№ 420
гр. София, 27.05.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мариета Неделчева
Членове:Андон Г. Миталов
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
и прокурора Б. Ив. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно
наказателно дело № 20241800600363 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:05 часа се явиха:
За С., се явява прокурор Б..
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. Х. Х. - преведен чрез Началника на Следствения
Арест – ул. „Г. М. Д. №**, се явява лично.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВ. С. Г. А. - редовно призована, се явява.
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩЕТО НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ
ХОД НА ДЕЛОТО.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ разяснява на обвиняемия неговите права.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си.
СЪДЪТ разяснява на страните правото им да искат отводи към състава
на съда, прокурора и съдебния секретар.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилата в съда частна жалба.
ЗАЩИТНИКЪТ: Поддържаме жалбата госпожо Председател. Нямаме
доказателствени искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам жалбата.
1
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата. Моля, Определението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
СЪДЪТ по доказателствата
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА доказателствата, находящи се в кориците на ДП № 23/2024 г.,
по описа на РУ МВР – И., пр.пр. № 318/2024 г. на РП – С., ТО – И..
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, приключва
съдебното следствие и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВ. А.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отмените
определението на РС – И., като измените първоначално взетата МНО от
„Задържане под стража“ в по-лека такава.
Считам, че определението на РС - И. е неправилно и необосновано.
Освен изложеното в ЧЖ, моля да имате предвид, че вече 3 месеца, от
образуване на делото, доказателствата за авторството на деянието от страна
на подзащитният ми, стават все по-неубедителни. Дори обратното. Събират
се доказателства с обратна насоченост, а именно, че подзащитният ми Н. Х.
не е допускал и не е предполагал, че превозваните чужди граждани са без
документи. Считам, че от субективна страна той не е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Според събраните гласни доказателства, свидетелите заявяват, че
подзащитният ми не е взимал и никакви парични суми.
Моля да имате предвид и факта изминало време. Изминали са около 3
месеца от задържането на подзащитния ми, в който период са били
извършени почти всички действия по разследването и според все по-често
налагащата се съдебна практика и практиката на ЕСПЧ, периодът на
задържане следва да бъде преценяван, като се има предвид степента и
личността на дееца и тежестта на извършеното деяние.
Считам, че други доказателства в полза на обвинението не биха могли
да се съберат.
Подзащитният ми няма опасност да попречи на разследването, няма
опасност от укриване, същият е с постоянен адрес, има семейство на
територията на страната, родител е, сам се грижи за двете си деца, има
постоянна работа.
Към настоящия момент подзащитният ми има здравословен проблем, а
именно необходимост от операция и поставяне на зъбни импланти, което
лечение е започнало преди задържането му, в чужбина, но в момента същото
е преустановено. Представили сме по делото писмени доказателства за
2
необходимостта от лечение и от влошено здравословно състояние. Има
опасност от инфекция в устната кухина, ако се отлага във времето
поставянето на зъбните импланти.
Предвид всички гореизложени обстоятелства, аз ще ви моля за една по-
лека, а именно „Домашен арест“ за подзащитния ми.
Благодаря Ви.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х.: Присъединявам се към казаното от защитника ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, с оглед естеството на това
производство, тук се обсъжда основно въпроса за законността на задържането
и наличието на основания за изменение или отмяна на взетата МНО.
В конкретния случай не намирам, че са изложени такива съображения,
сочещи на основания, с оглед това, че не се представят нови доказателства,
които да разколебават първоначалното предположение относно авторството
на престъплението, за което обвиняемият е привлечен да отговаря.
Не са представени данни, които да обосновават извода, че намалява
интензитета или липсва реалната опасност той да се укрие или да извърши
престъпление, включително и изтеклия срок на задържането.
Досъдебното производство е образувано на 20.02.2024 г., взетата МНО,
която е потвърдена от СОС, е от 21.02.2024 г., същата не е надвишила
предвидения допустим срок за продължаването й, който е 8 месеца за тежко
умишлено престъпление, за каквото е настоящото обвинение.
При вземане на МНО, както посочих и при последващия инстанционен
контрол съдилищата са приели, че е налице обоснованото предположение,
както и че доказателствата сочат, че е налице реална опасност обвиняемия да
извърши престъпление.
Като отчетем общата продължителност на разследването, както и
периодите на отсъствие на производството, във връзка със съдебните
производства по гледане на МНО, както и по отношение на настоящото
искане за изменението й, в този период, обективно, не се извършват действия,
освен тези, които не търпят отлагане.
Считам, че следва да бъдат споделени и аргументите на
първоинстанционния съд за това, че е налице ритмичност на разследването и
че продължава да е налице опасност обвиняемият да се укрие или извърши
престъпление.
Считам, че данните за семейния и здравния статус на обвиняемият, както
правилно е приел РС, не са от такова естество, че да обосновават по-лека
МНО.
Благодаря Ви.
СЪДЪТ дава последна дума на обвиняемия Х..
ОБВИНЯЕМИЯТ Х.: От съда искам, ако може по-лека МНО, „Домашен
3
арест“. Никога не съм се укривал, не бих го направил и сега, ако има такава.
Искам да съм при децата си, за да ги подготвя, предвид наказанието, което ще
ми бъде наложено във времето напред. Това е.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след проведено тайно съвещание, достигна до следните изводи:
Производството по делото е по реда на чл.65, ал.7 и ал.8 от НПК,
инициирано въз основа на подадена частна жалба от адв. С. А., защитник на
обвиняемия Н. Х., срещу протоколно Определение № 294 на РС – И.,
постановено по ЧНД № 236/24 г., по описа на същия съд.
С определението си РС - И. е оставил без уважение искането на
обвиняемия Н. Х. и неговия защитник МНО „Задържане под стража“, взета по
ДП № 23/2024 г. по описа на РУ – И., пр. пр. № 318/24 г. по описа на РП – С.,
ТО – И., да бъде променена в по-лека такава.
Както в жалбата, така и в днешното съдебно заседание, адв. А. излага
аргументи в насока на това, че по делото са събрани множество
доказателства, които разколебават до голяма степен предположението, че
подзащитният й Н. Х. е автор на престъплението, за което е ангажирана
неговата наказателна отговорност.
В съдебно заседание представителят на СОП - прокурор Б. намира, че е
налице както обосновано предположение, така и опасността обвиняемият Н.
Х. да извърши престъпление, с оглед на което МНО „Задържане под стража“,
следва да бъде оставена да продължи своето действие, за да обезпечи
своевременното приключване на наказателното производство.
Съдът, в настоящото производство, а именно такова по чл.65 от НПК,
следва да прецени законността на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“, а именно налице ли са както юридическите, така и фактическите
предпоставки да продължи действието на най-тежката мярка, мизирани в
чл.63 от НПК, взета спрямо обвиняемия Н. Х..
Съдът намира атакуваното определение на Районния съд - И. за правилно
и законосъобразно, поради което следва да го потвърди, тъй като намира, че е
налице както обосновано предположение, че обвиняемият Н. Х. е евентуален
автор на престъплението, за което е ангажирана наказателната му
отговорност, така и е налична опасността същият да реализира престъпление.
Безспорно, от материалите по делото и главно от постановлението за
привличане в качеството на обвиняем става ясно, че Н. Х. е привлечен в това
качество за престъпление по чл.281, ал.3, вр. ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 вр. чл.28,
ал.1 от НК. За извършването на такова престъпление законодателят е
предвидил наказание „Лишаване от свобода“ от 3 до 15 г., което следва, че то
покрива признаците на тежко умишлено престъпление, съгласно
дефиницията, дадена в чл.93, т.7 от НК.
Противно на становището на адв. А., съдът намира, че към настоящия момент
на развитие на наказателното производство, обоснованото предположение за
4
евентуално авторство на обвиняемия на престъплението по чл.281, ал.3 от НК
не е разколебано до такава степен, че да доведе до извода за вземане на по-
лека мярка за неотклонение спрямо обв. Н. Х..
От съвкупния доказателствен материал, а именно показанията на
свидетелите А. Г., А. М., С. К. П. П., Х. Х., Х. А. К., А. А. А., А. а. Ш. и
писмените доказателствени средства, а именно: протоколи за оглед на
местопроизшествие, протоколи за оглед на веществени доказателства и
протоколи за претърсване и изземване, от адреси, обитавани от обвиняемия
Х., в гр. К., може да се извлече наличието на обосновано предположение, че
обвиняемият е евентуален автор на престъплението по чл.281, ал.3 от НК.
Действително, след вземането на МНО „Задържане под стража“, по ДП
са разпитани, в качеството на свидетели синовете на обвиняемия Х., а именно
Х. и Н. Х..и, както и лицето, с което същият живее на съпружески начала - М.
К., и лицето К. Т., които изграждат защитна версия на обвиняемия Н. Х., че
същият е извършил услуга на свидетеля К. Т., и по негова молба е превозил 6
лица, за които след задържането му от полицията е разбрал, че са мигранти,
които не притежават документи и респективно разрешение да влязат в
територията на Република България и пребивават в нея.
С оглед да даде отговор на аргументите на защитата съдът намира, че
въпреки необходимостта да се въздържа от навлизане в дълбочина на
доказателствата, в настоящото производство по дело следва да направи това,
поради което обсъжда тези показания на свидетелите, а именно че
представляват защитна версия. Така насложени и противопоставени тези
свидетелски показания, на 4-та свидетели, посочени по-горе, сравнени с
показанията на част от лицата, които са били превозвани от обвиняемия Х.,
става ясно, че действително е извършена смяна на автомобила, след
вземането им от място, в близост до границата с Т., но ги е возело едно и
също лице, сочено от тях като обвиняемия Н. Х..
За това, че обвиняемият е имал евентуално знание, че е превозвал
мигранти, може да се направи извода и от неговото поведение, а именно отказ
да спре на подаден сигнал от полицаите и автомобилът му да бъде спрян
принудително чрез поставяне на шипове на пътната настилка, а след
спирането на автомобила обвиняемият отново е направил опит да избяга от
органите на реда.
Освен всичко гореизложено, по делото към момента са събрани и
доказателства, въпреки, че липсва повдигнато обвинение в тази насока, че
обвиняемият Н. Х., освен, че е възможно да е автор на престъплението по
чл.281, ал. 3 от НК, същият е евентуален автор и на престъпление с правна
квалификация чл.343 Б, ал.3 от НК, а именно, че е управлявал МПС л.а.
„Форд Рейнджър“, с ДР № ******, след употреба на наркотични вещества.
Освен това, към материалите по делото са приложени и протоколи за
претърсване и изземване от помещения, стопанисвани и обитавани от
обвиняемия Н. Х., находящи се в гр. К.. Действително, по делото е
представен договор за наем на недвижим имот от 01.03.2**** г, от което е
видно, че ЕТ „Л. б. - Н. Х.“, със седалище и адрес на управление село Д. е
отдавал под наем за временно ползване идеална част от терен, площадка, в
размер на 400 кв.м., находяща се на адрес: гр. К., бул. „М.“ 171. В същия този
5
имот, но в помещенията, които е видно, че не са отдадени под наем, са били
открити и иззети боеприпаси, както и бяло прахообразно вещество, което при
полеви тест е показало, че отговаря на амфетамин, което означава, че в
зависимост от развитието на разследването, проверка на изградената защитна
версия на обвиняемия Н. Х., може да се стигне и до привличането му към
наказателна отговорност и за други престъпления, като държане на
високорискови наркотични вещества и евентуално държане на боеприпаси,
без да е налице необходимото разрешение от компетентните органи в
Република България за това.
На следващо място, продължава да е налична и следващата предпоставка,
необходима за продължаване на най-тежката мярка по отношение на Н. Х., а
именно: опасността да извърши престъпление, а тази опасност следва от
неговото обременено съдебно минало, както и е налице законовата
презумпция, визирана в чл.63, ал.1, т.1, а именно: обвиняемият Н. Х. е
привлечен като обвиняем за престъпление, извършено повторно и по делото
не са събрани доказателства, които да оборват така визираната в закона
презумпция.
По отношение на аргументите, изложени за влошено здравословно
състояние на обвиняемия, РС - И. е приел писмо, изходящо от „D. S.“
(изписано на латински), но липсва изходящ номер и други реквизити,
поставени на това писмо. Дори и да се приеме, че действително е издадено от
лечебно заведение в Т., гр. И., както се твърди от защитника на обвиняемия
адв. А., ЗИНЗС позволява, по реда на чл.255, в случай на необходимост
указването на външна медицинска помощ, в това число и на дентална такава.
Така ако арестът не разполага с необходимите специалисти, лицето може да
бъде изведено във външно медицинско заведение.
По отношение на възпалението на венците на обвиняемия, съдът намира,
че това са единствено изложени твърдения, за които не са представени
каквито и да било медицински документи, от които съдът да направи извода,
че обективното здравословно състояние на обвиняемия Х. действително е
влошено.
На следващо място двамата синове, децата на обвиняемия Н. Х., за които
същият сочи, че следва да се грижи, съдът намира, че единият е пълнолетен
гражданин, което означава, че същият би следвало сам да може да се грижи за
себе си. Другото му дете е непълнолетно, на 17 г., но същото има и друг
родител, който може да полага грижи за него.
Съдът намира, че срокът на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ в рамките на законоустановения такъв съгласно чл.63, ал.8 от НПК,
като по делото системно се извършват процесуално-следствени действия.
С оглед на всичко изложено, СЪДЪТ намира за законосъобразно,
правилно и обосновано определението на РС – И.. Съдът е обсъдил всички
възражения и доказателства, находящи се в кориците на делото, поради което
следва да го потвърди. С оглед на гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 294 от 13.05.2024 г.,
постановено по НЧХД № 236/24 г., по описа на РС – И..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдебното заседание приключи в 11,38 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7