О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
София, ………………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ІV въззивен състав, в закрито
заседание на девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря ……………. и прокурора ……….., като разгледа докладваното от съдия
Атанасов ВНЧД № 2972/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба,
подадена от законовия представител на „Т.Т.“ ЕООД срещу определение от 7.05.2020
г. по НЧД № 18913/2019 г. на СРС, НО, 115-ти състав, с което е оставена без
разглеждане жалбата на същото дружество срещу постановление на прокурор от СРП
от 30.10.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 15032/15 г. по описа на 07 РУ – СДВР, прокурорска преписка №
35412/14 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 201 от НК.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на
определението на СРС. Излагат се доводи, че дружеството – жалбоподател е имало
правен интерес да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното
производство, като се сочат решения на Съда на ЕС и на Европейския съд за
правата на човека, които, според жалбоподателя създавали задължителна съдебна
практика за прилагане от българските съдилища при случаи на посегателства срещу
правата на съдружници в търговски дружества. Предлага се да бъде отменено
обжалваното определение и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд с
даване на указания за прилагане на закона. Прави се и искане за отправяне на
преюдициално запитване до Съда на ЕС относно противоречието с Правото на ЕС на
приложението на чл. 201 от НК при деяния срещу собствеността на юридически и
физически лица.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид разпоредбите на закона, намира следното:
Жалбата е неоснователна.
По реда на чл. 243, ал.
4 от НПК постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство може да бъде обжалвано пред съд от изрично определен в
процесуалния закон кръг лица – привлечените като обвиняеми, пострадалото от
престъплението физическо лице или неговите наследници, както и от ощетеното
юридическо лице.
Ощетеното юридическо
лице, съгласно разпоредбите на чл. 73, чл. 73а, чл. 213, чл. 243 от НПК може в
хода на досъдебното производство да прави искания за обезпечаване на
гражданския иск, да обжалва постановлението за отказ за образуване на
наказателно производство и за прекратяване на наказателното производство, а в
съдебното производство има право да направи искане за конституирането му като
граждански ищец. Предвидените процесуални права на гражданския ищец в наказателното
производство са функция от това му качество, съобразно изричната разпоредба на
чл. 87, ал. 2 от НПК.
В процесния случай,
съгласно постановлението за образуване на досъдебното производство,
разследването е водено за извършено престъпление по чл. 201 от НК, изразяващо
се в извършване на присвоителни действия по отношение на имущество на „А.М.“
ООД, осъществени от лицето, на което е било възложено управление на това
имущество. В този смисъл и ощетено юридическо лице по смисъла на разпоредбите
на чл. 73, чл. 73а, чл. 213 и чл. 243 от НПК се явява „А.М.“ ООД, а
съдружниците в това търговско дружество физически и юридически лица не са
пострадали и ощетени юридически лица по смисъла на цитираните процесуални
норми. Имуществото на „А.М.“ ООД е отделно от имуществото на съдружниците в
него и това е едно от основните характеристики на правосубектността на
юридическите лица.
Първоинстанционният съд
се е позовал на практика на Върховния касационен съд по приложението на
процесуалния закон, която настоящият въззивен съдебен състав намира за относима
към настоящето производство.
Такава относимост не е
налице по отношение на цитираните в частната жалба решения на Съда на ЕС и на
ЕСПЧ. Те са постановени по дела с предмет защитата на правата на юридически
лица или на съдружници в тях, която обаче не е лимитирана до
наказателноправната защита. В нито едно от делата, по които са постановени
цитираните решения не е налице хипотеза, сходна на процесната по настоящето
дело и с нито едно от тези решения не се тълкува Правото на ЕС, респективно
КЗПЧОС в насока, според която юридическите лица – съдружници в търговски
дружества следва да бъдат третирани като разполагащи с процесуални права по
наказателни производства, изразяващи се във възможност да обжалват пред съд
решенията на прокуратурата да прекрати наказателно производство, водено за
престъпления, засягащи имуществото на такива търговски дружества.
Не са налице и основания
за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС. В искането не се сочи конкретна
разпоредба на Правото на ЕС в областта на полицейското и съдебното
сътрудничество по наказателноправни въпроси, чието тълкуване е необходимо за
решаването на настоящето дело и на която да противоречи разпоредба от
вътрешното българско право. Приложението на чл. 201 от НК от българските
съдилища не може да е предмет на преглед от Съда на ЕС в производство по
тълкуване на Правото на ЕС.
В заключение въззивният
съдебен състав намира за необходимо да посочи, че невъзможността на дружеството
– жалбоподател да обжалва пред съд постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство не лишава същото дружество по никакъв начин от
възможностите, предвидени в търговското и гражданското право за защита на
имуществените му и дружествени права като съдружник в „А.М.“ ООД. Не са
изчерпани и процесуалните способи за защита на дружеството – жалбоподател по
реда на наказателния процес. Няма
пречка дружеството - жалбоподател да сезира по реда на 200 от НПК
по-горестоящата прокуратура с искане за отмяна на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Дружеството - жалбоподател би могло
да инициира и инстанционно произнасяне по реда на чл. 243, ал. 10 от НПК,
доколкото за такова не е необходима процесуалната легитимация по чл. 243, ал. 4
от НПК. В рамките на инстанционния контрол по чл. 200 от НПК и чл. 243, ал. 10
от НПК, доколкото осъществяващите го органи са такива на досъдебното
производство, същите имат правомощия да проверят обосноваността и правилността
на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Съобразно изложеното, въззивният
съд намира, че следва да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт.
Водим от горното, СГС, НК, ІV въззивен състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 7.05.2020 г. по НЧД №
18913/2019 г. на СРС, НО, 115-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.