Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
III въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН УРУМОВ
АНЕТА
ИЛЧЕВА
при
секретаря Даниела Пиралкова и
прокурора Станимир Димитров, като разгледа докладваното от съдия
УРУМОВ ВНОХД № 5352 / 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от 17.05.2017 г. на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 110 състав по НОХД № 9437 / 2016 г., подсъдимият Л.С.М.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.2,
ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложено наказание ”Лишаване от
свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. С така
постановената присъда, съдът е отхвърлил предявения от В.К.Л. граждански иск срещу подс. Л.С.М., с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 8214,48 лева, поради погасяването му по давност. На основание
чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, съдът е групирал наказанията измежду
наложеното по настоящото дело наказание и наказанието наложено му по НОХД №
21094 / 2010 г. на Софийски районен съд, като му е определил едно общо най –
тежко наказание ”Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение
е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. На
основание чл.189 от НПК Л.С.М. е бил осъден да заплати и разноските по делото.
Срещу съдебния
акт на районния съд са постъпили въззивна
жалба и допълнение към нея от адв. Е.С. - защитник на подсъдимия Л.С.М.. Във
въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като
в допълнението се излагат и подробни съображения за същото. Оспорва се
доказателствения анализ на първоинстанционния съд, като се излага становище, че
същият е едностранен и не отговаря на принципите за всестранно и пълно
изследване на доказателствата. Анализират се свидетелските показания на
пострадалия В.К.Л., както и съдържанието на другите доказателствени източници,
като се твърди, че същите не са достатъчно взаимно подкрепящи се. Според
защитата неоснователно са отхвърлени обясненията на подсъдимия, без да са били
изследвани в достатъчна степен обстоятелствата по делото. Излагат се доводи за
некредитиране на версията на пострадалия, поради липсата на други
доказателства, които да я подкрепят. Настоява се, че по делото не са събрани достатъчно
доказателства, от който по безспорен начин да се установява, че престъплението,
в което подсъдимия Л.С.М. е обвинен, действително е извършено и то именно от
него, при което положение е недопустимо постановяването на осъдителна присъда.
Отправя се молба за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на друга, с
която подсъдимият да бъде признат за невиновен.
В закрито заседание на 23.11.2017г. въззивният съдебен
състав, по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за правилното решаване на
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или изслушване на
експертизи.
В съдебно заседание съдът допусна въззивно съдебно
следствие, в хода на което бяха дадени обяснения от подс. Л.С.М., както и бе
проведен допълнителен повторен разпит на свидетеля В.К.Л.. По искане от страна на
защитата, във въззивното съдебно следствие беше допуснат и разпитан като свидетел
Р.Т.Б..
В
дадения ход по същество, представителя
на държавното обвинение счита, че присъдата на Софийски районен съд е правилна
и законосъобразна. Намира възраженията на защитата за противоречащи на
житейската и правна логика и нямащи значение за делото. Отчита, че
първоинстанционният съд е обсъдил относимите към предмета на доказване обстоятелства
и е посочил причините, поради които е кредитирал показанията на пострадалия.
Изтъква, че при разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на страните по
делото. Моли първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден.
Повереникът на гражданския ищец – адв.
Р.А. се присъединява към изложеното от представителя
на прокуратурата
и моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна
Представителят
на защитата, адв. Е.С. определя присъдата като неправилна и незаконосъобразна.
Счита, че същата е постановена при липса на безспорни доказателства относно
извършването и авторството на престъплението. Намира, че показанията на
свидетеля В.К.Л. не се подкрепят от други материали и се явяват недоказани.
Изтъква, че събраните по делото доказателства не подкрепят възприетата на
първия съд фактическа обстановка. Поддържа подробните аргументи от допълнението
към въззивната жалба и моли за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия,
поради недоказаност на обвинението.
В
правото си на лична защита подсъдимият Л.С.М. поддържа
казаното от защитника му. В предоставената му последна
дума моли да бъде оправдан и твърди, че не е виновен и не е извършвал такива
действия.
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, III въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението, както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с
чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира
следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните
доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез
законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от
гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства. Аналитично са
изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на
внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи
относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на
Софийски районен съд. Предвид гореописаното, Софийски градски съд приема за
установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият
Л.С.М. е роден на *** г. в гр. Карамаково, българин, с българско гражданство, със
средно образование, женен, неосъждан, живущ ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият
Л.М. и свидетелят В.Л. се познавали помежду си. Тъй като подсъдимият Л.М.
работел като автомеханик в началото на м. ноември 2007 г., свидетелят В.Л. му
оставил автомобила, който управлявал, за ремонт в автосервиза, който се намирал
до сградата на Община “Красна поляна“, на ул. “Освобождение“ № 25. В последвалите
разговори свидетелят В.Л., който към този момент живеел в Израел, споделил на
подсъдимия Л.М. за желанието си да участва в търг за закупуване на недвижим общински
имот, а впоследствие след завръщането си да вземе решение по какъв начин да го
оползотвори в бизнеса си. Тогава подсъдимия Л.М. му заявил, че се познава и е в
близки отношения с кмета на Община “Красна поляна“ и му казал, че може да уреди
свидетелят В.Л. да закупи имоти на добра цена от общината. Тъй като свидетелят В.Л.
обаче не живеел в страната подсъдимият Л.М. го убедил, че от негово име може да
участва в общинските търгове. За това предложил на свидетеля В.Л. да му направи
пълномощно и да му остави някакви пари и когато се обяви общински търг - да
участва в него от негово име и за негова сметка. Казал също, че му гарантира,
че без проблем ще закупи имот, тъй като е изключително близък е кмета на
общината, който ще го уреди. Докато двамата говорели, покрай сервиза преминавали
различни хора, които подс. Л.М. поздравявал, а на свид. В.Л. казвал, че това са
хора, заемащи престижни длъжности в общинската администрация. Свидетелят В.Л.
се доверил на подс. Л.М. и на 22.11.2007 г. му направил пълномощно, по силата
на което подсъдимият Л.М. имал право да представлява свидетеля В.Л. пред всички
физически и юридически лица и нотариуси и да закупи за него недвижими имоти,
при цена и условия каквито договори, както и да сключва предварителни договори
и да плати продажната цена. На същата дата, след като свидетелят В.Л. направил
нотариална заверка на пълномощното двамата се срещнали на паркинга на Община “Красна
поляна“ и заедно с пълномощното свидетелят В.Л. му предал сумата от 4 200,00
евро, с левова равностойност 8 214,48 лева, за да посрещне с тях първоначалните
разходи по участие в общинските търгове за закупуване на общински недвижими
имоти от негово име. На следващия ден свидетелят В.Л. заминал за Израел, но
двамата продължили да поддържат връзка по телефона.
В
следващите месеци месеци двамата няколко пъти провели телефонни разговори, като
подс. Л.М. уверявал свидетеля В.Л., че предстоят търгове, че е говорил с кмета
и ще успее да закупи евтин общински обект. Междувременно изготвил два разходни
касови ордера, на които придал вид, че изхождат от служител на “О.Х.” ЕООД с
номера № 123 / 20.02.2008 г. и № 139 / 26.03.2008 г. за сумите от 2 288,00
лева и 2 286,00 лева, представляващи депозит за участие в търг и две
листчета с надпис “Обект 31“ и “Обект 4“. Когато няколко месеца по - късно свидетеля
В.Л. се прибрал, подс. Л.М. му ги дал, като го уверил, че е заплатил депозитите
за участие, а останалите пари е похарчил за почерпки на кмета и други служители
в общината, за да уредят търга да бъде спечелен. След известно време му казал,
че е участвал в двата търга, но нищо не е станало и парите не могат да бъдат
върнати.
От
експертното заключение по назначената и изготвена по делото графическа
експертиза, се установява, че подписите в графи “Всичко“ в разходни касови
ордери с номера № 123 / 20.02.2008 г. и № 139 / 26.03.2008 г. са положени, а
ръкописният текст е написан от подсъдимият Л.М..
От
справката с вх. № 1037511 / 16.05.2017 г. от “О.Х.” ЕООД се установява, че
дружеството не е провеждало търгове за продажба на общински недвижими имоти,
находящи се в гр. София, а лицето Б.Й., посочена като служител на дружеството в
изготвените от подсъдимия разходни касови ордери не е и не е била служител на
дружеството.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд приема за установена след анализ на
събраните по делото доказателства - обясненията на подсъдимия Л.М.; показанията
на свидетеля В.Л. ( включително и дадените пред настоящия съдебен състав в хода
на въззивното съдебно следствие ) и показанията на свидетеля Р.Б.( дадени в
хода на въззивното съдебно следствие ); писмените доказателства - пълномощно,
разходни касови ордери, справки от “О.Х.” ЕООД, както и справка за съдимост за
подсъдимия.
Възприетите
от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията
на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е
обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не
е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да
промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически
констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото
доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази
връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста ( в този см. Решение № 372 /
01.10.2012 г. по н.д. № 1158 / 2012 г. на ВКС, НК, ІІІ н.о. ).
Във
връзка с горното въззивният съд намира за необходимо да изтъкне, че противно на
становището на защитата, счита правилна доказателствената оценка на показанията
на пострадалия В.Л., дадена от първата съдебна инстанция и която не може да
бъде променена с оглед на заявеното от свидетеля и пред настоящия съдебен
състав. Обосновано е заключението на контролирания съдебен състав, че разказът
на В.Л. кореспондира в достатъчна степен със съдържанието на предоставеното
пълномощно и издадените от подсъдимото лице разходни касови ордери. Последното
действително обуславя извод за достоверност на въпросните показания, като в
същата насока следва да се посочи и заявеното от свидетеля при повторния му
разпит в хода на въззивното съдебно следствие, при което пострадалият без
колебание възпроизвежда конкретните действия и съдържанието на проведените
разговори с подсъдимия Л.М.. При въпросното описание свидетелят е бил
категоричен в направената уговорка за участие в търгове, въпреки че последният
не е предприел посочените действия. Последното впрочем личи и от приложеното по
делото писмо на общинското предприятие, в което се установява, че дружеството “О.Х.”
ЕООД не е провеждало търгове за продажба на общински недвижими имоти в гр.
София, а лицето Б.Й., посочена като служител на дружеството в изготвените от
подсъдимия разходни касови ордери не е и не е била служител на дружеството. Основателни
са и съображенията на районния съд за кредитиране на разказа на свид. В.Л., за
сметка на дадените обяснения от страна на подсъдимото лице, като действително
изминалият сериозен период от време е основание за даване на вяра на
показанията, стоящи по – близо във времето до инкриминираните събития. Така,
съпоставката на показанията на този свидетел с другите материали по делото
показва, че същите са били резонно кредитирани, а твърденията на защитата в
противна насока са неоснователни. Както уместно отчита и прокурора, в откритото
съдебно заседание пред въззивния съд, релевираните от защитата неточности в
показанията на В.Л. не касаят обстоятелства от предмета на доказване, а
незначителни детайли ( дали сумата е била адекватна и дали подсдъимият е
разполагал с реална възможност да участва в посочените търгове ), който не
обуславят извод за недостоверност на разказа му, особено с оглед изминалия
период от време и съответствието му с други доказателствени източници, по
отношение на значимите за производството обстоятелства. Въззивната инстанция
също се довери на показанията на В.Л., които ведно с дадените пред настоящия
съдебен състав показания безпротиворечиво разкриват стеклите се събития -
предисторията и механизма на осъществените спрямо него действия по предоставяне
на инкриминираната парична сума, както и съпричастнстта на подсъдимия Л.М. към
тяхното разпореждане в негова полза.
На
следващо място, настоящият съдебен състав намира за обективно и логично
съдържащото се в мотивите към присъдата доказателствено изследване на дадените
от подсъдимия Л.М. обяснения. Въззивният съд също дава само отчасти вяра на
изложеното посредством обясненията на подсъдимия, но ги приема в останалата им
част за добре изградена защитна версия, която се опровергава от останалите доказателства,
събрани по делото. В тези обяснения прозира двояката им правна природа на
основно гласно доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което
лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази насока на мисли,
достоверността им следва да бъде установена при спазване на общите правила
относно гласните доказателствени средства и при съблюдаване на дефинитивните
правила за оценка на доказателствата. Подобно на районния съд и въззивната
инстанция не ги приема за достоверни в частта им, в която подс. Л.М. заявява,
че той е участвал в провеждане на търгове и впоследствие върнал получените
парични средства, доколкото в тази им част те не съответстват на събраните по
делото гласни доказателства и писмени доказателствени средства. Фактът на
извършването на инкриминираното деяние, както и неговото авторство се
установяват по несъмнен начин, като освен вече изложените съображения в таза
насока, настоящата инстанция споделя и аргументираните изводи на първостепенния
съд, изложени в мотивите на обжалваната присъда.
Относими
към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата
обстановка по делото са и приобщените и надлежно изготвени в процеса писмени
доказателства и доказателствени средства. При служебната проверка на изброените
по - горе такива, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални
нарушения при събирането и изготвянето на същите, които да обосновават
изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това, те
съответстват на кредитираните свидетелските показания и служат за тяхна
доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите досежно
стеклите се събития.
Показанията
на свид. Р.Б.не са източник на конкретна
информация, включително и такава, разкриваща факти от значение за делото.
Увереността на посочения свидетел за липсата на финансови отношения ( респ. затруднения
) или съпричастност от подсъдимото лице Л.М. към извършването на деянието беше
категорично, но основано изключително на възприетите и възпроизведени от свидетеля
обстоятелства, станали му известни единствено от подсъдимото лице за
инкриминирания период. Поради това, за съдът не възникна съмнение, че тези
показания са били повлияни от близките отношения на свидетеля с подсъдимото
лице, а свидетелят Р.Б.не е в състояние да възпроизведе каквито и да е
обстоятелства, които лично и непосредствено са възприети от него, поради липса
на съпричастност към обстоятелствата във връзка с предмета на делото. Затова
показанията на свид. Р.Б.съдържат единствено общи изложения, нелични възприятия
и оценки за личността на подсъдимото лице. Поради това съдът допълнително прие
показанията на свид. Р.Б.и за характеристични справки за подс. Л.М..
Констатация
за обремененото съдебно минало на подсъдимия съдът направи въз основа на
наличната по делото, като писмено доказателство, справка за съдимост.
Солидаризирайки се с правните изводи на районния съдия
и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна
следното:
Подсъдимият
Л.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.209, ал.1 във вр. с чл.2, ал.1 от НК, в каквато насока му е повдигнато обвинение от Софийска районна прокуратура.
Анализът
на доказателствените материали, както поотделно, така и в тяхното единство води
до безспорен и несъмнен извод за това, че от обективна страна на 22.11.2007 г.
в гр. София, на паркинга на Община “Красна поляна“, с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил заблуждение у В.К.Л., че ще участва в търг за закупуване
на общински имоти от името на В.К.Л., с което му причинил имотна вреда в размер
на 8 214,48 лева. Налице е особената причинна връзка между деянието и престъпния
резултат, доколкото имотната вреда е настъпила като пряко следствие от
имущественото разпореждане осъществено от свидетеля В.Л. като следствие от
неправилната представа, която си е изградил, относно условията и основанието за
разпореждането.
От
субективна страна правилно контролираната съдебна инстанция е приела, че инкриминираното
деяние е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият Л.М. е разбирал
характера на деянието си, съзнавал е общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желал тяхното настъпване,
при което е реализирал деянието си. Той е бил наясно, че не може да изпълни
поетият ангажимент и няма никакво намерение да го изпълни, но въпреки това и с
цел да получи инкриминираната сума е поел ангажимент пред свидетеля В.К.Л. да
му уреди общински имот на приемлива цена.
По изложените съображения, правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимият Л.С.М. е бил признат
за виновен за извършеното от него престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.2,
ал.1 от НК.
Във връзка с определеното на подсъдимия наказание,
Софийски градски съд намира, че справедливо и в съответствие с трайната
практика на ВКС и ЕСПЧ, а и с изискванията на чл.36 от НК, при
първоинстанционното разглеждане на делото, съдът е наложил на подс. Л.С.М. наказание
“Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, отложено с изпитателен срок от
три години при условията на чл.66, ал.1 от НК. Правилно, като смегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, съдът е възприел липсата на предходни
осъждания към момента на деянието и изтеклият значителен период от време до
постановяване на присъдата. Отговорността на подсъдимия се смекчава от този изтекъл
период от време, който, независимо от причините и с оглед на неголямата
сложност на престъплението, надвишава границите на разумния срок. Съгласно
практиката на ВКС и ЕСПЧ, изтеклият неразумен срок на продължаване на
производство спрямо подсъдимия представлява смекчаващо вината обстоятелство и
съответно нарушаване правото на справедлив процес в разумен срок, което следва
да бъде компенсирано. Адекватна и справедлива компенсация се явява съразмерното
смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия ( в този смисъл Решение №
711 от 22.10.2007 г. по н.д. № 481 / 2007 г. на III НО на ВКС, Решение на ЕСПЧ
по делото Б.срещу България, решенията по допустимост по делата Пфайфър срещу
България и Х. и И. срещу България ). Срокът от над девет години за приключване
на производството и според въззивния съд играе ролята на изключително
смекчаващо вината обстоятелство, което правилно е било взето предвид при определяне
размера на наказанието “Лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия.
Настоящият съдебен състав е на становище, че
определеното с присъдата наказание ще окаже нужния възпитателно - поправителен
и възпиращ ефект, не само върху личността на подсъдимия, но и върху другите
неустойчиви членове на обществото, в каквато насока е и основният смисъл на
генералната и специална превенция по чл.36 от НК. В същото време, ще се даде
възможност на Л.С.М. да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивиран от
едно ненужно тежко наказание. Правилно са били приложени и разпоредбите на
чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК за групиране на наказанията по
отношение на подс. Л.С.М. за влезли в законна сила присъди спрямо него.
Правилно, с оглед разпоредбата на чл.
110 от ЗЗД е било констатирано, че искът е предявен след изтичане на
петгодишната погасителна давност. Това е така, тъй като давностният срок,
съгласно уредбата на чл. 114 от ЗЗД започва да тече от момента, в който
задължението е станало изискуемо, а доколкото то произтича от непозволено
увреждане - от момента на откриване на дееца, който за свидетеля В.Л. е
изначално ясен. При това е без значение, че субективно гражданският ищец е
осъзнал, че е жертва на измама в един по-късен момент, към който все още е
могъл да предяви гражданския си иск. Доколкото по делото е налице изрично
изявление от страна на защитата, с което е направено възражение за изтекла
давност, правилно Софийски районен съд е постановил, че искът следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема,
че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Изложените в жалбата, допълнението и в съдебното заседание доводи в
обратна насока са неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и
коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно
несправедливо и напълно съответства на обществената опасност на деянието и
дееца.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 във вр. с чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания
съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното и на
основание чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд, Наказателно
отделение, III въззивен състав,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 17.05.2017 г., постановена
от
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110 състав по НОХД № 9437 / 2016
г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.