Р Е Ш Е Н И Е

 

№……

град Плевен, 09.12.2019година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ТРЕТИ ДЕКЕМВРИ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТНАСЕТА ГОДИНА, в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА БЕТОВА

 

при секретаря………АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА…..…и в присъствието на прокурора…………………………………………като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………гр.д.№ 891 по описа на съда за 2015година, и за да се произнесе, съобрази:

         Производството е по чл. 336 и сл ГПК вр. и чл.5 от ЗЛС.    

                   Постъпила е искова молба от прокурор от ОП-Плевен Йорданка Антонова против Г.В. *** за поставянето му под запрещение. В молбата се твърди, че ответникът е с деменция, неуточнена, с психически и поведенчески радстройства, дължащи се на употреба на алкохол; Синдром на завиимост.По жалба на негови близки, в Районна прокуратура Плевен е била образувана преписка № В-2242/2019г. След извършена проверка е било изготвено искане за задължително настаняване и лечение на Г.В.П. на основание чл.157 от ЗЗ. В Плевенски РС по това искане е било образувано ЧНД№ 1124/2019г.В хода на производството като свидетели са били разпитани внуците на ответника В.В.В. и Г.В.В., а така също и съседа му И.Д.П. ***. От показанията им се установило, че П. злоупотребявал с алкохол, буйствал, заканвал се на близките си, особено на съпругата си.Заплашвал, че ще подпали къщата, в която живеят.От назначената по делото СПЕ е установено, че Г.П. от младежка възраст злоупотребявал с алкохол; през 1990г. прекарал мозъчен инсулт с дясностранна хемипареза. През 2001г. паднал от втория етаж на разрушена сграда и получил ЧМТ. Като характер се очертавал конфликтен, раздразнителен и отмъстителен. След прекараните органични поражения на мозъка, в течение на годините тези харатерови особености се засилили, особено при употреба на алкохол. През 2005г. нанесъл побой на свой съселянин, за което било образувано и наказателно производство. По време на производството развил остра психомоторна възбуда и бил настанен на лечение за срок от шест месеца в ДПБ гр.Ловеч.След този случай бил многократно хоспитализиран, в т.ч. и по задължителен ред в различни психиатрични заведения в гр.Плевен и гр.Ловеч по повод злоупотребата му с алкохол и конфликтно-агресивното му поведение.

В исковата молба се твърди, че с определение № 356/13.06.2019г. по ЧНД № 1124/2019г. Плевенски РС е прекратил производството по чл.157 от ЗЗ и е изпратил материалите по делото на Плевенска ОС за преценка и изготвяне на искова молба за поставянето на Г.В.П. под пълно запрещение.  

Ищецът счита, че болестното състояние на ответника не му позволява да разбира свойството и значението на извършеното, проявява агресия към близките си и представлява опасност както за себе си, така и за живота и здравето на близките си.Здравословното му състояние не му позволява и да ръководи постъпките си, както и да се грижи за интересите си, да взема самостоятелни решения и да извършва правно валидни действия. Счита, че здравословното му състояние не му позволява и да се грижи за своите жизнени потребности и интереси. Тези обстоятелства, според прокурора, налагат той да бъде поставен под пълно запрещение, в защита на неговите права и интереси. За това, на основание чл.5 от ЗЛС вр. с чл. 336 от ГПК, моли съда да постанови решение, с което по реда на чл.336 ГПК да бъде поставен ответника под пълно запрещение. За установяване на твърдените в молбата обстоятелства, прокурорът моли да бъдат допуснати до разпит свидетелите: В.В.В. ***; Г.В.В. със същия адрес и И.Д.П. ***, които да бъдат призовани от посочените адреси.Има искане за изслушване като свидетел и на д-р Л.Т., в качеството му на началник на ОДНБПЗ при УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД-Плевен. Моли да бъдат приети и приложените към молбата писмените доказателства, приложени в преписка № 2612/2019г. по описа на ОП-Плевен, към която е приложено като доказателство и ЧНД № 1124/2019г. по описа на РС-Плевен. 

В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по предявения иск Г.В.П..

 Ищеца поддържа в открито заседание иска си, като с оглед заключението на ВЛ д-р Т., счита че ответникът следв ада бъде поставен не под пълно, а под ограничено запрещение. Ответникът се явява лично и изразява становище, че молбата е неоснователна, може да се грижи за себе си, както и досега.Болестта, от която страда не му пречи и няма нужда от нечия помощ за да се грижи за интересите си.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изискванията на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съдът е сезиран с иск с правно осн.чл.5 ЗЛС във вр.с чл.336 и следв. от ГПК за поставяне на ответника Г.В.П. под  запрещение. Съгласно чл.104 т.1 ГПК искът е родово подсъден на Плевенски Окръжен съд като първа инстанция.           

  Разпоредбата на чл. 5 ЗЛС предвижда, че за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение следва да са налице /комулативно/ две предпоставки – лицето да страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/, както и състоянието му да води до пълна или частична невъзможност да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. да се грижи за своите работи /юридически критерий/.В чл. 336 ал. 1 ГПК е посочено кои лица са активно легитимирани да искат поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение – това са съпруга, близки роднини, както и всеки, който има правен интерес от това.Искова молба за запрещение може да бъде подадена и от прокурора, както е в случая, т.е. молбата и е допустима и следва да бъде разгледана по същество.                                             

            За установяване на обстоятелствата страда ли ответникът от слабоумие или от душевна болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли  свойството и значението на действията си и може ли да ги ръководи, са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изслушан е и ответника. От приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че срещу ответника Г.В.П. е било заведено н.ч.д.№ 1124/2019г. по описа на Плевенски РС за настаняването му на принудително лечение по реда на Закона за здравето. По жалба на негови близки, в Районна прокуратура Плевен е била образувана преписка № В-2242/2019г. и след извършена проверка - изготвено искане за задължително настаняване и лечение на   основание чл.157 от ЗЗ. В производството образуваното пред Плевенски РС ЧНД№ 1124/2019г. е било прието заключение на ВЛ, от което е установено, че не се касае за психично разстройство, поради което съдът е приел, че не са налице предпоставките на ЗЗ, прекратил е производството по делото, на основание чл.159, ал.4 от Закона за здравето, като е изпратил сигнал до ОП-Плевен за извършване на проверка и преценка дали не са налице основания за подаване на искане за поставянето на Г.П. под запрещение.

При изслушването на ответника Г.В.П. и проведения съгласно изискванията на чл.337, ал.1 ГПК разпит, съдът доби непосредствени впечатления от неговото състояние. При разпита му същият показа, че разбира въпросите на съда относно собственото му здраве, отговаря логично, но няма съзнание за психичното си заболяване. Заяви, че е добре със здравето, само не чува добре. Твърди, че няма проблеми с алкохола. Разказва, че вижда без очила, че чета книги, вестници, че работи в градината. Разказва, че живее със съпругата си и че  имат две деца; че малкия му внук се е съюзил с жена му. Твърди че се издържа сам.Плаща си всички данъци от пенсията, че има на две места кокошки. Когато си чистел на кокошките, малкия му внук дошъл и го удари веднъж, съборил го на земята и го оставил да си лежи. Счита, че не му е нужно лечение, тъй като се е лекувал в Психиатрична клиника за 15 дни, пил е лекарства, но от това няма никаква полза.

 От показанията на св. В.В.В.-внук на ответника, се установява, че той живее с дядо си в село Каменец, в  една къща, която е голяма. Всеки си има отделен вход и не се засичат много, като дворът им е общ. За дядо си споделя, че е импулсивен, избухлив, употребява алкохол, заплашва системно баба му с палежи, с насилие спрямо нея. Твърди, че дядо му е лекуван в психиатрично отделение за агресивното си поведение, но то продължава. Последния  случай е бил преди месец, когато сутринта е чул страшни викове и писъци. Излязъл и видял, че дядо му се е нахвърлил върху баба му и я удря и  души. Твърди, че ответника се бил разсърдил нещо и се е държал като  подивял. Викал е, че ще ги запали. Вечер излизал за да краде разни неща от селото. Донесъл е някакъв телевизор и други вещи, които не са на семейството му. Хората в селото се оплаквали, знаели кой ги краде, но не искали да се разправят с него, защото знаели че е конфликтен и че не е добре с психиката, и може да им направи нещо. Веднъж откраднал дъски от лозето на човек от селото и ги сглобил на пейка пред къщата. Минавайки пред къщата им, човекът си е познал дъските и е поискал да се разберат, но Г. е отказал да му ги върне и не си признавал. Случая приключил като дядо му Г. ударил с една мотика човека в главата. Свидетелят дава показание, че дядо ми е лежал два пъти в психиатрична клиника в град Плевен и един път в Ловеч.През последните три месеца сам си взимал пенсията от пощата на село. Твърди, че дядо му ежедневно употребява алкохол. Дори лекарствата предписани за лечение на простатата си пиел с алкохол.

Другият внук на ответника – свидетелят Г.В.В. установява, че дядо му осъществява дългогодишен тормоз над съпругата си – баба на свидетеля, което според него се дължи на някакъв психически проблем. Твърди, че дядо му е лечуван в психиатричната болница в Ловеч, че е пенсионер по болест от тридесет години и че е претърпял инсулт. Дава показание, че в дома на дядо му периодично се стига до насилие. Твърди, че ответникът е алкохолик и че след като употреби алкохол, което прави ежедневно, става агресивен към жена си. Установява, че преди години е бил съден заради побой в селото. Аз сега не живея на село, ходя си веднъж в месеца.Потвърждава казаното от другия свидетел, че от скоро дядо му разполага с пенсията си. До скоро баба му е разплащала с нея като се е грижела да има храна на масата, дърва за зимата и всичко да е наред. Свидетелят твърди, че когато си е вземал предписаните лекарства, дядо му е бил адекватен, но когато спре да ги пие - започва агресията и пиенето.  

От разпита на свидетеля И.Д.П., се установява, че той познавам Г. като съсед. Твърди, че Г. бие съпругата си, която ходела у тях да се оплаква. Всичко се случвало вследствие употребата на алкохол. Когато за известен период Г. е пиел лекарства, е бил малко по-умерен. Когато обаче пиел алкохол, ставал агресивен, казвал, че ще запали и нея и съседите си. По гаражна врата на свидетеля даже имало следи от опит за палеж. Твърди, че когато от РУП-Пордим са идвали да го приберат заради домашни скандали, той се заключвал в гаража и заплашвал и тях да ги запали. Твърди, че е бил свидетел поне на четири дела срещу Г..  

От заключението на ВЛ д-р Т. и от обясненията му в съдебно заседание, се установява, че Г.П. страда от съдова деменция, неуточнена. Това негово състояние може да бъде отнесено към душена болест, което възпрепятства неговата годност да разбира свойството  и значение и да ръководи постъпките си. Той не може да се грижи за своите работи и да защитава интересите, ограничил е социалните си контакти, поради честа употреба на алкохол.Не може да се очаква значително подобрение в неговото състояние,  а по-скоро би се влошило, но към настоящия момент то е такова, че от медицинска гледна точка е основание да бъде поставен под частично/ограничено/ запрещение.

  При така установеното, съдът приема, че молбата за поставяне на ответника под запрещение, е основателна. При анализа на събраните по делото доказателства и от придобитите непосредствени впечатления за състоянието на Г.В.П., съдът приема, че ответникът страда от съдова деменция, неуточнена, която според ВЛ д-р Т. може да бъде отнесена към душена болест, включена в чл.5 от ЗЛС. В резултат на заболяването си, той не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да се грижи за своите работи. Налице са основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС. С оглед на състоянието му описано по-горе, установено от СПЕ, ответникът следва да бъде поставен под ограничено запрещение, за да се охранят в пълна степен неговите интереси.

           Водим от горното, Окръжният  съд

 

Р      Е     Ш     И:

 

поставя на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС Г.В.П., с постоянен адрес ***, с ЕГН**********, под ОГРАНИЧЕНО запрещение, по молба на прокурор от ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛЕВЕН.

          Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Органът по настойничеството и по попечителството по постоянното местожителство ***, за сведение и изпълнение.

          решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на сраните.

 

 

                   СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: