Решение по дело №534/2019 на Апелативен специализиран наказателен съд

Р Е Ш Е Н И Е

                                                 гр.София,

 

 

          АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година, пети състав

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РУМЯНА И.А

                                                        ЧЛЕНОВЕ:   КРАСИМИРА КОСТОВА

                                                                            МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА

 

при секретаря Емилия Найденова и с участието на прокурора Емил Галипонов, като разгледа докладваното от съдия Лазарова ВНОХД № 534 по описа на АСНС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на Глава XXI от  НПК.

 

      С присъда от 14.06.2019г. на Специализиран наказателен съд, 3 състав, по НОХД № 2846/2018 г., подсъдимият П.Я.М., ЕГН **********, роден в гр.Казанлък на ***г., настоящ адрес ***, живущ ***, българин, български гражданин, осъждан, неженен, грамотен  е признат  за ВИНОВЕН в това, че :

-         за периода от неустановена дата през м.март 2016г. до 25.11.2016г. на територията на гр. София е участвал в организирана престъпна група с ръководител с Л.М.Е. ЕГН ********** и участници Б.Б.А. с ЕГН ********** и П.Я.М. с ЕГН **********, като групата е създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.354а НК, за които по закон се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години, поради което и на основание  чл.321 ал.3 т.2 във вр. ал.2 вр.чл.54 ал.1 НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 

-         на 25.11.2016г. в гр.София, кв.О. бл…. вх.В и в гр.София, кв.О., в лек автомобил Ситроен Ксара Пикасо с ДК№, в условията на продължавано престъпление без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, а именно амфетамин с тегло 2,18гр. с 7,2 % процентно съдържание на активен компонент амфетамин и коноп с тегло 4,73гр. с 4,52% съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол, като наркотичните вещества са на обща стойност 93,78лв., с цел разпространение, като деянието е извършено от лице, което действа в изпълнение решение на ОПГ и в условията на опасен рецидив (престъплението е извършено, след като лицето е осъждано за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година и изпълнението не е отложено по реда на чл.66 НК – по НОХД с №№ 38/2009г. на ОС – София и 14745/2009 г. на РС – София), както следва:

     на 25.11.2016г. в гр.София кв.О. бл…. вх.В в себе си е държал с цел разпространение на високорискови наркотични вещества – амфетамин с нето тегло 2,18гр. с процентно съдържание на активен компонент амфетамин 7,2% на стойност 65,40 лв.

     на 25.11.2016г. в гр.София, кв.О. в лек автомобил Ситроен, модел Ксара Пикасо с, паркиран пред бл….. вх.Г е държал с цел разпространение  високорискови наркотични вещества – коноп с нето тегло 4,73 гр. с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,52% на стойност 28,38 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 2 т. 1 и т. 4 вр. ал.1 пр.4 вр. чл. 29, ал.1 б. „а“ и „б“ вр. чл.26 ал.1 вр. чл.54 ал.1 НК, му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от СЕДЕМ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 30 000лв., платими в полза на държавата, като на основание чл.304 НПК подсъдимият е признат за НЕВИНОВЕН с извършеното от него деяние, отразено подробно по-горе, да е осъществил съставите на две отделни престъпления.

          На основание чл.23 ал.1 НК е определено да изтърпи едно общо наказание измежду горепосочените две, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ при първоначален строг режим на изтърпяване.

        На основание чл.23 ал.3 НК към същото е ПРИСЪЕДИНЕНО изцяло  наказанието ГЛОБА в размер  на 30 000 лв.

        На основание чл.59 ал.1 НК от горепосоченото общо най-тежко наказание е ПРИСПАДНАТО времето през което подсъдимият П.М. е бил задържан считано от 26.11.2016 г.

         Постановено е ВРЪЩАНЕ на веществени доказателства, както следва:

-         на подсъдимия П.Я.М. - парична сума в размер на 200 евро и 140 лв. 1 бр. мобилен телефон марка Нокиа, модел 6310i ведно със СИМ карта и 2 бр. мобилни телефони марка Самсунг ведно със СИМ карта, иззети от подсъдимия П.Я.М.; 1 бр. електронна везна и 1 бр. лек автомобил Ситроен, модел Ксара Пикасо с ДК №, ведно с 1 бр. контактен ключ.

-         на Л.М.Е. с ЕГН ********** - парична сума в размер на 1160лв., 2 бр. мобилни телефони марка Нокиа, 1 бр. мобилен телефон марка Алкател ведно със СИМ карти, 2 бр. СИМ карти, 2 бр. мобилни телефони Самсунг и Хуауей, ведно със СИМ карти, 1 бр. мобилен телефон нокиа, 3 бр. СИМ карти, 1 бр. мобилен телефон Самсунг и 1 бр. мобилен телефон Нокиа.

-          на Б.Б.А. с ЕГН **********  - 2 бр. мобилни телефони Айфон ведно със СИМ карти, иззети от Б.Б.А..

-         на П. Х. Е. с ЕГН ********** - пушка марка ИЖ 58 с № ….. иззетата с протокол за претърсване и изземване от 25.11.2016 г.

         На основание чл. 354а ал.6 НК са ОТНЕТИ като предмет на престъплението следните наркотични вещества: амфетамин с нето тегло 2,18 гр. с процентно съдържание на активен компонент амфетамин 7,2% на стойност 65,40 лв. и коноп с нето тегло 4,73 гр. с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,52% на стойност 28,38 лв.

 

          Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от адв.И.К. - защитник на  подсъдимия  П.Я.М., с която същата се обжалва като неправилна, незаконосъобразна и необоснована, с искане на основание чл.336 ал.1 т.3 НПК  да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения и оправдан с всички последици от това. Алтернативно се прави искане на основание чл.337 ал.1 т.2 НПК за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.354а ал.3 и ал.5 НК, вместо по чл.354а ал.2 т.1 и т.4 вр. ал.1 вр.чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” НК, както и искане на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК за намаляване размера на наложените наказания. Изрично е посочено, че след изготвяне на мотивите към присъдата и запознаване с тях, в срока по чл.320 ал.4 НПК подадената жалба ще бъде допълнена. Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

          В първото съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия представя писмено допълнение към жалбата, в което се навеждат  доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на събраните доказателствени материали, за превратно тълкуване при анализа на доказателствената съвкупност.Твърди се, че СНС немотивирано и избирателно е кредитирал свидетелски показания, давайки вяра на тези депозирани в хода на досъдебното производство, а не на дадените пряко и непосредствено пред съда. Сочи се липсата, както на преки, така и на  косвени доказателства, които да водят до безспорен и категоричен извод, че М. е извършил вменените му престъпни деяния, поради което съдът не е изпълнил служебните си задължения за обективно, безпристрастно и пълно изследване на всички обстоятелства въз основа на цялата доказателствена маса, а произволно и необосновано е формирал фактическа обстановка, неотговаряща на действителното положение. В заключение отново при условията на алтернативност се поддържат  направените с въззивната жалба  искания.

          В хода на съдебните прения пред въззивния съд, представителят на АСП настоява за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна и за оставяне без уважение на въззивната жалба като неоснователна, позовавайки се на  събраните доказателства, включително в хода на въззивното съдебно следствие. Намира наложеното наказание за справедливо с оглед обществената опасност на дееца и годно да изиграе своята възпираща и възпитателна роля за подсъдимия. Моли за оставяне без уважение на претенциите на защитата за оправдаване, както и за преквалифициране на деянието, тъй като по категоричен начин е доказано, че държаните наркотични вещества са били предназначени за разпространение, а не за лична употреба. Подчертава се, че деянието освен това е извършено в условията на опасен рецидив.

         Защитникът на  подсъдимия поддържа подадената  въззивна жалба и развитите в писменото допълнение  доводи, като моли за  уважаването й и за отмяна на атакувания първоинстанционен осъдителен акт, тъй като  СНС неправилно е стигнал до заключение за съпричастност на подсъдимия към всички повдигнати му обвинения, без да обсъди в цялост всички доказателства. Сочи, че всички разпитани свидетели са посочили причините за наличните противоречия между показанията им дадени на досъдебно производство и в съдебната фаза на процеса, като изрично се подчертава в тази насока пояснението дадено от свид.Й.Т.,  и се застъпва становище, че е абсолютно възможно да отговарят на истината твърденията му, че предварително му е било казано какво да говори и той в детайли да го е пресъздал в проведените разпити.

        Излагат се съображения за  недоказаност на обвинението за участие на П.М. в процесната организирана престъпна група /ОПГ/ с цел разпространение на наркотици, тъй като такива сведения не се съдържат нито в показанията на съпроцесниците на подсъдимия, сключили споразумения с признаване на вината, нито в показанията на свидетелите, купували наркотични вещества, които нито в една фаза от процеса не се посочили М. като наркоразпространител.

           Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Я.П., който като  оперативен работник е провел беседа, още повече че същият не дава съществени сведения относно подписана и съставена от него докладна записка за проведено оперативно наблюдение и за съпричастност на подсъдимия към дейността на ОПГ. Във връзка с второто повдигнато обвинение на П.М. по чл. 354а, ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. чл.26 НК, и по-конкретно за намерени наркотични вещества в лекия му автомобил се акцентира на обясненията на подсъдимия, затова че същите най-вероятно са били оставени там от свидетеля Л.Е. в деня преди задържането им.

          Относно наркотичното вещество, иззето при обиска на М. се подчертава изключително малкото количество и стойност, сочещи на маловажност на случая и се настоява за преквалификация  на деянието по  чл.354а ал.5 НК.

           В заключение се моли за уважаване  на въззивната жалба за отмяна на атакуваната присъда и признаване на  подсъдимия за невиновен, като алтернативно се поддържа искането за намаляване на наказанието респ. за признаването му за виновен единствено за държане на наркотичното вещество, иззето от него като предназначено за лична употреба.

В лична защита подсъдимият П.М.  отрича някога в живота си да е продавал наркотици или да се е  занимавал с подобна дейност, като се позовава и на данните за съдебното си минало, като моли да бъде оправдан или да бъде осъден само за наркотичното вещество, намерено при извършения му обиск.

  В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан. 

           АСНС след като прецени релевираните доводи във въззивната жалба и допълнението към нея, становищата на страните от съдебно заседание, материалите по делото и сам служебно провери изцяло правилността на атакувания първоинстанционен съдебен акт, намери за установено следното:

          С цел изясняване на обективната истина настоящият съдебен състав проведе въззивно съдебно следствие, в хода на което бяха  изслушани и приети заключенията на назначените в досъдебното производство две физико-химични експертизи, две оценителни експертизи и една техническа експертиза предвид липсата на изрично определение за приемането им от СНС, бяха събрани и допълнителни гласни и писмени доказателства, като след задълбочен анализ на същите, както и на доказателствените материали, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, АСНС намери за установена следната фактическа обстановка:       

Подсъдимият П.М., известен с прякора П. е многократно осъждан за различни по вид престъпления. В периода от 14.05.2010г. до 21.08.2015г.,със зачетен предварителен арест, е изтърпял наказание от седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим, наложено му с определение на СРС по нохд № 2819/2012г., влязло в сила на 01.06.2012г. след извършена кумулация на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК на определените му наказания по нохд № 38/2009г. по описа на Софийски окръжен съд с влязла в сила на 27.04.2010г. присъда № 25/23.06.2009г. за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.3 пр.1 и т.4 вр.чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ НК  и  по похд № 14745/2009г. по описа на Софийски районен съд с влязло в сила на 15.04.2011г. споразумение за извършено престъпление по чл.129 ал.2 пр.3 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ НК.

           След освобождаването му от местата за лишаване от свобода заедно със свид. П. Е. и  двете  им малолетни деца - на 11 и 8 години се установили да живеят в с.Врачеш, община Ботевград.
           М. бил безработен и се нуждаел от финансови средства. Заедно с Й.Т., известен  с прякора Т., с когото ги свързвало дългогодишно познанство по повод престой в Поправителен дом – Бойчиновци,  започнали работа като охранители при Л.Е., занимаващ се основно с разпространение на наркотични вещества - амфетамини  и марихуана, които транспортирал в багажниците на ползваните от него леки автомобили – Мерцедес С320 рег.№; Форд Маверик рег.№  и  Хюндай рег.№  

       Задълженията на подс.М. се изразявали в изпълнение на функциите на лична охрана и шофьор, включително и по транспортиране на децата на Е. до училище с автомобилите на последния, а понякога и  със  собствения му  л.а.Ситроен Ксара Пикасо с ДК №. Във връзка с възложените му задачи, подсъдимият преимуществено пребивавал в гр.София в предоставения му от Е. за ползване апартамент, собственост на родителите на неговата съпруга, находящ се в ж.к.О. бл……вх.В ет… ап…., в непосредствена близост до обитавания от Е. ***, находящ се в ж.к.О.  бл….. вх….  ет…. ап….. Впоследствие Й.Т. напуснал работа, а М. продължил да работи при  Е.. 

          В дейността си по разпространение на наркотични вещества Е. бил подпомаган от Б.А., живеещ  в с.Владо Тричково. Е. често посещавал с.Владо Тричково с цел зареждане на А. с наркотични вещества и последващо  отчитане на паричните суми от продажбата им, ползвайки основно горепосочения л.а. „Мерцедес“. При тези посещения често ползвал услугите на подсъдимия като шофьор.

      Под давлението на Е., М. се включил в дейността по разпространение на наркотични вещества, осигурявани от Е. на определени продажни цени, които пласирал на различни лица, включително и на К. И., живущ ***. В част от случаите подсъдимият предварително разпределял наркотиците на дози  в ползвания апартамент на посочения по-горе адрес в ж.к.О. или в управлявания от него автомобил л.а Ситроен, модел Ксара Пикасо с ДК. Наред с това М. продължил да изпълнява и задълженията си на шофьор и лична охрана на Л.Е..

         Б.А. продължил да изпълнява функциите на дилър на територията на с.Владо Тричково, извършвайки продажби на доставяни му от Л.Е., а в някои от случаите и от подс.М., наркотични вещества на различни лица, сред които М.И. и В.Х., отчитайки паричните суми от продажбите на ръководителя на групата, а в някои от случаите и на подс.М..

          При нужда, след предварително съгласуване с ръководителя на групата Л.Е., подсъдимият оказвал съдействие за принудително събиране на дължимите парични суми от некоректни клиенти и за елиминиране на конкурентни дилъри, чрез сплашване включително и чрез силови методи.

Участието на П.М. в ОПГ продължило от  03.06.2016г. до  25.11.2016г., на която дата в резултат на  проведена полицейска операция дейността й била преустановена, като членовете й били задържани. Подсъдимият М. *** при влизане във входа на блока, в който живеел, като в личния му л.а Ситроен, модел Ксара Пикасо с ДК, паркиран пред бл… вх.  на ж.к. О. , при извършеното претърсване са намерени и иззети 8 бр. самозалепващи се прозрачни полиетиленови пликчета с растителна маса; електронна везна, а при извършения  личен обиск в задния  десен джоб на панталона му  са  намерени и иззети мобилен телефон марка Нокиа 4310i със сим карта на М-тел, сумата от 270 евро и 140 лева, 6 бр. прозрачни полиетиленови пликчета /самозалепващи се/ и 2 бучки вещество, също поставени в такива полиетиленови пликчета. Иззет е и самият автомобил, в който вещите са намерени.

При извършеното претърсване в ползвания от него апартамент  в гр.София ж.к..  бл…., вх…., ет…. ап.№ … са иззети ПВЦ кутия  и лъжица със следи по тях от прахообразно вещество, 2 СИМ карти на Виваком, 1 СИМ карта на М-тел, 2 бр. мобилни телефони марка Самсунг, множество полиетиленови прозрачни самозалепващи се  пликчета и парична сума от 1 500 евро.

Чрез надлежни физико-химични изследвания е установено, че намерените във владението на М. две бучки представляват амфетамин 2,18 гр. с процентно съдържание на активния компонент 7,2%; растителната  маса иззета от управлявания от него лек автомобил представлява 4,73 гр. коноп със съдържание на тетрахидроканабинол 4,52% , по електронната везна са открити открити следи от канабиноиди, включително тетрахидроканабинол /коноп, марихуана/, амфетамин, пирацетам, лидокаин и кофеин, а по ПВЦ кутията и лъжицата - следи от амфетамин, пирацетам, лидокаин и кофеин. Според заключенията на съдебно-оценителните експертизи стойността на иззетата марихуана е 28,38лв., а на амфетамина е 65,40лв.

При обиск на Л.Е. са намерени и иззети  сумата от 1160 лева, 100 щатски долара, няколко телефонни апарата, сим карти и прахообразно вещество, поставено в самозалепващо се полиетиленово пликче, а при извършено претърсване от обитаваното от него  жилище  в гр.София ж.к. бл…. вх…., ет…. ап.№ ….  са иззети  два мобилни телефонни апарата без сим карти, електронна везна, 4бр. полиетиленови топчета с неправилна форма, съдържащи  множество таблетки и три бучки с неправилна форма прахообразно вещество, укрити в  кутия между стената и голямата тръба за мръсна вода. От заключението на назначената физико-химична експертиза се установява, че по  електронната везна има следи от кофеин; иззетите 71 броя цели жълти цилиндрични таблетки и прах от такива с общо нето тегло 17,92 гр.  имат сходен количествен и качествен състав - съдържат 3,4-метилен диоксиметамфетамин /MDMA,Екстази/  с процентно съдържание на активен компонент 37,1 % тегл., а иззетите бучки  и бежово вещество на прах с нетни тегла съответно 40,02 гр., 9,54 гр., 4,88 гр. и 0,40гр. са със сходен външен вид и с процентно съдържание на активен компонент амфетамин 7,2 % тегл.

   От управлявания от Е. л.а.Форд с ДК№ ….., паркиран  пред бл…., вх…. на ж.к.  са иззети найлонов плик, съдържащ бучки прахообразно вещество, поставени в кутия от цигари „Rothmans“; топче с неправилна форма стречфолио, съдържащо бучка прахообразно вещество; мобилен телефон марка Самсунг със сим карта на М-тел; мобилен телефон марка Нокия със сим карта на М-тел. Иззет е и самия автомобил, в който вещите са намерени. От л.а.Хюндай с ДК№ …. /също ползван от Е./, паркиран  пред бл…., вх…. са иззети мобилен апарат Нокия без сим карта, 2 сим карта М-тел и 1 сим карта Виваком.

            Според експертните заключения 3,4метилен диоксиметамфетамин, тетрахидроканабинолът /коноп, марихуана/ и амфетаминът са поставени под контрол в Списък 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични във вр. с чл.3 ал.2 от ЗКНВП.

 При извършено претърсване в дома на Б.А. *** са иззети два мобилни апарата.

По отношение на Л.М.Е. и Б.Б.А. наказателното производство по делото е приключило с одобрено по реда на глава ХХIХ НПК споразумение, съответно по нохд № 356/18г. по описа на СНС, 6 състав, Е. е бил признат за виновен в извършването на престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 т.1  вр. ал.1 НК и по чл.354а ал.2 т.1 вр. ал.1 пр.4 НК, като  на основание чл.23 ал.1 НК му е наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 НК е било отложено за срок от пет години и глоба в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, а по нохд № 100/18г. по описа на СНС, 11 състав, Б.Б.А. е бил признат за виновен в извършването на  престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 вр. ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода  за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 НК е било отложено за срок от три години.

Понастоящем подс.П.М. *** наказание лишаване от свобода в размер на 3 години и 6 месеца, наложено му с влязла в сила на 21.11.2019г. присъда №37/14.08.2018г. на Районен съд- Враца за извършено на 21.08.2016г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3, 4 и 5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„а“ НК след предварителен сговор с Й.Т..

Приетата за установена фактическа обстановка се различава от изложената в мотивите към проверяваната присъда в частта, отнасяща се до времевия период на участие на П.М. в организираната престъпна група, като съображенията за това ще бъдат изложени по-долу.

В мотивите към присъдата СНС е направил детайлен анализ на гласните доказателствени източници, подробно аргументирайки се какви релевантни за предмета на делото факти и обстоятелства се установяват от тях.

Несъмнено свидетелските показания на М.И. и В.Х. приобщени от СНС по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 НПК и по реда на чл.281 ал.1 т.5 НПК, предвид нередовното им призоваване, възпроизвеждат преки, непосредствени впечатления основно за дейността на друг от участниците в престъпното сдружение –  Б.А., свързана с наркоразпространение на територията на с.Владо Тричково,  която обаче се явява  част от общата деятелност на ОПГ. Въззивният съд положи усилия за надлежното призоваване на тези две лица, като след проведените им разпити не намира причини да не се съгласи със становището на СНС за кредитиране на показанията им.

Свидетелят В.Х. добросъвестно преповтори твърденията си от досъдебната фаза, от които  се установява, че през 2016г. е ползвал марихуана, закупувана от Б.А., който му предоставял и електронна везна, като преди тези им контакти виждал последният да се качва в автомобила на Л.Е. /категорично посочен от него като присъстващ в залата/. Получавал марихуаната при лични срещи с А. като взимал по-голямо количество, което му плащал веднага или по-късно. Същият не отрече също, че е засичал подс.М. с лек автомобил  на територията на с.Владо Тричково.  След частично прочитане на показанията му от досъдебното производство, депозирани  пред съдия, на основание чл.281 ал.1 т.2 пр.2 НПК, същият потвърди че лично А. му е споделял, че взима наркотика от Е., който идвал с л.а. „Мерцедес“, обяснявайки липсата на спомен за тези обстоятелства с изминалия период от време. Същата бе позицията му и по повод констатираното противоречие относно вида на разпространяваните наркотични вещества от А., като след приобщаване на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК на показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство в тази им част, свидетелят потвърди истинността им,  а именно че от една година А. е разпространявал освен марихуана и амфетамини.

При разпита му пред въззивния съд, свидетелят М.И. също не отрече факта на  купуването на  наркотици за лична употреба от А., като след прочитане на показанията му от досъдебното производство по реда на чл.281 ал.1 т.1 и 2 пр.2 НПК и по чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 НПК, потвърди достоверността на изнесената в тях информация за пласиране от началото на лятото на 2016г. до 23.11.2016г. на доставяни му от А. количества марихуана, предварително направена на дози под формата на топчета, поставени в найлонови пликчета, и последващото отчитане на паричните суми  от продажбите  им,  сочейки начина и местата на получаването им, ползвания от А. телефонен номер ……….., чрез който е осъществявана комуникацията помежду им, като продавал наркотиците на различни непознати лица, които се свързвали  с него по мобилния телефон, който предполага, че им е бил предоставян от А.. От изнесената информация се установява момента на преустановяване на тази дейност от страна на И. – на 23.11.2016г. и причините за това, а именно по негова инициатива, след съгласие на А., тъй като „не му изкарвал добри пари“.

   Дадените от двамата свидетели сведения, намират своето логично продължение в показанията на свидетел с идентификационен № 226,  приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.4 НПК от СНС, носещи информация за общ бизнес по разпространение на наркотични вещества /амфетамини и марихуана/ на Л.Е. и Б.А. още от лятото на 2015г. на определяни от първия продажни цени и срещу договоряне на  съответно възнаграждение за втория, който след получаване на стоката я разпределял на дози. Свидетелят посочва  и източника на тази информация, а именно – самия Б.А., конкретизирайки че е ставал очевидец на посещенията на Л.Е. в с.Владо Тричково пред дома на А. по повод извършвани доставки. Съпоставяйки показанията му с показанията на посочените по-горе двама свидетели, първоинстанционният съд с основание е констатирал налично разминаване единствено относно началния момент на включване в тази дейност на  Б.А., обяснявайки го с различния времеви момент на узнаване на това обстоятелство от всеки от тях.             

Въззивният съд не намира  причини за некредитиране на показанията на свидетеля с тайна самоличност и относно осъществяваната от около година от подсъдимият, първоначално съвместно с Й.Т., дейност по лична охрана на Л.Е. срещу възнаграждение; напускането на Т. след известно време, знанието  на М. на повода за посещенията на Л.Е. в с.Владо Тричково, а именно за зареждане на А. с наркотични вещества с цел последваща продажба, като при възникнали проблеми с некоректни клиенти последният търсел съдействието на подсъдимия за събиране на неиздължените парични суми, като доказателства за тези допълнителни функции, с които бил натоварен М. се съдържат  и в резултатите от прилаганите СРС, инкорпорирани в приложените по делото ВДС.

Правилно СНС е отчел конкретиката на дадените сведения, включително относно прякорите на горепосочените лица, а от друга е обяснил липсата на персонализиране на случаите на подобни намеси от страна на подсъдимия именно със специфичните особености на фигурата на анонимния свидетел и гарантиране на тайната на неговата самоличност. Анонимният свидетел показва знание и за разрастване на дейността по наркопласиране на територията на други конкретно посочени населени места, в каквато насока е и проведен телефонен разговор между подсъдимия и свид. Е. за „изграждане на мрежа“, отразен в приложените по делото ВДС /том 4 ВДС класифицирани - р-р № 64 от 12.09.2016г./

В мотивите към присъдата е направен внимателен и детайлен анализ на показанията на свид.Й.Т. в двете фази на процеса, като СНС е стигнал до извода за категоричност и последователност на същите единствено относно дългогодишното познанство и приятелство, свързващо ги с подс.М.. При разпита му в хода на въззивното следствие  Т. не отрече, че през есента на 2015г. двамата започнали работа при Е. като шофьори и охранители, като впоследствие той напуснал поради ниското възнаграждение, което получавал. Същевременно същият не промени процесуалната си позиция, заета и пред първостепенния съд по отричане на останалата част на показанията, депозирани на досъдебното производство, съдържащи данни за осъществявано от Л.Е. разпространение на наркотични вещества /трева и амфетамини/ и начина на включване на подсъдимия в тази дейност под давлението на Е., след неговото напускане. От същите се установява, че преди около една година М. му споделил, че приел предложението на Е. да го снабдява с наркотици с цел продажба, като двамата станали партньори и Е. му давал  наркотиците авансово – с последващо плащане след продажбата. Отчитайки датата на провеждане на този разпит -  26.11.2016г., СНС е приел, че тази  обща деятелност датира от есента на 2015г., като същевременно съобразявайки и изнесеното в показанията на свид.В.Х. за отпочване на подобна дейност и от Б.А. към същия времеви момент, е приел че именно това е началният момент на сформиране на разследваната ОПГ.

 Свидетелят Т. пояснява  начина на организация  и ролята на всеки от тримата в нея – М. често посещава момче на име Б. от с.Владо Тричково, за да  го зарежда с наркотици, които преди това взима от Л.Е., който  в началото определял твърда продажна цена, а впоследствие му ги давал „напред“ /А. отчитал паричните суми след продажбите/ като успоредно с това подсъдимият също продавал наркотици. Тази информация се базира и на лични, непосредствени впечатления на Т., придобити при изпълнение на ежедневните му служебни задължения /при осъществените  пътувания виждал наркотици в ползвания от Е. автомобил, предимно в багажника, съвпадащо с мястото от което свидетел с тайна самоличност с идент.№ 226 сочи, че Е. е изваждал доставките предавани на Б.А. при посещенията му в с.Владо Тричково/, така и впоследствие след напускането му - при посещения в обитаваното от М. жилище станал пряк очевидец на случаи на разфасоване на марихуана и амфетамини от подсъдимия с помощта на везна в малки пликчета, каквито е виждал празни в джоба на предната врата на личния му лек автомобил Ситроен Пикасо, с който превозвал наркотиците.

Показанията на този свидетел, депозирани в досъдебната фаза на процеса - пред съдия и пред разследващ полицай са последователни, хронологично подредени, съдържащи идентична информация, като във вторите се съдържа и конкретика относно продажните цени на наркотичните вещества, местонахождението на жилището в град София, предоставено на подсъдимия от Е., намиращо се в непосредствена близост до обитаваното от него „за да му е под ръка, когато му потрябва“; ползваните от Л.Е. МПС /л.а.Мерцедес S класа и л.а. Хюндай/, както и за осъществено съвместно пътуване с М.  през лятото на 2016г. до гр.Костинброд с цел взимане на наркотици. 

СНС не е пропуснал да коментира и причините за процесуалното поведение на Т. при разпита му в хода на първоинстанционното съдебно следствие, изразяващо се в отричане от показанията от досъдебната фаза с обяснението че същите са били дадени под давлението на органите на МВР.

Настоящият въззивен състав се солидаризира изцяло със становището на СНС, че тази процесуална позиция на свидетеля, продиктувана от близостта му с подсъдимия, има за цел да обслужи защитната теза, като с доверие следва да бъдат кредитирани именно показанията от предварителната фаза на процеса, в хода на която Т. е разпитван двукратно, включително и по реда на чл.223 НПК, като изложенията му са логически подредени, без налични противоречия, намиращи се в синхрон с останалата доказателствена съвкупност - коментираните по-горе гласни доказателствени източници; информацията, съдържаща се във ВДС и иззетите вещи от владението на М., включително наркотици от сочените видове, поставени  в полиетиленови пликчета, множество такива празни пликчета, лъжичка и  електронна везна със следи от наркотични вещества.

СНС е предприел действия по приобщаването на тези показания по реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК и по чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК,  но във втория случай в протокола от съдебното заседание от 03.12.2018г. /л.76 от нохд №2846/2018г./ е посочено прочитането само на лист 5 от същите, намиращи се в том 4 л.3-5, като за прецизност въззивният съд отново ги приобщи чрез прочитането им в цялост, този път по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 НПК, предвид изразеното съгласие за това от подсъдимия и неговия защитник. Свидетелят Т. потвърди същите единствено в частта, отнасяща се до съвместната им трудова дейност при Л.Е., посещенията му в ползвания от М. апартамент в кв. О., осигурен му от Е. и ползвания от подсъдимия лек автомобил Ситроен Пикасо, отново детайлно разказвайки за оказаното му психическо въздействие от полицейски служители на 26.11.2016г., непосредствено преди разпита му, на който разказ въззивният съд не дава вяра по изложените по-горе съображения, изключая частта за общото им наказателно производство с подсъдимия, факт установяващ се безспорно от изисканото и приложено по делото свидетелство за съдимост на П.М..  Освен това от последното се установява, че към м.август 2016г. двамата са поддържали контакти и предвид факта на извършваната престъпна дейност, за която са осъдени са били в доверителни отношения.

Нужното внимание в мотивите си СНС е обърнал и на показанията на свид.К. И. в двете фази на процеса, с оглед констатираните противоречия  в заявените от него обстоятелства, като на първо място е отделил безспорните по делото факти, отнасящи се до познанството му с подс.М. в рамките на инкриминирания времеви период и провеждани срещи помежду им на територията на гр.Ботевград; употребата на амфетамини от И. в този период; познанството му с П. Е., жената с която подсъдимият живеел по това време на съпружески начала и посещенията в дома им в с. Врачеш, включително за предаване на парична сума, след проведен телефонен разговор с М., към които въззивният съд намира за нужно да прибави и ползвания от И. телефонен номер 08………, посочен от самия него.

В показанията си в досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност от СНС на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК и чл.281 ал.1 т.1 НПК, И. твърди, че 1-2 пъти в седмицата е закупувал  амфетамини  от подсъдимия в периода май/юни - ноември  2016г. на различни места в Ботевград, поръчвайки ги на ползвания от него мобилен телефон 08………., като от показанията му дадени по реда на чл.223 НПК се установява, че в част от случаите подсъдимият е отказвал срещите  под предлог, че се намира в София при шефа си. СНС обосновано е кредитирал с доверие именно тези показания, независимо че при разпита в съдебна фаза свидетелят се е отрекъл от тях, твърдейки за оказан му натиск и заплахи от полицейските служители,  които според пресъздадената от него словесна формулировка, СНС основателно е приел като изпълнение на процесуалните норми съответно по чл.120 НПК /за разясняване на задълженията  му, включително предвидената наказателна отговорност по чл.290 НК в случай на лъжесвидетелстване и затаяване на истина/  и по чл. 123 НПК, предвиждаща възможност за осигуряване на временна защита.

Същевременно първостепенният съд е отчел и несъответствието между показанията на И. в съдебната фаза и останалите доказателства по делото, в това число и приложените ВДС, даващи информация за съдържанието на провежданите телефонни разговори между него и подсъдимия, напълно съответстващи на изнесените от него данни при проведените разпити в досъдебното производство и на съобщеното от свид.Т. в показанията му от същата фаза на процеса за извършвано от подсъдимия разпространение на наркотични вещества на територията на Ботевград. В този смисъл въззивната инстанция намира за недостоверни твърденията на И. пред СНС, подробно обсъдени в мотивите към присъдата, че единствено по време на купони се е „почерпил“ от наркотиците на подсъдимия М., отричайки да е купувал такива.

В показанията на свид.П.Е. се съдържат данни за дългогодишното съвместно съжителство на съпружески начала с подсъдимия, трудовата му ангажираност като лична охрана на Е. през 2016г. и честото му отсъствие от дома им в с.Врачеш в тази връзка, ползването от М. на семейния автомобил Ситроен, в който намерила „пликчета спейсчета“ празни  и с тревиста маса, за които подсъдимият й обяснил два дни преди задържането му, че са на Л.Е.. Тези факти се установяват и от други доказателствени източници, като въззивният съд не намира основание да се усъмни в достоверността им, още повече че от провежданите между подсъдимия и свидетелката разговори, отразени в ВДС, се установява че същата е била наясно с неправомерността на осъществяваната от него съвместно с Е.  дейност с предмет наркотични вещества, като е имала известни притеснения за възможните последствия от нея.

       Показанията на останалите двама членове на ОПГ - Л.Е. и Б.А., съдържат признание за осъществяваната от тях в инкриминирания период обща престъпна деятелност, свързана с наркоразпространение,  като същевременно всеки от тях отрича участието на подсъдимия в нея. 

         Тук е мястото да се отбележи, че незаконосъобразно СНС е коментирал обясненията на Е. дадени в качеството му на обвиняем в хода на досъдебното производство, приобщавайки ги към доказателствената маса по реда на чл. 281 ал.2 НПК, който процесуален ред в конкретния случай е неприложим, тъй като същите са депозирани пред разследващ орган, а не пред съдия, каквото е изискването за прилагане на тази законова норма, предвид направената препратка към ал.1 на същия член. В този смисъл въззивният съд изключи същите като възможен доказателствен източник, подлежащ на обсъждане и преценка.

         Разпитан в качеството на свидетел на основание чл. 118 ал.1 т.1 НПК в хода на първоинстанционното съдебно следствие Е. заявява, че е давал на Б.А. наркотици  напред, който от своя страна пояснява, че именно Е. е определял продажните им цени, като и двамата свидетели разказват за провеждани съвместни срещи в тази връзка.

       СНС е коментирал наличното разминаване в показанията им относно повода за тяхното запознанство, което в случая въззивният състав намира за такова от несъществено значение, предвид обстоятелството, че от една страна двамата не отричат осъществяваната от тях съвместна деятелност, свързана с наркоразпространение  в инкриминирания период, доказателства за която се съдържат също в показанията на свидетелите Й.Т., В. Х.  и на свидетел с идендификационен № 226, коментирани по-горе, както и в инкорпорираните по делото ВДС, сочещи на провеждана активна комуникация помежду им с предмет зареждане с наркотични вещества и последващо отчитане на получените парични суми от тяхната продажба, а от друга  - предмет на настоящото съдебно производство е единствено участието на подсъдимия в престъпното сдружение и неговата вторична престъпна деятелност, предвид факта на осъждането на останалите двама участници в него по силата на одобрено от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство за всеки от тях.

Пред СНС свид.Е. потвърждава заявеното от свид.Т., затова че първоначално двамата с подс.М. са работили при него,  като последният, след напускането на Т. продължил да изпълнява функциите на негов шофьор до задържането им на 25.11.2016г., но едновременно с това твърди, че М. не е имал представа за осъществяваната от него и Б.А. дейност, свързана с наркотични вещества, както и че не му е давал наркотици и не е виждал да употребява такива. С основание съдът е приел за достоверни, като подкрепени от други гласни доказателствени източници тези твърдения в първата  им част, но не се е доверил на същите в останалата част като влизащи в противоречие от една страна с обясненията на самия М., затова че е купувал от Е. наркотик за лична употреба, а от друга страна с кредитираните показания на свид.Й.Т., свидетел с тайна самоличност № 226 и телефонните разговори, отразени в инкорпорираните по делото ВДС. Наред с това нелогично и житейски неправдоподобно би било подсъдимият, като изпълняващ функциите по охрана и шофьор на свид.Е., и в този смисъл явяващ се основен негов почти ежедневен придружител, да не е бил наясно с основната му дейност, източник на доходи в този период от време, още повече че преки впечатления в тази насока е имал другия негов служител натоварен с тази дейност – свид. Й.Т..

В разпита си пред въззивната инстанция Е. конкретизира периода от време, в който М. първоначално заедно с Й.Т. работил при него – м.март или по-рано на 2016г. до задържането им на 25.11.2016г., потвърждавайки и адреса на предоставения му апартамент, намиращ се в съседство с неговия, с пояснение че единствено той го е посещавал понякога. Потвърждава, че в същия времеви интервал зареждал свид.А. с наркотични вещества, които превозвал с различни автомобили – Мерцедес, Хюндай, Ауди и Форд Маверик, а понякога ползвал и л.а. Ситроен, собственост на подсъдимия, като отчитането на парите ставало след продажбата на наркотиците. Признава и за случаи, в които А. се оплаквал от проблеми с некоректни клиенти.

Въззивният съд кредитира показанията му относно посочените факти и обстоятелства, доколкото същите кореспондират на останалите доказателствени източници, коментирани по-горе. В останалата им част обаче същите страдат от вътрешни противоречия, непоследователност и нелогичност, поради което не могат да се ползват с доверието на съда. Като основна причина да наеме подсъдимия на работа, свидетелят изтъква обстоятелството, че  свидетелството му за правоуправление на МПС било с изтекла годност, но същевременно отрича М. да го е придружавал при превозването на наркотичните вещества при извършваните доставки, с уточнението „възможно да е идвал с мен, но не по този повод“. 

Противоречия се откриват и в твърденията му, че е оставял в автомобила на П.М. наркотици /амфетамини, възможно е и трева/, заявявайки че същият не е имал знание за дейността му свързана с наркоразпространение, като едновременно с това сочи, че подсъдимият също си е купувал от него амфетамини и марихуана за лична употреба, което несъмнено влиза в явно противоречие и с твърденията му пред СНС, че двамата дори не са говорели на тема наркотици. На следващо място Е. не изключва възможността А. и М. да са се познавали, отричайки да знае за техни срещи и телефонни разговори, като е категоричен, че възникналите проблеми по повод неиздължени суми от продажбата на наркотици е разрешавал сам, без съдействието на подсъдимия. Тези негови твърдения се опровергават от съдържанието на провежданите телефонни разговори между тримата, отразени в изготвените по делото ВДС, както и от показанията на свид.Й. Т. и свидетел с тайна самоличност № 226.

Въззивният съд не се доверява и на изявленията на Е. направени при разпита му пред първата инстанция, че марихуаната иззета от ползвания от М. лек автомобил е оставена от него, доколкото в последващите му показания пред въззивната инстанция подобна категоричност отсъства -  „възможно е и трева да съм оставял.....тя е била за лична употреба“.  В стремежа си по обслужване на защитната теза, свид.Е. прави опит да прокара съмнение, че и намерената в лекия автомобил електронна везна е възможно да е оставена от него, същевременно обаче заявява, че разпределянето на наркотичните вещества е извършвал в апартамента, в който живее.

При преценката на достоверността на показанията на свид.Б.А., СНС не е игнорирал възможността  същият да е осъществявал контакти с подсъдимия  и по повод продажба на хранителни добавки /в каквато насока излагат твърдения двамата/, но базирайки се на кредитираните показания на Й.Т., преценени съвкупно с информацията, съдържаща се във ВДС, с основание е приел, че установените между двамата трайни взаимоотношения по-скоро са се основавали на съвместна дейност, свързана с наркоразпространение. В редица телефонни разговори А. споделя на подсъдимия за възникнали проблеми по повод несъбрани парични суми от продажбата на наркотици, както и за появяването на пазара на дилъри на конкуренцията, търсейки съдействието му, като в отговор М. заявява готовност за разрешаването им / том 4 ВДС класифицирани – р-ри №4 от 17.06.2016г.; №16 от 04.07.2016г.; №65 от 15.09.2016г.; том 7 ВДС некласифицирани -  р-ри №11 от 02.11.2016г.; №18 от 10.11.2016г.; том 5 ВДС некласифицирани - р-ри №17 от 09.11.2016г. и №18 от 10.11.2016г./. Нещо повече от последващите им контакти се установява, че намеренията им са били реализирани - от страна на М. са били предприети съответни действия по сплашването на лицата, с очакване същите повече да не създават проблеми /том 4 ВДС класифицирани- р-р №4 от 17.06.2016г.; том 7 ВДС некласифицирани - р-ри №7 от 28.10.2016г.; том5 ВДС некласифицирани - р-ри №17 от 09.11.2016г./. Налице са и разговори, в които М. и А. съвместно търсят начини за справянето с подобни  затруднения /том 4 ВДС класифицирани – р-р № 16 от 04.07.2016г.; том 5 ВДС некласифицирани - р-ри № 17 от 09.11.2016г. и №18 от10.11.2016г./, както и разговори, в това число и със свид.Л.Е., чието съдържание сочи, че той също е наясно и е в течение на ситуацията, нещо повече налага се впечатлението, че намесата на М. се случва  след съответно съгласуване с него /том 2 ВДС класифицирани -  р-ри №26 от 15.09.2016г.; №27 от 16.09.2016г.; том 4 ВДС класифицирани – р-р №4 от 17.06.2016г. №65 от 15.09.2018г.; №76 от 30.09.2016г.; том 7 ВДС некласифицирани - р-ри №20 от 12.11.2016г.; том 6 ВДС некласифицирани - р-ри №11,12 от 02.11.2016г./

При разпита пред СНС, свид.А. признава и за кодовата терминология, използвана в засечената телефонна комуникация между него и другите двама членове на групата. Твърдението му обаче, че изразът „тебешир“ е използван за хранителна добавка се опровергава от съдържанието на разговор №17 от 04.07.2016г. между него и П.М. /том 4 класифицирани ВДС/.

Пред въззивния съд свидетелят не отрече, че през 2016г. е получавал амфетамини и марихуана /на дози и топчета/ от Л.Е., които впоследствие разпространявал, включително и на свидетелите М.И. и В.Х., като при някои от посещенията си в с.Владо Тричково, свид.Е. е бил придружаван от подсъдимия, факти установяващи се и от други гласни доказателствени източници коментирани по-горе  Същевременно в показанията на този свидетел също ясно прозира стремежът към отричане на всякакви обстоятелства, които биха свързали подсъдимия с дейността по разпространение на наркотици, като в това си желание да подпомогне защитната теза А., подобно на Л.Е., изпада в редица противоречия с останалите източници на доказателства, които не могат да останат незабелязани. Така например отрича М. да му е  осигурявал телефонен апарат т.нар. „чист телефон“; да са водили разговори на теми свързани с наркотични вещества, да е търсил съдействието му за разрешаване на посочените по-горе проблеми,  което категорично се опровергава от данните, съдържащи се във ВДС и коментираните по-горе свидетелски показания, поради което мотивирано СНС не е кредитирал с доверие  твърденията му за липса на съпричастност на подсъдимия към дейността по пласиране на наркотици.

Въззивният съд намира за несъстоятелни възраженията на защитата, отнасящи се до показанията на Я.П.. При анализа на доказателствената съвкупност същите не са били ползвани от СНС като доказателствен източник, именно с аргумент, съвпадащ със защитните доводи, че пресъздават единствено и само оперативна информация, придобита от свидетеля при и по повод службата му като служител на ТСБОП - София област. Проведеният пред въззивната инстанция негов преразпит не налага промени в тази насока, доколкото изясни, че същият не е участвал при задържането на подсъдимия в хода на проведената полицейска операция на 25.11.2016г. и няма  преки впечатления за негови контакти с другите членове на ОПГ и за извършвани от него действия по разпространение на наркотични вещества.

       Отчитайки двояката същност на обясненията на подс.М. – като доказателствено средство, но едновременно с това и като важно средство за защита, въззивният съд се доверява на тези части от тях, които намират опора и потвърждение в останалите доказателства и доказателствени средства. В тази връзка не може да не бъде споделено становището на СНС за недостоверност на  обясненията на подс.М., че е работил при свид.Е. до м.март 2016г., поради явното им противоречие с всички останалите гласни доказателствени източници - показанията на свидетеля с идент.№ 226, на  свидетелите Л.Е., Б.А., Й.Т., К.И., П.Е., наличните по делото ВДС, сочещи на активна комуникация между двамата, и то свързана с разпространение на наркотици, както и телефонни разговори на М. с свид. Е., потвърждаващи че подсъдимият продължава да пребивава основно в София и да осъществява неправомерна  дейност съвместно с свид.Е.  /том 4 ВДС класифицирани – р-ри №32,33 от 20 и 21.07.2016г.; №59 от 30.08.2016г.; №64 от 12.09.2016г.; № 76 от 30.09.2016г./. Несъмнено в случая, предвид инкриминирания период на действие на разследваната престъпна група, се касае за защитна позиция, целяща да изключи подсъдимия от нейния състав.  Не може да не се посочи, че самият подсъдим при разпита пред въззивната инстанция показва колебание кога точно е преустановил контактите си с Е. – м.март 2016г. или в края на април 2016г.  По делото са налице достатъчно по обем и категоричност гласни, писмени и веществени доказателства и ВДС, които преценени поотделно и в съвкупност, в логическа връзка помежду им мотивират заключение за съпричастност на подсъдимия към деятелността на ОПГ в периода 03.06. - 25.11.2016г., намирала израз в активно подпомагане на дейността по разпространение на наркотични вещества чрез сплашване и саморазправа с дилъри на  кункуренцията, появили се на пазара; оказване на съдействие по принудително събиране на неиздължени парични суми от некоректни клиенти, а успоредно с това и по пласиране на наркотични вещества.

           Основателно СНС не се е доверил на обясненията на подсъдимия, че контактите му със свид.А. са били  единствено по повод закупуването на хранителни добавки, доколкото данни в тази насока се навеждат само от членовете на ОПГ, както бе аргументирано по-горе, наред с отрицанието на каквато и да е негова връзка с деятелността по разпространението на наркотици, именно с цел обслужване на защитната теза. Изолирани остават и твърденията му за липсата на знание за намерената марихуана в личния му лек автомобил, най-малкото заради факта, че е бил осведомен два дни по-рано за наличието й от неговата съпруга. Същият всячески се стреми да се дистанцира и от откритите други вещи в същия автомобил и ползвания от него апартамент при извършените претърсвания  и изземвания, опитвайки се да свърже същите с Л.Е., като признава единствено собствеността върху иззетата парична сума в лева и евро.  

       Неоспорим факт е обаче, че към 25.11.2016г. именно той е продължавал да живее във въпросното жилище и е ползвал въпросния лек автомобил, обстоятелство потвърждаващо се от телефонен разговор № 25 на същата дата, том 7 ВДС некласифицирани. Твърденията му, че е ползвал само част от апартамента са нелогични, още повече че всяка от иззетите вещи се е намирала на явно общодостъпно място, според отразеното в съставения протокол за претърсване и изземване. Същевременно същият не отрича, че първоначално е признал, че процесната марихуана, иззета от личния му лек автомобил е негова, като не може да даде логично обяснение за тази си позиция, надлежно отразена и в съставения протокол за претърсване и изземване. Данните, които изнася за конкретна ситуация, касаеща  проведен разговор  с неустановено по делото лице по повод неуредени финансови взаимоотношения със свид.Б.А., се различават в разпита му пред СНС и пред въззивната инстанция  относно мястото на проведената среща и неговото участие в нея, която непоследователност дава основание същите да не бъдат ползвани с доверие, още повече че приложените по делото ВДС сочат на повече от един случай на активна намеса от страна на подсъдимия по сплашване на некоректни клиенти и конкурентни наркодилъри.

            Въззивният съд констатира и вътрешната противоречивост в обясненията на М., дадени пред двете съдебни инстанции затова в чие владение се е  намирал лекия автомобил Ситроен Пикасо  на 25.11.2016г. – пред СНС е заявил, че   въпросния ден е бил помолен от Е. да го закара да вземе децата си от кв.Люлин, като след като ги превозил до дома им и прибирайки се, паркирал лекия автомобил пред блока, а пред АСНС твърди, че на инкриминираната дата е отстъпил автомобила на Е., за да прибере децата си от училище. Същевременно свид.Е. твърди, че поводът за срещата им вечерта на 25.11.2016г., при която са задържани в собствения му автомобил „Форд Маверик“  е бил да предаде на подсъдимия „надницата за деня, че е ходил да вземе децата от училище“. От ВДС, резултат от прилаганите СРС /разговор № 25 на същата дата, том 7 ВДС некласифицирани/ се установява, че на 25.11.2016г. въпросният лек автомобил, в който по-късно вечерта е открито и иззето инкриминирано количество марихуана, се ползва от подс.М., поради което дадените от него обяснения се явяват недостоверни, съобразени единствено с линията на лансираната защитна теза.

            Не могат да бъдат кредитирани с доверие и твърденията му, че намереното при обиска му количество амфетамин е за лична употреба, не само поради наличното от негова страна самопризнание за ползван различен по вид наркотик – кокаин, но и поради факта, че при същия обиск от владението му са иззети и 6 бр. прозрачни самозалепващи се полиетиленови пликчета, очевидно предназначени за опаковка на дози за разпространение, предвид и иззетата  от лекия автомобил  елекронна везна със следи от наркотични вещества, в това число амфетамини, а освен това от съдържанието на посочения по –горе телефонен разговор е видно, че по повод  получена поръчка от клиент, М. се уговаря с Е. да се видят по – късно, за да вземе „от това другото“.

      СНС законосъобразно е ценил като годен доказателствен източник  съставените протоколи, материализиращи извършените в хода на досъдебното производство обиски, претърсвания и изземвания, доколкото същите са проведени след предварително получено съдебно разрешение и при спазване на правилата по НПК. Претърсването на л.а. Ситроен Ксара Пикасо с ДК № ……. е започнало в 00.30 ч. и приключило в 01.00ч на 26.11.2016г., което обстоятелство не е било съобразено и коментирано  в мотивите на СНС, доколкото обвинението за вторичната престъпна деятелност е с инкриминирана дата 25.11.2015г. Изложените по-горе съображения относно ползването на автомобила на 25.11.2016г. от подсъдимия, преценени в съвкупност с обстоятелството, че във времевия интервал от 21.00 ч. на 25.11.2016г. до  00.30ч. на 26.11.2016г. с негово участие са провеждани други следствени действия – личен обиск, претърсване и изземване в обитаваното от него жилище, водят до извод, че  иззетото от автомобила  наркотично вещество - марихуана е било държано от М. преди откриването му т.е. на 25.11.2016г. – достъпът до автомобила е бил осигурен именно от подсъдимия 30 минути след полунощ , като липсват други доказателства извън неговите твърдения, преценени като защитна теза, за ползването му  непосредствено преди това от друго лице, извън самия него.  В този смисъл, макар фактът на самото държане на процесното наркотично вещество  да е констатиран на 26.11.2016г. в 00.30 ч., същото на практика  като продължено престъпление е било осъществявано преди това, доколкото с действието по изземването на марихуаната фактическата власт върху нея, упражнявана до този момент от подсъдимия е била прекъсната.

        Въззивният съд кредитира експертните заключение по назначените   по делото техническа, две физико-химични и две съдебно-оценителни  експертизи. Същите са изготвени от експерти със съответна компетентност и съдържат ясни, обосновани и пълни отговори на поставените въпроси, като не възниква съмнение в тяхната правилност.

От заключението на изготвената по делото техническа експертиза на иззетите множество мобилни телефони и сим карти се установяват следните факти: в телефонните указатели на ползваните от Л.Е. мобилни телефони фигурира под името „П.“ и „P…..a“ тел.№ ..……….., и телефонния номер на Б.А. – ..……… под името „В.“; в телефонните указатели на ползваните от подс.М. сим карти на Виваком и на М-тел фигурират два телефонни номера на името на Б.А. -  .…………. и .……….. под името „В.V.“; „B. V.t.“ и „B. s.“; телефонен № ………… под името „К. V“, за който от доказателствата по делото се установява, че е ползван от Л.Е. (т.5, л.52); тел. № ………… на свид. К. И. под името „K. b.“ и тел. №№ …………… и …………….., ползвани  от свид.П.Е., записани под името „J.“.

От заключенията на физико-химичните и съдебно оценителните експертизи се установява вида, количествата и стойността на иззетите наркотични вещества, както и вида на следите от такива по част от иззетите вещи / ел.везни, лъжичка и ПВЦ кутия/.

      Спазени са всички процесуални изисквания по отношение на експлоатираните СРС и изготвените като резултат от тях ВДС, поради което същите законосъобразно са били кредитирани от СНС като годен и достоверен източник на информация, кореспондиращ  на останалия доказателствен материал, въз основа на който съдът е градил своите изводи. Вярно, в съответствие с действителното им съдържание са интерпретирани  данните от тях, сочещи на активна комуникация между подсъдимия и свидетелите Л.Е. и Б.А., като  от разговорите им се установява взаимната връзка и съгласуваност на действията им по повод инкриминирата дейност на престъпното сдружение. Връзката между тримата и относителната йерархия в насока подчиненост на Е., създадена помежду им при изпълнение на функциите им като членове на ОПГ, аргументирано са изведени от данните за периодично предоставяне на наркотични вещества, от последващото отчитане чрез предаване на паричните суми, реализирани от продажбите им, търсеното и оказвано съдействие от М. при принудително събиране на неиздължени суми от клиенти, както и при поява на конкурентни дилъри. От същите се установява и прякото активно участие на М. в дейността по наркоразпространение / том 2 ВДС класифицирани – р-ри №1 от 10.06.2016г.; №2 от 14.062016г.;№37, 38 от 30.09.2016г.; том 3 ВДС класифицирани – р-ри №4,6,7,8,9,10, отразяващи телефонна комуникация между М. и свид.К.И.; том 4 ВДС класифицирани – р-ри №2 от 03.06.2016г.; №17 от 04.07.2016г.;№№20,21 от 09.07.2016г.; №№22;23 от 10.07.2016г.; № 35 от 22.07.2016г.; № 41,42 от 09.08.2016г., №43,44 от 12.08.2016г.; №56 от 29.08.2016г.; №64 от 12.09.2016г.; №66 от 16.09.2016г.; №№73,74 от 30.09.2016г.; том 7 ВДС некласифицирани – р-ри №15, 16 от 10 11.11.2016г; №24 от 21.11.2016г./- между подсъдимия и свид. К.И.; №21 от 14.11.2016г.; №№ 23;24 от 21.11.2016г.; №25 от 25.11.2016г./.

         С основание съдът е кредитирал приложените по делото писмени справки постъпили от мобилните оператори и от МВР, АИС-КАТ сектор „Пътна полиция“ като носещи сведения съответно за собствеността на ползваните от подсъдимия и част от свидетелите  мобилни телефонни номера и МПС-та, както и свидетелството за съдимост на П.М., даващо информация за многократните му осъждания за различни по вид престъпления и съответната  справка от ГДИН, установяваща периодите на изтърпяване на наказанията, включително и на кумулираните наказания, обуславящи прилагането на квалифициращия състав по чл.354а ал.2 т.4 НК.

         От мотивите е видно, че всички доказателствени източници са  били задълбочено и детайлно обсъдени от СНС поотделно и в логическа връзка помежду им. На внимателен и обстоен анализ са били подложени показанията на свидетелите, депозирани пред органите на досъдебното производство и тези дадени в съдебна фаза от същите лица, въз основа на който в случаите на налични несъответствия, първата инстанция е стигнала до вярното заключение, че доверие заслужават тези от досъдебната фаза, приобщени по съответния процесуален ред. Същите не са фаворизирани, а са анализирани критично в съпоставка с останалия доказателствен материал, включително със заключенията на вещите лица по физико-химичните експертизи и техническата експертиза, имащи за предмет иззетите при извършените претърсвания, изземвания и обиски вещи, както и с писмените и веществените доказателствени средства, придобити посредством експлоатиране на СРС. Всички те, преценени в съвкупност водят до единствено възможен краен извод за авторството и вината на подсъдимия, без наличие на съмнения или индиции за опровержение. В този смисъл защитните твърдения за липса на категорични доказателства, обуславящи осъждането му са изцяло без основание.

       При извършената проверка от въззивната инстанция на реда за допускане, събиране, проверка и оценка  на доказателствената съвкупност не бяха констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на присъдата.

      Съгласно разпоредбата на чл.14 ал.2 НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат предварително определена сила. Въпросът дали да се кредитират с доверие или да се отхвърлят определени доказателствени източници, поначало е в суверенната сфера на компетентност на съответния съд и при липсата на  превратна интерпретация на тяхното съдържание, не могат да бъдат споделени защитните претенции за допуснати пороци в оценъчната дейност на съда, изразяващи се в едностранчивост и избирателно кредитиране на  свидетелски показания. Напротив изведените от СНС логически умозаключения  се базират на правилна оценка и задълбочена аналитична дейност, включваща целия наличен доказателствен материал, като не се констатират пропуски или грешни фактически и правни изводи, имащи за последица необоснованост на постановения съдебен акт.

            Съобразявайки съответните теоретични постановки и трайно установената съдебна практика, СНС е изложил подробни съображения и относно правната страна на инкриминираните деяния и базирайки се на анализа на събрания по делото доказателствен материал, е приел за категорично и безспорно доказани авторството и вината на П.М..

        Отчетени са спецификите на престъплението против реда и общественото спокойствие по  чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК, изразяващо се в участие на подсъдимия  в организирана престъпна група с още две лица – Б.А. и Л.Е., ръководена от последния, създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.354а НК.

          Същото като формално престъпление има характера на предварителна престъпна дейност, реализирана при условията на необходимо съучастие, неизискващо настъпването на определен престъпен резултат, изразяващо се  единствено в съгласуване на волите на минимум три лица за участие в трайно структурирано сдружение, насочено към постигане в бъдеще на обща цел за извършване  на престъпления, наказуеми с повече от три години лишаване от свобода, в случая за разпространение на наркотични вещества без надлежно разрешително и за реализиране на неправомерни доходи от тази дейност. В този смисъл правилно СНС е приел, че деятелността на подсъдимия по фактическо подпомагане на групата в дейността по наркоразпространение под ръководството на Л.Е. се явява съставомерно. Несъмнено се касае за съвместна престъпна дейност, осъществявана от три лица, при съответна йерархичност и трайно изградени връзки помежду им, насочена към преследваните общи предварително  дифинирани цели.

          Достатъчно ясно е очертана водещата роля на ръководителя на групата Л.Е., изразяваща се в осигуряване на наркотичните вещества, определяне  на продажните цени,  получаване на съответните финансови постъпления от продажбите и даване на съответни разпореждания Именно под негово давление подсъдимият М. е бил мотивиран да се присъедини към дейността по наркоразпространение. Именно Е. ***, в  непосредствена близост до обитаваното от него, в което М. не само пребивавал, но съхранявал и разпределял на дози наркотичните вещества, с помощта на електронна везна, които впоследствие продавал на различни лица.

           Третият участник в групата свид.Б.А. извършвал разпространение на получените наркотици основно в с.Владо Тричково, включително на разпитаните по делото свидетели В.Х. и М.И., опитвайки се да привлече последния като дилър, работещ за групата. Предложения в тази посока  са отправяни и от подс.М. на неустановено по делото лице /том 4 ВДС класифицирани – р-ри №№ 20,21 от 09.07.2016г./, като  намеренията му за включване на нови участници  в тази дейност, за изграждане на мрежа от по-ниски нива, се установяват  и от разговор №64 от 12.09.2016г., том 4 ВДС класифицирани, проведен с жена му –свид.Е.. Получените суми от продажбите А. отчитал на Е., като са налице случаи на предаването им и на подсъдимия /том 7 ВДС-декласифицирани - р-р №  21 от 14.11.2016г./, както и такива на доставяне на наркотични вещества от подсъдимия /том 4 ВДС класифицирани - р-р № 66 от 16.09.2016г./ Същият активно е участвал и при разрешаване на възникнали проблеми с некоректни клиенти и дилъри на конкуренцията /ВДС класифицирани: том 2 р-ри №№ 26,27от 15 и 16.09.2016г., том 4 р-ри № 4 от 17.06.2016г.; №16 от 04.07.2016г.; № 65 от 15.09.2016г.; № 76 от 30.09.2016г.; ВДС некласифицирани - том 7 р-ри № 7 от 28.10.2016г.; № 11 от 02.11.2016г.; № 18 от 10.11.2016г.; №20 от 12.11.2016г.; том 6 р-р №11 от 02.11.2016г.; том 5 р-р № 17 от 09.11.2016г./, след предварително съгласуване с ръководителя Е.. Налице са и конкретни разпореждания на Е.  към свид.Б.А. за събиране на дължими парични суми - „мини ги инспектирай тогава, там да ги видиш“;  „сега трябва да си стегнеш нещата“ /том 6 ВДС некласифицирани - р-ри №1 от 11.10.2016г. и №15 от 06.11.2016г./. От своя страна подс.М. и свид.Б.А. периодично се отчитали на Л.Е., уведомявайки го за събраните парични суми „документи“ и за възникнали различни проблеми, възпрепятстващи общата им дейност, като се констатират и случаи, в които подсъдимият дава съвети и напътствия на А. за водене на по-точна отчетност /р-р 18 от 10.11.2016г. том 7 ВДС некласифицирани/.

         Обосновани са изводите за съществуването на трайно установени устойчиви връзки и контакти между тримата, надхвърлящи съгласуване на волите за извършване на еднократно престъпно деяние. В тази насока  СНС е взел предвид  времевата продължителност на осъществяваната обща дейност, констатирайки че същата „запълва“ инкриминирания период /от неустановена дата през м.03.16г. до 25.11.16г./ и дори го надхвърля, аргументирайки се с наличните доказателства в гласните доказателствени източници и заключението на изготвената техническа експертиза на мобилни апарати за присъединяване на М. към извършваното от Е. и А. наркоразпространение през есента на 2015г., непосредствено след момента на напускане на работа от страна на свид.Т.. Въззивният съд обаче не намира за нужно да обсъжда същите, тъй като с внесения обвинителен акт са очертани пределите на предмета на доказване, включително и темпоралните такива, като при произнасянето си съдът е ограничен в рамките на същите, без възможност на излиза извън техните очертания.

      Относно темпоралните параметри на обвинението настоящият съдебен състав се разграничава от становището на СНС, като приема за начален момент на участието на подс.М. в групата датата 03.06.2016г. Несъмнено от коментираните по-горе доказателствени източници се установява, че към м.март 2016г. М. вече е работил при Л.Е. като негов шофьор и охрана, в тях обаче липсва информация, че към този момент същият е бил и участник в ОПГ, ръководена от него. Според показанията на свид.Т., това е станало след неговото напускане, без да може категорично да конкретизира точния момент. От своя страна свид.Л.Е. твърди, че Т. е напуснал края на март, а свид.К. И. заявява, че е започнал да купува наркотични вещества от М. 5-6 месеца преди разпита му, проведен на 26.11.2016г. т.е. май-юни 2016г. Тези доказателствени източници, преценени в съвкупност с резултатите от прилаганите СРС, отразени в изготвените ВДС, сочещи на действия на М., свързани с разпространение на наркотични вещества  на различни лица от 03.06.2016г. /р-р № 2, том 4 ВДС класифицирани/ и на успоредна с това активна комуникация между М., Е. и А., считано от  съответно от 10.06.2016г. / р-р-№1  том 2 ВДС класифицирани/ и от 04.06.2019г./р-р № 3 и 4 том 4 ВДС класифицирани/, сочеща на вече установени помежду им доверителни отношения по повод съвместно осъществявана дейност с предмет на такива вещества, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме за доказано по несъмнен и категоричен начин участието на подсъдимия в престъпното сдружение именно от 03.06.2016г., което налага оправдаването му за инкриминирания период до тази дата.  

       В полза на извода за естеството на контактите  между горепосочените три лица и тяхната трайност са както заключението на техническата експертиза, от което се установява, че в телефонния указател на мобилния телефон на М. фигурират телефонни номера на Б.А. и Л.Е. /записан като „К. V.“/, така и съдържанието на отразените във ВДС телефонни разговори помежду им, включително използваните от подсъдимия към Е. обръщения „началник“, „шефче“, „брат“, „брато“ /том 2 ВДС класифицирани – разговори №1 от 10.06.2016г.; №3 от 15.06.2016г.; том 4  ВДС класифицирани – разговори №26 от 14.07.2016г.; №67/20.09.2016г.; том 7 ВДС-явни- разговори №8 от 31.10.2016г.,  а за Б.А. - „нашто момче“, „Малкия нашия“; „партийко“ /том 7 ВДС-явни- разговори № 9 от 31.10.2016г.; том 2 ВДС класифицирани - р-р 15 от 09.07.2016г./, сочещи на изградени отношения на изключителна близост и доверителност. Тримата ползват и обръщението „колега“, което е още едно доказателство за съвместната им дейност /том 4 ВДС класифицирани – р-р № 4 от 17.06.2016г./

         Аргументирани са изводите на първата съдебна инстанция за доказаност на местоизвършването на престъплението. Действително в хода на досъдебното производство П.М. се е защитавал по обвинение за участие в ОПГ на територията на София и страната, като в обвинителния акт същото е било стеснено само за територията на град София. Въззивният съд намира за безспорно установено, че в инкриминирания период същият преимуществено е пребивавал на територията на гр.София - живял е в предоставения му от Е. апартамент, като е пътувал и извън столицата, включително до с.Владо Тричково, самостоятелно или съвместно с ръководителя на групата, с цел зареждане на Б.А. с наркотични вещества, отчитане на реализираните приходи или оказване на съдействие за разрешаване на възникнали проблеми с трети лица по повод деятелността на престъпното сдружение. Именно в София,  в обитаваното от него жилище  М. е  съхранявал наркотичните вещества, част от които е разпределял на дози с цел последващи продажби. В тази насока основателно СНС е взел предвид обичайното предназначение на иззетите от владението на подсъдимия  множество полиетиленови самозалепващи се пликчета; кутия от компактдиск, лъжица и електронна везна със следи по тях от наркотични вещества, съпоставяйки ги с показанията на свид. Й.Т., съдържащи лични непосредствени впечатления от такава дейност на подсъдимия.  На територията на София са се  осъществявали  и контактите между М. и ръководителя на групата, живеещ в непосредствена близост до него, във връзка с организацията, разпределението и възлагането на функциите по реализиране на съвместната престъпна деятелност. Действително, както с основание е отбелязал СНС, по делото са налични данни за осъществяването й и извън територията на София, но както бе посочено по-горе формулираното обвинение във внесения обвинителен акт определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, поставяйки по този начин основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че с участието си в организираната престъпна група, спомага за постигане на формулираните общи цели по наркоразпространение и реализиране на печалба от тази незаконна дейност, с което нарушава установения обществен порядък, като независимо от това е желаел настъпването на общественоопасните последици.

         Правилни са изводите на СНС за доказаност от обективна и субективна страна  на вменената на М. вторична дейност по държане на инкриминираните наркотични вещества, без надлежно разрешително  с цел разпространение в изпълнение на решение на ОПГ и при условията на опасен рецидив, което е било формулирано от държавното обвинение като две отделни престъпления по чл.354а ал.2 т.1 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ НК. С протоколи от вечерта на 25.11.2016г. и непосредствено след полунощ, съответно за личен обиск и за претърсване и изземване от задния джоб на панталона му и от управлявания от него л.а.Ситроен модел Ксара Пикасо с ДК № ………. са иззети високорискови наркотични вещество – съответно амфетамин 2,18 грама с процентно съдържание на активен компонент амфетамин 7,2 %  на стойност от 65,40 лева и  коноп 4,73грама с процентно  съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,52% на стойност от 28.38 лева, които до този момент несъмнено са се намирали във фактическата му власт, като за държането им не е разполагал със съответно разрешително. Наред с това от владението му са иззети лъжица, електронна везна и множество самозалепващи се полиетиленови пликчета, предназначени за дозирането им.

         Въззивната инстанция се солидаризира изцяло с изложените  съображения за доказателствена обезпеченост и на преследваната специална цел, касаеща предназначението на държаните наркотични вещества, а именно за разпространение. Престъпното сдружение, в което е участвал подсъдимият е било създадено именно с цел извършване на престъпления по чл.354аНК и реализиране на неправомерни доходи от тази дейност. Видът на иззетите от владението на М. наркотични вещества съвпада с тези разпространявани от групата. От владението на ръководителя на престъпното сдружение  Л.Е. са иззети амфетамини със същото процентно съдържание на активен компонент, както и  електронна везна със следи от кофеин.

        Преценени в съвкупност и взаимна връзка помежду им тези доказателства, наред с инкорпорираните по делото ВДС, съдържащи информация за извършвани продажби от подсъдимия на вещества от същия вид, водят до заключението, че държаните от него наркотици не са били предназначени за лична употреба, а за разпространение и то в изпълнение на решение на същата ОПГ, в която е участвал.      

           Аргументирайки тези си изводи, СНС правилно е съобразил, че решението на групата за извършване на престъпления по чл.354а НК е било предварително взето, още при нейното сформиране и членовете й, в това число и подсъдимият, са извършвали  активна дейност, насочена към постигането на тази цел и към реализирането на неправомерна финансова облага от нея /особено показателни в тази връзка са телефонните разговори, в изготвените ВДС – класифицирани и явни/. В тази насока бе взет предвид и проведеният на инкриминираната дата телефонен разговор  / № 25, том 7 ВДС некласифицирани /между подсъдимия  и ръководителя на групата- Л.Е., в който двамата се уговарят да се срещнат по-късно във връзка с предаване на наркотични вещества по повод получена от М. поръчка от клиент.

           Предходната съдимост на лицето обуславя деянието като  извършено при условията на опасен рецидив. Вторичната престъпна деятелност е реализирана след осъждането му по нохд № 38/2009г. по описа на Софийски окръжен съд с влязла в сила на 27.04.2010г. присъда № 25/23.06.2009г. за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ НК на лишаване от свобода за срок от седем години при първоначален строг режим на изтърпяване и след осъждането му по похд № 14745/2009г. по описа на Софийски районен съд със споразумение влязло в сила на 15.04.2011г. за извършено престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ НК на лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим на изтърпяване, като наложеното общо най-тежко наказание след извършена кумулация на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК е било изтърпяно от подсъдимия в периода от 14.05.2010г. до 21.08.2015г..

 Несъмнено с тези  присъди са санкционирани извършени от М.  тежки умишлени престъпления, като са му наложени наказания лишаване от свобода не по-малко от една година, чието изпълнение не е било отложено по чл.66 НК. В случая обаче същите се явяват осъществени при условията на съвкупност и съгласно трайно установената практика на ВКС, извършената кумулация изключва приложението на една от хипотезите на опасния рецидив - по чл.29 ал.1 б. „б“ НК, тъй като в случая се касае само за едно осъждане, запълващо изискванията на хипотезата по чл.29 ал.1 б.„а“ НК, като е изпълнено и условието по чл.30 ал.1 НК да не са изминали пет години от изтърпяване на наложеното наказанието по него. /Решение № 256 от 14.04.2005г. на ВКС по н.д. № 742/2004г., I н.о./ Гореизложеното налага оправдаването на подсъдимия по обвинението  във връзка с чл.29 ал.1 б.„б“ НК.

        СНС е преценил, че макар повдигнатото обвинение да включва две престъпления по  чл.354а ал.2 т.1 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 НК,  всъщност се касае за едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК,  аргументирайки се че амфетамините са иззети от задния джоб на панталона, с който е бил облечен  М., като непосредствено преди този обиск подсъдимият се е намирал в лекия автомобил, в който впоследствие е намерена  марихуаната, и в този смисъл същият в този предходен момент е „осъществявал деянието по държане и на двете различни наркотични вещества“  т.е.  касае се за две  деяния, осъществяващи поотделно състав на едно и също престъпление, извършени в непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината.

        Въззивната инстанция не споделя това становище, като намира че  неправилно е бил приложен материалния закон. СНС незаконосъобразно е приел наличието на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК при възприетите фактически положения за неразрешеното държане от подсъдимия на коноп и амфетамин по едно и също време (на 25.11.2016 г.), макар и на различни места – конопа в лек автомобил, а амфетамина –в джоба на панталона, с който е бил облечен. Очевидно е, че в случая не се касае за две отделни деяния, които в своята цялост да формират продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1 НК. Най-малкото защото липсват деяния, които да са разделени помежду си във времето – всяко от тях да е извършено през (непродължителен) период от време /Решение №70/15.04.2016 по дело №160/2016 на ВКС, НК, II н.о./. Подсъдимият М. е извършил едно деяние, което покрива всички съставомерни признаци по чл. 354а ал. 2 т. 1 и 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” НК в обективно и субективно отношение. С оглед правомощията на въззивната инстанция по чл. 337 ал. 1 т. 2 НПК допуснатото  нарушение на може да бъде поправено с оправдаването на подсъдимия по обвинението престъплението  да е извършено  при условията на чл. 26 ал. 1 НК.

             От субективна страна за престъплението по чл.354а ал.2 т.1 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.„а“  НК е осъществено  при пряк умисъл, доколкото деецът е съзнавал общественоопасния му характер и общественоопасните му последици, желаейки настъпването им, като този  умисъл е обхващал  всички съставомерните елементи и квалифициращи признаци на престъпното деяние.

         В тази връзка правилно СНС се е позовал на ползваните от подсъдимия кодирани изрази „тебешир“, „растения“, „джодженче“, „плевел“, честата смяна на  сим карти в ползваните множество  мобилни телефони, стремежа за ползване на „чист телефон“, опасявайки се именно от евентуално подслушване /том 4 ВДС- класифицирани  разговори № 2 от 03.06.2016г; № 17 от 04.07.2016г.;  № 19  от 09.07.2016г., № 22 от 10.07.2016г.; № 34 от 21.07.2016г.; №35 от 22.07.2016г.; № 42  от 09.08.2016г.; №56 от 29.08.2016г.; №66 от 16.09.2016г./. От съдържанието на провежданите разговори със свидетелката П. Е. /с която М. е живеел на съпружески начала/, материализирани в изготвените ВДС, резултат от експлоатираните  СРС, също прозира изричното знание на подсъдимия за незаконността на осъществяваната дейност - същият изразява притесненията си свидетелката  да не предприеме действия по уведомяване на органите на реда, с което да навреди на  съвместната му деятелност с Л.Е. / р-р № 64 от 12.09.2016г., том 4 ВДС класифицирани/

        Въззивният съд намира, че деянията са получили законосъобразна правна квалификация, съобразно установените по делото факти, изключая корекциите, направени по-горе относими към квалификацията по чл.29 б.“б НК и чл.26 ал.1 НК. Без основание е и претенцията на защитата за преквалифициране на деянието по чл.354а ал 5 НК, доколкото същата е приложима единствено по отношение на престъпните състави по чл.354а ал.3 и 4 НК.

              Въз основа на възприетата фактология, след логичен и безпротиворечив анализ на доказателствения материал, в съответствие с повдигнатото обвинение, степента на обществена опасност на конкретните престъпни деяния и личността на подсъдимия М., СНС е индивидуализирал наказателната отговорност  при условията на чл.54 НК,  отчитайки наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства за всяко едно от извършените престъпления.

          Така правилно за деянието по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК от втората категория обстоятелства са взети предвид високата степен на обществена опасност на престъпното деяние; активната роля на подсъдимия в деятелността на престъпното сдружение; персоналния му каузален принос, изразяващ се в разнородни действия, насочени към реализиране на набелязаните общи престъпни цели; наличните множество предходни осъждания за различни по вид престъпления, включително и с ефективно лишаване от свобода, като в изключително кратък период след освобождаването му от местата за лишаване от свобода, отново е демонстрирал поведение в разрез със закона, вземайки участие в процесната ОПГ, поради което с основание СНС е заключил, че целите на наказанието, в частност на личната превенция не са били постигнати, въпреки продължителната социална изолация.  В допълнение въззивната инстанция намира за нужно да посочи и броя на квалифициращите деянието признаци. Действително законът забранява двойното отчитане на едно и също обстоятелство първо за възникване на наказателната отговорност и повторно за индивидуализирането й, но количеството на квалифициращите признаци на извършеното престъпление, само по себе си не е елемент от престъпния състав и в този смисъл не съществува пречка да се цени на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства /Решение № 87/2004г., I н.о., ВКС и Решение № 329/2009г., I н.о., ВКС/. Като смекчаващи отговорността обстоятелства правилно са били съобразени непродължителния период на съществуване на престъпното сдружение и неговия числен състав, ненадхвърлящ минималния количествен такъв, изискуем съгласно разпоредбата на чл.93 ал.20 НК.  

            Отчитайки всичко гореизложено, АСНС намира, че наказанието за престъплението по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК в размер на 5 /пет/ години лишаване от свобода, наложено от първостепенния съд, се явява законосъобразно и справедливо. Определено е под средния размер, предвиден за съответното деяние, и на практика надвишава съответния минимален размер  само с две години, като допълнителното му занижаване, претендирно от защитата, би било проява на неоправдана излишна снизходителност. Същото би било оправдано при липса на отегчаващи вината и отговорността обстоятелства, или тяхното присъствие в съвсем минимален или незначителен обем. В случая интегрирането на подсъдимия неминуемо изисква един по – значителен период от време на принудителна изолация, доколкото предходните му  ефективни  осъждания не са довели до постигане на целите по чл.36 ал.1 НК.

            При индивидуализацията на наказателната отговорност за вторичното престъпление по чл.354а ал.2 т.1 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.„а НК, СНС е съобразил поставените законови рамки,  включващи минимум и за двете кумулативно предвидени санкции – лишаване от свобода и глоба, и отчитайки баланса на отегчаващи отговорността обстоятелства /предходните осъждания извън това обуславящо прилагането на чл.29 ал.1 б.„а“ НК, броя на квалифициращите признаци/ и смекчаващи такива /неголямото количество и стойност на държаните наркотични вещества/ е наложил наказания  под средния предвиден размер, а именно 7 /седем/ години лишаване от свобода  и глоба в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева. Въззивният съд също не намира основания за прилагане на разпоредбата на чл.55 НК, доколкото в случая не е налице нито изключителност, нито многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства, имащи за последица несъразмерна тежест и на най –лекото предвидено в закона наказание.

         Същевременно обаче, въпреки изложените по-горе съображения за нуждата от по-дълга социална изолация за успешното поправяне и превъзпитаване на подсъдимия, защитната претенция за несправедливост на наложената санкция за това престъпление се явява основателна, предвид изключително малкото количество наркотични вещества, предмет на обвинението и тяхната ниска парична стойност, чиято относителна тежест като смекчаващи отговорността обстоятелства СНС е подценил.

         В този смисъл отмереното наказание се явява прекомерно тежко, като за справедливо и пропорционално на извършеното въззивната инстанция преценява наказанието от 5 /пет/ години лишаване от свобода и глоба в размер на  20 000 /двадесет хиляди/ лева, отговарящо на минималните размери на предвидените кумулативни санкции в нормата на  чл.354а ал.2 НК.

         Законосъобразно СНС е приложил разпоредбата на чл.23 ал.1 НК, определяйки едно общо наказание лишаване от свобода – най-тежкото измежду наложените за двете престъпления, извършени при условията на реална съвкупност, като с оглед направеното по-горе редуциране, то  също на свой ред следва да претърпи корекция,  като бъде намалено от 7 /седем/ на 5 /пет/ години.

      При определяне на първоначалния режим за неговото изтърпяване в мотивите си СНС се е позовал на отменената разпоредба на чл.61 т.2 ЗИНЗС. В случая приложима се явява  нормата  на чл.57 ал.1 т.2 б.„б“ ЗИНЗС, предвиждаща с оглед размера на наложеното наказание, също първоначален строг режим на изтърпяване. Допуснатата неточност няма пречка да бъде отстранена при въззивното произнасяне, доколкото това не би довело до влошаване на положението на подсъдимия.

        При съобразяване на нормата на чл.23 ал.3 НК правилно към  наказанието „лишаване от свобода“  е присъединена паричната санкция  „глоба“, като при настоящото контролно произнасяне следва единствено да се намали нейния размер, с оглед направената по-горе корекция от 30 000 /тридесет хиляди/ на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.

Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.59 ал.1 НК за приспадане при изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода, времето през което подс.М. е бил задържан под стража считано от 25.11.2016г., както и нормата на чл.354а ал.6 НК за отнемане в полза на държавата на наркотичните вещества, предмет на вторичната престъпна дейност.

Преценявайки отсъствието на правно и фактическо основание за отнемане на останалите вещи, явяващи се веществени доказателства по делото, СНС е постановил връщането им на съответните собственици, подробно аргументирайки произнасянето си в тази насока по отношение л.а.Ситроен, Ксара Пикасо с ДК № ………, собственост на подсъдимия, в който са били намерени част от иззетите наркотични вещества, включени в обвинението, доколкото същият в конкретния казус не се явява  нито предмет на престъплението, нито средство за неговото извършване. Въззивният съд споделя това становище, като намира за нужно да добави, че в случая не може да бъде приложена и разпоредбата на чл.53 НК.

Единствено по отношение на постановеното връщане на П. Е. на иззетата пушка марка ИЖ 58 с № ……., въззивната инстанция се разграничава, доколкото в хода на досъдебното производство видно от постановление от  26.06.2017г. на СП, тя е била отделена ведно с други материали в друго наказателно производство т.е. по силата на това прокурорско произнасяне, считано от горепосочената дата  вече не е част от веществените доказателства по настоящото дело, поради което произнасянето на СНС в тази му част е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

СНС е постановил връщане и на иззетите по делото парични средства, приемайки  за недоказан  престъпния им произход. Липсата на съответен протест прави безпредметно по-подробното обсъждане на тези мотиви, доколкото евентуално произнасяне с обратен знак би имало за последица влошаване положението на подсъдимия. Същевременно  съдът е допуснал грешка при определяне на размера на върнатата парична сума от  200  евро на подс.М., която видно от доказателствата по делото възлиза 250 евро, доколкото от владението му при извършения обиск са били иззети 270 евро, от които една неистинска  банкнота с номинал 20 /двадесет/ евро сер. № SC ……………. Тази неточност допусната от първостепенния съд следва да бъде отстранена чрез въззивното произнасяне, като наред с това следва да бъде постановено унищожаването на  тази неистинска  банкнота и на неистинската банкнота с номинал 100 /сто/ щатски долара сер. № AF ………….., иззета от владението на Л.Е., намиращи се на съхранение в БНБ.

Следва да се отбележи, че СНС е пропуснал да се произнесе по въпроса за възлагането на разноските, направени в хода на досъдебното и първоинстанционното производство, но този пропуск може да бъде отстранен по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК.

Разноските направени в хода на въззивното производство в размер на 90 /деветдесет/лева следва да бъдат възложени на подсъдимия М. съгласно  разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК.

      В заключение се налага изводът, че при извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна въззивна проверка на  правилността на обжалваната първоинстанционна присъда не бяха констатира други основания, налагащи отмяната й.

 

      Водим от горното и на основание чл.337 ал.1 т.1и т.2 вр. чл.334 т.3 НПК, Апелативния специализиран наказателен съд

 

                                              Р Е Ш И :

 

    ИЗМЕНЯВА присъда от 14.06.2019г. на Специализиран наказателен съд, 3 състав, по НОХД № 2846/2018г. като:

     ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която подсъдимия П.Я.М. е признат за виновен, че е участвал в организираната престъпна група преди 03.06.2016г., а именно от неустановена дата на месец март 2016г. до 02.06.2016г. включително, като го признава за НЕВИНЕН  и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му  обвинение в този смисъл.

     ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която подсъдимия П.Я.М. е признат за виновен , че е извършил престъплението по чл. 354а ал.2 т.1 и т.4 вр. ал.1 пр.4 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ НК  при условията на продължавано престъпление по чл.26 ал.1 НК  и  по чл.29 ал.1 б. „б“ НК, като го признава за НЕВИНЕН  и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в този смисъл.                            

       НАМАЛЯВА  размера на определените на подсъдимия П.Я.М. за престъплението по чл. 354а ал.2 т.1 и т.4 вр. ал.1 пр.4 вр. чл.29 ал.1 б. „а“  наказания   ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от 7 /СЕДЕМ/ на 5 /ПЕТ/ ГОДИНИ и ГЛОБА от 30 000 /ТРИДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА на 20 000 /ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА, както и размера на определеното на основание чл.23 ал.1 НК едно общо най-тежко  наказание от 7 /СЕДЕМ/ на 5 /ПЕТ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и размера на присъединеното към него на основание чл.23 ал.3 НК наказание ГЛОБА от 30 000 /ТРИДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА на 20 000 /ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА, като на основание чл.57 ал.1 т.2 б.„б“ ЗИНЗС определя първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. 

          ОТМЕНЯ  присъдата в частта, в която е постановено връщане на П. Х. Е. с ЕГН **********  на пушка марка ИЖ 58 с № ……, иззетата с протокол за претърсване и изземване от 25.11.2016 г.

         ИЗМЕНЯ присъдата в частта, в която е постановено връщане на сумата от 200 /двеста евро/ на подсъдимия П.Я.М., като постановява връщане на 250 /двеста и петдесет/ евро.

          ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

          ДА СЕ УНИЩОЖАТ  банкнота с номинал 20 / двадесет/ евро сер. № SC ……………и банкнота с номинал 100 /сто/ щатски долара сер. № AF …………., намиращи се на съхранение в БНБ

          НА ОСНОВАНИЕ чл.189 ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия П.Я.М. да заплати по сметка на АСНС направените в хода на въззивното производство разноски в размер на 90 /деветдесет/ лева.

 

           Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                     

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: