за да се произнесе, взе предвид следното: С Присъда № 129/18.11.2010 г. РС – Кърджали, постановена по Н.О.Х.Д. № 1175/2010 г. по описа на същия съд е признал подс Стефан Здравков Ангелов, роден на 07.10.1978 г. в гр. Неделино, обл. Смолян, български гражданин, със средно образование, женен, управител на “Крисстрой-СТ” ЕООД-Кърджали, неосъждан, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 31.08.2010 год. в гр.Кърджали, на главен път “І-5”, в посока гр. Момчилград, при управление на моторно превозно средство марка “Форд”, модел ”Транзит”, с рег.№ СМ 3543 АМ, нарушил правилата за движение - чл. 38, ал. 1 от ЗДвП: “Завиването в обратна посока се извършва наляво от най-лявата пътна лента по посока на движението” и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в размер на 4170 лева на Здравко Живков Георгиев от гр. Хасково, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.”а” вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на наказание “Пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца. На основание чл.343г от НК съдът е лишил подсъдимия Ангелов от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, считано от датата на отнемането на свидетелството за правоуправление. Стефан Здравков Ангелов е осъден още да заплати по сметка на Кърджалийски районен съд сумата в размер на 150 лева (разноски по делото).
В законоустановения срок срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс. Стефан Ангелов. Същият моли въззивната инстанция да измени първоинстанционната присъда като го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание на основание чл. 78а от НК. Писмени възражения във връзка с жалбата не са постъпили. Не са постъпили и допълнителни писмени изложения за допълване доводите в процесната жалба. В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа подадената жалба. Въз основа на приетата и приложена от въззивния съд като доказателство разписка от 11.11.2010 г., излага становище, че в конкретния случай е изпълнено изискването по чл. 78а, ал. 1, б. „в” от НК, а именно – причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени. Намира още, че е спазено и изискването по чл. 78а, ал. 1, б. „б” от НК, доколкото е изтекла давността за изпълнение на административното наказание глоба, наложено през 2002 г. на Ангелов на основание чл. 78а от НК. В същото заседание прокурорът от ОП – Кърджали дава становище за неоснователност на µалбата. Счита, че не са налице основания за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с приложение на чл. 78а от НК. Сочи разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК и, в тази връзка, това, че по делото липсват доказателства както относно това дали е платена глобата, наложена на основание чл. 78а от НК на Ангелов, така и относно това дали за събиране на същата глоба са предприемани действия по принудителното й събиране. Подс. Стефан Ангелов заявява пред въззивната инстанция, че съжалява за извършеното и че е възстановил всички щети от деянието. Моли да му бъде наложено административно наказание. Съдът, след като провери изцяло - по реда на чл. 314 от НПК - обжалваната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, намира следното: По делото се установява следната фактическа обстановка: На 31.08.2010 г. подсъдимият Стефан Ангелов, като водач на МПС, управлявал микробус “Форд-Транзит” с рег № СМ 3543 АМ по главен път І-5 /еднопосочен, с по две ленти /, в посока гр. Момчилград. Движил се в дясната лента по посока на движението. В същото време в лявата лента по посока на движение се движел лек автомобил “Фиат – Мултипла” с рег. № Х 2883 ВН с водач св. Здравко Георгиев, който бил започнал маневра - изпреварване на микробуса, управляван от подсъдимия. Непосредствено пред кръстовището за база “Устра” подс. Ангелов предприел маневра - обръщане в обратна посока - като завил наляво от дясната лента по посока на движението, без да пропусне правилно движещия се от лявата му страна лек автомобил “Фиат - Мултипла”. В резултат на действията на подсъдимия последвал сблъсък между двата автомобила – лекият автомобил се ударил с предната си дясна част в лявата предна част на микробуса, вследствие на което автомобилът марка „Фиат” се преобърнал странично. Вредите, причинени от пътнотранспорното произшествие по отношение на лекия автомобил “Фиат-Мултипла”, собственост на св. Здравко Георгиев, били на стойност 4170 лева. Въз основа на сключен застрахователен договор, на Здравко Георгиев, от страна на застрахователя, във връзка с така причиненото увреждане по автомобила му, била изплатена сумата от 4050 лева, а горницата от 120 лева до пълния размер на вредите била изплатена на Георгиев от Ангелов. Подс. Стефан Здравков Ангелов не е осъждан. Същият е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административни наказания „Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца съгласно Решение oт 20.03.2002 г., постановено по Н.А.Х.Д. № 13/2002 г. по описа на РС – Златоград, влязло в законна сила на 04.04.2002 г., за извършено на 07.02.2002 г. деяние – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно – 1,85 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Ангелов се ползва с добри характеристични данни по постоянния си адрес. Същият е женен, с две деца. Подс. Стефан Ангелов е правоспособен водач на МПС от 1996 г., като е извършвал многократно – над 10 пъти - нарушения на правилата за движение по пътищата. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Младен Георгиев, от заключението по назначената авто-техническа експертиза и от изложеното в съдебно заседание от назначеното по нея вещо лице, от протокола за извършен оглед на местопроизшествие, от приложените характеристична справка, справка за съдимост, справка за извършените от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата, АУАН, декларация от подс. Ангелов за семейно и имуществено състояние, разписка за платена от Стефан Ангелов на Здравко Георгиев сума от 120 лева от дата 11.11.2010 г., както и – частично – от показанията на св. Здравко Георгиев и от обясненията на подсъдимия. Настоящият съдебен състав не кредитира обясненията на подсъдимия досежно това, че управляваният от пострадалия автомобил се е движел „с много висока скорост”. Тези обяснения на подсъдимия правилно са преценени от първоинстанционния съд като изолирани. Същите, освен че изхождат от заинтересовано от изхода не делото лице, противоречат на заключението по назначената авто-техническа експертиза, съгласно което „скоростта на движение на л. а. „Фиат Милтипа” с рег. № Х 2883 ВН в началото на спирачната следа е била 64,3 км/ч (действително над нормативно разрешената, но само с 14,3 км/ч), а в мястото на удара - -60,7 км/ч”. Съдът намира заключението по експертизата за логично и обосновано, дадено от компетентно вещо лице, притежаващо съответните научни знания и незаинтересовано от изхода на делото, поради което и го кредитира напълно. В тази връзка, настоящият съдебен състав не кредитира показанията на св. Здравко Георгиев досежно това, че управляваното от него МПС се е движело със скорост 50-60 км/ч (следва да се разбира между 50 и 60 км/ч), доколкото противоречат на горецитираното заключение по назначената авто-техническа експертиза (сочещо скорост над 60 км/ч.), което съдът кредитира изцяло. Въззивният съд кредитира показанията на св. Здравко Георгиев и обясненията на подсъдимия в останалите им части. Впрочем, въпросът за скоростта на движение на автомобила, управляван от Здравко Георгиев, е единственият въпрос, относно който са налице противоречиви доказателствени материали по делото. При така установената фактическа обстановка следва правният извод, че подс. Стефан Здравков Ангелов, с гореописаното деяние, извършено на 31.08.2010 г., управлявайки МПС, е нарушил правилата за движение - чл. 38, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба завиването в обратна посока се извършва наляво от най-лявата пътна лента по посока на движението, като в резултат на това нарушение е причинил на св. Здравко Георгиев значителни имуществени вреди в размер на 4170 лева. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – непредпазливост. Практически, единственият спорен въпрос пред въззивната инстанция е това дали са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. В тази връзка е необходимо да се има предвид следното: В случая е налице предпоставката по чл. 78а, ал. 1, б. „в” от НК, но не и тази по б. „б” на същата алинея. Това е така, защото подсъдимият вече е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с горепосоченото решение на РС – Златоград. Действително, лицата, спрямо които е наложено административно наказание по този ред, могат да бъдат освободени отново от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, ако е изтекъл едногодишен срок от наложеното административно наказание, като се приложи срокът по чл. 86, т. 3 от НК, в който смисъл е Постановление № 7/1985 г. на Пленума на ВС. Споменатото постановление, препращайки към срока по чл. 86, т. 3 от НК, очевидно има предвид едногодишен срок от изпълнение на наказанието. По настоящото делото липсват каквито и да било доказателства, от които може да бъде направен извод за това, че по отношение на наложеното на подсъдимия наказание „Глоба” е изтекъл срокът по чл. 86, т. 3 от НК. На първо място, липсват каквито и да било доказателства или дори само твърдения въобще за изпълнение на това наказание, като, в това отношение, следва да бъде отбелязано, че защитникът на подс. Ангелов излага доводи във връзка с изтичане на давността за изпълнение на наказанието. Доказателства за изтичане на тази давност обаче липсват. Както НК, така и ЗАНН (доколкото в случая се касае за административно наказание), обвързват давността за изпълнение на съответните наказания „Глоба” в зависимост от това дали за събирането й е образувано изпълнително производство в определен срок (ако такова не е образувано, с изтичане на тригодишен срок от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, изтича давността за изпълнението му). Разпоредбата на чл. 82, ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от НК определя този срок като 2 години от влизане в сила на присъдата (като се имат предвид евентуалното спиране или прекъсване на давността за изпълнение на наказанието). Разпоредбата на чл. 82, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1, б. „а” от ЗАНН определя също двугодишен срок, считано от влизане в сила на съответния акт, с който се налага административното наказание. Т. е. - за да се определи каква е давността за изпълнение на наказанието „Глоба”, следва да се изходи и от правилата, уреждащи събирането на публичните вземания, респективно – давността на тези вземания. Тези правила се уреждат понастоящем от ДОПК, а до 31.12.2005 г. – от ДПК. И двата кодекса предвиждат 5-годишен õавностен срок за публичните вземания, считано от първи януари на годината, следваща годината, в която е следвало да се плати задължението, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, случаи на спиране и прекъсване на давността, както и 10-годишен абсолютен давностен срок – независимо от спирането и прекъсването на давността (който в случая изтича през 2013 г.). С други думи, единствено поради изтеклото от 04.04.2002 г. (датата на влизане в сила на решението, с което подсъдимият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административни наказания) до момента време не може да бъде направен извод, че е изтекла давността за изпълнение на наложеното през 2002 г. по реда на чл. 78а от НК на подсъдимия административно наказание „Глоба”, а още по-малко – че от този момент е изтекъл едногодишният срок, визиран в горепосоченото Постановление № 7/1985 г. на Пленума на ВС. Вън от това, настоящият съдебен състав застъпва и становището, че дори и да е изтекла давността за изпълнение на административното наказание „Глоба”, наложено с Решение oт 20.03.2002 г., постановено по Н.А.Х.Д. № 13/2002 г. по описа на РС – Златоград, то това не означава, че от момента на изтичане на този срок следва да тече и споменатият по-горе едногодишен срок, след изтичане на който отново може да бъде приложен редът по чл. 78а от НК. Законодателят третира по по-различен начин наказанието „Глоба”, видно и от разпоредбите на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН и на чл. 82, ал. 5 от НК, поради което и е определил по-различен режим (по-неблагоприятен за наказаното лице) по отношение на дваността за изпълнение. В тази връзка е отчетено, че освен чисто санкционен характер, глобата има и характер на публично вземане, респективно – на източник на доходи за съответния бюджет. Предвид това неизпълнението на наказанието глоба в установения давностен срок не означава, че от момента на изтичане на този срок тече срок за настъпване на реабилитация или на други, сходни с реабилитацията последици. Следва да се има предвид, че както отмененият ДПК, така и действащият ДОПК установяват правилото, че платените след изтичане на давностните срокове публични задължения не са недължимо платени, т. е. – вземането съществува и след като е погасено по давност, макар и да не може да бъде събрано принудително. След като вземането съществува и на този етап, то е и изпълняемо. По-различен е случаят при наказанията, които въобще не подлежат на изпълнение след изтичане на съответните давностни срокове (напр. „Лишаване от свобода”). След като едно наказание не е изпълняемо, то липсата на изпълнение няма как да води до негативни последици за наказаното лице, включително до това по отношение на него да не текат срокове, свързани с настъпването на реабилитация или други сходни с нея последици (например възможността за повторно прилагане на реда по чл. 78а от НК). Щом обаче наказанието „Глоба” подлежи на изпълнение, макар и не по принудителен път (т. е. – плащането остава дължимо), то изтичането на давностния срок не означава, че от този момент започва да тече реабилитационен срок, т. е. – от продължаващото бездействие на задълженото лице, изразяващо се в липса на плащане на дължимата сума, същото лице продължава да търпи негативни последици, защото за него е налице възможност да изпълни, съответно – неизпълнението продължава да е противоправно. Касателно определените на подсъдимия с първоинстанционната присъда наказания, настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Както правилно е констатирал районният съд, обществената опасност на процесното деяние е типична за престъплението по чл. 343, ал. 1, б.”а” вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Също правилно първата инстанция е отчела като смекчаващи обстоятелства това, че подсъдимият е неосъждан, с добри характеристични данни по местоживеене, че е зрял човек, който, макар и частично, признава вината си. Първоинстанционният съд обаче е следвало да отчете по реда на чл. 54, ал. 2 от НК като отегчаващи обстоятелства наличието на множество правонарушения, извършени от подс. Ангелов и свързани именно с нарушаване на правилата за движение по пътищата, включително деянието, във връзка с което му е наложено административно наказание при условията на чл. 78а от НК, в резултат на което така наложените наказания с обжалваната присъда се явяват занижени като размер. На подсъдимото лице е определено по-лекото измежду двете алтернативно предвидени наказания в разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. „а8 от НК, при прилагане единствено на двете задължителни съгласно чл. 42а, ал. 4 от НК пробационни мерки, за най-краткия възможен срок (виж чл. 42а, ал. 3, т. 1 от НК) и с възможно най-благоприятната за осъдения периодичност (виж чл. 42б, ал. 1 от НК) по отношение на мярката „Задължителна регистрация по настоящ адрес”. Наложеното на основание чл. 343г от НК наказание „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца също, като размер, е близко до възможния минимум. Т. е. – наложените в случая наказания не се явяват съответни на престъплението по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК и съобразени с целите по чл. 36 от НК. Въззивната инстанция обаче, предвид липсата на съответни жалба или протест, няма правомощието да измени присъдата като утежни положението на подсъдимия. Видно от горното, определените на подс. Ангелов наказания не се явяват по никакъв начин несправедливи спрямо него. Поради изложеното не са налице и основания за прилагане на реда по чл. 55 от НК, доколкото смекчаващите обстоятелства не са нито многобройни, нито пък е налице някакво изключително такова обстоятелство (напротив – всички те са типични), така че и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. Предвид изхода на делото законосъобразно се явява и осъждането на подсъдимия да заплати сумата от 150 лева – разноски по делото. При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда настоящата инстанция не установи наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, съответно - на основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 335 от НПК. Всичко изложено по-горе води до извода, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 129/18.11.2010 г., постановена по Н.О.Х.Д. № 1175/2010 г. по описа на РС – Кърджали. Решението не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: |