Р
Е Ш Е Н И Е
№ 14.01.2019
г. град
Бургас
Бургаският окръжен съд, наказателно
отделение
на пети октомври две хиляди и осемнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. АНГЕЛ ГАГАШЕВ
2. ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
Секретар:Лена Димитрова
Прокурор:Руси Русев
като разгледа докладваното от съдия Грънчев
ВНОХД № 756 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С присъда №2/20.2.2018 год. постановена по НОХД №276/2017 г. Карнобатският районен съд
признал подсъдимия А.Ю.А., за виновен в това, че на 02.12.2015 година в
землището на гр.Карнобат, в гориста местност на около 100 метра от разклон за
гр. Шумен, вдясно от асфалтов път преди надлез на пътя с цел да набави за себе
си имотна облага, в съучастие с Х. Н. Д. с ЕГН ********** и И.Х. И.с ЕГН **********
като извършител, придобил и спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи -
400 бр. метли без дръжка, изработени от метлен клас, всяка една от тях с по
четири шева с дължина 50 см и тегло от по 500 грама и 40 броя метли с дървена
дръжка, изработени от метлен клас, всяка една от тях с по пет шева с дължина
1.50м и тегло от по 800 грама на обща стойност -920.00 лв /деветстотин и
двадесет лева/, собственост на Х. Д. Т. от гр. *., за които са предполагали, че
са придобити от другиго - неустановени лица, чрез престъпление - кражба, поради
което и на основание чл.215, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК връзка чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от девет месеца,
което да се изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е
осъдил подсъдимия А.Ю.А. да заплати по сметка на Районен съд-Карнобат сумата от
10/десет /лева, представляваща направени в наказателното производство разноски.
Недоволен от постановената присъда останал подсъдимият А.Ю.А., който чрез
защитника си подал въззивна жалба. В нея се твърди, че извършеното от него
деяние не осъществява признаците на престъплението вещно укривателство, поради
липсата на субективния елемент от състава на престъплението. Алтернативно се
претендира, че наложеното наказание
лишаване от свобода е завишено и не отговаря, на тежестта на извършеното
престъпление и личността на подсъдимия.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция подсъдимият А. и неговият защитник поддържат жалбата и молят съдът оправдае
подсъдимия по повдигнатото му обвинение, респективно да измени
първоинстанционната присъда, като намали размера на наказанието до три месеца
лишаване от свобода.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за
правилност и законосъобразност на постановената присъда и нейното потвърждаване.
Алтернативно предлага намаляване на наказанието до шест месеца лишаване от
свобода.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
цялостна проверка на правилността на постановената от районния съд присъда,
прие следното:
Съдебното производство е проведено
по общия ред, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс. Първоинстанционният
съд е приел за установена фактическата обстановка, предложена от държавното
обвинение. Приетите за установени факти изцяло се споделят и от настоящата
инстанция:
На 01.12.2015г. срещу 02.12.2015
год. в с. Сигмен общ.Карнобат от цех за изработване на метли, находящ се в
частен имот, собственост на св.Х. Т. от гр.* била извършена кражба на 420бр.
метли без дръжки и 40 бр. метли с дървена дръжка. За разследване на
престъплението в РУ Карнобат било образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител по чл.194 ал.1 от НК.
Същата вечер около полунощ свидетелите Х. Д. и И. И. се прибирали с
автомобила на св.И. от с. Славянци.
Движили се по пътя гр.Шумен – град Карнобат. В района на надлеза, свързващ
бившето ДЗС и опитна станция и разклона за гр.Шумен, свидетелите застигнали две
каруци, които се движили в посока град Карнобат. Каруците били натоварени с
метли и карани от неустановени при разследването лица.
Когато автомобилът, управляван от И. наближил каруците, лицата, които ги
управлявали променили посоката си на движение. Напуснали главния път и навлезли
гориста местност. Движили се по горски път. Д. и И. ги последвали с автомобила.
Лицата в движение изхвърлили метлите и избягали с каруците в неизвестна посока.
Свидетелите Х. Д. и И. И. спрели до изхвърлените метли. Двамата предположили,
че метлите вероятно са крадени. Свидетелят И. предложил на Д. да вземат метлите
и да ги продадат. Двамата преценили, че няма да могат да ги съберат в
автомобила на И.. Съгласили се, че трябва да потърсят друг транспорт. Сетили
се, че подсъдимият А.Ю.А. притежава по-голям автомобил. Същият бил метлар и
познавал търговци, на които могат да продадат метлите. С автомобила отишли до дома на подсъдимия А..
Около 01.00 часа на 02.12.2015 год. свидетелите Д. и И. събудили подсъдимия
А.А.. И. И. му разказал на какво са станали свидетели и къде се намират метлите.
Предложил му да ги натоварят в неговия автомобил и да ги продадат. На разговора
присъствала и жената, с която А. живеел на съпружески начала – свидетелката С.
Д.. Подсъдимият А. се усъмнил дали свидетелите Д. и И. не са откраднали метлите.
Попитал ги дали те са извършили кражбата, което двамата категорично отрекли. Отново
му разказали как са ги намерили. Подсъдимият А. се усъмнил, че метлите са
крадени, но се съгласил да ги превози за да спечели пари. Свидетелят И. И.
предложил да ги откарат в град Пловдив, където изкупували такива стоки. Към
тримата се присъединил и свидетелят Б. Б., който решил да пътува с тях. С лекия
автомобил „Ланчия“ с рег. № ****, собственост на подсъдимия А., четиримата –
подсъдимият А., свидетелите Д., И. и Б. се
отправили към мястото, където се намирали метлите. В гористата местност четиримата
ги натоварили в автомобила на А. - 400бр. метли без дръжки - в багажника и
40бр. метли с дървена дръжка - на покрива на автомобила. Около 02,00 часа потеглили
за гр.Пловдив.
В Пловдив пристигнали рано сутринта. Отишли до търговските складове на
Брезовско шосе, известни като „малката търговия“. Първоначално разговаряли със свидетелят Г. К. да ги изкупи. По късно
преди обяд продали метлите на св. М. К. - продавач в ЕТ“Г. Н.-Комерс“-гр.П. за
сума около 920лв., която ги закупила по нареждане на баща си - свидетелят К..
Той сторил това, защото бил уведомен по телефона от свидетелят Х. Т. за
извършена му през нощта кражба на над 400 броя метли. Т. предполагал, че е
възможно да ги продадат на К..
От заключението на вещото лице е видно, че стойността на предмета на
престъплението възлиза на 920 лв.
Фактическата обстановка е установена от първата инстанция, след проведено
обстойно и задълбочено съдебно следствие. Проведени са подробни разпити на
подсъдимия и свидетелите. Приетите от първоинстанционния съд факти се базират изцяло
на показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия А., както и на протоколите
за оглед на местопроизшествие, писмените документи и на заключенията на
назначените по делото експертизи.
Свидетелите Х. Д.и И. И. са единодушни относно следните факти: Около
полунощ на 01.12.2015г. срещу
02.12.2015г. двамата пътували с
автомобила на И. И. от град Сунгурларе към град Карнобат. Забелязали две каруци,
натоварени с метли. При наближаването на каруците лицата, които ги управлявали
изхвърлили метлите в гората край пътя и избягали. Двамата свидетели спрели с
автомобила до изхвърлените метли. Решили да ги вземат и продадат. И двамата се
съгласили, че метлите са крадени, което предположили от действията на лицата –
късно през нощта, превозвали метли, при наближаването на автомобила ги изхвърлили,
след което избягали. Преценката на свидетелите била, че метлите на брой над 400
и не могат да се поберат в автомобила на И.. Последният предложил да потърсят
подсъдимия А., който притежавал по-голям автомобил и с него да транспортират вещите.
Около 01.00 часа събудили подсъдимия А.. Разказали му какво са видели. Предложили
му да ги превозят с неговия автомобил срещу заплащане и да ги продадат. Подсъдимият
А.А. се усъмнил, че метлите са крадени и ги попитал дали те са извършили
кражбата. Свидетелите категорично отрекли. Заявили му, че са видели само как
неизвестните лица ги изхвърлят. Тогава А. решил, че може да превози метлите, за
да получи възнаграждение за това. Към тях се присъединил и свидетеля Б. Б.. Четиримата отишли в
горичката, където натоварили метлите на автомобила на А.. Повечето от метлите
били без дръжки, които сложили в багажника, а по-малкото количество с дръжки
качили на покрива на колата. Свидетелят И. И. предложил да превозят метлите до
Пловдив, където да ги продадат. Около 02.00 часа потеглили за Пловдив. Рано
сутринта пристигнали в складовете на Брезовско шосе. Продали метлите на
свидетеля Г. К.. Свидетелката М. К. им заплатила около 900 лева. Преговорите с
К. водил подсъдимият А..
Свидетелят Б. Б. съобщава, че късно вечерта на 01.12.2015г. видял
подсъдимия А.А. и свидетелите Х. Д. и И. И., които възнамерявали да пътуват до Пловдив. Той ги
попитал дали ще го вземат с тях и те се съгласили. Свидетелства, че колата на
подсъдимия А.А. била натоварена с метли, за които той предположил, че са
крадени. Пътувал с подсъдимия и свидетелите до град Пловдив, където метлите
били продадени. След продажбата на метлите от свидетеля И. И.ванов получил на
заем сумата от 100 лева. Твърди, че не е участвал в товаренето и разтоварването
на метлите.
Свидетелката С. Д., живеела на съпружески начала с подсъдимия А.А.. Тя
заявява че свидетелите Х. Д. и И. И. са дошли пред дома им около 01,30 часа.
Говорили са с А. като му предложили да извърши превоз на метли. Подсъдимият
двукратно ги питал дали метлите са крадени, на което свидетелите отговорили
отрицателно. Едва след като свидетелите отрекли категорично метлите да са
крадени се съгласил да ги превози, тъй като извършвал превозната дейност по
занятие.
Свидетелят Х. Т. заявява, че от склада му в село С. са откраднати над 400 метли, 40 от тях с
дръжки. Свързал се по телефона със свидетеля Г. К. и от него е разбрал, че са
му продали метли, които може би са неговите. Получил е от подсъдимия и един от
свидетелите равностойността на откраднатите метли – сумата от 860 лева.
Свидетелят Г. К. сочи, че закупил метлите от подсъдимия и свидетелите.
Разговорите с тях ги провела дъщеря му – свидетелката К.. Свидетелят Х.Т.му се обадил и му съобщил,
че предната вечер е извършена кражба на метли от негов склад. Разговорът бил проведен
след като подсъдимият и свидетелите вече си били заминали. К. с друг доставчик
от Карнобат установили, че метлите действително са на свидетеля Х. Т..
Свидетелката М. К. закупила метлите - 400 без дръжка и 40 с дръжка от
подсъдимия и свидетелите. Платила им 920 лева. Метлите приличали на тези,
доставяни от техния редовен доставчик Х. Т..
Подсъдимият А.А. е дал следните обяснения: Свидетелите Х. Д. и И.И. го събудили
го късно през нощта - около 01,30-02,00 часа. Предложили му да превози метли, защото
неговата кола е по-голяма. Той се усъмнил дали са крадени. Попитал ги трикратно
дали метлите са крадени. Свидетелите отговори отрицателно и той се съгласил. С
неговия автомобил, заедно със свидетелите Х. Д., И. И. и Б. Б. тръгнали по пътя
за град Шумен. Отклонили се от главния
път и в една горичка видял нахвърлени метли. Там също се усъмнил, че метлите
може да са крадени. Натоварил метлите на автомобила и по предложение на
свидетеля И. се отправили към Пловдив. Иванов посочил към кой склад да ги
превози. Свидетелят И. И. се пазарил с Г. К. за цената. Получили около 980 лева.
Той получил за услугата 150 лева. Усъмнил се, че тези метли са придобити от
кражба в гората, докато товарили метлите, понеже били пръснати по земята. Заявява,
че не е имало случай да товари нощем метли в гората. Не е и нормално да се
върши това.
Стоковата разписка удостоверява закупуването на 440 метли на стойност 920
лева и подкрепя показанията на свидетелите Г. К., М. К. и Х. Т..
Съдебнотехническата експертиза не може да даде отговор на поставените въпроси
за лицата, които са заснети на кадрите и номера на заснетия автомобил. Вещото
лице по оценъчната експертиза е оценило 460 метли, от които 420 метли – без
дръжка и 40 от тях с дръжки на 960 лева.
Посочените доказателства са достатъчни безспорно и категорично да се изведе
единствен и обоснован извод за наказателната отговорност на подсъдимия А.А.. Подсъдимият А. обективно е
придобил и спомогнал да бъдат отчуждени - 400 бр. метли без дръжка и 40 броя
метли с дървена дръжка на обща стойност-920.00 лв /деветстотин и двадесет
лева/. Това е станало чрез личния автомобил на
А.. Натоварването на автомобила е довело до установяване на трайна
фактическа власт върху вещите. Спомагането да бъдат отчуждени се е обективирало
чрез превозването на метлите с автомобила, управляван от А. до Пловдив.
Фактите от обективната страна на престъплението не се оспорват от
защитата и от самият подсъдим. Спорно по
делото е дали А. умишлено е извършил деянието. Вещното укривателство е умишлено
престъпление. То може да се извърши, както с пряк, така и с евентуален умисъл.
Пряк е умисълът, когато деецът е знаел, че вещите са придобити чрез
престъпление, а евентуален, когато от обстоятелствата трябва да предполага
това. Тези конкретни обстоятелства трябва да са такива, че в достатъчна степен
на вероятност да сочат престъпния произход на вещите. С присъдата си
първоинстанционния съд е признал подсъдимия за виновен, за това, че придобил и
спомогнал да бъдат отчуждени вещи, за които е предполагал, че са придобити чрез
престъпление,т.е. подсъдимият е действал при евентуален умисъл. Към този извод
водят безспорно установените факти. Подсъдимият е бил събуден от свидетелите Х.
Д. и И.И. около 01 часа след полунощ; свидетелите му разказали какво са видели,
как са установили метлите – били изхвърлени през нощта в гората от непознати
лица, след като свидетелите ги осветили с фаровете на колата; отишли на
мястото, където се намирали метлите в тъмната част на денонощието в гориста
местност извън главния път, където ги натоварили на автомобила. Тези факти са
достатъчни обективно да докажат наличието на евентуален умисъл в съзнанието на
подсъдимия. Конкретните обстоятелства обосновават вероятният претъпен произход на
вещите. Житейски недостоверно и неоправдано е да се наеме лице да превозва вещи
в късните часове на денонощието, без за това да се посочват някакви уважителни
и правдоподобни причини. В същата насока е анализирането на времето и мястото
на товареното на същите вещи - през нощта, в гориста местност, извън населеното
място. Това е достатъчно за да възникне съмнение
в законния произход на тези вещи. Към това следва да се добави и
обстоятелството, че свидетелите Х. Д. и И. И. са разказали на подсъдимия как
лицата са изхвърлили метлите от каруците. Анализът на тези факти сочи на извод,
че метлите са били придобити от лицата незаконно, което е достатъчно за да се
предположи техния криминален произход, защото то е необичайно, нелогично и
абсурдно. Както беше посочено тези обстоятелства са достатъчни за да се
обоснове наличието на евентуален умисъл в съзнанието на подсъдимия. Към тях обаче
следва да се прибавят и фактите, сочени от самия подсъдим. В обясненията и пред
първоинстанционния съд той е заявил : „Аз
се усъмних, да не са откраднати, затова не исках да тръгвам с тях, обаче се
съгласих….. Усъмних се и в гората докато товарихме, понеже ги видях на пътя
пръснати метлите. Усъмних се, но ги
качих. Помислих си, че тези метли са от кражба. Попитах ги, но се усъмних. Не
бях убеден, че метлите са крадени.“ Заявеното
от подсъдимия ясно и красноречиво разкрива неговото отношение към извършеното.
Той е предполагал, че вещите са придобити чрез кражба, чрез престъпление, но
въпреки това е взел решение да извърши деянието, следователно налице е
евентуален умисъл.
От
конкретните обстоятелства, при които е действал подсъдимия А. се налага извод,
че неговото поведение е било водено от евентуален умисъл. Придобиването и транспортирането
на вещите, предмет на престъплението е станало нощем, метлите са са намирали в
гориста местност, разхвърляни върху терена. Тези обстоятелства водят към извода
за неправомерното, криминално придобиване на вещите. Допълнителна яснота върху субективната
страна на престъплението дават и самите обяснения на подсъдимия. Той е заявил,
че се е усъмнил, че метлите може би са крадени. Това съмнение е било налице още
когато свидетелите Х. Д. и И. И. са му предложили да извърши превоза срещу
заплащане. Съмнението в съзнанието на А. за престъпно придобитите вещи е било
налично и на мястото, където са ги натоварили на автомобила. Следователно
извършвайки деянието, с което са придобити и превозени въпросните вещи е
съзнавал обстоятелствата от обективната страна на престъплението – придобиването
на метлите по престъпен начин. За да е налице субективната страна на
престъплението вещно укривателство е необходимо умисълът да е наличен преди или
най–късно по време на извършване на изпълнителното деяние. От обясненията на
подсъдимия се изяснява, че представите за откраднатите вещи в неговото съзнание
са били налице преди да започне товаренето на метлите на автомобила му, т.е.
евентуалният умисъл е бил наличен преди започване на изпълнителното .
Подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението вещно укривателство. Той е придобил чужди движими вещи, предмет
на престъплението. Подсъдимият А.А. е
установил трайна фактическа власт върху предметите. Натоварили са ги, заедно
със свидетелите Х. Д. и И. И. на автомобила на подсъдимия А., след което подсъдимият
е спомогнал да бъдат отчуждени, като ги е транспортирал до Пловдив, където са продадени
в склад за изкупуване на ЕТ“Г. Н.-Комерс“. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е допускал настъпването на тези последици. В обясненията си А. заявява,
че е предполагал, че тези метли са откраднати, защото се изхвърлени извън
населено място в гориста местност. Той е допускал, че тези вещи са придобити
чрез престъпление след като извършителите са ги изхвърлили, когато били осветени
от фаровете на автомобила на И.. Въпреки това обаче подсъдимият ги е придобил, впоследствие спомогнал да бъдат отчуждени,
действайки със специалната цел предвидена в закона, а именно да набави за себе
си имотна облага – да получи възнаграждение за извършения превоз. Подсъдимият А.А.
е предполагал, че вещите са придобити от извършителите чрез престъпление, а
именно кражба. Това обстоятелство се доказва категорично от обясненията на подсъдимия,
и показанията на свидетелите Х. Д. и И.
И. и Б.Б. които заявяват, че щом
извършителите са ги изхвърлили от каруците при наближаването на автомобила,
значи те са били откраднати.
Подсъдимият А.А.
и свидетелите Х. Д. и И. И. са извършили престъплението в съучастие помежду си,
като съизвършители. Тримата са осъществили изпълнителното деяние на
престъплението, като са придобили и са спомогнали да бъдат отчуждени чужди
движими вещи. Това е осъществено чрез натоварването на метлите на автомобила, превозването им до склада за
изкупуване, т.е. установяване на трайна фактическа власт върху предметите и
впоследствие отчуждаването им чрез тяхната продажба. От субективна страна
подсъдимият и свидетелите са действали при общност на умисъла, тъй като всеки
от тях е съзнавал, че другият извършител извършва действия, насочени към
постигане на общият престъпен резултат – придобиване и продажба на вещи, за
които са предполагали, че са придобити от трети лица чрез престъпление.
Относно
твърденията на защитата за липсата на мотиви в присъдата на първоинстанционния
съд. Тези твърдения не се споделят от въззивната инстанция. В мотивите си,
макар и лаконични, съдът е отговорил на всички въпроси, на които е задължен да
даде отговор, съгласно разпоредбата на чл.301 от НПК. Изложил е приетите от
него факти, обсъдил е установените по делото доказателства и е направил извод,
че деянието е извършено от
подсъдимия и то е извършено виновно. Изводът
на първоинстанционния съд за пряк умисъл при действието на подсъдимия не се
споделя от въззивната инстанция. Всъщност, изложено е в присъдата и в мотивите, че подсъдимият е
предполагал, вещите да са придобити чрез
кражба, но в мотивите е записано, че А. е осъществил деянието при пряк умисъл.
Въззивният съд приема, че тази неяснота не се отразява на законосъобразността
на съдебния акт, защото той отговоря на всички изисквания на чл.301 от НПК и
тази неяснота не е довела до ограничаване на процесуалните права на някоя от
страните по делото, респективно подсъдимия. Заедно с това въззивната инстанция
е в правомощието си поправи пропуски или неясноти в първоинстанционната
присъда. Следователно дори и да е налице процесуално нарушение то е отстранено
чрез изложеното по-горе в настоящите мотиви, относно субективната страна на престъплението.
Защитниците
на подсъдимия пред съдебната инстанция по възобновяването на наказателния
процес са претендирали нарушение на процесуалните правила от първата и
въззивната инстанция, състоящо се в необсъждане обясненията на подсъдимия,
съпоставянето му с останалите гласни доказателства и необсъждането на
показанията на свидетелите Х. Д. и И. И. в хода на проведените очни ставки.
Обясненията
на подсъдимия А. са обсъдени и съпоставени в мотивите към настоящото решение.
Показанията на свидетелите Х. Д. и И. И., които по –късно са станали обвиняеми
и впоследствие отново свидетели не са обсъждани съвсем правилно, защото тези
показания не са били приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК.
Както е посочил защитникът на подсъдимия налице е „сложна процесуална фигура от
преливане на процесуални качества“. Поради формалността на наказателния процес
не е възможно да се прочетат тези показания, защото законът не го разрешава. Прочитането
е възможно само в хипотезата на чл.281, ал.2 от НПК и то само за обяснения на
подсъдим, но не и за свидетелски показания. Относно протоколите за очни ставки
важат същите доводи. Очните ставки всъщност представляват свидетелски
показания, за които законодателят не е предвидил изрично тяхното прочитане по
реда на чл.281 от НПК. И като се има предвид подходът на законодателят за
ограничено приобщаване на гласните доказателства от досъдебното производство в
съдебната фаза, тяхното приемане като част от доказателствения материал се
явява невъзможно.
Съдът
констатира в мотивите на първата инстанция фактическа грешка относно датата на
извършване на престъплението. Посочено е, че свидетелите Х. Д. и И. И. са
събудили подсъдимия А. около 02.00-03.00 часа на 02.12.2017 год. Очевидно е
налице техническа грешка, която по никакъв не може на ограничи правото на
защита на подсъдимия, защото обвинителния акт срещу него и двамата му
съучастници е внесен в Районен съд – Карнобат на 12.07.2017 година, т.е. пет
месеца преди датата, посочена в мотивите. Освен това навсякъде в изложението,
както и в диспозитива на присъдата се сочи дата на извършването - 02.12.2015 год.
Относно
сочените за допуснати процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт
съдът не намира за необходимо да ги коментира, защото това обстойно е направено
в решение №107 от 09.08.2018 г. по НВОХД № 141/2018 г. на Апелативен съд
–Бургас, с което е възобновено наказателното производство.
Следващият
аргумент срещу първоинстанционната присъда е съдебното минало на подсъдимия.
Твърди се, че към настоящия момент същият е
реабилитиран по право на основание чл.88а от НК. Подсъдимият е осъден по
НОХД №184/1985 г. на РС – Карнобат на 2 години лишаване от свобода, по която е
реабилитиран на основание чл.86, ал.1, т.4 от НК. След това е осъждан по НОХД
№30/2004 г. на РС –Карнобат на 1 година
лишаване от свобода, условно, в сила от 14.04.2004 г. и по НОХД №1173/2009 на РС-Петрич на 500 лева
глоба. С присъдата на РС –Петрич е определено общо наказание по двете присъди,
като е наложено общо наказание от 1 година лишаване от свобода, изтърпяването,
на което е отложено за изпитателен срок от 3 години. Присъдата е влязла в сила
на 13.10.2009 г. За подсъдимия А. е недопустима повторна реабилитация по право
на основание чл.86 от НК, поради забраната на чл.86, ал.2 от НК, защото веднъж
се е възползвал правото по чл.86 от НК. За подсъдимият не е постановявана
съдебна реабилитация. Единствената възможност да се заличат последиците от осъждането
е разпоредбата на чл.88а от НК. Според нормата на чл.88а, ал.1 от НК за да
настъпи реабилитация по силата на закона следва да е изтекъл срокът по чл.82,
ал.1 от НК. На подсъдимия А.А. е наложено наказание 1 година лишаване от свобода,
следователно спрямо него е приложима т.4 на чл.88а, ал.1 от НК- необходимо е да
е изтекъл срок от пет години. Сроковете се броят съобразно разпоредбата на чл.88а,
ал.3 от НК – от изтичането на изпитателния срок. Присъдата е влязла в сила на 13.10.2009
г. Изпитателният срок е изтекъл на 13.10.2012 г. Датата, на която е следвало да
настъпи реабилитацията е 13.10.2017 г.
Следователно към 02.12.2015 год. подсъдимият А.А. не е бил реабилитиран.
Първоинстанционният
съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо подсъдимия - съдействието
му за възстановяване на вредите, изминалия период от време от датата на
извършване на престъплението, изтичането на
срока по чл. 87 от НК към момента на извършване на деянието - 02.12.2015г. и е приложил разпоредбата на чл. 55,ал.1,т.1
от НК, като е определил наказанието лишаване
от свобода под специалния минимум от една година. При определяне на наказанието
съдът е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство обремененото съдебно
минало на подсъдимия. С въззивната жалба
и при устните състезания защитата на подсъдимия, освен за оправдателна
присъда, алтернативно пледира на намаляване на наложеното наказание от девет
месеца на три месеца лишаване от свобода. Аргументира се с наложеното на Д.
наказание от шест месеца лишаване от свобода при наличието на многократни
осъждания и квалификация на престъплението като опасен рецидив. Сочи се като
аргумент и несъществен личен принос при осъществяването на цялостната престъпна
дейност.
Първата
инстанция е наложила наказанието, прилагайки разпоредбата на чл. 55,ал.1,т.1 от НК като е определила наказание под минимума, предвиден за престъплението. Не са
изложени доводи защо посочените смекчаващи обстоятелства се считат за
многобройни такива. Според въззивната инстанция разпоредбата на чл.55 от НК е
приложена неправилно. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито пък някое от тях е изключително такова. Въпреки това
първоинстанционния съд е определил наказанието под специалния минимум, поради
липса на съответен протест от прокурора не може да се влошава положението на осъдения.
Не са налице обстоятелства за намаляване на наложеното наказание. Обществената
опасност на престъплението е висока. Въпреки, че престъплението е производно,
обществената му опасност не е по-ниска от тази на основното престъпление.
Престъплението засяга обществените отношения, свързани със собствеността в две
насоки. Вещният укривател придобива престъпна облага от извършеното основно
престъпление и заедно с това допринася да бъде затвърдено създаденото от него
престъпно състояние, като спомага да се реализира произлязлата от престъплението
полза. Наличието на вещни укриватели мотивира извършителите на престъпления
срещу собствеността да осъществяват такава престъпна дейност, защото чрез
вещното укривателство се улеснява реализирането на престъпните облаги. Подсъдимият
А. към датата на престъплението е бил осъждан на лишаване от свобода и не е бил
реабилитиран. Престъплението му представлява случай на рецидив. Съответно
наказанието за такава дейност следва да бъде завишено. Конкретния му принос в
осъществяване на престъпното деяние не е незначителен. С неговия автомобил са
превозени откраднатите вещи. Автомобилът е бил управляван лично от подсъдимият.
Той първи е провел разговор със свидетелят Г. К. и му е предложил метлите за
продаване. Следователно приносът на подсъдимия за извършване на престъплението
и данните за личността му не обосновават по-ниска степен на наказателна
отговорност. Присъдата в частта, в която се определя видът и размера на
наказанието следва да бъде потвърдена.
Законосъобразна
е присъдата и в частта, в която е определен първоначалния режим на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода и постановеното относно разноските по
делото.
Предвид
гореизложеното въззивният съд счита, че атакуваната присъда е правилна,
законосъобразна и обоснована. При постановяване на същата не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а законът е приложен точно и
правилно.
По
изложените съображения Бургаският окръжен съд и на основание чл. 338 във вр. чл.
334, т,6 от НПК,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №2/20.2.2018 год.,
постановена по НОХД НОХД №276/2017 г. Карнобатският
районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.