Р Е Ш Е Н И Е
№2969/21.6.2018г.
гр. Варна, 21.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХХІ
състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при участието на секретар
Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№93/2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът „А***“ ООД твърди, че е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на основание подписан
Договор за кредит „Бяла карта“ с №**** от 27 май
2016г. между „А****“ ООД, като
кредитор и ответника Д.И., като кредитополучател. Ищецът твърди, че съгласно
сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер на 500лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта A****, а кредитополучателят
се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.
Ищецът твърди, ответника е усвоил сума в общ размер на 500лв., като дължимата
към настоящия момент главница е в размер на 500лв. Сочи се, че на 11.11.2016г. е сключен рамков договор за прехвърляне на
парични задължения и Приложение №1 към него от 13.07.2017г. между „А****“ ООД и „А***“ ООД по силата на който вземането е прехвърлено в полза на
ищеца по делото, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ищецът твърди, че ответникът дължи договорна лихва в размер посочен в договора,
която се начислява ежедневно, като в настоящия случай начислената дговорна лихва е в размер на 70,20лв. за периода от
02.06.2016г. датата на първата транзакция по кредитната карта до 06.10.2016г.
датата на настъпване на предсрочна изискуемост, както и неустойка в размер на
10% от усвоената и непогасена главница, в размер на 105лв. Ищецът твърди, че
ответникът дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение в размер на 190лв. Съгласно твърденията в исковата молба на
06.10.2016г. автоматично е настъпила предсрочна изискуемост на задлъжението, като от тогава до подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист сроковете на всички
задължения са отдавна изтекли, а длъжникът продължава виновно да не изпълнява
същите. Предявява искане съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът Д.Г.И. дължи на ищеца „А****“ ООД сумите в размер на 500 лв. главница, 70,20лв. договорна
лихва за периода 02.06.2016г. до 06.10.2016г., неустойка в размер на 105лв.,
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на
190лв., лихва за забава върху непогасената главница в размер на 42,31лв. за
периода от 06.10.2016г. датата на настъпване на респективно обявяване
предсрочна изискуемост до 31.08.2017г. датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми, както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство
в общ размер на 350лв.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът е подал отговор на исковата молба, в който изразява становище, че
иска е допустим, но неоснователен. Ответникът възразява, че ищецът по делото е придобил процесните
вземания към ответника, тъй като липсва допълнително споразумение във формата
на анекс към рамковия договор, относно
цената която е платена от ищеца, както и липсват изискуемите от закона
реквизити в представения рамков договор. Изразява становище, че няма
доказателства да му е съобщено прехвърлянето, както и да са предадени на новия
кредитор документите установяващи вземането, както и писмено да е потвърдено
станалото прехвърляне. Ответникът възразява срещу наличието на валидно обявена
предсрочна изискуемост на задължението. Моли да се отхвърли предявения иск и
претендира разноски.
Съдът приема, че предявения
иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК вр.
чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът след преценка на
направените от страните изявления и събраните по делото доказателства при
условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна
страна по предявения иск следното:
Съдът в рамките на ч.гр.д.№**** на ВРС, ХХХV състав по редан
на чл.410 от ГПК е осъдил ответника да заплати на ищеца 500лв. главница по
договор за кредит №**** заедно със
законната лихва от датата на сезиране на съда – 7.09.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, 70.20лв. договорна лихва за времето от 2.06.2016г. до
6.10.2016г., 105лв. неустойка за неизпълнение на задължение за времето от
6.06.2016г. до 6.10.2016г., 190лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране,
42.31лв. законна лихва за времето от 6.10.2016г. до 31.08.2017г. и 75лв.
разноски.
Ищеца за
доказване на твърдението си за възнакване на
договорното задължение и за цедирането му е
представил копия от договор за кредит „Б***“ от 27.05.2016г. (л.7-12), приложение към договора (л.13-17)
и рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия)от 11.11.2016г.(л.18-27). Съгласно отразеното в първия от
договорите на ответника в качеството му на кредитополучател е издаден платежен
инструмент – кредитна карта с максимален размер на револвиращия
кредит по нея от 500лв. със срок на кредита от 6г. чл.4, ал.1, т.1. Договорът е
двустранно подписан и съдържа всички изискуеми се от закона задължителни за
договора за кредит реквизити, а освен това не се и оспорва от страните, поради
което следва да се приеме, че с подписването му за страните по делото са
възникнали описаните в него договорни права и задължения. Ищецът с втори
договор-този за цесия е закупил от първоначалния кредитор вземането, като
същото е описано в представеното приложение №1/13.07.2017г. (л.29-30). този
договор също е редовен от външна страна. Съгласно пар.3
от договора за цесия цената на покупката на задължението се уговаря общо за
всеки пакет вземания описани в съответното Приложение №1 и на базата на
конкретен процент за всяко отделно вземане, като ответникът е направил
възражение именно в насока, че липсва посочена цена на прехвърленото вземане.
По направеното възражение от ответника за липса на цена ищецът е навел
твърдения, че цената не е посочена защото представлява търговска тайна, но е
изразил готовност в нарушение на принципа за концентрация на събиране на
доказателства да представи в следващо съдебно заседание доказателства за
цената, като събирането на такива в заседание след първото от настоящия състав
се намира за недопустимо предвид това, че не са нови по смисъла на закона. По
въпроса за цената заплатена при цесията на вземането решаващия състав приема,
че ищеца не е доказал наличието на задължителен риквизит
от договора за цесия, а именно цената на която се сключва той и поради това
договора се явява нищожен и следва да се приеме, че не е породил целеното с
него прехвърляне на вземани, което от своя страна води до извода че носител на
правото на вземане по договора е останал първоначалният кредитор „Аксес финанс“ ООД, като от тук
следва че активната материално правна легитимация на ищеца е останала
недоказана и предявения иск следва да се отхвърли.
Въпреки възприетото
становище за неоснователност на претенцията съдът приема, че следва без да има
влияние върху резултата от спора да обсъди и другите възражения на ответника, а
именно що се отнася до твърдението, че той не е било уведомен за твърдяното
закупуване на вземането, то ако договора за цесия бе приет за редовен, това
възражение не би било основателно, тъй като на първо място в самата искова
молба има искане да се счита връчването й за надлежно уведомяване на ответника
и е представено пълномощно от „А****“ ООД
упълномощаващо ищеца да извърши от негово име уведомяване на длъжника.
Другото възражение на
ответника е в насока, че не е настъпила в полза на кредитора предсрочна
изискуемост на цялото вземане отново защото длъжника не е уведомен за това. По
този въпрос съдът намира, че възражението е основателно по следните
съображения-съгласно чл.22, ал.1 от раздел VІ на договора за кредит в случай на
забава на длъжника с повече от 10 дни кредиторът има право да обяви цялото
задължение за предсрочно изискуемо, като обявяването става по някой от начините
посочени в чл.28 от договора-писмено по факт или електронен път. При изложеното
следва да се има предвид, че дори без да се взема предвид смисъла на ТР №**** на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, то от самото
съдържание на договора се следва, че е необходимо изрично уведомяване на
длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Това е така защото
чл.22, ал.1 от договора сочи само за съществуването на възможност за кредитора
да обяви кредита за предсрочно изискуем, а не прогласява автоматичното
настъпване на такава.Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита.
Воден от горните съображения
решаващия състав приема, че предявения ис кледва да бъде отхвърлен, като недоказан по основание и
предвид направеното искане от ответника и представените доказателства ищцовото дружество следва да бъде осъдено да му заплати
сумата от 300лв. сторени по делото разноски.
При горните съображения
Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А**** ***
срещу Д.Г.И. ЕГН********** съд.адрес *** иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че физическото лице дължи на търговското
дружество сумите:
500лв. главница по Договор за кредит „Б****“ с №**** от 27 май
2016г., 70,20лв. договорна лихва за периода 02.06.2016г. до 06.10.2016г.,
неустойка в размер на 105лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 190лв., лихва за забава върху непогасената
главница в размер на 42,31лв. за периода от 06.10.2016г. датата на настъпване,
респективно обявяване предсрочна изискуемост до 31.08.2017г. датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение присъдени по ч.гр.д.№13440/2017г. на ВРС, ІХ състав, на осн. чл.422 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „А**** със седалище и адрес на управление
*** да заплати на Д.Г.И. ЕГН********** съд.адрес ***
сумата от 300лв. разноски по исковото производство, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: