Решение по дело №122/2019 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 91
Дата: 12 юни 2019 г. (в сила от 4 септември 2019 г.)
Съдия: Даниела Недкова Радева
Дело: 20194340200122
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

              №

 

                  гр. Троян, 12.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Троянски районен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ДАНИЕЛА РАДЕВА

съдебен секретар Кремена Раева,

разгледа докладваното от съдията -  Радева

АН Дело № 122 по описа  на ТРС за 2019 год., за да се произнесе - съобрази:

 

          Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 3 от 11.02.2019г., издадено от А.П.А.– Зам. Кмет на Община Троян, е наложено на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ административно наказание имуществена санкция в размер 500 лева на ************, със седалище и адрес на управление: ****************** ЕГН **********, за нарушение по чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Същото е обжалвано в законоустановения срок от „****************, чрез процесуалният представител адвокат Р.И. от САК, като с жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление, като са изложени подробни аргументи за това. В съдебно заседание, за дружеството жалбоподател, редовно призовано, се явява адвокат И., която поддържа жалбата и по същество излага аргументи за отмяна на наказателното постановление. Не са ангажирани доказателства.  

          За ответника по жалбата Община Троян, редовно призована, в съдебно заседание се явява юрисконсулт И.К., която по същество на делото излага подробни аргументи за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като законосъобразно, правилно и обосновано в писмено становище и в съдебна зала. Ангажирани са доказателства.

          От показанията на разпитаните по делото свидетели А.Н.С., Т.И.К. и Д.Г.В., от приложените към делото писмени доказателства: Заверено копие на Наказателно постановление № 3/11.02.2019г. на Община Троян, отдел «Мести приходи»; Заверено копие на извадка от интернет на Декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ); Заверено копие на обратна разписка, връчена на 01.03.2019г.; Заверено копие на Заповед № 3/03.01.2012г. на Кмета на Община Троян; Заверено копие на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 3 от 01.02.2019г.; Заверено копие на Възражение от «***** вх. № В-РД-8/05.02.2019г.; Заверено копие на Данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 285/01.02.2019г., ведно със заверено копие на Скица на поземлен имот № 15-950479 от 20.12.2018г. на СГКК гр. Ловеч; Заверено копие на Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.08.2018г., вписано в Агенция по вписвания под № 78 на 03.12.2018г.; Заверено копие на Удостоверение изх. № 03141/04.02.2019г. на Частен съдебен изпълнител рег. № 879, преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          По силата на Посановление за възлагане на недвижим имот от 27.08.2018г. на Частен съдебен изпълнител с рег. № 879 с район на действие – района на Окръжен съд гр. Ловеч,  „***** с*****, Ловешка област, е придобило собствеността върху поземлен имот, находящ се в *****, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда и гараж, който имот е подробно описан в постановлението. Посоченото постановление е влязло в законна сила на 12.09.2018г. и е вписано в Служба по вписвания гр. Троян  на 03.12.2018 година. Видно от Удостоверение изх. № 03141/04.02.2019г. на Частен съдебен изпълнител В. П. с рег. № 879, Постановлението за възлагане на недвижимия имот е връчено на представител на „*****,, на 12.12.2018 година.

          На 01.02.2019г. в Отдел „Местни приходи” на Община Троян е подадена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти от „*****, за придобития имот с посоченото по-горе постановление за възлагане, приета с вх. № 285/01.02.2019 година.

          На същата дата 01.02.2019г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 3 от А.Н.С. – старши експерт в Отдел „Местни данъци и такси” при Община Троян, в присъствие на свидетелите Т.И.К. и Д.Г.В., срещу „******, със седалище и адрес на управление: *****“, представлявано от управителя М.Б.И., ЕГН **********, за това, че дружеството не е подало Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за придобит по силата на Постановление за възлагане от 27.08.2018г., влязло в законна сила на 12.09.2018г., недвижим имот, находящ се в ******, представляващ земя и сграда, идентификатор 81476.512.15, в законоустановения двумесечен срок до 12.11.2018г., като декларацията е подадена на 01.02.2019г., заведена с вх. № 285/01.02.2019 година. В акта е отразено, че с горното „******, е нарушило разпоредбата на чл. 14, ал. 1 и чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ. АУАН е съставен в присъствие на М. Б. И., в качеството на управител на дружеството нарушител, която е подписала акта и в графа: „обяснения и възражения” е отразила, че в тридневен срок ще представи писмени възражения.

          Подадено е Възражение срещу акта от „*******, чрез управителя М.Б.И., а именно Възражение вх. № В-РД-8/05.02.2019г., приложено по делото. В това възражение е изложено, че постановлението за възлагане на имота е връчено на представител на дружеството на 12.12.2018г. от частния съдебен изпълнител, вписано е в Служба по вписванията гр. Троян на 03.12.2018г., от която дата тече двумесечният срок за подаване на декларация. Предвид изложеното е направено искане за обезсилване на издадения АУАН.   

          Въз основа на АУАН № 3/01.02.2019г. е издадено Наказателно постановление № 3 от 11.02.2019г. от А.П.А.– Зам. Кмет на Община Троян, с което на „***************, със седалище и адрес на управление: с**********“, представлявано от управителя М.Б. И., ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 500 лева на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ за  нарушение по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.  Наказателното постановление е връчено по пощата, чрез обратна разписка, по седалището и адреса на управление на дружеството, на 01.03.2019г., видно от приложената на л. 12 от делото обратна разписка.

          В законоустановеният седмодневен срок *************, чрез своя процесуален представител адвокат Р.И. от САК, е подало жалба, с която се моли да бъде отменено наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

          Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса. Предвид това жалбата е допустима и следва да бъде разгледано по същество.

          Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни  доказателства счита, че жалбата се явява неоснователна. Съображенията на съда за това са следните: Съдът извърши проверка за законосъобразност на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената, длъжността и местослуженето на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, трите имена, длъжността и местослуженето на актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, разпоредбата, която е нарушена, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентно лице – А.П.А.– Зам. Кмет на Община Троян, който е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения по ЗМДТ със Заповед № 3 от 03.01.2012г. на Кмета на Община Троян, съгласно чл. 128, ал. 1, предл. 2 от ЗМДТ. Съдът счита, че и АУАН е издаден от компетентно лице – свидетелката А.Н.С., работеща на длъжност „старши експерт“ в Отдел „Местни приходи” при Община Троян, в съответствие с разпоредбата на чл. 128, ал. 1, предл. 1 от ЗМДТ. На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящият случай съдът счита, че е налице съответствие както в изложената фактическа обстановка, така и в текстовото описание на нарушението и неговата цифрова квалификация. АУАН е съставен в присъствие на законния представител на „*********** – управителя М.Б.И.. Съдът счита, че е спазена процедурата по съставяне на акта. Същият е съставен при хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, а именно в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. След съставяне, АУАН е предявен за подпис на законния представител на „******, подписан е и е връчен екземпляр от акта.

          Съдът счита, че както АУАН, така и Наказателното постановление, съдържат изискуемите задължителни реквизити, съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Посочено е, че „*******, не е подало декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ в законоустановеният двумесечен срок от придобиване на имота, а именно от 12.09.2018г. до 12.11.2018г., с което са изпълнени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН - при съставяне на АУАН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – при издаване на НП. Налице е и описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Отразено е и в АУАН и в НП, че „******** е придобило недвижим имот, който е подробно описан, местонахождението на същия,  посочено е постановлението, с което е възложен имота, кога е влязло в законна сила и кога е вписано в Службата по вписвания.

          При издаване на обжалваното наказателно постановление, наказващият орган е съобразил подаденото в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН писмено Възражение вх. № В-РД-8/05.02.2019г., като е изложил подробни мотиви защо е приел същото за неоснователно.

          Съдът намира за неоснователно направеното възражение с жалбата, че в наказателното постановление не е посочена конкретната хипотеза, която наказващият орган е приел, че е налице, а именно 1. Неподаване на декларация; 2. Неподаване в срок на декларация или 3. Непосочване или невярно посочване на данни и обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък. Съдът приема, че в цифровата квалификация на нарушението не е посочено числово коя от трите хипотези е налице, но счита, че с това не е нарушено или ограничено правото на защита на санкционираното лице. В текстовото описание на нарушението и в АУАН и в НП е отразено, че се касае за неподаване в срок на декларация, тоест налице е втората хипотезата. По този начин съдът приема, че нарушителят е известен за какво точно нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и му е дадена възможност да упражни в пълна степен правото си на защита, което е и сторил.     

          Предвид всичко изложено съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна.

          Съдът счита, че със събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказва, че „*******, е извършило нарушението по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, за което е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Горното се установява както с показанията на свидетелите А.Н.С., Т.И.К. и Д.Г.В., така и с приложените по делото писмени доказателства – Заверено копие на Постановление № 17622/27.08.2018г. за възлагане на недвижим имот на Частен съдебен изпълнител с рег. № 879, Заверено копие на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 285/01.02.2019г. и Заверено копие на Скица на поземлен имот № 15-950479/20.12.2018г. на СГКК гр. Ловеч. Безспорно установено по делото е обстоятелството, че недвижимият имот е придобит от „******, с Постановление № 17622/27.08.2018г. за възлагане на недвижим имот на Частен съдебен изпълнител с рег. № 879, влязло в законна сила на 12.09.2018 година. Безспорно установено е също, че дружеството е подало Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти за придобития имот с посоченото по-горе постановление на 01.02.2019г., а именно Декларация вх. № 285/01.02.2019 година. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ /редакция от 12.12.2017г./, актуален към датата извършване на нарушението, за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Спорният въпрос в конкретният случай е дали двумесечният срок за подаване на декларация тече от влизане в законна сила на постановлението за възлагане на имота – 12.09.2018г. или от вписване на същото в Службата по вписвания – 03.12.2018 година. Съдът напълно възприема аргументите на юрисконсулт И.К., изложени в писменото становище и тези изложени от наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление, че придобиването на имот от публична продан завършва с влизане в законна сила на постановлението за възлагане /чл. 496, ал. 2 от ГПК/ и именно от този момент започва да тече двумесечният срок за подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017г. по тълк. дело № 5/2015г. на ОСГК, в мотивите на което е изложено, че от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, т. е. възлагането има вещноправно прехвърлително действие. Това определя придобиването чрез публична продан като самостоятелен специфичен придобивен способ по смисъла на чл. 77 от Закона за собствеността. Вписването на постановлението в Службата по вписвания има декларативен характер по отношение на трети лица и има за цел да се даде гласност на подлежащият на вписване акт, но няма конститутивен характер. Предвид това съдът счита, че задължението за подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ е налице за собственика на недвижимия имот от датата на придобиване, в конкретният случай датата на придобиване на имота е датата на влизане в законна сила на постановлението за възлагане, а именно 12.09.2018 година. От тази дата „*****************, е собственик на недвижимия имот.

          В съдебна зала адвокат Р.И. възрази, че дружеството не е разполагало с постановлението за възлагане на имота преди дата 12.12.2018г., когато то е връчено на управителя на дружеството от частния съдебен изпълнител, поради което не е имало възможността да подаде декларация по-рано. Като доказателство по делото е прието Удостоверение изх. № 03141/04.02.2019г., издадено от Частен съдебен изпълнител Велислав Петров, вписан под рег. № 879 в КЧСИ, в което е отразено, че постановлението за възлагане на недвижим имот е връчено на представител на „*********, на 12.12.2018 година. Така посоченото обстоятелство не освобождава собственика на придобития имот от задължението му по чл. 14 от ЗМДТ да подаде декларация в двумесечен срок от придобиване на имота. След като „***************, в качеството на собственик, има задължение за подаване на декларация в срок, то е следвало да направи необходимото, за да получи своевременно постановлението за възлагане, а не след три месеца от влизане в законна сила на постановлението. Тоест основателно е изложеното от юрисконсулт К. в писменото становище, че жалбоподателят не може да черпи аргументи от собственото си неоправдано бездействие.

          С оглед всичко изложено по-горе съдът счита, че „*****************, е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, като не е подало данъчна декларация за придобития недвижим имот в двумесечния срок, считано от 12.09.2018г., а именно до 12.11.2018 година. Данъчната декларация по чл. 14 от ЗМДТ е подадена в отдел „Местни приходи” на Община Троян на 01.02.2019 година. Тоест нарушението е осъществено от дружеството жалбоподател чрез бездействие, а именно неподаване на декларация в законоустановения двумесечен срок от придобиване на имота.

Съдът счита, че извършеното нарушение не е маловажен случай, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Съдът не счита, че конкретното нарушение, извършено от жалбоподателя, е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. Обстоятелството, че нарушението е първо за жалбоподателя, се преценява при определяне на размера на административното наказание. Освен това наказващият орган е длъжен да извърши преценка за наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, което е сторил, но не и да излага мотиви в този смисъл. В обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган е отразил, че не се касае за маловажен случай.

          С обжалваното наказателно постановление на „********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 500 лева. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ предвижда наказание имуществена санкция за юридическите лица в размер от 500 до 3 000 лева за лице, което не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък. В конкретният случай на дружеството жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция в минималният, предвиден от закона размер. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имущественото състояние на нарушителя. Съдът счита, че наказващият орган е съобразил, че нарушението е първо за дружеството и правилно е наложил административно наказание в минимален размер. Предвид горното съдът счита, че размера на наложеното административно наказание е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и в този си размер би постигнало целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.          

          Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3 от 11.02.2019г., издадено от А.П.А.– Зам. Кмет на Община Троян, с което на „**********, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от управителя М.Б.И., ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 500.00 – петстотин лева на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ за нарушение по чл. 14, ал. 1 от същия закон, като законосъобразно, правилно и обосновано.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.

 

                                                                                  Районен съдия: