РЕШЕНИЕ
№ 552
гр. Добрич, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Албена П. К.
при участието на секретаря Д. Й. Димитрова
като разгледа докладваното от Албена П. К. Гражданско дело №
20233230103432 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл.422 ГПК вр. с чл.344 ,ал.1 т.3 КТ и чл.225,ал.1 , т.1 КТ от З.
С. М. ЕГН ********** срещу Водоснабдяване и канализация АД гр.Добрич за
установяване на вземания - предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2618/2023г.
по описа на РС Добрич в размер на 5363,64 лв. след допуснато намаляване на размера на
иска спрямо първоначалната претенция от 6 000 лв. /шест хиляди лева/- обезщетение в
размер на брутно трудово възнаграждение за периода 30.12.2022г. до 30.06.2023г. , през
който период ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение заедно със
законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор.
1/Обстоятелства, от които произтичат претендираните права:
Твърдения на ищеца: Ищцата работила по трудов договор при дружеството -
ответник до 30.12.2022г. , когато трудовия договор бил прекратен със Заповед №ЛС-05-1744
от 30.12.2022г. , издадена на основание чл.325,ал.1, т.3 КТ- поради изтичане на уговорения
срок.
С влязло в сила решение по гр.дело №146/2023г. по описа на РС Добрич
прекратяването на трудовия договор било признато за незаконосъобразно, а уволнителната
заповед била отменена.От датата на прекратяване на трудовия договор - 30.12.2022г.
ищцата не е работила при друг работодател и не е сключвала трудови договори.При
ответника получавала трудово възнаграждение в размер на 1000 лв.
1
Възражения на ответника:Не оспорва обстоятелствата по исковата молба.
2/Правна квалификация:Предявен е иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.344,ал.1 , т.3 КТ
3/Между страните не са спорни следните обстоятелства:трудовото
правоотношение между страните е прекратено със Заповед №ЛС-05-1744 от 30.12.2022г.,
издадена на основание чл.325,ал.1, т.3 КТ- поради изтичане на уговорения срок.Заповедта е
отменена с влязло в сила решение по гр.дело № 146/23 г. на РС Добрич.
4/Спори се :налице ли е основание по чл.344,ал.1 , т.3 КТ за плащане на
обезщетение за периода 30.12.2022г. – 30.06.2023г. в претендирания размер от 6 000
лв.Спори се също налице ли е забава на ответника
5/Доказателствена тежест- страните трябва да докажат:
Ищецът доказва: 1/В периода 30.12.2022г. до 30.06.2023г. е без работа в резултат
на незаконното уволнение.
2/размер на претенцията си.
Ответникът доказва, че трудовият договор е прекратен на 03.01.2023г.; че ищцата
е получила трудово възнаграждение за м.юни 2023г. от друг работодател в размер на 520,79
лв.
В първото заседание ищцата чрез адв.Г. пояснява , че в края на месец юни 2023г.
работила за съвсем кратък период при друг работодател , но в трудовата й книжка ;липсва
отбелязване за сключен и прекратен трудов договор.Не е била регистрирана в Бюро по
труда.
По делото са представени писмени доказателства.
След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото
съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Фактите:
Издадена е в полза на ищцата З. С. М. ЕГН ********** Заповед за изпълнение на
парични задължения № 1165 от 11.10.2023г. по ч.гр.дело № 2618/2023г. по описа на ДРС
срещу ВиК Добрич АД за сумата от 6000 лв. - неплатено обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за
периода 30.12.2022г. до 30.06.2023г. , през който останала без работа поради незаконно
уволнение.
С Решение №3433 от 30.05.2023г. по гр.дело № 3432/2023г. на ДРС е признато
незаконното уволнение и отменена уволнителна заповед №ЛС-05-1744/30.12.2022г. на
изп.директор на ВиК Добрич АД , с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата
З. по трудов договор №ТД-84/02.12.2022г.Ищцата е възстановена на заеманата длъжност
преди уволнението.Съобщението за възстановяване на работа е връчено на ищцата на
04.07.2023г.
По Справка от НАП Добрич за ищцата са регистрирани:1/Трудов договор с ВиК
Добрич АД за периода 02.12.2021г. , прекратен на 19.07.2023г.;2/ Трудов договор с „***
2
ЕООД гр.Б. от 13.06.2023г. , прекратен на 07.09.2023г.
Експертизата дава заключение , че последният пълен работен месец преди
уволнението е м.Септември 2022г. Изплатено на ищцата е трудово възнаграждение в размер
на 1000 лв.
Обезщетението по чл.228 КТ за периода 30.12.2022г. – 30.06.2023г. е 6000 лв.
бруто.
При съобразяване на полученото трудово възнаграждение в „***“ЕООД в брутен
размер 520,79 лв. за периода 13.06.2023г. – 30.06.2023г. ., дължимото обезщетение се
изчислява от вещото лице в размер на 5479,21 лв., в т.ч:
-5000 лева - за периода 30.12.2022г. – 31.05.2023г.
-479,21 лв. за периода 01.06.2023г. – 30.06.2023г. , представляващо разлика между
дължимото в размер на 1000лв. и 520,79 лв. получаването / изплатено БТВ в по – малък
размер за периода 13.06.2023г . – 30.06.2023г. от „*** ЕООД гр.Б..
За период 03.01.2024г. – 03.07.2023г. дължимото обезщетение по чл.225,ал.1 КТ
се изчислява в размер на 5441,11 лв.
Правни изводи:Искът е допустим , подаден след възражение от ответника в
заповедното производство.Спазен е законовия срок по чл.415,ал.1,т.1 ГПК.
Доказва се с писмени доказателства , че трудовият договор между страните е
прекратен уволнителна заповед Заповед №ЛС-05-1744 от 30.12.2022г.Първият спорен
въпрос е от коя дата е прекратен договора.В заповедта е отразено , че трудовият договор с
ищцата се прекратява , считано от 03.01.2023г.В представения препис от трудовия договор
не се чете датата , на която уволнителната заповед е връчена на ищцата и на основание
чл.335,ал.2 , т. КТ датата на връчване на заповедта следва да се счита за дата на
прекратяване на договора.Ответникът не е признал факта , че на 30.12.2022г. уволнителната
заповед е връчена на ищцата.Затова съдът приема , че трудовото правоотношение е
прекратено най- късно на 03.01.2023г.
В 6- месечния период по чл.225,ал.1 вр. с чл.344,ал.1 , т.3 КТ ищцата е работила в
„*** ЕООД гр.Б. за времето от 13.06.2023г . – 30.06.2023г. и е получила трудово
възнаграждение в размер на 520,79 лв. бруто.
С решение по гр.дело № 3432/2023г. на ДРС ищцата е възстановена на заеманата
преди незаконното уволнение длъжност във ВиК Добрич АД, като съобщението за това е
получено от З. М. на 04.07.2023г.
Следователно периода , за който работодателят и ответник по делото дължи
обезщетение е за периода 03.01.2023г. – 03.07.2023г., което се изчислява от вещото лице в
размер на 5441,11 лв. при съобразяване на времето , през което е работила при друг
работодател.Ищцата претендира 5363,24 лв. Следователно искът е основателен и следва да
бъде уважен.
Съдът е допуснал изменение на размера на първоначалната претенция чрез
3
нейното намаляване с протоколно определение от публично съдебно заседание на
05.03.2023г.Според Тълкувателно Решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК, в
т.11б е прието, че - "… В производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера
на иска…“.По аргумент от противното съдът намира ,че е допустимо намаляване на размера
на иска.За разликата до 6000 лв. производството е прекратено поради оттегляне на иска за
горницата над 5363,24 лв. до 6000 лв.Повторното предявяване на иск по чл.422 ГПК за
разликата над 5363,24 лв. до 6000 лв. би било недопустимо , като предявяване на иск извън
срока по чл.415,ал.1 , т.1 ГПК.
Предвид изложеното съдът намира , че иска по чл.422 ГПК вр. с чл.225 КТ в
размер на 5363,24 лв. е допустим и основателен и ще бъде уважен от съда.
Предвид изхода на спора , на осн.чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищцата се следват
разноски. Съдът присъжда на адв.Г. адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 836 лв.
по чл.7,ал.2 , т.2 от Наредбата за адвокатски възнаграждения.Налице е осъществено
процесуално представителство по делото и съдът намира , че приложима е тази
наредба.Възражението за наличен трудов договор за ищцата е неоснователно.Няма данни
по делото към момента тя да е трудово ангажирана.
На осн.чл.78,ал.6 ГПК съдът присъжда срещу ВиК Добрич АД дължима държавна
такса в размер на 214,52 лв. и 220 лв. - изплатено възнаграждение на вещото лице от
бюджета на съда.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД ЕИК ********* гр.Д. , представлявано от инж.С.Х.К., че ДЪЛЖИ на З. С. М.
ЕГН ********** гр.Д. сумата от 5363,64 лв. /пет хиляди триста шестдесет и три лева 64 ст. /
от общо 6000 лв.- неплатено обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за периода 30.12.2022г. до
30.06.2023г., през който останала без работа поради незаконно уволнение, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения № 1165 от 11.10.2023г. по ч.гр.дело
№ 2618/2023г. по описа на ДРС заедно със законната лихва от датата на заявлението -
10.10.2023г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД ЕИК ********* гр.Д.,
представлявано от инж.Т. Г. ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. Г. сумата от 836 лв. /осемстотин
тридесет и шест лева/- адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по чл.38,ал.2 от Закон за адвокатурата.
4
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД ЕИК ********* гр.Д.,
представлявано от инж.Т. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Добрич дължима държавна
такса по гр.дело № 3432/2023г. по описа на РС Добрич в размер на 214,52 лв. / двеста и
четиринадесет лева 52 ст. / и 220 лв. / двеста и двадесет лева/ - изплатено възнаграждение
за вещо лице от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в двуседмичен
срок от 25.06.2024г. – датата на обявяването му в регистъра на съдебните решения.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5