РЕШЕНИЕ
№1135,
10.10.2019г., Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд VІ
граждански състав,
на десети октомври две хиляди и деветнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
гражданско
дело №2337 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435
от ГПК
Постъпила
е жалба от А.А.Г., в качеството му на длъжник по и.д. № 20138240400724, по описа на ЧСИ К. Павлов, с рег.№ 824 на
КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане с изх.№69651/24.07.2019г., с
което е оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател с
вх.№55510/12.07.2019г. за прекратяване на изпълнителното производство поради
настъпила перемпция. Развити са доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания акт. Твърди се, че последното изпълнително действие е извършено на
29.03.2014г. – налагане на запор върху притежавани от длъжника МПС. На
18.01.2016г. взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи, но не е
внесъл таксата за това. На 21.03.2016г. съдебният изпълнител е насрочил опис.
Жалбоподателят се позовава на ТР№2/2013 по т.-д.№2/2013, ВКС, т.10, съгласно
което давността се прекъсна само когато взискателят поиска извършване на
действие по принудително изпълнение и действието е предприето, т.е. че е
необходимо да са налице кумулативно двете предпоставки. С оглед а това счита, че перемпцията е настъпила
на 29.03.2016г. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира разноски.
Ответната
страна, взискател в производството ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп АД не е
подала отговор.
Съдебният
изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е допустима, но неоснователна, като излага
съображения, че не са налице предпоставките за обявяване на настъпила перемпция
на изпълнителното производство. Счита, че такава може да настъпи само ако
взискателят не поиска извършване на изпълнително действие в рамките на две
години, като не е необходимо изпълнителното действие да е предприето. Счита, че
жалбоподателят тълкува разширително нормата и че в случая не е налице период, в
който взискателят е бездействал , като включително и на осн. чл.18 от ЗЧСИ са
предприемани действия по принудително изпълнение.
След
като прегледа материалите по делото и прецени
доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е
подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена против отказ на
съдебен изпълнител да прекрати производството , съгл. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
По
същество намира следното :
Производството
по и.д. №20138240400724, по описа на ЧСИ
К. Павлов, с рег.№ 824 на КЧСИ, с район на действие ПОС, е образувано на 18.03.2013г. по молба на ЗАД Булстрад Виена
иншурънс груп АД за събиране на вземането му от длъжника А.Г.. На 12.06.2013г.
е вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника.ПДИ на длъжника е връчена на
13.06.2013г. Възбрана върху друг имот на
длъжника е вписана на 17.06.2013г. Взискателят е подал молба до съдебния
изпълнител за налагане на възбрани върху всички недвижими имоти на дължника,
както и за налагане на запори върху притежаваните от него МПС на 07.01.2014г.
Съдебният изпълнител е наложил запори върху 4броя МПС, собственост на длъжника
с ППИ, връчено му на 07.04.2014г., а запорното съобщение до ОД на МВР е
получено на 04.04.2014г. Взискателят подава молба за извършване на опис и продан
на запорираните МПС на длъжника на 18.01.2016г., като съдебният изпълнител е
поставил резолюция, че уважава молбата. С ППИ от 21.03.2016г. е насрочен опис
на движими вещи за 21.04.2016г. Указано е на взискателя, че следва да внесе
авансово дължимите такси. ППИ не е
връчена на длъжника, т.к. е изпратена по пощата и пратката не е потърсена. С
ново разпореждане от 27.-01.2017г. е насрочен опис на движими вещи на 15.03.2017г. Наложен е запор върху банкови
сметки на 04.05.2017г. С молба от
13.08.2018г. взискателят е поискал насрочване на опис и публична продан на
недвижими имоти.
Последващите
действия са без значения за конкретния казус.
С
оглед така установеното от фактическа страна за периода 2013-2018г., спорът се заключава дали след налагането на запор
на 04.04.2014г. върху МПС / на тази дата реално е наложен запорът чрез
получаване на запорно съобщение в МВР/ са предприемани изпълнителни действия,
които да прекъсват давността и респ. дали е настъпила перемпция. Съдът намира
следното от правна страна : Нормата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда
изпълнителното производство да се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като
изключение от това правило правят делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна
практика и задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността прекъсва
с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ , а именно - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Указано е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ. Съгласно същото ТР не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
С оглед тези
разяснения на предпоставките за прилагане на давността в изпълнителния процес,
съдът намира, че в случая процесното изпълнително дело е прекратено по право, с
изтичане на двугодишен срок от последното редовно предприето изпълнително
действие – налагането на запор върху МПС от 04.04.2014г. До 04.04.2016г. не е
предприето ново редовно насочване на изпълнението по искане на взискателя / или
предприето по възлагане от ЧСИ/. Подадената от взискателя молба за извършване
на опис и продан на запорираните МПС на длъжника на 18.01.2016г. е била
нередовна – не са внесени дължимите авансово такси. Съдебният изпълнител е
указал на взискатерля необходимостта от внасяне на такива, но по делото няма
данни това да е сторено. Не е извършен и насрочения опис, макар по делото да
липсват данни за причината за това. Вярно е, че извършването на самото
изпълнително действие не е предпоставка за прекъсване на давността, но
редовната молба за предприемане на изпълнителни действия е такова основание по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Както е посочено и в мотивите на тълкувателното
решение взискателят трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ. Описът като изпълнителен способ може да се инициира от
взискателя, който подава молба за извършването му и внася дължимите авансови
такси. Тези две действия съставляват изпълнителния способ, като при липса на
платени такси молбата е нередовна и ако не бъде отстранена нередовността , тя
не може да породи целените правни последици – насрочването и извършването на
описа, респ. и прекъсването на давността. Ето защо в случая до 04.04.2016г. не
е налице редовно предприето от взискателя изпълнително действие, поради което и
следва да се приеме, че са настъпили предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона.
Постановеният отказ на
съдебния изпълнител да прогласи това прекратяване е незаконосъобразен и следва
да бъде отменен.
Предвид изхода на
спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане в тежест
на другата страна – взискателя на направените от него разноски за настоящото
производство. Представени са доказателства за заплатена ДТ от 25лв., поради
което за тази сума следва да бъде осъдена и ответната страна – ЗАД Виена
иншурънс груп АД.
По изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Разпореждане с изх.№ 69651/24.07.2019,
пост. по изп.д. № 20138240400724, по
описа на ЧСИ К. Павлов, с рег.№ 824 на КЧСИ, с район на действие ПОС, с което е оставена без уважение молбата на А.А.Г.,
ЕГН **********,***/12.07.2019г. за прекратяване на изпълнителното производство
на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
ОСЪЖДА
ЗАД Виена иншурънс груп АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, пл. Позитано №5, да заплати на А.А.Г., ЕГН **********,***, сумата от
25лв. разноски в производството.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :