен СМС от телефона на подс.Р..

Впрочем съобразявайки разстоянието от Свиленград, където са оставили свид.Г. при камиона му най-вероятно около 2:30 часа и тръгнали обратно за Хасково, твърде възможно е подсъдимите в този момент да са преминавали покрай комплекс „Е.“, но така или иначе няма никакви доказателства по делото да са знаели, че пострадалият е тъкмо там точно в този момент.

В 3:21 часа са регистрирани две обаждания от пострадалият към подс.Р. с продължителност 39 секунди.

В 3:23 часа е регистрирано обаждане от подс.Р. към пострадалия с продължителност 37 секунди.

Както се изтъкна, никакви доказателства не установяват точното им съдържание, но съдейки по последвалите събития, двамата са решили да изяснят отношенията си, като се срещнат в Хасково на ул.“Васил Друмев“№****. При това съдът дава израз на убеждението си, че подс.Р. е този, който е инициатор на срещата. До този извод води следната редица факти – несъмнено подсъдимият е този, който търси активно възможност за контакт с пострадалия, издирва телефона му, обажда му се два пъти и изпраща един СМС, иска обяснение за случката на бензиностанцията, след която изпаднал в истерия. Същевременно агресивното и провокативно поведение на подс.Р. при провеждането на първия телефонен разговор, неколкократно отправената към Б. фраза:“Ти не си вече фактор в града“, в съвкупност с множество показания на свидетели, че в по-ранен период Б. го е  притискал, заплашвал и предявявал някакви неустановени по делото претенции към него, навеждат на мисълта, че подс.Р. е искал ясно да демонстрира, че повече не се чувства зависим от него.  Пострадалият цяла вечер се е веселил, имал е настроение, не е търсил телефона на подс.Р., нито друг контакт с него /срещата на бензиностанцията е напълно случайна/, не е имал намерение да напуска компанията си, но е бил провокиран от обажданията на подсъдимия.

Тук е мястото да се обсъди защо съдът не кредитира обясненията на двамата подсъдими затова, че буквално 2-3 минути преди фаталната среща, завършила със смъртоносното пробождане на Б., се е състояла друга предходна среща на бул.“Съединение“ в отсечката между бул.“България“ и бул.“Раковски“ в близост до пешеходна пътека, при която Б. засякъл с автомобила си пътя на техния, измъкнал подс.Р. от колата и му нанесъл жесток побой, вкл. избивайки му два зъба, което впрочем подс.М. не твърди.

Върху тези обяснения защитата изгражда тезата си, че подс.Р. е действал при условията на неизбежна отбрана, или поне при превишаване на нейните пределите, което се дължало на уплаха. Поради това следва да бъдат обсъдени крайно внимателно, но и критично, тъй като не намират опора в никакви други доказателства по делото.

Обсъждането следва да започне със заключението на втората, изготвена от в.л.К.Ц.  експертиза – т.II л.20- 34 и по конкретно с описаното съдържание на записите на камера 1 от сградата на ул.“Васил Друмев“ №*** и на камера 5 от сградата на хотел „Х.“ в периода, предхождащ едновременното спиране на двата автомобила.

Така отразено е на камера 1 от ул.“Васил Друмев“№**** /т.II л.23 долу и на гърба/ преминаване на тъмен лек автомобил с конструкция, подобна на „Мерцедес“ /не се наблюдават особености на табелите и регистрационния номер/ в 3:26:22 часа. В този момент този автомобил не спира, а преминава.

По-нататък се констатира в 3:32:29 часа /6 мин. и 7 сек. по-късно/ преминаване на тъмен лек автомобил с конструкция, подобна на „Фолксваген Голф“ /също не се наблюдават особености на табелите и регистрационния номер/. Този автомобил също не спира, а преминава.

В 3:33:30 часа /1 мин. 1 сек. по-късно/ отново преминава тъмен лек автомобил с конструкция, подобна на „Фолксваген Голф“ и отново не спира.

Едва в 3:35:43 часа /2 мин. 13 сек. по-късно/ двата автомобила се задават едновременно, движейки се един след друг, като пръв е „Мерцедес“-а и спират също едновременно.

Абсолютно същото се наблюдава заснето и от камера 5 от хотел „Х.“ /т.II л.32 гърба и л.33/, като се различават посочените часове, което следва да се обясни с различната настройка на камерите относно  часа, като очевидно същите не са сверени.

От тази камера е заснето тъмният лек автомобил с конструкция, подобна на „Мерцедес“ /и от тази камера не се наблюдават особености на табелите и регистрационния номер/ да преминава в 3:21:36 часа, без да спира.

Тъмния лек автомобил с конструкция, подобна на „Фолксваген Голф“ /също не се наблюдават особености на табелите и регистрационния номер/ преминава без да спре най- напред в 3:27:44 часа /6 мин. 8 сек. по-късно/, а след това отново – в 3:28:45 часа /1 мин. 1 сек. по-късно/.

Двата автомобила пристигат заедно, движейки се един след друг и спират в 3:30:59 часа /2 мин. 11 сек. по –късно/. На кадър от 3:31:00 часа първият автомобил вече е извън обхват, тъй като извън обхват е мястото, където  спрял, камерата е уловила само втория.

Очевидно часовниците на двете камери са настроени с разлика от 4 мин. 45/46 сек., като тази на хотел „Х.“ показва по-ранен час. Съществена е обаче хронологията, както и че интервалите от време между отделните преминавания съвпадат напълно.

Съдът приема за пренебрежимо малка вероятността други два автомобила, различни от тези на подсъдимите и пострадалия, с конструкции, подобни на „Мерцедес“ и „Фолксваген“ и тъмни на цвят да „кръжат“ безцелно около сградата в три и половина след полунощ в събота срещу неделя, още повече в крайна сметка пристигат заедно и спират, при което вече в спряло положение на други снимки от други камери ясно се вижда регистрационния номер на втория автомобил – ****** /напр. т.II л.30/.

Единственото разумно обяснение за гореописаното поведение е, че никой от пътуващите в автомобилите не е искал да спре, преди да се убеди, че другият е пристигнал на мястото. Поради това са подминавали, продължили пътя си и след минути са се явили отново, докато се събрат Неясно остава защо на подсъдимите затова им е било необходимо време от 9 мин. 20 сек., през което време пострадалият  преминал без да спре два пъти.

Съществено обаче е, че между двете преминавания на автомобила на пострадалия, при които той не спира, е изминало време от 1 мин. 1 сек., а от второто му преминаване до пристигането на двата автомобила заедно – 2 мин. 12 сек. и това е така и според двете камери, иначе настроени на различен час.

Съдът е съгласен с тезата на защитата, че от посоченото от двамата подсъдими място на първа саморазправа на Б. с подс.Р. /района на пешеходна пътека на бул.“Съединение“ в отсечката между бул.“България“ и бул.“Раковски“/ до местопрестъплението се стига за между една и две минути с кола, възможно е даже и за по-кратко време, тъй като разположението на улиците и посочените места е ноторно. Обаче като се съобрази освен времето за придвижването  от едното място до другото още и времето, необходимо на пострадалия да засече автомобила на подсъдимите, да извади насила подс.Р. от него, да му нанесе жесток побой, вкл. с „някакъв черен предмет“ според първите обяснения на подс.Р., а според вторите- с пистолет, вкл. и дори да му избие два зъба, да нанесе и два удара на подс.М., който пък през това време го увещавал да престане, и най-после – подсъдимите да се измъкнат, качат в автомобила си и избягат към ул.“Васил Друмев“, става ясно, че е нужно поне два пъти повече време – най-малко 3-4 минути, колкото и бързо да са се развивали събитията.

Ето защо тази случка теоретично не е могла да се развие нито между първото и второто преминаване на автомобила на пострадалия покрай местопрестъплението /интервалът от време е 1 минута и 1 секунда/, нито между второто преминаване на неговия автомобил и едновременното пристигане на двата автомобила /този интервал от време е 2 минути и 12 секунди/. Б. преминава с автомобила си през местопрестъплението /примерно според показанията на камера 1/ в:  3:32:29 ч., в 3:33:30 ч. и в 3:35:43 ч. и в промеждутъците от време между тях няма физическа възможност да нанесе по описания начин побой на подс.Р. на място, намиращо се дори само на минута път с кола.

Теоретично възможно е единствено твърдяното от подсъдимите да е станало между първото преминаване на техния автомобил и първото преминаване на автомобила на пострадалия, през което време изминават 6 минути и 7-8 секунди. При тази хипотеза обаче в драстично и несъвместимо противоречие с показанията на охранителните камери се оказват обясненията на подсъдимите, че след като успели да избягат от първото място, незабавно се отправили към второто, но пострадалият продължил да ги преследва, движел се плътно зад тях, притискал ги, сигнализирал с клаксона и така пристигнали на местопрестъплението заедно, един след друг.

Освен това подобно поведение е напълно лишено от житейска и формална логика и абсурдно, и то от гледна точна и на подсъдимите, и на пострадалия. Така излиза, че пострадалият, след като е напердашил солидно подс.Р., на два пъти преминава през местопрестъплението сам, без ясна причина затова и без да спира, като през това време би трябвало да ги гони и кара зад тях. Подсъдимите пък са през това време някъде другаде, пострадалият не кара зад тях, т.е. отскубнали са се от него, но в крайна сметка се появяват на местопрестъплението заедно с него.

Друга съществена причина съдът да отхвърли обясненията на подсъдимите в тази им част са обективните находки по телата им, констатирани при освидетелстване, извършено на 28.VIII.2016 год. за подс.И.М. и на 29.VIII.с.г. за подс.В.Р.. И двамата твърдят, че подс.Р. е понесъл множество, и то жестоки удари, такива му били нанесени и при следващото сбиване, завършило с намушкването на Б., а подс.М. получил и при двата инцидента по два удара с юмрук в главата. Констатациите обаче са в съвсем друга насока.

Според заключението на цитираните по-горе СМЕ:  при подс.И.М. е констатиран единствено умерено изразен травматичен оток в областта на лявата скула /т.II л.89 от ДП/, а при подс.В.Р.- контузия /болка/ в лява слепоочна област, охлузване и кръвонасядане на дясно бедро и драскотина на лявата китка /т.II л.91, от ДП/.

Според втората експертиза, контузията в средната част на лявата слепоочна област на подс.Р. се установява чрез болезненост при опипване, т.е палпаторно, без да се наблюдава видима травма. Охлузването на дясното бедро е повърхностно, с размери 4 на 0,5 см, а кръвонасядането – с размери 7 на 2 см. Драскотината на лявата китка е с дължина 1 см. Тези обективни находки сочат на сравнително незначителни телесни увреждания и в никакъв случай не кореспондират на твърденията, че подс.Р. е претърпял двукратно интензивен, жесток побой от пострадалия. При подс.М. при твърдения за получени два пъти по два удара с юмрук от пострадалия е налице една обективната находка - оток на лявата скула.

Действително назначената дентална експертиза констатира липса на два горни зъба при подс.Р. – 12-ти, счупен на ниво корен до венеца и 13-ти, с липсваща 1/3 клинична коронка и не изключва причината затова да са нанесени удари, но не може да се ангажира с установяване давност във времето на счупването, като разрушаването на 13-тия зъб могло да се дължи и на кариозен процес.

Още един аргумент да се отхвърли версията на двамата подсъдими, че е имало предходната среща с пострадалия, при която Б. пребил подс.Р. е обстоятелството, че с установяването на тримата на местопрестъплението, със слизането от автомобилите подс.Р. пръв, незабавно и устремно атакува пострадалия. Не личи да изпитва страх, не се държи като човек, който само преди минута - две е пребит от лицето, което напада. Ако приемем, че му е дошъл кураж, защото вече е при охранителите, от които очаква защита и съдействие, то същите в този момент са вътре в сградата, не подозират кой е отвън и какво се случва, не се намесват в ничия подкрепа, а и самият Р. започва нападението, без преди това да ги е търсил или викал.

При явната заинтересованост на двамата подсъдими от така депозираните пред съда обяснения за това обстоятелство, при същественото им противоречие, описано по-горе, между тях и обективни доказателства, и при липсата на всякакви други доказателства, които да ги подкрепят, съдът ги отхвърли като недостоверни.

В крайна сметка обаче и този въпрос не е така съществен за решаването на делото, защото, както съдът ще обсъди и мотивира по-нататък, дори осъществяването на твърдяното предходно нападение от страна на пострадалия спрямо подс.Р. на посочените време и място не може да обуслови извод за действия в състояние на неизбежна отбрана от негова страна при причиняване смъртта на пострадалия.

В заключение следва да се обсъдят доказателствата, въз основа на които съдът изгради изводите си за цялостния развой на събитията, при които на Л. Б. е бил нанесен смъртоносен удар с нож.

На първо място, в крайна сметка и двамата подсъдими признават и описват участието си в сбиване с пострадалия на посочените по обвинителния акт време и място, като вкл. подс.Р. призна, че е имал ръката си нож, а подс.М.- палка, но заявиха, че използвали същите единствено за самозащита и само ги размахвали, без да нанасят удари.

Несъмнено е, че между двамата подсъдими от една страна и подсъдимия от друга се е разразила ръкопашна, улична схватка. Съвсем естествено е същата да е протекла динамично, преминала през множество и най-разнообразни перипетии, с бързо  придвижване на участниците и преместване на разположението им един спрямо друг и по протежение на улицата и да е включвала голямо разнообразие от действия, както нападателни, така и защитни от всеки един участник. Свидетели преки очевидци, особено на момента на нанасяне на фаталния удар няма. Ето защо не е възможно чрез надлежни доказателства съдът с категоричност да установи всеки един момент и всеки един детайл от схватката. Изводите си изгради най- вече въз основа на съвкупната преценка и съпоставка на заключенията на видео – техническите експертизи, показанията на свидетелите Д.Г., З.Ч., Х.Д. и З.З. и обясненията на подсъдимите, които дават напълно достатъчна възможност за несъмнени и категорични заключения за достатъчно на брой епизоди, от които да се изгради обоснована представа за релевантните за обвинението обстоятелства.

Тъй като видеозаписите не са дали възможност за идентификация на лица по тяхната външност, в заключенията на двете видео – техническите експертизи, изготвени от в.л.К.Ц. наблюдаваните лица са описани по следния начин- лицето, излязло от лекия автомобил „Фолксваген Голф“ като мъж, висок на ръст, със средно към пълно телосложение, облечен със светла горна дреха с къс ръкав и по-тъмен къс панталон, носещ през гърдите тъмна чанта. Лицето, слязло първо от предната лява, шофьорска врата на лекия автомобил „Мерцедес“ – като мъж, с ръст около среден, слабо телосложение, с тъмна горна дреха и по-светъл панталон, а лицето, слязло малко по-късно от предната дясна, пасажерска врата на този автомобил – като мъж, среден на ръст, със слабо към средно телосложение, облечен със светла горна дреха с къс ръкав и по-тъмен панталон.

В заключението на тройната видео – техническа експертиза тези лица са описани по абсолютно същия начин, като слезлият от автомобила „Фолксваген Голф“ е обозначен като Лице 1, този от мястото на водача на „Мерцедеса“- като Лице 2, а вторият, слязъл от същия автомобил – като Лице 3.

По делото е установено /оглед на веществени доказателства/ с какво е бил облечен пострадалият същата вечер – светлосива тениска и тъмносин, дънков панталон, че е бил висок мъж, с едро телосложение, превъзхождащ видимо и явно като ръст и физика подсъдимите, че не се е разделял с мъжката си чантичка, която носел преметната през рамо, както и че се е придвижил до мястото с л.а. „Фолксваген Голф“ рег.№ ****. Ето защо не е трудно по тези белези този участник в събитията да се идентифицира като Л. Б..

Няма спор, че до мястото на срещата подс.Р. е управлявал автомобила, с който са дошли подсъдимите, същият е нисък към среден на ръст със слабо телосложение, най- нисък и слаб от тримата. Така напълно обоснован е изводът, че той е лицето, слязло от мястото на водача в „Мерцедес“- а. Подс.М. пък е среден на ръст, но по-висок от подс.Р., със слабо към средно телосложение и е пътувал на предна дясна седалка, ето защо той е лицето, което слиза от нея.

Тези изводи на съда намират пълно потвърждение в показанията на свидетелите Д.Г. и З.Ч., които излизат на улицата непосредствено след финалния епизод на сбиването между тримата и стават очевидци на заключителните събития, без да са възприели нанасянето на удара с нож. Свид.Г. заявява, че е разпознал Л. Б., който му бил добър приятел, и подс.Р., когото познавал по физиономия и по име. Свид.Ч. познава лично пострадалия.

Двамата подсъдими не отричат присъствието си на местопрестъплението и лично участие в сбиване с Б. на посочените от обвинението време и място.

Съществената част от изводите си съдът естествено основава на заключенията на назначените по делото видео – технически експертизи Същите дават възможност да се приемат за безспорно доказани следните факти:

Подс.Р. слиза от автомобила си, държейки в дясната си ръка продълговат, блестящ в тъмнината предмет и го държи през цялото времетраене на събитията в дясната си ръка. Съдейки по установените прободно-порезни рани по тялото на пострадалия и становището на вещото лице- съдебен лекар, може да се заключи, че този предмет е нож, което в последните си обяснения и самият подсъдим признава. Заявява още, че този нож поначало е държал в автомобила си от дълго време. Подс.М. слиза от автомобила, държейки в дясната си ръка тъмен, продълговат предмет. Според неговите обяснения, отнася се за палка „батон“, тип полицейска, пластмасова, която той също държи до момента, когато двамата напускат местопрестъплението. Палката също е стояла постоянно в автомобила.

При първото стълкновение между пострадалия и подс.Р., Б. все още стои на място прав, до шофьорската врата на своя автомобил. Не е предприемал никакво придвижване. За сметка на това подс.Р. вече е изминал разстоянието от предната дясна врата на колата си до него, като е устремно наведен напред, замахнал с лявата си ръка, а дясната ръка с ножа държи в този момент зад гърба си /фотоснимки в т.II на л.25/. Б. вдига крак, за да го посрещне с ритник, но това поне в този момент е защитна реакция. Това е категорично доказателство, че подс.Р. пръв е нападнал пострадалия, като бързешком се е придвижил в посока към неговото местонахождение.

По-нататък Б. започва да напада подс.Р. с ритници, последният отстъпва и двамата се придвижват надолу по улицата към района на кръстовището с ул.“Климент Охридски“. През това време подс.М. минава зад гърба на пострадалия, вдига дясната си ръка с палката в готовност да нанесе удар, но изостава и не нанася такъв /фотоснимки – т.II на л.9 гърба, л.10 и л.11 от двете страни/.

Вече в района на кръстовището на двете улици от заключенията на видео – техническите експертизи се установява, че сблъсъкът преминава през следните перипетии -  подс.М. вдига ръка и замахва с палката към Б., който в ответ му нанася удар с лявата си ръка в главата. Подс.М. отново замахва и нанася удар по тялото на Б., който вдига лявата си ръка, за да се предпази. Именно в този момент подс.Р. бързо пристъпва към пострадалия и замахва с дясната си ръка към горната част на тялото му, като после отстъпва и се завърта, а в дясната му ръка се наблюдава продълговатият, блестящ предмет. При този удар пада на земята чантичката на подс.Р., която той също носел преметната през гърди. Това според съда е моментът на нанасяне на фаталния удар. Тялото на Б. подскача нагоре, след което се огъва в кръста, той нанася удар във въздуха, а в същото време подс.М. му нанася още един удар с палката в горната част на тялото. Следва още един, последен удар с палката от подс.М. в тялото на Б.. След това „мелето“ стихва. Пострадалият вдига от земята чантичката на подс.Р. и я хвърля по посока към него, а после пристъпва към подс.М. и прави опит да му отнеме палката.

Тогава вече се намесва свид.Г., който се отправя към тримата, пътьом вижда падналия часовник, вдига го и пита на кого е, а подсъдимите и пострадалият пристъпват към него, връщайки се пред сградата, където са спрени автомобилите им. Подс.Р. взема часовника от свид.Г..

Други действия по физическа саморазправа повече не се извършват от никого. След кратък разговор между тях, свид.Г. започва телефонен разговор, пострадалият се отправя към входа на сградата, а на гърдите му вече се забелязва видимо зацапване на горната му дреха от тъмно петно.

Свид.Х.Д. живее на третия етаж от сградата на ул.“Васил Друмев“№**** в жилище, което гледа към улицата. Същата нощ прозорецът на спалнята ѝ  е бил отворен. Разбудила се от силен шум и чула викове:“Ще те убия“, при което излязла на терасата.  Видяла дребно на ръст момче, което подскачало насам-натам и крещяло към друго, по-високо момче, което било обърнато с гръб към нея. Размяна на удари не възприела. Изплашила се и се прибрала, но преди това от сградата се показал охранителят Г., когото познава.

Свид.З.З. е охранител в разположеното на края на улицата заведение „М.“. Около 3:30 часа в същата нощ отишъл да мете листа в лятната градина на заведението, когато чул шум от тичане, тропане на обувки. Помислил, че след малко някой ще дотича в парка, където е разположен летен бар на заведението и може да причини беля. Отишъл да погледне какво се случва. Без да напуска градината, докъдето е работното му място, от разстояние петдесетина метра, възприел, че три лица, млади момчета, спорят, карат се и си крещят. Две от тях, с по-слабо телосложение, едното видимо по-ниско от другото, били разположени с гръб към него и срещу третото, с лице към него, което било по-пълно. Най-ниското момче извикало два-три пъти към по-пълното „Ще те убия!“ Момчето с лице към свидетеля държало лявата си ръка към гърдите, а дясната повдигнало напред, но не забелязал да нанася удари. По-късно то се обърнало и тръгнало към една от къщите, където влязло, а останалите две си тръгнали с автомобил. Не личало някой да е наранен. Затова свидетелят се учудил, когато след няколко минути дошла линейка, а по-късно и полицейска кола и полицаите  се „разшетали“ из парка и го поканили да даде обяснения в управлението.

Тези свидетелски показания допълват пълноценно цялостната представа за разигралите се събития.

Заснетото от видеокамерите намира потвърждение и в обективните находки по трупа на пострадалия. Вещото лице – съдебен лекар откроява две групи наранявания. Първата се състои от две наранявания, чиито характеристики сочат, че са били причинени с прободно-порезно оръжие – смъртоносната в лявата част на гърдите и прободно - порезна рана на лявото бедро, която е повърхностна. Последната е напълно обяснима с оглед установеното, че пострадалият по-често е посягал с ритници към нападащите го подсъдими. Втората група включва от наранявания от твърд, тъп предмет, отговарящ за характеристиките на полицейска палка - разкъсно - контузна рана в окосмената част на главата с подлежащо кръвонасядане на меките обвивки на черепа, охлузване с кръвонасядане на гръдния кош под дясната мишница и кръвонасядане на дясната предмишница.

Най-после събитията от нощта на престъплението завършват за двамата подсъдими с това, че подс.М. извиква приятелката си свид.Р.Г., която се намира в нощен бар, и в присъствието на подс.Р. ѝ разказва какво се е случило, при което практически признава, че са причинили смъртта на Л. Б.. Показателни са думите му „В. направи беля и момчето май си отиде.“

Гореизложеният анализ мотивира съда да приеме за доказано по несъмнен и категоричен начин авторството на деянието и вината на двамата подсъдими.

 

По правната квалификация:

Въз основа на така установените по делото факти, съдът призна подсъдимите В.Т.Р. и И.Ж.М. за виновни в престъпление по чл.115 във вр. чл.20 ал.2 от НК затова, че на 28.VIII.2016 год. около 3:35 часа в гр.Хасково, действайки в съучастие като извършители, умишлено умъртвили Л. Б.Б., б.ж. на гр.Х., като ги оправда частично по първоначално предявеното им обвинение затова, че убийството е било извършено предумишлено - по чл.116 ал.1 т.9 от НК.

Обсъждането на правната квалификация на деянието следва да започне с излагане на съображения по пространно аргументираната теза на защитниците на подс.Р., че същият е действал при условията на неизбежна отбрана, или най- малкото при превишаване на нейните предели, което се е дължало на уплаха.

Практическото приложение на института на неизбежната отбрана, регламентиран в чл.12 от НК често и обичайно създава значителни затруднения при приложението на правото. Теоретично обаче е разработен подробно, детайлно и без противоречия в правната доктрина относно нейните същност, характер и възможни проявления. Налице е и богата съдебна практика на ВКС и ВС.

Първата предпоставка, за да се отнася за деяние, осъществено в условията на неизбежна отбрана е да е налице нападение, което е непосредствено, противоправно и насочено против държавни или обществени интереси, личността или  правата на отбраняващия се или на другиго. Теорията приема, че нападението трябва да е започнало, тогава е непосредствено. Съдебната практика на ВС, по-късно на ВКС допуска то да е и предстоящо, близко, но трябва да е очевидно, че предстои да започне, да е създадена непосредствена, обективна и реална опасност за увреждане на охраняваните от нормата интереси.

Втората предпоставка, при която се допуска причиняването на вреди на нападателя в рамките на необходимите предели  е нападението все още да е „налично“, т.е след като е започнало и докато продължава, не и след преустановяването му. Така няма неизбежна отбрана срещу възможно в неопределено време бъдещо нападение, нито срещу нападение, което е било осъществено, но вече е завършило, независимо по какви причини.

В контекста на възприетата от съда фактическа обстановка, няма място за квалифициране действията на подс.Р. като извършени в условията на неизбежна отбрана. По-горе съдът подчерта, че конфликтната ситуация на местопрестъплението е започнала с това, че подс.Р. пръв напада пострадалия, при това с нож в ръка, докато Л. Б. е невъоръжен. Категорично е установено, че непосредствено след като двамата слизат, всеки от своя автомобил, подсъдимият приближава пострадалия, който стои на място и не се движи, при това устремно, бързо и пръв замахва към него, в този момент с лявата си ръка, докато ножът е зад гърба му в дясната. Обстоятелството, че впоследствие схватката преминава през перипетии, при които всеки един участник се явява в ролята ту на нападащ, ту на отбраняващ се, не може да повлияе на този извод, защото е съществено началото на нападението Подс.Р. напада пръв, а пострадалият е нападнат.

Защитата положи много усилия да докаже, че от дълго време преди фаталната нощ, още от пролетта и през цялото лято на 2016 год., пострадалият по неизвестни причини е заплашвал подс.Р. в телефонни обаждания и при лични срещи, а подс.Р. започнал да изпитва панически страх от него, престанал да излиза по заведения, изпаднал в депресия и пр. В тази насока бяха ангажирани показания на свидетелите Г.Г., З. Д., близки на семейството и П.П., собственик на автосервиз, който утвърждава, че е поправял повреди по автомобила на подсъдимия, причинени не от катастрофа, а нанесени злоумишлено от Б., което подс.Р. му споделил. Същите са подробни, стройно подредени и няма основание да не бъдат кредитирани, но не допринасят с нищо за възприемане на тезата за състояние на неизбежна отбрана в нощта на убийството, именно защото няма неизбежна отбрана срещу възможно в неопределено време бъдещо нападение.

Най-после, становището на съда по отношение на възможността действията на подс.Р. да се квалифицират като неизбежна отбрана би останало непроменено дори срещата и побоят на бул.“Съединение“ да бяха доказани по несъмнен начин. Това е така, защото хипотетичното нападение на пострадалия над подс.Р. е било преустановено, а не може да има неизбежна отбрана срещу нападение, което е било осъществено, но вече е завършило, независимо по какви причини. По този именно повод защитата, обосновавайки се с неоспоримия факт, че от първото до второто място може да се стигне само за минутка с кола, се позовава на изразеното от Пленума на ВС становище, че кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови, не означава прекратяването му. Приемайки това разбиране обаче Пленумът на ВС едва ли е имал предвид хипотеза, при която двете нападения се развиват на различни места, участниците се преместват от едното на другото с автомобили, озовават се в съвсем друга фактическа обстановка и при различни условия. На първото място е нямало никакви свидетели, няма и охранителни камери /това е проверено на ДП/, на второто – тъкмо обратното. На едното място участниците са били сами, на другото подс.Р. се е надявал на помощ и подкрепа. Критерият дали е изтекло много или малко време не е формален и не е единственият, чрез който подобна ситуация да се преценява.

Тъй като доказателствата по делото и установената фактическа обстановка не дават никакво основание да се приеме, че подс.Р. е действал в условията на неизбежна отбрана, безпредметно е да се обсъжда дали е допуснато превишаване на нейните предели и дали това се дължи на уплаха, или смущение. Съдът не дължи коментар на аргументите на защитата в тази насока.

С обвинителния акт против двамата подсъдими е повдигнато обвинение в престъпление по чл.116 ал.1 т.9 от НК  затова, че убийството е било предумишлено. Съдът прецени, че събраните доказателства не доказват по категоричен и несъмнен начин тази квалификация, поради което не я възприе.

Добре известно , че убийството е предумишлено, когато е извършено въз основа на предварително решение, взето в спокойна обстановка и хладнокръвно състояние, след обсъждане на всички мотиви „за“ и „против“, като за предумисъла би могло да се съди по наличието на предварително изработен план за осъществяване на престъплението, отнасящ се напр. до предварителен избор на подходящо място, устройване на засада /капан/ на жертвата, където тя да се причака или примами, вземане на мерки за прикриване на следи, а предвид всичко изложено, обичайно е налице продължителност във времето от възникване на намерението за извършване на убийство до неговото  реализиране. В подобен смисъл са и задължителните указания, дадени на съдилищата с ТППВС №2/1957 год., изменено и допълнено с ТП №7/1987 год. Освен това общо прието е и, че предумисълът се различава от внезапно възникналия умисъл не по своето съдържание /интелектуален и волеви моменти/, а по състоянието на дееца в момента на неговото формиране и по начина на формиране.

По обвинителния акт прокурорът е поддържал, че решението е било взето през процесната вечер, без да е конкретизирано кога точно, че подсъдимите разработили известен план, който включвал избор на място, където да се извърши саморазправа с пострадалия, набавяне на оръжие – нож и полицейска палка и разпределение на ролите между тях- кой с кое оръжие да действа. Подс.Р. имал много по-силен мотив и желание да се разправи с пострадалия. След употреба на наркотици ставал агресивен и отмъстителен, докато той самият смятал, че става по-мъжествен, затова именно с цел да придобие повече агресия и смелост, употребил наркотични вещества същата вечер. Същите обстоятелства приема за доказани  въз основа на свидетелските показания за отправени смъртни заплахи от подс.Р. към Б. по-рано вечерта по телефона, в които той заявил, че ще го убие в центъра на града.

В пространната си обвинителна реч представителят на държавното обвинение иначе изчерпателно обсъжда всички обстоятелства, доказателства и възражения на защитата по делото, но досежно формата на вината заявява съвсем лаконично, че е мотивирал предумисъла в обвинителния акт и намира, че всичко е доказано. Но докато изобщо не обсъжда субективната страна в действията на подс.Р., за подс.М. изразява становище, че  „доказателствата за предварителен умисъл не са така категорични, както при В..“ За подс.М. пледира при условията на алтернативност, ако съдът прецени, да го признае  за виновен в престъпление по чл.115 от НК.

Известно е, че в наказателното право най-обосновани изводи за субективната страна на деянието се правят въз основа на обективните действия, в извършването на които тя е намерила външен израз и проявление.  

Нито едно доказателство по делото не сочи, че през целия ден на 27.VIII.2016 год. някой от подсъдимите е имал намерение да причинява смъртта на Л. Б., нито че единият е споделил нещо подобно на другия, още по-малко да е бил обсъждан някакъв план затова. Денят са прекарали изцяло съобразно разбирането си за забавление и развлечение – разкарвали се безцелно с автомобил, което било любимо занимание на подс.Р., разходили се до Пловдив да поиграят комар в казино, употребили кокаин. Имали са план да прекарат заедно и нощта, но като продължат със забавленията. Непредвидената молба на свид.Г. да бъде закаран до ГКПП“Капитан Андреево“ не е повлияла съществено тъкмо защото за подс.Р. една разходка до Свиленград със спортния му автомобил е част от развлечението.

Първият момент, в който има някакви основания да се счита, че се е зародило намерение за разправа над Б., е напълно случайната и инцидентна среща на бензиностанция „Г.“. Оттогава до убийството изтичат точно три часа. Първото нещо, което подс.Р. предприема след това е да се снабди с телефонния му номер и проведе телефонен разговор. Съдържанието на същия се състои в отправяне на груби обиди, псувни и заплахи, че ще го убие, като го нареже на парчета в центъра на Хасково. Категорично е установено, че в този момент подс.Р. е превъзбуден, хистеричен, но както пътуващите в колата свид.Г. и подс.М., така и свидетелите Н.Г. и Д.Д. при други случки и по друг повод изтъкват, че той обичайно изпада в такова състояние и се държи по този начин, когато дължи пари на някого, който си ги поиска. Явно това е някаква защитна реакция на подс.Р. да отвръща с агресия, когато бъде притиснат.

Така или иначе състоянието на подс.Р., а и на подс.М. в този момент никак не е хладнокръвно, нито обстановката – спокойна, а да предупредиш жертвата за намеренията си не изглежда като част от план. Тъкмо поради това съдът счита, че обвинението преекспонира значението на така отправените към Б. смъртни заплахи. Само поради отправянето на закани с убийство, без да е взето решение за извършването му, не може да се приеме, че подсъдимият е действал предумишлено, уместно се изтъква в Решение №802-91 год. по н.д. №778/90 год. на ВС – II н.о. Освен това, ако по време на пътуването до Свиленград в автомобила се е обсъждал някакъв план за убийство на Б., свид.Г. би възприел това и би го съобщил в показанията си. Същият свидетел иначе охотно дава уличаващи подс.Р. показания, но не споделя нищо в такъв смисъл.

Двамата подсъдими оставят свид.Г. на граничния пункт. От този момент до убийството остават около два часа. Вместо да се посветят на изготвянето на план за извършването му, или да следват вече изработен такъв, двамата преспокойно се отправят към Свиленград, за да поиграят пак в казино. Там бързо свършили парите, но това би могло и да не е така. На излизане от казиното отново им се обадил свид.Г., за да поиска помощ по повод авариралия си камион. Макар да са наясно, че няма с какво толкова да му помогнат, и макар да не са съвсем наясно къде точно е неговото местонахождение, те тръгват да го търсят в нощта. Не изглежда съзнанието им да е доминирано от мисълта, че са планирали същата нощ да умъртвят Б., а ако са имали план затова, явно го игнорират. Вместо това край автомагистралата „доизшмъркват“ каквото е останало от кокаина.

Подсъдимите си тръгват да се прибират към Хасково в най-добрия случай  малко повече от час преди убийството. Теоретично е възможно през това време да е било взето решение за извършването му и да са започнали обсъждане  на подробностите, но не е налице такава продължителност във времето, която е характерна за предумисъла.

Съдът вече мотивира защо не приема за доказано подс.Р. да е вземал нож от кабината на камиона на свид.Г.. Събрани са изобилни доказателства затова, че той бездруго е държал и нож, и палка в собствения си автомобил, при това от много време преди убийството и без оглед на евентуалното си намерение да го извърши. Разбира се това означава също, и че подсъдимите нямат нужда от съставяне на план как да се снабдят с оръжието на престъплението.

Вън от съмнение е, че подс.Р. определя мястото на срещата с пострадалия. Тук са съществени следните факти: Двата автомобила пристигат едновременно и заедно. Подсъдимите не са дошли на мястото предварително, те не причакват Б., няма устроена засада. Най-впечатляващо е обаче, че избраното място се намира в идеалния център на Хасково, като на три от околните сгради са разположени множество охранителни камери за видео наблюдение и поне пет от тях са пряко насочени към така „подбраното“ място за извършване на предумишлено убийство, а в една от сградите в момента има денонощна физическа охрана, което е било известно на подсъдимите. Човек като подс.Р., който обичайно прекарва времето си в обикаляне на нощните заведения из града, поне три от които са на един хвърлей място, и който твърди, че е в приятелски отношения с охранителите /макар те да не потвърждават това/, няма как да не е знаел за охранителните камери. Да, било е три и половина след полунощ, но събота срещу неделя, през август. Вероятността през мястото случайно да преминат хора - посетители на нощните заведения е значителна. Красноречиви са показанията на охранителя на кафе-ресторант „М.“ свид.З.З.: „Беше много спокойна вечер. Учудих се, защото беше събота срещу неделя, тоест, дискотечен ден…“

Най- сетне естествено би било извършител, взел предварително решене да умъртви с нож, да нанесе или множество удари, или макар един, но такъв, след който да е сигурен, че  причинил преследвания резултат. Категорични са доказателствата по делото и особено красноречиво е заключението на вещото лице – съдебен лекар и обяснението му по време на неговия разпит на съдебното следствие, че  най-вероятно никой от присъстващите не е разбрал в първия момент, че Б. е прободен смъртоносно. Въпреки това „мелето“ стихва и двамата подсъдими преустановяват нанасянето на удари, единият с ножа, а другият с палката в период от време, през който пострадалият все още е запазил дееспособност, могъл е да извършва активни действия, т.е. по нищо не  е личало, че смъртта му е вече неизбежна. Вярно е, че се намесва свид.Д.Г., но той все още е далеч от мястото, където са разположени тримата и  първоначално само им подвиква, а и докрая не се е налагало да ги е разтървава.

Всички изложено по-горе мотивира съдът да приеме, че предумисъла в действията на двамата подсъдими при причиняването на смъртта на пострадалия не е категорично доказан и да отхвърли дадената по обвинителния акт правна квалификация на деянието им по чл.116 ал.1 т.9 от НК. Вместо това, съдът ги призна за виновни по основния състав на причиняване на умишлено убийство, този по чл.15 от НК.

В заключение следва да се обсъди съучастието между двамата подсъдими под формата на съизвършителство.

Напълно резонно защитата на подс.М. акцентира върху обстоятелството, че нито един от нанесените от него удари с палка не е в причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия, нещо повече, най- сериозното измежду нанесените от него поражения – разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата изрично е квалифицирано от вещото лице – съдебен лекар като разстройство на здравето извън случите на чл.128 и чл.129 от НК.

Поведението на двамата подсъдими следва да се цени не изолирано, а в съвкупност и в контекста на всички събития и перипетии, през които е минала както цялата вечер, така и конкретно схватката между тях и пострадалия. Отправна точка за разсъжденията на съда са следните факти:

Подсъдимите са заедно през целия ден, заедно идват и на местопрестъплението. Логично е да се приеме, че подс.М., знае, че там ще се срещнат с Л. Б.. Логично е и да е бил наясно, че у подс.Р. се е формирал личен мотив за физическа саморазправа с него, макар и не непременно убийство, най-малкото е присъствал на проведените телефонни разговори и възприел съдържанието им.

Подс.М. слиза от автомобила само секунди след подс.Р., при това е взел палката в ръка, и това, което прави  без никакво забавяне е да се промъкне зад гърба на Б. и още в самото начало да вдигне палката над главата си в готовност за нанасяне на удар. Това ясно личи на видеозаписите, както и че тогава не нанася удар, защото изостава от придвижващите се по улицата пострадал и втори подсъдим. По-нататък подс.М. се присъединява към тях, като стои преимуществено отляво на Б. и според собствените му обяснения го придумва да остави В. намира.

Самият епизод, при който се достига до  смъртоносното пробождане на Б. започва с това, че именно подс.М. изпъва ръка с палката в нея /в експертизата се казва лявата, но на приложените фотоснимки ясно личи, че това е дясната ръка –т.II. л.26 гърба, средната снимка/, но в този момент пострадалият извършва удар със своята лява ръка към главата му. Следва обаче нов удар от подс.М. с палката, при който пострадалият вдига лявата си ръка, за да се предпази и в следващия миг подс.Р. нанася фаталното пробождане с ножа в лявата страна на гърдите на Б.. След това подс.М. го удря  още два пъти с палката.

Тази фактическа обстановка напълно подкрепя твърденията по обвинителния акт в частта му, в която се твърди, че действията на подс.М. са поставили пострадалия в ситуация да се защитава срещу две едновременно атакуващи го лица, че атаката на подс.М. е ангажирала вниманието му и по този начин е улеснила подс.Р. при нанасянето на удара с нож в гърдите, причинил впоследствие смъртта, макар според съда тези действия да не се извършени в изпълнение на предварително намислен план за разпределение на ролите, както поддържа прокурора, защото един уличен побой никога не може да протече по план. Все пак трябва да се изтъкне, че макар непреднамерено, а спонтанно, обективно се е стигнало до фактическо разпределение на ролите.

Така от обективна страна съвместно и със задружни действия и усилия, двамата подсъдими са причинили смъртта на пострадалия Л. Б.. Подс.Р. му е нанесъл удар с нож в лявата страна на гърдите, който е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт поради това, че е прерязал магистрални кръвоносни съдове и причинил обилна вътрешна кръвозагуба. Подс.М. е размахвал палка към пострадалия  и му е нанесъл със същата удар в главата, което е ангажирало неговото внимание и улеснило подс.Р. да осъществи пробождането. Затова напълно обосновано е позоваването от прокурора на възприетото по ТППВС №2/1957 год., изменено и допълнено с ТППВС №7/1987 год., че “когато няколко лица при общ умисъл за извършване убийството стрелят по жертвата или й нанасят удари, налице е съизвършителство независимо от обстоятелството, че жертвата е простреляна с един куршум или че е починала от един смъртоносен удар. Съизвършителство има и когато между съучастниците са разпределени ролите, които имат да изпълняват при извършване на убийството. Затова съизвършител се явява и този от съучастниците, който държи жертвата, когато останалите й нанасят ударите, от които е последвала смъртта.“

В случая, както съдът вече изтъкна, разпределението на ролите не е резултат на предумисъл, а до него се е достигнало фактически в хода на схватката. Освен това подс.М. не държи пострадалия за ръцете, но намесата му изиграва същата роля. Поради това и двете обстоятелства не могат да повлияят на становището на съда.

От субективна страна подсъдимите са действали при внезапен, евентуален умисъл.

Относно умисъла на подс.Р., съдът отново намира за уместно да подчертае, че многократно отправените в нощта на убийството закани със смъртна разправа от него спрямо Б. не бива да се преекспонират и ценят опростенчески и буквално. Разговаряйки по телефона на път за Свиленград, за него е било съществено да излее агресията, когато го е обхващала всеки път, когато някой го притисне и предяви претенции към него, а от друга да даде израз на натрапчиво завладялата го мисъл, че в резултат на неизвестни по делото обстоятелства, Б. ***.  Показателно затова, че думите на подс.Р. не трябва да се  тълкуват буквално е, че той заявил, че ще реже крайниците на пострадалия на парчета, което не би могло да е сериозно. На самото местопрестъпление пък той е подвиквал към пострадалия „Ще те убия, ще те убия“ повече за да окуражи сам себе си, както и заради емоционалното си състояние – превъзбуден и хиперактивен.

Освен това тук наново следва да се обсъди обстоятелството, че смъртоносният удар е един-единствен, преминал е с хирургическа точност между  ребрата и за да проникне в гръдната кухина през мускулите никак не е била нужна голяма сила /според вещото лице – същата, с която да се натисне спусък на пистолет/. В крайна сметка съдът се съгласява с аргументите на защитата, че постигането на такава точност на удара, но и на толкова тежки последици,  е до голяма степен плод на случайност.

Ето защо прекият умисълът в действията на този подсъдим  е бил насочен към причиняване телесни увреждания, не непременно смърт на пострадалия. Тъй като обаче от представите му се е обхващало, че удря с годно да причини смърт оръжие /нож/ в жизненоважен орган – лявата област на гърдите, очевидно той е съзнавал, че може да причини и неговата смърт, но това не го е възпряло, приел е и се е съгласил с напълно възможното постигане и на този по-тежък от пряко целения резултат.

По същите съображения следва да се приеме, че евентуалният умисъл за причиняване на смърт е и внезапен.

Що се отнася до подс.М., прекият умисъл в неговите действия е бил насочен към това да помогне на своя приятел в една схватка, която би била неравна, ако и двамата бяха невъоръжени. От неговите представи пък са се обхващали обстоятелствата, че подс.Р. държи нож в ръка, че е напълно възможно да нанесе удар със същия, който да се окаже смъртоносен, както и че  посягайки с палката към главата на Б., ще отвлече неговото внимание и така ще улесни другаря си. На свой ред се е съгласил с евентуалното постигане на по-тежкия, макар пряко нежелан резултат. 

Предвид всичко гореизложено, съдът призна подсъдимите за виновни в извършване на престъпление по чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК.

 

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл.115 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 до 20 години.

При определяне вида и размера на най- подходящото и адекватно на прокламираните от нормата на чл.36 от НК цели наказание, съдът е задължен от нормата на чл.54 от същия да оцени степента на обществената опасност на деянието и на личността на всеки от подсъдимите, подбудите за извършване на деянието и да съобрази всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, установени по делото.

Степента на обществена опасност на конкретния случай на умишлено умъртвяване на лице следва да се оцени нито като по-висока, нито като по-ниска в сравнение с други случаи на извършване на престъпление от същия вид. Било е възможно схватката на ул.“Васил Друмев“ №**** и да не завърши със смъртта на пострадалия. Мотивът и на двамата дейци е личен, за единия се корени във влошени лични отношения с пострадалия, а за другия  - в желанието да помогне на свой приятел.

Събраните доказателства водят до несъмнен извод, че подс.Р. играе водеща роля при извършване на престъплението. Той има личен мотив за извършването му, защото той има конфликт с пострадалия и влошени в резултат на това лични отношения с него. Той го извиква на среща на местопрестъплението за изясняване на отношенията им, той го атакува с нож и нанася единствения смъртоносен удар. Неговите подбуди изиграват решаваща роля за случилото се. Поради има много по-голяма степен на лично участие в причиняването на смъртта. Същевременно личният мотив не е такъв, че да оправдае лишаването другиго от живот.

Подс.Р. има и по-лоша лична характеристика. Осъждан. Има данни, че работи във фирмата на ****си, но така също и че прекарва значителна част от времето си по заведения и в употреба на наркотични вещества, което прави системно. Конфликтен, избухлив, некоректен, агресивен и арогантен към околните. При това е материално задоволен, с д. материални възможности.

Ето защо неговата личност е с много по-висока степен на обществена опасност.

Смекчаващо обстоятелство за подс.Р. е младата му възраст – същият е едва ***– годишен към момента на извършване на престъплението. Това в някаква степен обяснява незрялата преценка на действията, а най-вече на последиците от тях, проявата на лекомислие и авантюризъм.

Подс.И.М.  е осъждан дори повече пъти от подс.Р., но все пак тежестта на обремененото му съдебно минало не бива да се преувеличава. Четири от петте му осъждания са за престъпления по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК и могат да се отдадат на младежко лекомислие и липса на зрялост. Също системно употребява наркотични вещества и не работи постоянно, но има съвсем различна от подс.Р. семейна среда. Отначало е бил дете на разведени родители, после е загубил баща си, а майка му има сериозни здравословни проблеми. Няма големи материални възможности. Бил е принуден сам да се издържа от малък. Проявил е способност да бъде грижовен към заболялата си майка, а и към приятелката си, с която е живял продължително време на съпружески начала.

Няма мотив да причини смъртта на Б., движен е единствено от до известна степен криворазбрана солидарност с подс.Р. и от желание да му помогне.

Смекчаващи обстоятелства по отношение на този подсъдим са също младата му възраст – ****- годишен към деня на извършване на деянието, далеч по-малкия личен принос, най-вече по-безобидните лични мотиви и подбуди да вземе участие в него, както и проявеното от него много по-голямо съдействие за разкриване на обективната истина.

Предвид гореизложеното, съдът намери, че наказанието на подс.В.Р. следва да се определи при превес на отегчаващите обстоятелства, поради което отмери такова в размер на 17 години – между средния и максималния, предвиден от нормата на чл.115 от НК, а наказанието на подс.И.М. - в размер съвсем близо над минималния предвиден, поради което наложи на този подсъдим „лишаване от свобода“ за 11 години.

Няма основания за приложение на чл.55 от НК, поради което наказанията и на двамата подсъдими се наложиха при условията на чл.54 ал.1 от същия.

С оглед вида и размера на така наложените наказания, същите следва да се изтърпят и от двамата подсъдими ефективно, като предвид разпоредбите на ЗИНЗС беше определен първоначален “строг” режим на изтърпяване. На осн. чл.59 ал.1 от НК по отношение и на двамата подсъдими се зачете при изтърпяване на наказанието времето, през което всеки от тях е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, както по реда на ЗМВР и с прокурорско постановление за срок от 72 часа, съответно считано от 30.VIIІ.201с год. за подс.Р. и от 14.IX.2016 год. за подс.М..

 

По предявените граждански искове:

По настоящото дело пострадалите – С.Б., **** на пострадалия Л. Б. и С.К., ****, действаща за себе си и като законен представител на малолетното им дете, предявиха граждански искове за обезщетение на причинените им от престъплението неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на неговата смърт и преждевременна загуба, поотделно против всеки от подсъдимите, а не солидарно. Това не се среща често в съдебната практика, но е допустимо. Гражданската отговорност в този случай е деликтна, с правно основание чл.45 от  ЗЗД, а нормата на чл.53 от същия е установена в полза на увредения, като му дава възможност да предяви иска солидарно против извършителите и по този начин да претендира целия размер на присъдено обезщетение от всеки един, вместо поотделно от всекиго. Няма пречка обаче да насочат претенциите си поотделно към всеки от извършителите, като в този случай съдът следва да съобрази това обстоятелството при преценка на размера, до който същите да бъдат уважени.

Против подс.В.Т.Р. са предявени граждански искове, както следва:

- От С.М.К., действаща за себе си и като майка и законен представител на малолетния син на пострадалия М.Л.Б., роден ***год. за обезщетение на причинени от престъплението неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на общо 150 000 лв.,  от които 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в полза на малолетното дете М.Л.Б. и 50 000 лв. обезщетение на неимуществени вреди лично за нея, ведно със законната лихва върху същата, считано от 28.VIII.2016 год. до окончателното ѝ изплащане;

- От С.Л.Б., *** на пострадалия, за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на извършено престъпление в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от 28.VIII.2016 год. до окончателното ѝ изплащане.

Същите искове, от същите граждански ищци, със същото правно основание и за същите размери на обезщетение са предявени и против подс.И.Ж.М..

Гражданският иск за обезщетение на вреди от престъпление - имуществени и неимуществени е с правно основание чл.45 от ЗЗД- установената обща забрана да се вреди другиму, а разпоредбата на чл.52 от същия повелява размерът на обезщетението за неимуществени такива да се определи от съда по справедливост.

Гражданският иск в наказателния процес е функция от присъдата и постановяването на осъдителна такава има за последица преценката му като основателен и доказан. Видно от гореизложените мотиви досежно ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимите за извършено престъпление, съдът прие същевременно за безспорно установени и доказани и предпоставките за уважаване на гражданските искове с правно основание чл.45 от ЗЗД - извършване на деяние, авторство, противоправност на същото /съставомерно и като престъпление/ и вина. Несъмнена е и причинната връзка между причинения от подсъдимите деликт и претъпените от гражданските ищци неимуществени вреди вследствие загубата на близък човек- син, баща и партньор на съпружески начала.

По делото се събраха доказателства затова, че пострадалият е бил млад мъж, в разцвета на силите си, в добра физическа дееспособност, водел е активен начин на живот. Осигурявал е материалната издръжка на семейството си, макар да не е имал сключен граждански брак със свид.К., подпомагал  финансово и материално и майка си.

Показанията както на свидетелките – граждански ищци, така и на Х.Б., брат на Л., на М.К., баща на С., на семейство П. установяват по безспорен начин, че отношенията на пострадалия и с жената с която е живеел на семейни начала, с малолетното му дете и с неговата майка са били пълноценни. Бил  е грижовен, в последно време започнал да отделя повече внимание на невръстния си син, осъзнавайки, че пораства и трябва да бъде възпитан като мъж. Смъртта му е непоправима загуба за всички граждански ищци и оставя празнота в живота им, при това твърде преждевременно.

По искововете за обезщетение на малолетното дете М.Л.Б.:

Била е налице взаимна бащинска и синовна обич и привързаност, детето е преживяло смъртта на баща си, същото е в съвсем крехка възраст и цялото му детство ще протече под знака на невъзвратимата загуба на роден баща.

Поради това съдът, като взе предвид, че обезщетението, което се присъжда за неимуществени вреди, следва да бъде израз на съчувствие и морална подкрепа към преживелия душевни болки и страдания, прецени да уважи така предявените искове до размер от 90 000 лв. спрямо подс.В.Р. и до размер от 55 000 лв. спрямо подс.И.М., като отхвърли същите за разликата до пълния им предявен размер от по 100 000 лв.

По исковете за обезщетение на С. М. К.:

Установи се, че тази пострадала е живяла на семейни начала с Л. Б. от ** год. – в продължение на ** годни, като са се познавали още 3-4 години преди това.  Доказателствата по делото установяват, че са изпитвали взаимна любов и уважение, живели са в разбирателство и хармония. Отнася се за млада жена, която губи своя любим и партньор в живота също без време.

Ето защо съдът прецени като справедлив и адекватен на претърпените морални болки и страдания размер, до който следва да бъдат уважени така предявените от нея искове – на 40 000 лв. против подс.В.Р. и на 25 000 лв. против подс.И.М., като отхвърли същите за разликата до пълния им предявен размер от по 50 000 лв.

По исковете за обезщетение на С.Л.Б.:

Това е *** на пострадалия Л. Б.. Същата вече  е губила едно дете отдавна, сега преживява повторно това върховно за всеки родител изпитание. От няколко години е  вдовица. Живее сама на село. Понастоящем е на 70 – годишна възраст. Има и друг син, който също се грижи за нея, но така или иначе на прага на старостта е загубила една от опорите в живота си в момент, когато тепърва ще има нужда от грижи, внимание и материални средства. Отношенията ѝ с Л. не са били ежедневни и така интензивни, поради факта, че живее отделно, а и заради неговите чести отсъствия, но в никакъв случай не са били и прекъснати.

По отношение на тези искове съдът прецени, че същите следва да бъдат уважени до размер на 80 000 лв. против подс.В.Р. и на 50 000 лв. против подс.И.М., като отхвърли същите за разликата до пълния им предявен размер от по 100 000 лв.

Така присъдените размери държат сметка и са съобразени с по-малката роля и по-ниската степен на лично участие на подс.М. в извършване на престъпното деяние.

Върху всички така присъдени суми съдът присъди и законна лихва считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане съобразно поисканото.

 

По веществените доказателства и разноските:

Една част от веществените доказателства по делото, а именно- мобилен телефон марка „Нокиа“ с ИМЕЙ ***– 1 бр., СИМ –карта на „Виваком“ – 1 бр., мобилен телефон марка „Нокиа“ с ИМЕЙ **** – 1 бр., СИМ – карта на „Прима“ с номер *** – 1 бр., мобилен телефон марка „Самсунг“ с ИМЕЙ *** – 1 бр., СИМ – карта с номер *** – 1 бр., СИМ – карта на „Теленор“ с номер **** – 1 бр., нож от бял метал с надпис „Стайнлес стийл“ – 1 бр., часовник с надпис „Ролекс“ със счупено стъкло и откачена верижка от едната страна – 1 бр., СИМ – карта с номер *** – 1 бр., СИМ – карта с номер *** – 1 бр. съдът прцени да се върнат на техните собственици или лицата, от които са били иззети, друга част - мъжки черни чорапи с надпис „Пума“ – 1 бр., мъжки черни боксерки с надпис „Калвин Клайн“ – 1 бр., черен колан – 1 бр., къси дънкови панталони с надпис „Долче и Габана“ – 1 бр., сива мъжка тениска с надпис „Трусарди“ – 1 бр., черни мъжки спортни обувки с надпис „Ланвин“ – като вещи без стойност прецени да се унищожат, а веществените доказателства – цифрово записващо устройство марка „Dahua“ сер. номер *** и зарядно и дистанционно устройства към него, оптичен диск с надпис „Ya Kirin“ 52х700 МВ/80 min, компакт диск с надпис DVD- R марка „Verbatim“ и оптичен диск „Verbatim DVD- R“  и диск, съдържащ трафични данни -  да останат по делото до влизането на присъдата в сила.

Вещественото доказателство – лична карта №****, издадена на С. Н. П. следва да се изпрати на ОД МВР – Хасково. 

С оглед постановяването на осъдителна присъда и на осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът постави в тежест на двамата подсъдими по-равно направените по делото разноски, които присъди поотделно- направените на досъдебното производство в полза на бюджета на МВР,  а тези на съдебното в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС, като отделно присъди и заплащането на държавна такса върху уважените части от гражданските искове.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

Председател:                                                              Съдия: