Решение по дело №1012/2022 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 315
Дата: 25 ноември 2022 г.
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20221510201012
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Дупница, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510201012 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0348-000587 от 09.09.2022 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което на В. В. Т. , с
адрес: гр.Д, ж.к.*******, № ***, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от
ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания ,,лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат множество доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното НП. Иска се неговата пълна отмяна.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се
от редовно упълномощен процесуален представител – адв. С., който поддържа жалбата и
навежда допълнителни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
постановление. Иска същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна, редовно призована, изразява писмено становище в
съпроводително писмо за неоснователност на жалбата, не взема участие и не се
представлява.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят В. Т. и свидетелят А.А. са съдружници в магазин за продажба на
мотоциклети, находящ се на главната улица в село Самораново, общ. Дупница, малко по-
1
нагоре по улицата и в близост до бензиностанция „Никстар“. От двамата бил внесен в р.
България и обявен за продажба в магазина им кросов мотоциклет „Вета“, с рама №
ZD3E40000A0000002, който не бил регистриран след вноса му, като съответно по
отношение на същия не са били издадени и поставени регистрационни табели, тъй като е
тип „Ендуро“ за спортни цели. Същият бил държан в магазина с празен резервоар за гориво.
На 03.08.2022 г., около 17.03 ч., в с. Самораново по ул. „Отовица“, пред
бензиностанция „Никстар“ жалбоподателят Т. управлявал, на около 200 метра, надолу по
улицата, по инерция и без да пали двигателя горепосочения мотоциклет марка „Вета“, с
рама № ZD3E40000A0000002, в посока към бензиностанция „Никстар“. По време на
движението си с мотоциклета жалбоподателят бил забелязан от полицейски автопатрул, в
който участвал свидетеля К. Д.. Полицейските служители видели, че МПС е без поставен
регистрационен номер и го последвали до посочената бензиностанция където водачът спрял
и имал намерение да зареди същия с гориво, тъй като имало заявен интерес от закупуване на
мотоциклета. След като установили водача и им били представени намиращите се наблизо в
магазина документи за водача и МПС полицейските служители извикали за съдействие
автопатрул на КАТ при РУ-Дупница, като на място се отзовал свидетеля Й. К.. Последният
след проверка на представените му документи и след справка на място и по данни на
полицейските служители установил, че управляваният от жалбоподателя мотоциклет е без
регистрация и без издадени регистрационни табели. От представените от водача документи
била установена и собствеността на мотоциклета.
С оглед констатираните въз основа на извършените справки обстоятелства св. К., в
присъствието на свидетеля, полицай Д. и на жалбоподателят Т. съставил процесният АУАН,
за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя и свидетеля
при установяване на нарушението и съставяне на АУАН Д., както и от жалбоподателя без
възражения, след което му бил връчен срещу подпис и препис от АУАН. Така съставеният и
подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил изпратен от АНО по
компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил. ТО-Дупница, с оглед данни за
престъпление и образувано бързо ДП. С постановление от 30.08.2022 г., прокурор при РП -
Кюстендил е прекратил образуваното бързо досъдебно производство по преписката и е
изпратил същата на АНО за произнасяне по компетентност.
След връщане на материалите при АНО, същият на основание прокурорското
постановление е издал обжалваното Наказателно постановление № 22-0348-000587 от
09.09.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което
на В. В. Т. , с адрес: гр.Д, ж.к.*******, № ***, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, на основание
чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания
,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00
лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива и представени от
2
АНО. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита на свидетелите полицейски
служители К. и Д., които добросъвестно разказват това което знаят или си спомнят във
връзка със случая. Липсата на спомен за част от обстоятелствата при двамата съдът отдава
още на ежедневната им заетост с подобни случаи на административни нарушения по ЗДвП.
Няма данни за някакви техни предходни влошени взаимоотношения с жалбоподателя, които
да поставят под съмнение обективността при разказа им за действията извършените от всеки
от тях на място при изпълнение на служебните му задължения с оглед проверката на водача
и на мотоциклета управляван от същия. Съдът не намира основания да не се довери и на
разказа на св. А., който макар да е близък приятел и съдружник, доведен като свидетел от
жалбоподателя недвусмислено и под страх от наказание пред съда свидетелства
непосредствено, че е разбрал по-късно за случая от обаждане на жалбоподателя, който му е
съобщил, че е бил спрян от полицейски служители при управление на процесния
мотоциклет с цел да го зареди с гориво по повод евентуалната му продажба. Казаното от
свидетелите се потвърждава изцяло и от събраните по делото писмени доказателства, вкл.
служебно изисканите, от които се установява липсата на регистрация на МПС.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект и в законовия
преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за
разглеждането й. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното: Въз
основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН
и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП
е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на
АУАН и след това на НП издадено въз основа на постановеното по-късно прокурорско
Постановление от 30.08.2022 г. за прекратяване на ДП, като и акта и НП съдържат всички
необходими реквизити. Този извод следва за съда след като съобрази изцяло и съдебната
практика на касационната съдебна инстанция при разглеждане на дела за нарушения по чл.
140, ал.1 от ЗДвП, относно дължимото описание на нарушението, а именно: Решение № 101
от 12.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 70 / 2019 г. на Административен съд - Кюстендил;
Решение № 211 от 17.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 167 / 2019 г. на Административен съд –
Кюстендил и др.
По повод възраженията в жалбата и в пледоарията следва да се акцентира, че в
първоначално съставения за случая АУАН, респ. в постановлението за прекратяване на ДП
и в текста на НП е посочено в пълния му обем изпълнителното деяние - неизпълнение на
задължението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно по пътищата да се движат само МПС-та,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. След като от справката на място от св. К. е било установена липсата на
документи за регистрация на МПС и поставени табели върху същото, т.е., че е налице
управление на нерегистрирано МПС-мотоциклет, като правилно АНО е скрепил
фактическата обстановка със санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП,
предвиждаща наказание за водач, управляващ МПС, което не е регистрирано по надлежния
3
ред. Според съдебния състав и според виждането на касационната съдебна инстанция в
цитираните по-горе решения е напълно ясно и недвусмислено, че нарушението е описано
достатъчно точно, тъй като при нерегистрирано МПС няма как да има поставени
регистрационни табели, поради което формата на противоправното деяние е по чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП. Не е дадено описание на две нарушения или хипотези, както се сочи
неправилно в жалбата на страната, доколкото посоченото такова е едно управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред. Доколкото принципно още със съставяне на
АУАН се очертава предмета на обвинението с всички признаци от неговия състав, то в
случая предявеното срещу въззивния жалбоподател обвинение с НП се явява коректно от
обективна страна. В постановлението за прекратяване на ДП и в НП е наведена фактическа
обстановка, която е идентична откъм обективните елементи от състава на
административното нарушение и се намира в пълна корелация с визираните правни норми от
ЗДвП. Не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да се отразява пряко на
правото на защита на санкционирания субект в аспекта да разбере за какво административно
нарушение е привлечен към отговорност.
Относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е образувано по
общия ред предвиден в чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на АУАН с № 552593 от
03.08.2022 г. Този акт, ведно с материалите събрани по преписката е бил изпратен по
компетентност на РП-Кюстендил, което се установява категорично от цитираното в
диспозитива на НП Постановление от 30.08.2022 г., на прокурор при РП - Кюстендил за
прекратяване на образуваното бързо досъдебно производство по преписката и е изпратил
същата на АНО за произнасяне по компетентност. Това Постановление е изрично цитирано
и посочено и в представената по делото Справка за нарушител/водач на жалбоподателя в
графата „Наказателни постановления“ – л. 16 от делото. АНО не е прекратявал с резолюция
висящото пред него административнонаказателно производство, образувано по изпратения
на прокуратурата АУАН с № 552593 от 03.08.2022 г. Поради това не е налице допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
В случая за констатираното нарушение е бил съставен АУАН в законовия 3-месечен
срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, след установяването му, като след преценката на
полицейските органи, че деянието разкрива признаци на извършено престъпление актът е
изпратен, ведно с материалите на прокурора по компетентност във връзка с воденото бързо
досъдебно производство. При изпращането на преписката административно-наказателното
производство не е било изрично прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, но това
процесуално нарушение /пропуск/ не може да бъде счетено за съществено, с оглед
предвидената в закона последваща възможност за реализиране на административно-
наказателната отговорност в приложение на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като ефектът от липсата
на прекратяване е единствено, че срокът за издаване на НП не е спрял да тече, но в случая
той е спазен с издаването на процесното постановление в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН, а именно обжалваното НП е издадено на 09.09.2022 г., от изрично упълномощен и
4
компетентен АНО. Изцяло в този смисъл виж и изложеното в Решение № 118 от 25.05.2021
г. по к. адм. н. д. № 86 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил. В същото е
направен извод, че Административно наказателното производство не е прекратено по
АУАН, по смисъла на чл. 33 ал. 2 от ЗАНН, поради което няма пречка след постановлението
на прокурора да се издаде НП. След като с постановлението за прекратяване на
образуваното бързо досъдебно производство, са отпаднали изцяло пречките за реализиране
на административнонаказателната отговорност и вече не е бил налице признака "idem",
описан в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по т.д.№ 3/2015г., ОСНК.
Последното е така, защото процесното НП е издадено на дата след постановяване на
постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство – 30.08.2022 г., т.е.
налице са били основанията визирани в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и не съществува
дори хипотетична възможност за двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние,
каквато е и целта на законовата разпоредба. За по-голяма прецизност
административнонаказващият орган дори сам е посочил в НП, че то се основава на
постановлението на РП-Кюстендил за прекратяване на ДП, без да сочи АУАН. В този
смисъл виж изрично Решение № 367 от 28.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 25 / 2019 г. на XIII
състав на Административен съд – Бургас. В същото решение изрично е посочено и
споделяното от настоящия съдебен състав и константно в практиката на АС-Кюстендил
разбиране, че за да бъде едно нарушение на административно-процесуалните правила,
основание за отмяна на НП, същото задължително трябва да е съществено. Доколкото в
ЗАНН не е посочено, кога едно процесуално нарушение е съществено, то на основание чл.
84 от ЗАНН, приложение следва да намерят разпоредбите на НПК. Съгласно разпоредбата
на чл. 348, ал. 3, т.1 от НПК, съществено е това процесуално нарушение, което е довело до
ограничаване процесуалните права на страните в процеса. В случая такива права не са били
ограничени. Относно възраженията във връзка със съдържанието на АУАН и НП при
описание на нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП виж и актуалната практика на касационната
инстанция отразена в относимото към случая Решение № 55/04.03.2020 г., по КАНД №
371/2019 г., по описа на АС-Кюстендил, както и цитираните по-горе няколко решения на
АС-Кюстендил по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани...”. В
случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП се предвиждат кумулативно следните наказания: „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца“ и „глоба“ от 200 до 500 лв., за водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. С
поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил от обективна страна описаното в
АУАН и НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй
като е управлявал внесено в страната за продажба от фирмата, в която е съдружник със св.
А. - „Мото Монстър“ ООД, а не чуждо МПС, което не е било предварително регистрирано
по надлежния законов ред и с поставена регистрационна табела на него след вноса му. Това
е потвърдено още веднъж от събраните в хода на настоящото съдебно производство
5
писмени доказателства – писмо и справка-регистрация от базата данни на АИС-КАТ и др.
Тези обстоятелства се потвърждават и от събраните гласни доказателства, вкл. разказа на св.
А., който е негов съдружник и приятел, но сам заявява, че жалбоподателя лично по телефона
му е съобщил, че е бил застигнат, докато е бил с процесния кросов мотоциклет, движейки се
/спускайки го по инерция/ от магазина им до бензиностанцията на Г. – „Никстар“ в с.
Самораново.
В тази насока и по повод възраженията в жалбата и пледоарията, че не е било налице
управление на мотоциклета от жалбоподателя, тъй като същият не е бил със запален
двигател, а се е движил /спускал се е/ по наклон, по инерция до бензиностанцията, съдът
държи да отбележи следното:
Според съда жалбоподателят категорично е управлявал описаното МПС, на
посоченото място и в посоченото време. Тъй като нито в ЗДвП, нито в Правилника за
приложение на ЗДвП(Приет с ПМС №36 от 1996 г., обн., ДВ, бр.25 от 22.03.1996 г., в сила
от 01.06.1996 г., посл. изм. и доп., бр.13 от 17.02.2015 г., в сила от 18.05.2015 г.), не се
съдържа легална дефиниция на понятието "управление на МПС". Такава легална дефиниция
на това понятие "управление на МПС" е дадена и се съдържа в задължителното за
съдилищата - Постановление №1 от 17.01.1983 год. по нак.дело №8/1982 год. на Пленума
на ВС . В текста на същото под управление на МПС се сочи следното: „Понятието
управление (управляване), употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и
задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или
бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо
дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в
движение.“. Според това постановление, понятието "управление" на МПС включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение,
като привеждането в действие на двигателя /запалването, стартирането на двигателя/ на
превозното средство не е изобщо задължителна предпоставка, за да се приеме, че е налице
реално и съставомерно управление на МПС. От тази дефиниция може да се направи с
категоричност и извод, че и "спускането по инерция от водача", каквото е било
осъществявано в конкретния случай, т.е. и в случай, при който мотоциклетът бива
придвижен посредством инерционни кинетични сили по наклон, респ. дори и при теглене от
друго МПС, представлява съставомерно "управление на МПС" за целите на
административнонаказателното производство. С оглед на казаното, може да се приеме, че
извършените от жалбоподателя действия, изразяващи се в направление движението на
автомобила посредством кормилото спирачките и другите механизми за управление и
спиране на мотоциклета в района на бензиностанцията, имат безспорно характера на
упражняване на контрол върху движението на превозното средство и несъмнено
представляват съставомерно физическо и фактическо действие по управление на същото,
като при извършването им е налице опасност от настъпване на евентуални съставомерни или
други последици, както ако МПС е било управлявано с работещ двигател, по смисъла на
6
цитираното ППВС.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят като
правоспособен шофьор, който е нов собственик, респ. вносител в р. България на процесното
МПС, напълно съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата - разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял реализирането на
същите, доколкото сам много добре е знаел, че управлява новозакупено, внесено от
чужбина, нерегистрирано, а в случая и незастраховано от него МПС, което поради това и
няма поставени регистрационни табели.
Предвиденото в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ е
наложено в минимален размер, който съдът няма възможност да ревизира. Същото важи
изцяло и по отношение на кумулативно наложеното наред с него друго наказание -
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, което също е наложено в
предвидения от закона минимум, поради което и не може да бъде изменено. В този смисъл
виж цитираното по-горе Решение № 252 от 14.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 184 / 2019 г. на
Административен съд Кюстендил.
Съобразно всичко гореизложено съдът приема, че така определените по вид и размер
минимални наказания „глоба“ от 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца съответстват изцяло на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН, както и
на обществената опасност на самото деяние и на нарушителя, който е и неправоспособен
водач за МПС от категория „А“. Допуснатото административно нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с оглед на засегнатите и застрашени от
деянието обществени отношения, които касаят императивни разпоредби свързани със
задължението за регистрация преди управление на МПС. Нарушението е формално и не
следва да се обсъждат общественоопасни последици, но съдът взе предвид и оцени
критично причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване
на същото. В случая много важно е да се посочи, че нарушението не е маловажно, защото
користните и спекулативни причини с цел извличане на бъдеща търговска печалба при
евентуална продажба на процесното МПС няма как да служат за оправдание за неспазването
и нарушаването на закона. Още повече без съмнение за жалбоподателя в случая са били
налице множество други възможности да снабди мотоциклета с необходимото му гориво
/зареждане с туби, с гориво от друго МПС, да го придвижи на платформа до
бензиностанцията и т.н./, но не и да придвижва и управлява същия до бензиностанцията.
До там жалбоподателят се е движил по главната улица на с. Самораново, както отбелязва св.
Д., в противоречие с твърденията на свидетеля - неочевидец А., който се опитва да
омаловажи изцяло нарушението и сочи абсолютно невярно, че жалбоподателят му казал, че
е спуснал мотоциклета по друг черен път до бензиностанцията. В същото време св. А. сам
отбелязва, че магазинът им се намира точно на главната улица в с. Самораново, а
бензиностанцията на разстояние вдясно от тях. Не на последно място съдът приема, че
7
несъмнено след зареждане на мотоциклета с гориво на бензиностанцията жалбоподателят би
имал възможност да запали същия и да го прибере обратно този път нагоре по наклонената
улица, ако не беше намесата на органите на МВР. Като самостоятелно основание следва да
се отбележи и че при проверката извършена на водача на 03.08.2022 г., видно от
приложената справка за нарушител/водач на жалбоподателя е бил съставен допълнително и
АУАН, и е издадено НП за друго допуснато от него при процесното управление на МПС
нарушение, такова по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, тъй като същият изобщо не е правоспособен
водач, който да притежава СУМПС от категория „А“. Наличието на данни и за друго
извършено нарушение, както е в случая, дава още едно основание за преценката на случая
като немаловажен такъв, доколкото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, съгласно дефиницията дадена в
пар. 1, т. 4 от ЗАНН. Самият мотоциклет няма данни от изисканата справка – л. 30 от
делото да е бил представен по-късно за регистрация от жалбоподателя или от друго
закупило го от него лице, поради което същият и към момента е без регистрация.
С оглед на всичко посочено, съдът приема, че наложените наказания глоба и
„лишаване от право да управлява МПС” в минимален размер, както се посочи вече са изцяло
съответни на смисъла и целта на закона и най-вече на характеристиките на самото деяние,
което категорично не представлява „маловажен случай“, а явно е било честа практика в
ежедневието на жалбоподателя и неговия съдружник, като продавач на мотоциклети да
управлява същите без регистрация и макар да е неправоспособен за това. Поради това и
обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0348-000587 от 09.09.2022 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което на В. В. Т. , с
адрес: гр.Д, ж.к.*******, № ***, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от
ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания: ,,лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8