Решение по дело №75/2017 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 108
Дата: 5 октомври 2017 г. (в сила от 5 октомври 2017 г.)
Съдия: Стефан Марков Стойков
Дело: 20171800600075
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

С., 05.10.2017 г.

 

 Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на двадесет и осми март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

 ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

          2. СТЕФАН СТОЙКОВ

 

 при секретар С. Иванова, като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНАД № 75 по описа за 2017 г. и да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 378, ал. 5 НПК, образувано по жалба от адвокат Е.Е. от САК, защитник на обвиняемия Е.К.А. *** срещу решение № 226 от 07.12.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 419/16 г.  по описа Районен съд К..

С обжалваното решение обвиняемия Е.А. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, а именно:

За това че на 27.12.2015 г., около 08.50 ч. в района на община К., С. обл., на 15 - ти км., на второстепенен път – 81  / С. - М./, при управление на МПС - товарен автомобил марка „Тойота Хай Лукс“, с  рег. № ., е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 изр. 2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и с това по предпазливост причинил на Т. И. А.- 34 годишна, счупване на дясната лъчева кост в долния / дисталния / край, който участва в изграждането на гривнената става, довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за срок от около 3 - 4 месеца, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2, пр.2, хип. 2 от НК.

С постановеното решение обв. А. е оправдан по обвинение, че е нарушил други разпоредби на ЗДвП, а именно:

- Чл. 15. ал. 1 от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента";

- Чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „ На пътно платно с двупосочна движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“

- Чл. 20 ал. 1 от ЗДвП: ,,Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват";

- Чл. 20 ал. 2, изр. 1 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

С решението е постановено освобождаване на обв. А. от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, като му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 000 лева, а така също е постановено и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.

На обв. А. е възложено заплащане на разноските, направени в хода на досъдебното производство в размер на 781.78 лева.

Недоволен от решението е останал адвокат Е. – защитник на обв. А., който на 09.12.2016 г. е подал въззивна жалба, както и допълнение към нея от 02.02.2017 г.

С жалбата и допълнението към нея се изразява недоволство от решението на РС К. в частта, в която е определено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК , именно лишаването на обв.- А. от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.

Иска изменение на решението на РС К., като бъде отменена частта, в която на обв. А. е наложеното предвиденото кумулативно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Счита, че в тази част наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, че не съответства на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и че не съответства на челите на наказанието по чл. 36 от НК.

В подкрепа на тези твърдения изтъква трудовата ангажираност на обв. А., отговорната му длъжност, представените доказателства за служебна необходимост от управление на МПС, липсата на вина за настъпване на критичната ситуация и стремежа на обвиняемия да избегне настъпването на произшествие, превесът на смекчаващите вината обстоятелства, процесуалното поведение на обв. А., намерило израз в даване на обяснения, кредитирани от съда с доверие, както и възстановяване на разходи за лечение на пострадалото лице.

Изтъква, че при освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК е допустимо, но не е задължително налагането на административното наказание „лишаване от право да извършва определена дейност“ дори и в минимален размер.

В съдебно заседание обвиняемия А. се явява лично, както и с упълномощения защитник – адвокат Е.. В хода на съдебните прения поддържа изразеното от неговия защитник. При упражняване на правото си на последна дума иска да не бъде налагано тримесечното наказание /има предвид лишаването от право да управлява МПС/ за да не бъде препятствано изпълнението на служебните му задължения. Посочва, че ежедневно му се налага управление на автомобил.

Защитата в лицето на адвокат Е. иска ревизиране на решението на първия съд само по отношение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“. Счита за установено, че обв. А. е действал при крайна необходимост, като е извършил животоспасяваща за себе си маневра, с която е поставил в опасност здравето на трето лице – пострадалата. В тази насока се позовава и на ТР № 106/83 г. на ОСНК при ВС, като твърди, че е несправедливо отнемането на правото на обв. А. да управлява МПС, след като е направил всичко възможно да спаси своя живот и да предотврати по-тежки последици. Изтъква липсата на нарушения от страна на обвиняемото лице, извършени като водач на моторно превозно средство, както и затрудненията които биха възникнали при изпълнение на трудовите му задължения.

Представителят на СОП изразява становище, че жалбата е неоснователна, а по отношение на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ изразява становище, че преценката за налагането му е правилна.

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество  е неоснователна, предвид следното:

Производството пред Районен съд К. по реда на глава двадесет и осма от НПК е образувано по внесено постановление на прокурор от РП К., с което е предложено освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Е.К.А., ЕГН **********, роден на 26.03.21964 г. в гр. К., българин, с българско гражданство, неосъждан, женен, с висше образование, работещ началник отдел КОС при ГД „НП“Б., живущ *** за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК

В хода на производството пред първия съд, както и в хода на въззивното производство не са събирани доказателства, извън установените в хода на досъдебната фаза. Изслушани са обяснения на обвиняемото лице, дадени пред първия съд.

От фактическа страна, решаващият съд е изложил приетите за установени фактически обстоятелства на стр.2-3 от мотивите, при което правилно е определил кръга от обстоятелства, които подлежат на доказване, обсъдил ги е, а така също се е позовал и на заключения на вещи лица по извършените съдебномедицинска и две автотехнически експертизи - основна и допълнителна. Като част от доказателствата са описани и обясненията на обвиняемото лице, като са изложени аргументи за достоверността им, след като е прието, че не противоречат на останалите доказателства по делото.

При извършения собствен прочит на събраните доказателства въззивната инстанция установи фактическа обстановка, идентична с приетата в обжалвания съдебен акт, касаеща основни обстоятелства, които са следните:

На 27.12.2015 г., около 08.30-09.00 часа, обв. А. е управлявал собственото си моторно превозно средство – товарен автомобил марка/модел „Тойота Хай Лукс“, по ВП 81 /С.-М./ с  ДК№ ., движейки се в посока гр. М., като в района на 15-км автомобилът се е движил със скорост около 70 км.ч. В същото време, в обратна посока, със скорост около 50 км.ч. се е движил лек автомобил марка/модел „Ауди А4”, ДК№ ., управляван собственикът си - свидетеля Т. И. А.от гр. С..

В района на произшествието, движението по ВП 81 е осъществявано двупосочно,  при обща ширина на платното за движение от 6.40 метра, като лентите за движение в двете посоки са разделени от хоризонтална маркировка – единична непрекъсната линия М1. От двете страни на платното за движение е имало банкети с ширина от около 2 метра и от двете страни. Асфалтовата настилка е била мокра, като в района е имало и мъгла.

Преди навлизане в участъка, в който е настъпило произшествието автомобилът, управляван от обв. А. е преодолял десен завой в посоката му на движение, докато автомобилът, управляван от св. А. се е движел зад неустановен по делото лек автомобил марка „БМВ“.

След преодоляване на десния завой по посоката си на движение, обв. А. е извършил рязка маневра по насочване на предницата на управлявания от него автомобил наляво, при което товарният автомобил е започнал ротационно движение в посока обратна на часовниковата страна, а в същото време автомобилът се е придвижил напред и наляво по посоката си на движение. При това движение автомобилът, управляван от обв. А. е навлязъл в лентата за движение на автомобила, управляван от св. А., като последната е намалила скоростта си на движение, а в опит да избегне удара между автомобилите, е насочила автомобилът си към десния банкет. Въпреки тази маневра е възникнал удар между автомобилите, като съприкосновението между двата автомобила е между челната дясна част за товарния автомобил „Тойота“ и предната лява част на лекия автомобил „Ауди“. Ротационното движение на товарния автомобил е с начало на около 43 метра от мястото на удара, при което товарният автомобил е навлязъл в до 1.5 метра в банкета отдясно на лентата си за движение, като това е осъществено по плавна равномерна крива, оставяйки следа от поднасяне на автомобилна гума с дължина от 29 метра /по права линия/, навлизаща и излизаща в банкета.

Вследствие на удара, който е настъпил в десния банкет по посоката на движение на лекият автомобил, автомобилът, управляван от обв. А. се е обърнал странично с дясната си част към платното за движение, продължил е минимално ротационното си движение, в каквото състояние е преустановил движението си. При удара лекият автомобил се е отклонил надясно с предната си част, намирайки се изцяло на банкета отдясно по първоначалната си посока на движение, в което състояние е преустановил движението си.

В резултат на произшествието и удара между двата автомобила на св. А. е причинено травматично увреждане - счупване на дясната лъчева кост в долният й край, участващ в изграждането на гривнената става, което е довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок около 3 – 4 месеца.

Към момента на произшествието както обв. А., така и св. А. не са употребили алкохол.

Установи се също така, че към момента на навлизане на товарния автомобил в банкета, автомобилът, управляван от св. А. се е намирал на разстояние 31 метра от мястото на удара, като опасната му зона на спиране при скорост от 50 км.ч., в конкретните  пътни условия, е 38 метра. При съпоставяне на размерите на посочената опасна зона за спиране, както и и отстоянието от мястото на удара може да се направи извод /направен и от вещото лице/, че за св. А. ударът е  бил непредовтратим.

Със заключението по основната автотехническа експертиза е даден отговор за точното място на удара между двете превозни средства, като заключението е категорично, че това е настъпило изцяло в десния банкет по посоката на движение на лекия автомобил „Ауди“, управляван от св. А., докато по дължина на платното за движение, това е осъществено в участък, намиращ се на разстояние от 78-81 метра от приетия при огледа ориентир – километричен камък.

Основавайки се на показанията на св. А., описваща поведение на товарния автомобил – навлизането в десния банкет, на определеното място на удара, скоростна движение на двата автомобила, както и конкретната следа в банкета, описана в протокола за оглед, вещото лице определя, че отстоянието между автомобилите при навлизане на товарния автомобил в банкета е не по-малко от 74 метра.

Освен цитираният извод за непредвратимост на удара между двете превозни средства за водачът на лекия автомобил „Ауди“ /чрез спиране на автомобила/ вещото лице е отговорило и на идентичен въпрос за водачът на товарния автомобил, като в тази насока е направен извод, че ударът е бил предотвратим при плавно боравене с органите за управление от страна на обв. А., вследствие на което няма да бъде загубен контролът над автомобила. Без съществено значение е размерът от 74 метра на опасната зона за спиране на товарния автомобил, при определяне която фактори са скоростта на движение на товарния автомобил от 70 км.ч., характеристиките на автомобила и конкретните пътни условия, тъй като това е опасна зона при спиране на товарния автомобил, докато предотвратимостта на удара за този автомобил е възможна, но не чрез предприемане на аварийно спиране.

В това заключение вещото лице определя като причина за настъпилото произшествие рязкото боравене на водачът на товарния автомобил със системите за управление, при което рязкото насочване на предницата на автомобила наляво /завиване наляво/ е предизвикало ротационно движение около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка /гледано отгоре/, при което товарния автомобил е продължил и движението си напред и в ляво пресичайки по този начин и двете ленти за движение , при което е осъществен удара с лекия автомобил „Ауди“. При описание на механизмът на произшествието, вещото лице е приело, че при преодоляване на завоя от товарния автомобил, същият е навлязъл с десните си гуми на десния банкет, при което, в стремеж да изведе автомобила от банкета е предприето рязкото завиване наляво от страна на обв. А., вследствие на което автомобилът е продължил безконтролното си движение в посоките посочени по-горе - напред и наляво, а в същото време въртейки се около вертикалната си ос.

Задачите на вещото лице са разширени с възлагане на допълнителна автотехническа експертиза, при което на вещото лице са поставени въпроси, както с оглед постъпила изрична метеорологична справка, така и с оглед дадени допълнително обяснения от  А., в които от негова страна се излагат обстоятелства, описващи причините за загубения от негова страна контрол над управлявания товарен автомобил.

В тези си показания обв. А. твърди, че е загубил контрол над управлявания товарен автомобил, вследствие на рязка маневра по завиване надясно, извършена при излизане от десния завой. Обвиняемото лице твърди, че маневрата е предприета съзнателно от него за да избегне челен удар с червен бус /неустановен по делото/, движещ се неправомерно в обратна посока, но в лентата за движение на автомобила, управляван от обв. А.. Посочва, че маневрата се е изразявала в рязко завиване надясно, при което автомобилът, управляван от него, е излязъл изцяло в банкета надясно, в който момент обв. А. е  усетил силен удар в дясна задна гума на товарния автомобил, след което същият е станал неуправляем.

Съгласно посочената справка от НИ по метеорология и хидрология при БАН, на 27.12.2015 г. сутринта, в района на Софийско поле до надморска височина около 900 метра, е имало мъгла, като в района на гр. С., ж.к.М. хоризонталната видимост е била около 100 метра. В справката е направено предположение, че с голяма вероятност и в района на гр. К. е имало мъгла, без обаче да е посочено каква е била хоризонталната видимост в този район.

В заключението си по тази експертиза вещото лице, позовавайки се на показания на св. А. и обяснения на обв. А. от хода на досъдебното производство, приети за достоверни определя, че видимостта в зоната на настъпилото произшествие е около 20 метра /за видимост 10-15 м. говори св. А., докато обв. А. говори за видимост до 20 м./. При тези условия на видимост според заключението на вещото лице, св. А. не е могла да види червен бус, движещ се пред нея в същата посока на движение. При отговора на този въпрос вещото лице се позовава на приетата хоризонтална видимост в района на произшествието, както и възможното местонахождение на червения бус спрямо св. А., а именно на 60 метра пред нея /за определяне на това разстояние вещото лице се е позовало на обясненията на обв. А. и местоположението на товарния автомобил преди навлизане в десния банкет/.

При тези условия на видимост, както и съобразно изложеното от обв. А., вещото лице определя, че е имал възможност да възприеме червения бус на разстояние около 30 метра /приемайки включени къси светлини и на двете превозни средства/, което разстояние определя непредотвратимост на удара чрез аварийно спиране, предвид определената и в двете заключения опасна зона за спиране на товарния автомобил, която съобразно скоростта му от около 70 км.ч., характеристиките на автомобила и пътните условия възлиза на 70 метра. За да може да спре в рамките на своята видимост /при наличие на опасност/, вещото лице определя, че товарният автомобил е следвало да се движи със скорост от около 30.5 км.ч. Следва да се отбележи, че предотвратимостта на удара при обстоятелствата, описани от обвиняемото лице е в зависимост и от поведението на водачът на червения бус, за наличието и поведението на който няма други доказателства, освен в обясненията на обвиняемото лице.

И в това заключение вещото лице описва идентичен механизъм на настъпване на произшествието, като разликата с първото заключение се отнася до приетата причина за навлизане с десните гуми в банкета от товарния автомобил, а именно вследствие на рязката маневра завой надясно с цел избягване на удар с движещият се в насрещната лента червен бус.

Относно възможностите за предотвратяване на удара между товарния автомобил и лекият автомобил, вещото лице отново посочва, че ударът е бил непредотвратим за св. А., докато за обв. А. произшествието е било предотвратимо при движение то негова страна със скорост от 30 км.ч., която е съобразена с пътните условия и позволяваща му да спре в зоната на своята видимост, както и при плавно боравене с органите за управление на товарния автомобил.

Настоящия съд не кредитира с доверие обясненията на обв. А. дадени в хода на досъдебното производство, както и пред първия съд, в които от негова страна се твърди, че е загубил контрол над управлявания товарен автомобил, вследствие на рязка маневра по завиване надясно, извършена при излизане от десния завой. Обвиняемото лице твърди, че маневрата е предприета съзнателно от него за да избегне челен удар с червен бус /неустановен по делото/, движещ се неправомерно в обратна посока, но в лентата за движение на автомобила, управляван от обв. А..

Според настоящия съдебен състав, за разлика от изводите на първия съд, изложеното от обвиняемото лице е защитна версия, целяща оправдаване на собственото му поведение, изразяващо се в предприемане на резки маневри чрез системите за управление, вследствие на което е загубил контрол над управляваното МПС, като основанията за този извод на съда са следните:

На първо място св. А. отговаря категорично на конкретен въпрос в тази насока, а именно, че не е имало такъв автомобил – червен бус, движещ се пред нея. Свидетелката описва движещ се пред нея лек автомобил, който е успял да избегне удара с въртящият се по платното за движение товарен автомобил чрез предприемане на маневра - навлизане в десния банкет, но изрично посочва, че не имало друг автомобил. В тази насока следва да се отбележи, че съдът не приема за обоснован отговора на вещото лице по допълнителната автотехническа експертиза, че св. А. не е имала техническа възможност да забележи такъв автомобил, след като вещото лице се е позовало на определена и от самата свидетелка зона на видимост до около 20 метра. Без съмнение съдът приема, че в района на местопроизшествието е имало мъгла, която е ограничила видимостта на всички участници в движението, при което обаче за видимостта не са налице доказателства извън представената справка за метеорологичните условия. Както бе посочено в тази справка е изразено становище, че с много голяма вероятност и в района на местопроизшествието да е имало мъгла, без обаче да е посочена /дори и като вероятност/ каква е била хоризонталната видимост в този район.

Според съда показанията на  св. А. в тази насока не са точни, след като в същото време този свидетел последователно описва обстоятелства – предстоящия ляв за нея завой, навлизането на товарния автомобил в банкета, неколкократното му завъртане по платното за движение, избягването на удара от движещият се пред нея автомобил, което показва, че свидетелката е имала ясна видимост на разстояние по-голямо от 20 метра. По делото няма обективни данни за точната видимост в района на местопроизшествието, но предвид ясното възприемане на предстоящия завой, неговата посока, навлизането на товарния автомобил в банкета, както и отстоянието на св. А. в този момент, са обстоятелствата, даващи основание на съда да счита, че тази видимост е не по малко от 74 метра, каквото разстояние е определило вещото лице за взаимната видимост между водачите на товарния автомобил – обв. А. и водачът на лекия автомобил „Ауди“ – св. А., в моментът на навлизане на товарния автомобил в банкета. Описанието на св. А. за навлизане на товарния автомобил в десния банкет показва ясното възприятие на свидетелката за това обстоятелство, съответно, че лицето е имало възможност за видимост на такова разстояние. Само може да се отбележи в тази насока, че при наличие на червен бус пред св. А., същата няма да има видимост към товарния автомобил, съответно да възприеме тези подробности за движението на автомобила, управляван от обв. А.. Не на последно място следва да се отбележи чисто субективния характер на точното определяне на зоната за видимост на всеки водач, поради което е обяснимо неточното определяне на това разстояние в метри. Пряко свидетелство за това, както и за изложеното конкретно за субективното определяне на зоната за видимост е факта, че в протокол за разпит от 21.01.2016 г. св. А. описва видимостта си на около 10-15 метра, а в същото време посочва, че е предстоял ляв за нея завой, „……когато на двадесет и повече метра видяха, че от този завой излезе насрещно движещ се джип Тойота,….“. Чисто субективните способности на всеки отделен човек да определя на разстояние до обекти на око е невинаги точен способ за определяне на тези разстояния,  което се потвърждава от посочените данни, възприети и оценени от свидетелката, а в същото време отстоянието на свидетелката от наблюдаваните обекти е неколкократно по-голямо, което се установява на база обективни признаци и изчисления, съответно даващи възможност за игнориране на цитирания субективен елемент.    

Предвид изложеното, съвкупно разглеждане на доказателства, установени без никакво основание за съмнение от гласните средства, както и от експертните заключения съдът приема, че свидетелката А. е имала достатъчно ясна видимост на разстояние, в което е следвало да се намира червения бус, описван от обв. А., като категоричния отговор в тази насока опровергава цитираната защитна версия на обвиняемото лице.

Допълнителни основания в за този извод съдът намира и в несъответствие на обясненията на обв. А., дадени пред първия съд, в които твърди, че критичната ситуация с червения бус е настъпила преди навлизане в завоя, а така също, че след навлизане в банкета е усетил удар в задна дясна гума, вследствие на което е загубен контрол над управляваното моторно превозно средство.

В протокола за оглед на местопроизшествие е описана следа от поднасяне на автомобилна гума, намираща се в правия участък от пътя, тоест критичното отклонение на товарния автомобил не е осъществено преди преминаване на десния за него завой. Следата от поднасяне представлява крива с дъговидна форма, обозначена е с начало и край по десния банкет в тази посока на движение, като формата й съответства на ротационното движение /обратно на часовниковата стрелка/ на товарния автомобил, обозначено от вещото лице и св. А., а в същото време показва, че контролът над автомобила е загубен преди навлизане на автомобила в банкета. Категорично е заключението на вещото лице в тази насока, че маневрата, извършена от обвиняемото лице, насочваща предницата наляво, е причината за безконтролното ротационното движение – завъртане на товарния автомобил в посока обратна на часовниковата стрелка /гледано отгоре/, което движение  е продължило до съприкосновението между двете превозни средства. Може да се отбележи също така и липсата на скат /обозначен от защитникът/ или други особености – неравности по банкета, които да обусловят загубения контрол над товарния автомобил от страна на обв. А..

С изложените аргументи съдът не приема за достоверна версията на обв. А., след като същата противоречи както на доказателствата, установени от разпита на св. А., а така също противоречи и на обективни факти за поведението на товарния автомобил в момента непосредствено преди възникване на удара между превозните средства.

Предвид изложените аргументи, отнасящи се зоната за видимост и доказателствата, установени от обясненията на обв. А. съдът не възприема за обосновани изводите на вещото лице по допълнителната автотехническа експертиза, касаещи опасна зона за спиране, допустима скорост и възможност за предотвратяване на произшествието от страна на обвиняемото лице чрез аварийно спиране.

Установи се, че загубата на контрол над управляваното превозно средство не е в резултат от предприета от обвиняемото лице маневра - отклонение надясно за избягване на насрещно движещ се автомобил, а е следствие на рязко насочване на автомобила наляво посредством системите за управление. Именно такава е  причината за завъртането на автомобила, както изрично е посочено вещото лице,  че конкретната причина за страничното поднасяне на автомобила, управляван от обвиняемия А., е рязкото насочване на автомобила наляво, което са различава от твърдяното от обвиняемото лице, че е насочило автомобила надясно към банкета за да избегне челния удар.

Предвид описаните факти, както и фактическите изводи за част от тях, въззивният съд намира, че правилно първия съд е достигнал да основния правен извод за осъществяване от страна на обвиняемото лице на престъплението по чл. 343, ал.1, б. „б”, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

От обективна страна без съмнение е установено, че обвиняемото лице е управлявало притежаваният от него товарен автомобил„Тойота Хай Лукс“, с  рег. № .  на 27.12.2015 г., около 08.30-09.00 часа по ВП 81 С. - М., при което е нарушил правилата за движение, вследствие на което навлизайки в насрещната лента за движение по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т. И. А.– водач на лек автомобил  „Ауди А4”, ДК№ ..

От субективна страна правилно е определено, че това е извършено от обвиняемото лице при непредпазлива форма на вината небрежност, след като без съмнение не е желаел настъпване на вредните последици, но е могъл и е бил длъжен да предположи, че при извършване на рязка маневра – завой наляво, при конкретните пътни условия – мокра настилка на пътя, е възможно да загуби контрол над управляваното превозно средство, насочвайки се към насрещната лента за движение, в която е имал възможност да установи наличието на насрещно движещи се автомобили, в това число и автомобила на пострадалото лице.

Според настоящия съд изпълнителното деяние е осъществено, чрез нарушаване на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, изискващ водачите да упражняват контрол над управляваните превозни средства, а не както е приел първия съд - нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗдвП, въвеждащ задължение за водачите да намалят скоростта на движение или да спрат при възникване на опасност за движението.

 Този извод се налага, след като механизмът на възникване на произшествието, установен еднозначно от заключенията по цитираните автотехнически експертизи, категорично описва действия на обв. А., които са довели до загубата на контрол над товарния автомобил, а именно рязкото завиване наляво, вследствие на което управляваният от него автомобил е извършил ротационно и транслативно движение напред и наляво и е навлязъл в насрещната лента за движение, в която половина от пътя е осъществен удар с автомобила „Ауди“, управляван от св. А. и е причинен престъпни резултат.

Поради това следва да бъде изменено решението на РС К., като бъде преквалифицирано нарушението на правилата за движение, извършено от обв. А. от такова по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП в такова по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, каквото обвинение е повдигнато на обвиняемото лице в хода на досъдебното производство и преди всичко с с постановлението на РП К., което в процедурата по Глава двадесет и осма от НПК има ролята на обвинителен акт. Допустимостта на такова преквалифициране на нарушението, извършено от водача на моторно превозно средство, е било предмет на противоречива съдебна практика, еднозначно разрешена с т. 7 на ТР № 2 от 22.12.2016 г. на ОСНК по т.д. № 2/2016 г. на ВКС.

Фактическите обстоятелства, които въззивният съд приема за установени, изключват възможността за поставяне на въпросите за „спасителна маневра“, поставени от защитата. Цитираната практика не е задължителна, а служи за ръководство на съдилищата, но в конкретния случай не е относима, тъй като ТР № 106 от 1983 г. изрично определя, че една маневра може да се счита за спасителна при причиняване единствено на имуществени вреди, но не и когато е увредено здравето на лица, какъвто е настоящия случай.

Съдът намира за неоснователни възраженията на защитата и относно наложеното на обв. А. наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НПК, а именно: лишаването му от право да управлява моторно превозно средство  за срок от три месеца.

Относно приложението на чл. 343г от НК съдът намира, че действително, разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК установява факултативна възможност за налагане на тази санкция, но спецификата на престъпленията по транспорта, както и целите на наказанието по чл. 36 от НК дават основание на съда да счита, че правилно първостепенният съд е определил и наложил цитираното наказание по отношение на обв. А., след като го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административното наказание „глоба“. Конкретните доказателства по делото показват неправомерно поведение на обв. А. при упражняване на правото му да управлява моторно превозно средство, като не могат да бъдат отчетени и обозначени многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да определят значително по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид деяния.

Чистото съдебно минало, както и еднократното санкциониране на обв. А. за извършено нарушение на правилата за движение са обстоятелства, които смекчават вината, но не и до степен, която да обоснове отпадане на това кумулативно предвидено наказание за отделните транспортни престъпления. Характера на смекчаващите отговорността обстоятелства не дава основание за извод, че едно такова наказание би било несправедливо. Наличните такива преобладават, без да оборват извода на съда, че предвиденото наказание – лишаване от право да управлява МПС, е полезно в конкретния случай и би изиграло своята предупредителна и възпитателна роля в съответствие с целите на наказанието по чл. 36 от НК.

Не могат да бъдат споделени аргументите, че с това наказание ще бъде създадено затруднение за обвиняемото лице да изпълнява трудовите си задължения, след като длъжността му не е свързана пряко с управление на моторно превозно средство.

Предвид изложеното и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ решение  № 226 от 07.12.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 419/16 г.  по описа Районен съд К., в частта, в която обвиняемия Е.К.А., ЕГН ********** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като го ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН в извършване на нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - ,,Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и ГО ОПРАВДАВА по обвинението за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Решението е окончателно.

 

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Недялка Николова

     

 

      ЧЛЕНОВЕ: 1.

Яника Бозаджиева

 

         

   2.

Стефан Стойков