Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Плевен около
13.05.2019 г.
Плевенски окръжен съд, втори
въззивен наказателен състав,в публично заседание на двадесет и четвърти април,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН
ИВАНОВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
Секретар:ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
Прокурор: АННА БАРАКОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Мариан Иванов, ВНАХД № 208 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение №61/04.02.2019г., постановено по НАХД
№ 2851/2018 г.,
РС-гр.Плевен, освободил от
наказателна отговорност О.Д.И. - ЕГН **********, за извършено на 27.08.2017
година престъпление по чл. 325в ал.1 от НК,
като на основание чл.78A, ал.1 от НК,
му наложил административно наказание – „глоба“ в размер на 2000.00 лева.
С решението, на основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил обвиняемият, да заплати деловодни разноски в
размер на 132.90 лева, от които 52.90 лева,
по сметка на ОД на МВР – Плевен и 80.00 лева, по сметка на РС - Плевен.
Недоволен от решението,
защитникът на обвиняемия, адв.П.Н.-***, го обжалва.В жалбата и допълнителното
изложение към нея, се съдържат
оплаквания,че решението е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон
изразяващи се в липса на мотиви, невъзможност да се установи как е формирано
вътрешното убеждение на съда, превратна интрепретация на доказателствения
материал, игнориране на установени по делото обстоятелства и незаконосъобразно
изключване на относими доказателства.Твърди се , че първоинстанционният съд не
е отговорил на правните и фактически възражения на защитата , изложени в
съдебното заседание.Акцентира се, че така формулираното обвинение, се позовава
на подзаконов акт- Наредба №6 на Община-Плевен, което според защитата е
недопустимо.Навеждат се доводи, че приетият от съда смесен умисъл при
извършване на деянието е неправилен.В тази връзка се твърди, че не е възможно
да се извърши престъплението по чл.325в от НК, при форма на
вина-непредпазливост, както е формулирано от прокурора, поради което е налице
несъставомерност на деянието. Иска се отмяна на решението и оправдаване на
обвиняемия О.И..
В съдебно заседание изложените доводи в жалбата и допълнителното
изложение, се поддържат.Твърди се, че решението е постановено по
целесъобразност.Налице е несъставомерност, тъй като обвинението е неотносими
към разпоредбите на Закона за ветеринарномедицинската дейност.Отново се твърди,
че вторично законодателно уреждане на въпроса, каквато е наредбата на община
Плевен, е в противоречие с чл.46,ал.2 от ЗНА и е недопустимо разширително
тълкуване.Отново се твърди, че е налице обективна несъставомерност на
деянието.Цитира се теория във връзка с престъплението по чл.325в от НК, както и
, че първоинстонционния съд не е дал отговор, дали извършеното не съставлява
административно нарушение.Счита се, че наложеното административното наказание е несправедливо по размер, по
отношение на пенсионер. Отново се иска, въззивният съд, да отмени решението,
като се признае обвиняемия за невиновен
и бъде оправдан. Алтернативно се пледира, поради допуснати процесуални
нарушения, да се отмени първоинстанционното решение и върне делото за ново
разглеждане.
Въззивният жалбоподател О.Д. поддържа
становището на защитника си.
Прокурорът изразява становище,че
жалбата е неоснователна и моли същата да се остави без уважение.Изразява
несъгласие с възраженията на защитника, за липса на мотиви в постановеното
решение.Счита, че са изложени подробни мотиви, като съда се е аргументирал, за
да достигне до извода , относно съставомерността на извършенот от обвиняемия
деяние.Намира наложеното по размер административно наказание за справедливо,
поради което пледира първоинстанционния акт да бъде потвърден.
Въззивният съд, след като взе
предвид доводите в жалбата, допълнителното изложение, изложените такива в
съдебното заседание, тези на прокурора и след цялостна проверка на правилността
на обжалваното решение, съобразно чл.314 от НПК, намира за установено
следното:
Жалбата е подаден в срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна, в частта за допуснато съществено процесуално нарушение
при постановяване на обжалванато решение, макар и не по изложените от защитата
доводи.
За да постанови обжалваното
решение, първоинстанционният съд, е провел
производство по реда на глава
двадесет и осма от НПК. При постановяване на решението, съдът е освободил О.Д.И. от наказателна отговорност и му
наложил административното наказание глоба в размер на 2000 лева., без да е
посочено цифровото основание- чл.378, ал.4,т.1 от НПК.
При постановяване на решението съдът не е съобразил ТР№3/20.11.2014г. на
ВКС, където е посочено, че преди да се освободи дееца от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, следва да се даде отговор
на въпросите по чл.301, ал.1,т.1,2 и 4 от НПК.Това е така, тъй като в противен
случай, съдът не би могъл да упражни правомощията си по чл.378, ал.4,т.2 от НПК, т.е. да оправдае обвиняемия.
Решение на първоинстанционният съд, с
което само е освободен О.Д. от
наказателна отговорност, без с диспозитива му да бъде признат за виновен
обвиняемия, не дава възможност и на
въззивният съд да постанови обратно решение.т.е. да признае обвиняемия за
невиновен и съответно да го оправдае, каквато възможност е предвидена в чл.378,
ал.4, т.2 от НПК.Смисълът на деференцираната процедура по глава 28 от НПК, не е
да уреди различен от общоприетия в НПК ред, при постановяване на съдебния
акт.Съдебният акт-„решение“, се използва като родово понятие и с диспозитива
му, съдът следва да се произнесе по виновността на дееца, като се прилагат
общите правила на процесуалния закон.Нормата на чл.379 от НПК, не се отнасят за
процесуалния ред на разглеждане на делото и не изключват общите правила на НПК.
При това положение, настоящият
въззивен състав счита, че при
постановяване на решението си, първоинстанционният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, като не е съобразил задължителната сила на
ТР№3/20.11.2014г. на ВКС.Допуснатото съществено процесуално нарушение, не може
да бъде отстранено от въззивната инстанция, поради което следва да се отмени
решението и върне делото за ново разглеждане, от друг състав на съда.
По изложените съображения и на
основание чл.348, ал.3,т.1, във вр. с чл.335, ал.2 от НПК, Плевенският окръжен
съд,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№61/04.02.2019г., постановено по НАХД
№2851/2018г. на РС-гр.Плевен.
ВРЪЩА делото на РС-гр.Плевен, за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: